Как Джордан се запозна с Цървена звезда и защо държеше нейно знаменце в студентската стая

Майкъл Джордан е един от най-добрите баскетболисти в историята, но и човек, който обожава голфа, а когато тези две неща се съберат със залагане, получаваме невероятната история зад кариерата на известния играч на Чикаго.

За кариерата на според мнозина най-добрият баскетболист на всички времена, който днес навършва 57 години се знае почти всичко. Все пак, има и някои по-малко известни факти. Един от тях е свързан със следния детайл. На стената зад човека, който беляза историята не само на баскетбола, а и на спорта, стои и емблемата на Цървена звезда, знаменце, което Джордан получава на юношески турнир в Солун.

Майкъл Джордан е играл против Цървена звезда, в мач в който отборът на Северна Каролина побеждава с резултат 105:104 и то след две продължения. Не знаем дали е нужно да се казва, че Джордан има най-голяма заслуга за поражението на Цървена звезда, като постига 32 точки. Мачът е изигран на 23 октомври 1983 година в рамките на турнир, който се провежда в Солун. Тогавашният треньор на югославския клуб Ранко Жеравица изключително ценял американския колежански баскетбол и обичал да праща своите играчи на усъвършенстване, за да "попият" колкото може повече от американците. От друга страна и Ранко е бил ценен сред американските специалисти и добър приятел с тогавашния треньор на Северна Каролина Дийн Смит.

За отбора на Цървена звезда в който помощник треньор е бил Божидар Малькович тогава сред останалите са играли и Райко Жижич, Предраг Богосавльев, Зуфер Авдия, Стеван Караджич, Зоран Радович, Слободан Янкович, Сърджан Дабич... От другата страна в отбора на Северна Каролина поред Майкъл Джордан са участвали и Сам Пъркинс, Мат Дохърти, Кени Смит, Брад Дохърти...

Young Michael Jordan and Red Star Belgrade Logo @kkcrvenazvezda @davorristovic @delije_net @crvenazvezdafk @NBA pic.twitter.com/hK8OqMxwXA

— Larami (@frenk_larami) December 2, 2015

По разказите на баскетболисти на Цървена звезда малко е делило белградския клуб от победата, но точно Джордан откраднал топката и постигнал решаващите точки.

"Когато много години по-късно като треньор на специализация гостувах в Северна Каролина получих книга с посвещение в което пише: "На играча, който за малко да победи големия Майкъл"", каза в последствие билият треньор на Цървена звезда Стеван Караджич. Покойният треньор Ранко Жеравица тогава е казал за Джордан:

"Имал съм възможността по цял свят да видя баскетболни таланти, но Джордан наистина е баскетболист от космическа класа". Знаем какво е постигнал после Майкъл Джордан, как е играл и без дилема стана най-добрият баскетболист на всички времена.

Джордан шест пъти беше шампион и също толкова пъти решаващ играч във финала, в пет случая беше играч на сезона в НБА, има 14 участия в Мача на звездите и три трофея за най-добър играч в него. Десет пъти е бил най-добър стрелец в лигата. Бил е най-добрият играч в отбрана, с най-много отнети топки, има две олимпийски злата...

И Марадона е искал автограф

Божидар Милкович, четирикратен клубен шампион на Европа, може да говори за Ранко Жеравица цяла седмица. Ето какво си спомни за баскетболната легенда на Югославия, който изведе страната до олимпийското и световното злато.

- Постави основите на аржентинския, но и на испанския баскетбол. Всички на Пиринеите, както и моето дете добре знае, защото работеше там десет години, говорят "преди и след Ранко". Той създаде Сан Епифания, чийто брат тренира в Барселона, а той като дете хвърляше на помощния кош. Ранко отишъл при него и го поканил на тренировка. Това момче бързо става най-голямата звезда, Хуан Антонио Сан Епифанио или Епи.

- Звезда играе срещу Макаби в Тел Авив, престояхме в Атина, където бяха футболистите на Барселона, които водеше Марадона. Ранко ме изпрати да взема автографи за синовете му Душан и Гоя. Отидох до известния футболист, представих се, казах какво искам, а той ми отговори: "Може ли аз да получа автограф от Жеравица". Ранко беше бог в Аржентина, революционер. Тренирал съм много играчи от държави от Южна Америка и всички се сещат за Жеравица.

- По-добър човек от него не съм срещал. Беше нещастен като чу, че в нашето баскетболно семейство има неразбирателства. Смиряваше хората, свързваше ги, в сериозната и хубава държава каквато беше Югославия.

- Сигурен съм, че навсякъде от Македония до Словения на Жеравица ще бъде кръстена улица, зала или ще му бъде издигнат паметник. Хората го обичаха неизмеримо, може би дори повече от нас. Защо е така, въпросът не е към тях, а към нас.