Преди точно 45 години, в тогавашната Купа на европейските шампиони, за пръв път се срещнаха Цървена звезда и Ливърпул. Легендарният Бил Шенкли доведе своите червени за първи мач от 1/8-финалите, а Милян Милянич и неговите играчи се погрижиха в Ливърпул добре да запомнят Белград.
Червено-белите започнаха мача вдъхновено, а гостите от града на река Мърси бяха принудени да се бранят от налетите на младия Владимир Петрович.
Няколко минути преди оттеглянето за почивка, вратарят на "червените" Рей Клемънс беше преодолян. Слободан Янкович по диагонал от дясната страна, малко извън границите на наказателното поле, намери малко пространство и с левия крак отправи снаряд, който намери горния десен ъгъл на мрежата на Клемънс. Неспасяем удар!
Както се и очакваше, този гол даде още по-голям подтик на сръбския отбор, па през второто полувреме Богичевич, Караси, Янкович, Лазаревич, Ачимович и другите яростно атакуваха вратата на шампиона на Англия.
Наградата за добрата игра дойде след три минути от второто полувреме. Владислав Богичевич усети шанса, влезе в наказателното поле на гостите и с хубаво воле намери долния ъгъл на вратата на Клемънс. Това беше 2:0 за Цървена звезда!
Все пак, с напредването на мача, гостите се окуражиха и започнаха да заплашват легендарния Оли Петрович, и двадесетина минути преди края успяха да преполовят изоставането с гол на Крис Лоулър.
Този резултат даваше надежда на английските привърженици, които вярваха, че техните звезди Кевин Кийгън, Джон Тошак, Емлин Хюс, Томи Смит, Йън Калахан и останалите ще успеят да елиминират шампиона на тогавашната Югославия. Но, те в този момент не са били наясно с качеството на отбора с който се състезават.
Две седмици по-късно, Милян Милянич и Цървена звезда дълбоко са се врязали в паметта на цяло едно поколение "червени". Но, това е друга история...
Легендарният ас на Ливърпул Крис Лоулър говори открито за мача, който е имал ключово въздействие върху историята на "червените" и всичко което славният английски клуб ще стане...
Когато Крис Лоулър, а е била 72-ата минута, след ъглов удар и суматоха в наказателното поле на Цървена звезда някак е стигнал до топката, ритнал и уцелил самия ъгъл на вратата на Оля Петрович - Бил Шенкли подскочил от пейката както рядко го е правил в кариерата. И по-късно, в съблекалнята, големият Шенкс е бил усмихнат, защото е бил убеден, че Звезда с това свое 2:1 няма какво да търси в реванша на Анфийлд.
Тогава се случила история.
В дните преди новата среща между Ливърпул и Цървена звезда англичаните превъртат лентата. Няма вестник или портал там на Острова, които не припомнят деня когато е създаден "Начинът на Ливърпул". Реваншът със Звезда, така е. И ние вече говорихме за тази известна нощ. Но някак винаги се връщаме към нея с радост. Звездашите преди всичко. И не само звездашите. Как гордо и просто невероятно звучи: когато югославяните учеха англичаните на футбол.
Крис Лоулър са го наричали Тихия рицар. Задната линия на "червените": Клемънс, па пред него на десния бек този Тих рицар, тогава Линдзи, Лойд, Емлин Хюс, Томпсън... Крис Лоулър, днес добре изглеждащ старец на 70 и кусур. След 550 мача за Ливърпул си спомня всичко. Като десен бек - 61 гола. Шенкс винаги е говорил, че е имал мозък и мислене на голмайстор...
"Играех за Ливърпул по това време. Ние играехме така, че искахме на всеки противник да вкараме шест гола. Просто, излизахме на терена и нападахме с всички сили от началото до края на мача. С това оставяхме доста пространство на противника и когато играехме в Европа съперниците умееха да използват това доста добре. От това научихме много. А тогава други се учиха от нас", започва историята Лоулър.
Жива легенда. За пръв път е стъпил на Анфийлд три месеца преди Бил Шенкли. Отишъл си е година и нещо след големия шеф. Помни, помни ама съвсем всичко. Звезда е темата. История отново се случва. Лоулър е насреща, обширно за всичко.
"Ден след жребия разбрахме с кой играем. Чак когато дойдохме в клуба... Знаете, тогава не се говореше толкова в радиото и телевизията. Само във вестниците. Не знаехме много за Цървена звезда. Бяхме запознати с името и историята на клуба, но не познавахме играчите."
Шенкс направил каквото зависело от него, но...
"Разбрахме, че Звезда има добър състав, добри играчи. Спомням си първия гол в Белград. Беше чудесен. За да преодолеете Клемънс по това време трябваше да постигнете наистина фантастичен гол. Тогава 2:0. На нас след такава преднина за Звезда ни трябваше гол до края на мача. Доста късно, след един ъглов удар, успяхме. Аз успях."
Добре, Шенкли не е бил много щастлив след загубата. Не е, обаче, и тъгувал много. Това потвърждават думите на Крис Лоулър.
"Да, Звезда ни изненада, имаше наистина отлични футболисти. Но с постигнатия гол в Белград си върнахме самочувствието за реванша. Нашият мениджър повдигна играчите и привържениците без оглед на загубата с 1:2. Говори, че ще победим, убеждаваше ни. И повярвахме в това. Имахме такова отношение. Мислехме, че сме научили достатъчно от грешките в първия мач."
И тогава тази ноемврийска нощ. За Звезда магична. За Ливърпул преломна.
"Спомням си, Звезда имаше голямо притежание на топката. Не ни нападаха много, но пак вкараха много красив гол. Как да не си спомням... Свободен удар, Клемънс пак не можеше да направи нищо. Мислех, че заслужавахме да победим и ми беше жал, че не го направихме. И Шенкли беше много разочарован. След този мач него го замени Боб Пейсли. Всички в клуба научиха много от този опит."
Никой от Ливърпул, никой от английските журналисти, никой от треньорите, специалистите не спори - Ливърпул в този реванш против Звезда е изиграл най-важният мач в своята история. И Лоулър не хвърля сянка над този факт.
"Може би не се забелязва на пръв поглед, но винаги се връщам към този мач с Цървена звезда и го сравнявам с днешните мачове. От този момент започнаха промените, учехме все повече, бяхме по-внимателни... Всъщност напълно променихме стила на игра", заключи легендарният ас на Ливърпул.
