21-ото Световно първенство по футбол е в историята, а сякаш беше вчера, както би казал начинаещ творец на лафове. Един месец в който най-популярният спорт властваше над всички краища на земята. Имаме нов шампион, нови рекорди, нова футболна мода, много спомени и някои новости в правилата на играта и тяхното съблюдаване.
Много се изговори и изписа дали Русия ще може да организира турнира на световно ниво, да осигури безопасността и спокойствието на зрителите и гостите в 11-те града домакини на мачовете. За щастие се размина без терористични атаки и сериозно насилие около и на стадионите. Напротив мненията бяха предимно положителни и похвални. Колкото и да не им се харесва на някои, че е така. Фактите са такива - 3 031 768 зрители на 12-те стадиона изгледаха 64 мача - средно по 47 371 на двубой.
Времето в най-голямата страна на света също беше за футбола, в много малко мачове валя дъжд, за да не слушаме типичните за нашия регион оправдания - "Лошите атмосферни условия попречиха на момчетата да разгърнат потенциала си". Относно състоянието на тревата на терените - също не се видя забележка или да липсват чимове. (Нека си спомним как експресно французите ремонтираха по време на Евро 2016).
Видяхме 169 гола или 2,64 гола на мач. Единственото нулево равенство в целия турнир сътвори шампионът Франция с Дания в последния кръг на груповата фаза. Голмайстор стана Хари Кейн с шест гола (три от дузпа, един от рикошет и два от половин метър пред вратата). Не можем да се оплачем от голова суша или от скука.
В Русия за пръв път в историята технологията навлезе във футбола на най-високия форум - ВАР можеше да се употребява в 4 случая. Четирима съдии в тъмна стаичка консултираха колегите си на терена относно спорни ситуации и препоръчваха разглеждането им отново. Това даде и исторически резултат - първенството с най-много дузпи - 29 (22 бяха отбелязани). А първата присъдена с помощта на ВАР беше за... Франция, както и последната във финала - още един исторически момент.
Откъм дисциплина турнирът премина под девиза Честна игра - само един директен червен картон - на колумбиеца Карлос Санчес в първия мач от Група Н с Япония. Останалите два дойдоха след втори жълт - Боатенг от Германия и Смолников от Русия в двубоите от групите срещу Швеция и Уругвай. Похвално постижение с оглед на преобладаващо защитната игра на отборите като цяло. Направи впечатление, че съдиите трудно показваха и жълти картони, било за нарушения или особено за симулации. Явно е имало директиви преди началото да се сдържат да бъркат в джоба.
А хората в черно със свирките и на този турнир породиха доста спорове и гняв. Освен че трябваше да свикват с наличието на ВАР, някои се възползваха и от правото си да го пренебрегнат. Най-големият гаф на груповата фаза дойде в Група Е, когато немецът Брих при очевидно събаряне на сръбския нападател от двама швейцарски защитници в наказателното поле отсъди... нарушение в атака?! От стаята с ВАР му е предложено да преразгледа ситуацията, неговият отговор е, че е доволен от решението си. Самодоволството му доведе до там, че свири само веднъж на турнира. Другата балтия дойде в най-неподходящия момент - на финала. Аржентинецът Питана се чудеше дали Франция или Хърватия биха родината му по-звучно и явно балканците спечелиха - съмнително нарушение от което падна автогола на Манджукич и скандална дузпа с виновник Перишич при 1:1. А дори гледа ситуацията на монитора зад тъча. Интересна е тази видеосправедливост... Всеки вижда каквото му се иска. И сто камери да снимат, решението се взима от човек и тук идва края на всеки размисъл за върховенството на правдата.
В Русия освен, че видяхме хубави жени по трибуните, но ФИФА ни отне и тази радост като забрани да ги показват в ефира, наблюдавахме и промяна на модата/тактиката във футбола. Куриозно е, че Италия не игра, но повечето от 32-та отбора в турнира играха с философия близка до нейната за футбола. А както написа един хърватски журналист преди турнира - Италия е единствената страна, която е по-красива от футбола си. Защита и пак защита. Отмина времето на притежанието на топката, концепция изхабена като испанския национален отбор, който само го доказа с отпадането си на първо ниво в елиминациите. Вече никой не я иска. С охота чака и се отбранява. Дойде времето на крепостните укрепления и бегачите по крилата, които да довършват съперника. Така се става и световен шампион - играеш 70% от времето на 30 метра пред своята голлиния - блъскаш я напред и там бързите крака оправят сметката. В подобен шаблон не влязоха шепа отбори, а само Белгия се награди с медал за тази смелост.
Анализите кой накъде и колко е изтичал ги оставяме на дълбоките специалисти по моторика на организма. Добрите играчи могат и с две крачки да решат мач, слабите могат да си тичат колкото искат и да не стигнат никъде. Интересното на това първенство беше ренесансът на британския тъч - далекобойно хвърляне на топката от което се създава ситуация понякога по-добра и от след ъглов удар. Исландия и Дания го демонстрираха най-успешно, но и други се пробваха усилено. А при статичните положения англичаните не оставиха конкуренция - 9 от 12-те им гола дойдоха след дузпа или ъглов удар - 75%! Стигнаха и по-далече отколкото са сънували, но без гол от игра няма медали - №4. От всички срещи само те и белгийците играха два пъти - 1:0 и 2:0 за "Червените дяволи" - и когато имаше и когато нямаше значение. Не се живее само от центрирания, поне не и извън Острова.
Световното започна с 5:0, а след това видяхме само още две изразителни победи - 6:1 за Англия над Панама и 5:2 за Белгия над Тунис. Така наречените аутсайдери вече не са толкова наивни и боси. Не са и груби, нямаше нито едно влизане което да доведе до сериозна контузия на съперник. Бореха се колкото им позволиха силите. А голът на Панама във вратата на англичаните, първи в историята на страната на Мондиал, донесе огромна радост на привържениците им на стадиона и в родината. За да ни припомни, че футболът е страст и радост. Напук на факта, че 32 отбора си разпределиха 400 милиона долара награден фонд. Така че за панамците участието се позлати и без да излизат въобще от групата. Всеки отбор с тяхната съдба прибра по 8 милиона. Не е лошо, плюс удоволствието от три мача на най-голямата сцена.
Елиминационната фаза предложи драма, продължения, дузпи, обрати. На евентуален 1/4-финал можеше да се случи сблъсъка Меси - Роналдо. Размина се и за двамата. На 1/4-финалите и Неймар помаха на купата. Индивидуалностите се предадоха пред отборната игра. Домакините от Русия, отписвани още преди да се е започнало, стигнаха до Топ 8 и отпаднаха едва на дузпи, но и така зарадваха достатъчно страната и възродиха футболната й страст. Сърцатите уругвайци също напуснаха борбата на тази фаза, осакатени сериозно от липсата на героя си от 1/8-финалите Кавани. Упоритите шведи доказаха, че дисциплината и хладнокръвието постигат резултати и нямат причина да са недоволни от представянето си.
Шампионът - 20 години чакане за французите свърши. С отбор събран предимно от момчета, които са деца на африкански имигранти или са родени във френски територии на доста километри от страната, "петлите" се домогнаха до втората си титла. Така се изравниха с Аржентина и Уругвай - отборите, които отстраниха на 1/8- и 1/4-финалите. 2:1 с Австралия с дузпа и автогол, 1:0 с Перу, 0:0 с Дания в един срамен мач, 4:3 с Аржентина, 2:0 с Уругвай - от статично положение и вратарски гаф, 1:0 с Белгия - от ъглов удар, 4:2 на финала с Хърватия - автогол, дузпа и два идентични гола през второто полувреме. За пръв път на финал видяхме един и същ играч да бележи автогол и гол, както и автогол изобщо в спора за титлата. С игра съставена от скупчване на 15 метра пред наказателното поле и чакане да се изнесе бързо топката през Гризман или Мбапе. Напълно достатъчно за спечелване на Световното - въпреки малоумната грешка на вратаря ти на финала. За 7 мача французите вкараха 14 гола (всъщност 12, 2 са автоголове) и допуснаха 6, т.е. по 2 на мач в чуждата и по по-малко от 1 в своята врата. Да им е честито.
Балканското участие
Хърватия е сензацията на шампионата с голямо С. "Ватрените" се паднаха в група с Нигерия, Исландия и Аржентина. Казано другояче - отбор от млади и здрави африканци, с добра техника и немски треньор, Исландия - отборът който ги прати на бараж с Гърция, като спечели квалификационната група за Световното и Аржентина, която се дирижира от Меси. Започнаха неубедително - 2:0 над Нигерия с автогол и дузпа, без да покажат много. За разлика от старта, вторият мач директно влезе в историята на световните първенства - 3:0 срещу Аржентина, а можеше и да е повече. Ребич, Модрич и Ракитич разнебитиха южноамериканците, а само гредата ги спаси и от по-голям резил. А в лагера на хърватите се заформи и скандал, като след първия мач беше изгонен нападателя Никола Калинич. Отказа да замени Манджукич в края срещу Нигерия и треньорът Златко Далич му връчи билета за вкъщи. Побоят над Меси и компания накара хората да се загледат повече в балканците. С осигурен 1/8-финал и с 9 промени в състава победиха и Исландия с 2:1 в последния мач от групата, като можеха и да не си дават никакъв зор.
В 1/8-финала с Дания падна най-бързия гол на турнира (57 секунда) и то в хърватската врата - 0:1. За техен късмет Манджукич още в 4-ата възстанови. Всичко вървеше към дузпи, когато в 116-ата минута Нестор Питана (по-късно ще свири финала) с помощта на ВАР даде дузпа за балканците, а капитанът Лука Модрич стреля слабо и Шмайхел спаси. При дузпите герой стана вратарят Даниел Субашич като спаси три дузпи! 3:2 и 1/4-финал.
А в него съперник - домакинът Русия. 80% от стадиона беше против тях и отново изостанаха в резултата. Пак реагираха бързо и пак завършиха 1:1 в редовното време. В продълженията поведоха с 2:1 и се виждаха на полуфинал, когато руснаците в 117-ата минута изравниха за 2:2 и пак дузпи. А там отново Субашич - едно спасяване и един неточен удар на Сборная - 4:3. Хърватия изравни най-доброто си класиране на световни финали - отпреди 20 години - влезе в Топ 4. А "ватрените" отидоха на първенството с треньор назначен преди последния мач от квалификациите, със скандали около футболния си съюз и най-големия клуб в страната, съдебни дела срещу национали, без никакви очаквания в обществото.
В 1/2-финалите ги очакваше Англия, която също замина без обичайните медийни помпи за голям успех. "Трите лъва" надушили възможност да спорят за титлата след 52 години полетяха в петата минута, когато поведоха в резултата. Но се удариха в балканските момчета, които искаха да надминат своите идоли, носители на бронзови медали от Мондиал 98. Перишич изравни за 1:1 през второто полувреме и за трети пореден път губещите хървати отидоха в продължения. А за разнообразие Марио Манджукич съкрати драмата на дузпите с точен удар в 109-ата минута за 2:1 и исторически финал.
Първата балканска държава, която спори за най-ценния трофей във футбола. Всички очакваха хърватите да нямат сили заради цял мач, който изиграха допълнително - 3 х 30 минути. Да са изчерпани физически заради продълженията, психически заради дузпите и изоставанията в резултата. На Лужники в Москва се видя в кой е силата и волята. Въпреки спорното нарушение и автогола, "ватрените" пак изравниха. Играеха по-добре, имаха повече положения и тогава се случи дузпата, която Питана видя на екрана на ВАР. А след нея вече нищо не беше същото. Не че се уплашиха от 1:2 на почивката. Ребич можеше веднага след старта на второто да направи 2:2, но Лорис спаси. После два гола на Погба и Мбапе с удари по земя от границата на наказателното поле и тук вече се виждаше катастрофата. Докато Манджукич не преследва една наглед безнадеждна топка толкова упорито, че накара високомерния Лорис да направи най-тъпата грешка в историята на финалите на Световно и намали на 2:4. Головете свършиха тук, но добрата игра на хърватите продължи до самия край. Опитваха се, но вече и точността не им беше съюзник. Това е най-резултатният финал на Мондиал от този през 1958 - цели 60 години! Видя се кой играеше футбол и кой се беше окопал в землянката си и хвърляше гранати в противниковата половина. Но старото клише гласи, че историята помни победителите. А как са победили с времето се забравя. Сребърните медали за Хърватия са най-голямото постижение за балканска страна, след като досега бронз имахме ние и те през 1994 и 1998 година, както и Югославия на първия шампионат през 1930.
Другият участник от нашия регион беше Сърбия. Западните съседи бяха в Група Е с отборите на Бразилия, Швейцария и Коста Рика. Откриха турнира с победа срещу Коста Рика с 1:0 с гол на Коларов от пряк свободен удар. Във втория мач с Швейцария започнаха силно с бърз гол за 1:0 на Митрович, а през второто полувреме допуснаха изравнителен гол след силен удар на Джака. В 66-ата минута голмайсторът Митрович беше повален с борчески прийом от двама противници в наказателното поле, но се оказа, че той ги е натръшкал според критерия на съдията. Така вместо дузпа и възможност за 2:1 - жълт картон?! И при 1:1 до самия край сърбите имаха предимство в класирането, но в противовес на духа на първенството не се подредиха всички зад топката и да чакат края. Пред идващия мач с Бразилия търсеха шест точки, което осигуряваше минаването на групата. Швейцарците се възползваха чрез контраатака и в 90-ата минута отмъкнаха точките с 2:1. Мачът освен заради най-очевидната неотсъдена дузпа в турнира се запомни и с най-откровената провокация, която няма нищо общо с футбола. Всичко се размина с финансови глоби, като и те бяха по-големи за сърбите. А срещу Бразилия беше ясно - всичко или нищо. С по един гол във всяко полувреме бразилците се наложиха с 2:0 и сложиха край на участието на Сърбия в турнира. Куриозното е, че сърбите бяха отбора с най-висок ръст на турнира, а именно гол с глава окончателно ги довърши. Имаха своите възможности за 1:1, но ги изпуснаха, а с тях и възможността да играят поне още един мач по терените в Русия.
3 мача - 1 победа - 2 загуби с голова разлика 2:4.
Общо - 10 мача - 4 победи - 3 равенства - 3 загуби с голова разлика 14:12 (с головете на хърватите в продълженията - 16:13).
Така от общо 64 мача на турнира в 10 имаше участие на балканци, като едните се прибраха със сребърните медали от Русия.
Най-добрият футболист на Световното първенство е Лука Модрич - капитанът на Хърватия. Лидер, който изведе отбора си до исторически финал и най-големия спортен успех на родината си. Техничният халф затвърди реномето си на истинска класическа "десетка", която носи на гърба си.
Спасибо
Мачът на турнира - Белгия - Япония от 1/8-финалите. Футбол от световна класа, истинска реклама за спорта и наслада за окото. Очакванията бяха Белгия да няма затруднения с азиатците. Каква заблуда. Техничните и бързи "самураи" експлодираха в началото на второто полувреме в 55-ата минута водеха с 2:0. Не само това. Не се виждаше как белгийците ще се измъкнат от положението. Кагава дирижираше японската игра и подаваше с прецизност на японски компютър. Тогава един повече случаен отколкото изработен гол на Алдервейрелд съживи "Червените дяволи". Напипали слабата точка в Япония - центриранията - Фелайни набързо доведе нещата до 2:2. Продълженията се виждаха, когато японците изпълниха наивно един ъглов удар. Куртоа улови високата топката, пусна я от ръка на съотборник и последва контраатака, която завърши с гол на Шадли за 3:2 и пълен обрат в последните секунди на добавеното от съдията време. Японците и голяма част от футболния свят гледаха с недоумение какво се случи. Първите си заминаваха за вкъщи, вторите бяха лишени от 30 минути зрелище. А по-късно се разбра, че японските играчи, както привържениците им, които си почистваха трибуните след всяка среща, са почистили съблекалнята до блясък и са оставили послание за домакините - Спасибо (Благодаря). Имаше хубави моменти по руските стадиони - и други агитки си чистеха, противникови привърженици седяха един до друг без изцепки, но жестът на съкрушените японски футболисти надмина всичко и даде голям урок по човещина и уважение. А това надхвърля размерите и на безграничния футбол.
Сбогом на футбола и Световното първенство каквито ги познавахме
И да, Русия заслужи едно Спасибо - за организацията, труда, стадионите, мирната обстановка по трибуните и около тях, футбола. Но футболът вече никога няма да е какъвто го познавахме. Това го видяхме именно на този Мондиал. Въвеждането на ВАР е само в начален етап, с времето ще се усъвършенства и разшири. Вече няма да има гол с Божията ръка (на Марадона на Мондиал 86) или "невидяна" игра с ръка на Костакурта (2 пъти на Мондиал 94 в полуфинала с България). Ако е в името на справедливостта - добре дошло, ако ще се гледа през пръсти на някои, скъп безсмислен лукс. А следващото Световно първенство през 2022 година ще е зимно. 92 години след първия шампионат на планетата - лятото вече не е сезона за месец горещи футболни страсти. Както и за пръв път ще се проведе в пустинята - буквално. Домакин ще е Катар, а отборите вече няма да са 32, колкото са от 1998 досега. Футболът еволюира с времето около себе си. Огромната му популярност привлича и много спонсори, рекламодатели и всичко останало свързано с печалба. Повече отбори - още повече интерес - още повече пари. Схемата е проста и изглежда работи. С класическото откъм времеви период Световно първенство се приключи на 15 юли 2018 година. А с класическото по футболни параметри още на 15 юни, когато хората от тъмната стаичка се намесиха за пръв път.
