Новият-стар футболист на Цървена звезда е Гейлор Канга, полузащитник, който в предишния престой в екипа на сръбския шампион донесе голяма радост на всички, които носят червено-белите цветове в сърцето. Халфът от Габон подписа тригодишен договор и не можа да скрие усмивката след завръщането в Белград.
- Доволен съм, че отново съм тук. Върнах се заради добрите отношения с хората от клуба, както и заради амбициите, които изразиха при разговорите. Ще се опитам да допринеса колкото мога повече. Известни са ми всички цели, които носи със себе си екипа на Цървена звезда, а смятам, че моят опит може да бъде важен фактор до тяхното осъществяване. Готов съм - изтъкна Канга.
Полузащитникът роден през 1990 година тепърва очаква детайлно запознаване с треньорския щаб и съотборниците.
- Нямах много възможности да разговарям със Станкович, с оглед на това, че едва вчера дойдох. Като играч е постигал големи резултати и успехи, а като треньор, изглежда би могъл да повтори това. Ще имаме възможност да се опознаем по-добре. Що се отнася до отбора, имаме доста млади играчи. Надявам се с добра работа да постигнем резултати и да изпълним целите, а те са титла и класиране в груповата фаза на европейски турнир - подчерта Канга.
Щастлив заради завръщането на Канга в Цървена звезда е и спортният директор Митар Мркела.
- Канга няма нужда да се представя специално, всички го знаете добре. При нас имаше два чудесни сезона, а решихме да го върнем заради характера и способността да поема отговорност когато е най-трудно и най-важно. Надявам се, че и във втория мандат в Белград ще има толкова успех - изтъкна Мркела.
Гейлор Канга е роден на 1 септември 1990 година в Ойему. В родния Габон, чийто титулярен национал е, е променил три клуба - Мангаспорт, Мисиле и Мунана, в които е повече от успешен, па последва заминаване в Русия. Там подсилил Ростов за който в 82 мача е вкарал осем попадения и записал 14 асистенции, след което се премести в Цървена звезда. Ще се окаже, че 1 юли 2016 година е бил голям ден за Цървена звезда, защото Канга стана неин нов член. За година и половина, в 59 срещи постигна 13 гола и записа 21 асистенции, а неговият гол срещу Краснодар е обявен за най-хубав за изминалото десетилетие от звездашите. Последва трансфер в пражката Спарта за която в 81 мача постигна 31 гола и записа 16 асистенции, а точно оттам се връща в червено-белия екип.
Като се направи разрез, бихме получили някои прилично неочаквани участници в елитния ранг.
Изминала е едва непълна третина от сезона, така че още е твърде рано да се дава каквато и да е оценка когато става въпрос за крайното постижение на отделни клубове, но това не означава, че не трябва да се тегли черта на досегашния ход на сезона в европейския футбол. Фактическата ситуация гласи, че някои великани сериозно се удариха в леда в началото на сезона, мнозина играят под всички очаквания и критерии, а това използваха някои по-малки клубове и сграбчиха своето място под слънцето. Всичко това направи началото на сезона изключително вълнуващо за любителите на футбола.
Като се направи сега разрез, бихме получили някои прилично неочаквани участници в Шампионската лига, защото високите позиции в най-качествените европейски първенства в този момент се държат от няколко "залутали пътници", които най-малкото удивиха любителите на футбола на Стария континент. Сега може да се постави въпросителна пред онези, които готвят планове за европейска Супер лига, която със сигурност би убила чара и отрязала от корен всички надежди на отбори като Лестър, Фрайбург, Анже и Каляри, които представляват хит в откриването на сезона в най-силните национални първенства на Стария континент.
ТЕЗИ ЛИСИЦИ СА ПО-АТРАКТИВНИ ОТ ШАМПИОНСКИТЕ
Лестър преди непълни четири сезона показа, че чудесата в най-силните европейски шампионати са възможни, така че неговото класиране в този момент не се изживява по толкова учудващ начин. Всъщност, всички са очаровани от играта на "лисиците" и напомнят, че отборът на Брендън Роджърс в този момент играе далеч по-симпатичен футбол от шампионския състав на Клаудио Раниери. Все пак, съставът на Раниери когато играеше и по-слабо намираше път до точките, което и накрая го отведе до върха в Англия. Ще видим, какво ще е крайното класиране на отбора на Роджърс, който в скорошното дерби с Арсенал показа, че абсолютно заслужено е на второ място, зад неприкосновения Ливърпул. "Лисиците" в този момент имат големите девет точки повече от петия Шефийлд, така че историята за тяхното класиране в Шампионската лига е напълно реална в този момент.
ЩРАЙХОВАТА САМОНАДЕЯНОСТ НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО
В Бундеса преди началото на този сезон, поред борбата за титлата между Байерн и Борусия (Дортмунд), се говореше и за отличния Лайпциг, както и за Леверкузен, който ще бъде един от кандидатите за класиране в първите четири позиции. Все пак, "фармацевтите" засега разочароват, това може да се каже и за "жълто-черните" след катастрофата в дербито, а техните пропуски използваха Мьонхенгладбах и Фрайбург. Популярните "жребчета" изненадаха с лидерска позиция, а какво да се каже за състава на Кристиян Щрайх, който най-малко до края на паузата за националните отбори ще парадира на четвърта позиция. Ясно е, че Фрайбург най-вероятно няма да се задържи тук до края на сезона, но отборът, който в досегашния ход на сезона просна по гръб Лайпциг и Айнтрахт и завърши наравно с Дортмунд и Вердер заслужава всяко уважение. За онези, които добре познават случващото се в немския футбол успехът на Фрайбург не е и твърде голяма изненада, с оглед на това, че работата на Кристиян Щрайх е изключително ценена в тамошните рамки.
ОТКЪДЕ ТОЗИ АНЖЕ?
Всичките предходни чудения с Фрайбург падат във водата когато се погледне постижението и класирането на Анже в Лига 1. Отборът на Стефан Мулен прави чудеса в стогодишнината на клуба от запада на Франция. Анже в момента е трети в класирането на Лига 1, а доскоро беше на второ място, докато не беше изпреварен от Олимпик (Марсилия). Трудно е да се намерят причините за такива резултати, освен в добрата игра, но е ясно, че това е възможно само до момента в който отбори като Лил, Лион, Рен, Ница, па и Монако не заиграят по истински начин. Ясно е, че Анже ще падне в продължението на сезона, защото просто няма капацитет да се бори със споменатите "зверове", но всякак е интересно да го видим на това място. Става въпрос за клуб, който това лято похарчи скромните 10 000 000 евро за довеждане на относително непознати играчи, докато продаде своите най-добри футболисти от миналия сезон - Джеф Рене Аделайд в Лион за 25 000 000 евро и Флавиен Те в Рен за 9 000 000.
МЕЧТАТА ЗА ШАМПИОНСКАТА ЛИГА ЖИВЕЕ В САРДИНИЯ
Каляри обещаваше преди началото на сезона, с оглед на фантастично изработения трансферен прозорец, но никой на Апенините не очакваше отборът от Сардиния да израсне в сериозен кандидат за класиране в Шампионската лига. Отборът на Роландо Маран играе отличен футбол, има боен темперамент и не уважава нито един противник. Своето качество по най-добър начин показа в изминалия уикенд, когато потвърди отличната форма и по впечатляващ начин разнесе Фиорентина в едно от дербитата на кръга. Маран отлично управлява тази характерна дружина и я насочва по правилен начин. Едно е ясно, Лацио, Аталанта и Рома в този момент нямат по-добър състав от Каляри, а особено не по-добра игра. Това важи и за Наполи, който е в страховито пропадане. Мечтата за Шампионската лига оправдано живее в Сардиния.
И извън "петте първенства" се случват някои чудни резултати и изненади. АЗ Алкмаар е пълен хит на сезона в Холандия. Лидерът Аякс им е недостижим, но те убедително държат второто място в класирането. Разбиха ПСВ в дербито и показаха, че предвождани от супер таланти като Боаду и Стенгс могат да мечтаят за второ място и класиране в Шампионската лига. Напълно лудо начало на сезона имаме и в Турция. В класирането първи е Сивас, а от осмия Бешикташ го делят само три точки. Поред стандартните великани Фенер, Галата, Трабзон, Бешикташ, парвенютата от Башакшехир, във върха са Алания и Малатия като изненади. Шампионът влиза директно, вицешампионът играе квалификации за Шампионската лига. Интересно е и в Белгия където Брюж гази към титлата, но за второто място се борят Гент, който е хит на сезона, Мехелен и Стандард. Изненади са възможни и в Украйна. Шахтьор марширува към титлата, но Динамо играе лошо и е едва четвърти. Зоря и новият участник в елита Десна са във върха и битката за Шампионската лига. В Русия Ростов се намеси сред великаните Зенит, ЦСКА, Локомотив за едно от трите места, които носят път към Шампионската лига. В Португалия е сензация новакът Фамаликао, който е трети и има надежда, че може поне до второто място. Автор: Ненад Йованович
Нагледахме се в протеклите сезони на всякакъв дизайн на екипите, но от днес абсолютни шампиони в света са управниците на Ростов, които лансираха невероятен дизайн.
Килим, по-добре казано, и не, не се шегуваме с вас.
Това наистина е една от четирите гарнитури, които футболистите на отбора от Дон ще носят през този сезон, а неговата цена е 2500 рубли или около 32 евро.
21-ото Световно първенство по футбол е в историята, а сякаш беше вчера, както би казал начинаещ творец на лафове. Един месец в който най-популярният спорт властваше над всички краища на земята. Имаме нов шампион, нови рекорди, нова футболна мода, много спомени и някои новости в правилата на играта и тяхното съблюдаване.
Много се изговори и изписа дали Русия ще може да организира турнира на световно ниво, да осигури безопасността и спокойствието на зрителите и гостите в 11-те града домакини на мачовете. За щастие се размина без терористични атаки и сериозно насилие около и на стадионите. Напротив мненията бяха предимно положителни и похвални. Колкото и да не им се харесва на някои, че е така. Фактите са такива - 3 031 768 зрители на 12-те стадиона изгледаха 64 мача - средно по 47 371 на двубой.
Времето в най-голямата страна на света също беше за футбола, в много малко мачове валя дъжд, за да не слушаме типичните за нашия регион оправдания - "Лошите атмосферни условия попречиха на момчетата да разгърнат потенциала си". Относно състоянието на тревата на терените - също не се видя забележка или да липсват чимове. (Нека си спомним как експресно французите ремонтираха по време на Евро 2016).
Видяхме 169 гола или 2,64 гола на мач. Единственото нулево равенство в целия турнир сътвори шампионът Франция с Дания в последния кръг на груповата фаза. Голмайстор стана Хари Кейн с шест гола (три от дузпа, един от рикошет и два от половин метър пред вратата). Не можем да се оплачем от голова суша или от скука.
В Русия за пръв път в историята технологията навлезе във футбола на най-високия форум - ВАР можеше да се употребява в 4 случая. Четирима съдии в тъмна стаичка консултираха колегите си на терена относно спорни ситуации и препоръчваха разглеждането им отново. Това даде и исторически резултат - първенството с най-много дузпи - 29 (22 бяха отбелязани). А първата присъдена с помощта на ВАР беше за... Франция, както и последната във финала - още един исторически момент.
Откъм дисциплина турнирът премина под девиза Честна игра - само един директен червен картон - на колумбиеца Карлос Санчес в първия мач от Група Н с Япония. Останалите два дойдоха след втори жълт - Боатенг от Германия и Смолников от Русия в двубоите от групите срещу Швеция и Уругвай. Похвално постижение с оглед на преобладаващо защитната игра на отборите като цяло. Направи впечатление, че съдиите трудно показваха и жълти картони, било за нарушения или особено за симулации. Явно е имало директиви преди началото да се сдържат да бъркат в джоба.
А хората в черно със свирките и на този турнир породиха доста спорове и гняв. Освен че трябваше да свикват с наличието на ВАР, някои се възползваха и от правото си да го пренебрегнат. Най-големият гаф на груповата фаза дойде в Група Е, когато немецът Брих при очевидно събаряне на сръбския нападател от двама швейцарски защитници в наказателното поле отсъди... нарушение в атака?! От стаята с ВАР му е предложено да преразгледа ситуацията, неговият отговор е, че е доволен от решението си. Самодоволството му доведе до там, че свири само веднъж на турнира. Другата балтия дойде в най-неподходящия момент - на финала. Аржентинецът Питана се чудеше дали Франция или Хърватия биха родината му по-звучно и явно балканците спечелиха - съмнително нарушение от което падна автогола на Манджукич и скандална дузпа с виновник Перишич при 1:1. А дори гледа ситуацията на монитора зад тъча. Интересна е тази видеосправедливост... Всеки вижда каквото му се иска. И сто камери да снимат, решението се взима от човек и тук идва края на всеки размисъл за върховенството на правдата.
В Русия освен, че видяхме хубави жени по трибуните, но ФИФА ни отне и тази радост като забрани да ги показват в ефира, наблюдавахме и промяна на модата/тактиката във футбола. Куриозно е, че Италия не игра, но повечето от 32-та отбора в турнира играха с философия близка до нейната за футбола. А както написа един хърватски журналист преди турнира - Италия е единствената страна, която е по-красива от футбола си. Защита и пак защита. Отмина времето на притежанието на топката, концепция изхабена като испанския национален отбор, който само го доказа с отпадането си на първо ниво в елиминациите. Вече никой не я иска. С охота чака и се отбранява. Дойде времето на крепостните укрепления и бегачите по крилата, които да довършват съперника. Така се става и световен шампион - играеш 70% от времето на 30 метра пред своята голлиния - блъскаш я напред и там бързите крака оправят сметката. В подобен шаблон не влязоха шепа отбори, а само Белгия се награди с медал за тази смелост.
Анализите кой накъде и колко е изтичал ги оставяме на дълбоките специалисти по моторика на организма. Добрите играчи могат и с две крачки да решат мач, слабите могат да си тичат колкото искат и да не стигнат никъде. Интересното на това първенство беше ренесансът на британския тъч - далекобойно хвърляне на топката от което се създава ситуация понякога по-добра и от след ъглов удар. Исландия и Дания го демонстрираха най-успешно, но и други се пробваха усилено. А при статичните положения англичаните не оставиха конкуренция - 9 от 12-те им гола дойдоха след дузпа или ъглов удар - 75%! Стигнаха и по-далече отколкото са сънували, но без гол от игра няма медали - №4. От всички срещи само те и белгийците играха два пъти - 1:0 и 2:0 за "Червените дяволи" - и когато имаше и когато нямаше значение. Не се живее само от центрирания, поне не и извън Острова.
Световното започна с 5:0, а след това видяхме само още две изразителни победи - 6:1 за Англия над Панама и 5:2 за Белгия над Тунис. Така наречените аутсайдери вече не са толкова наивни и боси. Не са и груби, нямаше нито едно влизане което да доведе до сериозна контузия на съперник. Бореха се колкото им позволиха силите. А голът на Панама във вратата на англичаните, първи в историята на страната на Мондиал, донесе огромна радост на привържениците им на стадиона и в родината. За да ни припомни, че футболът е страст и радост. Напук на факта, че 32 отбора си разпределиха 400 милиона долара награден фонд. Така че за панамците участието се позлати и без да излизат въобще от групата. Всеки отбор с тяхната съдба прибра по 8 милиона. Не е лошо, плюс удоволствието от три мача на най-голямата сцена.
Елиминационната фаза предложи драма, продължения, дузпи, обрати. На евентуален 1/4-финал можеше да се случи сблъсъка Меси - Роналдо. Размина се и за двамата. На 1/4-финалите и Неймар помаха на купата. Индивидуалностите се предадоха пред отборната игра. Домакините от Русия, отписвани още преди да се е започнало, стигнаха до Топ 8 и отпаднаха едва на дузпи, но и така зарадваха достатъчно страната и възродиха футболната й страст. Сърцатите уругвайци също напуснаха борбата на тази фаза, осакатени сериозно от липсата на героя си от 1/8-финалите Кавани. Упоритите шведи доказаха, че дисциплината и хладнокръвието постигат резултати и нямат причина да са недоволни от представянето си.
Шампионът - 20 години чакане за французите свърши. С отбор събран предимно от момчета, които са деца на африкански имигранти или са родени във френски територии на доста километри от страната, "петлите" се домогнаха до втората си титла. Така се изравниха с Аржентина и Уругвай - отборите, които отстраниха на 1/8- и 1/4-финалите. 2:1 с Австралия с дузпа и автогол, 1:0 с Перу, 0:0 с Дания в един срамен мач, 4:3 с Аржентина, 2:0 с Уругвай - от статично положение и вратарски гаф, 1:0 с Белгия - от ъглов удар, 4:2 на финала с Хърватия - автогол, дузпа и два идентични гола през второто полувреме. За пръв път на финал видяхме един и същ играч да бележи автогол и гол, както и автогол изобщо в спора за титлата. С игра съставена от скупчване на 15 метра пред наказателното поле и чакане да се изнесе бързо топката през Гризман или Мбапе. Напълно достатъчно за спечелване на Световното - въпреки малоумната грешка на вратаря ти на финала. За 7 мача французите вкараха 14 гола (всъщност 12, 2 са автоголове) и допуснаха 6, т.е. по 2 на мач в чуждата и по по-малко от 1 в своята врата. Да им е честито. Балканското участие
Хърватия е сензацията на шампионата с голямо С. "Ватрените" се паднаха в група с Нигерия, Исландия и Аржентина. Казано другояче - отбор от млади и здрави африканци, с добра техника и немски треньор, Исландия - отборът който ги прати на бараж с Гърция, като спечели квалификационната група за Световното и Аржентина, която се дирижира от Меси. Започнаха неубедително - 2:0 над Нигерия с автогол и дузпа, без да покажат много. За разлика от старта, вторият мач директно влезе в историята на световните първенства - 3:0 срещу Аржентина, а можеше и да е повече. Ребич, Модрич и Ракитич разнебитиха южноамериканците, а само гредата ги спаси и от по-голям резил. А в лагера на хърватите се заформи и скандал, като след първия мач беше изгонен нападателя Никола Калинич. Отказа да замени Манджукич в края срещу Нигерия и треньорът Златко Далич му връчи билета за вкъщи. Побоят над Меси и компания накара хората да се загледат повече в балканците. С осигурен 1/8-финал и с 9 промени в състава победиха и Исландия с 2:1 в последния мач от групата, като можеха и да не си дават никакъв зор.
В 1/8-финала с Дания падна най-бързия гол на турнира (57 секунда) и то в хърватската врата - 0:1. За техен късмет Манджукич още в 4-ата възстанови. Всичко вървеше към дузпи, когато в 116-ата минута Нестор Питана (по-късно ще свири финала) с помощта на ВАР даде дузпа за балканците, а капитанът Лука Модрич стреля слабо и Шмайхел спаси. При дузпите герой стана вратарят Даниел Субашич като спаси три дузпи! 3:2 и 1/4-финал.
А в него съперник - домакинът Русия. 80% от стадиона беше против тях и отново изостанаха в резултата. Пак реагираха бързо и пак завършиха 1:1 в редовното време. В продълженията поведоха с 2:1 и се виждаха на полуфинал, когато руснаците в 117-ата минута изравниха за 2:2 и пак дузпи. А там отново Субашич - едно спасяване и един неточен удар на Сборная - 4:3. Хърватия изравни най-доброто си класиране на световни финали - отпреди 20 години - влезе в Топ 4. А "ватрените" отидоха на първенството с треньор назначен преди последния мач от квалификациите, със скандали около футболния си съюз и най-големия клуб в страната, съдебни дела срещу национали, без никакви очаквания в обществото.
В 1/2-финалите ги очакваше Англия, която също замина без обичайните медийни помпи за голям успех. "Трите лъва" надушили възможност да спорят за титлата след 52 години полетяха в петата минута, когато поведоха в резултата. Но се удариха в балканските момчета, които искаха да надминат своите идоли, носители на бронзови медали от Мондиал 98. Перишич изравни за 1:1 през второто полувреме и за трети пореден път губещите хървати отидоха в продължения. А за разнообразие Марио Манджукич съкрати драмата на дузпите с точен удар в 109-ата минута за 2:1 и исторически финал.
Първата балканска държава, която спори за най-ценния трофей във футбола. Всички очакваха хърватите да нямат сили заради цял мач, който изиграха допълнително - 3 х 30 минути. Да са изчерпани физически заради продълженията, психически заради дузпите и изоставанията в резултата. На Лужники в Москва се видя в кой е силата и волята. Въпреки спорното нарушение и автогола, "ватрените" пак изравниха. Играеха по-добре, имаха повече положения и тогава се случи дузпата, която Питана видя на екрана на ВАР. А след нея вече нищо не беше същото. Не че се уплашиха от 1:2 на почивката. Ребич можеше веднага след старта на второто да направи 2:2, но Лорис спаси. После два гола на Погба и Мбапе с удари по земя от границата на наказателното поле и тук вече се виждаше катастрофата. Докато Манджукич не преследва една наглед безнадеждна топка толкова упорито, че накара високомерния Лорис да направи най-тъпата грешка в историята на финалите на Световно и намали на 2:4. Головете свършиха тук, но добрата игра на хърватите продължи до самия край. Опитваха се, но вече и точността не им беше съюзник. Това е най-резултатният финал на Мондиал от този през 1958 - цели 60 години! Видя се кой играеше футбол и кой се беше окопал в землянката си и хвърляше гранати в противниковата половина. Но старото клише гласи, че историята помни победителите. А как са победили с времето се забравя. Сребърните медали за Хърватия са най-голямото постижение за балканска страна, след като досега бронз имахме ние и те през 1994 и 1998 година, както и Югославия на първия шампионат през 1930.
7 мача - 3 победи - 3 равенства - 1 загуба с голова разлика 12:8 с головете в продълженията 14:9. Два от головете допуснаха от дузпи - с Исландия и Франция.
Другият участник от нашия регион беше Сърбия. Западните съседи бяха в Група Е с отборите на Бразилия, Швейцария и Коста Рика. Откриха турнира с победа срещу Коста Рика с 1:0 с гол на Коларов от пряк свободен удар. Във втория мач с Швейцария започнаха силно с бърз гол за 1:0 на Митрович, а през второто полувреме допуснаха изравнителен гол след силен удар на Джака. В 66-ата минута голмайсторът Митрович беше повален с борчески прийом от двама противници в наказателното поле, но се оказа, че той ги е натръшкал според критерия на съдията. Така вместо дузпа и възможност за 2:1 - жълт картон?! И при 1:1 до самия край сърбите имаха предимство в класирането, но в противовес на духа на първенството не се подредиха всички зад топката и да чакат края. Пред идващия мач с Бразилия търсеха шест точки, което осигуряваше минаването на групата. Швейцарците се възползваха чрез контраатака и в 90-ата минута отмъкнаха точките с 2:1. Мачът освен заради най-очевидната неотсъдена дузпа в турнира се запомни и с най-откровената провокация, която няма нищо общо с футбола. Всичко се размина с финансови глоби, като и те бяха по-големи за сърбите. А срещу Бразилия беше ясно - всичко или нищо. С по един гол във всяко полувреме бразилците се наложиха с 2:0 и сложиха край на участието на Сърбия в турнира. Куриозното е, че сърбите бяха отбора с най-висок ръст на турнира, а именно гол с глава окончателно ги довърши. Имаха своите възможности за 1:1, но ги изпуснаха, а с тях и възможността да играят поне още един мач по терените в Русия.
3 мача - 1 победа - 2 загуби с голова разлика 2:4.
Общо - 10 мача - 4 победи - 3 равенства - 3 загуби с голова разлика 14:12 (с головете на хърватите в продълженията - 16:13).
Така от общо 64 мача на турнира в 10 имаше участие на балканци, като едните се прибраха със сребърните медали от Русия.
Най-добрият футболист на Световното първенство е Лука Модрич - капитанът на Хърватия. Лидер, който изведе отбора си до исторически финал и най-големия спортен успех на родината си. Техничният халф затвърди реномето си на истинска класическа "десетка", която носи на гърба си.
Спасибо
Мачът на турнира - Белгия - Япония от 1/8-финалите. Футбол от световна класа, истинска реклама за спорта и наслада за окото. Очакванията бяха Белгия да няма затруднения с азиатците. Каква заблуда. Техничните и бързи "самураи" експлодираха в началото на второто полувреме в 55-ата минута водеха с 2:0. Не само това. Не се виждаше как белгийците ще се измъкнат от положението. Кагава дирижираше японската игра и подаваше с прецизност на японски компютър. Тогава един повече случаен отколкото изработен гол на Алдервейрелд съживи "Червените дяволи". Напипали слабата точка в Япония - центриранията - Фелайни набързо доведе нещата до 2:2. Продълженията се виждаха, когато японците изпълниха наивно един ъглов удар. Куртоа улови високата топката, пусна я от ръка на съотборник и последва контраатака, която завърши с гол на Шадли за 3:2 и пълен обрат в последните секунди на добавеното от съдията време. Японците и голяма част от футболния свят гледаха с недоумение какво се случи. Първите си заминаваха за вкъщи, вторите бяха лишени от 30 минути зрелище. А по-късно се разбра, че японските играчи, както привържениците им, които си почистваха трибуните след всяка среща, са почистили съблекалнята до блясък и са оставили послание за домакините - Спасибо (Благодаря). Имаше хубави моменти по руските стадиони - и други агитки си чистеха, противникови привърженици седяха един до друг без изцепки, но жестът на съкрушените японски футболисти надмина всичко и даде голям урок по човещина и уважение. А това надхвърля размерите и на безграничния футбол.
Сбогом на футбола и Световното първенство каквито ги познавахме
И да, Русия заслужи едно Спасибо - за организацията, труда, стадионите, мирната обстановка по трибуните и около тях, футбола. Но футболът вече никога няма да е какъвто го познавахме. Това го видяхме именно на този Мондиал. Въвеждането на ВАР е само в начален етап, с времето ще се усъвършенства и разшири. Вече няма да има гол с Божията ръка (на Марадона на Мондиал 86) или "невидяна" игра с ръка на Костакурта (2 пъти на Мондиал 94 в полуфинала с България). Ако е в името на справедливостта - добре дошло, ако ще се гледа през пръсти на някои, скъп безсмислен лукс. А следващото Световно първенство през 2022 година ще е зимно. 92 години след първия шампионат на планетата - лятото вече не е сезона за месец горещи футболни страсти. Както и за пръв път ще се проведе в пустинята - буквално. Домакин ще е Катар, а отборите вече няма да са 32, колкото са от 1998 досега. Футболът еволюира с времето около себе си. Огромната му популярност привлича и много спонсори, рекламодатели и всичко останало свързано с печалба. Повече отбори - още повече интерес - още повече пари. Схемата е проста и изглежда работи. С класическото откъм времеви период Световно първенство се приключи на 15 юли 2018 година. А с класическото по футболни параметри още на 15 юни, когато хората от тъмната стаичка се намесиха за пръв път.
Националните отбори на Белгия и Япония са изиграли пет мача досега, като куриозното е, че единствената победа за европейците е от края на миналата година. Головата разлика е 9:5 в полза на Страната на Изгряващото слънце.
Двата състава кръстосват шпаги за пръв път на 3 юни 1999 година в японския турнир Купа Кирин и завършват 0:0.
На Световно първенство имат един двубой - на 4 юни 2002 г на своя земя "самураите" изпускат успеха в Група Н. Всичките четири гола са отбелязани през второто полувреме, а Ван дер Хейден разочарова повечето от 55 258 зрители в Сайтама с последния и изравнителен в 75-ата минута - 2:2.
Следващите три срещи са приятелски. През 2009 японците смазват "Червените дяволи" с 4:0 в Токио, а четири години по-късно се налагат с 3:2 на стадион "Крал Бодуен" в Брюксел. Единствената победа на белгийците идва на 14 ноември 2017 година с минималното 1:0 в Брюж. Автор на попадението е Ромелу Лукаку в 72-ата минута.
Белгия премина без затруднения през своята група, като се наложи и в трите мача - 3:0 над Панама, 5:2 над Тунис и 1:0 срещу Англия, която беше излязла с калкулатор в джоба, за да се намести в "по-слаб" поток. Така "Червените дяволи" избраха на пътя им на евентуален 1/4-финал да има възможност да застане Бразилия. Отборът играе приятен футбол, разполага с технични изпълнители и единственият въпрос е около стабилността на защитата, която не беше подложена на голям натиск досега. Очакванията към този състав не се оправдаха на Евро 2016, но Роберто Мартинес може би е намерил това което липсваше.
От своя страна Япония, считана за аутсайдер в компанията на Полша, Колумбия и Сенегал, показа, че дисциплината е основна част от битието и културата. "Самураите" са първият отбор класирал се на елиминации по правилото за честната игра - при абсолютно равни показатели със Сенегал - 4 точки и голова разлика 4:4, те имаха два жълти картона по-малко 4 срещу 6 за африканците, което им отреди днешния мач в Ростов на Дон. Азиатците играят бърз и техничен футбол, а никой не се съмнява във волята им да се раздават до последна капка от силите си. Основната фигура в състава е халфът на Борусия (Дортмунд) Шинджи Кагава, а не е за подценяване и старият майстор Кейсуке Хонда. Дотук в турнира японците победиха Колумбия с 2:1, направиха 2:2 със Сенегал и загубиха с 0:1 от поляците със състав с много промени, като потрепериха за изхода на другия мач в групата.
Сигурно е, че ни очаква бърз футбол и технични изпълнения. Голямо предимство на страната на белгийците несъмнено е ръстът. При центрирания японците имат своите проблеми, които могат да им костват много, но пък когато топката е на земята те могат да покажат острието на своите катани. Историята между двата съперника е на страната на японците, а "Червените дяволи" мечтаят за нещо голямо след доста години затишие на най-голямата сцена.
Мъже които се целуват междуособно на обществени места ще бъдат докладвани на полицията от казаците в Ростов, един от градовете домакини на предстоящото Световно първенство по футбол.
Около 300 члена на тази религиозна, традиционна общност по време на световния шампионат в Русия ще помагат на властите в охраната на стадиона в Ростов на Дон, град в близост до границата с Украйна.
Казаците са обявили, че също така ще обърнат внимание на поведението на еднополовите двойки.
"Ако двама мъже се целуват на Световното първенство, ние ще съобщим за това в полицията, ще им обърнем внимание на това, а останалото е работа на полицията", заяви Олег Бараников, главен координатор на казаците доброволци, за Радио "Карент тайм", клон на Радио "Свободна Европа".
"За нас, православната вяра и семейството са на първо място между ценностите", обяснил Бараников.
"Ние, казаците, сме преживели основно заради тези ценности, за да ги отхвърлим просто така."
Казаците са общност на свободни войници-конници, която се появила в 15 век в степите на южна Русия като отбрана от атаките на азиатските номади.
Съставлявали са ги руски и украински селяни и известен брой татарски преселници. До 18 век са били частично независими от Руската империя, а след това са служили като конница.
В царска Русия са били освободени от плащане на данъци, но затова винаги са били готови за влизане във война. Техните предводители се наричат атамани.
Прославил ги е романът на Николай Гогол "Тарас Булба".
.JPG)
