Лев Яшин е роден в Москва преди точно 90 години. Той ще израсне в най-известния вратар в историята и най-популярният руски спортист на 20 век.
Двамата му родители работят в заводи в Москва докато той расте. Семейството е евакуирано от столицата по време на Втората Световна война. След войната, семейството се завръща в Москва и младият Лев също започва да работи в завод, но прекарва свободното си време, играейки футбол и хокей. След като е взет в армията на 18 години, той е забелязан от футболен скаут и поканен да се присъедини към академията на Динамо (Москва) през 1949.
Той ще остане в клуба повече от две десетилетия до пенсионирането си през 1971. В първите си няколко години в Динамо, Яшин не може да пробие в първия състав, така че играе като вратар за хокейния отбор на клуба, печелейки бронзов медал от шампионата на СССР през 1953. Скоро след това той си осигурява място на титулярен вратар за футболния състав на Динамо и бързо става легенда на клуба, печелейки пет шампионата на СССР и три купи в бърза последователност.
Заедно с националния отбор по футбол на СССР Яшин печели първото Европейско първенство през 1960, което се провежда във Франция. Той също помага на СССР да спечели златните медали на Олимпиадата през 1956 и достигна 1/4-финалите на Световното първенство през 1958 (Швеция) и 1962 (Чили). На Световното първенство в Англия през 1966, Яшин е капитан на съветския отбор завършил на четвърто място - най-високото постижение на страната.
С прякор "Черния паяк" заради изцяло черния си екип и невероятни рефлекси, той бързо става известен като най-добрия вратар в света. Той е хвален за своите умения, атлетичност и нововъведения към позицията на вратаря, като организиране на защитниците, излизане да се пресрещнат нападателите и започването на бързи контраатаки.
Играл е срещу други футболни легенди като Пеле, Боби Чарлтън, Еузебио, Франц Бекенбауер, като е спасил 151 дузпи през кариерата си - повече от всеки друг вратар в историята на ФИФА. Яшин умира в Москва на 20 март 1990, два дни след като получава престижната награда Герой на социалистическия труд.
Той е единственият вратар награден с престижното отличие Златната топка (през 1963) за най-добър футболист на Европа. Широко признат е за най-добрият вратар на 20 век.
21-ото Световно първенство по футбол е в историята, а сякаш беше вчера, както би казал начинаещ творец на лафове. Един месец в който най-популярният спорт властваше над всички краища на земята. Имаме нов шампион, нови рекорди, нова футболна мода, много спомени и някои новости в правилата на играта и тяхното съблюдаване.
Много се изговори и изписа дали Русия ще може да организира турнира на световно ниво, да осигури безопасността и спокойствието на зрителите и гостите в 11-те града домакини на мачовете. За щастие се размина без терористични атаки и сериозно насилие около и на стадионите. Напротив мненията бяха предимно положителни и похвални. Колкото и да не им се харесва на някои, че е така. Фактите са такива - 3 031 768 зрители на 12-те стадиона изгледаха 64 мача - средно по 47 371 на двубой.
Времето в най-голямата страна на света също беше за футбола, в много малко мачове валя дъжд, за да не слушаме типичните за нашия регион оправдания - "Лошите атмосферни условия попречиха на момчетата да разгърнат потенциала си". Относно състоянието на тревата на терените - също не се видя забележка или да липсват чимове. (Нека си спомним как експресно французите ремонтираха по време на Евро 2016).
Видяхме 169 гола или 2,64 гола на мач. Единственото нулево равенство в целия турнир сътвори шампионът Франция с Дания в последния кръг на груповата фаза. Голмайстор стана Хари Кейн с шест гола (три от дузпа, един от рикошет и два от половин метър пред вратата). Не можем да се оплачем от голова суша или от скука.
В Русия за пръв път в историята технологията навлезе във футбола на най-високия форум - ВАР можеше да се употребява в 4 случая. Четирима съдии в тъмна стаичка консултираха колегите си на терена относно спорни ситуации и препоръчваха разглеждането им отново. Това даде и исторически резултат - първенството с най-много дузпи - 29 (22 бяха отбелязани). А първата присъдена с помощта на ВАР беше за... Франция, както и последната във финала - още един исторически момент.
Откъм дисциплина турнирът премина под девиза Честна игра - само един директен червен картон - на колумбиеца Карлос Санчес в първия мач от Група Н с Япония. Останалите два дойдоха след втори жълт - Боатенг от Германия и Смолников от Русия в двубоите от групите срещу Швеция и Уругвай. Похвално постижение с оглед на преобладаващо защитната игра на отборите като цяло. Направи впечатление, че съдиите трудно показваха и жълти картони, било за нарушения или особено за симулации. Явно е имало директиви преди началото да се сдържат да бъркат в джоба.
А хората в черно със свирките и на този турнир породиха доста спорове и гняв. Освен че трябваше да свикват с наличието на ВАР, някои се възползваха и от правото си да го пренебрегнат. Най-големият гаф на груповата фаза дойде в Група Е, когато немецът Брих при очевидно събаряне на сръбския нападател от двама швейцарски защитници в наказателното поле отсъди... нарушение в атака?! От стаята с ВАР му е предложено да преразгледа ситуацията, неговият отговор е, че е доволен от решението си. Самодоволството му доведе до там, че свири само веднъж на турнира. Другата балтия дойде в най-неподходящия момент - на финала. Аржентинецът Питана се чудеше дали Франция или Хърватия биха родината му по-звучно и явно балканците спечелиха - съмнително нарушение от което падна автогола на Манджукич и скандална дузпа с виновник Перишич при 1:1. А дори гледа ситуацията на монитора зад тъча. Интересна е тази видеосправедливост... Всеки вижда каквото му се иска. И сто камери да снимат, решението се взима от човек и тук идва края на всеки размисъл за върховенството на правдата.
В Русия освен, че видяхме хубави жени по трибуните, но ФИФА ни отне и тази радост като забрани да ги показват в ефира, наблюдавахме и промяна на модата/тактиката във футбола. Куриозно е, че Италия не игра, но повечето от 32-та отбора в турнира играха с философия близка до нейната за футбола. А както написа един хърватски журналист преди турнира - Италия е единствената страна, която е по-красива от футбола си. Защита и пак защита. Отмина времето на притежанието на топката, концепция изхабена като испанския национален отбор, който само го доказа с отпадането си на първо ниво в елиминациите. Вече никой не я иска. С охота чака и се отбранява. Дойде времето на крепостните укрепления и бегачите по крилата, които да довършват съперника. Така се става и световен шампион - играеш 70% от времето на 30 метра пред своята голлиния - блъскаш я напред и там бързите крака оправят сметката. В подобен шаблон не влязоха шепа отбори, а само Белгия се награди с медал за тази смелост.
Анализите кой накъде и колко е изтичал ги оставяме на дълбоките специалисти по моторика на организма. Добрите играчи могат и с две крачки да решат мач, слабите могат да си тичат колкото искат и да не стигнат никъде. Интересното на това първенство беше ренесансът на британския тъч - далекобойно хвърляне на топката от което се създава ситуация понякога по-добра и от след ъглов удар. Исландия и Дания го демонстрираха най-успешно, но и други се пробваха усилено. А при статичните положения англичаните не оставиха конкуренция - 9 от 12-те им гола дойдоха след дузпа или ъглов удар - 75%! Стигнаха и по-далече отколкото са сънували, но без гол от игра няма медали - №4. От всички срещи само те и белгийците играха два пъти - 1:0 и 2:0 за "Червените дяволи" - и когато имаше и когато нямаше значение. Не се живее само от центрирания, поне не и извън Острова.
Световното започна с 5:0, а след това видяхме само още две изразителни победи - 6:1 за Англия над Панама и 5:2 за Белгия над Тунис. Така наречените аутсайдери вече не са толкова наивни и боси. Не са и груби, нямаше нито едно влизане което да доведе до сериозна контузия на съперник. Бореха се колкото им позволиха силите. А голът на Панама във вратата на англичаните, първи в историята на страната на Мондиал, донесе огромна радост на привържениците им на стадиона и в родината. За да ни припомни, че футболът е страст и радост. Напук на факта, че 32 отбора си разпределиха 400 милиона долара награден фонд. Така че за панамците участието се позлати и без да излизат въобще от групата. Всеки отбор с тяхната съдба прибра по 8 милиона. Не е лошо, плюс удоволствието от три мача на най-голямата сцена.
Елиминационната фаза предложи драма, продължения, дузпи, обрати. На евентуален 1/4-финал можеше да се случи сблъсъка Меси - Роналдо. Размина се и за двамата. На 1/4-финалите и Неймар помаха на купата. Индивидуалностите се предадоха пред отборната игра. Домакините от Русия, отписвани още преди да се е започнало, стигнаха до Топ 8 и отпаднаха едва на дузпи, но и така зарадваха достатъчно страната и възродиха футболната й страст. Сърцатите уругвайци също напуснаха борбата на тази фаза, осакатени сериозно от липсата на героя си от 1/8-финалите Кавани. Упоритите шведи доказаха, че дисциплината и хладнокръвието постигат резултати и нямат причина да са недоволни от представянето си.
Шампионът - 20 години чакане за французите свърши. С отбор събран предимно от момчета, които са деца на африкански имигранти или са родени във френски територии на доста километри от страната, "петлите" се домогнаха до втората си титла. Така се изравниха с Аржентина и Уругвай - отборите, които отстраниха на 1/8- и 1/4-финалите. 2:1 с Австралия с дузпа и автогол, 1:0 с Перу, 0:0 с Дания в един срамен мач, 4:3 с Аржентина, 2:0 с Уругвай - от статично положение и вратарски гаф, 1:0 с Белгия - от ъглов удар, 4:2 на финала с Хърватия - автогол, дузпа и два идентични гола през второто полувреме. За пръв път на финал видяхме един и същ играч да бележи автогол и гол, както и автогол изобщо в спора за титлата. С игра съставена от скупчване на 15 метра пред наказателното поле и чакане да се изнесе бързо топката през Гризман или Мбапе. Напълно достатъчно за спечелване на Световното - въпреки малоумната грешка на вратаря ти на финала. За 7 мача французите вкараха 14 гола (всъщност 12, 2 са автоголове) и допуснаха 6, т.е. по 2 на мач в чуждата и по по-малко от 1 в своята врата. Да им е честито. Балканското участие
Хърватия е сензацията на шампионата с голямо С. "Ватрените" се паднаха в група с Нигерия, Исландия и Аржентина. Казано другояче - отбор от млади и здрави африканци, с добра техника и немски треньор, Исландия - отборът който ги прати на бараж с Гърция, като спечели квалификационната група за Световното и Аржентина, която се дирижира от Меси. Започнаха неубедително - 2:0 над Нигерия с автогол и дузпа, без да покажат много. За разлика от старта, вторият мач директно влезе в историята на световните първенства - 3:0 срещу Аржентина, а можеше и да е повече. Ребич, Модрич и Ракитич разнебитиха южноамериканците, а само гредата ги спаси и от по-голям резил. А в лагера на хърватите се заформи и скандал, като след първия мач беше изгонен нападателя Никола Калинич. Отказа да замени Манджукич в края срещу Нигерия и треньорът Златко Далич му връчи билета за вкъщи. Побоят над Меси и компания накара хората да се загледат повече в балканците. С осигурен 1/8-финал и с 9 промени в състава победиха и Исландия с 2:1 в последния мач от групата, като можеха и да не си дават никакъв зор.
В 1/8-финала с Дания падна най-бързия гол на турнира (57 секунда) и то в хърватската врата - 0:1. За техен късмет Манджукич още в 4-ата възстанови. Всичко вървеше към дузпи, когато в 116-ата минута Нестор Питана (по-късно ще свири финала) с помощта на ВАР даде дузпа за балканците, а капитанът Лука Модрич стреля слабо и Шмайхел спаси. При дузпите герой стана вратарят Даниел Субашич като спаси три дузпи! 3:2 и 1/4-финал.
А в него съперник - домакинът Русия. 80% от стадиона беше против тях и отново изостанаха в резултата. Пак реагираха бързо и пак завършиха 1:1 в редовното време. В продълженията поведоха с 2:1 и се виждаха на полуфинал, когато руснаците в 117-ата минута изравниха за 2:2 и пак дузпи. А там отново Субашич - едно спасяване и един неточен удар на Сборная - 4:3. Хърватия изравни най-доброто си класиране на световни финали - отпреди 20 години - влезе в Топ 4. А "ватрените" отидоха на първенството с треньор назначен преди последния мач от квалификациите, със скандали около футболния си съюз и най-големия клуб в страната, съдебни дела срещу национали, без никакви очаквания в обществото.
В 1/2-финалите ги очакваше Англия, която също замина без обичайните медийни помпи за голям успех. "Трите лъва" надушили възможност да спорят за титлата след 52 години полетяха в петата минута, когато поведоха в резултата. Но се удариха в балканските момчета, които искаха да надминат своите идоли, носители на бронзови медали от Мондиал 98. Перишич изравни за 1:1 през второто полувреме и за трети пореден път губещите хървати отидоха в продължения. А за разнообразие Марио Манджукич съкрати драмата на дузпите с точен удар в 109-ата минута за 2:1 и исторически финал.
Първата балканска държава, която спори за най-ценния трофей във футбола. Всички очакваха хърватите да нямат сили заради цял мач, който изиграха допълнително - 3 х 30 минути. Да са изчерпани физически заради продълженията, психически заради дузпите и изоставанията в резултата. На Лужники в Москва се видя в кой е силата и волята. Въпреки спорното нарушение и автогола, "ватрените" пак изравниха. Играеха по-добре, имаха повече положения и тогава се случи дузпата, която Питана видя на екрана на ВАР. А след нея вече нищо не беше същото. Не че се уплашиха от 1:2 на почивката. Ребич можеше веднага след старта на второто да направи 2:2, но Лорис спаси. После два гола на Погба и Мбапе с удари по земя от границата на наказателното поле и тук вече се виждаше катастрофата. Докато Манджукич не преследва една наглед безнадеждна топка толкова упорито, че накара високомерния Лорис да направи най-тъпата грешка в историята на финалите на Световно и намали на 2:4. Головете свършиха тук, но добрата игра на хърватите продължи до самия край. Опитваха се, но вече и точността не им беше съюзник. Това е най-резултатният финал на Мондиал от този през 1958 - цели 60 години! Видя се кой играеше футбол и кой се беше окопал в землянката си и хвърляше гранати в противниковата половина. Но старото клише гласи, че историята помни победителите. А как са победили с времето се забравя. Сребърните медали за Хърватия са най-голямото постижение за балканска страна, след като досега бронз имахме ние и те през 1994 и 1998 година, както и Югославия на първия шампионат през 1930.
7 мача - 3 победи - 3 равенства - 1 загуба с голова разлика 12:8 с головете в продълженията 14:9. Два от головете допуснаха от дузпи - с Исландия и Франция.
Другият участник от нашия регион беше Сърбия. Западните съседи бяха в Група Е с отборите на Бразилия, Швейцария и Коста Рика. Откриха турнира с победа срещу Коста Рика с 1:0 с гол на Коларов от пряк свободен удар. Във втория мач с Швейцария започнаха силно с бърз гол за 1:0 на Митрович, а през второто полувреме допуснаха изравнителен гол след силен удар на Джака. В 66-ата минута голмайсторът Митрович беше повален с борчески прийом от двама противници в наказателното поле, но се оказа, че той ги е натръшкал според критерия на съдията. Така вместо дузпа и възможност за 2:1 - жълт картон?! И при 1:1 до самия край сърбите имаха предимство в класирането, но в противовес на духа на първенството не се подредиха всички зад топката и да чакат края. Пред идващия мач с Бразилия търсеха шест точки, което осигуряваше минаването на групата. Швейцарците се възползваха чрез контраатака и в 90-ата минута отмъкнаха точките с 2:1. Мачът освен заради най-очевидната неотсъдена дузпа в турнира се запомни и с най-откровената провокация, която няма нищо общо с футбола. Всичко се размина с финансови глоби, като и те бяха по-големи за сърбите. А срещу Бразилия беше ясно - всичко или нищо. С по един гол във всяко полувреме бразилците се наложиха с 2:0 и сложиха край на участието на Сърбия в турнира. Куриозното е, че сърбите бяха отбора с най-висок ръст на турнира, а именно гол с глава окончателно ги довърши. Имаха своите възможности за 1:1, но ги изпуснаха, а с тях и възможността да играят поне още един мач по терените в Русия.
3 мача - 1 победа - 2 загуби с голова разлика 2:4.
Общо - 10 мача - 4 победи - 3 равенства - 3 загуби с голова разлика 14:12 (с головете на хърватите в продълженията - 16:13).
Така от общо 64 мача на турнира в 10 имаше участие на балканци, като едните се прибраха със сребърните медали от Русия.
Най-добрият футболист на Световното първенство е Лука Модрич - капитанът на Хърватия. Лидер, който изведе отбора си до исторически финал и най-големия спортен успех на родината си. Техничният халф затвърди реномето си на истинска класическа "десетка", която носи на гърба си.
Спасибо
Мачът на турнира - Белгия - Япония от 1/8-финалите. Футбол от световна класа, истинска реклама за спорта и наслада за окото. Очакванията бяха Белгия да няма затруднения с азиатците. Каква заблуда. Техничните и бързи "самураи" експлодираха в началото на второто полувреме в 55-ата минута водеха с 2:0. Не само това. Не се виждаше как белгийците ще се измъкнат от положението. Кагава дирижираше японската игра и подаваше с прецизност на японски компютър. Тогава един повече случаен отколкото изработен гол на Алдервейрелд съживи "Червените дяволи". Напипали слабата точка в Япония - центриранията - Фелайни набързо доведе нещата до 2:2. Продълженията се виждаха, когато японците изпълниха наивно един ъглов удар. Куртоа улови високата топката, пусна я от ръка на съотборник и последва контраатака, която завърши с гол на Шадли за 3:2 и пълен обрат в последните секунди на добавеното от съдията време. Японците и голяма част от футболния свят гледаха с недоумение какво се случи. Първите си заминаваха за вкъщи, вторите бяха лишени от 30 минути зрелище. А по-късно се разбра, че японските играчи, както привържениците им, които си почистваха трибуните след всяка среща, са почистили съблекалнята до блясък и са оставили послание за домакините - Спасибо (Благодаря). Имаше хубави моменти по руските стадиони - и други агитки си чистеха, противникови привърженици седяха един до друг без изцепки, но жестът на съкрушените японски футболисти надмина всичко и даде голям урок по човещина и уважение. А това надхвърля размерите и на безграничния футбол.
Сбогом на футбола и Световното първенство каквито ги познавахме
И да, Русия заслужи едно Спасибо - за организацията, труда, стадионите, мирната обстановка по трибуните и около тях, футбола. Но футболът вече никога няма да е какъвто го познавахме. Това го видяхме именно на този Мондиал. Въвеждането на ВАР е само в начален етап, с времето ще се усъвършенства и разшири. Вече няма да има гол с Божията ръка (на Марадона на Мондиал 86) или "невидяна" игра с ръка на Костакурта (2 пъти на Мондиал 94 в полуфинала с България). Ако е в името на справедливостта - добре дошло, ако ще се гледа през пръсти на някои, скъп безсмислен лукс. А следващото Световно първенство през 2022 година ще е зимно. 92 години след първия шампионат на планетата - лятото вече не е сезона за месец горещи футболни страсти. Както и за пръв път ще се проведе в пустинята - буквално. Домакин ще е Катар, а отборите вече няма да са 32, колкото са от 1998 досега. Футболът еволюира с времето около себе си. Огромната му популярност привлича и много спонсори, рекламодатели и всичко останало свързано с печалба. Повече отбори - още повече интерес - още повече пари. Схемата е проста и изглежда работи. С класическото откъм времеви период Световно първенство се приключи на 15 юли 2018 година. А с класическото по футболни параметри още на 15 юни, когато хората от тъмната стаичка се намесиха за пръв път.
Членки на Pussy Riot направиха един скандал по време на финала на Мондиала на Лужники, а другият принадлежи на непозната дама.
Става дума за жена, която по време на връчването на медалите стоеше на победителския подиум веднага зад президента на Русия Владимир Путин. Камерата я хвана как елегантно сложи един медал в своя джоб. Прилича на класическа кражба, а по този повод още никой не се е огласил, но след това видео сигурно ще го направи.
Am I the only one who saw this woman steal a medal?! 👀😂🤦🏿♂️
След загубата от Франция във финала на Световното първенство, селекционерът Златко Далич на конференцията за журналистите сподели своите първи впечатления след спечелените сребърни медали с Хърватия.
"Честитя на французите за спечелената световна титла. Ние сме тъжни и горди, но мисля, че изиграхме добър мач. Пресече ни дузпата след което всичко беше по-тежко, трябва да сме доволни и горди с онова което направихме.
Постигнахме най-големият успех в историята на хърватския футбол, но остава малка тъга за титлата. Но, това е животът, това е футболът. Французите не ни изненадаха, те се бранят, после контраатакуват. Получихме два случайни гола, първият автогол, а вторият от дузпа", заяви Далич за ХРТ веднага след мача.
След спазването на протокола и разговор с играчите, Златко Далич излезе пред журналистите и сподели своите впечатления.
- Изглежда доминирахте, но ви спънаха грешки, два спорни гола?
- Честито на Франция. Играхме добре, имахме пълен контрол, тогава се случи това нарушение, получихме автогол. Изравнихме, а тогава тази дузпа. Такава дузпа не се свири на финал на СП. Не искам с това да омаловажа успеха на Франция. В някои мачове имахме късмет, сега имахме нещастие. Може би нашият най-добър мач на СП, но против Франция не смеят да се правят грешки. Тъжни сме, но трябва да се гордеем с това което направихме.
- Готов ли сте да работите с Хърватия?
- Сега съм готов за почивка, два месеца беше натоварено, но хубаво. Щастлив съм за всичко. Ще отпочина, ще взема малко време, не взимам решения за една нощ. Не мога сега да размислям.
- Какво ви липсваше за по-добър резултат? Докога се надявахте, че можете да настигнете Франция?
- Липсваше ни малка доза късмет, който имахме досега. Получихме два гола когато доминирахме. Не губих надежда до четвъртия гол. Трудно е да се връщате няколко пъти. Играчите не се отказаха, вкарахме втория гол, надявах се, но е трудно против Франция когато получиш четири гола. Не може да се очаква да направиш добър резултат.
- Какво казахте на играчите в кръга след мача?
- Да вдигнат главата горе, че дадохме всичко от себе си, че могат да бъдат горди. Да ни беше предложил някой да бъдем втори, това би било фантастично за нас. Остава това съжаление, което е нормално, бяхме близо. Бяхме достойни в победите, трябва да бъдем и в загубата. - Доволен ли сте, че Модрич получи Златната топка?
- Много ни е драго, че я получи. Изигра страхотен турнир, заслужено я спечели, това е похвала за целия отбор, който помогна на Лука. Браво на него.
- Какво ще кажете за ВАР?
- Недейте да излезе, че съм казал нещо негативно за съдията. Уважаваме съдията, той работи както вижда. Що се отнася до ВАР, когато е в твоя полза добър, когато не е, тогава не е добър. ВАР е добър за футбола. - Повлия ли ви нахлуването на терена?
- Не мога да коментирам това. - Хърватия е най-малката европейска държава, която е играла финал на СП. Какво послание имате за останалите малки държави, които не са и близо до такъв резултат?
- В нашия автобус пише "Малка държава, големи мечти". Трябва да имате някаква мечта, не трябва да се отказвате. Трябва да вярвате, при 4:1 вярвах малко, не бях загубил до края. Това е животът, трябва да се приеме така. Благодаря на всички мои играчи за направеното. Горд съм с моите играчи и държава.
Франция във финала на Световното първенство победи Хърватия с 4:2, а медиите в Загреб пишат, че техният отбор е бил ощетен при първия гол, когато Марио Манджукич разтресе собствената си мрежа.
Нарушението от което Франция достигна до преднина 1:0 беше на Брозович над Антоан Гризман, но е доста спорно дали изобщо имаше такова.
Онова около което няма никакво съмнение е, че при центрирането на Гризман Погба беше с малко в засада. Той не докосна топката в тази ситуация, но влияеше на играта при която Манджукич залъга Субашич.
Главен съдия на мача беше аржентинецът Нестор Питана, който по-късно с помощта на ВАР отсъди и дузпа за Франция, след която "петлите" отново излязоха с гол напред - 2:1.
Завесата на Световното първенство в Русия ще бъде спусната тази неделя, но преди това да се случи ще бъде изигран най-важният мач през тази година, финалният сблъсък, който ще реши в чии ръце ще завърши "богинята". За титлата ще се борят Хърватия и Франция в дуел, който започва от 18 часа на "Лужники".
Трудно който и да е преди началото на Мондиала и в най-лудите си мечти е помислял, че точно тези две селекции могат да се противопоставят в мача за титлата. Франция беше означавана за фаворит на планетарния шампионат и заради това нейното участие във финала не е изненадващо, което не може да се каже за Хърватия.
"Ватрените" дойдоха в Русия с много мощен състав, халфова линия, която заледява кръвта във вените, но винаги нещо липсваше. Пример беше миналото Европейско първенство, на което хърватите блестяха в груповата фаза, но не успяха да преодолеят първата фаза на елиминациите.
Обаче, шампионатът на света показа, че това поколение хърватски футболисти е изтъкано за големи дела. Рушаха наред пречките в груповата фаза, падаха Нигерия, Аржентина, Исландия, а после в елиминационната фаза Дания, Русия и Англия, така че избраниците на Златко Далич стигнаха до самия край. Кой можеше да се надява на това?
А там добре познат противник. Франция, селекцията която преди точно две десетилетия разтъжи цялата нация. "Петлите" през 1998 година спряха похода на "ватрените" към финала, побеждавайки ги с 2:1. Герой тогава беше Лилян Тюрам, а капитан Дидие Дешан, актуален стратег на "трикольора".
Казвали са хърватите колко ги е боляла тази загуба, въпреки че тогава не са и започвали професионални кариери. Не са играли, но са преживявали тази болка, както и цялата нация.
Чакали са възможност за реванш и по-добра трудно ще имат от този финален сблъсък на "Лужники". Хърватските футболисти в изявленията си съобщаваха колко желаят да празнуват против французите, като посочваха това като главен мотив във финала.
От другата страна, голяма мотивация ще имат и "петлите", които ще имат възможност да покажат, че не са поколение загубеняци. Под ръководството на Дидие Дешан изгубиха финала на Европейското първенство преди две години от Португалия, и то в своята страна. Раните още не са зараснали, а е ясно, че от такъв шок ще се излекуват само ако празнуват срещу хърватите.
При това, не е това единственият изгубен финал за футболистите на Франция през този век, тъй като и през 2006 година бяха в борбата за световната титла. Тогава кръстосаха мечове с Италия, но загубиха след дузпи. Всичко това е съвсем достатъчен мотив "петлите" на терена на московския стадион да излязат по-мотивирани от всякога и така да покажат, че имат поколение за големи дела. Върховните индивидуалности са тук, ще се потрудят Мбапе, Гризман, Погба, Канте и останалите асове след 20 години да подарят на държавата титла, но не се питат само те.
Хърватите показаха, че не се боят от никого на това Световно първенство. Не бяха фаворити против Аржентина и Англия, но все пак успяха да се радват. Това само говори какви нерви имат тези футболисти, няма дилема че ни чака борба до последната капка пот (кръв) за титлата нов световен шампион.
Дали хърватите ще си отмъстят след пълни две десетилетия или французите ще прекъснат проклятието на финални мачове, което ги преследва, ще бъде ясно в неделя около 20 часа (ако няма продължения и дузпи). С този мач ще бъде поставена точката на едно от най-вълнуващите първенства на света. Автор: Милан Зарич
Футболистите на Хърватия и Франция тази неделя (18 ч) на московския стадион "Лужники" ще определят кой е новият световен шампион, а за този дуел селекционерът на "ватрените" Златко Далич е подготвил една изненада в стартовия състав.
Селекционерът на Хърватия е имал кадрови проблеми преди мача против французите, тъй като чак петима титуляри ги нямаше на предпоследната тренировка. Иван Перишич беше контузен, докато пощадени са Стринич, Врсалко, Ловрен и Субашич. За късмет на Далич, всички те са се възстановили от ситни травми и са в играта за първия състав.
Това облекчи работата на селекционера на "ватрените", който реши кои 11 играчи ще пусне на терена против французите. Както съобщава порталът Индекс, Далич е решил за този дуел да извърши една промяна в стартовия състав, така че вместо титулярния ляв бек Иван Стринич ще заиграе Йосип Пиварич, който в предходните мачове получаваше шансове от пейката.
Този път ще заиграе от първата минута, и то преди всичко заради изтощението на Иван Стринич. Що се отнася до остатъка от отбора, тук няма промени, така че французите от първата минута ще нападат: Субашич - Врсалко, Ловрен, Вида, Пиварич - Брозович, Модрич, Ракитич - Ребич, Перишич и Манджукич
Легендарният хърватски селекционер е недоволен от поканата преди финала на Мондиала, която стигна от треньора, а не от президента на Хърватския футболен съюз.
Известният специалист до преди три дни беше виновник за най-големия успех на хърватския спорт, третото място на Мондиала във Франция през 1998 година, а сега творец на най-добрия резултат е Златко Далич.
И точно актуалният селекционер на "ватрените" отправи покана към цялото поколение на Хърватия отпреди 20 години да дойдат в неделя на "Лужники" и може би така да донесат щастие на националния отбор, но Чиро Блажевич се огласи и тази покана - отказа.
Разбира се, в своя стил.
- Това е много хубав жест на Златко Далич, но ебем ти съюз в който Далич трябва да дава такива идеи. Аз знам, че Шукер, който също е мой син, не иска да ме види там и аз не искам да ходя при него - заяви Блажевич пред портала Индекс.
Всякак и въпреки това ще бъде за своя национален отбор, но от родината, вместо в Москва.
- Няма да пътувам в Москва, но от все сърце съм с националния отбор. Подкрепям ги и вярвам, че можем да бием французите и ще бъдем световни шампиони - заяви Блажевич.
Финалът на Световното първенство между Франция и Хърватия е в неделя от 18 часа.
Марио Манджукич в 109-ата минута на полуфинала на СП вкара гол за обрата на Хърватия против Англия и преднина от 2:1.
Разбира се, този гол е отпразнуван бурно от автора и всички негови съотборници, както от терена, така и от скамейката.
И докато всички хървати се радват, в купчината край левия ъглов удар в противниковата половина англичаните спровеждат своя план на дело...
Той се състои в това веднага да изпълнят центъра, след което трима техни играчи тичат към Субашич, който е напълно сам в половината на Хърватия, по-точно на своята врата.
Стигнаха пред неговата врата, но тогава съдията ги спря и им опропасти плана да вкарат по доста неспортсменски начин.
Известна опортюнистична фраза е, че "целта оправдава средствата". С оглед на това, че в този случай целта е финал на Световното първенство, мнозина ще се съгласят с нея.
Но начина по който се опитаха да дойдат до вратата на хърватите не прави чест на англичаните, които се хвалят не само с това, че са измислили футбола, а и честната игра:
Хърватският национален отбор се класира във финала на Световното първенство и осъществи исторически успех.
Лука Модрич този път не проведе на терена 120 минути като против Дания и Русия. Златко Далич извади от игра капитана на "ватрените" в 119-ата минута, колкото зрителите на стадион "Лужники" да изпратят с овации най-добрият хърватски футболист.
"Бяхме феноменални, вярвахме до края, че можем да се върнем. Създавахме възможности и знаехме, че това трябва да даде резултат. Показахме характер, защото и в предходните два мача се връщахме от минус", заяви след мача Модрич за ХРТ.
"Бяхме скромни в изявленията, но нашата увереност, че можем да постигнем голям резултат от началото беше огромна и не искаме да спираме тук", поръча Модрич.
В полуфинала на Световното първенство Англия нямаше решения за Иван Перишич...
Брилянтният Иван Перишич със своята игра през второто полувреме на полуфинала от Световното първенство подсети за своите най-добри игри в екипа на хърватския национален отбор.
В 68-ата минута мълниеносният омишанин изравни, а малко по-късно сантиметри го разделиха от гол за пълен обрат. Накрая беше избран за Играч на мача.
"Не знам как да започна наистина, неописуемо... Браво на всички играчи и всички привърженици, беше тежко, но показахме характер, защото губехме и в 1/8- и 1/4-финала и сега в полуфинала, а преди не беше така. Имаме още един мач да дадем всичко от себе си па каквото драгият бог даде. Всички сме уморени, влязохме малко равнодушно в мача и тогава получихме този гол, но показахме характер, върнахме се през второто полувреме и спечелихме мача. Техният вратар беше невероятен днес, можехме и по-рано да решим мача. При втория гол скочих и пратих топката към Манджукич. Казах и по-рано, че не е важно кой ще вкара гол. Благодаря на привържениците за подкрепата. Преди 20 години бях в Омиш и подкрепях Хърватия. Мечтаех един ден да вкарвам за Хърватия. Ето дочаках това", заяви Перишич след мача.
Как завършихте в Сошо в толкова ранна възраст? Чухме че вашият баща е имал проблеми...
"В началото не знаех защо отивам във Франция, но по-късно разбрах. Бях много млад. Имах семейни проблеми, това сега не е важно. Бях там две години, научих езика. Никой не е по-щастлив, че можем да играем финал против Франция. Моята майка преди турнира каза, че във финала ще играят Хърватия и Франция."
Гледали ли сте Франция и можете ли да коментирате нейната игра?
"В групата играха колкото им трябваше, вдигнаха се и показаха истинска сила. Знаехме, че Белгия е по-добра с топката, но те спряха и играха на контри. Всички очакваха Белгия да победи лесно, след като победи Бразилия. Ще бъде добър мач, добри са те, но добри сме и ние."
На въпроса подготвят ли "ватрените" на французите отмъщение за загубата в полуфинала на СП 1998, Перишич отговори:
"Друга история е сега, ние нямаме какво да губим, а те са тези, които са фаворити във финала. Ще бъде тежко, всички нас ни хващат гърчове, но имаме три дни да се оправим. Най-накрая не трябва да пътуваме."
Английският селекционер надмина очакванията на обществото, но му остава съжалението заради загубата в полуфинала на Световното първенство.
Гарет Саутгейт изглеждаше много разочарован след загубата от Хърватия в полуфинала на Световното първенство. Започна с коментар за мача.
"Смятам че играхме много добре в първото полувреме, изключително. С оглед на важността на мача бях много доволен. Когато имаш възможности, трябва да вкараш и да увеличиш преднината. През второто полувреме бяхме по-лабилни, не владеехме топката, не знам дали това е заради липсата на опит. Хърватия има огромен опит, добри играчи. Върнахме стабилността, добре играхме в продълженията, но те имат индивидуалности, които могат да ти нанесат щета. Нашите възможности също бяха добри, но те успяха да вкарат. Желая им късмет, показаха чудесен характер, имат опитни, но и надарени играчи. Желая им късмет във финала."
Нацията е тъжна, но и горда. Как вие гледате на този резултат?
"Трябва да преспим, сега чувстваме болка. Реално не сме очаквали, че ще стигнем толкова далеч, но когато стигнеш до тук, искаш да използваш възможността. Горд съм с тази група играчи. Виждате реакциите на привържениците, нацията е много горда с играчите и онова което постигнаха. Твърде рано е, трябва малко да препатим, а тогава да коментираме. Горд съм с играчите, не мога да искам повече. Преминаха много бариери и препятствия, които исторически спираха нашият национален отбор."
Световното първенство не е завършило, имате още един мач. Как ще се подготвите след болезнената загуба?
"Това е мач, който нито един отбор не иска да играе. Имаме само два дни за подготовка, искаме да го изиграем така че да сме горди. Ще бъде тежка задача да се оцени менталната сила на всеки играч. Трябва да направим това."
Хари Кейн остана без бензин?
"Даде всичко за отбора, във второто полувреме не контролирахме топката в един дял от мача. Не градихме играта както през първото. Сега е момента да бъдем силни като отбор, малко да размислим. Той е капитан и чудесно води отбора. Не мога да искам повече от него."
Много често когато се случи такава загуба, това е момент за рестартиране. Вие мислите, че това е крачка напред?
"Ясно е, че има много положителни неща, напреднахме, младият отбор трябва да трупа опит. За да станете победители, трябва да прескачате препятствия, ние ги прескочихме. Искаме отбор, който да играе така с продължителност, да постигаме резултати. Доказахме сами на себе си, че това е възможно. Играчите съзряха на международната сцена."
Как ще решите проблема да постигате голове от игра, а не само от статични положения?
"Ние трябва максимално да използваме нашите предимства. Развихме стил на игра, но не сме завършена история, имаме още много работа. Трябва да се вземе предвид, че прескочихме някои препятствия, най-накрая победихме при дузпи. Играхме нападателен, интересен футбол, създавахме много възможности. Играта от статични положения форсирахме, защото знаехме колко е важна тя в такъв турнир. Това за мен е нещо положително, а не отрицателно."
Хърватия изненада ли ви във второто полувреме?
"Не бях изненадан, защото Хърватия е много опитен отбор, силен, те са по-опитни от нас, знаехме че ще се борят за всяка топка. Успяхме да се противопоставим и да си върнем стабилността. Изглеждаше, че ще бием дузпи, но те използваха своите шансове, преобърнаха резултата, това ви говори какъв отбор са."
Какво ще кажете на играчите или какво вече им казахте?
"Не мога да им кажа нещо с което да се почувстват по-добре. Никой не е очаквал, че ще стигнем до полуфиналите, а когато вече го направихме, мислехме, че ще победим. Ние сме едва третият английски състав, който стига полуфинала. Играчите дадоха всичко от себе си, опитахме да освежим състава със смените. Те съзряват физически, а Хърватия има твърде силни войници. Това натежа."
Английският селекционер заключи:
"Не смеем да занемарим каква възможност пропуснахме, но преживяхме феноменален опит. Ако сме успели да развеселим нацията, а знам че сме, тогава не смеем да бъдем недоволни." Автор: Ивица Медо
Хърватският национален отбор се класира във финала на Световното първенство с триумф над англичаните.
Този път нямаше сълзи на щастие като след елиминацията на Русия в 1/4-финалите. Златко Далич с широка усмивка коментира историческото влизане на Хърватия във финала на Световното първенство.
"Влязохме във финала, заслужено. Трябва да честитя на нашите момчета и да кажа "Те не са нормални". Не съм аз с най-голяма заслуга, а тези момчета, това което те изиграха днес е фантазия, как тичаха и как се бориха след два мача по 120 минути. Още не сме златни, но ако даде бог ще бъдем", заяви Далич в изявление пред ХРТ.
"Благодаря им, благодаря на онези чудесни хора по трибуните, благодаря на хората в Хърватия, Босна и Херцеговина и всички наши хора по света. Това беше за тях и за нашата Хърватия. Може би не сме наясно какво сме направили, но не е наясно и целият свят. Ние не мислим да спираме, когато сме дошли дотук казахме, че мислим да останем в Москва. Е, сега като дойдохме в Москва ще бъде световни шампиони, ако даде бог."
"Непрекъснато говоря, че бог вижда всичко и следи и как каквото заслужиш това и получаваш. Това което е впечатляващо, че никой не искаше да излезе, всички търчат и се борят и ми викат "недей мен, недей мен". Стигнахме до финала, направихме история, направихме сензация. Казах и на пресконференцията, че не е чудно че Хърватия е стигнала до полуфиналите."
Как протече разговора с играчите на полувремето, след като англичаните водеха?
"Казах им, че не смеят да се отказват и не смеят да бъдат нервни, да играем търпеливо и че сме по-добрият отбор. Казах, че отиваме да обърнем хода на нещата, щом спуснахме топката на земята ние бяхме тези, които бяха доминиращи."
Магичната руска история за хърватския национален отбор продължи и в Москва и за пръв път в историята "ватрените" ще играят във финала на Световното първенство.
Трудно е да се опише лудостта, която настана на трибуните на "Лужники" когато турският съдия Джунейт Чакър в 120-ата минута свири край.
Викаше се, скачаше, плака се след още една шокираща вечер, която за трети пореден път завърши с хърватско празнуване.
На трибуните на чудесния московски стадион беше и Младен Грдович, когото поканиха хърватските футболисти и сега празникът може да започне. Но, не твърде дълго, защото "ватрените" след няколко дни на същия стадион ги очаква сблъсък с французите за световния трон.
Сблъсъкът между "ватрените" и "Гордия Албион" на московския "Лужники" се изигра в чудесна атмосфера пред 78 011 зрители.
Това беше истински спектакъл на терена, но и на трибуните. Привържениците бяха в еднакъв брой, по десет хиляди на всяка страна. За съжаление, ранният гол в английски стил шокира хърватските привърженици и в първото полувреме англичаните водеха и на трибуните.
"Football's Coming Home, it's coming home", пееха англичаните, които в този момент за пръв път след 1966 барем за някакво време бяха във финала на Световното първенство.
Особено отношение имаше Домагой Вида, когото руските привърженици взеха на мушка заради видеото в което изрази подкрепа за украинците. Всеки път когато Вида играеше с топката, руснаците го освиркваха.
За щастие, хърватските привърженици, а и националният отбор в продължението се "пробудиха".
"В бой, в бой за народа свой", крещеше се по стадиона. Пееше се "Сърце огнено", "Моята родина", а с нарастването на напрежението върху хърватските играчи на терена, така и привържениците бяха все по-гласовити.
Когато Иван Перишич в 68-ата минута заби за 1:1 на стадиона настана лудница, разбира се, между хърватските привърженици, а пълен хаос завладя десет минути преди края на продълженията когато "Супер Марио" вкара за 2:1.
Англичаните за това СП подготвиха специална песен "England are in Russia, drinking all your vodka, England's going all the way!", но само до Санкт Петербург и срещата за бронза.
Мачът се игра на стадион "Лужники", който е открит през 1956 година като стадион "Ленин". След това най-големият спортен стадион в Русия три пъти е обновяван.
На "Лужники" беше откриването и закриването на ОИ в Москва през 1980 година, финалът на Купата на УЕФА през 1999 година и на Шампионската лига през 2008.
На него е проведена и лятната Универсиада през 1973, както и Световното атлетическо първенство през 2013.
След като през 2013 година е затворен за обновяване, отново е открит миналия ноември и изглежда чудесно. Последното разкрасяване е струвало 350 милиона евро, а стадионът сега по категоризацията на УЕФА има четири звезди.
Националните отбори на Хърватия и Англия имат седем мача помежду си досега. Балканците са печелили два пъти, островитяните четири, а веднъж не е имало победител. Съперничеството им започва на 24 април 1996 година с нулево равенство в приятелска среща на "Уембли".
В другия приятелски мач, отново на Острова, домакините печелят с 3:1 през 2003 г.
Първият им сблъсък на голям турнир идва на 21 юни 2004 г на Европейското първенство в Португалия. В Група В на "Да Луж" в Лисабон пред 57 047 зрители англичаните побеждават с 4:2. Хърватия повежда с гол на Нико Ковач в 5-ата минута, а Пол Скоулс и Уейн Рууни обръщат резултата с попадения в 40-ата и 45-ата. Рууни вкарва втори път в 68-ата минута, а Игор Тудор в 73-ата връща балканците в двубоя. Шест минути по-късно Франк Лампард оформя крайния резултат.
Следващите им срещи са в квалификациите за Евро 2008. През 2006 и 2007 година хърватите постигат засега единствените си успехи над Англия. На "Максимир" в Загреб Едуардо в 61-ата минута и автогол на Гари Невил в 69-ата са достатъчни за трите точки.
Двубоят на "Уембли" остава паметен и за двете страни - Хърватия остави Англия без класиране на континенталния шампионат след 3:2 пред 88 091 зрители. "Ватрените" дръпнаха с 2:0 с попадения на Нико Кранчар и Ивица Олич в 8-ата и 14-ата минута. "Трите лъва" опитаха да защитят футболната си чест с гол от дузпа на Франк Лампард в 56-ата минута и на Питър Крауч в 65-ата успяха да изравнят резултата. Тогава на сцената излезе Младен Петрич и с удар от голямо разстояние завари Скот Карсън неподготвен - островитяните така и не стъпиха на континента и турнира в Австрия и Швейцария.
Англичаните взеха частичен реванш за накърненото си футболно самочувствие в квалификациите за Световното първенство през 2010 г. На 10 септември 2008 г в Загреб на "Максимир" хеттрик на Тео Уолкът и гол на Уейн Рууни гарантираха успеха с 4:1. Почетното попадения за домакините отбеляза Марио Манджукич в 78-ата минута. За хърватите в този мач участваха Ведран Чорлука, Лука Модрич, Иван Ракитич, а голмайсторът Манджукич се появи като резерва.
На 9 септември 2009 г на "Уембли" островитяните бяха още по-убедителни - 5:1 пред 87 319 зрители. По два гола вкараха Лампард и Джерард, един добави Рууни, а за гостите се разписа Едуардо в 73-ата минута. От този състав на "Трите лъва" днес няма никой, а за "ватрените" участие взеха Огньен Вукойевич, Марио Манджукич и Иван Ракитич, появил се като резерва. Сегашният вратар Даниел Субашич остава на пейката.
Балканците достигнаха до полуфинала след две равенства и изпълнения на дузпи в 1/8- и 1/4-финалите. А можеха да си спестят поне дузпите, ако Лука Модрич беше реализирал от бялата точка в 116-ата минута срещу Дания, а не бяха допуснали в 117-ата изравнителен от руснаците. "Ватрените" реализират 80% от головете си в турнира от игра, като основната им сила е в средата на терена и дуета Модрич - Ракитич. Във фазата на елиминациите героят е вратарят Даниел Субашич, който успя да спаси четири от десетте дузпи срещу себе си (една не беше в очертанията на вратата - 50% суха мрежа). Хърватите играха още един час футбол и в края на продълженията с Русия доста от тях започнаха да получават схващания. Основният им проблем е физическото състояние и възстановяването. Могат да разчитат на техниката и импровизацията си и да се защитават компактно.
Островитяните също минаха цедката на дузпите - за пръв път в историята си на световни първенства - в 1/8-финала с Колумбия. В редовното време също вкараха от дузпа. Срещу Швеция се разписаха от ъглов удар и центриране за крайното 2:0. 8 от 11 гола досега са след статични положения - дузпи и ъглови удари. "Трите лъва" разчитат на центрирането, което е символ на техния футбол от първия му ден. Голямата им надежда е Хари Кейн, който да се пребори за топката и да я насочи неспасяемо. Англичаните изпитват трудности да вкарат с разиграване и технически отстъпват на съперниците си, като ще се надяват да ги излъжат с физика.
Хърватите чакаха 20 години отново да се появят на полуфинал на Световно първенство и на това поколение се възлагат надежди да надмине третото място от Мондиал 98. От другата страна англичаните 28 години не бяха попадали сред последните четири състава. А те дори нямаха и очаквания да отидат толкова далече. Ако Хърватия покаже играта от мача с Аржентина в груповата фаза, то за съперника Брекзит ще подрани с около година. Изобретателността на балканските техничари е тяхното голямо предимство. Англичаните са кристално ясни - центрирания и в мелето някой да я удари достатъчно добре. Като се има предвид, че Деян Ловрен е защитник на Ливърпул, "ватрените" имат човек, който всяка седмица води битки на втория етаж в последните години. Ключът към победата е Хърватия да ограничи статичните положения пред своята врата и да използва скоростта по крилата си. А за Англия надеждата е в умората на съперника и повече възможности топката да не е на земята.
Хърватският футболен съюз (ХНС) съобщи, че допълнителният контингент билети за полуфинала на Световното първенство , който Хърватия играе в сряда против Англия в Москва е разпродаден. Очаква се на московския стадион Лужники да дойдат общо около 10 000 хърватски привърженици.
На ХНС, след класирането на полуфинала, бяха одобрени допълнителни 3100 билета, които са продадени за по-малко от 12 часа откакто е съобщено, че са достъпни.
Капацитетът на стадиона на който ще се играе полуфиналният мач е 78 000 места.
Хърватският национален отбор пристигна в Москва след победата против Русия и класирането на полуфинала на Световното първенство.
Три дни преди мача за финала срещу Англия Далич даде на играчите свободен ден след изтощителните 120 минути и игра на нерви в дузпите против домакина на СП. Първата тренировка ще направят утре в 20 часа.
Селекционерът Златко Далич излезе пред журналистите.
"Изхабихме много енергия, играхме два мача по 120 минути. Имаме само три дни за почивка и подготовка. Няма да ни е лесно", заяви Далич в началото на пресконференцията.
"Проблеми имат всички, но няма да създаваме проблеми сега като сме дошли в Москва. За всички нас това беше мечта, това ни дава допълнителна сила и енергия. Защо Хърватия не би била между четирите най-добри отбора в света когато имаме такива играчи? Няма да спрем дотук. Казах, че би било щета да пропуснем Москва като вече месец пътуваме по Русия. Сега, когато вече сме тук, искаме да останем до края", допълни Далич.
Ситуацията с Домагой Вида, който посвети победата против Русия на Украйна, Далич не пожела да коментира. Говорителят Пацак насочи медиите към изявлението на ХНС по този случай. "И Ракитич и Модрич в националния отбор са едно тяло и една душа"
Испанските журналисти ги интересуваше Ракитич.
"Ракитич имаше чудесен сезон в Барселона, той означава много за нас. Той и Модрич са един от най-добрите тандеми в света в средата на терена. Играе може би и най-добрият футбол в своята кариера", заяви Далич.
За отношенията между Модрич и Ракитич, които в клубовете са големи съперници, а в националния отбор мечтан тандем:
"Различно е като играят за клубовете и за националния отбор. Манджукич каза веднъж, че не познава никого когато играе за своята страна. В националния атмосферата е чудесна, това е ключ към успеха. Без добра атмосфера не можем да постигнем добър резултат. Тяхното съперничество в Испания нека остане там, а тук са едно тяло и една душа", сподели Далич.
Анализира и по-слабата игра на Хърватия в елиминационната фаза, в сравнение с тази против Аржентина.
"Мъчихме се против по-защитни отбори. Веселим се да играем с Англия, която ще се надиграва, което ни отговаря повече. На СП останаха четири отбора, които играят нападателен футбол. И Исландия и Русия имат стил, който не ни отговаряше", рече Далич. "Англия ме изненада"
Интересен отговор даде на английските журналисти.
"Това за нас е голям успех, защото още сме тук, а отбори като Аржентина и Германия вече изпаднаха. Борим се, показваме нашето качество. Англия има може би най-качественото първенство в Европа, най-много пари. Но ние сме такива каквито сме, и колкото сме, да имахме толкова пари колкото и вие, къде би ни бил краят."
"Не виждаме много слабости в отбора на Англия. Опасни са и бързи. Изненадаха ме с потентността според статистиките, много тичат и мисля че техният селекционер направи нещо добро като въведе млади играчи в състава. Опасни са при статични положения, имат специфичен ъглов удар и високи играчи, а много зависи от Стърлинг. Той и Хари Кейн са много опасни, но целият отбор играе компактно, нямат толкова слабости, показаха голямо качество."
