Изповед на един от най-добрите голмайстори в Серия А и легенда на Калчото
В златната епоха на италианското Калчо футболът се играеше със специална емоция. Не само защото Серия А беше най-качествената лига на Стария континент, а и защото по терените на Ботуша играеха абсолютни легенди на тази игра. Някои от тях посветиха живота си на един клуб. Паоло Малдини в Милан, Франческо Тоти в Рома, Хавиер Санети посвети европейската кариера само на Интер...
Специална история е онази, която написа Антонио Ди Натале. В нея главните мотиви са любовта и отдадеността, вдъхновението, а не безкрайното преследване на пари. Ще остане Тото завинаги запомнен като "Синьор Но" (чети: Господин Не). Писа история в черно-бяло, но не в Ювентус, а изключително в Удинезе. През 2004 година дойде от Емполи и малцина можеха да предположат, че Тото Ди Натале ще стане истинска легенда на Фриули и италианския футбол. Но, своето име изписа във футболните алманаси и завинаги ще остане там.
С 209 гола през кариерата е шестият най-добър стрелец в Серия А за всички времена. В най-добрите, та дори и напредналите години на кариерата остана верен изключително на Зебрите от Удине. Отказа щедри предложения на богатите клубове от Ботуша, беше верен войник на Фриули. Други са идвали и отивали, а той остана. Пълни дванайсет години.
"Шест месеца преди да закача бутонките на пирона разбрах, че е време да спра. Когато главата и тялото започнаха да ми изпращат ясни сигнали казах, че е край, което само ме облекчи да кажа "сбогом" на футбола", признава Тото.
Какъв ас е бил Ди Натале може би най-добре описва фактът, че е вкарал повече голове от Роберто Баджо и Алекс Дел Пиеро, въпреки че не е играл в най-силните клубове.
"Играх в Серия А много дълго. Мнозина записаха повече мачове от мен, но онова което направих донякъде е и по-трудно, защото най-доброто постигнах в последните десетина години на кариерата. И след 30-ия рожден ден вкарвах поне по 20 гола в няколко сезона."
.jpg)
За това най-много е благодарен на Паскуале Марино, който пръв го премести от крилото в сърцето на атаката...
"Като централен нападател се чувствах много по-добре и затова благодаря на Марино, че ме премести от крилото. Тогава за мен всъщност започна онази истинска забава на терена."
Трудно е да се изброят всички играчи, които Ди Натале посрещна и изпрати в Удине, но винаги е имал тесен избор за онези с които е обичал да дели добро и зло.
"Много съм горд, че можех да играя с Якуинта и Куалиарела, да видя как растат в големи асове", каза бившият национал на Италия и допълни:
"Също така се наслаждавах на работата с Алексис Санчес. Научих се на много неща от системата 4-3-3. Всекидневно оставахме след тренировка само ние двамата и се упражнявахме наистина много. Вярвайте ми, когато той се чувства добре, може да ви гарантира между 20 и 25 гола. Ако Интер го задържи и насочи в правилния път, ще има много качествен играч на разположение."
Като роден неаполитанец, по-точно в малко място покрай Неапол, Тото никога не заигра в екипа на Наполи. Според собственото признание, не знае и сам дали би могъл да носи товара на този екип...
"Неапол напуснах много млад, като хлапе. И никога не съм заиграл за Наполи, защото знам, че това би ми било голям товар. Ако нещата тръгнат на зле, животът в града в който всички те познават би бил много тежък и сложен. Някой може би би намерил сили да се пребори с това. Аз не бих. Неапол е много красив град и сега бих могъл да се върна когато поискам. Хората ме знаят, там имам и роднини. Привърженик съм на Наполи и винаги ще съм такъв."
Мнозина и днес се питат каква кариера би имал Ди Натале, ако беше избирал различно...
"Играх в Емполи, а тогава под командването на Силвио Балдини усетих чара на Серия А. Когато влязохме в Серия А Емполи получи предложение от Фиорентина за мене. Обаче, работата пропадна. Избрах Лучано Спалети и неговата покана от Удинезе."
.jpg)
Това е моментът след който Тото заслужи прякора "Синьор Но", а върха достигна когато отказа покана от Торино.
"Винаги съм избирал със сърцето, никога не съм преследвал парите. Веднъж ми казаха, че имам възможност да отида в Ювентус. Там нямаше да спечеля много повече, отколкото взимах в Удинезе. На моето семейство му беше хубаво в Удине, а лично исках да завърша кариерата в Удинезе. Благодарих на Ювентус чрез своя агент и всичко беше готово в срок от няколко минути", спомня си чудесният голмайстор и разкрива:
"Когато завърших кариерата не останах в Удине, защото исках да размисля и за нуждите на своето семейство. Съпругата ми е от Емполи и исках тя да е по-близо до дома."
В кариерата не е спечелил нито един трофей, но казва, че своите избори никога не би променил.
"Не съжалявам за нито един ход в своята кариера. Имаше много, големи пропуски, като онзи от дузпа в 1/4-финала на Европейското първенство през 2008 против Испания, което ни коства отпадането в турнира, но след четири години изплатих това. Вкарах чудесен гол против Испания в груповата фаза. Беше ми тежко след 2008, но успях да върна всичко."
Сега Ди Натале работи в Специя където е треньор на младежките категории.
"Когато дойдох в Специя, веднага разговарях с нападателите и им разкрих някои тайни, обяснил им е как да се движат и да си поставят краката по време на играта. Научих ги как да ритат топката правилно и как да нападат вратата от различни позиции на терена. Показах им различни концепции на работа. Моята тактика винаги е била 4-3-3, защото винаги преследвам три точки и това прави разлика."
Признава, че всеки треньор му е дал нещо специално в кариерата...
"Само най-хубавото мога да кажа за Балдини. Направи всичко, за да ме направи по-добър нападател. Беше ми като баща, научи ме как да отрасна и да стана човек. Гуидолин се доказа като чудесен треньор, в последните пет години свърши чудесна работа и насади на всички победителски манталитет. Говореше малко, работеше много, много сериозен и умен човек."
