Най-големият от всички лудаци навърши половин век

El Loco вратарите са специална категория пазители на мрежата от Латинската Америка, които интерпретираха своята роля по много екстремен начин. Рамон Кирога, Уго Гати, Рожерио Сени, Хосе Луис Чилаверт, Хорхе Кампос... и вероятно най-познатият от всички тях, който днес празнува 50-и рожден ден, Рене Игита.

Съществуват различни видове вратари. Предчувстващ вратар и вратар на линията са категории на които вратарите се делят според поведението си когато техният отбор не владее топката. Когато техният отбор контролира владението, тогава отново съществува разделение на интегрирани и неинтегрирани вратари (някъде ги наричат и проактивни и неактивни), а всичко е свързано с това колко участват в нападението.

Отвъд всички тези категории, километри отдалечени от всички обичайности, са El Loco вратарите от Латинска Америка. Те излизат далеч в половината на своя отбор, а дори и далече в половината на съперника, дриблират, постигат голове.

Никой не е по-известен от колумбиеца Рене Игита. Бил е специален не само заради "скорпиона", който направи на Уембли (а който, мнозина забравят, дойде след като помощник съдията вдигна флага и сигнализира за засада на съперника), а не и заради головете от дузпи и свободни удари, които изпълняваше, а заради значението което имаше за един от най-добрите и неосъществени отбори в света в последните десетилетия - Колумбия от началото на деветдесетте.

С Игита, който играеше както играеше, целият отбор на Колумбия можеше да играе високо, с постоянна (или почти постоянна) нападателна преса. Във владението, Колумбия беше отбор от 11 футболисти, не състав от десет футболисти с един вратар. Нещо подобно на Байерн или Барселона днес (това е, разбира се, причината заради която вратар на Манчестър Сити ще бъде Клаудио Браво, а не Джо Харт).

На Мондиала в САЩ през 1994 г дойдоха като един от фаворитите. Дойдоха като отбор, който е победен веднъж в 34 мача, а тази поредица включва и победата с 5:0 в Буенос Айрес, което е първа загуба за Аржентина в квалификация за световни първенства на свой терен в историята й.

Игита не можеше да играе в САЩ. Беше в затвора. Властите преди две години признаха, че това наказание е било твърде строго. Игита е бил посредник в случай с отвличане (Колумбия не е била весело място за живот по това време - прякорът й бил Locombia). Игита приел, а не трябвало, пари за своите услуги за това деяние.

Той е, освен всичко това, бил и извор на самоувереност в състава, генератор на вътрешен мир. В този момент, най-много им трябваше спокойствие. Футболистите получаваха смъртни заплахи, особено след загубата от Румъния на старта. Във време когато в Колумбия са убивани политици, съдии, журналисти, полицаи, такива неща са приемани сериозно. В навечерието на мача със САЩ, втори в групата, Фаустино Асприля е, както по-късно призна, гледал по трибуните, боейки се откъде може да бъде стреляно. Не са били в състояние да играят мач, така че и загубили.

Що се отнася до смъртта, и тя дошла. При завръщането в Колумбия, Андрес Ескобар, защитник на Атлетико Насионал (великан от Меделин за който е играл и Игита), който е бил близо до трансфер в Милан, е убит. Застрелян е, защото си вкара автогол.

Не е малък броят на онези, които твърдят, че е можело всичко да е различно, ако Игита беше на този шампионат със своите съотборници и приятели.

Самият Игита е, иначе, бил приятел на Пабло Ескобар, голям любител на футбола и меценат на Атлетико Насионал, който през 1989 г става първият колумбийски клуб носител на Копа Либертадорес. "Познавах неговата човешка страна", заяви Игита неотдавна.

Игита беше дивен артист на терена, но съвсем не трябва да се позволява естетичната стойност на неговата игра да засенчи онази практичната. Беше сензационен пазител на мрежата, а стана и едно от най-разпознаваемите футболни имена на иначе футболно пребогатата Южна Америка.

Честит рожден ден, El Loco Игита!

Автор: Лука Йевтович