Бразилският футболен клуб Шапекоенсе получи трофея Копа Судамерикана, след като беше провъзгласен за победител във финала срещу Атлетико Насионал заради самолетната катастрофа. Южноамериканската конфедерация (КОНМЕБОЛ) връчи купата на новия президент на Шапекоенсе Плиния Давид де Нес Фильо на церемония за жребия на Копа Судамерикана и Копа Либертародес за новия сезон.
Фильо благодари на всички за подкрепата и солидарността, особено на Атлетико Насионал, защото по молба на колумбийския клуб Шапекоенсе беше провъзгласен за победител в този турнир.
"Атлетико ни даде възможността да спечелим трофея, това е жест на човечност, уважение, достойнство и любезност", заяви Фильо и вдигна купата заедно с колегата си в Атлетико Даниел Хименес, който носеше шал на Шапекоенсе.
Шапекоенсе на 28 ноември остана на практика без почти целия си отбор и треньорски щаб след разбиването на самолета в близост до Меделин, на път към първия мач от финала на Копа Судамерикана. В трагедията загинаха 71 човека, а шестима оцеляха.
Изпълняващият длъжността президент на Шапекоенсе Иван Токо разкри, че Южноамериканската футболна федерация официално е потвърдила, че неговият клуб ще бъде прогласен за победител в Копа Судамерикана.
Това означава, че Шапекоенсе през следващия сезон ще дебютира в най-силния турнир в Южна Америка Копа Либертадорес. Тези решения ще са от голяма помощ за малкия клуб, защото участието в тамошната Шампионска лига ще даде възможност на Шапекоенсе да заработи пари и да опита отново да изгради клуба, след трагедията, която му причини самолетната катастрофа.
"КОНМЕБОЛ ни прогласи за победител в Копа Судамерикана. Клубът ще получи 6 500 000 евро и това вече ни е обещано. Не знам само дали и кога ще бъде организирана церемония по връчване на трофея", заяви Токо пред бразилските медии.
След трагичната случка от миналата седмица в Колумбия когато падна самолетът с футболистите на бразилския клуб, Атлетико Насионал се обърна към Южноамериканската футболна конфедерация да връчи трофея от Копа Судамерикана на бразилския състав. Победителят в турнира от миналия сезон Санта Фе вече изпрати своя трофей на Шапекоенсе.
Шапекоенсе ще бъде обявен за шампион на Копа Судамерикана 2016 година. КОНМЕБОЛ вече е взел решение, но все още не го обявява по две причини, твърди О Глобо.
1 Не е удачно да има публичност на въпроса, защото вярва, че все още не е точното време да се занимава със спорт или административни въпроси.
2 Необходимо е да се разгледат необходимите документи, които да представят решението на Съвета на КОНМЕБОЛ (бившия Изпълнителен комитет), който се събира отново само на 21 декември.
Източници на ГлобоЕспорте в КОНМЕБОЛ, Бразилската футболна федерация и ФИФА не вярват, че може да има опозиция на тази идея, така че третират въпроса като факт.
По този начин, на Шапекоенсе се гарантира автоматично място в груповата фаза на Копа Либертадорес 2017 г, както и решението да се връчи купата срещу Атлетико Насионал от Меделин.
Колумбийският клуб трябваше да бъде съперник на Шапекоенсе в битката за трофея, но тя никога няма да се състои. Атлетико Насионал публично поиска от КОНМЕБОЛ да обяви Шапекоенсе за шампион. Неговото желание ще бъде изпълнено.
Повече от 100 000 души останаха пред стадиона на Атлетико Насионал в Меделин където отдадоха почит на трагично загиналите футболисти на Шапекоенсе.
Самолет с 68 пътници и екипаж от девет човека падна в близост до Меделин на път от Боливия.
Този самолет превозваше футболистите на Шапекоенсе за финала на Копа Судамерикана срещу Атлетико Насионал. Загинаха 71 пътници, а между тях почти всички футболисти на бразилския клуб.
Първият мач от финала трябваше да бъде изигран в нощта между сряда и четвъртък в Колумбия (европейско време), а на стадиона "Атанасио Жирарди" се събраха 45 000 привърженици, които отдадоха почит на загиналите футболисти, докато пред него имаше повече от 100 000 души.
Почти всички в и пред стадиона са били облечени в бели тениски и носели бяло цвете. В памет на загиналите са пуснати 71 гълъба, а церемонията по отдаване на почит е започната от колумбийската войска.
Преди само пет дни Шапекоенсе празнува най-големият успех в историята на клуба и се подготвяше за "най-важния път в живота"... Не са били наясно колко всъщност са прави.
"На този полет бяха мои приятели през целия живот. Това не беше група хора, които делят обща работа. Това беше семейство. Живеехме в хармония, обкръжени от щастие. Преди да се качат на самолета, казаха, че отиват да превърнат мечтите в реалност. Мечтата днес е свършена.."
президентът на Шапекоенсе Плинио Давид де Нес Фильо
29 ноември 2016 година
Само пет дни по-рано Шапекоенсе, скромен бразилски клуб от провинция Санта Катарина, празнува най-големият успех в своята история дълга 43 години. Furacao do Oeste, Урагана от запада, успя, благодарение на гол в гостуване, да елиминира славния аржентински Сан Лоренцо и да стигне до финала на Копа Судамерикана, южноамериканският еквивалент на Лига Европа.
В социалните мрежи пет дни по-късно се шири неотдавнашната изява на Кая Жуниор... "Ако бях умрял днес, щях да умра като щастлив човек", заяви главният в треньорския щаб на Шапе след полуфиналния подвиг.
Съмняваме се някой да е измислил тези думи. По малко странен начин, съвършено съвпадат с трагедията, която преживя този отбор в самолетна катастрофа близо до Меделин в Колумбия. От 81 пътници оцелелите са само шестима. Между тях и футболистите Фолман и Алън Рушел, журналистът Рафаел Ензел и членката на екипажа Шимена Суарес. Между загиналите е и специалистът консултант на телевизия Фокс и някогашен национал на Бразилия Марио Серджо, както и бившият футболист на ЦСКА Фелипе Машадо.
На път към Колумбия не са тръгнали играчите от първия отбор Нене, Демерсон, Бек, Андрей, Хьоран, Мартинучио, Мойзес и Нивалдо. Фотография на трима от тях докато в съблекалнята им съобщават какво се е случило... Страшна гледка. До вчера са изживявали заедно футболните си мечти.
Шапекоенсе е бил пример за здрава среда. Малък клуб, но поставен на здрави основи. Преди 12 години е бил на ивицата на банкрута, размислял над закриване, но група бизнесмени помогнали, а клубът след това поумнял. Станал по-мъдър, живял според възможностите си и полека качвал стъпало по стъпало. От четвърта лига през 2009 г, трета, до Серия Б и накрая в първия ранг през 2014 г. А тогава и финал в Копа Судамерикана. В разстояние на само шест години... Но приказката свърши. Точно преди върха на чудесния сезон. Преди първия сблъсък с колумбийския великан Атлетико Насионал.
Ако се беше изиграл този мач, вероятно Клебер Сантана, някогашната резерва на мадридския Атлетико и Майорка, би отстъпил ролята си на най-разпознаваем футболист на Шапе на някой друг играч. Вероятно клубните началници биха се отворили за нов стадион, така че реваншът в един толкова важен континентален турнир не би, както е било планирано тази година, се играл в отдалечения на 400 км Коритиба. Домашната Арена Конда не изпълнява условията за организацията на такъв голям мач.
Историята на Шапекоенсе винаги е била в надмогването на собствените възможности. Не е имало тук много бразилско Жого Бонито. Само пот. И точно преди пътя към Меделин, на профила на клуба в социалните мрежи оценката, че Шапекоенсе го чака най-важният път в живота. Дори не са сънували колко са били в правото си.
А как само празнуваха преди пет дни...
Атлетико Насионал поиска официално от КОМНЕБОЛ трофеят от Копа Судамерикана да бъде връчен на Шапекоенсе.
El Loco вратарите са специална категория пазители на мрежата от Латинската Америка, които интерпретираха своята роля по много екстремен начин. Рамон Кирога, Уго Гати, Рожерио Сени, Хосе Луис Чилаверт, Хорхе Кампос... и вероятно най-познатият от всички тях, който днес празнува 50-и рожден ден, Рене Игита.
Съществуват различни видове вратари. Предчувстващ вратар и вратар на линията са категории на които вратарите се делят според поведението си когато техният отбор не владее топката. Когато техният отбор контролира владението, тогава отново съществува разделение на интегрирани и неинтегрирани вратари (някъде ги наричат и проактивни и неактивни), а всичко е свързано с това колко участват в нападението.
Отвъд всички тези категории, километри отдалечени от всички обичайности, са El Loco вратарите от Латинска Америка. Те излизат далеч в половината на своя отбор, а дори и далече в половината на съперника, дриблират, постигат голове.
Никой не е по-известен от колумбиеца Рене Игита. Бил е специален не само заради "скорпиона", който направи на Уембли (а който, мнозина забравят, дойде след като помощник съдията вдигна флага и сигнализира за засада на съперника), а не и заради головете от дузпи и свободни удари, които изпълняваше, а заради значението което имаше за един от най-добрите и неосъществени отбори в света в последните десетилетия - Колумбия от началото на деветдесетте.
С Игита, който играеше както играеше, целият отбор на Колумбия можеше да играе високо, с постоянна (или почти постоянна) нападателна преса. Във владението, Колумбия беше отбор от 11 футболисти, не състав от десет футболисти с един вратар. Нещо подобно на Байерн или Барселона днес (това е, разбира се, причината заради която вратар на Манчестър Сити ще бъде Клаудио Браво, а не Джо Харт).
На Мондиала в САЩ през 1994 г дойдоха като един от фаворитите. Дойдоха като отбор, който е победен веднъж в 34 мача, а тази поредица включва и победата с 5:0 в Буенос Айрес, което е първа загуба за Аржентина в квалификация за световни първенства на свой терен в историята й.
Игита не можеше да играе в САЩ. Беше в затвора. Властите преди две години признаха, че това наказание е било твърде строго. Игита е бил посредник в случай с отвличане (Колумбия не е била весело място за живот по това време - прякорът й бил Locombia). Игита приел, а не трябвало, пари за своите услуги за това деяние.
Той е, освен всичко това, бил и извор на самоувереност в състава, генератор на вътрешен мир. В този момент, най-много им трябваше спокойствие. Футболистите получаваха смъртни заплахи, особено след загубата от Румъния на старта. Във време когато в Колумбия са убивани политици, съдии, журналисти, полицаи, такива неща са приемани сериозно. В навечерието на мача със САЩ, втори в групата, Фаустино Асприля е, както по-късно призна, гледал по трибуните, боейки се откъде може да бъде стреляно. Не са били в състояние да играят мач, така че и загубили.
Що се отнася до смъртта, и тя дошла. При завръщането в Колумбия, Андрес Ескобар, защитник на Атлетико Насионал (великан от Меделин за който е играл и Игита), който е бил близо до трансфер в Милан, е убит. Застрелян е, защото си вкара автогол.
Не е малък броят на онези, които твърдят, че е можело всичко да е различно, ако Игита беше на този шампионат със своите съотборници и приятели.
Самият Игита е, иначе, бил приятел на Пабло Ескобар, голям любител на футбола и меценат на Атлетико Насионал, който през 1989 г става първият колумбийски клуб носител на Копа Либертадорес. "Познавах неговата човешка страна", заяви Игита неотдавна.
Игита беше дивен артист на терена, но съвсем не трябва да се позволява естетичната стойност на неговата игра да засенчи онази практичната. Беше сензационен пазител на мрежата, а стана и едно от най-разпознаваемите футболни имена на иначе футболно пребогатата Южна Америка.
