Ако бях умрял днес, щях да умра щастлив...

Преди само пет дни Шапекоенсе празнува най-големият успех в историята на клуба и се подготвяше за "най-важния път в живота"... Не са били наясно колко всъщност са прави.

"На този полет бяха мои приятели през целия живот. Това не беше група хора, които делят обща работа. Това беше семейство. Живеехме в хармония, обкръжени от щастие. Преди да се качат на самолета, казаха, че отиват да превърнат мечтите в реалност. Мечтата днес е свършена.."

президентът на Шапекоенсе Плинио Давид де Нес Фильо

29 ноември 2016 година

Само пет дни по-рано Шапекоенсе, скромен бразилски клуб от провинция Санта Катарина, празнува най-големият успех в своята история дълга 43 години. Furacao do Oeste, Урагана от запада, успя, благодарение на гол в гостуване, да елиминира славния аржентински Сан Лоренцо и да стигне до финала на Копа Судамерикана, южноамериканският еквивалент на Лига Европа.

В социалните мрежи пет дни по-късно се шири неотдавнашната изява на Кая Жуниор...
"Ако бях умрял днес, щях да умра като щастлив човек", заяви главният в треньорския щаб на Шапе след полуфиналния подвиг.

Съмняваме се някой да е измислил тези думи. По малко странен начин, съвършено съвпадат с трагедията, която преживя този отбор в самолетна катастрофа близо до Меделин в Колумбия. От 81 пътници оцелелите са само шестима. Между тях и футболистите Фолман и Алън Рушел, журналистът Рафаел Ензел и членката на екипажа Шимена Суарес. Между загиналите е и специалистът консултант на телевизия Фокс и някогашен национал на Бразилия Марио Серджо, както и бившият футболист на ЦСКА Фелипе Машадо.

На път към Колумбия не са тръгнали играчите от първия отбор Нене, Демерсон, Бек, Андрей, Хьоран, Мартинучио, Мойзес и Нивалдо. Фотография на трима от тях докато в съблекалнята им съобщават какво се е случило... Страшна гледка. До вчера са изживявали заедно футболните си мечти.

Шапекоенсе е бил пример за здрава среда. Малък клуб, но поставен на здрави основи. Преди 12 години е бил на ивицата на банкрута, размислял над закриване, но група бизнесмени помогнали, а клубът след това поумнял. Станал по-мъдър, живял според възможностите си и полека качвал стъпало по стъпало. От четвърта лига през 2009 г, трета, до Серия Б и накрая в първия ранг през 2014 г. А тогава и финал в Копа Судамерикана. В разстояние на само шест години... Но приказката свърши. Точно преди върха на чудесния сезон. Преди първия сблъсък с колумбийския великан Атлетико Насионал.

Ако се беше изиграл този мач, вероятно Клебер Сантана, някогашната резерва на мадридския Атлетико и Майорка, би отстъпил ролята си на най-разпознаваем футболист на Шапе на някой друг играч. Вероятно клубните началници биха се отворили за нов стадион, така че реваншът в един толкова важен континентален турнир не би, както е било планирано тази година, се играл в отдалечения на 400 км Коритиба. Домашната Арена Конда не изпълнява условията за организацията на такъв голям мач.

Историята на Шапекоенсе винаги е била в надмогването на собствените възможности. Не е имало тук много бразилско Жого Бонито. Само пот. И точно преди пътя към Меделин, на профила на клуба в социалните мрежи оценката, че Шапекоенсе го чака най-важният път в живота. Дори не са сънували колко са били в правото си.

А как само празнуваха преди пет дни...

Атлетико Насионал поиска официално от КОМНЕБОЛ трофеят от Копа Судамерикана да бъде връчен на Шапекоенсе.

Chapecoense players celebrating reaching Copa Sudamericana final just 5 days ago. Heartbreaking story #ForçaChape pic.twitter.com/Xu1pTSw4Tm

— BigSport (@BigSportGB) 29 ноември 2016 г.