Савичевич за Марадона: Най-добрият, неповторим - никой нямаше такава страст към футбола

 

"Отиде си човек, който беляза футбола. Отиде си легенда - сега ще бъде още по-голяма. Той е най-добрият играч, който съм гледал и срещу когото съм играл. Беше единствен и неповторим."

Така за Диего Марадона говори Деян Савичевич, най-добрият черногорски футболист на всички времена.

Марадона от останалите велики играчи се различава по още нещо...

"Никой никога не е имал такава страст към футбола каквато имаше Диего", каза Савичевич за ТВ Вийести.

Техните футболни пътища се кръстосаха веднъж - Флоренция, 30 юни 1990 година на Мондиала в Италия.

"Той беше мой идол. Преди него Платини, но когато се появи Диего, видя се разликата в класите. Да съм искрен, едва чаках да го видя на живо - какъв е, какви са мускулите му, как изглежда, как загрява. Въпреки че имах 24 години, и вече добра кариера в този период, чувствах се както когато бях момче от Будучност, което гледаше играчи от Звезда, Хайдук, Партизан... Беше небрежен, с развързани връзки, чорапи спуснати до глезените, краката му светеха от масло... Беше отпуснат, жонглираше, подтичваше, всички загряваха по един начин, той по друг", каза Савичевич.

Савичевич и Марадона се запознали лично преди четири години в Катар.

"Той, Звоне Бобан и аз седяхме и говорихме за всичко. И тогава видях, че всичко което е правил в живота извън футбола е оставило следа в него. Беше спонтанен, нормален, обикновен - беше човечен."

Савичевич отива в Италия, когато Марадона напуска Наполи и изтърпява наказание от 15 месеца забрана за играене заради употреба на кокаин. Усетил е, обаче, и е добре запознат с величината и наследството което е оставил в Наполи.

"Чета, че стадионът ще носи неговото име - заслужил е. Той беше синоним на бунта, борбата на юга против севера в Италия. Повечето титли са спечелили Милан, Интер и Ювентус, Наполи с тях две, а винаги е съществувала яма между тези "две Италии". Марадона беше лидер на бедния юг срещу богатия север - и победи. Това неаполитанците не забравят, за тях той беше и остана божество."

Слушал е истории за него и неговия живот, които му е разказвал Нандо Де Наполи, с който е играл в Милан, а е бил съотборник на Марадона в Наполи.

"Нандо беше голям приятел на Диего, говорил ми е много за него. Тогава Нандо беше свободен, а Диего оженен, но често идваше при него през нощта, в три-четири часа сутринта, с девойки... "Аз трябва да тренирам в 10, а той идва на зазоряване. Преспи и идва на обедната тренировка. Когато в глухата част на нощта се чуе звук на автомобил - Ферари Тестароса караше тогава - знам, че е той. Често се правех, че не го чувам", разказвал ми е Нандо. Не им е било лесно на неговите съотборници и на тренировките, всички гледаха към него - трудно свиквали, защото е бил чудо", казва Савичевич.

Нов Марадона трудно ще се появи - неговата способност е, изтъква Савичевич, била такава, че от средняшки отбори създавал шампионски. Това е, казва Савичевич, направил и със селекцията на Аржентина и с Наполи.

"С него в средняшки отбор - веднага си бил фаворит. Спечели Мондиал с двама-трима съотборници - Буручага, Валдано и може би още един добър играч. Останалите, реално, бяха средно ниво. Същото направи и с Наполи, поне в началото на кариерата в този отбор. Той имаше задвижваща мощ каквато други футболисти, дори и Меси, нямат. Меси наистина е негов наследник, беляза последните 10-15 години, но, ето, не може да направи това което направи Марадона."

И времената, казва Савичевич, били други...

"Трудно е да се сравняват епохи. Кой си спомня Мондиала през 1982 година, когато италианците биеха през цялото време. Днес заради такива влизания ще получат три червени картона, а тогава само Джентиле получи жълт. В днешно време има повече мачове, играе се по-бързо, но играчите са защитени. В неговото време се играеше много по-грубо, а съдиите не пазеха асове какъвто беше той - в края на краищата, на него му счупиха крака в Испания."

Политическите и обществените позиции на Марадона, също така, го различаваха от масовото течение във футбола, изтъква Савичевич.

"Беше левичар, говореше, че политиците взимат всичко за себе си, а не дават нищо на народа. Аржентина е бедна страна, с много проблеми, а Марадона беше този, който защитаваше бедните, работническата класа, защото произтича от такава среда. И заради това беше обожаван в родината, никога не е бил член на политическа партия, никога не е влизал в политиката, но имаше своите позиции. Всички знаят за неговото приятелство с Фидел Кастро, Ево Моралес..."

Света напусна  наистина впечатляваща личност - любим и спорен, човек, който докосна и рая и ада, но човек, който беше, остана и ще бъде символ на едно време и най-популярния спорт.

"Докато се играе футбол, който знае нещо за футбола, ще знае за Марадона", заключи Савичевич.

Шукер за Марадона: Молех се да ми каже нещо в съблекалнята

 

Давор Шукер е единственият хърватски национал клубен съотборник на Диего Марадона. Изградили са отлични отношения в Севиля, Шукер, докато делили съблекалнята, първоначално го гледал като икона, а по-късно станали приятели.

Карлос Билярдо е на 82 години и е тежко болен. Неговият брат се появи в аржентинските медии с изявлението, че не иска да му каже, че Марадона е починал, защото не са сигурни, че ще преживее това. Билярдо е селекционер на Аржентина от 1983 до 1990 година. Заедно с Марадона като главен герой и лидер, доведе гаучосите до световната титла през 1986 година и финал през 1990 година. Първата работа след селекционерската пое в Севиля през 1992. Марадона искаше да се върне във футбола след 15 месеца наказание заради положителен резултат на допинг тест през 1991, когато носи екипа на Наполи. Под Везувий вече не се появил, а Билярдо настоявал и успял. Довел го на Санчес Писхуан. Посрещането е било величествено! Харизмата на Диего е била ненадмината.

Веднага сработили

Диего Марадона и Давор Шукер, който игра за този клуб от 1991 година, така станали тандем пълнещ новините. Функционирали добре, но не постигнали очаквания резултат. Севиля завършила на седмо място в първенството. Диего останал майстор, но вече не е бил Марадона от най-добрите дни. Зависимостта от кокаина станала очевидна, а се заредили и други проблеми.

- Дълго не съм играл футбол и вече не съм най-добрият в света, но продължавам да имам същите мечти както на петнайсет - каза на представянето пред въодушевените привърженици.

Още в първия мач връзката Марадона - Шукер проработила. Малкия зелен вкарал от пряк свободен удар, а след това асистирал на хърватина за гол. Съперник е бил Байерн. В Севиля тогава играе и Диего Симеоне, бил е интересен отбор. Имали осцилации и по-доброто класиране липсвало. Марадона в 26 мача вкарал пет гола. Шукер стигнал до 15, 13 от тях в Примера.

- Диего Марадона като момче съм гледал по телевизията, а сега обядвам с него, тренирам и играя в същия отбор. Това е невероятно - казва тогава Шукер.

Тренировка и ферари

- Един ден Диего закъсняваше за тренировка, а тогава дойде със своето Ферари. В отбора имаше отлично настроение, бяхме банда. Когато го видяхме прекъснахме тренировката и отидохме до неговата кола и започнахме да скачаме по нея.

Шукер описал на испанските журналисти как са си "паснали".

- Молех се Диего да се обърне към мен в съблекалнята, нещо да ме пита или да ме посъветва. И тогава един ден ми проговори. Беше доста ясен. Каза: "Даворе, не искам да се движиш към крилото, само наведи глава и тичай към противниковата врата. Топката винаги ще дойде до теб, а ти я прати в мрежата. И наистина беше така. Вижте моите голове за Севиля, повечето са вкарани по един и същ начин.

Една от причините да не постигнат повече е и експлозивният характер на Марадона. Колкото и да е голям като играч, беше и суетен, малко луд когато изгуби контрол. Въпреки гола, който вкара на Англия с ръка през 1986 на Световното първенство и тогава не се изтъкна с честна игра да го признае, много играчи ще кажат, че е бил коректен спортист, винаги готов да помогне на колегите, борец за правата на футболистите. Но, знаеше и да "подивее". Така много пъти се карал с Билярдо, от колкото и години да се познаваха и през каквото и да са преминали заедно.

Веднъж дори Билярдо го напсувал, а след като го извадил от игра в 53-ата минута в мач с Бургос, на който на полувремето Марадона приел три инжекции срещу болки в коляното, изригнал:

- Копеле, майка ти е курва - изстрелял тогава към треньора.

Както със скандал си отишъл от Барселона, сходно се случило и в Севиля. Тогавашният вицепрезидент, а по-късно и президент на клуба Хосе Мария Дел Нидо казал открито:

- Марадона вече никога няма да може да играе сериозен футбол. 

Все пак е можел още

Все пак, след завръщането в Аржентина се появи на Световното първенство през 1994 година. Билярдо го има за син. Затова не смеят да му кажат вестта за смъртта. Вече месеци Аржентина се страхува от най-лошото свързано с Билярдо, а Марадона си отиде преди него. 

Диего в Андалусия остана един сезон. Шукер още три след това. Той асистира, Шукер вкарваше. Все пак остава впечатлението, че можеха повече по отношение на резултатите. Не само, че бяха седми, а имаха чак 41 точки по-малко от шампиона Барселона. Не се пребориха и за Купата на УЕФА. Накрая престоят на Диего на Санчес Писхуан беше повече шоу и спектакъл за медиите отколкото конкретно постижение. Но, Севиля никога не е била по-силно във фокуса. За Шукер този сезон дойде много добре.

- Марадона е най-големият за всички времена - винаги твърди Шукер.

Миятович: Имаше такива, които не обичаха Марадона, но не са провели с него и 5 минути

Легендарният футболист и един от най-добрите нападатели на Югославия Предраг Миятович говори за своите спомени с Диего Армандо Марадона и какво означаваше аржентинецът за футбола.

"Гледал съм и се запознах с редица големи футболисти, с някои сме се забавлявали, но никой не беше като Марадона. Ценя и уважавам мнението на всеки любител на футбола, но за мен няма дилема: Диего е най-големият за всички времена", каза Миятович.

Както сподели, в последните години често е бил в контакт с Марадона, дали да се срещнат на живо или да разговарят по телефона, а всеки разговор с него за Педжа е бил "празник". 

- Често ли бяхте във връзка с Марадона?

- Неговата харизма, мощ, доброта, спонтанност когато в близост усети приятел... Нещо невероятно - изтъкна Миятович.

"Да, беше най-добрият футболист на планетата, но, беше и фантастичен човек, наясно със своите добродетели и слабости, грешки, готов да утеши, помогне когато е тежко, винаги да е тук за истински приятел, от своя богат, твърде богат опит да извлече думи, които са най-подходящи в дадения момент, думи за окуражаване, подкрепа... Такъв вече не се ражда", допълни Миятович.

Той каза, че за него е била привилегия да го познава, да е негов приятел.

"Още не мога да повярвам, че си отиде. А, имаше и такива, които го приемаха различно, само заради това, че не го опознаха, а, да го бяха срещнали, да проведат само пет минути, биха разбрали, чак и за този кратък период, какъв човек е бил с тях, на страна, ще повторя, ненадминатите способности на играча Марадона", каза Миятович.

"Абсолютно най-добрият. Диего Армандо Марадона. Образ над образите. Легенда над легендите, някой който с появяването си озаряваше обстановката, давайки сила, вяра, любов, усмивка. Марадона. Божество", заключи Миятович.

"Неповторим Диего. Приятел на своите приятели, който в живота е спечелил много битки, не и, за съжаление, тази в сряда, най-важната. Лека му пръст, бог да прости душата му", каза Предраг Миятович.

Марадона - голове като стихове

За мнозина ще остане в спомените като най-големия футболист на всички времена - Диего Армандо Марадона. "Златното момче" или "Божията ръка" умря на 61 години.

Онзи който иска да разбере Марадона, трябва да изгледа четвъртфинала на Световното първенство по футбол през 1986 между Аржентина и Англия. Защото тези 90 минути изиграни в Мексико Сити са като забързан запис на живота на аржентинеца. Животът на човек, който беше футболен гений, но и майстор на скандала.

Никога тези двете не са били толкова близо както на този 22 юни 1986 година. Пред 100 000 зрители, на пълния до дупка стадион Ацтека, в жестоката лятна жега, атмосферата между двете нации беше допълнително нагрята заради войната за Фолклендските острови в началото на осемдесетте години.

"Гол като поезия"

Беше 51-ата минута: англичанин опита да спаси ситуацията и върна топката в посоката на своята врата. Няма съмнение, че вратарят на английския национален Питър Шилтън щеше да хване топката. Но, тогава влетя един малък човек в тъмносин екип, скочи високо, в последния момент повдигна юмрук, и прокара топката край шашнатия вратар в мрежата.

Аржентина поведе с 1:0. Страничният съдия (българин - б.р.) не забеляза нищо. Малко по-късно, Марадона, след соло пробив през половината терен, доведе гаучосите до преднина от 2:0. Професионалният футболен свят е единодушен: това беше един от най-красивите голове в историята на футбола. "Un gol como un poema" (гол като поезия) - каза тогава аржентинският коментатор. 

Аржентина реши мача в своя полза с резултат 2:1 и по-късно стана световен шампион, побеждавайки във финала ФРГ с 3:2. Но, целият свят дискутираше първия гол на Марадона. И самият Марадона по някакъв начин призна своя неспортен ход.

 "Божията ръка"

"Този гол беше малко с главата на Марадона, малко с Божията ръка", каза Диего Марадона на репортер след мача. Изглежда, че и тук е важало правилото: целта оправдава средствата. От "Златното момче" стана "Божията ръка". По-късно пееше и песента "La mano de dios" (Божията ръка).

Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960, като четвърто от осем деца в бедно семейство в Ланус, край Буенос Айрес. За националния отбор дебютира на едва 16 години. Върхът беше на Мондиала в Мексико през 1986.

Но все пак, най-добрата част от неговата кариера е периодът в италианския Наполи от 1984 до 1991. Марадона значително допринесе за първите две шампионски титли в историята на неаполитанците.

 Обаче, и днес се спекулира за това откъде е дошла тогава невероятната сума от 21 милиона немски марки (днес около 11 милиона евро), които за него плати президентът на Наполи Корадо Ферлаино. По това време според слуховете Марадона поддържа контакт с Камората, неаполитанската мафия, и започва да взема кокаин. Кокаинът многократно го вкарва в проблеми, а през 1991 положителен тест за кокаин е и причината да се разтрогне договора с Наполи.

Дрогата му приключи кариерата 

Неговата футболна кариера завършва в средата на 90-те в Аржентина. А кариерата на национал приключва три години по-рано. На Световното първенство в САЩ през 1994 Марадона е наказан заради допинг. 

Заради консумирането на кокаин и затлъстяване, през януари 2000 претърпява тежък сърдечен удар. След това отиде в Куба при своя приятел Фидел Кастро на детоксикация. В своя прощален мач през 2001 година заяви: "Футболът е най-хубавия и най-здравословния спорт на света. Аз се усъмних в това и затова трябваше да си платя."

Четири години по-късно отново в критично състояние е приет в болница, този път заради високо кръвно налягане, проблеми с дишането и възпаление на белите дробове. Слуховете, че отново става въпрос за дрога са отхвърлени от неговото обкръжение, но през същата година със съдебно решение влиза в клиника за отказване от наркотици в близост до Буенос Айрес.

Без успехи като треньор

След оперативна намеса за намаляване на стомаха, здравословното състояние на Марадона се подобрява. Получава шоу по телевизията "Нощта на десетката" (заради номер 10, който е носил) и започва да работи като треньор. Но не е и близо до своите успехи като футболист. На Световното първенство в ЮАР аржентинците отпадат на 1/4-финала, след загуба от Германия.

През юли 2010 е сменен на поста селекционер на аржентинския национален отбор. Ангажиментът в кувейтския клуб Ал Уасъл също приключва заради липса на успехи.

 
Диего Марадона от 1989 до 2004 беше в брак със своята любов от младостта Клаудия Виляфане. Имат две деца. Има още един син от извънбрачна връзка, когото известният баща вижда за пръв път когато момчето е на 17 години.

Въпреки всички свои недостатъци, въпреки всички скандали - аржентинците обожават "своя" Диего Марадона. Но, не само заради неговия футболен гений, а и заради това, че винаги им е давал усещането, че е един от тях, със същите грижи и неволи, и със същите слабости и чувства.

Диего Армандо Марадона умря на 25 ноември 2020 на 61 години от инфаркт, съобщиха неговите адвокати. В последно време имаше големи здравословни проблеми, а преди няколко седмици трябваше да се подложи и на операция на мозъка.

Автор: Тобияс Елмайер

Кустурица за Марадона: За такъв живот е малко едно сърце

 

Ще има по-бързи играчи, ще има по-добри голмайстори, но трудно ще гледаме футболист, който ще обичаме толкова, заяви по повод смъртта на Диего Армандо Марадона филмовият режисьор Емир Кустурица, дългогодишен приятел на аржентинеца, който засне и документален филм за един от най-добрите футболисти на всички времена.

"Не се справяше добре извън футболния терен и често преминаваше през тежки периоди. Страдаше заради дрогата, но умееше и това да реши временно, както решаваше най-трудните ситуации във футбола. За съжаление, за един такъв живот бяха необходими две сърца, а не само едно", каза Кустурица пред сръбското издание Блиц.

Марадона преди две седмици беше подложен на операция заради хематом в мозъка, след като беше приет в болница заради анемия и обезводняване.

След операцията лекарите обявиха, че следва период на възстановяване.

Вестта за смъртта на футболната легенда обявиха аржентинските медии, впоследствие цитирани от световните агенции.

Mamba out

Него беше лесно да не го обичаш. Него беше невъзможно да не го обичаш.

Mamba out. Това бяха неговите последни думи след прощаването с паркета, след онзи известен мач против Юта Джаз в който постигна 60 точки и така се прости с баскетбола. Mamba out. Това беше мисълта, която ми мина през главата, след като вчера беше потвърдена новината как е загинал Коби Брайънт. Всички се надявахме първата вест да не е истинска, фактът, че сериозните американски медии дълго не обявяваха нищо само подгряваше тази надежда, но накрая трябваше да се примирим с факта - загина Коби Брайънт, отиде си един от най-големите, които някога са играли баскетбол. Отиде си Коби.

А него беше лесно да не го обичаш, да не употребим някоя по-тежка дума, която не е премерена в този момент. Така е с онези най-големите, онези, които развиват своята вещина до такива размери, че тях е почти невъзможно да победиш, а при това не играят за "твоя" отбор. Коби беше един от тези, онзи за когото обичаме да казваме "убиец". Играеше да победи, наслаждаваше се на играта, но още повече на побеждаването, а въпреки че за него не идваха вести като за Майкъл Джордан и фактът, че великанът на Чикаго не обича да губи дори и на карти, знаеше се, че Коби не обича да играе само заради играта. Правилото на Кубертен за него не важеше. Но така е с най-големите.

А най-големите са най-големи точно заради факта, че и те знаят колко са големи. Без това самочувствие, или както обичаме да казваме ние по тези пространства, без това перчене, трудно биха могли да осъществят всички свои успехи, а такъв подход умееше да нервира онези от противниковите отбори. Били те баскетболисти, треньори или привърженици - напълно без значение. И заради това не беше чудно, че не го обичах, защото "нанизваше" всеки път колкото си искаше когато играеше против "моя" Чикаго, правеше това с израз на лицето, който ясно показваше, че се наслаждава на това което прави. Не е лесно да се гледа как някой ви "убива" и напълно се наслаждава на това.

И всички онези вести, които идваха от лагера на Лейкърс за неговия тежък характер, за сблъсъка с Фил Джексън, Шакил О`Нийл или Пау Гасол бяха хубава добавка към този недостиг на любов от моя страна. Защото е по-лесно, разбира се, да не обичаш някого когото не обичат и неговите най-близки. И се наслаждавах на това, сигурно се наслаждавах на факта, че никой, съответно малцина го обичат, по-лесно беше да се омаловажава всичко онова което е направил в живота, всичко онова което показваше на паркета.

А тогава в някакъв момент разбираш, че нямаш представа.

Трудно ми е да кажа в кой момент в моето отношение към Коби започна да влиза любов. Най-лесно би било да свържа един мач с този факт, но процесът е бил по-дълготраен. Не беше възможно да не обичаш човека, който обича баскетбола повече от каквото и да е, който беше готов да рискува тежки контузии само за да е на паркета, който игнорира всички американски лекари и прие някои съмнителни медицински методи, за да спаси коляното, съответно да му удължи срока на годност само за да бъде по-дълго на паркета. И "убиваше" съперниците.

Тази непоносима лекота на постигане на точки, невероятната мощ и физическа експлозия в ранната фаза на кариерата, спокойствието и баскетболната интелигентност и чудесната адаптация във втората фаза е нещо в което просто трябваше да се влюбите. Коби направи всичко което можеше, за да играе по-дълго на най-голямо ниво. Ясно му беше, че по-младите баскетболисти са по-експлозивни от него, па промени играта, за да извлича от нея онова най-доброто. Вместо силни влизания разви техниката в гръб, па наказваше противниците по "центърски" начин. Правеше каквото искаше, вкарваше кошове както му идваше наум и беше удоволствие да го гледаш.

Да, от онзи, който едно време не можеше да го гледа станах онзи, който се наслаждаваше на неговите мачове. Наслаждавах се и когато не му вървеше, когато хвърляше "тухли", наслаждавах се и когато се мъчеше заради травми и изглеждаше като ветеран, наслаждавах се на всеки негов мач, защото беше ясно, че човекът е роден баскетболист. И не му беше важно нищо друго освен баскетбола. А това за мен, като човек, който се буди и ляга с баскетбола, беше най-важното.

Ядосваше мнозина Коби, но никой не можеше да му открадне тази негова любов, тази страст към баскетбола. А това се видя и след кариерата в неговите чудесни баскетболни анализи, в неговата любов към щерката Джиана, която загина с него, а трябваше да върви по неговите стъпки. Искаше Коби да дели с другите своето знание, но още повече и след кариерата искаше да бъде победител. А колко е бил такъв показва, че спечели Оскар за анимационен филм, който продуцира. Просто, победителите са победители, най-големите са най-големи, без оглед какво правят.

И затова продължавам да не вярвам, че се случи това което се случи. Трудно беше да се следят всички новини, и аз бях сред онези на които не им беше ясно защо НБА не отложи вчерашните мачове, въпреки че, сигурен съм в това, Коби би бил против отлагане. Ако тъгуваш - вземи топката и стреляй към коша, би казал.

А Коби и Джиана, вярвам, още вчера са заиграли нов мач. В който сигурно, който и да е стоял от другата страна, ще победят.

Mamba out.

Автор: Емир Фулурия

Привърженик на Галатасарай при разправия уби такъв на Фенербахче

Мачовете между Галатасарай и Фенербахче предизвикват големи безредици между привържениците на тези два клуба. Този път стигна до най-лошата възможна кулминация на тези сблъсъци.

Случил се голям инцидент, когато при "дискусия" в кафене след гледане на мача между тези два клуба се стига до сблъсък. "Дискусията" не продължила дълго и се превърнала в бой.

След това особа с инициали Р.П. е ранена с две оръжия, от особа с инициали Л.Т. Няколко минути по-късно Р.П. вади нож и ранява тежко Л.Т., който не преживява този сблъсък.

Полицията още работи по случая.

Почина Гордън Бенкс, автор на най-доброто спасяване на СП

Гордън Бенкс, един от най-добрите вратари, почина на 82 години. Легендарният вратар на английския национален отбор игра за "Гордия Албион" 73 пъти.

С националния отбор е световен шампион от първенството в Англия през 1966 година, а през 1970 влезе в историята, спасявайки удар на Пеле. Това спасяване мнозина смятат за най-доброто на всички времена.

What a save. What a gentleman. RIP Gordon Banks. pic.twitter.com/XL2AA4okRt

— SPORTbible (@sportbible) 12 февруари 2019 г.

- Абсолютно един от моите герои и на мнозина други, световен шампион с Англия, един от най-добрите вратари на всички времена и много драг човек, написа бившият английски футболист Гари Линекер.

We’re deeply saddened to hear that Gordon Banks, our #WorldCup-winning goalkeeper, has passed away.

Our thoughts are with Gordon’s friends, family and supporters at this difficult time. pic.twitter.com/nbzncYBCFA

— England (@England) 12 февруари 2019 г.

В 20-годишната си кариера Бенкс е пазил за Честърфийлд, Лестър, Стоук, Кливланд Стоукър, Хеленик, Форт Лодърдейл Страйкърс и Сейнт Патрикс Атлетик.

Легендарният Халилходжич: Преживях войната в Мостар, бях заробен в Ангола, но това е най-тежкото нещо в моя живот

Известният футболен специалист Вахид Халилходжич призна, че смъртта на Емилияно Сала дълбоко го е потресла.

Вахид е треньор на френския Нант, беше последният наставник с който работи нещастният аржентински футболист.

Известният тактик призна, че и историите от военните времена не са го погодили като смъртта на Сала.

"Нищо не може да се сравни с това, абсолютно нищо. Обожавах това момче и невероятно ми е тежко, че един толкова чудесен живот трябваше да завърши по такъв начин. Точно заради него трябва да водя тези момчета напред", заяви Ваха за Ютарни лист.

Победите са лек за депресията, която предизвика твърде ранната гибел на Сала.

"Трябва да вървим напред и заради себе си и заради него, въпреки че споменът за него, а и тази необяснима тъпа болка ще властва вечно. Когато сравня това с войната, па и онези невероятни сцени от Ангола, това е събитие което под някаква форма ме беляза и ще ме преследва до края на живота", допълни Халилходжич.

Футболният свят скърби за Сала, "Твоята душа вечно ще блести"

Футболният свят жали загиналия футболист на Кардиф Емилияно Сала. Полицията съобщи, че е идентифицирала неговото тяло намерено в останките на дъното на Ламанша, повече от седмица след като самолетът изчезна при излитането от Нант към Кардиф.

No words to describe how sad this is. 😪 Thoughts and prayers go out to his family and also to the family of the pilot. ❤🙏🏼 #RIPsala pic.twitter.com/Uirj6etfZk

— Mesut Özil (@MesutOzil1088) 7 февруари 2019 г.

Веднага са известени семействата на футболиста и 59-годишния пилот Дейвид Айботсън, чието тяло още не е открито.

- На семейството на нашия Емилияно изразяваме най-дълбоки съболезнования. Той и Дейвид вечно ще бъдат в нашите мисли - стои в съобщението на Кардиф.

При обявяването на информацията, че е идентифицирано тялото на аржентинския футболист, пристигнаха редица съобщения в социалните мрежи. Футболистът на Арсенал Месут Йозил беше сред първите, които реагираха, а това направиха и Бенжамин Менди и Килиян Мбапе.

- Няма думи, които да опишат колко е тъжно всичко това. Всички наши мисли са със семействата на футболиста и пилота - поръча Йозил.

Вижте тази публикация в Instagram.

Lamento muchísimo esta noticia tan triste. Muchos guardábamos una luz de esperanza por vos, Emiliano. Le mando un abrazo muy grande a tus familiares y amigos, y agradezco en nombre de los argentinos el respeto de los colegas e hinchas de todas partes del mundo. Hasta siempre Emiliano! #RecenPorSala #PrayForSala

Публикация, споделена от Diego Maradona Oficial (@maradona) на Фев 7, 2019 в 5:40 PST

Огласи се и Диего Марадона и то в Инстаграм.

- Голяма прегръдка за семейството и приятелите - написа Марадона заедно с това как всички са таили някаква надежда, че няма да се случи това което, за съжаление, стана.

Серхио Агуеро, нападател на Манчестър Сити, също изрази съболезнования към семейството на Емилияно Сала.

- Неописуемо тъжен. Почивай в мир, Емилияно. Съболезнования към семейството и приятелите.

Enorme tristeza 😢 QEDP Emiliano. Mis condolencias a familiares y amigos #PrayForSala 🙏🏾//Terribly sad 😢 Rest in peace, Emiliano. My condolences to his friends and family #PrayForSala 🙏🏽 pic.twitter.com/n9aV5CGcI1

— Sergio Kun Aguero (@aguerosergiokun) 8 февруари 2019 г.

Сестрата на Емилияно Ромина написа следното:

- Твоята душа в моята вечно ще блести и ще ме осветява докато съществувам. Обичам те, Тито.

Това са само някои от морето от съобщения, които се появиха в социалните мрежи.

35-годишен треньор почина на работното си място

Във Фоча тази сряда изненадващо, на 35 години, почина дългогодишният треньор и някогашен играч на местния футболен клуб Сутйеска Филип Иконич.

Иконич почина на работното си място в просторите на клуба на Градския стадион.

Филип Иконич Фичо ще остане запомнен като голям спортен ентусиаст, футболист, който премина всички селекции на фочанския участник в Първа лига, от най-младите категории до първия отбор, а след това успешно се занимава с треньорска работа.

Притежаваше УЕФА "В" лиценз и беше треньор на всички селекции на Сутйеска.

На няколко пъти изпълняваше и длъжността старши треньор, а в последните няколко сезона беше и първи треньор, съответно помощник на шефа на треньорския щаб.

В Управата на клуба владеят шок и неверие заради твърде ранната смърт на младия специалист, а президентът на Сутйеска Раденко Василйевич изтъква, че Иконич е бил любимец на всички в клуба и никога не е имал големи изисквания.

"Клубът винаги можеше да разчита на него, особено в турбулентните периоди. Винаги беше до своята Сутйеска, никога не поставяше условия, никога в щета на клуба. Беше изключително скромен и един от най-преданите и най-лоялни членове в новата история на този клуб", заяви Василйевич.

Зловеща смърт за хърватски запалянко, който участва в боя в сектора на Партизан

Анте Фирич, хърватският хулиган, който участва в безредиците на 152-ото дерби между Цървена звезда и Партизан, загина на пътя.

27-годишният Фирич във вторник около 5:20 опитал да претича през автомобилен път. В този момент го удрят три автомобила. От силата на удара хърватинът умира на място.

"Карах автомобил и на пътя видях мъртъв човек. Минавам по този път всяка сутрин от години и никога не съм виждал нещо толкова страшно", заяви пред хърватски медии един очевидец.

Припомняме, Анте Фирич е един от сплитските хулигани, които миналата година предизвикаха хаос в Белград на дерби №152 между Цървена звезда и Партизан. Фирич призна вината си и беше осъден на шест месеца затвор и пет години забрана да влиза в Сърбия след излежаване на присъдата.

Всички жертви на "привърженически" сблъсъци в Сърбия

30-годишният Александър Пантич от Бийелина, привърженик на Партизан, е последната жертва на сблъсъците между двете най-големи агитки в Сърбия - Гробари и Делиjе. Преди него по подобен начин живота си загубиха близо 20 души.

Демир Юкич е още една от жертвите на сбиванията между "запалянковци" в Сърбия. Още едно доказателство, че сами на себе си сме най-големите неприятели и че на трибуните се е вмъкнала най-голямата измет на обществото, пише един от най-популярните привърженически сайтове и продължава: Човекът който хладнокръвно изстреля два куршума в деветнадесетгодишния младеж, чийто живот тепърва започваше, продължава да е на свобода и без никакъв срам или чувство за вина стои с вас на трибуните, докато родителите на Демир завинаги са изгубили сина на когото са посветили всички тези години от живота. Всеки от нас е бил в годините когато адреналинът ни е проработвал малко повече и когато ни идва желание да се правим на биткаджии, но някога това се решаваше с юмруци, понякога биеш, понякога те бият. Обаче сега дойде време когато хлапетата започнаха да носят пистолети и ножове, когато идолите им са Кристиян Голубович, Сарич, Ал Капоне и Пабло Ескобар, когато дрогата е станала всекидневие и когато храброст се показва със стреляне в другите. Тарторите са наркодилъри чиято единствена цел е да се продава дрога, да се вкара някое хлапе в дългове или хероин, хлапетата показват топки и градят кариера, вършейки мръсни работи за "тартора", а по-късно се каят и плачат по затворите когато разберат, че животът им за следващите 15-20 години е ограничен в килия и затворнически кръг. Днес е важно да си "луд", а под това се подразбира да носиш пистолет или поне нож и никога не смееш да бъдеш набит, па дори и ако трябва да убиеш някого. Не е важно дали някой заради това ще загуби живота си, сина си, брат си, приятел или само се сети за израза, че и над попа има поп па някога можеш и ти да си този, който ще изгуби живота си, приятел, брат...

Също така често се появяват въпроси за репресии над привърженическото движение от страна на държавата и полицията, но след такива случки може да се разбере и защо това се случва и защо съществуват предразсъдъци към привържениците и защо трибуните ни са празни.

Интересно е, че във всички сблъсъци с трагичен край е участвал поне по един запалянко на някой белградски клуб, а в повечето случай от двете страни са били привърженици на Партизан, Цървена звезда и Рад.

1 Милан Тричкович

В Лесковац през 1993 година се стигнало до масов бой между Делиjе и Гробари от южна Сърбия във влака. Привържениците на Звезда по време на инцидента хванали Тричкович и го изхвърлили от влака в движение. Починал е на място.

2 Александър Аца Радович

19-годишният момък е починал по време на 113-то Вечно дерби, след като е уцелен със сигнална ракета, която е изстреляна от южната трибуна. Цялата история е минала почти ненаказано, защото привържениците, които са осъдени за това престъпление са получили наказания от осем до 23 месеца затвор. Голяма трагедия, която е белязала една епоха в сръбския футбол.

3 Живорад Шишкович

След мач от плейофа между Цървена звезда и Партизан свирено е убит 66-годишния боксьор и треньор на панчевския Динамо Живорад Шишкович. До трагедията се стигнало, след като панчевецът се притекъл на помощ на един китаец, когото малтретирали трима привърженици на Партизан на железопътната гара "Панчевачки мост". Разярените хулигани брутално пребили Шишкович и го удряли с камъни до смърт през май 2002 година.

4 Александър Панич

В боя, който е уговорен по телефона между привърженици на Цървена звезда, "Ултрабойс" и Гробари от Железник през юли 2006 година трагично загина 24-годишен момък. Никой от участниците в боя не забелязал, че Панич е контузен, а когато започнал да вика, че е наръган, участниците в инцидента се разбягали. За убийството на десет години затвор е осъден привърженикът на червено-белите Марко Благойевич.

5 Боян Майич

4 май 2006 година във влак, който пътувал по линията Белград - Бар е убит с удари с тъп предмет във врата и рамото тридесетгодишния привърженик на Вождовац, който тръгнал на гостуване на своя любим клуб на Зета в Голубовци. За това престъпление е осъден привърженикът на Рад Боян Хрватин на 30 години, но по-късно Апелативният съд в Белград му преполовил наказанието.

6 Петър Седлак

23 април 2006 година 23-годишният младеж от Земун и запалянко на Партизан е убит на Войводжанската улица на Бежания след три наръгвания с нож в гърба. От получените рани починал недълго след инцидента в КБЦ Земун. За това свирепо престъпление е осъден 16-годишен привърженик на Рад.

7 Деян Димитрийевич Лонац

По време на сблъсък между привърженици на Партизан и Войводина загина привърженикът "Лала" поред железопътната гара във Футог. Боят е бил уреден, а нещасният Димитрийевич е бил смъртно ранен във врата с огнестрелно оръжие. 22-годишният новосадец Стеван Станкович е осъден на 15 години затвор заради тази трагедия, но по-късно наказанието му е намалено на 10 години и осем месеца зад решетките.

8 Голуб Балевич

След мача между тогава втородивизионният Чукарички и Бежания през октомври 2005 година в автобус по линия 71 след седем наръгвания във врата и стомаха почина 18-годишният привърженик на новобелградския клуб. Полицията е арестувала малолетен заподозрян с инициали А.К., който бил на едва седемнадесет години.

9 Душан Пенич

Зловеща ситуация се е разиграла през април 2007 година в казино "Роял" в Нови Белград когато един привърженик на Партизан поискал от 20-годишния Пенич да му даде червено-белия екип на Душан Баста, за да го запали. Вербалният сблъсък прераснал в сбиване, а поддръжникът на черно-белите извадил пистолет и с приклада удрял младежа в главата след което той паднал на тротоара и си ударил главата в бордюра, при това е получил мозъчна травма и фрактура на черепа. Починал е в Спешния център.

10 Иван Перович

Сблъсък между две привърженически групи на Партизан "Забранjени" и "Алкатраз" през октомври 2011 година отне един млад живот когато на улицата с изстрели от пистолет е убит 20-годишния Иван Перович. Бил е ранен в бедрото и е загубил много кръв и до приемането в болницата е починал. Неговият приятел Джордже Станойевич е бил ранен, но преживял. Това престъпление никога не е разяснено до края, въпреки че един привърженик е осъден за това убийство.

11 Душан Грияк

След брутален сблъсък между две групи младежи през юни 2012 година пред Сава Център е убит привърженик на Рад с изстрели от пистолет. Куршумът го улучил в дясната страна на гърдите, приет е в болница, но лекарите не са успели да се преборят за неговия живот и починал десет дни по-късно. Запис на зловещия сблъсък няколко дни по-късно се появил в Ютуб.

12 Владимир Живкович Влайко

Членът на фракцията на привърженици на Партизан "Забранjени" е нападнат на Карабурма и наръган с нож през есента на 2013 година. Момъкът роден през 1977 година след тежките травми починал на място. Полицията е арестувала трима заподозрени, а процесът продължава.

13 Марко Ивкович Ягода

Преди срещата в рамките на Евролигата между Цървена звезда и Галатасарай в Истанбул през ноември 2014 година се стигна до голяма трагедия когато с нож в сърцето е наръган 25-годишния симпатизант на червено-белите Марко Ивкович. Около 400 сръбски привърженици са нападнати от страна на хулигани на домакинския отбор и се стигнало до физически сблъсък в който е загинал нещастния младеж.

14 Брис Татон

Преди мача от Лига Европа между Партизан и Тулуза в Белград на 17 септември 2009 година се случи трагедия, която отекна в цяла Европа като бомба. На Татон са нанесени тежки травми на главата, аортата и гръдния кош заради удари с прът, а после е и хвърлен от няколко метра в Космайския пасаж. Починал е на 29 септември след дълга борба на лекарите за неговия живот. На група привърженици на френския отбор налетели около 30 симпатизанти на Партизан и този случай също така не е разяснен до край, появявали са се различни версии на случилото се, докато заподозрените експресно са осъдени на максимални наказания затвор.

15 Александър Ячимович

В жесток бой между привърженици на чачакския Борац и Цървена звезда, в нощта между петък и събота, около 3:30 след полунощ брутално е убит чачанинът Александър Ячимович (21). Него на платото пред Дома на културата, в самия център н града, от засада непознат младеж го е наръгал с нож право в сърцето, след като момчето паднало на земята, а след това с линейка е закаран в чачакската болница, където лекарите безуспешно се опитали да го реанимират.

Запалянко почина след уговорен бой между привърженици на Звезда и Партизан

Тридесетгодишният А. П. от Бийелина е починал вследствие на травми, които е получил в договорен бой между привърженици на Цървена звезда и Партизан заради изтриване на графит на един от клубовете в града, съобщава порталът Мондо.

Тридесетгодишният А. П. е транспортиран към Белград с опасност за живота, но е починал в линейката при Сремска Митровица, а Б.К. (33) е с травми, съобщава бийелинската полиция.

Инцидентът се е случил на паркинга на хотел Свети Стефан в Дворови след полунощ, където според информации на ТВ БН предходно е договорен сблъсък между привърженици на Цървена звезда и Партизан от Бийелина в който са участвали 20 момчета.

Привържениците са използвали метални тръби и дървени палки. Причината да се стигне до уговорения бой е изтриването на графит на един от клубовете в града, твърди ТВ БН.

Полицията работи по издирването на лицата, които са участвали в боя.

Тече разследване, а за всичко е информиран дежурния прокурор на Окръжната прокуратура в Бийелина.

Нероденият син, който остана без бащата на когото целият стадион се кланяше

Футболът има много герои, и живи и такива, които вече не са, но един който ще остане завинаги жив за привържениците на Севиля е Антонио Пуерта.

Почина на този ден, 28 август през 2007 година, насред мача с Хетафе.

Тогава 22-годишният футболист падна докато тичаше към своята врата в 35-ата минута на мача, на старта на първенството. Съотборниците му изтърчаха до него, както и медицинските лица, за да попречат да се задуши като си глътне езика. Тогава той се свести и напусна терена на крака, с овациите на целия на стадион бе изпратен в съблекалнята, а там отново паднал. Мислили че става дума за нов припадък и е закаран в болница, но, това всъщност е било - втори сърдечен удар. Онзи първият, на игрището, е преживял. Този вторият, само няколко минути по-късно - бил смъртоносен.

Три дни лекарите се борили за неговия живот, но... След недостатъчно приток на кислород към мозъка и заради травми на органите след дългото преставане на работата на сърцето, напусна този свят. А в този свят остана неговата неговата млада девойка. Бременна.

Мар Ролдан, два месеца по-късно, родила в болница "Саградо Корасон" и донесла на света момче тежко 3,7 килограма. В разбирателство със семейството на Антонио Пуерта, решила да кръсти малчугана Айтор (на баски "баща"), а щом чули тези вести, в болницата дошли и представители на Севиля.

28 de Agosto, se cumplen 11 años del fallecimiento de Antonio Puerta. El mundo del fútbol y, en especial, el sevillismo no lo olvidan.
'La zurda de diamantes' siempre ETERNO. #Eterno16 #AntonioPuerta pic.twitter.com/u9NqTzG0Ro

— LOS PALACIOS C.F. (@lospalacioscf) August 27, 2018

Тогавашният президент на клуба от Андалусия Хосе Мария Дел Нидо бил между първите посетители на малкия Айтор Антонио Пуерта Ролдан.

- Решихме в бъдеще никой в клуба да не носи номер 16. Така ще бъде докато Айтор не стане пълнолетен, ако един ден реши да тръгне по стъпките на баща си и да стане футболист. Дали сме му членска карта на клуба (номер 45 284), той ще има безплатен достъп на всички мачове на Севиля. Сигурен съм, че и Антонио горе на небето вижда това което правим и се надявам да е щастлив заради това - заявил тогава Дел Нидо.

И сега, 11 години по-късно, малкият Айтор продължава единствен да има право, ако някога пожелае това, да носи шестнайсти номер в Севиля.

Празнуването във Франция завърши с трагедии

Французите направиха голямо празнуване, след като футболистите станаха световни шампиони, но по време на радостта двама привърженици изгубиха живота си.

Футболистите на Франция спечелиха световната титла, след като на финала в Москва надвиха националния отбор на Хърватия.

Из цяла Франция успехът на националния отбор е отпразнуван по улиците. След радването имаше и ексцесии, а двама души са починали.

Френските медии съобщават, че в града Анси в югоизтока на страната 50-годишен мъж е загинал, след като по време на празнуването си е счупил врата, докато младеж на 30 години изгубил живота си когато автомобил се забил в дърво.

Въпреки че във Франция се подготвили за възможни инциденти, те не са могли да бъдат избегнати.

В Париж след голямо празнуване на Марсовото поле при Айфеловата кула се стигнало до безредици. Привържениците се сбили с полицията, както и в още няколко града из страната.

В Лион хулигани потрошили автомобили и палили контейнери, но е имало и доста плячки. Медиите съобщават, че има и доста пострадали в сбивания, от които някои и с тежки травми, но официални данни още няма, както и за материалните щети.

Франция ангажира за деня на финала повече от 110 000 служители по сигурността, които са били разпределени из страната. В готовност са били 63 500 полицаи и 46 500 жандармеристи както и 143 единици на специализираните полицейски сили, от които 86 в широкия кръг на Париж.

Също така са ангажирани и 44 000 пожарникари, както и екипи на Бърза помощ, а заради сигурността в Париж са били затворени и отделни спирки на метрото, движението е напълно спряно около Триумфалната арка, а Айфеловата кула е била затворена за посетители.

Почина спортният директор на ФСС Горан Буньевчевич

Някогашният футболист на Цървена звезда и национал на Сърбия и Черна гора Горан Буньевчевич почина в четвъртък на 46 години.

Буньевчевич преди малко повече от месец получи кръвоизлив в мозъка, заради което беше спешно опериран, след което лекарите се бореха за живота му.

Той изпълняваше функцията спортен директор във Футболния съюз на Сърбия.

В кариерата си е играл за Графичар, Баск, Рад, Цървена звезда, Тотнъм и Ден Хааг.

Нова смърт на хърватските терени: Футболист почина на рождения си ден

Тъжна вест от мач от ниските дивизии в Хърватия.

В Козарице край Новска, на мача Нафта Козарице - Наприед Крапье 33-годишен футболист на домакините в един момент се сринал на терена и починал.

В 10-ата минута на срещата домакините повели, а след като отпразнували гола и се връщали към центъра, нещастният 33-годишен мъж се сринал на терена.

Съотборниците веднага му се притекли на помощ, извикана е и Бърза помощ, която пристигнала след 20-ина минути. Започнали с реанимацията, която продължила 40 минути, но за съжаление не е имало спасение.

Тази безкрайно тъжна история е белязана и от информацията, че тази неделя нещастният мъж е празнувал рожден ден.

Това е втора смърт на хърватските терени в кратък период. Преди по-малко от два месеца на терена се срина и почина Бруно Бобан по време на двубой от трета лига между неговата  Марсония и Славония.

Човек от друго пространство: Айртон Сена преди 24 години се заби в бетонния зид на Имола

Има такива моменти в историята за които точно си спомняте къде сте били и какво сте правили когато са се случили. Един от тях е и 1 май 1994 година, денят в който си отиде според мнозина най-великият пилот, който е сядал в някой болид във Формула 1.

Айртон Сена в този момент е бил най-любимият пилот в този спорт и един от най-любимите спортисти изобщо. Фантастичният бразилец одушевяваше от година на година, а на дъжд караше по-добре отколкото който и да е на сухо.

На 34 години и с три титли световен шампион пристигна на третото състезание от сезона в Имола, в момент когато водещ в класирането е бил Михаел Шумахер. Сена от дълго време е бил загрижен за сигурността на пилотите, а през този уикенд е започнало лошо още от петъка, когато на тренировката неговият сънародник и ученик Рубенс Баричело се разби гадно. Сена от тренировката веднага отишъл в болницата и чак когато се уверил, че всичко с Рубенс е наред се върнал на пистата.

На следващия ден в квалификациите е загинал пилотът на Симтек Ролан Раценбергер, който на завоя Вилньов е излетял от пистата и се забил в стената със скорост от 314 км/ч. Сена дословно откраднал един от съдийските автомобили на пистата и тръгнал към болницата, за да разбере от доктора и приятеля Сид Уоткинс как младият австриец е загинал.

Тогава Уоткинс казва на Сена, че е време да се откаже от състезанията, на което бразилецът му отговорил, че никога няма да престане.

"Състезанията и конкуренцията са в кръвта ми. Това е част от мен и това е моят живот. Не мога да си се представя без това", говорил по-рано Сена.

Шокиран от нещастието с Баричело и гибелта на Раценбергер, Сена, според изявления на очевидци, дошъл в своята стая и се сломил. Неговият отбор Уилямс разисквал дали бразилецът изобщо е способен да се състезава, но Сена им казал, че всичко е наред и се подготвил за състезанието на което потеглил от първа позиция.

На загрявката преди старта, Сена е бил почти секунда по-бърз от конкурентите, а след това срещнал своя бивш голям съперник Ален Прост, който бил в пенсия. Говорили около половин час и Сена му казал, че трябва да се направи нещо около сигурността в този спорт и се договорили да се чуят след състезанието. Сена казал на другите пилоти, че трябва отново да основат сдружение на пилотите във Формула 1 и като най-стар се предложил да бъде председател. Обявил създаването на асоциацията до следващото състезание в Монте Карло.

Така потресен, Сена взел австрийското знаме в памет на Раценбергер и седнал в болида. На старта на състезанието Педро Лами се забил в болида на Джей Джей Лехто, чийто автомобил изгаснал, а по цялата писта се разлетели части от болида. На пистата излязла колата по сигурността, и то най-обикновен Опел Вектра. Пет кръга шофьорите се влачили зад семейния автомобил, който не можел да следва тяхното темпо, а на записите се вижда как в един момент Сена се приближава до Вектрата и сигнализира на шофьора да ускори. Това, уж, ще бъде една от причините за нещастието, защото заради твърде бавната скорост на колата по сигурността, паднало налягането в гумите на болидите.

Щом Вектрата излязла от пистата, Сена в 6-ата обиколка направил най-бърз кръг, веднага след Шумахер. А тогава дошла тази 7-ма обиколка и завоя Тамбурело, който никога вече няма да изглежда така. Айртон Сена е излетял от завоя със скорост 310 км/ч. Телеметрията е показала, че е спирал малко под две секунди и вкарал две "по-ниски" скорости и с 218 км/ч с предния десен край се забил в незащитения бетонен зид.

Картината на която неподвижното тяло на Сена стои наклонено на една страна в болида ще запомнят всички онези, които през тази неделя преди 24 години са гледали състезанието. Петима съдии са стояли около болида, но не искали да докосват Сена заради възможни по-тежки травми. Бързо дошли лекари предвождани от Сид Уоткинс, приятел на Сена.

"За момент отвори очи. Зениците му бяха много разширени и веднага ми беше ясно, че мозъкът е пострадал тежко. Извлякохме го от кокпита и докато го спускахме на земята, издъхна. Наистина не съм религиозен тип, но сякаш усетих, че в този момент душата му излезе от тялото", заяви Уоткинс.

Сена е превозен с хеликоптер в болница. Във въздуха е бил включен на апарати, а след като два пъти е реанимиран, един от най-добрите пилоти на всички времена е прогласен за мъртъв в 18 часа и 40 минути.

По-късното разследване е утвърдило, че мозъкът на Сена почти сигурно е престанал да работи веднага след удара. Предното дясно колело в момента на удара се е отделило от болида и го ударило в предната част на каската. Главата му от силата на удара е клюмнала настрани, което причинило сериозни фрактури на черепа. С всичко това, част от предното окачване е пробила каската, а една тръба му влязла в главата над дясното око. Която и да е от тези три контузии е била достатъчна да го убие на място.

Официално никой никога не е отговарял за смъртта на Сена, въпреки че най-вероятната причина за нещастието е счупване на кормилната рейка преди удара, заради което Сена не е могъл да избегне зида. Всички хора от Уилямс задължени за дизайна на болида са освободени от обвинения.

"Няма съмнение, че кормилната рейка е била лошо проектирана. По нея открихме следи от умора на материала и тя би отказала рано или късно. Единственият въпрос е дали се е спукала по време на или преди нещастието, но това никога няма да разберем, както и какво точно се е случило. Лично никога няма да си простя неговата смърт и винаги ще се считам отговорен", написал в своята книга проектантът на Уилямс Адриан Нюи.

Британецът допълнил, че смята че всъщност се е спукала гумата на Сена, а Нелсон Пикет е казал, че бразилецът е бил под голям стрес заради проблеми с девойката му Адриана Галистеу заради нещастията с Баричело и Раценбергер. Техническият директор на Уилямс Патрик Хед винаги е твърдял, че Сена е сбъркал.

След гибелта на Сена, завоят Тамбурело е променен и е станал много по-бавен. Основано е дружеството за което говорил Сена, а във Формула 1 сигурността завинаги е повдигната на по-високо равнище.

На улиците на Сао Пауло са излязли около три милиона човека, за да се простят със своя съгражданин. Бразилия прогласила тридневен траур, а светът никога не се е помирил със смъртта на гениалния бразилец.

"Усещането за страх е много вълнуващо и е предизвикателно да се намират нови страхове. Веднъж в Монте Карло имах първо място на старта. Бях половин секунда по-бърз от всички, а тогава и секунда. В един момент имах две секунди по-бързо време от конкурентите, включително и отборния колега, който караше същия болид. В един момент разбрах, вече не карам осъзнато. Карах осланяйки се на чист инстинкт, сякаш съм в някакво друго пространство. Исках още повече, още по-бързо. Отдавна бях минал всички лимити, но продължавах да се карам да бъда още по-бърз", заявил веднъж Айртон Сена.

Великият Айртон Сена. Човек от друго пространство.

Автор: Стьепан Мати

Футболист почина на терена в Сърбия

Славиша Милетич е бил познато име във футболните кръгове в Браничевския окръг.

Славиша Милетич, футболист от втория отбор "Петър Добрньца", който се състезава в Общинската лига Петровац на Млави група Запад, трагично е изгубил живота си на мач в Орешковици, срещу Драгош.

По думи на очевидци, на Милетич му призляло в 30-ата минута, при резултат 0:0. На терена играчите опитвали да му помогнат, но безуспешно, когато пристигнала Бърза помощ констатирала смъртта.

Славиша Милетич е познато име във футболните кръгове в Браничевския окръг. Дълго е играл за БСК от Бошняк, където е и живял, по-късно е бил президент на клуба, а между останалите функции е бил и член на Управителния съвет на петровачката Слога.

Славиша Милетич е бил успешен предприемач и собственик на фирма.