Тази седмица Тони Пюлис беше последният мениджър, който си загуби работата.
Неговото обвинение? Загуба на твърде много мачове, неговата марка футбол беше мъчителна за гледане. Клод Пюел си загуби работата миналия сезон, защото неговата марка също беше отегчаваща (някой спомня ли си домакинският мач срещу Хъл?).
Най-богатите шест клуба са напълно извън обсег. Техният опит да се обогатят още през тази година с по-голямо парче от ТВ парите беше осуетен... засега. Остатъкът от клубовете във Висшата лига се борят да останат в първенството и може би, с късмет, да спечелят купа. И в това се крие основата.
Пюел напусна въпреки че завърши 8-ми и отиде на Уембли. Доста странно? Да и не. Уотфорд завърши 17-ти, но само на шест точки зад "светците". През този сезон първенството също е много тясно. Всяка точка е ценна, а през миналия сезон, разликата между всяко шампионатно място беше зашеметяващите 1,9 милиона паунда.
Със замъгляващите очите богатства на Висшата лига за печелене, не е голямо чудо, но е голяма причина за притеснение, че толкова много английски клубове са в чуждестранни ръце. Повечето от клубовете в Мидландс са китайско притежание, като Саутхемптън.
След всеки уикенд, футболните собственици, хедж фондове и голям бизнес от целия свят проучва представянето на техния актив, т.е. клубовете на които ние плащаме, за да подкрепяме. Позицията в първенството е началото на всичко и краят на всичко. За всеки собственик по света е императив неговата инвестиция да остане над застрашителното трио в дъното и да продължава да максимизира доходността. Чемпиъншип е пълен с амбициозни клубове с още по-амбициозни чуждестранни собственици чакащи да се нахвърлят.
Това ни връща към Пюлис и Пюел. Смея да кажа, че техните компетенции бяха същите, забавление на тълпите... защото сме в развлекателния бизнес в крайна сметка? Но, можете да заложите и последния си долар те бяха пробити от задачата да не изпаднат. Опитай и се изкачи колкото можеш по-високо, но... тази врата на капана трябва да е като китайско мъчение за мениджърите.
Може ли това да е причината толкова много мениджъри нагоре и надолу по лигата да усвояват толкова прагматични поведения и стратегии? Това ли е причината толкова много мениджъри да са повече от подготвени да отегчават тълпите до сълзи с подреждането на отбори, които да не губят... и с надеждата да отмъкнат всичко с гол против очакванията? Пюел беше отхвърлен само за да поеме Пелегрино и да прави абсолютно същото!
Може ли такъв сорт футбол сега да се превърне в норма, особено ако следващата ТВ сделка отново пробие покрива дори повече? Надявам се, че не, но имам чувството, че ще го направи. Бордовете на големия бизнес по света не трябва да седят през тъмните съботни следобеди.
Големият въпрос сега е... ние привържениците ще се примирим ли? Единствената възможност е да гласуваме с нашите крака... но ще го направим ли? Дори и да го направим, съмнявам се, че далечният собственик го е грижа.
Автор: Мартин ван Туил
Няма коментари:
Публикуване на коментар