Лийдс плува в боклуци след влизането на клуба във Висшата лига

Центърът на град Лийдс, който се намира в Западен Йоркшир, е залят с боклуци след празненството на привържениците чийто клуб се завърна във Висшата лига. Лийдс Юнайтед се пребори за директна промоция от Чемпиъншип и ще играе в елитния ранг след 16 години пауза.

Лийдс си осигури първото място в Чемпиъншип, заради което мениджърът Марсело Биелса получи и улица в този град, но привържениците не размисляха много за хигиената и контрола.

Оставили голямо количество боклук на централния площад, въпреки апелите на местните власти и собственикът на клуба да не се провеждат масови събирания заради епидемията корона вирус.

Според информациите на полицията в Западен Йоркшир, един полицай е получил тежка травма на главата.

Англичани пеят на Шунич: Играе като Модрич, а неговият пенис е шибано огромен

Младият хърватски национал Иван Шунич през миналото лято напусна Динамо и подписа с Бирмингам, клуб от втора английска лига.

Шунич бързо стана звезда на клуба и зае място в стартовия състав.

Неговият клуб в 9-ия кръг на Чемпиъншип изгуби от Дерби с 2:3, а бившият динамовец в 59-ата минута вкара най-хубавия гол на кръга. От 18 метра чудесно прати топката в ъгъла и предизвика лудница на трибуните.

Привържениците на Бирмингам започнаха да скандират неговото име, а измислиха и песен в която се споменава, че Шунич е от Дубровник, въпреки че той е от Зеница. Привържениците поясниха в Туитър, че това е заради римата.

"Иван Шунич, Иван Шунич, той е от Дубровник, играе като Модрич, неговият пенис е шибано огромен", е новият хит на трибуните в Бирмингам.

Вижте тази публикация в Instagram.

“Ivan Sunjic, Ivan Sunjic, he comes from Dunbrovik, he plays like Modric, his cocks fucking massive”😅👏🏾 [via @brummiejoe] #bcfc #kro

Публикация, споделена от Birmingham City (@bcfctalk) на Авг 4, 2019 в 2:11 PDT

Комбайн Класико: Лудото съперничество между убийци на проститутки и инцестни семейства

В неделя в 18:30 на Етихад ще играят Манчестър Сити и Челси. Това не е голямо съперничество, но в днешната Висша лига всякак е един от най-силните мачове.

След две седмици играят Манчестър Юнайтед и Ливърпул, което се смята за едно от най-големите дербита не само в Англия, а и в света. Но, в неделя, четири часа и половина преди мача на Етихад ще се играе, според някои анкети, едно от най-големите английски дербита.

Тук няма да има много блясък. Не са това Съндърланд и Нюкасъл, които таят най-голямата омраза в английския футбол, а не са и Тотнъм и Арсенал, люти съперници от лондонския север. В 14 ч на Керъл Роуд играят Норич Сити и Ипсуич Таун в мач познат като Източно английското дерби, дерби старо 117 години в което привържениците на тези клубове не се понасят.

Защо? Точно затова.

Норич и Ипсуич не са от един и същи град в който привържениците на два или повече клуба са осъдени на това да се срещат помежду си, да дружат па чак и заедно да ходят на мачове. Не са и много близо както Ливърпул и Манчестър Юнайтед или Съндърланд и Нюкасъл в които близостта е неизбежна. Отдалечени са на 60 километра, а изглеждат като два отделни свята.

Просто, мразят се

"Не се виждат през годината. Не дружат, а рядко в някое семейство ще намерите привърженици на двата клуба. Това просто не се случва. В Глазгоу лесно ще ви се случи, ако сте привърженик на Селтик вкъщи от мача да ви закара таксиджия запалянко на Рейнджърс и обратното. В Лондон съществуват приятели, които са привърженици на Челси, Арсенал или Тотнъм, но тук това го няма. Те не се дружат и единствените моменти когато се срещат са на единия или другия стадион. Просто, мразят се", написа Роб Хадграфт в книгата Старата ферма.

Това е едно от имената на това дерби по примера на много по-известното Старата фирма в Глазгоу. Другото име за срещата между Норич и Ипсуич е Комбайн Класико. Асоциацията за фермите и земеделието не е случайна. Норич и Ипсуич са най-големите градове в региона на Източна Англия. Делят ги ниви, ферми и села, които се протягат в региона между двата града.

Когато не се наричат едни други идиоти, копита, селяни и останалите обидни имена от ръкава се вади тежката артилерия. Привържениците на Норич в ново време наричат противниците с болезнения прякор "убийци на проститутки", позовавайки се на случая Стив Райт, сериен убиец, който през 2006 година убил пет проститутки за което излежава доживотна присъда.

Запалянковците на Ипсуич ще отговорят с "вие имате шест пръста и шибате своите сестри", намеквайки за изолираността на Норич. Този град е сместен в средата на провинция Норфолк, обкръжен е само от села и, както твърдят поддръжниците на Ипсуич, е напълно изолиран от остатъка от цивилизацията. Смятат, че гражданите на Норич са осъдени едни на други, а в липсата на представители на противоположния пол съблазняват своите сестри, братовчедки, братя и братовчеди, за което става дума чак и в книгите за Адриан Моул.

Лоши клубове, Ипсуич е малко по-успешен

Що се отнася до самия футбол, някакви огромни причини за съперничество няма, въпреки че Ипсуич несъмнено е по-големият клуб. "Трактористите" са били шампион на Англия през 1962 година, през 1978 са спечелили Купата на ФА, а през 1981 сензационно стигат до края в Купата на УЕФА.

90s. Ipswich. Carrow Road. Goals. #ncfc pic.twitter.com/zMdQvI6DTL

— Rewind Norwich City (@RewindNorwich) 9 февруари 2019 г.

Норич три пъти е шампион, но на втора лига, а през 1962 и 1985 е спечелил Купата на Лигата. Но, последните двадесет и повече години "канарчетата" са много по-успешни, а черния период за Ипсуич започва в първия сезон на Висшата лигата когато за малко не се случило, за тях, немислимото.

Против всякаква логика Норич Сити на Коледа 1992 година сензационно е бил водещият отбор във Висшата лига. Наслаждавали са се зелено-жълтите с Ипсуич, който се влачил в дъното, за да накрая Норич да забуксува и да завърши сезона на и така отличното трето място. През следващия сезон двата клуба са средняци, за да през 1995 да изпаднат заедно от лигата, Норич като 20-ти, а Ипсуич като последния 22 в класирането.

До днес Норич чак успя веднъж да падне и в трета лига, но и още три пъти игра във Висшата лига, най-дълго от 2011 до 2014 година. "Трактористите" не успяха да се върнат в елитния ешелон, въпреки че три пъти бяха доста близо. През 2004 и 2005 отпадаха в полуфиналите на плейофите, което им се случи и през 2015. Тази загуба е най-болезнена, защото ги изхвърли именно Норич, който накрая се пребори за влизане във Висшата лига.

Този сезон ситуацията е особено болезнена за Таун. Норич е водещ в Чемпиъншип с 57 точки, колкото има и Лийдс, а Ипсуич е убедително последен с осем точки по-малко от зоната на спасението. Първият мач през този сезон завърши 1:1 в Ипсуич, а само чудо в неделя ще спаси "трактористите", съответно Убийците на проститутки от нова загуба. Дерби не са печелили точно 10 години, а междувременно са губили с 1:4 и 1:5.

"Най-отровната атмосфера"

Тежката работа да избегне загубата в голямото дерби ще има треньорът на Ипсуич Пол Ламбърт, който направи немислимото. След като три години беше треньор на Норич пое неговият най-голям съперник. По-голямо предателство в Норфолк няма.

"Осем години бях играч на Селтик и знам усещането когато половината от един голям град те мрази, така че това не ми е някакъв твърде голям проблем. Знам какво ме очаква, но не ме интересува какво мислят техните привърженици", заяви Ламбърт.

Него може да не го интересува, но привържениците на Норич със сигурност ще го дочакат на нож. Както и неговите играчи. Както и повече от 2000 гостуващи привърженици колкото се очакват на Керъл Роуд.

"Това е най-отровната атмосфера в която някога съм съдил. Има такива мачове за които винаги се знае, че носят мощен заряд, но това е нещо специално. Играчите изтърчават от тунела сякаш отиват на ринг, а не на игрище, а шумът и атмосферата са немислими", заяви бившият английски съдия Кейт Хакет.

Автор: Стьепан Мати

Новият странен талисман на английски клуб - огромен бойлер!

Какво ли няма да направят парите и маркетинга във футбола...

Започна Чемпиъншип, а привържениците на Уест Бромич Албион преживяха шок още преди началото на мача против Болтън (2:1). На терена видяха своя нов талисман - ходещ бойлер, който забавляваше публиката на стадиона.

По-големи овации получи от гостуващите запалянковци, докато домашните доста се разочароваха от този ход на своя клуб.

Става въпрос за спонсора на УБА - компания, която произвежда бойлери, заради която новият талисман стана точно "Бойлермен".

По-големият брой привърженици пишат в социалните мрежи, че се надяват да става дума за шега, а някои са използвали и обидни думи упътени към собствения любим клуб.

How have I only just seen this 😭 Meet West Brom’s new mascot... yes, it’s a boiler with legs, wearing a cap. I kid you not. I love this season already 😂😂 #WBA pic.twitter.com/zOYCIU1wl1

— Jules Breach (@julesbreach) 4 август 2018 г.

Йоканович: За това мечтах три години

Сръбски треньор във Висшата лига? Не, не мечтаете. Славиша Йоканович е първият футболен педагог от западната съседка, който в най-силното първенство на планетата ще се надлъгва с най-големите световни треньори. И в Сърбия се гордеят до небето със своя сър Йокан.

Да не се лъжем, Славиша е заслужил крема, елита. Вече вкара Уотфорд във Висшата лига преди три години, но не остана да води битки с Юнайтед, Ливърпул, Челси. Когато някой работи усърдно, наградата когато тогава идва. Така и Йокан в събота в сърцето и душата на люлката на футбола, вечния "Уембли", изписа страница от историята. Няма никой в Сърбия който не е настръхнал. Сега и Фулъм е сръбски.

- Висшата лига е пристигнала като сън, който всички будни бленуваме?

- Така е. Свършихме добра работа, но не за една нощ. Тя трае две години и половина. Уотфорд беше някакъв блицкриг, където имах почти готов отбор и трябваше експресно да свършим начертаната цел. Историята с Фулъм е различна. Градихме отбор да не изпадне в по-ниския ранг, през следващия сезон направихме план и бяхме близо да го осъществим, а тази година след шарен старт намерихме стила, който ни доведе до тази цел и важния резултат - каза Йоканович пред сръбския "Блиц".

- Тук се празнува влизането на Фулъм, каква е ситуацията при вас?

- Аз имах свой начин на радване и се насладих. Не съм следил много случките след самото класиране в по-висшия ранг. Няма отпускане, ето още от днес започваме да работим. Всякак беше импозантно да си подпечатаме класиране във Висшата лига пред такъв брой привърженици, на стадиона чието име има особена стойност и впечатлява всички нас.

- Сега следват изкушения срещу големи световни треньорски имена?

- Знаете ли какво, миналата година Рафа Бенитес и Роберто Ди Матео, треньори които са печелили Шампионската лига, работеха в Чемпиъншип. Има отлични треньори, които не са по-слаби с нищо от онези във Висшата лига. От друга страна, това наистина е максималното ниво, щастлив съм, че ще съм на една линия с най-големите треньори, които работят в Англия.

- Александър Митрович имаше голям принос в класирането в елита?

- Митрович свърши голяма работа. Беше отличен. Драго ми е за него. Както съм горд и с всички играчи на Фулъм. Показахме, че сме единен отбор, което е нашето най-голямо оръжие.

- Като сме вече при Сърбия, Мондиалът е пред вратите, групата не е наивна?

- За Бразилия не трябва да се харчат думи. Швейцарците са редовни на големи турнири, а Коста Рика е един интересен национален отбор. Не мога да говоря за прогнози - Мондиалът е Мондиал. Очаквам нашият отбор да бъде компактен и организиран, големите коментари трябва да се оставят настрана.

- На пейката на "орлите" също е някогашен футболист на Партизан?

- Вярвам, че нашият селекционер Младен Кръстаич е поел тази работа наясно с отговорността. Аз с всички сили ще го подкрепям. Желая му да бъде успешен, това разбира се е някак моето най-естествено мислене. При такива турнири винаги се създава еуфория, което е нормално. Би било добре тя да е положителна. Само в такъв климат може да се стигне до успех - поръча Йоканович.

Автор: Велько Иванович

Запалянко обещал да си татуира мениджъра на задника, а той му платил вечния спомен

Гари Монк осъмна на интересен дял от тялото на един привърженик на Бирмингам

Бирмингам остана в Чемпиъншип благодарение на победата над Фулъм с 3:1 в последния кръг, а един привърженик на този клуб ще помни този триумф по специален начин.

Става въпрос за известния Кевин Томлинсън, който в Туитър явно обещал, че ще си татуира лика на мениджъра Гари Монк, не къде да е, а на задника, ако "сините" победят.

Като нещо се обещае пред милионна аудитория, то трябва и да се изпълни, а на Кевин не му минала и жалбата, че няма пари за това начинание.

С пари му "услужил" точно треньорът на Бирмингам, така че малкото художествено творение накрая е изрисувано.

А самият Монк се похвали с публикация в... Туитър.

Fair play to you Kevin! 👏🏻 At least now I'll always be there to remind you to think 💭 before you speak. 😆 https://t.co/xljUDdncQV

— Garry Monk (@GarryMonk) 20 май 2018 г.

Рединг метна тъч насред терена, никой не реагира?

Историята на изпълнение на тъч във футбола е дълга и сложна (може би само историята на правилото за засадата е по-сложна и с по-големи последствия върху самата игра). Първоначално топката, при излизане от знаменцата, но не и линиите на ограничения терен (линиите са се появили чак по-късно), принадлежала на този отбор чийто играч пръв я докосне. По-късно в Англия тъчът е изпълняван с една ръка в която и да е посока, докато в Шотландия, като в ръгбито, е изпълняван с две ръце над главата, под прав ъгъл. Компромис между двата съюза през 1882 година (ИФАБ, като организация, която ще се грижи за футболните правила, е основана четири години по-късно) определил тъчът да се изпълнява наполовина по английски, наполовина по шотландски - в която и да е посока, но с две ръце над главата. Така е било някога. Сега правилото за излизането на топката от страничните линии е едно от най-простите във футбола. Или дали е?

В мача между Кардиф и Рединг, в който уелският отбор, в крайна сметка, се върнал във Висшата лига, е видяна необичайна ситуация.

Вместо да го изпълни от тъчлинията (ясно, нали?) футболистът на Рединг наглед се изтеглил само до линията, която хвърля сянка над терена, която съдейки по линиите на косене на терена, които са широки между пет и шест метра, прилично навлязла в самия терен.

Истината е, макар, малко прозаична. Линията която правила сянка заради покривната конструкция на стадиона на Кардиф Сити съвпадала точно с тъчлинията. Линията която се вижда на видеозаписа се намира извън номиналните граници на терена.

Във всеки случай, за един кратък момент (някой ще каже че всички интернет моменти са кратки), детайлът от мача Кардиф - Рединг бил тема за която се говорило дори повече отколкото за отделни ситуации от Ел Класико, изиграно в Каталуния по-късно вечерта.

Как най-силният футболен мениджър направи от Уулвърхемптън свой клуб

Във време когато силните катарски, китайски и останали милиони доминират в световния футбол, историите на малките, най-често английски клубове, които със систематична работа и с не твърде много пари стигат до Висшата лига, винаги ни развеселяват.

Такъв беше случаят преди две години с Борнемут, а миналата година с Хъдърсфийлд и Брайтън, които не само с луди истории се докопаха до най-скъпото първенство в света. Следващата година там ще гледаме Уулвърхемптън Уондърърс, легендарният английски клуб, който след шест години се завръща във Висшата лига. Но, "вълците" са по-различна история от Брайтън и Хъдърсфийлд.

Когато Нийл Маупей в събота вечерта дълбоко в съдийското продължение заби на Фулъм за крайното 1:1, беше ясно, че "вълците" в неделя на своя "Молиню" срещу Бирмингам ще празнуват завръщане във Висшата лига. Що се отнася до резултата, не трябва и да излизат на терена, защото с провала на Фулъм и математически си осигуриха едно от първите две места, които водят директно в първата лига. Но, вероятно ще влязат в елита като първенци в Чемпиъншип, защото им е достатъчна и точка да си осигурят първото място пред Кардиф Сити (Уулвърхемптън спечели с 2:0 - б.р.)

Как трикратният шампион на Англия от 50-те години и клуб с голяма привърженическа база за нощ прошета Чемпиъншип и се върна в първата лига? Ето как...

От славните дни от средата на миналото столетие "вълците" за кратко са били във втора лига, а после живуркали в първа лига преди през осемдесетте да завършат чак в Четвърта дивизия. От основаването на Висшата лига през 90-те са били във втора лига, за да през 2003 през плейоф да стигнат до елита. Там провели само един сезон и изпаднали като 20-ти, а отново се върнали в елита като първи в класирането на Чемпиъншип през 2009. Този път във върха са се задържали три сезона, но тогава последвал невероятен спад. Изпаднали в Чемпиъншип и в първия сезон изпаднали и в Лига Едно. Все пак, веднага са я спечелили и се върнали в Чемпиъншип, а тогава дошла 2016 година.

За китайците 30 милиона са били ситни пари

Уулвърхемптън през това лято влязъл в контакт с Питър Киниън, бивш изпълнителен директор на Челси и Манчестър Юнайтед, а днес футболен търговец. На "Молиню" довел хора от пребогатата китайска компания Фосун Интернешънъл и предложил на собственика Стив Морган да продаде клуба за когото той търсил купувач.

Official: Primeira Liga clubs have spent a total of €62,3m on intermediaries' fees over the last year with Benfica representing more than 1/3 of the costs. Top four intermediary spenders:
- Benfica €21,6m
- Sporting €14,7m
- Braga €8,9m
- Porto €8,6m
Jorge Mendes' playground pic.twitter.com/WpkyqqKkYB

— Jan Hagen (@PortuBall) April 3, 2018

Китайците само се усмихнали когато Морган казал, че иска за Уулвс 30 милиона паунда. Преброили парите и клубът променил собственика. Но, всички в тази история са имали сметка, а най-много Жорже Мендеш, най-силният световен футболен мениджър. Мендеш само година по-рано е продал дял от собствеността на своята агенция GestiFute точно на Фосун. Като мениджър не може да бъде собственик на някой клуб, по този начин е, пишат английските медии, искал да заобиколи това правило и на всяка цена да се докопа до Висшата лига, за да има допълнителна витрина за своите играчи. Парите, ясно, не са били проблем.

Китайците са набавили парите, а Мендеш набавил играчите, които същите тези китайци тогава плащали на него със същите тези пари. Щом поели клуба, Мендеш и китайците се хванали на работа. Доведен е португалецът Елдер Коща от Порто за 15 милиона евро. Агенция? GestiFute. След него е пристигнал португалецът Иван Кавалейро от Монако за осем милиона евро. Агенция? GestiFute. Доведени са и още някои играчи, които само официално не са имали връзки с Мендеш, но операцията не е успяла най-добре, тъй като Уулвс завършили сезона на слабото 15-о място. Но, когато типове като Жорже Мендеш си наумят нещо, то най-често го и осъществяват.

TRANSFER NEWS! 💰Wolves now have HUGE chance to sign up £34m goal machine after sealing promotion #WWFC #WAW 🧡🖤https://t.co/zz1MLBBw0U pic.twitter.com/Monn45qCa6

— Midlands Team News (@midlandteamnews) April 14, 2018

През следващото лято Мендеш сериозно засукал ръкави. Казал на китайците да подготвят 18 милиона евро за Рубен Невеш, който дошъл от Порто. Още три му трябвали за Родерик Миранда от Рио Аве, а с Атлетико се договорил за наем на Диого Жота. Ако сте се съмнявали, всичките трима са играчи на агенция GestiFute, както и треньорът Нуно Еспирито Санто, първият клиент в кариерата на Мендеш.

Еспирито Санто с Невеш и Жота бил колелото което липсвало във влака на Мендеш, който започнал неспирно да върви към крайната цел, Висшата лига. В съблекалнята завладял португалският, а в Чемпиъншип завладели "вълците".

Възраждането на Уулвърхемптън не се приело добре от останалите клубове в първенството, които поискали от ФА разследване за влиянието на Мендеш в клуба. Така са се лютили Лийдс, Астън Вила и Дерби, които най-гласно се възпротивили, безпомощно гледали как Жота, Невеш и компания ги шамарят и у дома и като гости. Половината от 25 играчи, които клубът е довел в последните две години са били директно или индиректно свързани с Мендеш, но неговото име не е срещу нито една функция в клуба и не е имало много какво да стори Съюзът.

Клубът е станал част от октопода на Мендеш

Така Уулвърхемптън е станал дял от голямата мрежа на Мендеш от която нейният собственик годишно заработва десетки милиони евро от комисионни. Малки клубове или онези най-големите, няма значение. Всички са част от октопода на Мендеш чийто пипала сериозно се ширят по цяла Европа. Базата на Мендеш е, разбира се, Португалия. Според разследване на Куолити Спортс Инвестмънт, 68% от трансферите, които са направили Порто, Спортинг и Бенфика са минали точно през Мендеш. Той не е от онези типове, които ще опитат да пласират своите играчи възможно най-бързо в крайната цел. Всеки от тях когато му дойде в ръцете го пита: "Къде искаш да играеш?"

Желанието на играча няма да се случи за една нощ, а Мендеш ще му каже да чака подходящия момент и само да слуша неговите съвети. Така играчът ще се катери по мрежата на Мендеш, при това ще му осигурява комисионни от трансфери и всеки накрая ще завърши там където е желал. Такъв е бил случаят с Роналдо, Ди Мария, Фалкао... Само бейзболният мениджър Скот Борас е заработил повече от Мендеш от комисионни.

Мендеш има и цял низ клубове в които довежда по-малко познати и млади играчи от Южна Америка и така вещо избягва разни правила на ФИФА. Когато данъчната управа разследвала някои негови работи във връзка само с един играч стигнала до 13 клуба, които са били оплетени в работата.

Premier League clubs want urgent talks over super agent Jorge Mendes’ relationship with Wolves https://t.co/KrUMiQIl1h pic.twitter.com/91cpVBNvP1

— Sun Sport (@SunSport) April 14, 2018

И докато Мендеш живее много добре от перфектната система, която е развил, някои клубове в които е работил по същия начин както и в Уулвърхемптън са били на ръба на пропастта. Московският Динамо заради лудо харчене за съмнителни трансфери през 2005 година се озовал на ръба на банкрута. Точно както и Бешикташ, който през 2011 от същата съдба е спасил Фикрет Орман, след като клубът за само една година е купил шест играча на Мендеш. Във Валенсия почти избила гражданска война заради отчайващите резултати, а привържениците надушили Еспирито Санто като главен виновник и човек на Мендеш заедно със собственика Питър Лим, близък приятел на Мендеш.

В Уулвърхемптън в момента нямат време да размислят за това. Привържениците скандират Еспирито Санто, празнуват влизането във Висшата лига и се наслаждават на майсторствата на португалските звезди, които войнствения, работен и твърд английски футбол, какъвто "вълците" често играли, превърнали в атрактивен и угоден за окото. В клуба са добри играчи и добър треньор, а през следващата година на "Молиню" отново ще гостуват Манчестър Юнайтед, Сити и Челси. Ще се подсилят "вълците", без притеснение. Знаете чий трансфер готви Мендеш? Онзи Адриан Силва от Милан. За китайците няма да е проблем да го платят 45 милиона евро, а за Мендеш е още по-малък проблем да наговори своя играч, че Уулвърхемптън е правилният избор.

Чудесният Жота вкара 15 и асистира за пет гола през този сезон. Бразилецът Бонатини отбеляза 12 и също асистира за пет, а сърцето на отбора е дясното крило Иван Кавалейро, който заби девет и подаде на съотборниците за чак 12 гола.

Всички те не са дошли в Уулвърхемптън, за да изпишат в него история. За тях този клуб е едно от първите стъпала на пътя до големите английски и европейски клубове. Този път Мендеш е уцелил химията и "вълците" в досегашните 43 кръга са вкарали 78 гола и са спечелили 95 точки. Жота, Невеш и тайфата сигурно след година няма да са в Уулвс. Може би ще ги продадат още през зимата, а въпросът е ще им се намерят ли адекватни замени. И въпросът е колко клубът ще трябва на Мендеш и китайците. Когато португалецът разбере, че тук вече няма хляб, само ще го хвърли какъвто е бил случаят с десетки клубове досега.

Може би тогава ще дойде някой друг Мендеш. Но вероятно няма...

Автор: Стьепан Мати

Сензационният сезон на Уулвс - Ние сме по пътя към завръщането

Ние сме във Висшата лига! Поглед към забележителния сезон на Уулвс, в който клубът се завръща в елита след шест години отсъствие!

"Надявам се, че мога да помогна да се създаде ново бъдеще тук. Вярвам в проекта. Вярвам в идеите и имам доверие на хората."

Дата: 1 юни 2017.

Нуно Еспирито Санто е представен на събиране на местни и национални медии в Хайуард на "Молиню".

И ново приключение, Нуно приключение, е родено.

След първата година на собственост, и смесен сезон с драматични героични изяви в Купата на ФА балансирани от завършек в средата на класирането в Чемпиъншип, Фосун избра да направи промяна на горещия стол на главния треньор и Пол Ламбърт отстъпи мястото на Нуно.

Тези от привържениците на "вълците" без знания за европейския футбол може би са се озовали в гугъл в търсене на детайли за новия човек, както и детайли за неговите периоди във Валенсия и Порто.

Е ако е имало такива, които не са знаели твърде много за Нуно тогава, те знаят всичко за него сега!

317 дни след посрещането на "Молиню", "вълците" на Нуно - освежени и поправени вълци - празнуват завръщане в Светия граал на Висшата лига и възможността да вечерят в топ първенството на английския футбол за пръв път от шест години, когато трите поредни сезона вдъхновени от Мик МакКарти стигнаха до отчайващо разочароващ край.

Разбира се имаше големи възходи и падения от този период през 2012.

Двойно изпадане, клуб изглеждащ в свободно падане, но възстановен от Кени Джакет и обратно в Чемпиъншип на гърба на краткотраен, но чупещ рекорди, престой в Лига Едно.

Може ли този момент на възход да продължи? Могат ли "вълците" да се завърнат в обетованата земя? Много близо през първия сезон, завършвайки извън зоната на плейофите само заради голова разлика, но за нещастие не толкова близо през следващите две години.

Влезе Нуно. Да се съюзи с амбицията и стремежа на Фосун за много различно бъдеще.

И куп нови попълнения. От наложените и добре познати - Джон Руди, Райън Бенет, Бари Дъглас - до по-неочакваните - Рубен Невес, Уили Боли, Лео Бонатини, Диого Жота.

Езотеричен микс от футболни фонове и личности, пристигане на толкова много без никакъв опит в Англия - особено в Чемпиъншип - повдигнаха въпроси какво ще последва. Как ще работи? Как може да работи? Ще бъдете "боклук" през зимата.

Все пак "Нуно има мечта. Да изгради футболен отбор." И това беше задачата, която той постави за преследване от първия ден в който пое управлението.

На тренировъчния терен, ден по ден, футболната работа започна. Работа върху формата. Работа върху позиционирането. Нов и характерен стил, с "петима отзад (или трима), и скорост в атаката."

Качествата на Невес, Жота и Боли бързо изгряха. Бонатини също с ранна вихрушка от голове. Заедно със солидна защитна линия с опита на Руди като последна линия на отбраната.

Дъглас и Мат Дохърти бяха вдъхновени като бекове крила, Конър Коуди съживен като величествен "метач", Бат, Саис, Н`Диайе, Бенет, Коста, Кавалейро, Афобе и много други - всеки изигра своята роля в това което винаги ще се докаже като дълъг и труден сезон в Чемпиъншип.

Когато говорим за този изтощителен маратон на сезона във второто ниво, мнозина често се обръщат към повратни точки, моменти които драматично променят съдбините, а с "вълците" те бяха безбройни.

Може би в откриващия ден, когато отбор с шестима в титулярния състав, които правеха дебют в Чемпиъншип преминаха през труден тест срещу биткаджийския състав на Мидълзбро, прясно изпаднал и сред фаворитите за завръщане.

Бързото печелене като гост срещу добрите Дерби и Хъл допълнително увеличи нивото на очаквания, успехът в местното бандитско дерби срещу Астън Вила, отиването на дузпи в Купата на Лигата срещу кандидат шампиона Манчестър Сити.

Епичната късна победа срещу Бристол Сити, фантастичните петъци в  Мидълзбро и Кардиф, наистина невероятният гол от "детето чудо на Порто" през тази седмица във втория мач срещу Дерби.

Големи моменти? Има толкова много от които да изберем.

И не е само до качеството, а също и до характера и личността на космополитната съблекалня, които отговориха на почти всяка спънка с обновена решителност и сила.

Те бяха еднакво подкрепяни от яростна партизанска фен база, която застана твърдо зад новата ера на "вълците" и направи седалка на "Молиню" най-търсения билет в града с низ от изпълване на капацитета.

Те също така пишеха в блогове, правеха подкасти, и бяха лирични както никога преди като интернет стратосферата стана хранителна почва за съживените привърженици открито да прегърнат и славят успехите на забележителен сезон.

И всичко това с понякога спокойните, и също толкова понякога бясно страстните, ръце на Нуно на кормилото.

Не сред тези, които съдят вниманието на медиите, седмичните съобщения на Нуно в сглобения пакет за пресата рядко се отклоняваха от говоренето за отборната етика, за мач по мач, и никога да не се отнасят. Говореха за силата на глутницата, важността на общността.

Неговият подход е да предпочита да каже своето мнение, или най-малкото неговият отбор да говори, на тренировъчния терен или по време на мачовете.

Честно е да се каже този подход се доказа с огромен успех.

И целият този успех, всичко което беше изиграно на тревата, стана ясен на фона на смазващи новини, които клубът получи преди сезона.

Футболните съблекални са доста стоически и непоколебими работни места. Няма място за малодушни, нито за слабоволеви. Място където тези спортни измамници на триумф и катастрофа се третират почти еднакво, без страх или благосклонност.

Но когато новината беше съобщена от Нуно в началото на юли, че Карл Икеме е диагностициран с остра левкемия, тази съблекалня в Комптън стана сцена на шок, на тишина, и тогава на сълзи.

Не Карл, не големия човек, в най-добрата форма, в пика на вратарските си способности.

Не Карл, който с неотклонно потене минаваше през летните сесии във фитнеса заедно с големия си приятел, и големия приятел на Уулвс, Мат Мъри.

И все пак, ако имаше събитие което обедини цял клуб - щаб, играчи, привърженици - то пристигна като отговор на чуването на тези съкрушаващи новини.

Истинската любов и обич с които сега най-дълготрайния играч в мъжкия отбор на Уулвс е почитан бързо изведе на преден план инициативи за набиране на средства, които доведоха до събирането на извънредна сума за разположената в Бирмингам благотворителна организация Лек за левкемията, пеейки неговото име на мачове у дома и в гостувания, и развявайки флаг на подкрепа на "Молиню" и на много други стадиони из пейзажа на Чемпиъншип.

Карл продължава да гледа и подкрепя всяка стъпка по пътя докато преминава лечение, и този ден, един ден, когато стъпи отново на "Молиню" за пръв път там със сигурност ще има много повече сълзи, но по съвсем по-различни причини.

А имаше и още болка в сърцето за семейството на Уулвс рано през новата година с внезапната смърт на дългогодишния отговорник за пресата и редактор на програмата Джон "Фози" Хендли.

Фози беше посетил над 1000 поредни мача на първия отбор след които пишеше материала за мача за страницата на клуба, а твърде ранната му смърт остави отворена дупка в богатия гоблен на Уулвс.

Може би беше утешаващо, че неговият последен мач беше тази победа със завръщане в Бристол Сити, която кулминира с драматичния гол с глава на Райън Бенет, и също така утешаващо, че на поклонението му в църквата Свети Петър нямаше място и много емоционални отдавания на почит. Ще има мнозина, които ще мислят за Фози днес. И също за дългогодишния бивш отговорник за терена Тери Карвър, който за нещастие почина през март. Много привърженици ще си спомнят за своите собствени близки с които вече не могат да споделят спомените за такъв важен сезон.

От сега, футболно мъдро, ще бъде гледане напред. Какво може да постигне този отбор когато смени безмилостната мръсотия и раздразнение на Чемпиъншип за лигата определяна като най-голямото шоу на планетата. Сред многото нишки на положителност върху случилото се през последните девет месеца, стилът на футбол подходящ за по-висшия ешелон със сигурност вече е на място.

Няма съмнение, че Нуно ще продължи със собствения си стил и по собствения си начин, точно както двамата му предшественици, които постигнаха изкачвания на "Молиню" през последното десетилетие.

Това е много различен състав в сравнение с онзи, който се изкачи за последно във Висшата лига през 2009, и наистина тези при Джакет, който мина като ураган през Лига Едно пет години по-късно, но всичките трима заслужават голямо уважение за различните си начини.

Сега за бъдещето, и натискът на собствениците от Фосун, които яростно са се посветили да направят "вълците" не само отбор от топ първенството, но по-подходящо, сила в топ дивизията.

Два реда от песен, която дава акомпанимента на неуморното преследване на класирането през втората половина на сезона вече бяха не толкова очевидно поставени в тази статия.

А финалната фраза на тази песен е може би най-добрият завършек, перфектно събирайки заедно нишките на миналото, настоящето и бъдещето.

Да наистина. "Ние сме Уулвърхемптън, ние сме по пътя към завръщането."

Автор: Пол Бели, привърженик на Уулвс и член на медийния отдел на клуба до януари тази година.

Йоканович кандидат за мениджър на Челси

Сръбският футболен специалист Славиша Йоканович е кандидат да поеме Челси от следващия сезон, твърди британският "Дейли Мейл". Мениджърът на втородивизионния Фулъм изненадващо изскочи като възможен заместник на Антонио Конте чието напускане се очаква през лятото, защото управата на "сините" смята да го доведе от градския съперник.

Главният фаворит е бившият треньор на Барселона и Рома Луис Енрике, докато Йоканович въодушевил управниците в Челси с резултатите във Фулъм и нападателната игра.

Йоканович от 2000 до 2002 година игра за отбора от "Стамфорд Бридж", а събра доста опит в Англия, водейки Уотфорд с който се пребори за място във Висшата лига, сега Фулъм, а преди това вкара и Макаби (Тел Авив) в Шампионската лига.

Треньорската кариера започна в Партизан, а е работил и в тайландския Муантонг, Левски и Еркулес.

Фулъм представи Митрович на кирилица, привържениците запалиха Туитър

В последните минути на трансферния прозорец в Англия Фулъм успя да си осигури под наем услугите на сръбския национал Александър Митрович. Клубът оповести привържениците си за сделката в своя профил в Туитър, изписвайки името на нападателя на кирилица. Този ход предизвика лавина коментари, някои в стила на типичния британски хумор.

В невероятен завършек на трансферния януари бившият клуб на Димитър Бербатов успя да вземе още един балканец в редиците си за шестмесечен наем. Наставник на Фулъм е сънародникът на Митрович и бивш треньор на Левски Славиша Йоканович.

Любимецът на публиката на Нюкасъл ще бъде представен на "Крейвън Котидж", а докато се чака да облече екипа на лондончани си струва да се види как привържениците на Фулъм реагираха на новината.

От клуба пуснаха туит, в който посъветваха запалянковците да отложат лягането, а само тези, които са изгледали краткото видео накрая са могли да видят изписано името Александър на кирилица.

Логично, мнозина са били объркани, не са разбрали какво пише и в коментарите им си личат невероятните им реакции. Имало и такива, които използвали преводача на Гугъл от кирилица на латиница, за да докажат, че Александър Митрович идва във Фулъм, а най-интересни се реакциите на въодушевление изразени чрез популярните анимации във формат GIF.

Вижте само някои от туитовете, които последвали като реакция на новината:

Don't go to bed just yet #FFC fans! ⏰ pic.twitter.com/LfJh4XWJRo

— Fulham Football Club (@FulhamFC) January 31, 2018

pic.twitter.com/O7ba8SrvD3

— Lukas Mullen (@LukasMullen) January 31, 2018

pic.twitter.com/CHY4rzt79f

— Dean Colley (@DeanColleyFFC) January 31, 2018

pic.twitter.com/l11qqMa3ju

— harry (@harryphillips14) January 31, 2018

pic.twitter.com/65h0mJJpuQ

— Ben Smart (@bensmart10) January 31, 2018

pic.twitter.com/JQI4gArfmd

— Paul Andrews (@_PaulAndrews) January 31, 2018

pic.twitter.com/G0J3ENAuWq

— James (@JamesChatham) January 31, 2018

Mitrovic pic.twitter.com/x6TjxT53Bm

— Hallvard (@LosHallvardos) January 31, 2018

pic.twitter.com/quExiyquWU

— Brian Young (@BYoung151) February 1, 2018

pic.twitter.com/lHyVoOVAfN

— Mark Taylor (@markffct8) January 31, 2018

Футболен Брекзит

Бърнли е проект, който никъде другаде не може да се започне отначало, а вероятно никога няма да бъде повторен. Чак и "британския" Стоук на Пюлис имаше сенегалско сърце. Шампионската титла на Лестър беше полиглотен триумф на италиански треньор, алжирско крило, френски халф и тайландски собственик. Нито един клуб във Висшата лига не е така специален като този от Ланкашър.

Колко пъти сте ги проклинали тази есен? Отидоха на "Стамфорд Бридж" и победиха шампиона (3:2), отидоха в Ливърпул и биха "червените" (1:0), отидоха на "Олд Трафорд" и завършиха 2:2 срещу Манчестър Юнайтед на Моуриньо (водеха 2:0 - б.р.). Има нещо в този клуб - чудна комбинация от цветове (бордо и синьо) и още по-чуден изговор - Бърнли, Брнли, Барнли, както ви е кеф...

Преди няколко седмици известният английски вратар Пол Робинсън, бивш национал и футболен пенсионер, който последните два сезона проведе именно на "Търф Мор", опита пред ТВ камерите да опише всекидневието в този клуб. Много интересни неща имаше, Бърнли за една нощ от йо-йо клуб, който изпада в Чемпиъншип и се връща в елита всяка година, стана феномен заради факта, че тази есен достигна до топ шест клубовете във Висшата лига, със скромен отбор и още по-скромен бюджет.

А онова което разкри ще ви накара да ги заобичате. Ако вече не сте...

В този клуб владее страхопочитание, суров режим, който е въвел треньорът Шон Дайс. Според мнозина един от най-добрите английски специалисти в този момент не бяга от репресивни мерки. Характеризират го строги правила на поведение, които е написал, наказание на футболистите, но и явно осъждане на техните нарушения. Фюрерският Дайс предвожда Бърнли, сякаш е учил занаят в Северна Корея. Как иначе да се опишат следните правила:

Долният дял на анцузите е забранен на тренировка. Няма шапки. Няма ръкавици. Когато се пътува за гостуване са забранени слушалки в автобуса. А в центъра на всичко е "колелото на съдбата", с което футболистите, които направят някакъв грях, какъвто е да кажем носенето на погрешни чорапи или оставяне на мръсни анцузи след тренировка на пода, могат да разберат какво наказание ги чака. Всеки "грешник" трябва да завърти колелото, пък каквото му се падне. А наказанието може да бъде различно - от обличане на костюм на Елвис Пресли и неговото имитиране пред публика, до наказателен скок в хладната река Калдър, която тече в близост до Бърнли.

Звучи британски, нали? Па да. Доста е това "британското" в Бърнли което в ерата на модерния футбол, когато граници почти не съществуват, се отличава от останалите във Висшата лига. Шон Дайс има строга политика на довеждане на футболисти, а това са главно играчи със специални характеристики, които той търси. Защото Дайс има свой стил на футбол, но е негов и му носи резултати. А за да остане така, потребно е да намери и адекватни футболисти, които биха се вписали в неговата система.

Ако бихме описали с една дума Шон Дайс, то това би била думата - британски. А това не е само въпрос на култура, а и на неговия предизвикателен характер. Във Висшата лига, която отдавна е приела спортния глобализъм, в момента седмият в класирането е съставен от футболисти от Острова, Скандинавия и британската общност. Чужденците в Бърнли са само белгиецът Стивън Дефур и австриецът Ашли Барнс, въпреки че този вторият е прекарал цялото си детство в Англия и град Бат.

С други думи, Бърнли е демографски феномен, анклав на британския футбол във време когато националните граници вече не съществуват. Онова което е особено точно е, че с Бърнли британският футбол преживя ново раждане. Ренесанс. Дойде момент след много години когато бойкостта, искреността, липсата на преструване и желанието за физически контакт във футбола отново са популярни и когато носят конкретни резултати на терена. Защото Великобритания - това е стена, не е хартия, нито ножица.

Може би си спомняте как Дейвид Мойс миналата година в Съндърланд извади от отбора французина Дидие Ндонг, за да играят заедно в средата Джак Родуел и Дарън Гибсън по причината, че както каза, обича да "вижда повече Британия в халфовата линия". Това е била футболна почит към страната, която е родила Боби Мур, Раян Гигс, Кени Далглиш и Мат Ле Тисие, а от която днес много водещи клубове бягат. Не и Бърнли.

Отново, когато сравните този отбор на Дайс с отборите, които водят Мойс, Сам Алърдайс или Тони Пюлис, Бърнли е специален и още как. Например, този клуб никога не е довел футболист от Азия или Африка. Единственият южноамерикански футболист, който е играл за него (вратарят Диего Пени) има само един мач преди повече от десет години. Също така, тъмнокож футболист не е изиграл през този сезон нито една минута за Бърнли.

Е сега, за тези факти съществуват вероятно различни фактори: някои несъзнателно, а някои сигурно като резултат на случайност. Все пак, онова което прави цялата ситуация интересна е, било случайно или не, феноменът Бърнли засяга и много други културни проблеми, които се случват на Острова в този момент. Локалното срещу глобалното. Бедността срещу елита. Затворената система срещу свободния пазар. Сами срещу всички.

Нямаме представа дали Шон Дайс или който и да е от управата на Бърнли е размислял над Брекзит. Но идеологическото сравнение на тези две понятия с буквата Б идва само и е просто поразително. Ако наистина задълбаете в проблематиката, идеята, която стои зад Брекзит е, че Великобритания иска да се измъкне от икономически хаос и да си върне старата икономическа мощ, която е имала преди да започне глобализацията на икономиката.

И това може да мине, по същество, да се върне контрола над живота - да се работи самостоятелно, да се купува британско, да се назначават британци и накрая да се върне идентичността заради която понякога си струва и малко финансова загуба на пазара.

Това е национализъм и това са същите принципи, които определят и стратегията на Бърнли при довеждането на подсилвания и за стила на футбола, а и на самия град от който е този клуб, който е гласувал 2:1 в полза на Брекзит на референдума през юни 2016. Тези принципи се виждат не само в британското ядро на отбора, което постоянно дели определени ценности и солидарност, а и в недоверието в интелектуалната елитарност (в този случай на богатите противници) и неговите претенции да окове обикновения човек.

Естествено е Шон Дайс и Бърнли да се държат малко като нативисти (Нативизмът е политическа теория според която интересите на жителите, които живеят на отредено място са по-важни от интересите на имигрантите. Често отстрана на нативистите се нарича патриотизъм) и усещат себе си като жертви в общество на богати, като имигранти в собствения футбол, особено защото малко английски треньори получават възможност да водят клубове от Висшата лига. Когато треньорът на Бърнли говори за този проблем, знайте че говори с голямо усещане за бяс и яд.

Може би с такова "тръмповско" поведение (терминът нативизъм генерално "оживя" в медиите когато се говори за президента на САЩ) Шон Дайс ще бъде отблъскващ, гнусен или дори расист, но той футболно не е толкова лош, защото дава конкретни резултати.

Всъщност, Бърнли на Дайс е далеч най-интересният проект във Висшата лига в този момент.

Това е проект, който никъде другаде не може да бъде започнат отначало, а вероятно и никога няма да бъде повторен. Чак и "британския" Стоук на Пюлис имаше сенегалско сърце. Чак и шампионската титла на Лестър отпреди две години, въпреки че беше най-добрият пример как би трябвало да изглежда модерният британски футбол, беше полиглотен триумф на италиански треньор, алжирско крило, френски халф и тайландски собственик.

Ирония, обаче, лежи в това, че докато нативизмът има своето място в глобалната политика, той никога не е бил модерен в топ нивото на футбола. И така Бърнли стои сам, в някой ъгъл на Висшата лига - който завинаги ще бъде Бърнли - като храбър експеримент и бистър поглед към светлото футболно бъдеще.

Ще стане ли скучният футбол норма?

Тази седмица Тони Пюлис беше последният мениджър, който си загуби работата.

Неговото обвинение? Загуба на твърде много мачове, неговата марка футбол беше мъчителна за гледане. Клод Пюел си загуби работата миналия сезон, защото неговата марка също беше отегчаваща (някой спомня ли си домакинският мач срещу Хъл?).

Най-богатите шест клуба са напълно извън обсег. Техният опит да се обогатят още през тази година с по-голямо парче от ТВ парите беше осуетен... засега. Остатъкът от клубовете във Висшата лига се борят да останат в първенството и може би, с късмет, да спечелят купа. И в това се крие основата.

Пюел напусна въпреки че завърши 8-ми и отиде на Уембли. Доста странно? Да и не. Уотфорд завърши 17-ти, но само на шест точки зад "светците". През този сезон първенството също е много тясно. Всяка точка е ценна, а през миналия сезон, разликата между всяко шампионатно място беше зашеметяващите 1,9 милиона паунда.

Със замъгляващите очите богатства на Висшата лига за печелене, не е голямо чудо, но е голяма причина за притеснение, че толкова много английски клубове са в чуждестранни ръце. Повечето от клубовете в Мидландс са китайско притежание, като Саутхемптън.

След всеки уикенд, футболните собственици, хедж фондове и голям бизнес от целия свят проучва представянето на техния актив, т.е. клубовете на които ние плащаме, за да подкрепяме. Позицията в първенството е началото на всичко и краят на всичко. За всеки собственик по света е императив неговата инвестиция да остане над застрашителното трио в дъното и да продължава да максимизира доходността. Чемпиъншип е пълен с амбициозни клубове с още по-амбициозни чуждестранни собственици чакащи да се нахвърлят.
 
Това ни връща към Пюлис и Пюел. Смея да кажа, че техните компетенции бяха същите, забавление на тълпите... защото сме в развлекателния бизнес в крайна сметка? Но, можете да заложите и последния си долар те бяха пробити от задачата да не изпаднат. Опитай и се изкачи колкото можеш по-високо, но... тази врата на капана трябва да е като китайско мъчение за мениджърите.

Може ли това да е причината толкова много мениджъри нагоре и надолу по лигата да усвояват толкова прагматични поведения и стратегии? Това ли е причината толкова много мениджъри да са повече от подготвени да отегчават тълпите до сълзи с подреждането на отбори, които да не губят... и с надеждата да отмъкнат всичко с гол против очакванията? Пюел беше отхвърлен само за да поеме Пелегрино и да прави абсолютно същото!

Може ли такъв сорт футбол сега да се превърне в норма, особено ако следващата ТВ сделка отново пробие покрива дори повече? Надявам се, че не, но имам чувството, че ще го направи. Бордовете на големия бизнес по света не трябва да седят през тъмните съботни следобеди.

Големият въпрос сега е... ние привържениците ще се примирим ли? Единствената възможност е да гласуваме с нашите крака... но ще го направим ли? Дори и да го направим, съмнявам се, че далечният собственик го е грижа.

Автор: Мартин ван Туил

Вратата е 7 метра, но на Острова им трябва повече

Невероятно какво успя да пропусне футболист на Брентфорд.

Футболистът на Брентфорд Мопе е имал безсънна нощ. Неговият пропуск срещу Кардиф още дълго ще се разказва, защото не може да се припише на трудна ситуация, проблем с крачките, проблем с лош терен... Не, това е чист пропуск, който не може да се случва в професионалния футбол.

А се случил, погледнете и как, по-голямо обяснение от гледането на този кратък запис не ви е и нужен.

И не само това. Само минута след този пропуск Брентфорд получи гол и накрая загуби с 0:2. На привържениците не им трябваше много, за да намерят единствения виновник за загубата.

MISS OF THE SEASON!! Not a good moment for @BrentfordFC against @CardiffCityFC. #Brentford

➡️ @EFL highlights from 9pm on @channel5_tv. pic.twitter.com/sO5OzluXtM

— Channel 5 Sport (@Channel5Sport) 18 ноември 2017 г.

45 г стигат: Давид Вагнер върна Хъдърсфийлд в елита на английския футбол

Мениджърът на Хъдърсфийлд Таун Давид Вагнер заяви, че се намира в "приказка", след като видя неговият отбор да влиза във Висшата лига през "Уембли".

Таун би Рединг след драматични дузпи в плейофа на Чемпиъншип в понеделник, за да се завърне в елита на английския футбол за пръв път от 1972 година.

"Толкова съм щастлив и горд с играчите ми, целия град и всеки работник в клуба", сподели Вагнер.

"Играчите се превърнаха от герои в легенди по време на тези плейофи".

Вагнер, който пое Хъдърсфийлд от 19-о място през миналия сезон го класира пети през 2016/17 г, а смята, че издигането на клуба до Висшата лига може да се опише като научна фантастика.

Бившият треньор на Борусия Дортмунд ІІ вярва, че желанието на играчите му е помогнало изкачването да стане реалност.

"Заявихме като група, че искаме да излезем от зоната си на комфорт, защото ако не сме способни да го направим, не можем да бъдем конкурентни", заяви 45-годишният немец.

"Поисках от играчите да направят това толкова много пъти и те получиха дивиденти за инвестираното от тях. Искахме да открием нови начини да сме конкурентни. Щастлив съм, че доказахме, че опитът не е всичко в Англия. Откакто дойдох, винаги бях в конфронтация с това, че нямам опит в английския футбол, нямам опит в първенството, нямам опит да нямам зимна почивка, нямам опит в плейофи. Опитът е важен, но ако имаш страст, желание и идеи, можеш да го компенсираш. Толкова съм щастлив, че доказахме, че това е възможно и завършихме тази приказка с щастлив край", сподели наставникът.

Влизането на Хъдърсфийлд във Висшата лига като клуб с бюджет по-малък от 12 милиона паунда предизвиква сравнения с предишни отбори печелили влизане като Борнемут и Бърнли.

Но вместо да копират тези преди тях, Вагнер смята, че клубът създава своя собствена история.

"Знам малко за тези клубове, но не съм следвал техните истории или как се озовали там. Трябва да сме съсредоточени над себе си и този клуб създаде идентичност и стил сега. Няма смисъл да ни сравняват с други, този клуб трябва да създаде своя история и смятам, че върви по този път", заяви Вагнер.

За 4 дни си вкара 3 автогола и получи червен картон

Играчът на Блекбърн Роувърс Шейн Дъфи успя за четири дни да си вкара цели три автогола, а тогава в допълнение получи и червен картон.

И това само в два мача!

Дъфи първо в събота в мач срещу Уигън си вкара автогол, а след това във вторник се самоуби с представянето си, след като в двубоя с Кардиф си заби два автогола и накрая заработи два жълти, съответно червен картон!

Когато е много - много е!