Брекзит руши Висшата лига

Излизането на Великобритания от Европейския съюз донася на клубовете нови правила за работа

От първия ден на февруари Великобритания вече не е член на Европейския съюз. Брекзит носи нови закони за работа в Обединеното кралство, а с тях и нови правила във Висшата лига и останалите три професионални първенства от нисшия ранг. Най-голямата промяна се отнася към ангажирането на чуждестранни футболисти, защото в бъдеще такива ще са и играчите от държавите от ЕС.

Чужденци в Европа

Брекзит не само ще се отрази на чужденците в английските клубове, а и на англичаните в клубовете от ЕС.

Например, уелсецът Гарет Бейл в Реал и англичанинът Кирън Трипиър в Атлетико ще изгубят статус "комунитарист" и ще заемат едно място чужденец в списъка.

Статусът на тези играчи няма, все пак, да се промени за една нощ. Докога ще бъдат "комунитаристи" ще реши ръководството на лигата.

През този сезон в елитните клубове играят 344 чужденци. Сред тях са 161 футболисти с паспорти от държави от ЕС, което прави 28% от общия кадър. Анализатори смятат, че една от последиците на Брекзит ще бъде през сезон 2028/29 броят на играчите от ЕС във Висшата лига да падне под 20%.

С новите правила, футболът ще се върне във времето преди 1992 година, когато чужденците не бяха само принадлежащите към "домашните нации" - англичани, шотландци, уелсци и ирландци. В първия сезон на Висшата лига (1992/93), британците са били 85% от футболния кадър.

Футболната асоциация обяви, че по препоръка на правителството на Великобритания е подготвила нови правила за получаване на работна виза. Основава се на броя мачове за националния отбор и класирането на селекцията в класацията на ФИФА. ФА е оценила, че така клубовете ще избират повече играчи от по-силните национални отбори, което би трябвало да задържи високото ниво на Висшата лига.

ФА, все пак, вижда Брекзит като възможност във Висшата лига да заиграят повече британски футболисти. Затова на хартия е поставено предложение броят на чужденците в клубовете от 17 да се смали на 13 в състав от 25 лицензирани играча.

Чужденци във Висшата лига се считат играчи, които преди навършване на 21 години не са провели най-малко три години в младежката академия.

Клубовете досега решаваха този проблем с ангажирането на голям брой играчи по-млади от 18 години, така че най-талантливите по-късно в първия състав спадаха под квота "домашен играч". Такъв е, например, Пол Погба в Манчестър Юнайтед. Французинът е бил на 16 години когато пристига в Червените дяволи.

Брекзит носи допълнителен проблем. Английските клубове в бъдеще няма да могат да ангажират от ЕС играчи по-млади от 18 години. За тях ще важат същите правила както и за играчите от "останалия свят", а тях ги е писала ФИФА и се придържа стриктно към тях.

Това значително ще обедни кадъра на клубовете. Манчестър Юнайтед в отбора до 18 години има деветима тийнейджъри от държави от ЕС, Манчестър Сити седем...

Клубовете от Висшата лига не са доволни от плановете на ФА. На закона за ангажирането на играчи по-млади от 18 години не могат да повлияят, но се противят на предложението за намалението на броя на чужденци.

Причината е, преди всичко, пари.

Футболът е най-важният спорт в Англия и един от най-силните индустриални клонове. Оценката е, че Висшата лига струва 13 милиарда фунта и осигурява 12 000 директни работни места. Пресмятайки и допълнителните работи, като изграждане на стадиони, производство и продажба на екипировка, доставка на храна на стадионите и подобни, броят на работните места, които Висшата лига отваря се увеличава на 100 000. Само един външен ефект, като по-голямото посещение на пъбовете в дните на шампионатните мачове, Висшата лига увеличава с 0,3% БВП на Великобритания.

Толкова се издигна благодарение на възможността клубовете да привличат най-добрите футболисти с големи заплати.

3,3 милиарда фунта данъци

Висшата лига предложи на британското правителство да не променя регулирането за ангажирането на играчите от държавите от ЕС.

- Атрактивността на Висшата лига е в нейната мултинационалност - е аргументът на ръководителите на най-силната английска лига.

По-силният аргумент са парите. Висшата лига годишно плаща 3,3 милиарда фунта данъци. По-малката атрактивност означава и по-малко пари в държавната каса.

Последните информации показват, че правителството на Великобритания опитва с клубовете да намери начин да не изгубят играчите от Европейския съюз.

Икономическата мощ на клубовете доскоро се основаваше на силния фунт. След Брекзит стойността на британската валута падна с 30% в сравнение с еврото. Това се отрази на трансферния прозорец. През 2018 клубовете за купуване на играчи похарчиха два милиарда фунта, за да през 2019 разходът да спадне на 1,8 милиарда фунта.

Ако нямат възможността да купуват най-скъпите играчи, клубовете ще трябва повече да се ослонят на домашния, британски кадър. Това неминуемо ще доведе до спад на атрактивността на първенството по света, а това пък значи - по-малко пари.

Висшата лига е продала ТВ права в 189 държави за общата сума от 9,2 милиарда фунта. Най-големият дял от тези пари остава за клубовете. Ако бъдат принудени да намалят броя чужденци, клубовете ще останат без голям брой зрители в Азия, Африка, Южна Америка, па и в Европа. Последиците е лесно да се предугадят. По-малко пари от ТВ права означават по-малко пари за купуване на играчи, а по-неатрактивни играчи означава и по-малък интерес за ТВ правата. И така в кръг.

Всичко показва, че Брекзит ще повлияе на финансовата мощ на Висшата лига. За да намали щетата, Висшата лига обяви, че ще опита пред съда да оспори според нея неблагоприятните правила, които налага ФА. Какво ще е точно това може да се разбере през април. Дотогава правителството на Великобритания, ФА и Висшата лига ще опитат да договорят правила за работа за годините след Брекзит, за да бъде и занапред футболът на британския остров онова което стана в актуалното столетие. Последният срок е 30 юни, защото ден по-късно започва летният трансферен прозорец по време на когото клубовете от Висшата лига ще трябва да играят по новите правила.

Експлозия на трансфери или банкрут

Анализаторите оценяват, че Брекзит ще повлияе на увеличението на бюджета за трансфери в клубовете от Висшата лига.

Единственият начин под новите условия за работа да останат конкурентни в сравнение с най-силните клубове от Европа ще бъде да предложат повече пари за играчите, които желаят да купят, а на тях да им предложат по-големи заплати.

Неизвестно е до колко ще могат да правят това, ако се изпълнят предвижданията Брекзит да намали икономическата мощ на клубовете заради по-малката атрактивност.

Съществува боязън, че във Висшата лига може да се случи онова което се случи в Испания (Реал, Барселона), Германия (Байерн), Франция (ПСЖ) и Италия (Ювентус). Там финансово най-мощните клубове толкова се отделиха, че години доминират в домашните турнири.

Въпреки че в Англия има богати и по-малко богати клубове, работата на Висшата лига носи на всеки клуб стотици милиони фунти, а съществува боязън, че Брекзит ще угрози това.

Защо така? Своето обиждаме, а чуждото вдигаме в небесата

Винаги са ме учили да уважавам и обичам своето, но и да бъда любезен към гостите, да се потрудя в моята къща да не усетят неудобство, а гостоприемство в истинския смисъл на тази дума.

И с годините забелязах, че това е част от възпитанието на повече или по-малко цялото мое обкръжение, ако ми позволите и нещо което се нарича сръбска традиция. И няма нищо лошо в това, смятам, че родителите са ме възпитали добре. Факт е също така, че с времето се променяме, че околностите ни карат да коригираме или променим мнението си.

От онова "гостите" да чакаме с разширени ръце, стигаме до момента когато разбираме, че може би им отдаваме твърде голямо значение, занемарявайки самите себе си... Питате се сега какво иска този, за какво говори той... Много съм стар и дълго в журналистиката, и трябва да призная, че отдавна ме мъчи темата свързана с отношението към чужденците, "гостите", които в спорта са все повече.

Ще се фокусирам над тази област, с това се занимавам, а не искам да закачам други сфери, макар че забелязвам прилики и в живота, който не се касае до спорта. Да се хвана за перото ме подтикна обявлението на новия селекционер на баскетболния национален отбор Игор Кокошков, че в националния състав може да заиграе Франк Камински, момче родено в Америка със сръбски корени. Веднага да се разберем, нямам нищо против ако споменатият ни помогне да спечелим олимпийското злато, ако е толкова добър, че във всеки мач вкарва по 30 и повече точки. Но за това нека пишат Сърджан Радойевич и Дарко Плавшич, по-наясно са от мен всякак.

Знаете ли с какво имам проблем? Че мога да си представя дебюта на известния, и че предварително знам, че ще получи по-силни аплаузи от Богданович, Йокич, Теодосич... нашите герои, които отдавна ни задължиха с големи спортни постижения. Вече виждам, че съответният няма да бъде белязан като дежурен виновник в случай на неуспех на националната гордост, а баскетболът е такава. Чак всички биха били освирквани, него не. Е, заради такива неща започнах да преизпитвам себе си, трудно да стигам до заключение къде се загубихме като народ, защо за нас е по-добро всичко което идва "отвън", защо по-малко уважаваме един друг, защо в краен случай позволяваме други да ни кроят шапката и на много по-сериозно ниво отколкото като става въпрос за спорт. Защо за нас "гостът" стана по-важен от нас самите.

Ще подкрепя своята история и с конкретни примери. Преди да дойда в Спорт Клуб, бях някой за когото писането представляваше и любов и работа. Работех в две фирми, и главно пишех за ФК Партизан. В този сектор, гледайки мачовете, започнах да забелязвам аномалиите в поведението на повечето за които пишех, споделях с приятелите впечатленията. Днес рядко гледам домашен футбол, отвратиха ме хората, които живеят от него, но и течението за което пиша също така ме отдалечи от стадиона.

Най-свежият пример на отношенията към домашното и чуждото производство са Сейдуба Сума и Умар Садик. Играл съм футбол и не мога да разбера защо тези момчета получават овации от трибуните, а не да речем Страхиня Павлович или Филип Стеванович? Обиждайте ме свободно, но не знам някога в историята на Партизан да е играл толкова скъп футболист като Сума, а на терена да изглежда като ритащ за здраве, който за тактика не е чел дори и във вестниците. Мога да разбера, че получава овации от ложата, защото там седят хора, които трябва да го продадат и поне да върнат вложените пари, потрошени за "продукт", който преди купуването не са и погледнали както трябва.

Човекът беше представен с медийна помпа, жонглира пред привържениците... Ето и до ден днешен никак да престане да жонглира. Така в Партизан не е представен своевременно ни Милко Джуровски. Садик? Момъкът, който седи на оградата и разговаря по мобилния телефон, докато мачът тече, нападател на който трябват десет положения да постигне гол? А, ако това не е Линг Лонг лига. И отново нямам нищо против, ако същото могат да направят Милетич, Иванович, Урошевич или Остойич. Честно, дали някога тези момчета биха получили овации от трибуните, а преди това да са телефонирали насред мач, седейки на оградата? Или завинаги биха останали белязани от привържениците и цялото общество, както да речем Никола Нинкович, който дръзна да се разправя със запалянко, който му засегна всичко живо...

Защо сме към скъпо платените и средняшки чужденци толерантни, а нашето гълчим след всяка грешка. Искате да изброявам лошите ходове на Садик и Сума, или няма нужда? По-добре помните онези на Милетич? В свежата памет ми е престоят в Партизан и на българина Валери Божинов. Вярвам, че това му е най-добрият период в живота. За футбол за здраве и непрекъснатия излишък килограми бе награждаван с овации, въпреки че не вкара гол в нито един важен мач за клуба. Неговото ангажиране да беше поне добър маркетингов ход... Може би беше по-добре управата да опита с легендарния Пеле, ефектът на терена би бил същия. Онова което със сигурност знам е, че местен играч с такова постижение би бил "изгорен на клада", да не припомням момчетата, които заради българина губеха минути.

Обичам града, па обичам и да излизам и до днес... И като такъв виждам всичко, понякога и каквото не трябва. Спомням си, че своевременно в кафенето в което ходех непрекъснато идваха бивши баскетболисти на Партизан, американци.  Няма да пиша имена, въпреки че мисля, че и двамата завършиха кариерите. Обичаха да остават до късно през нощта, наслаждаваха се на голямо уважение от трибуните, никога не са наказвани за "неспортен живот", дори не бяха етикетирани по негативен начин. Да се разберем, от онези съм, които смятат, че всеки трябва да живее както иска, ако нощният живот няма последици за работата, защо би пречило на някого. Но отново говорим за различни аршини, нашите спортисти се етикетират като сплавари, пияници, па по този начин ги третира и широката общественост, чети привържениците. Достатъчно е някой да бъде видян в града, и ето история. А, чужденците, които взимат "бърдо пари" имат подкрепа във всеки смисъл на тази дума. И то главно средняшки чужденци.

Гледал съм почти всеки баскетболен мач на Партизан. Цялата зала скандира "Мозли, Мозли..." Добър, сърдечен американец. Но не по-талантлив, напротив, от Загорац или Ярамаз. Какво да направят те двамата да им скандира цялата зала? Със Загорац съм имал възможността да разговарям, чудесно момче и баскетболист, посветен на спорта, истински пример. Някой който заслужава непрекъснато да получава подкрепа, и би му означавала, защото може да бъде от помощ и на националния отбор. Освен това, премина един трънлив, тежък път да сбъдне своите мечти и да заиграе за Партизан.

Бях свидетел и на наскорошното баскетболно дерби. Главното впечатление ми е онова, което се случи след мача, по-точно атаките срещу Филип Чович. Звездашите намериха главния виновник в плеймейкъра, който след отличен мач искаше да бъде герой и направи два лоши хода в решителните моменти. Преди това държеше отчайваща Звезда в равенство и беше най-добър играч на своя отбор. Чакайте, а какво с Гист, Браун, Дженкинс... Каква производителност имаха играчи, които "танцуват" за много пари, а се крият от отговорност, играят сякаш за пръв път са на паркета. Ако някой американец беше направил точно същото както Чович, нямаше да чуем нито дума критика. И не помисляйте да ми лепите етикет приятел на семейство Чович. Не познавам хората, и нямам намерение да разширявам кръга на своите приятели.

Звезда във футбола преди някоя нощ доживя убедителна загуба от Байерн в Шампионската лига. За съжаление, не е някаква изненада. За съжаление, не е и реакцията след мача. Слушам, чета, Ньегош Петрович не е дораснал, Милунович е бавен, Гобелйич не може... А, какво могат Каняс, Гарсия, Боачи... или Ван Ла Пара, Томане, които не играха? Нима чужденците със своето качество и парите, които получават трябва да изнесат силни мачове, да помогнат на по-младите и неопитните по-добре и по-бързо да се адаптират. Хора подкрепете Ньегош Петрович, защото има качество и ще бъде по-добър играч от всички амнистирани от критика след мача с Байерн. Средняшките, изброени чужденци ще напуснат клуба с пълни джобове, и без помисли за срамните издания в дуела с баварците. Това че целуват емблемата на екипа е част от научен ритуал, който на нас по тези пространства изглежда буди специални емоции и умее да заблуди следата... Хареса ми изявлението на Милан Борян след мача, не като каза, че Звезда не е за Шампионската лига, а че на отбора липсват играчи, които знаят какво е и коя е Звезда, намеквайки за Филип Стойкович и Вуядин Савич. Подписвам!

Дали си спомняте може би Едуард Пачеко? Бразилец, нападател, игра в Партизан. Доведен с трансфер за над милион евро. Вкара един гол и веднъж направи шпагат на центъра! И за това получи овациите на целия стадион! В същото време един местен момък Марко Шчепович преминаваше истинска голгота, а играч с голямо И в сравнение със споменатия. Но, бразилецът добре боравеше с нашите навици, може би добре и разпозна отношението, което имаме към всичко което идва отвън. Искрено, от този Пачеко започнах да забелязвам нещата от горепосочените примери, и да разбирам колко всъщност ме нервира, че сме се променили в сравнение с някакъв мой период на отрастване.

Признавам, притеснява ме колко всъщност не уважаваме сами себе си, комшията, ближния, колко сме станали снизходителни, без достатъчно гордост... Гледам и на улицата как хората реагират различно когато някой им се обърне на английски. Заблестяват очите, искат да покажат как знаят език, да се покажат на другите в най-доброто възможно издание. Но като чуят майчиния, отговарят в стил "къде точно мен намери."... Наистина не уважаваме себе си достатъчно, па се чудим защо не ни уважават. Може би е по-добре тук да спра, обещах да се фокусирам само на спорта. Мога да получа "комплименти" ако тръгна нататък.

Във всеки случай, добър домакин съм, така са ме учили, не фокусиран на своето, което в моето възприятие на живота винаги ще има предимство в сравнение с гостите. Знам, че сте разбрали метафората...

Автор: Павле Живкович

Революция в Полша: Задължително местен играч до 21 90 минути, ако се контузи и няма друг - с 10!

От друга страна, премахнато е ограничението за чужденци.

Националният отбор по футбол на Полша още беше в проблеми, окуражени от успехите на Роберт Левандовски и още някои печалбари, преди всичко в Бундеслигата, Футболният съюз на тази страна опита да използва момента и да направи нещо добро за бъдещето на представителния състав. През ноември 2013 ограничи броя на чужденците извън страни от ЕС - по законите не е могъл да направи това и за тези от ЕС - но като това решение не е дало желаните ефекти, поляците решиха да пробват нещо ново. От сезон 2019/2020 всеки клуб в Екстра класата ще трябва през всичките 90 минути да има играч До 21 на терена!

И то не какъвто и да е. Или той ще има полско гражданство или ще трябва да е в клуба минимум три години. Англичаните биха казали че е "homegrown", съответно продукт на домашната школа. Очевидно люти заради това, че елитните клубове не дават на младите играчи достатъчно минути да натрупат опит управниците на Съюза обявиха, че повече няма да толерират това.

Какво означава това? Внимавайте сега...

Ако играчът до 21 години се контузи, а клубът на пейката няма друг млад играч да го замени ще продължи да играе с десетима на терена! Ако играчът до 21 г получи червен картон, всичко е наред, нормално ще продължат да играят с десетима, но не трябва да се вкарва още един млад футболист.

От друга страна, Съюзът премахна ограничението за броя чужденци от страните извън Европейския съюз. Когато то беше въведено можеха да се довеждат трима играчи извън ЕС, а от сезон 2016/17 само двама могат да са на терена. Броят чужденци в Полша обаче расте - за четири години са почти с 30 повече в Екстра класата - па в Съюза са преценили, че това ограничение просто не е практично.

Но затова - млад играч като задължение. Всякак интересно. Ще видим колко и успешно.

Когато чужденец вкара гол, Партизан не губи вечното дерби

Рикардо Гомеш показа в 158-ото вечно дерби, че е подходящ играч за Партизан. Имаше, чак и между привържениците на Партизан, такива, които съмнително въртяха глава когато най-добрият голмайстор на португалската втора лига подписа договор с черно-белите. След "бомбата", която завърши зад гърба на Милан Борян в неделя вечерта Рикардо отклони тези съмнения и всякак записа своето име в историята на клуба от Хумско. По много причини.

Не смятайки футболистите от държавите от бивша Югославия, като да речем Черна гора и Босна и Херцеговина, Рикардо е юбилейният 10-и чужденец, който постигна гол в най-големия мач на сръбския футбол. Общо погледнато, ако се вземат предвид и мачовете от национална купа, чужденците са вкарали общо 21 гола.

Онова което също е интересно е фактът, че Партизан почти не губи мач когато чуждестранен футболист разтърси мрежата на вечния съперник. В 16 такива дербита, само веднъж черно-белите са победени от Звезда. Това беше в 150-ото вечно дерби, когато Седрик Гогуа доведе Партизан до преднина в Хумско, но гостите по-късно стигнаха до пълен обрат.

Освен това, статистиката казва, че черно-белите са записали девет победи с голове на чужденци, а шест пъти е било нерешено. Затова и стои твърдението, че играчите пристигнали извън границите на Сърбия в голяма степен са помогнали на Партизан да направи доминация от 2007 година насам с осем шампионски титли и шест купи.

И още едно нещо. Рикардо в неделя стана шестият играч на Партизан, който в дебюта във вечното дерби постига гол. Преди него, това се удаде на Алмами Морейра, Клео, Принс Тейго, Седрик Гогуа и Леонардо.

Когато става въпрос за своеобразна класация на голмайсторите във вечното дерби, продължава да е неприкосновен сенегалецът Ламин Диара, който пет пъти е разтърсвал мрежата на Цървена звезда. По три пъти голове са вкарвали Морейра, Тейго и Леонардо, а два пъти мрежата е опъвал бразилецът Жука. Клео, Гогуа, Евертон, Сейдуба Сума и сега Рикардо са бележили по веднъж. Общо 21.

Като Рикардо ще има възможност да подобри постижението на 27 февруари следващата година, когато се играе вечно дерби №159 на стадион Райко Митич, а до края на сезона ще има трети сблъсък между Партизан и Звезда в Супер лигата.

Головете на Партизан от чужденци във вечните дербита

131 дерби (Партизан - Цървена звезда 2:2) - Морейра
133 дерби (Партизан - Цървена звезда 1:1) - Жука
134 дерби (Цървена звезда - Партизан 0:2) - Диара, Жука
135 дерби (Партизан - Цървена звезда 1:1) - Морейра
136 дерби (Партизан - Цървена звезда 2:0) - Диара
137 дерби (Цървена звезда - Партизан 1:2) - Диара, Клео
139 дерби (Цървена звезда - Партизан 0:1) - Морейра
140 дерби (Партизан - Цървена звезда 1:0) - Тейго
150 дерби (Партизан - Цървена звузда 1:2) - Гогуа
151 дерби (Цървена звезда - Партизан 1:1) - Евертон
152 дерби (Партизан - Цървена звезда 1:0) - Леонардо
154 дерби (Цървена звезда - Партизан 1:3) - Леонардо 2
156 дерби (Партизан - Цървена звезда 1:1) - Сума
158 дерби (Партизан - Цървена звезда 1:1) - Рикардо

полуфинал за Купата 2007/08

Цървена звезда - Партизан 2:3, Диара 2

полуфинал за Купата 2010/11

Партизан - Цървена звезда 2:0, Тейго 2

Класиране на голмайсторите:

5 - Диара
3 - Морейра, Тейго, Леонардо
2 - Жука
1 - Клео, Гогуа, Евертон, Сума, Рикардо

Ще стане ли скучният футбол норма?

Тази седмица Тони Пюлис беше последният мениджър, който си загуби работата.

Неговото обвинение? Загуба на твърде много мачове, неговата марка футбол беше мъчителна за гледане. Клод Пюел си загуби работата миналия сезон, защото неговата марка също беше отегчаваща (някой спомня ли си домакинският мач срещу Хъл?).

Най-богатите шест клуба са напълно извън обсег. Техният опит да се обогатят още през тази година с по-голямо парче от ТВ парите беше осуетен... засега. Остатъкът от клубовете във Висшата лига се борят да останат в първенството и може би, с късмет, да спечелят купа. И в това се крие основата.

Пюел напусна въпреки че завърши 8-ми и отиде на Уембли. Доста странно? Да и не. Уотфорд завърши 17-ти, но само на шест точки зад "светците". През този сезон първенството също е много тясно. Всяка точка е ценна, а през миналия сезон, разликата между всяко шампионатно място беше зашеметяващите 1,9 милиона паунда.

Със замъгляващите очите богатства на Висшата лига за печелене, не е голямо чудо, но е голяма причина за притеснение, че толкова много английски клубове са в чуждестранни ръце. Повечето от клубовете в Мидландс са китайско притежание, като Саутхемптън.

След всеки уикенд, футболните собственици, хедж фондове и голям бизнес от целия свят проучва представянето на техния актив, т.е. клубовете на които ние плащаме, за да подкрепяме. Позицията в първенството е началото на всичко и краят на всичко. За всеки собственик по света е императив неговата инвестиция да остане над застрашителното трио в дъното и да продължава да максимизира доходността. Чемпиъншип е пълен с амбициозни клубове с още по-амбициозни чуждестранни собственици чакащи да се нахвърлят.
 
Това ни връща към Пюлис и Пюел. Смея да кажа, че техните компетенции бяха същите, забавление на тълпите... защото сме в развлекателния бизнес в крайна сметка? Но, можете да заложите и последния си долар те бяха пробити от задачата да не изпаднат. Опитай и се изкачи колкото можеш по-високо, но... тази врата на капана трябва да е като китайско мъчение за мениджърите.

Може ли това да е причината толкова много мениджъри нагоре и надолу по лигата да усвояват толкова прагматични поведения и стратегии? Това ли е причината толкова много мениджъри да са повече от подготвени да отегчават тълпите до сълзи с подреждането на отбори, които да не губят... и с надеждата да отмъкнат всичко с гол против очакванията? Пюел беше отхвърлен само за да поеме Пелегрино и да прави абсолютно същото!

Може ли такъв сорт футбол сега да се превърне в норма, особено ако следващата ТВ сделка отново пробие покрива дори повече? Надявам се, че не, но имам чувството, че ще го направи. Бордовете на големия бизнес по света не трябва да седят през тъмните съботни следобеди.

Големият въпрос сега е... ние привържениците ще се примирим ли? Единствената възможност е да гласуваме с нашите крака... но ще го направим ли? Дори и да го направим, съмнявам се, че далечният собственик го е грижа.

Автор: Мартин ван Туил

Демографско изследване на европейския футбол

Футболната обсерватория ЦИЕС направи анализ на еволюцията на демографията на европейския футболен трудов пазар за играчи. Изследването покрива темите за трениране (клубно тренирани играчи), интернационализацията (чуждестранните футболисти) и стабилността (играчите привлечени през годината). ЦИЕС в момента е единствената организация в позиция да представи такъв анализ.

Статистическите индикатори , които са разгледани ни позволяват да сравним политиките преследвани от клубовете в съставянето на техните отбори както на временно така и на пространствено ниво. Пробата е направена от 466 отбора участващи в 31 топ шампионата на членовете на УЕФА. Изследването покрива период от девет години между 2009 и 2017.

За да бъде взет под внимание, футболист трябва да присъства в първия отбор на анализираните клубове към 1 октомври. Освен това, той трябва вече да е играл в мачове от местното първенство по време на текущия сезон, или, ако това не е случаят, да има участие в двубои от мъжкото първенство по време на всеки от предишните два сезона. Вторите и третите вратари са включени във всички случаи.
 
Трениране

Анализът на тематиката на тренирането се базира на дефиницията за клубно трениран играч както е измислена от УЕФА и използвана от редица национални първенства, за да окуражи назначаването на местни футболисти. Клубно тренирани играчи са тези, които са прекарали поне три години във възрастта от 15 до 21 г в техния клуб работодател.

Между 2009 и 2017, пропорцията на клубно тренирани играчи в съставите на анализираните отбори е спаднала от 23,2% до ново негативно рекордно ниво от 18,5%. Това е осмата поредна година на последователен спад. Това откритие подчертава интензификацията на мобилността на футболистите, както и неефективността на мерките приложени да окуражат назначаването на местни играчи.

В само едно първенство, топ дивизията на Словакия, клубно тренираните играчи все още са повече от една трета от членовете на състава. През 2017, негативни рекорди са регистрирани в девет шампионата, включително турската Супер лига. На другия край на скалата, няма забелязани положителни рекорди. Пропорцията на клубно тренирани играчи е по-малко от една десета в четири държави: Турция, Португалия, Италия и Белгия.

Чужденци

Понятието за чужденци определя играчи пораснали извън националната асоциация на техния клуб работодател и които са се преместили в чужбина по причини свързани с футбола. Тази дефиниция ни позволява да изолираме миграции директно свързани с практикуването на футбол. Всъщност, играчи с чуждестранен произход пораснали в асоциацията на техния отбор работодател не се считат за чужденци.

По време на обхванатия период, пропорцията на чужденци в съставите нараства постоянно: от 34,7% през 2009 до нова висока рекордна стойност от 39,7% през 2017. Нарастването всъщност се е ускорило през последните две години: +1,1% на година от 2015 срещу около 0,5% на година за предишните шест години.

През 2017, Турция надмина Кипър като страната с първенство направено от най-висок процент чуждестранни футболисти: 65,5%. Тази пропорция е поне 50% в седем първенства, включително английската Висша лига и италианската Серия А. Чужденците представляват по-малко от една четвърт от съставите само в две държави: Сърбия и Украйна.


Стабилност

За да се измери стабилността на отборите, ние калкулираме процента играчи назначени от техния клуб работодател по време на референтната година. Футболистите, които са се присъединили към състава на първия отбор директно от младежката академия не се считат за нови попълнения.

Между 2009 и 2017, процентът на нови попълнения в съставите на анализираните клубове е нараснал остро от 36,7% на 44,8%. През 2017, нов рекорд е регистриран в 11 от 35 проучени първенства: Белгия, Франция, Унгария, Израел, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Швеция и Украйна. Този резултат също показва ускорението на мобилността в трудовия пазар на футболистите.

На 1 октомври 2017, играчите подписали по време на годината представляват повече от половината на съставите в осем шампионата, включително португалската Примейра Лига (57,6%). В другия край на тази скала, клубовете с най-стабилни състави могат да се намерят в немската Бундеслига (30,9%) и английската Висша лига (33,3%).

С минаване на времето, стабилността стана лукс, който няколко първенства и клубове могат да си позволят. Разликите между шампионатите също са обяснени от различните подходи в начина по който се възприема футбола като бизнес. Въпреки регионалните различия, нашите анализи показват, че спекулациите около трансферите на играчите са все по-често срещана дейност за повече клубове и първенства из Европа.

Заключение

Нашето изследване потвърждава нарастването на мобилността на играчите в трудовия пазар на футболистите. Съставите на отборите са все по-нестабилни. Още повече, мобилността се появява дори по-рано по време на кариерата на играчите. Постоянният и значителен спад в бройката на клубно тренирани играчи в съставите е видимо последствие на този процес.

Мобилността на играчите не обръща особено внимание на националните граници. Продължителното нарастване на процента на чужденци показва нарастващата интернационализация на европейския трудов пазар за футболисти. Това положение на нещата е основно в предимство на най-богатите клубове и първенства, които са способни да съберат най-добрите футболисти без значение на техния произход.

Редовността на наблюдаваните тенденции ни позволява да потвърдим, че истинска промяна тече в европейския футбол на топ ниво. Основният въпрос е да се знае колко далече този процес може да отиде без да застрашат интереса на турнирите, доверието в професионалния футбол и неговото устойчиво развитие в повечето държави.