Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова по-добре. А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?
Нека си ги има всичките тия нискотарифни и презокеански полети, стерилни летища със скъпоценни сандвичи и безмитни магазини; да се замислим за миг за магистралите, всички същите, с изфабрикувани бензиностанции и кръчми миришещи на дизел, които ви позволяват от населените места да видите само табелите (пфу!); и проклети да са неудобните автобуси, тези гигантски мобилни устройства за мъчение на всеки по-висок от 180 сантиметра.
Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова по-добре. Защото и Милош Хрма и Ана Каренина и кучетата, които ги обичат и Ориент Експрес който се клати през Белград след убийство във Винковац, и мустакатите кондуктори и чужденци с Lonely Planet в ръце и всички онези песни за влакове, и шумолене на вестници и закъсняването в тръгването, какво, всичко това са релси, всичко това е живот.
А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?
Как да няма? Историците на хубавата игра нашироко ще подсещат за връзката между развоя на железниците и професионализацията и ръстът на популярността на футбола.
Течението започва от края на 19 век, а доминира в първите десетилетия на двадесети, когато общественият транспорт се разтяга до всяко по-голямо място в Англия, ще се създадат условия за нещо което днес може да се нарече "организирано подкрепяне": отиване на гостувания, не само на домашния терен, ще донесе пълни трибуни, ръст на цената на билетите и ще даде на клубовете да започнат да плащат на играчите. Дотогава онези долу на тревата са били прекариат, гладиатори в нагъчкани модерни колизеуми, нещата са започнали да се променят с тракането на железните колела...
Па и Манчестър Юнайтед се фука с 1878, сякаш тогава е създаден той, а всъщност е започнат Нютън Хийт Ланкашър и Йоркшир Рейлуей, основателите са били работниците по поддръжка на вагоните от депото в Нютън Хийт...
Къде сме тръгнали по тези чудни шини? Защо изведнъж сме се сетили за романтиката на паралелната писта, каква връзка има днес разписанието на влаковете с футбола?
ЧФР Клуж - Caile Ferate Romane - дословно означава "Румънски железници" остана без победа в 90-ата минута срещу Стяуа, въпреки че отборът на легендарния Дан Петреску (помним го най-вече в Челси, който ще заобича толкова че ще кръсти едната си щерка на лондонския клуб!) водеше почти през целия мач.
В система подобна на нашата, сръбската, с плейофи, по-малко популярния, но по-успешният клуб от Клуж - Университатеа тъне в трета лига - продължава да има големи шансове да спечели четвърта шампионска титла, макар че след тази каръшка колизия ще му е по-трудно.
А това не би било, искаме да кажем, триумф само за големия Петреску, който търси нов трофей след успеха с краткотрайния проект наречен Униреа, а и за любителите на железниците, работническите и "релсовите" отбори по света.
А ги има, и не им върви лошо, този сезон...
Има ги особено в Източна Европа, макар че не само тук, затулени фарове в морето клубове които би основала - или би ги подкрепяла - войската или службите...
И това никога не са обикновени клубове, как биха могли да бъдат, когато в тях е втъкан и мрамор, и камък, и желязо и чакъл, и сини униформи и свита гордост, която имат всички железничари по света - дали сте срещали някога машинист, който не обича своята работа? Ако в следващия живот не съм кондуктор, поставете ме поне за стрелочник! - и някакви деца, които през миналия век се разтоварвали след изморителна работа като играели футбол, а тогава решават и да го формализират...
На нас, разбира се, първа асоциация ще бъде Железничар, най-познатия от всички едноименни клубове в бивша Югославия.
Жельо беше контра на това, контра на елита и политиците и апаратчиците, Жельо беше клуб на коренното население, първите жители, работническата класа, ще напише веднъж Мильенко Йергович, че точно заради това, с този комплекс, трябвало да изгуби от Видеотон, а ние ще кажем, па да, но само Железничар, в държавата Босна, която е градила своите релси на младежки работнически акции още докато по шумата са се крили и четници и усташи, само синият Железничар е можел да стигне до Видеотон и до шанс така да се издъни, в една държава, която умееше да цени своите релси, преди диверсанти да вдигнат всички релси във въздуха, а техния път да бъде прикрит от корени и забрава и нехайство.
Само на Жельо, стоим твърди като прагове, е можел да се случи Осим. И обратното...
Докато обичахме железниците и влаковете, съществуваше и онова стадионче на белградския Железничар в Бара Венеция, а един ден някой решил, че релсите не са важни, и историята не е важна, и футболът не е важен, и сега са ни останали някои по-малко познати железничари в Сърбия, докато и на тях не им угасне семафора. (Как и по друг начин е можел да се казва един пристоен клуб от Лайковац?)
Ако не е бил Железничар, бил е Локомотив - онзи московския, разбира се, па онзи от Лайпциг на който капитализмът ще поиска да открадне привържениците и целия град, като вече не е могъл да му отнеме първата шампионска титла на Германия и финала за Купата на носители на национални купи през 1987.
Губят го от Аякс с Ван Бастен, Бергкамп, Рийкард, Витчге и треньор Йохан Кройф...
Чак и тази генерация "локомотивци", чийто най-познат представител е Олаф Маршал, много по-късно сляп пътник в отбора на Берти Фогтс на Световното първенство през 1998 година, ще бъде официално аматьорски отбор, с трудови книжки в железничарското предприятие в Лайпциг, важен транспортен център в ГДР.
Пък е, още сме в източните пространства, бил Локомотив от София, па от Пловдив, па загребския, който превърнаха във филиал на Динамо. Или е можел да бъде Работнички, или би бил букурещкият Рапид, докато и румънците са мечтали за бързи релси, или ще се крият в съкращения, като DVSC, Debreceni Vasutas Sport Club, или само истинските познавачи ще знаят, че седемкратният шампион на Полша, Лех от Познан - и той тази година, както и Клуж, както и Железничар, се бори за титлата - дълги години, и то точно по време на най-големите успехи през осемдесетте и ранните деветдесетте, бил клуб на работниците в железницата.
В напредналите държави, в либералните икономики, които едва дочакали да приватизират своите железници, връзката между релсите и футбола бързо би изчезнала, макар и номинално, макар че го има, да кажем, японският ДЖЕФ Юнайтед (ДЖЕФ всъщност е JR East Furukawa, компанията, която управлява железопътния транспорт в изтока на Япония), но генерално, нещата не изглеждат добре за нас, любителите на единственото хуманно превозно средство...
Затова е важно, наистина е важно, Джиджи Бекали да не направи още някоя измама, затова ще следим финиша на румънското първенство и ще сме за потомците на железничарските работници от сърцето на Трансилвания, па за техните колеги в Полша, Босна, а и Локомотив от Москва да не се наведе през прозореца и да разсипе точковата преднина, която има пред Спартак.
И нека ги има всички стерилни летища и автобуси, дайте ни един терен, не трябва това да е голям стадион, две трибунки и релси в далечината, вместо табло влак, а "дизеляка" поздравява головете с дръпната сирена; дайте ни, през есента, четири-пет железничарски отбора макар и в квалификациите за Шампионската лига.
Автор: Марко Прелевич
Няма коментари:
Публикуване на коментар