Един Джеко: Писмо до децата на Босна и Херцеговина

 

Скъпи деца на Босна и Херцеговина,

Искам да ви кажа нещо важно. 

Нищо не е невъзможно.

Абсолютно нищо.

Ние имаме късмета, че сме босненци и херцеговци. И не ви казвам това само като човек, който е сбъднал своите мечти, а като момче, което преживя войната и което много лесно можеше да има съвсем различна съдба.

 Не обичам да говоря за времето на обсадата на Сараево, но е важно да разберете как беше наистина. Бях на шест години когато всичко започна. Спомням си първите сирени, мама ме сграбчваше и се криехме зад шкафа за обувки. Това беше първият ден. Продължи през следващите четири години. Не разбирахме какво наистина се случва, но всеки ден бяхме уплашени. Когато вече не беше сигурно да останем в нашата къща се преместихме в апартамента на моите дядо и баба. Беше малък апартамент, може би четиридесет квадрата, а ние петнайсетима спяхме на пода.

Често играехме Монополи. Знаете тази игра? Беше твърде опасно да излизаме навън, защото снайперисти дебнеха от всички страни, така че аз и моите роднини с часове седяхме на пода до балкона и играехме Монополи. Не мога да ви кажа, че ни беше забавно. Не бяхме щастливи, не можехме да се наслаждаваме на играта. Отвън се чуваха сирени и експлозии на гранати. Понякога всичко се тресеше толкова, че фигурките завършваха разхвърляни по пода.

Но всеки път когато играехме, това бяха малки моменти, когато можехме поне малко да побегнем в свой свят. За няколко минути забравяхме войната.

Забравяхме, че светът около нас се руши.

За момент можехме да сме само деца.

Разбира се, че често искахме да излезем навън и да играем футбол, но всеки ден гледахме как от съседство извозват ранени и убити хора. Все пак, как да задържиш дете искащо да играе затворено вътре четири години? Това е невъзможно, и това знаеха и нашите родители. Понякога, когато денят беше малко по-спокоен, мама отваряше вратата и аз излизах навън да играя с децата от околните сгради. Никога няма да забравя израза на нейното лице, когато отваряше тази врата. Имаше блага усмивка, защото беше щастлива да ме види как си играя. А тогава поглеждах в очите й и виждах колко е загрижена, че може никога да не се върна.

 

Всички от време навреме бяхме принудени да излизаме навън. В апартаментите нямахме вода, трябваше да се вземат туби и бидони и да се чака на улицата да ги напълниш. Разбира се, асансьорите не работеха. Нямаше ток. Така че с пълните кофи полека се качвахме. Трети етаж... четвърти етаж... още само шест етажа. Сигурно бях най-подготвеното дете в Сараево. И храна нямаше достатъчно. Нашите родители рискуваха живота си, за да ни осигурят да има нещо да ядем. Но понякога, като по чудо, храната падаше от небето. Ние ги наричахме просто пакети. Нямахме представа откъде идват, нито ни интересуваше. Това бяха порции за войници. За нас имаха вкуса на най-хубавата храна на света. Когато всеки ден ядеш едно и също, фъстъченото масло изглежда като дар от небето.

Накрая преживяхме. Когато днес си спомня за всичко това, невероятно ми е колко силни сме били. А бяхме само деца. Но войната нямаше никакъв смисъл. Толкова невинни хора бяха убити, а заради какво?

Заради пари. Власт. Нечие его.

 А всъщност за нищо.

Днес, когато в новините видя война където и да е по света, изпитвам гадене в стомаха.

Не искам да виждам това повече, никъде по света.

Но по някаква причина, възрастните никога не се научават.

 

Бях на почти десет години когато обсадата свърши. Не мислех за това да стана футболист.

Искрено, изглеждаше ми толкова невъзможно, че не се и реших дори да мечтая за това. Знаете ли, тогава всичко беше разрушено. Терените, които днес виждате, на които играете, бяха изгорени до основи. Продължих да играя футбол само защото много го обичах. Баща ми ме водеше в малка училищна спортна зала където тренирах през първите месеци. После хората полека взеха да чистят терена и чертаеха бели линии по изгорялата земя. 

Моят баща по това време работеше като доставчик на хляб и сладкиши, но когато започнах да играя в първия си клуб, взимаше почивки от работа, за да може да ме кара на всяка тренировка. По пътя винаги ми говореше, че най-важно е да бъда добър човек и да уважавам всички хора еднакво, без значение кои са, откъде идват и с какво се занимават. Това няма да забравя никога. Той се е занимавал с футбол, играл е в ниските дивизии и беше мой герой. Всеки път когато слизах от колата, той ми даваше банан и казваше "късмет, сине".

През уикенда заедно гледахме мачове, което за мен беше малка пауза във всекидневното гледане на мексикански сапунки с майка ми. По това време италианската Серия А беше най-доброто първенство. Чували ли сте за Шевченко, нападателя на Милан? Обожавах Шева. Обожавах Италия. За мен тогава изглеждаше като държава от приказките на другия край на света. Не можех да си представя, че един ден ще играя футбол там. Не изглеждаше реално. Само се надявах да играя за първия отбор на моя Железничар. Тогава един от треньорите в клуба започна да ме нарича Шева, защото бях рус и вкарвах много голове. Помислих си, добре, може Шева!

 

Тогава един ден, когато бях на 19 години, дойде друг треньор и каза, че иска да ме вземе в Чехия. Не исках да напусна Босна и Херцеговина, но ми говореше, че там ще имам по-добра възможност да сбъдна мечтите си. Да ви кажа честно, нямах представа какви са мечтите ми. Само исках да съм по-добър. Вярвах в себе си. Най-силната част от моето тяло беше моят ум. Когато дойдох в Теплице си казах: "Едине, трябва да работиш повече от всички останали или ще те пратят вкъщи."

 За мен платиха 25 хиляди евро.

Почти две години по-късно подписах с Волфсбург. Когато играхме срещу Милан, смених тениската си с Шева.

Тогава преминах в Манчестър Сити срещу 37 милиона евро.

После заиграх в Рома.

Израснах във война. Изведнъж живеех в приказка.

Никога нищо не е невъзможно.

Чак и да отведеш Босна и Херцеговина на Световно първенство.

 

Спомняте ли си 2014 година? Повечето от вас вероятно тогава не са били родени. Но когато се класирахме на нашето първо Световно първенство, това беше един от най-щастливите дни в нашите животи.

Спомням си решаващия мач в Литва. Играхме на някакъв стар стадион. Когато съдията свири край, много наши хора започнаха да прескачат оградите, скачаха от стените и влизаха на терена. Проблемът беше, че тези стени бяха високи поне два метра и от тях се скачаше право на бетон. Спомням си, че се обръщах около себе си и гледах как хората тичат в екстаз към нас и си помислих: "Драги Боже, тези хора не са нормални."

Тогава забелязах един човек, който тичаше по-бавно от останалите. Куцаше и вървеше точно към мен. Видях сълзи в неговите очи. 

Това беше моят баща.

Питах го какво му се е случило.

"Ударих си крака като скочих", ми каза. "Но не се притеснявай. В този момент не усещам никаква болка!"

Само се прегърнахме и започнахме да плачем заедно.

 За съжаление, в Бразилия нямахме и късмет. Няма да се сетите за това, но аз вкарах гол на Нигерия, който трябваше да бъде признат. По това време нямаше ВАР, съдията сгреши и ние завършихме турнира в груповата фаза. Но нашата малка страна игра на известната Маракана. Показахме на света кои сме.

А сега отново сме тук.

 

Знаете ли кое е смешно? През март навърших четиридесет години, но още не съм празнувал рождения си ден. Аз съм мюсюлманин, беше времето на Рамазан, а след това имахме важна работа срещу Уелс и Италия. Па си помислих "знаеш ли какво, хайде да превърна това в забавление за рождения ден".

Добре си спомням момента в Уелс, губехме с 0:1, а аз погледнах таблото.

85 минута.  

Започна да ме обзема паника.

Изтича ни времето.

Получихме корнер, а мен ме пазеше по-ниско момче и помислих: отлично! Скочих, закачих топката с глава и тя завърши в мрежата. Но докато още празнувах си спомних, че в своята кариера четири пъти съм завършвал мач с дузпи. И всичките четири загубих.

За щастие, нашите младежи в националния отбор знаят как се бият дузпи. За разлика от нас ветераните, те не мислят твърде много, само ритат и вкарват.

 

А тогава в Зеница посрещнахме Италия, а мен искрено ме беше страх от Донарума. Знаете, той е огромен човек. Наистина не бях сигурен, че бих вкарал дузпа, ако бях изпълнил срещу него. Но стана така, че си контузих рамото в последната минута на продълженията и трябваше да изляза от терена. Всъщност не можах и да видя нашата първа дузпа. Докторът още ми фиксираше ръката към тялото, седях на пейката, а треньорите и другите играчи ми скриваха гледката. Само чух викът на трибуните, когато топката влезе във вратата и помислих...

Виж, това може да е знак, че не трябва да гледам. Не смея да гледам. Няма да гледам. Само ще слушам народа. Само ще слушам своя народ.

Тогава Италия изпусна и шумът стана невероятен. 

Пропуснаха отново и реакцията на хората беше луда. Но само седях и се молех и се молех. Всичко което можех да видя бяха гърбовете на нашите треньори.

Когато Есмир тръгна да изпълни решаващата дузпа, нашият селекционер се обърна и само ми каза, че и той повече не може да гледа. Дойде до мен, прегърнахме се, подпряхме глава един на друг, затворихме очи и слушахме...

Това беше най-чудният звук някога.

Чухме когато Есмир удари топката.

Публиката въздъхна "аххххххх..."

Джиджи закачи топката с пръсти.

От трибуните се чу "Охххххх..."

Стадионът утихна напълно за миг. Това беше най-дългата милисекунда в моя живот. А тогава... Експлозия.

Крясъци, факли, дим и заря. Хора скачат навсякъде. Всички от нашата пейка търчат към терена. Аз прегърнах моя селекционер още по-силно, погледнах в небето и пуснах най-шумния вик в моя живот.

"ААААААААААААААХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ!!!!!!!!!!" 

Двадесет секунди, без прекъсване, само крещях.

Малката Босна и Херцеговина отново е на Световно първенство.

 

Да се направи всичко това не беше лесно. Не е лесно и сега когато съм на четиридесет години, когато гърбът боли всеки път като станеш от кревата и когато отново трябва да взимаш лекарства срещу болката. Но всеки път когато моето тяло иска да се откаже, спомням си всички празници, които съм пропуснал, месеците, които съм провел далеч от своето семейство, летните почивки, които съм прекарвал тренирайки и играейки, докато моите хора пиеха коктейли на плажа. Психически, много е тежко. Всяка критика продължава да боли. Но всеки път когато изляза на терена, аз още се чувствам като дете, като един от вас, с пеперуди в стомаха и блясък в очите.

И всеки път си казвам същото.

Струваше си.

Всичко си струваше.

Защото без лошите моменти ги няма и онези добрите. 

След като победихме Италия, първо се поздравих със своите приятели с които съм играл в Серия А. Тогава отидох да намеря семейството си на трибуните. Целунах своята съпруга. Прегърнах родителите. Без тях нищо от това не би било възможно.

 

Тази нощ и само да бъдеш в Зеница беше нещо специално.

 Колкото по-дълго съм отдалечен от Босна и Херцеговина, толкова повече я обичам. Вече двадесет години живея навън. Девет в Италия. Моите деца са родени в Рим. Това винаги ще бъде моят втори дом. Но всеки път когато посетя родителите в Сараево, всеки път когато моята майка готви, когато всички сме заедно, аз съм щастлив. Когато нося този екип, моето сърце бие по-силно.

Аз играя за своя народ. Аз играя за момчетата и момичетата от сараевските улици. Аз играя за всички различни култури и религии, които правят моята страна красива, въпреки че продължава да има хора, които искат да ни разделят.

Няма да успеят.

Не заради мен. Не заради възрастните. Ние никога не се научаваме. А заради вас, деца. Вие никога не се променяйте. 

Затова ви моля още едно нещо, може ли?

Няма значение дали живеете в Сараево, Рим или Сейнт Луис... Няма значение дали сте мюсюлмани, евреи, католици или православни...

Никога не забравяйте откъде идвате.

Вие сте босненци и херцеговци. Светът е ваш.

Обичам всички вас.

Ваш, 

Един

 

Треньорът на Железничар: Противниковият вратар е малко пълничък и топката лесно го цели

Футболистите на Железничар победиха вчера на Грбавица Тузла Сити с 1:0 в среща от 22 кръг на Премиер лигата на Босна и Херцеговина. Мачът след неговия завършек коментира треньорът на Железничар Амар Осим и разсмя с изявлението за вратаря на противника.

"Тежък мач против съперник, който с 11 играча добре се държеше към своя план. Имаха нещастието да останат с 10 играча и веднага получиха гол, това обърна мача. Дотогава бяха спокойни и можеха да чакат, защото малко ни приспаха. По-късно стигнаха до ситуация да губят и да имат играч по-малко. Опитаха да продължат да играят организирано, но не можаха", каза Осим пред СпортСпорт и допълни:

"Ние имахме пет или шест големи шанса. Накрая стигнахме до ситуация, че те имаха спорно положение в наказателното поле. Не трябваше да се стига до това при 1:0. Това може при 5:0".

След това Осим се обърна към някои грешки в своя състав, който въпреки редицата възможности не успя да вкара повече от един гол.

"В някои ситуации ние реагирахме аматьорски. На играчите се плаща да вкарват голове. На такъв терен тези пропуски са или несериозност или просто не знаеш. Ако не знаеш, тогава ще видим какво ще направим. Имахме пет или шест възможности, но не можахме да вкараме гол. ОК, вратарят беше и малко пълничък па и топката по-лесно го уцелва, но това не смее да се случва", заключи Осим.

Треньорът на Сараево се разплака след като бе уволнен

Поражението в дербито с Жельо му струваше работата...

Известният голмайстор на Цървена звезда и една от най-големите легенди на Сараево - Хусреф Мусемич, вчера беше уволнен от клуба в цвят бордо. Мусемич беше на пейката от 2017 година, миналият сезон спечели дубъл, а през този заради загубата в градското дерби от Железничар - 1:3 - остана без поста си. Макар че Сараево след този дуел дели първо място в класирането с Жельо, управата на клуба сметна, че Мусемич трябва да си отиде и така да приключи своя пети мандат на пейката.

Колко тежко му дойде раздялата със сараевците Мусемич показа когато по време на интервю за Хаят ТВ заплака. Не можа да скрие сълзите...

"Не могат да ми отнемат всичко което съм направил в Сараево, не могат да ми отнемат нито титлите, нито спечелената Купа, това е нещо което е история. Всичко останало го бъде и отмине. Това е нещо което ми се случва трети-четвърти път. Свикнал съм да ме сменят когато съм първи, евентуално втори. Трудно е да се каже нещо умно сега, не искам да се разправям... Това най-малкото не е коректно", каза Мусемич преди да заплаче...

Горан Брегович: Няма значение кой подкрепяш, винаги си малко за Звезда

Гостувайки в предаването АмиДжи шоу Горан Брегович описа една необичайна ситуация от своята кариера, която е свързана с футбола.

Веднъж лидерът на известната група Биело Дугме гостувал в град в самия юг на Мексико, където малцина биха помислили, че може да срещне сънародници.

За него този епизод е незабравим, па разказа това пътуване като най-впечатляващия момент.

- Короната за мен е като пристигнах в Мексико в един град, който се нарича Оахака. Звъни ми охраната и казва, че две момчета искат да ме видят, мои сънародници... Казах, пуснете ги. Идват двете момчета, казвам им, как сте се запознали в Оахака?

- Казва, вървя аз по улицата в тениска на Цървена звезда и виждам от другата страна един в екип на Партизан. Няма какъв друг да е в град Оахака в Мексико - разказа Брегович и предизвика смях в зрителите, но и реакцията на водещия Амиджич.

- Знам, че си привърженик на Жельо (Железничар Сараево - б.р.)...

- Няма значение кой подкрепяш, винаги си малко за Звезда - беше отговорът на Брегович.

Иначе, Брегович през лятото беше талисман на футболистите на Цървена звезда, които в Залцбург за реванша отпътуваха със самолета, който носи неговото име.

Хаос в Сараево: След шокираща загуба на Железничар, привържениците нахлуха на терена да бият своите играчи

Можеше Жельо днес да се приближи до първия в класирането Сараево на две точки изоставане, но преживя голяма издънка.

Претърпя поражение от последния до този кръг отбор в шампионата на Босна и Херцеговина, Звиезда 09.

И то по какъв начин, с гол в петата минута на добавеното от съдията време, когато стрелец за гостите на Грбавица беше сръбският защитник Саша Йовович. Веднага след попадението на Йовович съдията отсвири края на мача, а това беше "сигнал" за недоволните домакински привърженици, които нахлуха на терена.

Играчите и на единия и на другия отбор, щом видяха, че се подготвя инцидент, изтичаха в съблекалните, така че не се стигна до физически сблъсъци между Манияците и играчите. По-големи безредици осуети полицията, а как изглеждаше всичко това в Сараево преди по-малко от два часа - вижте:

Бурна седмица в БиХ: Футболисти ударени в джоба, отказаха да тренират, играч изгонен за уреждане

Интересно беше в изминалата седмица в Босна и Херцеговина. Футболистите на Железничар с бойкот на тренировката изразиха недоволството си по повод решението на управата да ги удари в джоба, стратегът на Зрински Блаж Слишкович говори за лошото правило за "четирима чужденци", както и за проблемите с липсващите играчи, с които се сблъсква и неговият колега от лагера на Челик Аднан Орнек. Защитникът на Звиезда Ибрахим Шкахич напусна клуба, защото президентът Борис Станишич го обвини в уреждане...

Сараево в момента е лидер, Железничар втори, а следващата неделя се очаква истински спектакъл на Грбавица. Бордо-белите преди дербито отиват на терена на ГОШК, докато Железничар е домакин на Звиезда. Двата отбора са големи фаворити и се очаква да дочакат най-големият мач в местния футбол в атмосфера на победители. Обаче, и в двата лагера има причини за страх. Чак седмина футболисти на Сараево (Шофранац, Адукор, Татар, Ханджич, Црепуля, Шабанович и Пидро) са заплашени от наказание ако получат жълт картон в Габела. От другата страна, от трето официално предупреждение ще се пазят Османкович, Крпич, Враньеш и Чурюрич. Липсата на някои от споменатите в дербито, без дилема, би било проблем за Хусреф Мусемич и Миломир Одович.

Паричните наказания за "сините", както пише местна спортна медия, са били големи. Това не се харесало на Сюлейман Крпич и другарите, които отказали да тренират в сряда. Набързо се огласил и Синдикатът на професионалните футболисти в БиХ, който застанал в защита на футболистите, а подкрепа дошла и от Сърбия и Хърватия.

"Наказването на играчи заради слаби резултати е в противоположност на международната практика и се смята за субективна оценка. Ако се наказват по същия принцип и ръководителите, по-голяма част от тях няма да получават заплати. Подкрепа за играчите на ФК Железничар, само заедно и сговорно", стои в съобщението на сръбския Синдикат на професионалните футболисти Независимост.

Като става въпрос за аферата около урежданията на мачовете, Ибрахим Шкахич твърди, че съвестта му е чиста.

"В медиите се появиха мои изявления, измислени, разбира се. Не съм говорил пред журналисти, защото историята е пренапомпана и увеличена, а другото нещо е, че изобщо не съм загрижен. Полицията направи разследване, чист съм. От четвъртък съм свободен играч, разбрах се за взаимно разтрогване на договора с Борис Станишич, съжалявам, че всичко е представено така и че някои хора използваха това да свалят калта от себе си. Все пак, това е голям спортен деятел и човек, който може да направи нашата Премиер лига само по-качествена", заяви Шкахич.

Ден по-късно му отговори президентът на Звиезда Борис Станишич.

"Шкахич е имал хубави думи за мен? Супер. Драго ми е, разбира се, няма да говоря за себе си. Млад съм във футбола, трънлив път е пред мен, а Шкахич всичко което казва нека му е на душата. И всичко което е направил, както и на мен, ако някъде съм сбъркал", изтъква първият човек в Звиезда 09.

Случаят продължава да не е завършен, но изглежда, че цялата цена ще плати Неманя Вейнович, към който Станишич също насочи пръст, Твърди се, че Вейнович е и започнал аферата.

"Вейнович не говори с никого, в болничен е. Срещу него е повдигнато обвинение, а последиците за щетата, която ми нанесе са неизмерими. Представете си да изпаднем от Премиер лигата? Това е голяма щета, нищо повече не е нужно. Сега опитваме да се оправим след всичко, вярвам че ще успеем с Божията помощ".

Звиезда 09 в момента има 11 точки и се включи в борбата за оцеляване след катастрофалния старт на сезона.

Зрински, като един от най-силните в първенството, не смее да се хлъзне срещу Челик, след като загуби минимално от Железничар. Избраниците на Блаж Слишкович имат лека програма, а в тяхна полза е и фактът, че следващата седмица копия кръстосват Сараево и Жельо, така че реално могат да излязат на второ място.

"С оглед на негативния резултат отпреди седем дни сигурно с притеснение очакваме тази среща. Не смеем да си позволим нова издънка. Уважаваме Челик и неговите резултати, но с оглед на Железничар, императив за победата се поставя от само себе си", каза Слишкович.

Стратегът на Зрински се обърна и към неефективността на нападателите.

"Не можем да се похвалим с голям брой възможности, за да кажем че много сме изпуснали. Средната линия е тази, която създава възможности, да сме имали седем, осем, бих казал, че нападателите са "отказали". Не искам да хвърлям вината върху средата на терена, всички сме еднакво виновни. Надявам се срещу Челик да бъде доста по-добре."

И за край, Слишкович за правилото което го мори...

"Правилото за четирима чужденци за всички нас представлява проблем. Не искам да критикувам онези, които са приели това правило, но не знам какво носи то. Принудени сме да слагаме млади играчи без оглед на това дали са качествени или не са. Не получаваме нищо като качество за клубовете, нито игра, напротив смятам, че сме ощетени. Не ме интересува на кого отговаря това, но това не подобрява футбола в БиХ, защото такъв закон няма твърде много смисъл. Как да обиграеш отбор за Европа когато тези четирима чужденци главно не играят? Такъв закон и такова решение, аз да се питам, никога не бих приел. Всичко зависи от младежкия кадър. Ако има пет добри млади играчи всякак ще ги поставя в състава, а тези ще пратя на трибуните. И тези млади играчи, които седят на пейката не получават на практика нищо", подчерта Слишкович, който против отбора от Зеница няма да може да разчита на редица титуляри, дали заради контузии, дали заради картони, както и треньорът на Челик Орнек, който в Мостар ще бъде лишен от услугите на Салчинович и Алдинович.

Лудо съдийско решение хвърли цял стадион в БиХ в шок

Мачът от най-силното първенство на Босна и Херцеговина между Тузла Сити и Железничар (0:2) беше белязан от невероятно съдийско решение.

При предимство от 1:0 за гостите съдията подари свободен удар на домакините в опасна зона. Все пак, този свободен удар по нещо е по-различен от хиляди подобни подарени на домакинските клубове в боснохерцеговската лига.

Докато бранителят на Железничар Родин избиваше топката далеч от вратата, нападателят на новия участник в Премиер лигата Тузла Сити го закачи по крака и падна на тревата. Страничният съдия сигнализира за нарушение, но главният не видя реакцията на помощника си няколко секунди.

Когато вече видя, че помощникът му маха с флага, спря играта и отсъди нарушение, но не за Железничар, а за домакина. Всички на стадиона, включително и футболистите на домакина бяха в неверие, а "железничарите" се хванаха за главата и жестоко протестираха. Съдийският подарък не беше оползотворен от футболистите на Тузла Сити и той би могъл да се измъкне без по-голямо наказание.

Скандалното решение можете да видите ТУК

Привържениците на Сараево счупиха седалки, тоалетни, ограда и мрежа, Железничар иска обезщетение

Железничар в сряда вечерта в рамките на 5-ия кръг на Премиер лигата на Босна и Херцеговина домакинства на отбора на Сараево, а голямото дерби завърши при резултат 2:2. По време на мача гостуващите привърженици причиниха щети за които "сините" възнамеряват да искат от съседите си обезщетение.

От ФК Железничар съобщават, че организацията на дербито и играта на футболистите е била на завидно ниво, но петно на мача е хвърлило поведението на няколко привърженика на гостуващия отбор. След двубоя ФК Железничар е извършил инспекция на сектора за гостуваща публика и видял щетите.

Счупени са 26 седалки, унищожени са части от тоалетните в секторите В5 и В6, счупена е предпазната ограда, а щети е претърпяла и мрежата предназначена да пречи за хвърлянето на пиротехнически средства по терена.

ФК Железничар заедно с надлежните органи ще направи анализ на видео материала, който е заснет в секторите В5 и В6 в северната трибуна, като срещу отговорните лица ще бъдат предприети отговарящи постъпки. След оценка на щетите, Железничар ще изпрати на гостуващия клуб искане за обезщетение.

Да кажем и че дербито е било гледано от 10 056 зрители, а общият приход от билетите е в размер на 68 950 конвертируеми марки (абсолютно 1:1 с българския лев - б.р.).

Пъкленото дерби между Сараево и Железничар не излъчи победител

На стадион "Грбавица" се изигра чудесно дерби между най-лютите градски съперници  Железничар и Сараево.

Гостите поведоха в 15-ата минута чрез Татар. Полученият гол не разколеба домакините и се върнаха след само шест минути, голът вкара Займович. Отборът с екипите в цвят бордо отново поведе в 39-ата минута. Атаката тръгна по дясната страна, а след голяма навалица Рахманович постигна попадение уцелвайки десния ъгъл на вратата на Жельо. В 58-ата минута Станойевич пробва удар от тридесетина метра, но късметът беше съюзник на Железничар, с оглед на това че топката срещна гредата. В продължението на атаката Ахметович стреля с глава покрай вратата. Железничар имаше възможност в 63-ата минута, но Крпич стреля неточно. Точно тогава южната трибуна на стадион "Грбавица" "експлодира", а Манияците направиха голямо пиро шоу заради което главният съдия Калянац трябваше да прекъсне мача за няколко минути.

След като димът се разнесе, Железничар стигна до изравняване. Играеше се 73-ата минута, Благойевич центрира от дясната страна, а Займович с удар с глава прехвърли Ковачевич. Това беше слаба реакция на младия вратар на Сараево. На края съперниците трябваше да се задоволят с по една точка от дербито, а повече може да съжалява Сараево с оглед на това, че на два пъти имаше предимство.

Дясна ръка на Тито: Пратиха Туджман в Партизан, за да спре войната на тайните служби в клубовете

Манолич твърди, че само най-добрите кадри и най-отговорните хора в Централния комитет на СКХ са могли в Динамо.

За политическия живот на Йосип Манолич (98) се знае почти всичко. Но мнозинството не знае, че някогашният шеф на СУП (МВР - б.р.) в бивша Югославия и един от основателите на ХДЗ по едно време е бил свързан и със спорта. За известно време е бил президент на Спортно дружество Младост в което приоритет са били волейболистите.

- По това време нямаше нито една спортна организация, която не беше покровителствена партийно или от агентурата. Така мене градският комитет ме делегира в Младост. По това време бях шеф на полицията и тогава не се гледаше така черно на нас както може би се гледа днес. Моята първа задача като президент беше СД Младост да напредва. Благодарение на моето ангажиране, нямаше никакви бюрократични спънки във функционирането на клуба. Както и във всички спортни дружества и клубове, и в Младост нямаше много пари и моето име беше гаранция пред някои хора, че ще се набавят пари за нормалното функциониране на клуба. Направих за Младост много дребни услуги. Например, за един ден можех да издам на целия отбор визи - заяви Манолич в интервю за "Вечерни лист".

Играчите не искаха да бягат

- Интересуваше ли ви спорта?

- Искрено, не, но заобичах волейбола. С младостците доста пътувах на международни мачове, най-често в Италия и Франция. Младост имаше много добър отбор. Така през 1963 година играхме 1/4-финал за КЕШ, а година по-късно във финала, но изгубихме от Лайпциг. Волейболистите на Младост бяха показността на Загреб, имахме, например, по-добри резултати от футболистите на Динамо - говори Манолич.

- Между другото пазехте ли играчите, да не би някой случайно да остане в чужбина?

- Нямаше такъв вид опасности. Момчетата имаха чудесен треньор Боян Странич, когото ценяха и слушаха. Той беше голям авторитет и играчите много го ценяха. Понякога имаше негодувания, но нищо страшно. И днес играчите понякога се бунтуват, но всичко бързо се смирява - изтъкна Манолич, който е бил на мястото президент на СД Младост до 1965 година.

- Говори се, че всеки по-силен клуб или спортно дружество са били покровителствани от един агент на тайните служби?

- Това е истина. Чак и в моето Спортно дружество Младост имаше агент макар че аз бях повече от поверителен човек. Тези агенти следяха има ли някакви неприятелски действия срещу Югославия.

- Кой по това време е бил в управата на НК Динамо?

- Само най-добрите кадри и най-отговорните хора от Централния комитет на СКХ можеха в Динамо. И защото най-добрите кадри бяха в клуба, Динамо с години се задържа във върха на югославския спорт. В края на краищата, през 1967 година спечели Купата на панаирните градове. Да бъдеш президент на Динамо беше голяма чест. Спомням си добре Марко Белинич, народен герой, който по едно време беше в Динамо - спомня си Манолич.

- Вие занимавал ли сте се активно с някакъв спорт?

- Играх тенис, бях член на Младост. Но никога не съм играл на някакъв турнир, повече играех за отпускане.

- А по това време ходил ли сте на мачове на баскетболистите или футболистите?

- Бях на няколко мача, но главно следях спортните събития чрез вестниците или по телевизията.

Веднага след Втората Световна война югославският държавен партиен връх искал да има и определен контрол върху случващото се в спорта, но преди всичко в масовия спорт какъвто е футболът.

- Заради това, след освобождението, Партията чрез свои кадри присъстваше във върховния футбол и големите клубове каквито бяха Динамо, Хайдук, Партизан, Цървена звезда, Сараево, Железничар. Успоредно с такава партийна политика и службите видяха определен интерес за присъствие във върховия спорт, което партийният връх поддържаше, мислейки че тези служби ще имат добър контрол на ситуацията да не се нарушава генералната партийна линия в спорта срещу девиантно поведение - изтъкна Манолич.

- Следователно, тайните служби са присъствали в големите клубове?

- Да, УДБА в Цървена звезда, а КОС в Партизан. Подобно беше и във всички останали републики на тогавашна Югославия - заяви Манолич.

- През това време се е стигнало и до появата на т.нар. черни фондове?

- Да, стигна се до финансови злоупотреби при купуването на играчи, стигаше се до нездрава конкуренция и сблъсъци по тази линия, отмъкване на играчи от различни клубове. Така Беара е отведен от Хайдук в Белград. Най-лошото от всичко беше, че в това съдействаха и политически кадри на СКЮ и кадри на службите за сигурност. Така в един момент се стигна, по оценка на политическия връх на Югославия, до ескалация на сблъсъците на тези кадри в Цървена звезда и Партизан и политическият връх реши да ги пресече. Така чрез генерал Гошняк Тито инсталира в Партизан генерал Туджман, да оправи ситуацията и да прекъсне по-нататъшни конфронтации между кадри на КОС и УДБА, едните в Партизан, а другите в Цървена звезда. Туджман изпълни успешно тази задача, което му беше голям плюс в бъдещата военна кариера. Но, въпреки това, отклоненията не замряха, а продължаваха да присъстват в много футболни клубове из цяла Югославия. Тогава политическият връх реши с декрет през 60-те години да пресече това окончателно. Беше издаден декрет с който се нарежда всички служители на службите за сигурност да се оттеглят от активните действия във футболните клубове - казва Манолич.

Престъпниците във футбола

- Какъв интерес са имали службите за сигурност от участие в спортните клубове?

- Ставаше дума за т.нар. чуждфактор. Пътуванията в чужбина с клубовете с които работеха кадрите на службите за сигурност ползваха за записване на чуждестранните разузнавателни служби - казва Манолич.

В средата на осемдесетте партийната структура отново е получила определени информации за отклонения във футболните клубове...

- Констатирано е, че криминални кръгове във футболните клубове много добре организирани в своята дейност и форми на престъпност са носили мафиотски характер, а извършителите са били изключително подготвени, лукави и конспиративни. Тази констатация се отнасяше и за определени индивиди в НК Динамо. Пари без покритие, кредитни облигации, злоупотреба с билети, които се фалшифицират, разсипване на заработени и неприпечелени пари представляваше константа в Динамо. Имаше и контрабанда и други противозаконни дейности между онези, които в клуба се обогатяваха по сто различни начина.

Някои от тях бяха в СКЮ и Партията им представляваше съвсем добре синекура в която бяха много добре защитени. Дългогодишните черни фондове няма да могат да се разрешат и премахнат от футболните клубове ако за това не бъде създаден политическия климат. Това е капиталът в клубовете от които извират почти всички проблеми във футболната организация, защото е неконтролиран и дава възможност на собствениците на тези пари поведение и активности каквито си поискат. Ако се успее да се елиминира този черен фонд който формално е несъществуващ и невидим, тогава ще се успее да се разрешат почти всички проблеми във футболната организация, които присъстват вече много години. През това време изключително силен беше генерал Йован Попович. С оглед на това, че е работил в Службите за сигурност и Института за сигурност, като пенсиониран генерал имаше логистичната подкрепа на службите за сигурност на СФРЮ по времето на своята активна работа във футболната организация - разказа Манолич.

Ердоган премести дербито на Босна и Херцеговина

Дербито между Железничар и Сараево ще се играе ден по-рано от предвиденото заради митинга, който в столицата на Босна и Херцеговина организира турският президент Реджеп Тайип Ердоган, съобщават сараевските медии.

Терминът на изиграване на мача е преместен по искане на полицията, която е съобщила, че най-голям брой полицаи ще бъдат ангажирани за охрана на сбирката на Ердоган в центъра на Сараево.

Очаква се, че в Сараево на митинга на Ердоган ще дойдат хиляди турци от всички краища на Европа.

Железничар сложи една ръка върху Купата на Босна и Херцеговина

В първия мач сараевският клуб относително лесно се справи с Крупа.

Футболистите на Железничар направиха огромна крачка към спечелването на Купата на Босна и Херцеговина. Сараевският клуб на стадион Грбавица надделя над Крупа с 2:0 в първия финален мач.

Двубоят беше изигран пред само 1000 зрители, а Крупа, очаквано, дойде да се брани и да продаде кожата възможно най-скъпо против фаворита.

Това успявало в първия половин час на срещата, но в 36-ата минута Железничар все пак повел след голяма грешка на вратаря на гостите Йован Кутич.

Той след относително слаб удар на Закарич от ивицата на наказателното поле, изпуснал топката точно на крака на Займович, който само я бутнал в празната мрежа.

Железничар удвоил преднината в 65-ата минута. Мехремич пробил по лявата страна и центрирал топката, а Граовац с глава разтресъл мрежата.

Реваншът ще се играе на 9 май на Врбас.

Диаманта е вечен защото до светлините на Олимпико дойде от пепелта на Грбавица

"Спомням си, че много плаках като дете, защото съществуваше възможност във всеки момент някой да те убие. Майка ми ми спаси живота когато веднъж не ми разреши да играя футбол с приятели на ливадата. Няколко минути по-късно граната падна на тази ливада и много мои приятели загинаха."

Джеко и Жельо обновиха дома

Така Един Джеко, който като дете цялата обсада на Сараево е прекарал в родния град, си спомня как като шестгодишен е преживял масовото убийство на деца в квартала Оток.

Когато обръчът е свален, като десетгодишен с връстниците си с голи ръце е разчиствал изгорелите руини на Грбавица, легендарният стадион на неговия Жельо, над когото окупаторите също издевателствали, както и над всички символи на града. Но Жельо и Джеко обновили дома си.

Рим, колкото и да е луд, не може да впечатли онзи който е израснал в Сараево

Преди година, по повод невероятно ефикасния сезон на големия босненски голмайстор, пети шампионатен мач в който е забил два гола и втори европейски в който е постигнал хеттрик, писахме статия за него в която стои следното: "Който е преминал Босна, италианската луда въртележка от емоции не може да му тежи."

Още по-рано, в 14-ия кръг на Серия А, Джеко вкара 17 гола в 20 мача за Рома от началото на сезона, с което разруши 16-годишен рекорд на големия Габриел Батистута, който през есента на 2000, в началото на сезона в който Рома ще спечели третото и засега последно Скудето, заби 15 гола в първите 20 двубоя.

От калта до небето и назад: Слепият, растението и слабака от детската градина събори рекорда на Батистута

На Джеко това донесе влизане в голмайсторската история на славния клуб, след само година и два месеца в Рома, когато привържениците при пристигането му направиха величествено посрещане едва половин година след като на трибуните му пееха обидни песнички, а на пътищата му правили засади.

"Един Джеко е неспособен да вкарва голове и срещу най-слабите защити. Капитанът на Босна и Херцеговина отново не е във форма, бавен, на терена не изглежда като футболист, а като растение посадено на тревата. Психически е сломен и показва душевна сила на дете от детска градина. Онзи който излиза на терена в екипа на Рома с име Джеко на гърба - не е Джеко!" Така точно година преди гореспоменатия текст за него пише сериозният римски вестник "Il Messaggero".

Статистически най-лошият нападател в Серия А, скъп пропуск на инвестирането на Рома и специалист за пропуски, който в първите 16 мача е вкарал едва три гола (от които два от дузпа) привържениците го наричаха с крайно обидното "Edin Cieco", което означава сляп.

Клоцовата поука

Но Джеко не се е предавал: "В Италия вас, като в Босна, не ви критикуват, а обиждат. Така че съм свикнал с това", коментира човекът когото от началото на кариерата в родния град подигравателно наричали Клоц, което на сараевски жаргон означава смотаняк, мамино детенце, недодялан човек. Джеко не е много по думите, но тогава и след всичко, доказа, че е изграден от много голове и още как.

След като споменатата голяма криза победил впечатляващо като през миналия сезон завършил с най-голямата ефикасност в кариерата си (общо 39 гола) - първи стрелец в Серия А (29), дошла тежка ситуация през този сезон.

Не е искал да бъде субект на размяна на стока, а човек с мозък и сърце. Колко футболисти познавате, които поставят тези два органа пред портфейла?

Джеко през декември и януари е вкарал само три гола, Рома не можела да се помести от петото място. Същевременно, Антонио Конте пропадал все по-дълбоко в Челси, така че се явила потребността двама удавници да си протегнат ръце. И всичко е договорено, Бачуай пристига в Рома, а по пътя към Челси тръгва Джеко.

Но той направи нещо немислимо в днешния футбол. Отказа трансфер от любов към града и клуба в които е само две години и половина. Въпреки това че в Рим са го наричали слепец, растение, слабак от детската градина. Без оглед на това, че Рома силно желала да го замени за далеч по-младия и също така чудесен нападател и че щеше да се върне в по-силно и по-атрактивно първенство.

Джеко не искаше да бъде субект на размяна на стока, а човек с мозък и сърце. Колко футболисти познавате, които поставят тези два органа пред портфейла?

Фантастичният подвиг, който постигна в Неапол беше само загряване за неговото дело на живота

Сигурно не знаете нито един, който е направил това което успя Джеко: стана първият футболист който е вкарал поне 50 гола във всяко от тези първенства - Бундеслигата, Висшата лига и Серия А.

И това постигна там където Джеко никога не закъсва, в голям мач, сетете се само как донесе титлата на Сити срещу КПР. До споменатия голмайсторски подвиг достигна след дубъл срещу лидера Наполи, в най-тежкото гостуване. Но Джеко само загряваше за нова голяма нощ в неговата кариера, реваншът на 1/4-финалите в Шампионската лига срещу Барселона.

Направи го и миналата седмица на Камп Ноу, когато в загубата с 1:4 задържа Рома жива, по-добре казано живуркаща. Първо срещу него не беше отсъдена чиста дузпа, а след това с почетния гол даде някаква надежда на гостите за реванша.

Най-хвалените защитници в света ги разтресе "като сливи"

А там, на Олимпико, както сме писали, гледахме шоуто на Джеко. Първо в шестата минута овладя чудесно подаване на Де Роси, отърси се от Юмтити и вкара за 1:0. Това му беше трети гол срещу Барселона в Шампионската лига, която му стана най-честият клиент в този турнир.

След това в 58-ата минута показа колко е надмощен и срещу втория хвален защитник на фаворизираната Барса. Отлично пред вратата на гостите обърна Пике и тръгна сам срещу вратата, така че на неговия пазач не му остана нищо друго освен да го събори. От дузпата, която спечели Джеко, Де Роси вкара за 2:0.

Но както винаги когато става дума за Джеко, той на отбора и привържениците не даде "само" голове. И този път показа онова което винаги показва: че е играч за големи мачове и колко е безкористен, мощен, саможертвен, всестранен, вещ. Срещу себе си имаше на практика непропусклива отбрана, която за 31 мача в Ла Лига беше получила едва 16 гола, докато в девет срещи в Шампионската лига само три. Барселона при това е особено яка в скачането. Но Джеко срещу силния Юмтити и високия Пике не изгуби нито един дуел с глава. Освен това в двубоите с тях жонглира с краката за които топката му се лепеше.

Пршо среща Олич в тялото на боец, който забива по 30+ на сезон в няколко от най-силните първенства в света

Първи нападател, но и първа линия на защитата. Виртуоз с топката и териер без нея. Невероятно е колко Джеко означава и работи двупосочно за отбора си. Представете си комбинация от Дадо Пршо и Ивица Олич, която вкарва по 30+ гола на сезон и то в няколко от най-силните първенства в света. Въпреки всичко това, все още много му се подиграват и го подценяват.

Джеко срещу Барселона беше главен нападател и ключов бранител на своя отбор. Контрапресинга на Рома би бил немислим без толкова подвижен и саможертвен играч. Стискаше Барселона когато се движеше в нападение и беше онзи когото търсеше всяка топка при атака на неговия състав.

Кралят на Рим детронира Тоти като направи невидим и незначителен Меси

Затова е заслужил повече от всеки да бъде празнуван като герой в една от най-големите победи в историята на Рома и една от най-големите сензации в историята на Шампионската лига.

Ако някой има това право, то той е човекът, който за титлата Краля на Рим детронира Тоти като направи невидим и незначителен Меси.

Нека малката види каква легенда е баща й

И затова е отлично, че след мача в делириума на съблекалнята на Рома, в която неговите съотборници поливаха, крещяха и удряха, доведе своята двугодишна щерка. Нека малката види каква легенда е баща й.

Но, никога нямаше да стане такъв под светлините на Олимпико, ако не е израснал на пепелта на Грбавица.

Автор: Звонко Алач

Най-лудият гол изобщо в дербито на Босна: Вратарят на Железничар в продължението от 70 метра!

Невероятен гол беше видян в Босна, където в дербито на 4-ия кръг на плейофите на Премиер лигата на Босна и Херцеговина лидерът в класирането Железничар успя да се измъкне срещу Широки бриег (1:1).

Гостите водеха от 36-ата минута с гол на Багарич, който прати топката в мрежата с глава след отлично центриране на Дино Чорич и донесе предимство на своя отбор на Грбавица.

Изглеждало, че ще донесе и победата, но тогава в 93-ата минута вратарят на Железничар, Ведран Кьосевски постигнал впечатляващ гол от около 70 метра, като от своята половина на терена пратил дълга топка пред наказателното поле, а там вратарят на Широки Бандич преценил лошо летежа на топката. Тя го е прескочила, а тогава вече е било късно да реагира и да попречи да влезе в мрежата.

Коментаторът е бил в транс и само повтарял "Дали е възможно, дали е възможно".

Футболът който обичаше влаковете

Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова по-добре. А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?

Нека си ги има всичките тия нискотарифни и презокеански полети, стерилни летища със скъпоценни сандвичи и безмитни магазини; да се замислим за миг за магистралите, всички същите, с изфабрикувани бензиностанции и кръчми миришещи на дизел, които ви позволяват от населените места да видите само табелите (пфу!); и проклети да са неудобните автобуси, тези гигантски мобилни устройства за мъчение на всеки по-висок от 180 сантиметра.

Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова по-добре. Защото и Милош Хрма и Ана Каренина и кучетата, които ги обичат и Ориент Експрес който се клати през Белград след убийство във Винковац, и мустакатите кондуктори и чужденци с Lonely Planet в ръце и всички онези песни за влакове, и шумолене на вестници и закъсняването в тръгването, какво, всичко това са релси, всичко това е живот.

А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?

Как да няма? Историците на хубавата игра нашироко ще подсещат за връзката между развоя на железниците и професионализацията и ръстът на популярността на футбола.

Течението започва от края на 19 век, а доминира в първите десетилетия на двадесети, когато общественият транспорт се разтяга до всяко по-голямо място в Англия, ще се създадат условия за нещо което днес може да се нарече "организирано подкрепяне": отиване на гостувания, не само на домашния терен, ще донесе пълни трибуни, ръст на цената на билетите и ще даде на клубовете да започнат да плащат на играчите. Дотогава онези долу на тревата са били прекариат, гладиатори в нагъчкани модерни колизеуми, нещата са започнали да се променят с тракането на железните колела...

Па и Манчестър Юнайтед се фука с 1878, сякаш тогава е създаден той, а всъщност е започнат Нютън Хийт Ланкашър и Йоркшир Рейлуей, основателите са били работниците по поддръжка на вагоните от депото в Нютън Хийт...

Къде сме тръгнали по тези чудни шини? Защо изведнъж сме се сетили за романтиката на паралелната писта, каква връзка има днес разписанието на влаковете с футбола?

В неделя вечерта, духовните потомци на някогашните работници в железниците от сърцето на Трансилвания в почти отровно дерби пропуснаха шанс още сега да си осигурят титлата.

ЧФР Клуж - Caile Ferate Romane - дословно означава "Румънски железници" остана без победа в 90-ата минута срещу Стяуа, въпреки че отборът на легендарния Дан Петреску (помним го най-вече в Челси, който ще заобича толкова че ще кръсти едната си щерка на лондонския клуб!) водеше почти през целия мач.

В система подобна на нашата, сръбската, с плейофи, по-малко популярния, но по-успешният клуб от Клуж - Университатеа тъне в трета лига - продължава да има големи шансове да спечели четвърта шампионска титла, макар че след тази каръшка колизия ще му е по-трудно.

А това не би било, искаме да кажем, триумф само за големия Петреску, който търси нов трофей след успеха с краткотрайния проект наречен Униреа, а и за любителите на железниците, работническите и "релсовите" отбори по света.

А ги има, и не им върви лошо, този сезон...

Има ги особено в Източна Европа, макар че не само тук, затулени фарове в морето клубове които би основала - или би ги подкрепяла - войската или службите...

И това никога не са обикновени клубове, как биха могли да бъдат, когато в тях е втъкан и мрамор, и камък, и желязо и чакъл, и сини униформи и свита гордост, която имат всички железничари по света - дали сте срещали някога машинист, който не обича своята работа? Ако в следващия живот не съм кондуктор, поставете ме поне за стрелочник! - и някакви деца, които през миналия век се разтоварвали след изморителна работа като играели футбол, а тогава решават и да го формализират...

На нас, разбира се, първа асоциация ще бъде Железничар, най-познатия от всички едноименни клубове в бивша Югославия.

Браво на ФК Сараево за това, че подари на града първата шампионска титла в онази голяма страна, и че са говорили, не само хитро, а напълно искрено, че "цветът на феса - цветът на екипа", и че са искали да ни убедят, че главният град на Босна е боядисан в бордо, браво, не им отнемаме и зрънце история, но...

Жельо беше контра на това, контра на елита и политиците и апаратчиците, Жельо беше клуб на коренното население, първите жители, работническата класа, ще напише веднъж Мильенко Йергович, че точно заради това, с този комплекс, трябвало да изгуби от Видеотон, а ние ще кажем, па да, но само Железничар, в държавата Босна, която е градила своите релси на младежки работнически акции още докато по шумата са се крили и четници и усташи, само синият Железничар е можел да стигне до Видеотон и до шанс така да се издъни, в една държава, която умееше да цени своите релси, преди диверсанти да вдигнат всички релси във въздуха, а техния път да бъде прикрит от корени и забрава и нехайство.

Само на Жельо, стоим твърди като прагове, е можел да се случи Осим. И обратното...

Докато обичахме железниците и влаковете, съществуваше и онова стадионче на белградския Железничар в Бара Венеция, а един ден някой решил, че релсите не са важни, и историята не е важна, и футболът не е важен, и сега са ни останали някои по-малко познати железничари в Сърбия, докато и на тях не им угасне семафора. (Как и по друг начин е можел да се казва един пристоен клуб от Лайковац?)

Ако не е бил Железничар, бил е Локомотив - онзи московския, разбира се, па онзи от Лайпциг на който капитализмът ще поиска да открадне привържениците и целия град, като вече не е могъл да му отнеме първата шампионска титла на Германия и финала за Купата на носители на национални купи през 1987.

Губят го от Аякс с Ван Бастен, Бергкамп, Рийкард, Витчге и треньор Йохан Кройф...

Чак и тази генерация "локомотивци", чийто най-познат представител е Олаф Маршал, много по-късно сляп пътник в отбора на Берти Фогтс на Световното първенство през 1998 година, ще бъде официално аматьорски отбор, с трудови книжки в железничарското предприятие в Лайпциг, важен транспортен център в ГДР.

Пък е, още сме в източните пространства, бил Локомотив от София, па от Пловдив, па загребския, който превърнаха във филиал на Динамо. Или е можел да бъде Работнички, или би бил букурещкият Рапид, докато и румънците са мечтали за бързи релси, или ще се крият в съкращения, като DVSC, Debreceni Vasutas Sport Club, или само истинските познавачи ще знаят, че седемкратният шампион на Полша, Лех от Познан - и той тази година, както и Клуж, както и Железничар, се бори за титлата - дълги години, и то точно по време на най-големите успехи през осемдесетте и ранните деветдесетте, бил клуб на работниците в железницата.

Съществувал е, какво ти е бил Варшавския пакт, чак и някакъв неофициален турнир, който ще се провежда временно, без какъвто и да е, хех, влаков ред, наречен Купа на Международния спортен съюз на железничарите, а на който са, от 1947 до 1987 участвали железничарски отбори от "подобните" държави (затова не и от Югославия!). За това неизвестно състезание днес не се знае много, освен че Локомотив Москва го е печелил пет пъти, Рапид от Букурещ веднъж, точно колкото и казахският Кайрат. (Локомотив София е двукратен победител и веднъж финалист - б.р.)

В напредналите държави, в либералните икономики, които едва дочакали да приватизират своите железници, връзката между релсите и футбола бързо би изчезнала, макар и номинално, макар че го има, да кажем, японският ДЖЕФ Юнайтед (ДЖЕФ всъщност е JR East Furukawa, компанията, която управлява железопътния транспорт в изтока на Япония), но генерално, нещата не изглеждат добре за нас, любителите на единственото хуманно превозно средство...

Затова е важно, наистина е важно, Джиджи Бекали да не направи още някоя измама, затова ще следим финиша на румънското първенство и ще сме за потомците на железничарските работници от сърцето на Трансилвания, па за техните колеги в Полша, Босна, а и Локомотив от Москва да не се наведе през прозореца и да разсипе точковата преднина, която има пред Спартак.

И нека ги има всички стерилни летища и автобуси, дайте ни един терен, не трябва това да е голям стадион, две трибунки и релси в далечината, вместо табло влак, а "дизеляка" поздравява головете с дръпната сирена; дайте ни, през есента, четири-пет железничарски отбора макар и в квалификациите за Шампионската лига.

Автор: Марко Прелевич  

3:0 до 88 минута - на Балканите е твърде малко за победа

Балканците вярват в паранормалното просто, защото всеки ден го изживяват! Поредното доказателство идва от Босна и Херцеговина и дербито на 24-ия кръг на Премиер лигата на страната. Футболистите на Железничар водеха като гости с 3:0, а тогава Зрински в добавеното време се добра до равенство 3:3...

Напълно невероятният мач се проведе в Мостар, по подобие на известния финал от Шампионската лига през 2005 година в Истанбул, когато Милан изпусна 3:0 срещу Ливърпул.

Този път, в главните роли бяха футболистите на Железничар и Зрински. "Жельо" имаше три точки в джоба благодарение на голове на Баришич, Враньеш и Закарич от дузпа, а накрая си тръгна само с една.

Първо Йович намали изоставането в 88-ата минута, за да Ачимович и Пезер в продължението да предотвратят загубата на шампиона.

Разликата между двата състава остана две точки, като Железничар е първи с 54, а Зрински го следва с 52.

Балканите играха храбро, но напуснаха Шампионската лига

Младежкият шампион на Сърбия Бродарац и този на Босна и Херцеговина Железничар приключиха участието си в младежката Шампионска лига във фазата на 1/16-финалите. В Сараево Желю отстъпи с 1:3 пред Атлетико (Мадрид), докато Манчестър Юнайтед наказа грешките на Бродарац в Белград - 2:0.

Сръбските футболисти се представиха в добра светлина с фаворизирания противник, а победителят беше решен от грешки през първото полувреме. Юнайтед постигна и двата гола след рикошети в наказателното поле на домакините и може да се каже, че Бродарац нямаше и късмет. Бонън в 19-ата минута и автогол на Иванчевич 10 по-късно пратиха "червените дяволи" напред.

През първата част домакините застрашаваха вратата с удари от далечно разстояние, а през второто не успяха да се възползват от превъзходството си в притежанието на топката.

Най-добрите възможности за Бродарац се откриха пред Кочич в 64-ата минута от пряк свободен удар и Матия Бабович в 88-ата минута, но в първата ситуация вратарят на Юнайтед успя да опази мрежата си, а ударът на Бабович премина покрай лявата греда.

Бродарац завърши участието си, след като елиминира шампионите на Израел и Грузия на пътя до 1/16-финалите, но не можа да се пребори за участие сред най-добрите 16.

Мачът премина при чудесна атмосфера на "ТЦ Стадион" в сръбската столица, като на трибуните имаше близо 4000 любители на футбола. Част от агитката беше сложила плакат с надпис "Наташа Беквалац обича Бродарац". Става въпрос за популярна певица в западната съседка.

По-рано днес Железничар също се представи достойно на стадион Грбавица в Сараево срещу Атлетико (Мадрид), но загуби с 1:3.

Момчетата на Омер Йолдич елиминираха Локомотив и Лудогорец, а началото на битката с испанците не предвещаваше такъв завършек.

Домакините започнаха чудесно и от първата си възможност поведоха. Около 6000 зрители на стадиона помислиха, че ще видят сензацията.

В 9-ата минута след пробив на Денис Зерич топката стигна до Елдар Шехич, който матира вратаря Дос Сантос.

Гостите успяха да изравнят в 26-ата минута, възползвайки се от грешка в защитата чрез Гарсес Морено. След попадението "сините" предадоха инициативата на "дюшекчиите", а само пет минути по-късно получиха и втори гол.

Морено остана сам срещу Филип Дуймович и го преодоля рутинно за 2:1.

През второто полувреме Желю тръгна да търси изравняване до което не успя да стигне. Всички дилеми около победителя реши резервата Агуеро, който веднага след появяването си в игра в 68-ата минута вкара за крайното 3:1.

По време на целия мач валеше силен дъжд, но домакините имаха изключителна подкрепа от трибуните, като публиката беше изпълнила приличен дял от Грбавица.

Атлетико продължи към 1/8-финалите, където ще мери сили с по-добрия от Краснодар - Реал (Мадрид).

Падна срам: Сняг в Сараево, на "Грбавица" боядисвали топките със спрей!

Най-голямото дерби на Босна и Херцеговина е отложено заради снеговалеж, но и катастрофална организация на домакина Железничар.

Ако сте гледали прогнозата за времето за тези дни, знаете, че регионът е погоден от снежна буря, която е усетена най-вече в Хърватия и Босна и Херцеговина, точно в деня когато в Сараево е бил планиран големия сблъсък между Железничар и Сараево.

Въпреки че такива времеви условия са били съобщени, снегът изненадал организаторите на мача, които нито почистили терена, нито имали топки в червен цвят, които се използват когато подлогата е бяла от сняг.

Така станахме свидетели на странна ситуация икономите непосредствено преди началото на мача да боядисват топките, които се пита дали са щели да издържат до края на мача, ако беше изигран.

Съдиите все пак решили да го отложат, защото теренът не бил почистен, така че условията за игра не са били "футболни".

Sarajevo: FK Željezničar pokrenuo akciju "Jedan navijač, jedan sprej za farbanje lopte". pic.twitter.com/pUCD99u5G4

— Ukontru (@ukontru) 26 ноември 2017 г.

Mala Željima manufaktura fudbalskih lopti pic.twitter.com/2L2Lt3Aqog

— dosadan sam sebi (@onajotamo) 26 ноември 2017 г.

В Босна и Херцеговина се радват на историческия успех на Железничар над Лудогорец: Рапсодия на футбола на Грбавица

Железничар в реванша на първия кръг на квалификационните мачове на Младежката Шампионска лига дочака Лудогорец, а срещата завърши 3:2 в полза на домакините.

Железничар отвори първото полувреме веднага с възможност, но след центриране на Жерич съдията отсъди засада и така пропадна положение за "сините".

Не се чака много за нов шанс, в 3-ата минута таблото на Грбавица вече показваше резултат 1:0. Жерич опита, Наумов спаси неговия удар, но отбитата топка попадна в Дачич, който разтресе мрежата на българския първенец.

Гостите бързо стигнаха до изравняване, след едно наивно нарушение пряк свободен удар изпълни Климентов, а Дуймович реагира слабо, така че в 5-ата минута на таблото стоеше 1:1.

След получения гол "сините" тръгнаха ожесточено напред и така пред вратата на Наумов се изредиха възможности за Жерич, Муярич, Муягич и Хайдаревич, но нямаха късмет в реализирането и на почивка се отиде при 1:1.

Момчетата на Йолдич играха феноменално, а атаките, които правеха Жерич и дружина рядко се виждат и в мъжкото първенство на Босна и Херцеговина.

През второто полувреме Железничар отново тръгна офанзивно и чрез Велич имаше отлична възможност да поведе, но топката уцели Муягич и вместо във вратата излезе извън наказателното.

Муягич се изкупи в 56-ата минута, след като реагира отлично на феноменална асистенция отляво и матира Наумов.

Три минути след попадението, шанс получи Хайдаревич, но неговият удар с глава премина покрай лявата греда на вратата на Лудогорец. Минута по-късно Муягич шутира отлично, но топката мина съвсем малко над вратата.

В средата на полувремето "сините" се отдръпнаха, а наказанието дойде в 70-ата минута, когато забравеният Милков ги матира за ново изравняване на резултата.

Железничар след получения гол отново тръгна да напада, но конкретни възможности за промяна на резултата нямаше.

В 90-ата минута отлична акция на "сините" доведе до навалица в наказателното поле, а Хайдаревич вкара за победата и историческото класиране на Железничар в следващата фаза на този турнир. Първият мач в Разград завърши при резултат 1:1.

Жельо с тази победа изписа история за младежкия футбол на Босна и Херцеговина и стана първият отбор, който минава във втората фаза на квалификационните мачове на Младежката Шампионска лига.

Железничар - Лудогорец 3:2 (3 мин - Дачич, 56 - Муягич, 90 - Хайдаревич; 5 - Климентов, 70 - Милков)

Стадион: Грбавица, 3000 зрители

Съдия: Анастасиос Папапетру (Гърция)

Картони: Хайдаревич, Шехич; Климентов, Минчев

Железничар: Дуймович, Шехич, Беширевич (31 мин - Муярич), Велич, Зилич, Османович (86 - Нуханович), Шехич, Дачич (82 - Хасанович), Муягич, Жерич, Хайдаревич

Лудогорец: Наумов, Славов, Илиев, Иванов (67 - Милков), Янков (65 мин - Петров), Л. Ковачев, Минчев, Димитров, Климентов (81 - Вълчев), Дост, С. Ковачев

Бой в UFC стил на женски мач в Босна и Херцеговина

Много хубав мач от женското първенство на Босна и Херцеговина, който завърши 1:1, беше засенчен, меко казано, от насилственото поведение на футболистката от Железничар Силвия Секачич. Споменатата футболистка в 87-ата минута на мача дивашки нападна противничката си от Младост Адна Любанович.

След като я свалила на земята, седнала на гърба й и непрекъснато я удряла с длани. Дори главният арбитър Сенад Дервич не могъл да разтърве Силвия Секачич от Любанович, а в тези моменти всичко изглеждало като борба от UFC, защото Секачич продължава да удря. Чак след като притичали и останалите футболистки ситуацията се смирила, разказват свидетели пред местно радио.

С какви думи да опишем случилото се, а да останем в границите на пристойното. Достатъчно е да се каже, че поведението няма връзка със здравия разум. На такива хора не им е мястото във футбола и определено заслужават доживотно наказание от него, гласи становището на ЖФК Младост.

Ще завърши ли всичко с червения картон за Секачич ще покаже времето.

Остава да се види дали тялото на Футболния съюз на ФБиХ ще наложи допълнителни санкции.