Какво решение взеха румънците, това го няма и във филм.
Когато си помислите, че футболът в България или Сърбия е необикновен, основно се появяват турците да го оборят. Когато помислите, че в Турция е необичайно, ето ги румънците!
Невероятно решение в северната ни съседка футболен мач, който не е от последния кръг да бъде финал на сезона!
Така стоят нещата. Румънците в края на редовния сезон разделили класирането, така някои отбори в доиграването за титлата изиграли по 10, а други едва осем мача. Накрая няма и да завършат сезона с еднакъв брой мачове, а причините са препоръките на УЕФА.
Проблемът се появил заради среща, която Университатеа трябва да играе против Астра. Този мач е отложен, защото футболисти на Астра били положителни за корона вирус.
Във втория дял на сезона, по-точно плейоф за титлата, Клуж е изиграл девет мача (до вчера - б.р.), докато Университатеа с един по-малко. Но, това нищо не означава...
Клуж е лидер с 46 точки, отборът от Крайова го следва с 44 и тъй като е невъзможно да се определи по друг начин шампион, междуособната среща е финал.
Който победи е шампион на Румъния! В случай на равенство? Ясно, продължения, дузпи и така нататък, както иначе се играят мачовете за купата.
Мачът е в Крайова, но няма привърженици. Затова запалянковците на втория в класирането правят празник около стадиона и се подготвят за празнуване на титлата. Няма да присъства и Дан Петреску, известен футболист и треньор на Клуж. Той е в изолация, така че играчите трябва да се борят за трофея без него.
Европа получи своя последен шампион за сезон 2019/2020! Клуж победи като гост в Крайова с 3:1 и така стигна до своята шеста титла в Румъния, а трета поредна.
Само няколко часа преди мача беше решено този мач, който трябваше да е полуфинал от плейофа, на практика да е финал!
По-рано през сезона УЕФА реши, че шампионът за сезона трябва да е ясен до полунощ на 3 август! Затова е и взето решение в случай на равенство да се играят продължения и дузпи.
Клуж спечели и така потенциално е сред най-тежките съперници за Цървена звезда в жребия за втория кръг квалификации за Шампионската лига, особено ако получи и домакинство.
Крайова поведе в 10-ата минута, когато Дан Нистор стреля от над 20 метра, преодолявайки безпомощния Арлаускис. Клуж не изглеждаше като бранител на титла до 36-ата минута, когато при първата възможност стигна до изравняване.
Най-добрият играч през целия сезон Чиприян Деак от ъглов удар уцели в главата Паул Винисиус, а бразилският защитник вкара топката в мрежата, стигайки до пети гол през сезона. И това беше началото на края за домакина, когото само късметът спаси от още един получен гол до отиването на почивка.
Малко над 10 минути бяха нужни през второто полувреме на гостите да стигнат до обрат. Отново Деак беше асистент, още веднъж нарисува топката за свой защитник, този път Кевин Боли, който беше оставен напълно сам.
Крайова имаше надежди поне за продължения до 75-ата минута и спорна ситуация, която предхождаше дузпата свирена в полза на Клуж.
Урош Чосич събори в наказателното автора на изравнителния гол за Клуж Винисиус, а главният съдия Хацеган показа бялата точка. Но дузпата не беше спорна, а основният въпрос беше дали Винисиус беше в засада при центрирането на Деак.
Много възможно е в следващите дни медиите в Румъния да пишат и говорят за този спорен момент. Двукратният асистент пое отговорността от бялата точка, а третата топка във вратата на Крайова отхвърли всички дилеми около това дали Клуж за трети пореден път ще е шампион.
Победата на Клуж придоби повече тежест поради факта, че Дан Петреску не можеше да води отбора, защото през деня беше дал положителен резултат на тест за Covid-19.
Правилата съществуват, за да се - нарушават. Само че Дан Петреску дебело мина границата и си навлече гнева на футболните любители както в Румъния, така и в остатъка на Европа. Треньорът на Клуж направи необичаен ход при закриването на втория кръг от плейофа в Лига 1 като в гостуването на Газ Метан Медиаш (0:0) замени играч след 25 секунди?! И с букви: двадесет и пет секунди?!
За какво става дума?
С цел налагане на таланти, румънците през лятото въведоха правило всеки отбор сред титулярите в шампионатните мачове да има поне двама играчи под 21 години. Един от тях трябва да изиграе целия мач, вторият може да бъде заменен. Петреску очевидно добре е прочел правилата, тъй като никъде не пише колко един от двамата трябва да се задържи на терена, така че още преди началото на мача оповестил, че нещастният 18-годишен Разван Алин Фика ще бъде жертван.
"Ще го поставя да играе само, за да уважа правилото за играчи под 21 години. Фика е талантлив момък, имаме доверие в него, но първо трябва да играе мачове в своята възраст преди да се прехвърли на това ниво на футбола. За негово съжаление, тази вечер ще играе много малко", без срам пред камерата на Диги спорт изговори Дан Петреску няколко мига преди началото на срещата.
И едва дочака първото прекъсване да замени Фика, който за 25 секунди не можа и да се изпоти, камо ли да пипне топката. Ако му е за утеха, макар че се съмняваме, поне ще бъде записан в алманаха на румънския футбол като най-бързо смененият футболист в тамошното първенство. Прибягваха и треньори на други клубове към подобен трик, обаче, никой не е толкова радикален като Дан Петреску, който с тази смяна счупи рекорда поставен в 24-ия кръг когато в срещата ФКСБ - Академика Клинчени, 10 февруари, Богдан Илие бе заменен след пет минути. Тук става дума за секунди.
Дан Петреску не трепна. В края на краищата, още през юли миналата година обяви, че ще направи такова нещо.
"Ако държа играч на терена пет минути, как влияя на неговия развой? Как го образовам? А трябва да го сложа. Нямам друга опция, освен да го вместя в стартовите 11 и да го изкарам в първата минута. Правилото е против футбола. Резултатите на нашия младежки национален отбор не са добри заради това правило, а защото имаме качествено поколение. Ако някой е стойностен, ще играе където и когато и да е. Не забравяйте, че повечето младежки национали идват от Академия Георги Хаджи, така че за мен правилото няма никакъв смисъл. Като треньор, вързани са ми и ръцете и краката. Не е почтено. Трябва да изпратя на терена най-доброто което имам", говори шефът на треньорския щаб в Клуж преди началото на новото първенство.
Изглеждаше, че има логика в неговия състезателен футбол, в който не се интересува за румънските футболисти (в Медиаш само четирима сред титулярите, от тях споменатите двама, защото трябваше). В края на краищата, класира се в пролетната фаза на Лига Европа (спря го Севиля), лидер е в първенството, но в понеделник не му се удаде да победи, срещу Газ Метан остана началното 0:0, въпреки че вместо Фика игра 25-годишният Константин Паун Александру, така Клуж позволи на втория ФКСБ да му се приближи на четири точки изоставане.
Още преди края на мача Дан Петреску получи жълт картон за словесни нападки, а освен това остана без Овидиу Хобан за следващия мач заради изгонването на опитния полузащитник в добавеното време.
"Физически е тестван и впечатли. Жулио Баптища жарко искаше да се върне във футбола и по определени причини избра нас. Не ме плаши това, че не е играл две години. Надявам се, че ще плаши съперниците."
Така в края на август тогавашният президент на Клуж Юлиу Мурешан говори за Баптища. Някогашната голяма звезда на световния футбол влезе в години (пълни 37), а без клуб бившият ас на Севиля, Реал (Мадрид), Арсенал и Рома беше от края на ноември 2016 година, когато напусна участника в МЛС Орландо. Във всеки случай, голямо подсилване за Клуж и огромно нещо за румънския футбол. Поне така трябваше да бъде. Обаче, нещата се обърнаха за по-малко от два месеца. В девет мача откакто дойде в новата среда Баптища записа само 44 минути, в един мач беше на пейката, а в останалите шест не беше и в протокола.
Къде е "клопката"?
Лошите резултати в Лига Европа (отпадане от Дюделанж), както и посърването в първенството (пет победи, също толкова ремита и една загуба) накара собственикът на клуба Нелуцу Варга да обърне страницата. Отиде си цялата управата - Мурешан вдигна котва след 18 години - а Варга е в търсене на нов президент и останалите функционери. Подготвя и уволнение на треньора Тони Консейсао, който брои последните дни в клуба. А Баптища? Отдръпнал се е в "нелегалност", в момента отморява в Испания и чака развръзката на ситуацията... Бразилецът в следващите дни би трябвало да разговаря с Варга за своя договор. Защото, Баптища има най-големият договор в Лига 1 (50 000 евро), което е и логично за играч с такава биография.
Клуж има много равни резултати, но въпреки това изостава от водещия ФКСБ само на точка.
Идва от държава с 600 000 жители, а има и един сърбин в състава.
Този клуб знаете само ако сте истински любител на малките футболни първенства или страстен пускач на фишове. Или може би само любител на Лига Европа, който гледа всички мачове.
Шампионът на Люксембург Ф91 Дюделанж през миналия сезон за 14-и път стана шампион на своята страна от 2000 година. Досега най-често е стигал до втория или третия кръг квалификации за Лига Европа, но след вчерашния триумф от 2:0 над румънския Клуж, достигна на крачка от историческо класиране в груповата фаза на втория турнир на Стария континент.
Какво се крие зад футболната сензация, която идва от държава със само 600 000 жители?
Преди всичко огромният игрови кадър от чак 33 футболиста. Между тях има и един сърбин - опитният защитник Милан Бишевац (35), който вчера седя на пейката за резерви. Тук е и Марк-Андре Крушка, бивш играч на Борусия (Дортмунд) от началото на този век.
Дюделанж е клуб с немски чар, а освен клубният доктор Крамер тук е и треньорът Дино Топмьолер (37), син на легендарния Клаус Топмьолер, който с Байер (Леверкузен) своевременно прегази Звезда в реванша от квалификациите за Шампионската лига (3:0) в началото на този век.
Ще успеят ли да направят нова сензация?
Люксембургците в квалификациите вече елиминираха Легия (Варшава). През не толкова далечната 2012 година победиха в квалификациите за Шампионската лига и съперника на Звезда Залцбург с 2:0. И това само по себе си беше голям успех, като знаем че Дюделанж по качество винаги е бил някъде в ранга на някои от немските и френски третодивизионни отбори.
"Някои от клубовете в Люксембург биха могли да играят максимум в немската трета лига, а останалите са от ранга на регионалните", заяви Топмьолер в интервю преди две години.
За Дюделанж, обаче, и този факт не е проблем. Сега са на прага на Лига Европа и една от най-големите футболни сензации в историята. Просто, никога нито един клуб от Люксембург не е играл в групова фаза на някой от европейските турнири.
Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова по-добре. А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?
Нека си ги има всичките тия нискотарифни и презокеански полети, стерилни летища със скъпоценни сандвичи и безмитни магазини; да се замислим за миг за магистралите, всички същите, с изфабрикувани бензиностанции и кръчми миришещи на дизел, които ви позволяват от населените места да видите само табелите (пфу!); и проклети да са неудобните автобуси, тези гигантски мобилни устройства за мъчение на всеки по-висок от 180 сантиметра.
Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която
занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а
най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова
по-добре. Защото и Милош Хрма и Ана Каренина и кучетата, които ги обичат и Ориент Експрес който се клати през Белград след убийство във Винковац, и мустакатите кондуктори и чужденци с Lonely Planet в ръце и всички онези песни за влакове, и шумолене на вестници и закъсняването в тръгването, какво, всичко това са релси, всичко това е живот.
А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?
Как да няма? Историците на хубавата игра нашироко ще подсещат за връзката между развоя на железниците и професионализацията и ръстът на популярността на футбола.
Течението започва от края на 19 век, а доминира в първите десетилетия на двадесети, когато общественият транспорт се разтяга до всяко по-голямо място в Англия, ще се създадат условия за нещо което днес може да се нарече "организирано подкрепяне": отиване на гостувания, не само на домашния терен, ще донесе пълни трибуни, ръст на цената на билетите и ще даде на клубовете да започнат да плащат на играчите. Дотогава онези долу на тревата са били прекариат, гладиатори в нагъчкани модерни колизеуми, нещата са започнали да се променят с тракането на железните колела...
Па и Манчестър Юнайтед се фука с 1878, сякаш тогава е създаден той, а всъщност е започнат Нютън Хийт Ланкашър и Йоркшир Рейлуей, основателите са били работниците по поддръжка на вагоните от депото в Нютън Хийт...
Къде сме тръгнали по тези чудни шини? Защо изведнъж сме се сетили за романтиката на паралелната писта, каква връзка има днес разписанието на влаковете с футбола?
В неделя вечерта, духовните потомци на някогашните работници в железниците от сърцето на Трансилвания в почти отровно дерби пропуснаха шанс още сега да си осигурят титлата.
ЧФР Клуж - Caile Ferate Romane - дословно означава "Румънски железници" остана без победа в 90-ата минута срещу Стяуа, въпреки че отборът на легендарния Дан Петреску (помним го най-вече в Челси, който ще заобича толкова че ще кръсти едната си щерка на лондонския клуб!) водеше почти през целия мач.
В система подобна на нашата, сръбската, с плейофи, по-малко популярния, но по-успешният клуб от Клуж - Университатеа тъне в трета лига - продължава да има големи шансове да спечели четвърта шампионска титла, макар че след тази каръшка колизия ще му е по-трудно.
А това не би било, искаме да кажем, триумф само за големия Петреску, който търси нов трофей след успеха с краткотрайния проект наречен Униреа, а и за любителите на железниците, работническите и "релсовите" отбори по света.
А ги има, и не им върви лошо, този сезон...
Има ги особено в Източна Европа, макар че не само тук, затулени фарове в морето клубове които би основала - или би ги подкрепяла - войската или службите...
И това никога не са обикновени клубове, как биха могли да бъдат, когато в тях е втъкан и мрамор, и камък, и желязо и чакъл, и сини униформи и свита гордост, която имат всички железничари по света - дали сте срещали някога машинист, който не обича своята работа? Ако в следващия живот не съм кондуктор, поставете ме поне за стрелочник! - и някакви деца, които през миналия век се разтоварвали след изморителна работа като играели футбол, а тогава решават и да го формализират...
На нас, разбира се, първа асоциация ще бъде Железничар, най-познатия от всички едноименни клубове в бивша Югославия.
Браво на ФК Сараево за това, че подари на града първата шампионска титла в онази голяма страна, и че са говорили, не само хитро, а напълно искрено, че "цветът на феса - цветът на екипа", и че са искали да ни убедят, че главният град на Босна е боядисан в бордо, браво, не им отнемаме и зрънце история, но...
Жельо беше контра на това, контра на елита и политиците и апаратчиците, Жельо беше клуб на коренното население, първите жители, работническата класа, ще напише веднъж Мильенко Йергович, че точно заради това, с този комплекс, трябвало да изгуби от Видеотон, а ние ще кажем, па да, но само Железничар, в държавата Босна, която е градила своите релси на младежки работнически акции още докато по шумата са се крили и четници и усташи, само синият Железничар е можел да стигне до Видеотон и до шанс така да се издъни, в една държава, която умееше да цени своите релси, преди диверсанти да вдигнат всички релси във въздуха, а техния път да бъде прикрит от корени и забрава и нехайство.
Само на Жельо, стоим твърди като прагове, е можел да се случи Осим. И обратното...
Докато обичахме железниците и влаковете, съществуваше и онова стадионче на белградския Железничар в Бара Венеция, а един ден някой решил, че релсите не са важни, и историята не е важна, и футболът не е важен, и сега са ни останали някои по-малко познати железничари в Сърбия, докато и на тях не им угасне семафора. (Как и по друг начин е можел да се казва един пристоен клуб от Лайковац?)
Ако не е бил Железничар, бил е Локомотив - онзи московския, разбира се, па онзи от Лайпциг на който капитализмът ще поиска да открадне привържениците и целия град, като вече не е могъл да му отнеме първата шампионска титла на Германия и финала за Купата на носители на национални купи през 1987.
Губят го от Аякс с Ван Бастен, Бергкамп, Рийкард, Витчге и треньор Йохан Кройф...
Чак и тази генерация "локомотивци", чийто най-познат представител е Олаф Маршал, много по-късно сляп пътник в отбора на Берти Фогтс на Световното първенство през 1998 година, ще бъде официално аматьорски отбор, с трудови книжки в железничарското предприятие в Лайпциг, важен транспортен център в ГДР.
Пък е, още сме в източните пространства, бил Локомотив от София, па от Пловдив, па загребския, който превърнаха във филиал на Динамо. Или е можел да бъде Работнички, или би бил букурещкият Рапид, докато и румънците са мечтали за бързи релси, или ще се крият в съкращения, като DVSC, Debreceni Vasutas Sport Club, или само истинските познавачи ще знаят, че седемкратният шампион на Полша, Лех от Познан - и той тази година, както и Клуж, както и Железничар, се бори за титлата - дълги години, и то точно по време на най-големите успехи през осемдесетте и ранните деветдесетте, бил клуб на работниците в железницата.
Съществувал е, какво ти е бил Варшавския пакт, чак и някакъв неофициален турнир, който ще се провежда временно, без какъвто и да е, хех, влаков ред, наречен Купа на Международния спортен съюз на железничарите, а на който са, от 1947 до 1987 участвали железничарски отбори от "подобните" държави (затова не и от Югославия!). За това неизвестно състезание днес не се знае много, освен че Локомотив Москва го е печелил пет пъти, Рапид от Букурещ веднъж, точно колкото и казахският Кайрат. (Локомотив София е двукратен победител и веднъж финалист - б.р.)
В напредналите държави, в либералните икономики, които едва дочакали да приватизират своите железници, връзката между релсите и футбола бързо би изчезнала, макар и номинално, макар че го има, да кажем, японският ДЖЕФ Юнайтед (ДЖЕФ всъщност е JR East Furukawa, компанията, която управлява железопътния транспорт в изтока на Япония), но генерално, нещата не изглеждат добре за нас, любителите на единственото хуманно превозно средство...
Затова е важно, наистина е важно, Джиджи Бекали да не направи още някоя измама, затова ще следим финиша на румънското първенство и ще сме за потомците на железничарските работници от сърцето на Трансилвания, па за техните колеги в Полша, Босна, а и Локомотив от Москва да не се наведе през прозореца и да разсипе точковата преднина, която има пред Спартак.
И нека ги има всички стерилни летища и автобуси, дайте ни един терен, не трябва това да е голям стадион, две трибунки и релси в далечината, вместо табло влак, а "дизеляка" поздравява головете с дръпната сирена; дайте ни, през есента, четири-пет железничарски отбора макар и в квалификациите за Шампионската лига.
Ако съществува първенство в което всичко е възможно, то това е румънското. Точно когато помислите, че нищо не може да ви изненада, комшиите се потрудят да ви променят мнението. Така е било и вчера вечерта, в последния мач от неделната програма на петия кръг на Лига 1, в центъра на вниманието, вместо футболистите, попада треньорът на Астра Мариуш Шумудика.
Той е направил нещо за което и самите румънци уверяват, че никога не се е случвало. Вярваме им. По време на мача срещу Клуж се обадил в една телевизия и закрещял в слушалката: "Хора, съдиите ме крадат".
За какво става дума?
Шумудика е наказан от Футболния съюз на Румъния през март тази година със забрана шест месеца да има функции във футбола, защото залагал на изхода на мачове от тамошното първенство. А това е забранено. Наказанието изтича след две седмици, а 45-годишният специалист не може да води мачове (УЕФА му разрешава да седи на пейката срещу Уест Хем), така че е принуден да гледа отстрани. От една такава позиция не му допаднало какво вижда в гостуването на Клуж, където неговият отбор загуби с 1:5.
Нервиран от съдийските решения, Мариуш Шумудика избрал след края на първото полувреме да се обади в програмата на най-гледаната спортна телевизия в Румъния - Диги спорт.
"Не мога да мълча за това. Срещу нас е отсъдена дузпа, която не съществува. Срещу нас е дадена и засада, въпреки че играчът не беше в такова положение. Не можете да правите такива грешки. Трябва да се пуска действието. Късно е и да покаже жълт картон на противника", казва Мариуш Шумудика.
Всичко това след първото полувреме. Във второто срещу неговата Астра са отсъдени още две дузпи (една и за Астра в 68 минута, но Сапунару не я оползотвори), а Клуж от пети опит записа втора победа за сезона.
Луди сцени от четвърта лига на окръг Клуж в Румъния. Добре че не извадиха мотики и да набият всички на терена! За щастие, хората от рудниковите места обичайно са по-малко склонни към пристъпи на бяс, местните останали мирни по време на скандалната, но и комична среща от четвърта лига в окръг Клуж, между Потаиса Турда и Тритений. Ето какво се случило...
В 83-ата минута, при резултат 1:1, едно центриране от лявата страна е засечено от Алин Тот с атрактивна ножица в мрежата на домакинския отбор. Проблемът е, че топката завършила в мрежата, защото уцелила мястото в която тя се съединява. Съдията не забелязал навреме дупката в мрежата. Домакините първоначално напуснали терена, но след това се върнали, плашейки се от финансови глоби, а междувременно, решили в знак на протест в оставащите десетина минути да стоят на място. Адриан Давид решил да си пооправи голмайсторската сметка и след слалом между цялата, макар и напълно неподвижна отбрана на домакинския отбор оформи крайното 3:1 за Тритений.
Ето. Не че е много важно, но може да оправи настроението на някого.
