Клубовете върху които падна Берлинската стена

В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига - съответно, къде са днес великаните от Изтока?

Точно три часа и 34 минути преди Улф Кирстен с топката, като бърз влак, да падне в наказателното поле на Магдебург, цялото Политбюро на партията на Социалистическото единство подаде оставка. Докато легендарният ас на Динамо с поглед търсил своя партньор в атаката Торстен Гичов, посланикът на ГДР Хелмут Зибарт е извикан при министъра на вътрешните работи на Чехословакия Павел Садовски. Кирстен е забелязал своя съотборник, упътил топката към него, а Гичов, въпреки че на гърба си имал Дирк Шустер, се справил чудесно, заградил се, обърнал и шутирал. Дирк Хайне се колебал, не е решил веднага дали да тръгне с крак или да се хвърли, а когато се решил за втората опция вече е било твърде късно. Топката през калта на малкото наказателно поле пробила път до мрежата - Динамо повел против лидера Магдебург в Класикера на Оберлигата. На трибуните делириум!

Двадесетина минути по-късно (средата на първото полувреме) Матиас Замер в своя единствен стил - мощно и елегантно в същото време - води топката през сърцето на терена и приближава вратата на гостуващия отбор. Някъде в същия момент, в Прага, Зибарт пристига в кабинета при Садовски. И преди да седне във фотьойла, започнал да се поти. Знае какво го чака...

Лют и нервиран, министърът не увърта много. На посланика веднага, не с точно приятен тон, дава да разбере, че неговата държава е много недоволна, че все по-голям брой жители на Източна Германия през чехословашката граница бягат в съседната Западна Германия. Садовски обяснява, че гражданите са ядосани и се питат защо и те не могат по този начин до Мюнхен, Франкфурт, Дюселдорф... Ситуацията е много неприятна, с оглед, че същото се случва вече месеци, но през Унгария.

В Дрезден, Замер е пуснал крачка, дал е газ, а когато се озовава на около тридесетина метра от вратата, стреля с всичка сила. Това негово "топовно гюле" завършва в мрежата на Хайне - Динамо води с 2:0. Няколко мига по-късно Магдебург остава с играч по-малко, след като Дирк Шустер получава червен картон и изглежда, че мачът между най-големите кандидати за титлата е решен.

През това време Зибарт в Прага се оправдава че "неговото правителство работи върху решаването на проблема и приемането на нов закон според който населението ще може свободно да пътува от Изток на Запад", но Садовски няма търпение: "Ние изискваме..." В света на дипломацията това е повече ултиматум отколкото обичайно искане.

Докато Хелмут Зибарт се потил в кожения фотьойл на министъра на Хусаков, Магдебург в Дрезден с играч по-малко успял да намали на 1:2 с гол на Маркус Вокел (точката е била достатъчна да задържи първо място), но в последните мигове на мача Гичов със своя втори премахва всички дилеми.

Всички в Изтока много добре помнят този ден. Когато подполковник Харалд Йегер под натиска на 20 000 демонстранти на улица Борнхолмер, около 23:30, най-накрая наредил пробив, а хиляди разярени младежи и девойки тръгнали към Бранденбургската порта - някои за пръв път да видят своите роднини, някои за нови дънки или нова плоча на Скорпионс. Ангела Меркел е била както и всеки четвъртък вечер в сауната с приятелка, Гюнтер Грас е "редял" мисли на хартия и подготвял своето известно експозе, което ще представи няколко седмици по-късно, а Матиас Замер, заедно със съотборниците в карантина, отморявал след предходната бурна нощ и празнуването на големия триумф... Марсел Шмелцер, днес един от двамата най-известни (активни) футболни продукта от онази мрачна страна на Стената, е бил едногодишно бебе, а другият - Тони Кроос - ще се роди едва два месеца по-късно. И футболът много добре ще помни този ден. "Желязната завеса" падна върху източния дял на Европа и задуши всички футболни великани от Изтока, които даваха на тази игра специален чар.

Динамо от Дрезден ще завърши споменатия сезон 1989/1990 като шампион, след като Магдебург в последния кръг неочаквано изгубил от Карл Маркс, днешният Кемницер. През май идната година, с бляскав празник в Рощок е сложена точка на Оберлигата. Ханза като шампион и Динамо Дрезден като втори отбор са интегрирани в Бундеслигата, докато клубовете от трето до осмо място - Ерфурт, Кемницер, Халешер, Карл Цайс Йена, Локомотив Лайпциг и Стал Бранденбург - получили място във Втора Бундеслига. Германия официално е обединена през октомври 1990, след Световното първенство в Италия (ФРГ става шампион), а напускащият селекционер Франц Бекенбауер заявил:
"Сега ще бъдем наистина непобедими!"

Кайзер Франц вероятно не е и предполагал колко ще бъде прав, но малцина тогава са размисляли за цената, която за това ще платят немските клубове от Изтока. Гледано от тази друга страна, някогашният национал на ГДР Томас Дол също е бил добър пророк:
"Съединението на Германия е най-лошото нещо което можеше да се случи на източногерманския футбол."

Така е и било...

30 години минаха откакто падна Берлинската стена. От споменатите клубове вече нито един не се намира във върха на немския футбол. В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига.

Съответно, къде са днес великаните от Изтока?

ВИКТОРИЯ/ФОРВЕРЦ БЕРЛИН

Една от главните характеристики на източнонемския футбол след Втората Световна война, под съветска окупация и социалистически режим, е била готовността на властите по различни начини да манипулират клубове по политически или други причини. Така днешната Виктория от Франкфурт на Одер често е преселвана от град на град и сменяла имената, според нуждите на полицията, армията, висшите държавни функционери. Най-много успехи преживява като Форверц от Берлин. Този Форверц, който няма никакви връзки с традиционния Берлинер Форверц, един от основателите на ДФБ (Футболният съюз на Германия), шест пъти бил шампион на Източна Германия и двукратен носител на Купата. Повече от десет сезона играл и в европейските турнири. Най-големите успехи на Форверц са 1/4-финали в КЕШ (след елиминирането на Цървена звезда 1969 година), и 1/4-финали в КНК. Виктория в момента е маргинал в немския футбол, играе в шеста лига...

ЕНЕРГИ КОТБУС

Един от редките клубове от изтока, който стигна до Бундеслигата след съединението. Шест сезона Котбус игра в елита (2000-2003, 2006-2009), а най-голям успех постигна през 1997, когато игра финал за Купата и загуби от Щутгарт. Енерги влезе в историята на немския футбол на 6 април 2001 година, тъй като стана първият клуб в държавата, който изведе 11 чужденци на терена. Сред най-известните имена - Васил Мириуца, Томислав Пиплица, Бруно Акрапович, Анджей Кобилански... Енерги Котбус в момента живурка в Регионалната лига на Германия (четвърти ранг в системата).

ЛОКОМОТИВ ЛАЙПЦИГ

По-възрастните любители на футбола от Лайпциг продължават да подкрепят Локомотив и новосъздаденият РБ Лайпциг не ги интересува много. Става дума за клуб, който като Магдебург игра финал в Купата на носители на национални купи, само че нямаше късмет да я спечели. Аякс с Рийкард, Ван Бастен и Бергкамп беше по-добър през тази 1987 година. Локомотив няколко години по-късно стигна и до завършека на Купата на УЕФА, елиминиран от Тотнъм. Купата на Източна Германия е печелена пет пъти и три пъти е бил вицешампион. Преди Втората Световна война три пъти е бил най-добър клуб на Германия. Локомотив от Лайпциг през този сезон се бори за влизане в трета лига...

ХАНЗА РОЩОК

Последният източногермански шампион не е имал големи резултати в Оберлигата като двата Динамо, Магдебург, Форверц, но Ханза ще се наложи като най-добър клуб от изтока след обединението. След като в първия сезон в Бундеслигата изпада, се завръща през 1995 и играе пълни 10 години. От 2012 е постоянен член на трета лига. Като всички клубове от пространствата на бившата ГДР главен проблем на клуба са финансите. Ханза като Динамо от Дрезден има много верни привърженици...

ДИНАМО ДРЕЗДЕН

Осем пъти шампион на ГДР, седем пъти носител на Купата, полуфиналист в Купата на УЕФА през 1989... Динамо Дрезден без всякакво съмнение спада сред най-успешните клубове на Източна Германия, с рядко верни привърженици, които преди няколко седмици одушевиха Европа. Около 35 000 от тях отпътуваха на гостуването на Херта за Купата. Динамо от 1991 до 1995 игра в Бундеслигата, но не можа да се пребори, преди всичко с финансовата страна, със съперниците. Последва изпадане, губене на лиценз за Втора Бундеслига, пропадане до четвърта лига. Привържениците, обаче, никога не обърнаха гръб на клуба. Заради тяхното нерядко насилствено поведение в Дрезден вярват, че Бундеслигата не ги иска в своята елитна компания. В което много вероятно съществува и частица истина. Динамо в момента се бори за оцеляване във Втора Бундеслига...

РОТ ВАЙС ЕРФУРТ

Две шампионски титли от Оберлигата през петдесетте години са най-големите успехи на червено-белия клуб. Клубът през 1991 и 2004 игра във Втора Бундеслига, но и двата пъти изпадна като последен в класирането. Ерфурт през 2018 след много години изпадна от трета лига. Този сезон е заплашен от ново преселване в по-нисък ранг...

ХАЛЕШЕР

Двукратният шампион и двукратен носител на Купата на Източна Германия записа голямо падение през деветдесетте години. След участието в Купата на УЕФА през 1992 година клубът се хлъзна чак в пета лига. От 2008 и влизането в четвъртия ранг нещата тръгнаха към по-добро. Халешер през този сезон е един от кандидатите за влизане във Втора Бундеслига...

КЕМНИЦЕР

Най-известен като първия клуб на Михаел Балак, Кемницер след обединението само през деветдесетте успяваше да се задържи във Втора Бундеслига. През сезон 1992/93 стигна до полуфинал за Купата. Шампион на Източна Германия през 1967 и вицешампион през 1990 в момента се състезава в трета лига, след като през миналия сезон влезе в нея.

КАРЛ ЦАЙС ЙЕНА

Любителите на футбола помнят Карл Цайс главно с дуелите срещу Цървена звезда в КЕШ и червеният картон на Драган Джаич... Не с добро. Клубът от Йена, обаче, имал сериозна репутация в Източна Германия. Трикратен шампион и деветкратен вицешампион. Йена е още един източногермански отбор, който е играл финал в европейски турнир. През сезон 1980/81 просва по гръб Рома, Валенсия и Бенфика, за да в борбата за трофея от КНК да клекне пред Динамо от Тбилиси. През деветдесетте този клуб в два случая влезе във Втора Бундеслига. В момента се бори за оцеляване в трета лига.

СТАЛ БРАНДЕНБУРГ

Клуб без специално значение за източногерманския футбол. Главно го споменават като роден отбор на някогашните национали Щефан Фройнд и Рой Прегер. Живна за малко през 2017 година, когато се пребори за влизане в шеста лига...

СТАЛ АЙЗЕНХИТЕНЩАТ

Още един клуб на самата граница с Полша... Става дума за работнически отбор, който е бил собственост на железницата. Главно се е състезавал във втората лига на Източна Германия, но е интересно, че като финалист за Купата през 1991 (победен от шампиона Ханза) играл в КНК. Елиминиран е в първи кръг от Галатасарай, Айзенхитенщат е ликвидиран през 2016 година.

МАГДЕБУРГ

Спада към най-големите източногермански клубове и е единственият отбор от изчезналата държава с европейски трофей. Във времето на своята най-голяма слава, седемдесетте години, Магдебург във финала на КНК би големия Милан - 2:0. Това е през пролетта на 1974. Магдебург е три пъти шампион на ГДР и седем пъти носител на Купата. В общата втора лига е успял да влезе чак през 2018. Не се задържал дълго. В момента е в средата на класирането на трета лига. Истински заспал великан и един от редките клубове от изтока, който не е банкрутирал в някакъв момент.

ДИНАМО БЕРЛИН

Динамо е бил клуб на режима, по-точно, той е ръководен от Ерих Милке, шеф на Щази, печално известната източногерманска тайна полиция. И много други клубове са били любимци на комунистическата власт, с тази разлика, че Милке е бил родом от Берлин, па е било логично най-много да се наклони към своите. Тази история около берлинския Динамо е една от онези, които по най-добър начин описват как властта е разрушавала футбола и пречела на напредъка. Целостта на Оберлигата е значително разклатена в последните дни на май през 1978, по време на празнуването на титлата на дрезденския Динамо. Шефът на Щази влязъл в съблекалнята на шампиона и наредил, че сега е дошло времето първенството да поеме съименникът от Берлин. През следващите десет години титлата се празнувала само в столицата! Динамо никога не е имал успех в европейските турнири. Банкрутът го сполетял през 2004. Името променил в БФК Динамо, но се смята за правен наследник на стария щазиевски клуб. В момента води битка в четвърта, регионална лига.

САКСОНИЯ ЛАЙПЦИГ

Саксония не е имала забележими резултати в Оберлигата. Преживяла е два банкрута през 2001 и 2009 година, за да през 2011 официално да е изтрита от регистъра във футболния съюз. Привържениците по-късно основали няколко наследника. Успех, донякъде, има само БСГ Кеми Лайпциг, който през миналия сезон влязъл в четвърта лига.

* Сред 36-те клуба в първи и втори ранг на немския футбол, през този сезон, само три отбора географски принадлежат на бившата ГДР: Унион Берлин (Бундеслига), Ауе и Динамо Дрезден (Втора Бундеслига)

Автор: Предраг Дучич

Футболът който обичаше влаковете

Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова по-добре. А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?

Нека си ги има всичките тия нискотарифни и презокеански полети, стерилни летища със скъпоценни сандвичи и безмитни магазини; да се замислим за миг за магистралите, всички същите, с изфабрикувани бензиностанции и кръчми миришещи на дизел, които ви позволяват от населените места да видите само табелите (пфу!); и проклети да са неудобните автобуси, тези гигантски мобилни устройства за мъчение на всеки по-висок от 180 сантиметра.

Само релсите са пътуване, само релсите са живот. Държавата която занемари своята железница, тази държава няма щастие, няма и бъдеще, а най-малко има вяра, и колкото по-малко за такава държава, толкова по-добре. Защото и Милош Хрма и Ана Каренина и кучетата, които ги обичат и Ориент Експрес който се клати през Белград след убийство във Винковац, и мустакатите кондуктори и чужденци с Lonely Planet в ръце и всички онези песни за влакове, и шумолене на вестници и закъсняването в тръгването, какво, всичко това са релси, всичко това е живот.

А какво е футболът, ако не живот, и как тогава футболът да няма връзка с релсите?

Как да няма? Историците на хубавата игра нашироко ще подсещат за връзката между развоя на железниците и професионализацията и ръстът на популярността на футбола.

Течението започва от края на 19 век, а доминира в първите десетилетия на двадесети, когато общественият транспорт се разтяга до всяко по-голямо място в Англия, ще се създадат условия за нещо което днес може да се нарече "организирано подкрепяне": отиване на гостувания, не само на домашния терен, ще донесе пълни трибуни, ръст на цената на билетите и ще даде на клубовете да започнат да плащат на играчите. Дотогава онези долу на тревата са били прекариат, гладиатори в нагъчкани модерни колизеуми, нещата са започнали да се променят с тракането на железните колела...

Па и Манчестър Юнайтед се фука с 1878, сякаш тогава е създаден той, а всъщност е започнат Нютън Хийт Ланкашър и Йоркшир Рейлуей, основателите са били работниците по поддръжка на вагоните от депото в Нютън Хийт...

Къде сме тръгнали по тези чудни шини? Защо изведнъж сме се сетили за романтиката на паралелната писта, каква връзка има днес разписанието на влаковете с футбола?

В неделя вечерта, духовните потомци на някогашните работници в железниците от сърцето на Трансилвания в почти отровно дерби пропуснаха шанс още сега да си осигурят титлата.

ЧФР Клуж - Caile Ferate Romane - дословно означава "Румънски железници" остана без победа в 90-ата минута срещу Стяуа, въпреки че отборът на легендарния Дан Петреску (помним го най-вече в Челси, който ще заобича толкова че ще кръсти едната си щерка на лондонския клуб!) водеше почти през целия мач.

В система подобна на нашата, сръбската, с плейофи, по-малко популярния, но по-успешният клуб от Клуж - Университатеа тъне в трета лига - продължава да има големи шансове да спечели четвърта шампионска титла, макар че след тази каръшка колизия ще му е по-трудно.

А това не би било, искаме да кажем, триумф само за големия Петреску, който търси нов трофей след успеха с краткотрайния проект наречен Униреа, а и за любителите на железниците, работническите и "релсовите" отбори по света.

А ги има, и не им върви лошо, този сезон...

Има ги особено в Източна Европа, макар че не само тук, затулени фарове в морето клубове които би основала - или би ги подкрепяла - войската или службите...

И това никога не са обикновени клубове, как биха могли да бъдат, когато в тях е втъкан и мрамор, и камък, и желязо и чакъл, и сини униформи и свита гордост, която имат всички железничари по света - дали сте срещали някога машинист, който не обича своята работа? Ако в следващия живот не съм кондуктор, поставете ме поне за стрелочник! - и някакви деца, които през миналия век се разтоварвали след изморителна работа като играели футбол, а тогава решават и да го формализират...

На нас, разбира се, първа асоциация ще бъде Железничар, най-познатия от всички едноименни клубове в бивша Югославия.

Браво на ФК Сараево за това, че подари на града първата шампионска титла в онази голяма страна, и че са говорили, не само хитро, а напълно искрено, че "цветът на феса - цветът на екипа", и че са искали да ни убедят, че главният град на Босна е боядисан в бордо, браво, не им отнемаме и зрънце история, но...

Жельо беше контра на това, контра на елита и политиците и апаратчиците, Жельо беше клуб на коренното население, първите жители, работническата класа, ще напише веднъж Мильенко Йергович, че точно заради това, с този комплекс, трябвало да изгуби от Видеотон, а ние ще кажем, па да, но само Железничар, в държавата Босна, която е градила своите релси на младежки работнически акции още докато по шумата са се крили и четници и усташи, само синият Железничар е можел да стигне до Видеотон и до шанс така да се издъни, в една държава, която умееше да цени своите релси, преди диверсанти да вдигнат всички релси във въздуха, а техния път да бъде прикрит от корени и забрава и нехайство.

Само на Жельо, стоим твърди като прагове, е можел да се случи Осим. И обратното...

Докато обичахме железниците и влаковете, съществуваше и онова стадионче на белградския Железничар в Бара Венеция, а един ден някой решил, че релсите не са важни, и историята не е важна, и футболът не е важен, и сега са ни останали някои по-малко познати железничари в Сърбия, докато и на тях не им угасне семафора. (Как и по друг начин е можел да се казва един пристоен клуб от Лайковац?)

Ако не е бил Железничар, бил е Локомотив - онзи московския, разбира се, па онзи от Лайпциг на който капитализмът ще поиска да открадне привържениците и целия град, като вече не е могъл да му отнеме първата шампионска титла на Германия и финала за Купата на носители на национални купи през 1987.

Губят го от Аякс с Ван Бастен, Бергкамп, Рийкард, Витчге и треньор Йохан Кройф...

Чак и тази генерация "локомотивци", чийто най-познат представител е Олаф Маршал, много по-късно сляп пътник в отбора на Берти Фогтс на Световното първенство през 1998 година, ще бъде официално аматьорски отбор, с трудови книжки в железничарското предприятие в Лайпциг, важен транспортен център в ГДР.

Пък е, още сме в източните пространства, бил Локомотив от София, па от Пловдив, па загребския, който превърнаха във филиал на Динамо. Или е можел да бъде Работнички, или би бил букурещкият Рапид, докато и румънците са мечтали за бързи релси, или ще се крият в съкращения, като DVSC, Debreceni Vasutas Sport Club, или само истинските познавачи ще знаят, че седемкратният шампион на Полша, Лех от Познан - и той тази година, както и Клуж, както и Железничар, се бори за титлата - дълги години, и то точно по време на най-големите успехи през осемдесетте и ранните деветдесетте, бил клуб на работниците в железницата.

Съществувал е, какво ти е бил Варшавския пакт, чак и някакъв неофициален турнир, който ще се провежда временно, без какъвто и да е, хех, влаков ред, наречен Купа на Международния спортен съюз на железничарите, а на който са, от 1947 до 1987 участвали железничарски отбори от "подобните" държави (затова не и от Югославия!). За това неизвестно състезание днес не се знае много, освен че Локомотив Москва го е печелил пет пъти, Рапид от Букурещ веднъж, точно колкото и казахският Кайрат. (Локомотив София е двукратен победител и веднъж финалист - б.р.)

В напредналите държави, в либералните икономики, които едва дочакали да приватизират своите железници, връзката между релсите и футбола бързо би изчезнала, макар и номинално, макар че го има, да кажем, японският ДЖЕФ Юнайтед (ДЖЕФ всъщност е JR East Furukawa, компанията, която управлява железопътния транспорт в изтока на Япония), но генерално, нещата не изглеждат добре за нас, любителите на единственото хуманно превозно средство...

Затова е важно, наистина е важно, Джиджи Бекали да не направи още някоя измама, затова ще следим финиша на румънското първенство и ще сме за потомците на железничарските работници от сърцето на Трансилвания, па за техните колеги в Полша, Босна, а и Локомотив от Москва да не се наведе през прозореца и да разсипе точковата преднина, която има пред Спартак.

И нека ги има всички стерилни летища и автобуси, дайте ни един терен, не трябва това да е голям стадион, две трибунки и релси в далечината, вместо табло влак, а "дизеляка" поздравява головете с дръпната сирена; дайте ни, през есента, четири-пет железничарски отбора макар и в квалификациите за Шампионската лига.

Автор: Марко Прелевич