Късмет момчета!

Нападателят Александър Митрович издаде директива: който не вярва в победата - нека си събере багажа и да си ходи вкъщи. Ние допълваме: който не размисля за триумф над Бразилия в тазвечершния мач на Откритие Арена нека не гледа. Може би всичко това прилича на онази история за сръбската мишка, която след изпиването на три бири върви по централните улици на града и вика "мац-мац", но... Стените на Кремъл са се нагледали и на по-големи чудеса от потенциалната бразилска трагедия и сръбската приказка.

Когато се завърши дуелът с Швейцария, а "орлите" започнаха да говорят как вярват в триумфа над най-мощната футболна сила, свързахме това с нормалните спортни приказки. Дните минаваха, кълбото на страстите около големия мач се отмотаваше, а "орлите" са още по-сигурни. Може би знаят нещо което ние не знаем, или в главите си са решили, че статуята на Спартак на северната страна на Откритие Арена представлява лайтмотив. Да бъдат така храбри и така силни...

Обаче, да оставим сега тези приказки за охрабряване. Нещо друго тези дни се набива на очи в топлата Москва. Бразилските привърженици силно държат копие на купата със Златния глобус в ръце, вярвайки в бумеранга на съдбата и че висшите сили ще им дадат онова което не взеха преди четири лета. Оптимистично и нападателно, до такава мярка, че в редовете на Селесао се усеща определен тип нервност. Да не кажем психоза. Журналистите припомнят, че Бразилия за пръв път от 1966 година може да изпадне в групата, съмняват се в доброто разположение на селекционера Тите и се плашат от сръбската височина. Няма гордост и твърде голям оптимизъм.

Може би това е основата на кулата на късмета на Кръстаич. Останалото ще трябва сам да съгради. Тук е Неймар, тук са и Коутиньо и Жезус и тук е и човекът, който Александър Коларов посочи като най-силното звено в Бразилия Фернандиньо. И тук е този триумфален низ.

"Те не знаят да играят за равенство. Това бързо ми дойде наум след мача с Швейцария. Ако е така - нека ни победят. Или ние тях", заяви капитанът Коларов.

Има още една важен елемент в морето статистически данни. Тази констатация ще ви звучи чудно, но в най-съвременната история знаем да играем с Бразилия. Преди четири лета "играхме" хървати на Морумби и, въпреки че бяхме разклатени, бяхме близо до това да извлечем положителен резултат. Първият нападател на националния, тогава централен нападател в процес на създаване, Александър Митрович, пропусна големи възможности. Асът на Юнайтед Неманя Матич изглеждаше пъклено в средата на терена. До тях в Москва от този мач ще бъдат Стойкович, Иванович, Тадич, Коларов, Тошич... Седмина, които са усетили, че могат против Бразилия, макар че от  този период нашите съперници са променили и тялото и лицето. На тази минимална, но незаслужена загуба (0:1), последва и триумфът на младежкия национален отбор във финала в Нова Зеландия.

Ще видим как ще изглежда всичко това когато започне мачът, въпреки че същината я изрече селекционерът Младен Кръстаич. Той е човек с тежък език и запалителни изяви. Упорито повтаря, че е важно само Сърбия да бъде отбор... В края на краищата, това е крупна дума, защото е трудно срещу такава Бразилия да бъдеш отбор.

Добре е, че "орлите" вече не се обръщат към поражението от Швейцария, нито смятат, че тази нощ в Калининград са заминали всички техни влакове на късмета. Такова мнение ги накара да не се бранят с алибито на историите за това как довечера в главния град на Русия нямаме какво да изгубим. Не е съвсем уместно да останеш записан в историята като обикновен участник. Вярваме че и Кръстаич ще избере идеалния състав, отбор който ще може да изиграе равноправен мач. И тогава да провокира късметът да ни се усмихне.

Може би е време Сърбия веднъж да изненада. И себе си, и Бразилия и целия футболен свят. Може би е време в мач със стойност за 1/8-финал да получим играчи топ класа. Може би е и време Кръстаич да стане нещо повече от начинаещ треньор.

Досега от 1930 година само два пъти сме побеждавали най-трофейния национален отбор в света. Този път би бил специален. Десетилетия би се говорило за новата трагедия на бразилския футбол. Само че този спортен евъргрийн не би имал званието Мараканасо, а Москванасо...

Трябва да се вярва, трябва да се предизвиква. Като мишка котка. Знаете вече онази от началото на текста.

Сърбия - Бразилия

Стадион: Откритие Арена
Съдия: Алиреза Фагани (Иран)

Сърбия (4-2-3-1): Стойкович - Рукавина, Иванович, Миленкович, Коларов - Милинкович-Савич, Матич - Тадич, Ляйич, Костич - Митрович

Бразилия (4-3-3): Алисон - Фагнер, Миранда, Тиаго Силва, Марсело - Паулиньо, Каземиро, Коутиньо - Вилиян, Габриел Жезус, Неймар

Автор: Дарян Неделькович