"Необузданата мощ на стражарите над човешките животи е нищо в сравнение със силата на футбола над тях"
Московският Спартак, известната "народная команда", е най-популярният и най-трофейният клуб в Русия.
Докато Динамо от Москва го е основала някогашната тайна полиция, ЦСКА от Москва войската, Локомотив железницата, а бившият Ротор автомобилната компания, Спартак е бил и останал единственият клуб от Москва, който е принадлежал на - народа.
Тази история е позната на мнозина.
Но, малко се знае за драматичния живот, възход, падение и завръщане на Николай Старостин, човекът който е създал московския Спартак.
Общественият преврат през 1917 година, Октомврийската революция и гражданската война са оставили малко време за размисляне за футбола.
Старостин, най-големият от четирима братя, бил принуден да се грижи сам за своето семейство - точно е станал пълнолетен когато починал баща му, 1920 година.
Много талантливият спортист заработвал за преживяване като през лятото играл футбол, а през зимата хокей на лед - бил толкова добър, че е станал съветски капитан в двата спорта.
Особено добър е бил като футболист - убийствено дясно крило, бърз, лек, чудесен удар и над всичко - харизма.
Като един от най-популярните спортисти в Русия, играейки за различни московски клубове, често се срещал и запознавал с влиятелни хора - един от онези с които се сприятелил е бил Александър Косарев, шеф на Всесъюзната ленинска млада комунистическа лига, позната като "Комсомол".
ЦСКА, клуб който е покриван от Червената армия, както и Динамо, клуб на мощното КГБ, вече са били активни и доминиращи когато Старостин при отиване на лов с Косарев предложил основаването на клуб на работническата класа, който ще принадлежи на народа и който няма да бъде под директното влияние на Комунистическата партия.
На Старостин му трябвала политическа подкрепа за такъв ход и използвал приятелството с Косарев - така е създаден Спартак от Москва. Основал го е Николай Старостин, с тримата по-млади братя - Андрей, Пьотр и Александър.
На "червено-белите" не им е трябвало много да станат най-популярния клуб в целия Съветски съюз - спечелили са титлите през 1938 и 1939 година, а средната им гледаемост пораснала на 50 хиляди.
Но, както е създавал приятели, Старостин, с еднаква бързина и интензитет, "събирал" и неприятели.
Грузинецът Лаврентий Берия е бил начело на НКВД, предтеча на КГБ, Сталиновата тайна полиция - негов близък сътрудник и човек от когото е трябвало да се боят. Като любител на футбола, Берия е бил начело на Динамо от Москва - а Динамо в лицето на Спартак е получил голям съперник.
Сталинистките чистки в края на 30-те години на миналия век са достигнали върха си. Хиляди граждани на Съветския съюз са пратени в Сибир, в известния ГУЛАГ, много от тях са и погубени.
Нещо е "сгрешил" и шефът на Комсомола, Александър Косарев, който е арестуван, а бързо след това и убит.
Без своя политически защитник Старостин е останал изолиран - а Берия получил удобна възможност да покаже мощ.
Още по-рано, през 1937 година, Старостин е бил обвинен за "опит за въвеждане на буржоазни методи в съветския спорт". Играчите на Спартак били популярни, добре платени - предтечи на професионалистите, което било в разрез с установената съветска комунистическа практика за аматьорския спорт и играчи, които паралелно са работили държавна работа.
Все пак, благодарение на политическата сила, познанството с Косарев Николай Старостин е избегнал затвора.
Но, когато Косарев е убит, никой не е могъл да го спаси - Старостин е арестуван на 20 март 1942 година, със своите братя и още няколко играча на Спартак.
Прикачени са им тежки обвинения - по време на парада на Червения площад, през 1936 година, планирали убийството на Йосиф Висарионович Сталин.
Година и половина са мъчили Старостин в скандалния московски затвор Люблянка, и то с различни методи - най-често с липса на сън, принуждавайки го да признае своето намерение, както и намерението на своите братя и съотборници. Обвиненията за опит за подготвяне на убийство някак са отпаднали, но Старостин е осъден заради "явни похвали за буржоазния спорт и въвеждане началата на капиталистическия свят в съветския спорт."
Старостин, който тогава е имал 43 години, е пратен в Сибир - там е останал пълни 10 години, заедно със своите братя.
Според по-късни свидетелства, от много по-лоша съдба го е спасило "мястото което е имал в сърцето на множество привърженици".
И в тогавашния Съветски съюз, за мнозина изпращането на Старостин в ГУЛАГ е било "светло наказание" и символ на невинност, на него и неговите братя.
Десетилетие е провел в затворнически лагери в непрозрачна страна - от Ухта близо до Арктическият кръг на север, до Хабаровск на изток, в близост до границата с Китай. Там го срещали стражари и затворници, които му се дивели, а по-късно, размисляйки за времената в ГУЛАГ и тяхната бруталност, записал:
"Необузданата мощ на стражарите над човешките животи е нищо в сравнение със силата на футбола над тях"
Историята е филмова - 1953 година Сталин умрял, а Берия е погубен.
Старостин е помилван, заедно със своите братя и се върнал в Спартак като президент. На това място е останал до 1992 година, а по едно време е бил селекционер на Съветския съюз.
Умрял е през февруари 1996 година, но легендата е останала - паметникът на Николай Старостин и неговите братя се намира под трибуната с най-запалените привърженици на Спартак, на "Откритие Арена" в североизтока на Москва.
Като символ на тежките времена, основаването, развитието и оцеляването на най-големия руски клуб, въпреки политическите влияния.
Автор: Данило Митрович
