Всяка школа се плаща, а школата от участие на големи турнири е изключително сложна. Те се провеждат на всеки две години, траят относително кратко и не е лесно и да се стигне до тях. Затова знанието трябва да се придобие много бързо.
Треньорският щаб на Сърбия трябваше във финала на мача с Швейцария да вземе решение. Избраха да рискуват и изгубиха в това. Не казвам, че не се съгласявам с тяхното решение, напротив, в такива околности и аз бих взел същото (защото потенциалната печалба от вкаран гол - класиране веднага - много надвишаваше рискът от получен - намаляване на шансовете до реми с Бразилия да бъде достатъчно за минимум). Само че аз това решение го взимам теоретично, а Кръстаич и помощниците му сега трябва да го бранят и пред цялата общественост в Сърбия и пред собствените играчи, от които някои бяха видимо недоволни.
Мачът на годината за Сърбия завърши с неуспех. За класиране към 1/8-финалите, първо в този век, "орлите" трябва да победят Бразилия. Нищо повече и нищо по-малко.
По имена играчите на Сърбия са равноправни с Швейцария. Двата отбора имат наложени футболисти, но след трансфера на Лихтщайнер, никой освен Матич не играе за елитен европейски клуб.
Обаче, Швейцария има нещо за което Сърбия не може и да мечтае - система и продължителност. Още откакто през 2001 Кеби Кун от младежката селекция премина начело на най-силния състав, Швейцария започна процес, който ще я прати в световния връх. От 2004 те са пропуснали един голям турнир, ЕП 2012, когато Отмар Хитцфелд правеше голяма реконструкция на отбора и до Бразилия отведе основно същите хора, които гледаме днес.
От 14 играчи, които изведе неговият наследник Владимир Петкович на терена в Калининград само трима не са били дял от тима, който Аржентина отстрани с дузпи на СП 2014 - Емболо, който тогава е бил на 17, Аканджи (18) и Цубер (22, дебютирал миналата година).
За тези 17 години националният отбор е воден от трима човека, винаги с ясна визия за подхода към футбола и концепцията на терена. Благодарение на това сега те играят седми голям турнир от последните осем (и са на път към трето поредно преминаване на групата), докато в предходните 18 са били само на два.
В Сърбия такова нещо е немислимо. В същите 17 години селекцията е променила три имена, два цвята на екипа, 13 селекционера, плюс тричленна комисия, плюч Чурчич още веднъж. Владимир Петкович, чийто стаж продължава да е най-кратък от швейцарската тройка, срещу Коста Рика ще изравни броя мачове, които на пейката на СРЮ е провел Слободан Сантрач (43), от когото в историята на сръбския и югославския футбол по-дълго е работил само Ивица Осим.
Швейцария в модерното време представлява синоним за успешен контрол и деструкция. В периода 2006-2010 на три последователни турнира те са получили общо четири гола в 10 мача. В 13 мача преди идването в Русия десет пъти не са получили гол.
Да започнеш мач против такава отбрана с канонада и гол след пет минути е успех на сръбския отбор. Имаше и достатъчно възможности разликата да се повиши. Скоковете на Митрович, ударът на Тадич, моментът в който Тошич се размина на три сантиметра.
Обаче, да се носиш продължително с по-опитен и по-обигран съперник е съвсем друг въпрос. Швейцарците много бързо взеха топката, поеха контрола и в голяма степен задаваха ритъма. И те изпускаха възможности - Цубер, Шакири, особено впечатляващият Блерим Джемаили. Момчето от Тетово най-добре използваше системните проблеми на Сърбия, която оставяше пространства между линиите.
Изравняването, обаче, дойде по шокиращ начин - въпреки че държаха резултата, който им трябва, националите на Сърбия позволиха на съперника контра, първият удар успешно блокира Коларов, но на отбитата топка налетя Джака и Стойкович нямаше шанс.
Това беше първият получен официален гол при актуалния селекционер, а онова което последва донякъде е и очаквано - 15 минути хаос, преди Сърбия отново да започне да заплашва. Когато Коларов прати остро центриране на което никой не стигна, ситуацията имаше дъх на усещане, че това е този ден в който нищо не иска да се получи. Някоя минута по-късно швейцарците с два вертикални паса от сърцето на своето наказателно стигнаха до това неуловимият Шакири да тича сам към Стойкович.
И този гол беше хубав, колкото празнуването беше грозно. Сърбия можеше да го избегне и да запази облик и да задържи играчите на позициите, които са им най-силни. Все пак, смените, които са направени този път бяха напълно сбъркани, и в личен и в стратегически план. Такива неща се случват, можеше да се случи някой от резервите да бъде герой.
Място за лютене, чак и разочарование няма. Сърбия по качество не е между Топ 13 европейски отбори и всичко през което играчите преминаха в този цикъл си струва нашите честитки и подкрепа. Няма повече. Против Бразилия шансовете са минимални, но надеждата трябва да съществува.
Бразилия поправи своята позиция с труден и късен триумф над Коста Рика, в който играчите от 200 милиона не изглеждаха примерно. В сряда вечерта двата мача се играят едновременно и всичко ще бъде възможно.
Разплитането ще бъде лудо забавно, особено защото по някаква причина преди Група Е играе Група F, така че отборите веднага ще знаят срещу кого отиват.
Ако в нашата група е разиграна лудост и може всичко, ще са нужни калкулатори, какво да кажем за хърватската група Д, в която Аржентина се върна към живот благодарение на победата на Нигерия над Исландия.
Това беше мач в който видяхме две неща, които знаехме - Исландия не умее да напада, а Ахмед Муса има едно, но какво оръжие.
Автор: Владимир Новакович
.gif)
