Ледения, честит рожден ден

"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"

Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.

Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...

За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.

Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.

На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.

"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.

Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.

Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...

Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.

Беше много повече от това...

Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.

Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.

Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.

Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.

Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...

Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.

Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.

Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.

"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.

Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.

Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."

Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.

Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.

През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.

Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.

След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.

Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.

Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.

Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.

Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.

Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."

Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...

Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.

Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.

В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.

Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!

В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...

Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...

Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.

Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.

Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.

В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...

Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.

Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.

През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...

Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.

През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.

Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.

Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".

Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец,  а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."

И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.

Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.

Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.

И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.

Ледения, честит ти 50-ти рожден ден!

Автор: Александър Глигорич