Бразилските клубове в криза - не плащат заплати, а дълговете нарастват

Само няколко месеца след най-големия футболен турнир на земята, който се проведе в Бразилия, страната навлезе в нова криза - половината от професионалните футболисти и официални лица не получават заплати. Според оценки проблемите с изплащането на месечните възнаграждения са засегнали 90% от клубовете.

Паричната криза е дълбока не само за футболистите, но и за треньори, технически и медицински щаб, банки и доставчици - 80% от професионалните клубове в Бразилия в момента са на висок финансов риск, много от тях близо до фалит.

В основата на проблема е структурата на клубовете - "Сдружения с нестопанска цел". Резултатът от това е контрол на клубовете от привържениците, често богати и известни, но без представа от професионална управленска структура или за агресивен комерсиален план.

Докато грижата и любовта към клуба ги има, отговорността твърде често липсва.

Това може да се види по спиралата на заплатите в Бразилия през последните десет години в сравнение с нивата на повечето европейски клубове.

Треньори получаваха по 300 000 евро на месец, кондиционни треньори на заплати от 50 до 75 000 евро, а 19-годишни хлапета подписващи договори за 100 000 евро месечно станаха често срещани.

Намаленията бяха непредотвратими и първия виден знак беше оттеглянето на съдиите зад вратите, за да бъдат спестени 700 000 евро през сезон 2015 г.

В държава, в която 40 милиона души официално живеят под прага на бедността, да имаш клубове, в които най-ниската заплата е 35 000 евро може да доведе само до финансова катастрофа. Като добавим и че средната посещаемост на мачовете в бразилската Серия А е не повече от 13 800 души на мач, то проблемите винаги ще са близо на хоризонта.

Билетите за бразилските запалянковци, според скорошно проучване в Европа, Северна и Централна Америка, и Азия, са най-скъпите в света, пресмятайки средната заплата спрямо това колко билета за футболен мач могат да бъдат закупени с нея. Цената на билета варира от 12,50 до 12,73 паунда за двубой от Серия А. Със средната заплата на бразилски работник за седмица той може да си купи 14,2 билета. В сравнение средният британски привърженик може да купи 14,3 билета за Висшата лига.

В края на октомври 2014 г поне 28 от 40-те клуба, които играят в Серия А и Б, имат закъснения в изплащане на заплатите.

Някои не могат да плащат и т.нар. "имидж права", объркващо и сложно разбирателство между футболиста, агента и клуба, като компонент от заплатата на играча, базиран на времето в което се показва с клубната тениска по телевизии, или в кампании и промоции.

Това не удари само малките клубове, но също така и по-големите и по-масивно подкрепяните отбори, които имат проблеми да изплащат надниците и имидж правата.

Коринтианс, най-популярният клуб в най-важния град в Латинска Америка, който е трикратен световен шампион, който през 2012 г спечели Световното клубно първенство, както и титлите в Бразилия и Южна Америка, беше принуден да продаде няколко играча в Европа. Дори и с трансферите и със средна посещаемост от 23 000, клубът призна, че ще има проблем с някои имиджови права и плащания към кредитори.

Атлетико (Минейро) закъснява със заплатите с четири месеца, дори след като продаде Роналдиньо на мексикански клуб наскоро.

Флуминензе, който се опитва да си осигури място в Топ 4 на Серия А и да се класира за Копа Либертадорес, закъснява с три месеца в плащанията.

Бахия, Гремио, Витория и Гояс флиртуваха с финансовите проблеми през целия сезон.
Дори лидерът в първенството - Крузейро имаше отлагания в плащанията, през март и април 2014 г, а двама ценни играчи - Винисиус и Уолъс трябваше да бъдат продадени, за да се генерират така нужните пари.

Палмейрас страдаше от същия проблем, но намери различно решение - много богатият президент Пауло Нобре наля близо 40 милиона евро в клуба.

Клубове като Ботафого, Португеза и Коритиба са сред тези, които са на ръба на банкрута.

Клубът на Загало, Гаринча и Жаирзиньо - Ботафого е изправен пред големи неприятности, след като пет месеца не е плащал заплати, а играчите играят за публиката и богати привърженици, които даряват пари за възнагражденията им.

Футболистите на Коритиба, водени от бившата звезда на Фенербахче Алекс, излязоха на терена с плакат на който пишеше: "Скъпи Привърженици, вие сте нашата единствена мотивация - 3 месеца без да получим заплати. И много празни обещания от нашия президент. Заедно ще се борим до края".

Стачки, отлагания, боеве и адвокати станаха ежедневие в бразилската Серия Б. Във Вашко Да Гама, който си осигури място в елита през следващия сезон, заплати не са давани два месеца. В Санта Крус след стачка на футболистите, най-сетне бяха платени заплатите за август.

Може би ситуацията е най-тежка в Португеза, най-известният клуб с португалски корени, извън Португалия, разположен в самия център на Сао Пауло. С изпадането в Трета дивизия, със средна посещаемост от 900 привърженици на мач, Португеза вече продава и стадиона си.

Опит на играчите в Бразилия да се обединят и да получат гласност на исканията си започна миналата година с група наречена "Бом Сенсо ФК" (Добър и смислен футболен клуб). Сред тяхните искания беше футболисти, които не са получили всичките си пари, предвидени по договор, за повече от 30 дни, да могат официално да разтрогнат с клуба.

Мнозина бразилски привърженици мислеха, че загубата с 1:7 от Германия през лятото беше краят на техния свят. Сега бразилският футбол може буквално да види края на клубовете си в свят, който е напуснат от привърженици, спонсори и всякаква надежда за финансово спасение.

Да си велик сред най-великите

Когато се заговори за футбол и Бразилия помежду им винаги изниква думата най-доброто. Бразилците са известни като технични футболисти, които не се свенят и да мамят, ако им се отдаде добър случай. Имат си и своите отрицатели, но петте им световни титли ги поставят на върха сред националните отбори на планетата.

В Европа са известни множество кариоки, а след падането на ограниченията за чужденци, те буквално заляха Стария континент. Почти няма отбор, в който да не играе или да не е играл представител на страната на кафето. Ромарио, Бебето, Роналдо, Роналдиньо са една звездна, но бледа част от майсторите на бразилската марка. В първенството на страната блика от таланти, като всяка година се предрича, че на терена стъпва новия "Пеле", "Зико", "Кака".

Ако се замислите дали играят чужденци в този шампионат, то вероятно бихте потърсили аржентинци и/или уругвайци. Със сигурност има такива. Но дали в Бразилия може да играе европеец? Отговорът е - може. При това от Балканите и да се превърне в любимец на публиката. Името му е Деян Петкович, а националността - сърбин.

Доскорошният футболист е роден на 10 септември 1972 г в Майданпек, Сърбия, тогава в рамките на бивша Югославия. В родината си е известен, като "Рамбо", а в Бразилия - "Пет". Има седем мача и един гол за националния отбор на Югославия.

С футбола започва от 1987 г в родния ФК Майданпек, а година по-късно е в редиците на Раднички (Ниш). Превръща се в най-младия състезател играл в официален мач в историята на тогавашната югославска Първа лига. Дебютира на 25 септември 1988 г, когато е на 16 години и 15 дни, срещу Железничар (Сараево), подобрявайки предишния рекорд на Митар Мъркела с един ден. Раднички печели с 4:0. Постижението на Петкович по-късно е подобрено от Славко Перович и Даниел Алексич. В днешни дни Петкович помага на първия си клуб, който преминава през тежки времена.



През юли 1992 г Петкович е купен от Цървена звезда. Още ненавършил 20 години той пристига с репутацията на талантлив техничен халф. Звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Владимир Югович и Синиша Михайлович напускат "звездашите" през това лято и младият Петкович е хвърлен в битката от самото начало от новия треньор Милан Живадинович. Деян записва 30 мача и вкарва пет гола в първия си сезон.

Остава в Цървена звезда до декември 1995 г, печелейки две шампионски титли. Трансферът му в Реал (Мадрид) е принципно договорен през лятото на 1995 г, но в Цървена звезда решават да го задържат за сезон 1995/1996 г и участието в Купата на УЕФА, където се очаква да се представят силно, след като им е позволено отново да участват в европейски турнири след годините на търговско ембарго, наложено от ООН. "Звездашите" отпадат в квалификациите от швейцарския Нюшател Ксамакс.

През декември 1995 г Петкович се присъединява към испанския гранд Реал (Мадрид). Под ръководството на Хорхе Валдано "Рамбо" не успява да спечели титулярно място, появявайки се в едва три мача, като във всичките е резерва. Довършва сезон 1995/1996 г под наем в Севиля, а през 1997 г играе за Расинг Сантандер. За кратко се завръща в Реал през 1997 г, където е открит от бразилския Витория на приятелски турнир, на който участват още и съставите на Реал Майорка и Фламенго.



Следва трансфер във Витория, където отиват Бебето и Тулио Коща, като тримата подписват с помощта на банка Ексел. С "червено-черните" Петкович започва успешната си кариера в Бразилия. Два пъти става шампион на щата Бахия и веднъж купа Нордесте. Остава в клуба до 1999 г.

През тази година сърбинът подписва с италианския Венеция, но не успява и бързо се завръща в Бразилия, където облича екипа на Фламенго. В най-популярния бразилски клуб неговите умения са основни за отбора, който печели две от историческите си три поредни титли срещу големия съперник Васко Да Гама, в периода 1999-2001 г. Един привърженик на Фламенго казва, че неговият зашеметяващ гол от пряк свободен удар в 89-ата минута в последния кръг за 2001 г, който гарантира титлата на клуба, никога няма да бъде забравен.

Един месец по-късно друго изпълнение на Петкович от пряк свободен удар позволи на Фламенго да спечели купа Кампеоес и да се завърне в Копа Либертадорес през следващата година. Доста популярният сърбин е известен сред феновете, като "Пет".

В изданието на Кампеонато Бразилейро за 2001 г Фламенго завърши на едно място над изпадащите. Клубът загуби и финала за купа Меросул през януари 2002 г от аржентинския Сан Лоренцо, а в тази среща Петкович получи червен картон.



През 2002 г Деян преминава в редиците на Васко Да Гама, където остава до 2004 г. През този период за кратко играе и за китайския Шанхай Шенхуа. При втория си период във Васко помага на отбора да оцелее в Кампеонато Бразилейро, като е водещият голмайстор и лидер в асистенциите. Васко не успява да бие в 10 мача без "Пет", спечелвайки едва 10% от максималния актив точки, а с негово участие взимат 45,7%. Лидерът на Васко в сезона на спасението получава наградата "Бола де Прата" от списание "Пласар" - за един от двамата най-добри халфове в Бразилия.

През този сезон често играе с бившия си съотборник от Раднички - черногорският вратар Желико Тадич, който е доведен от него в клуба.

След година и половина в Саудитска Арабия, където игра за Ал Итихад, той се завръща в Рио де Жанейро през август 2005 г, този път с екипа на Флуминензе. На 33 години Петкович се изправя пред недоверието на феновете. Невероятното му представяне в третия си мач, който е срещу Крузейро, кара привържениците да спрат да се съмняват. На стадиона на съперника "Минейрао" той повежда Флу за успех с 6:2, като вкарва два от головете. Първият от двата е под №1000 за Флуминензе в бразилското първенство. С него Петкович получава възпоменателна плоча в офиса на ръководството на клуба. Това попадение идва, след като "Пет" минава трима съперници на малко разстояние, стреляйки навреме, за да преодолее идващия вратар. Вторият гол идва след силен удар с левия крак извън наказателното поле.

След други големи изяви сърбинът печели втората си поредна Сребърна топка на церемонията по годишните награди на Бразилската федерация. След лош сезон през 2006 г, когато Флуминензе се бори да не изпадне, той напуска клуба.



През 2007 г играе в Сантос, след като е подписал краткосрочен договор с Гояс до края на сезон 2007. През 2008 г "Пет" играе за Атлетико (Минейро), привлечен през март, като голямата звезда в празнуването на 100-годишния юбилей на клуба. В края на сезона договорът му не е подновен по заповед на новия треньор Емерсон Леао, който вади Петкович и от отбора на Сантос, когато пристига в отбора през декември 2007 г.

На 20 май 2009 г ръководството на Фламенго оповестява, че със свободен трансфер привлича сръбския атакуващ халф "Рамбо", който вече има много успешни сезона в клуба през 2000 и 2001 г. След тези шампионати отношенията му с ръководството на отбора се обтягат толкова, че отиват на съд, за неплатени заплати в размер на 9 милиона щатски долара. Въпреки че двете страни се разбират за финансовите проблеми извънсъдебно преди Петкович да се завърне, новината се посреща със скептицизъм. Хора от клуба и външни наблюдатели се съмняват във възможностите му на тази възраст. Някои изразяват и притесненията си от факта, че той е пропуснал шампионата на щат Рио де Жанейро, което означава, че не е играл от шест месеца след освобождаването му от Минейро.

За изненада на мнозина 37-годишният сърбин играе водеща роля за Фламенго, вкарвайки осем гола. "Червено-черните" имат шанс да спечелят шестата си титла от бразилския шампионат и първа в кариерата на "Пет". При пристигането му в отбора през юни 2009 г Фламенго е на 14-о място в класирането. В добавка той изпитва трудности да се наложи, тъй като треньорът Кука предпочита други на неговия пост. Кука е уволнен за слаби резултати и при новия треньор Жорже Луис Андраде нещата се подобряват. Малко по малко Фламенго започва да се катери в класирането, благодарение основно на усилията на Петкович. Бразилската преса хвали ветерана за няколко невероятни представяния, сред които двата му гола за 2:0 като гост над лидера Палмейрас в 30-ия кръг и помощта му за 3:1 в гостуването на Атлетико (Минейро) в 34-ия.

На 20 ноември 2009 г Деян Петкович е въведен в Залата на славата на бразилския футбол на стадион "Маракана". Той е петият чужденец и третия европеец, на който е оказана тази чест. С края на сезона на 7 декември Фламенго празнува своята титла, а Петкович спечели Сребърната топка на списание "Пласар" за най-добър халф на сезона. Това беше третото му спечелване на отличието.

На 5 юни 2011 г Деян Петкович "Рамбо" окачи бутонките на пирона, след като изигра първото полувреме от шампионатния двубой срещу Коринтианс. В чест на отказването на "Пет" всички играчи на Фламенго играха с неговото име на гърба си в тази среща.



Петкович дебютира за националния отбор на Югославия през 1995 г, но записва само няколко мача заради спорове с треньора Слободан Сантрач, който не го вика за Мондиал 98. Завръща се в националния за приятелски мач срещу Бразилия след световното първенство, когато начело на "плавите" е назначен Милан Живадинович. По това време Петкович е футболист на Витория и пътува за Сао Луис, където ще се проведе срещата, с полета на бразилските национали.

Последният му мач за Югославия е през декември 1999 г. В него той е капитан. Една от причините да не получава често повиквателни е фактът, че играе за южноамерикански клуб и е извън погледа на югославските треньори, които следят само европейския футбол. След завръщането му в Бразилия, за да играе за Фламенго Вуядин Бошков го забравя за състава за Евро 2000. В интервю за списание "Пласар" Петкович твърди, че ако е останал във Венеция, "отбор десет пъти по-слаб от Фламенго", е щял да бъде викан редовно. Сред другите причини е и лошите му взаимоотношения с комитета на Футболната асоциация на Югославия, по-късно Сърбия.

В Бразилия казват, че ако е бил бразилец е щял да играе за техния национален отбор. След разпадането на Югославия и появяването на Сърбия и Черна гора, през 2003 г, той планира да вземе бразилско поданство и да играе за Селесао, защото националният отбор за който е играл досега вече не съществува.

За Мондиал 2006 в Сърбия имаше кампания да бъде включен в отбора. В интервю за бразилска медия Саво Милошевич споделя, че "Пет" има място в състава. Кампанията не води до успех и той отново не е част от групата. Треньорът Илия Петкович смята, че ще развали хармонията в състава, тъй като Петкович е известен с шумния си нрав. По ирония на съдбата той взима друг Петкович - сина си Душан, който никога не записва двубой за националния. "Пет" не е викан и за националния отбор на Сърбия, след разделянето с Черна гора.

"Рамбо" е признат за един от най-добрите чужденци играли в Бразилия, страхотен изпълнител на пряк свободни и ъглови удари и подавач. През 2006 г с екипа на Флуминензе отбелязва директно от ъглов удар срещу Гремио. В следващия мач отново се разписва така, макар че топката удря негов съотборник в ръката преди да влезе, но съдиите зачитат попадението. В цялата си кариера има общо осем гола от ъглови удари, последният на 8 ноември 2009 г за Фламенго срещу Атлетико (Минейро). Към момента държи рекорда за най-много отбелязани голове директно от ъглов удар.