Рамбо Петкович: Лъжа е, че съм отказал да вляза в игра

За Звезда, Реал (Мадрид), супер кариерата в Бразилия, но и за мача с Аржентина: Загрявах повече от час, три минути преди края седнах на пейката, а Сантрач не ми каза да вляза на терена.

Сръбският Рамбо е най-добрият чужденец в Бразилия на всички времена! Да, точно така, Деян Петкович (10.9.1972 Майданпек) е легенда в най-футболната държава в света. През 2009 година е получил Орден Рио Бранко от президента на Бразилия Лупе Да Силва, почетен гражданин е на Рио де Жанейро, почетен консул на Сърбия в Бразилия, най-добър играч на Витория за 20 век по избора на привържениците, играл е в седем клуба в страната на футбола, кафето и самбата и във всеки е бил капитан...

А за националния отбор на Югославия има само седем мача (един гол). Това бразилците не са могли да разберат, какви обяснения сте им давали?

- Никакви. Как да обясня това.

Дали причината е това, че както се е говорило, в Буенос Айрес през 1994 година сте отказал да влезете в игра?

- Лъжа е, че съм отказал да вляза в игра, а забележителна лъжа е, че трябвало да изиграя последните 10 минути!

Какво наистина се случи в края на мача с Аржентина (0:1)?

- Загрявах повече от час, това може да потвърди и Милорад Косанович, а когато до края на мача останаха три-четири минути се върнах на пейката. Селекционерът Слободан Сантрач ме пита защо съм седнал, отговорих му, че скоро е краят на мача. Нито ми каза да продължа да загрявам, нито ме повика да вляза в игра. Така че и да съм искал, не съм можел да откажа да вляза в игра, защото селекционерът не ме е и поканил. Това е единствената истина.

Обявен сте за "непослушен", заради това не сте играл на СП 1998, а и после?

- Много пъти съм спиран, но нека това бъде грях на онези, които допринесоха за това. През ноември 1995, например, победихме Салвадор с 5:1, Савичевич вкара три гола, Михайлович един, аз подадох за три попадения и получих оценка 8,5 колкото Дейо. Тогава отиваме в Мексико и Сантрач не ме слага в отбора. А обяснението невероятно, нереално, каза ми: "Подаде за голове, но изгуби две топки."

И това не е краят на вашата голгота в националния отбор?

- Не е, играхме с Гърция, дойдоха хора от Реал (Мадрид) да ме гледат, а на последната тренировка ми казват: Ако Михайлович не играе заради контузия, започваш мача. Миха се появи в костюм, а на терена не излизам аз, а Саша Чурчич. Влязох от резервната скамейка и вкарах гол.

Дали и сега бихте направили същото?

- Аз никога и за нищо не съжалявам. Правил съм грешки, и аз съм жив човек, но съм направил и много добри ходове.

Пет години сте носили екипа на Раднички, дебютирали сте през 1988 срещу Железничар на 16 години и 15 дни и подобрявате рекорда на Митар Мркела с един ден?

- Бях момче, но не познавах страх, бях дързък на терена, исках да играя и бях уверен, че мога...

Как дойдохте в Цървена звезда?

- Тази история започна през есента на 1991, аз вече бях носил екипа на всички национални гарнитури, срещу Кипър вкарах най-бързия гол, от центъра. Те ме искаха още като дойдох в Раднички, но аз си казах: ще дойда в Звезда като професионалист, а не като хлапе. Така е и било, 1991 година се договорих с Джая и Цвеле.

В първия сезон, на 19 години, сте изиграл чак 30 мача и постигате пет гола?

- Напускането на най-големите асове, Дейо, Роби, Панчев... ми отвори вратата, веднага получих "десетката" и веднага започнах с головете.

За 3,5 години два пъти сте шампион, печелите и Купата, малко или много?

- След голямата смяна на поколението, след най-големия успех в историята, това беше добър резултат. Дубълът се помни.

Трансферът в Реал (Мадрид) е като мечта?

- Всичко беше договорено през август, а в Мадрид отидох през зимата. Дойдох на 12 декември, треньор беше Хорхе Валдано, а на 15 януари отидох в Севиля под наем. Въпреки че в Мадрид бях приет супер, привържениците бяха против да напусна. Спечелихме Коледния трофей, победихме Атлетико (Мадрид) с 3:2, аз вкарах и подадох за гол, бях най-добрият. Отидох под наем, а следващата седмица Валдано беше сменен. За съжаление, в Севиля счупих крак.

За две години в Реал сте изиграл осем мача и имате един гол?

- Върнах се на "Сантяго Бернабеу", където ме дочака Фабио Капело. Който не обичаше нашите играчи, сетете се за епизодите с Дейо Савичевич, Педжа Миятович, Бобан и Шукер. Бях най-добрият голмайстор в подготовката, нищо не беше достатъчно. Затова отново отидох под наем в Расинг Сантандер, пък последва връщане в Мадрид.

На турнира на който са участвали Реал, Майорка и бразилските клубове Фламенго и Витория сте забелязан?

- За Реал игра втория отбор, но с Роберто Карлош, Панучи, изгубихме от Фламенго с 0:3, а Майорка победи Витория (1:0). В борбата за третото място бяхме по-добри от Витория (5:1), вкарах два гола.

И през следващите две години носите екипа на Витория, а тогава се местите във Венеция, защо?

- Витория във всеки смисъл на тази дума е моя. Избран съм за най-добър играч в историята на клуба, но имаше много причини да се върна в Европа. Заради бомбардировките исках да съм по-близо до вкъщи, а Витория нямаше пари и трябваше да ме продаде. Избрах Венеция и останах шест месеца.

Следва завръщане в Бразилия, във Фламенго. Играли сте чудесно, но се местите във Вашко Да Гама.

- Във Фламенго, който е далеч най-популярният клуб в Бразилия, играх наистина чудесно, спечелихме три титли, станах най-голямата звезда след Зико, който е икона на клуба. Все пак, нямаше пари и трябваше да отида във Вашко. И там бях най-добрият играч, голмайстор и капитан.

Тогава откъде "излета" в Шанхай?

- И Вашко не плащаше, па се преселих в Шанхай и веднага станахме шампион на Китай.

Следва завърщане във Вашко, па епизод в Ал Итихад?

- Да, вкарах за Вашко Да Гама 18 гола, отидох в Ал Итихад, за шест месеца, в първите четири мача вкарах четири гола и се контузих, накрая бяхме шампиони.

Тогава сте се върнали в Бразилия. Първо сте облякъл екипа на Флуминензе, па Гояс, Атлетико Минейро, а тогава, за втори път Фламенго?

- Да, това беше хубаво пътешествие. Във Флуминензе година и половина, 19 гола и онзи №1000 за клуба, в Гояс четири месеца и две попадения. В Сантош дойдох като бяха 18-и в класирането, завършихме втори, носейки екипа на Атлетико (Минейро) бях осем пъти стрелец. И накрая - Фламенго. Общо, в двата периода, спечелихме четири титли, постигнах 59 гола, 33 на "Маракана". А привържениците са специална история, когато ме питаха какво мисля за тях, отговорих: не знам португалски толкова добре да го изкажа с думи.

Сега сте в треньорските води, отново в Бразилия, а не в Сърбия, жестоко се борите?

- Както винаги. Работих като треньор и като директор в няколко клуба, а Сърбия, поне засега, не ми е в плановете. Подготвям се за Световното първенство, от Русия ще коментирам мачове за бразилския "Глобо".

ПО-ДОБЪР ОТ РОБЕРТО КАРЛОШ

Прославили сте с голове от пряк свободни удари, а и т.нар. олимпийски голове?

- Юп Хайнкес, с когото за съжаление работих малко, много ме обичаше. Говорили сме след тренировка и по половин час. За мен е казвал, че съм най-добрият изпълнител на пряк свободни удари в Реал Мадрид, а когато журналистите питали: А Роберто Карлош, последвал отговор: "Добър е и той". А олимпийските голове са онези, които са постигнати директно от ъглов удар, с осем гола съм неприкосновен.

ТРИТЕ ПРИНЦЕСИ НА РАМБО

Хубаво ви е с три принцеси?

- Наслаждавам се, съпругата ми Виолета и аз наистина се гордеем с двете щерки. По-голямата Ана (20) се занимава с пеене и учи английска филология. През миналата година издаде албум в Бразилия, имаше концерт на Копакабана на който имаше два милиона и половина души. Инес (18) учи бизнес в Милано.

Автор: Йован Секулич

Мач в Бразилия беше прекратен след 10 червени картона!

Десет червени и осем жълти картона.

Бразилските футболисти традиционно са известни с уменията си с топката, но не е имало много за гледане в мач от шампионата на щата Баия между Витория и Баия.

След напрегнато първо полувреме с шест картона и гол на Денилсон за домакините, нещата излезли от контрол през второто.

Баия получава дузпа в 50-ата минута, а хаосът започва когато Винисиус отпразнува гола си с танц пред домакинските привърженици.

Играчите на двата отбора се впускат в меле, летят юмруци, и след прекъсване от 16 минути, за да се въдвори реда, съдиите изгонват осем футболисти.

Три червени картона са показани на играчи на Витория, пет на колегите им от Баия, сред тях голмайсторът Винисиус и трима от резервите.

Мачът продължил, но когато Витория останала без още двама играчи 11 минути преди края, бил прекратен, а Баия най-вероятно ще получи служебна победа 3:0.

Да си велик сред най-великите

Когато се заговори за футбол и Бразилия помежду им винаги изниква думата най-доброто. Бразилците са известни като технични футболисти, които не се свенят и да мамят, ако им се отдаде добър случай. Имат си и своите отрицатели, но петте им световни титли ги поставят на върха сред националните отбори на планетата.

В Европа са известни множество кариоки, а след падането на ограниченията за чужденци, те буквално заляха Стария континент. Почти няма отбор, в който да не играе или да не е играл представител на страната на кафето. Ромарио, Бебето, Роналдо, Роналдиньо са една звездна, но бледа част от майсторите на бразилската марка. В първенството на страната блика от таланти, като всяка година се предрича, че на терена стъпва новия "Пеле", "Зико", "Кака".

Ако се замислите дали играят чужденци в този шампионат, то вероятно бихте потърсили аржентинци и/или уругвайци. Със сигурност има такива. Но дали в Бразилия може да играе европеец? Отговорът е - може. При това от Балканите и да се превърне в любимец на публиката. Името му е Деян Петкович, а националността - сърбин.

Доскорошният футболист е роден на 10 септември 1972 г в Майданпек, Сърбия, тогава в рамките на бивша Югославия. В родината си е известен, като "Рамбо", а в Бразилия - "Пет". Има седем мача и един гол за националния отбор на Югославия.

С футбола започва от 1987 г в родния ФК Майданпек, а година по-късно е в редиците на Раднички (Ниш). Превръща се в най-младия състезател играл в официален мач в историята на тогавашната югославска Първа лига. Дебютира на 25 септември 1988 г, когато е на 16 години и 15 дни, срещу Железничар (Сараево), подобрявайки предишния рекорд на Митар Мъркела с един ден. Раднички печели с 4:0. Постижението на Петкович по-късно е подобрено от Славко Перович и Даниел Алексич. В днешни дни Петкович помага на първия си клуб, който преминава през тежки времена.



През юли 1992 г Петкович е купен от Цървена звезда. Още ненавършил 20 години той пристига с репутацията на талантлив техничен халф. Звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Владимир Югович и Синиша Михайлович напускат "звездашите" през това лято и младият Петкович е хвърлен в битката от самото начало от новия треньор Милан Живадинович. Деян записва 30 мача и вкарва пет гола в първия си сезон.

Остава в Цървена звезда до декември 1995 г, печелейки две шампионски титли. Трансферът му в Реал (Мадрид) е принципно договорен през лятото на 1995 г, но в Цървена звезда решават да го задържат за сезон 1995/1996 г и участието в Купата на УЕФА, където се очаква да се представят силно, след като им е позволено отново да участват в европейски турнири след годините на търговско ембарго, наложено от ООН. "Звездашите" отпадат в квалификациите от швейцарския Нюшател Ксамакс.

През декември 1995 г Петкович се присъединява към испанския гранд Реал (Мадрид). Под ръководството на Хорхе Валдано "Рамбо" не успява да спечели титулярно място, появявайки се в едва три мача, като във всичките е резерва. Довършва сезон 1995/1996 г под наем в Севиля, а през 1997 г играе за Расинг Сантандер. За кратко се завръща в Реал през 1997 г, където е открит от бразилския Витория на приятелски турнир, на който участват още и съставите на Реал Майорка и Фламенго.



Следва трансфер във Витория, където отиват Бебето и Тулио Коща, като тримата подписват с помощта на банка Ексел. С "червено-черните" Петкович започва успешната си кариера в Бразилия. Два пъти става шампион на щата Бахия и веднъж купа Нордесте. Остава в клуба до 1999 г.

През тази година сърбинът подписва с италианския Венеция, но не успява и бързо се завръща в Бразилия, където облича екипа на Фламенго. В най-популярния бразилски клуб неговите умения са основни за отбора, който печели две от историческите си три поредни титли срещу големия съперник Васко Да Гама, в периода 1999-2001 г. Един привърженик на Фламенго казва, че неговият зашеметяващ гол от пряк свободен удар в 89-ата минута в последния кръг за 2001 г, който гарантира титлата на клуба, никога няма да бъде забравен.

Един месец по-късно друго изпълнение на Петкович от пряк свободен удар позволи на Фламенго да спечели купа Кампеоес и да се завърне в Копа Либертадорес през следващата година. Доста популярният сърбин е известен сред феновете, като "Пет".

В изданието на Кампеонато Бразилейро за 2001 г Фламенго завърши на едно място над изпадащите. Клубът загуби и финала за купа Меросул през януари 2002 г от аржентинския Сан Лоренцо, а в тази среща Петкович получи червен картон.



През 2002 г Деян преминава в редиците на Васко Да Гама, където остава до 2004 г. През този период за кратко играе и за китайския Шанхай Шенхуа. При втория си период във Васко помага на отбора да оцелее в Кампеонато Бразилейро, като е водещият голмайстор и лидер в асистенциите. Васко не успява да бие в 10 мача без "Пет", спечелвайки едва 10% от максималния актив точки, а с негово участие взимат 45,7%. Лидерът на Васко в сезона на спасението получава наградата "Бола де Прата" от списание "Пласар" - за един от двамата най-добри халфове в Бразилия.

През този сезон често играе с бившия си съотборник от Раднички - черногорският вратар Желико Тадич, който е доведен от него в клуба.

След година и половина в Саудитска Арабия, където игра за Ал Итихад, той се завръща в Рио де Жанейро през август 2005 г, този път с екипа на Флуминензе. На 33 години Петкович се изправя пред недоверието на феновете. Невероятното му представяне в третия си мач, който е срещу Крузейро, кара привържениците да спрат да се съмняват. На стадиона на съперника "Минейрао" той повежда Флу за успех с 6:2, като вкарва два от головете. Първият от двата е под №1000 за Флуминензе в бразилското първенство. С него Петкович получава възпоменателна плоча в офиса на ръководството на клуба. Това попадение идва, след като "Пет" минава трима съперници на малко разстояние, стреляйки навреме, за да преодолее идващия вратар. Вторият гол идва след силен удар с левия крак извън наказателното поле.

След други големи изяви сърбинът печели втората си поредна Сребърна топка на церемонията по годишните награди на Бразилската федерация. След лош сезон през 2006 г, когато Флуминензе се бори да не изпадне, той напуска клуба.



През 2007 г играе в Сантос, след като е подписал краткосрочен договор с Гояс до края на сезон 2007. През 2008 г "Пет" играе за Атлетико (Минейро), привлечен през март, като голямата звезда в празнуването на 100-годишния юбилей на клуба. В края на сезона договорът му не е подновен по заповед на новия треньор Емерсон Леао, който вади Петкович и от отбора на Сантос, когато пристига в отбора през декември 2007 г.

На 20 май 2009 г ръководството на Фламенго оповестява, че със свободен трансфер привлича сръбския атакуващ халф "Рамбо", който вече има много успешни сезона в клуба през 2000 и 2001 г. След тези шампионати отношенията му с ръководството на отбора се обтягат толкова, че отиват на съд, за неплатени заплати в размер на 9 милиона щатски долара. Въпреки че двете страни се разбират за финансовите проблеми извънсъдебно преди Петкович да се завърне, новината се посреща със скептицизъм. Хора от клуба и външни наблюдатели се съмняват във възможностите му на тази възраст. Някои изразяват и притесненията си от факта, че той е пропуснал шампионата на щат Рио де Жанейро, което означава, че не е играл от шест месеца след освобождаването му от Минейро.

За изненада на мнозина 37-годишният сърбин играе водеща роля за Фламенго, вкарвайки осем гола. "Червено-черните" имат шанс да спечелят шестата си титла от бразилския шампионат и първа в кариерата на "Пет". При пристигането му в отбора през юни 2009 г Фламенго е на 14-о място в класирането. В добавка той изпитва трудности да се наложи, тъй като треньорът Кука предпочита други на неговия пост. Кука е уволнен за слаби резултати и при новия треньор Жорже Луис Андраде нещата се подобряват. Малко по малко Фламенго започва да се катери в класирането, благодарение основно на усилията на Петкович. Бразилската преса хвали ветерана за няколко невероятни представяния, сред които двата му гола за 2:0 като гост над лидера Палмейрас в 30-ия кръг и помощта му за 3:1 в гостуването на Атлетико (Минейро) в 34-ия.

На 20 ноември 2009 г Деян Петкович е въведен в Залата на славата на бразилския футбол на стадион "Маракана". Той е петият чужденец и третия европеец, на който е оказана тази чест. С края на сезона на 7 декември Фламенго празнува своята титла, а Петкович спечели Сребърната топка на списание "Пласар" за най-добър халф на сезона. Това беше третото му спечелване на отличието.

На 5 юни 2011 г Деян Петкович "Рамбо" окачи бутонките на пирона, след като изигра първото полувреме от шампионатния двубой срещу Коринтианс. В чест на отказването на "Пет" всички играчи на Фламенго играха с неговото име на гърба си в тази среща.



Петкович дебютира за националния отбор на Югославия през 1995 г, но записва само няколко мача заради спорове с треньора Слободан Сантрач, който не го вика за Мондиал 98. Завръща се в националния за приятелски мач срещу Бразилия след световното първенство, когато начело на "плавите" е назначен Милан Живадинович. По това време Петкович е футболист на Витория и пътува за Сао Луис, където ще се проведе срещата, с полета на бразилските национали.

Последният му мач за Югославия е през декември 1999 г. В него той е капитан. Една от причините да не получава често повиквателни е фактът, че играе за южноамерикански клуб и е извън погледа на югославските треньори, които следят само европейския футбол. След завръщането му в Бразилия, за да играе за Фламенго Вуядин Бошков го забравя за състава за Евро 2000. В интервю за списание "Пласар" Петкович твърди, че ако е останал във Венеция, "отбор десет пъти по-слаб от Фламенго", е щял да бъде викан редовно. Сред другите причини е и лошите му взаимоотношения с комитета на Футболната асоциация на Югославия, по-късно Сърбия.

В Бразилия казват, че ако е бил бразилец е щял да играе за техния национален отбор. След разпадането на Югославия и появяването на Сърбия и Черна гора, през 2003 г, той планира да вземе бразилско поданство и да играе за Селесао, защото националният отбор за който е играл досега вече не съществува.

За Мондиал 2006 в Сърбия имаше кампания да бъде включен в отбора. В интервю за бразилска медия Саво Милошевич споделя, че "Пет" има място в състава. Кампанията не води до успех и той отново не е част от групата. Треньорът Илия Петкович смята, че ще развали хармонията в състава, тъй като Петкович е известен с шумния си нрав. По ирония на съдбата той взима друг Петкович - сина си Душан, който никога не записва двубой за националния. "Пет" не е викан и за националния отбор на Сърбия, след разделянето с Черна гора.

"Рамбо" е признат за един от най-добрите чужденци играли в Бразилия, страхотен изпълнител на пряк свободни и ъглови удари и подавач. През 2006 г с екипа на Флуминензе отбелязва директно от ъглов удар срещу Гремио. В следващия мач отново се разписва така, макар че топката удря негов съотборник в ръката преди да влезе, но съдиите зачитат попадението. В цялата си кариера има общо осем гола от ъглови удари, последният на 8 ноември 2009 г за Фламенго срещу Атлетико (Минейро). Към момента държи рекорда за най-много отбелязани голове директно от ъглов удар.