За Звезда, Реал (Мадрид), супер кариерата в Бразилия, но и за мача с Аржентина: Загрявах повече от час, три минути преди края седнах на пейката, а Сантрач не ми каза да вляза на терена.
Сръбският Рамбо е най-добрият чужденец в Бразилия на всички времена! Да, точно така, Деян Петкович (10.9.1972 Майданпек) е легенда в най-футболната държава в света. През 2009 година е получил Орден Рио Бранко от президента на Бразилия Лупе Да Силва, почетен гражданин е на Рио де Жанейро, почетен консул на Сърбия в Бразилия, най-добър играч на Витория за 20 век по избора на привържениците, играл е в седем клуба в страната на футбола, кафето и самбата и във всеки е бил капитан...
А за националния отбор на Югославия има само седем мача (един гол). Това бразилците не са могли да разберат, какви обяснения сте им давали?
- Никакви. Как да обясня това.
Дали причината е това, че както се е говорило, в Буенос Айрес през 1994 година сте отказал да влезете в игра?
- Лъжа е, че съм отказал да вляза в игра, а забележителна лъжа е, че трябвало да изиграя последните 10 минути!
Какво наистина се случи в края на мача с Аржентина (0:1)?
- Загрявах повече от час, това може да потвърди и Милорад Косанович, а когато до края на мача останаха три-четири минути се върнах на пейката. Селекционерът Слободан Сантрач ме пита защо съм седнал, отговорих му, че скоро е краят на мача. Нито ми каза да продължа да загрявам, нито ме повика да вляза в игра. Така че и да съм искал, не съм можел да откажа да вляза в игра, защото селекционерът не ме е и поканил. Това е единствената истина.
Обявен сте за "непослушен", заради това не сте играл на СП 1998, а и после?
- Много пъти съм спиран, но нека това бъде грях на онези, които допринесоха за това. През ноември 1995, например, победихме Салвадор с 5:1, Савичевич вкара три гола, Михайлович един, аз подадох за три попадения и получих оценка 8,5 колкото Дейо. Тогава отиваме в Мексико и Сантрач не ме слага в отбора. А обяснението невероятно, нереално, каза ми: "Подаде за голове, но изгуби две топки."
И това не е краят на вашата голгота в националния отбор?
- Не е, играхме с Гърция, дойдоха хора от Реал (Мадрид) да ме гледат, а на последната тренировка ми казват: Ако Михайлович не играе заради контузия, започваш мача. Миха се появи в костюм, а на терена не излизам аз, а Саша Чурчич. Влязох от резервната скамейка и вкарах гол.
Дали и сега бихте направили същото?
- Аз никога и за нищо не съжалявам. Правил съм грешки, и аз съм жив човек, но съм направил и много добри ходове.
Пет години сте носили екипа на Раднички, дебютирали сте през 1988 срещу Железничар на 16 години и 15 дни и подобрявате рекорда на Митар Мркела с един ден?
- Бях момче, но не познавах страх, бях дързък на терена, исках да играя и бях уверен, че мога...
Как дойдохте в Цървена звезда?
- Тази история започна през есента на 1991, аз вече бях носил екипа на всички национални гарнитури, срещу Кипър вкарах най-бързия гол, от центъра. Те ме искаха още като дойдох в Раднички, но аз си казах: ще дойда в Звезда като професионалист, а не като хлапе. Така е и било, 1991 година се договорих с Джая и Цвеле.
В първия сезон, на 19 години, сте изиграл чак 30 мача и постигате пет гола?
- Напускането на най-големите асове, Дейо, Роби, Панчев... ми отвори вратата, веднага получих "десетката" и веднага започнах с головете.
За 3,5 години два пъти сте шампион, печелите и Купата, малко или много?
- След голямата смяна на поколението, след най-големия успех в историята, това беше добър резултат. Дубълът се помни.
Трансферът в Реал (Мадрид) е като мечта?
- Всичко беше договорено през август, а в Мадрид отидох през зимата. Дойдох на 12 декември, треньор беше Хорхе Валдано, а на 15 януари отидох в Севиля под наем. Въпреки че в Мадрид бях приет супер, привържениците бяха против да напусна. Спечелихме Коледния трофей, победихме Атлетико (Мадрид) с 3:2, аз вкарах и подадох за гол, бях най-добрият. Отидох под наем, а следващата седмица Валдано беше сменен. За съжаление, в Севиля счупих крак.
За две години в Реал сте изиграл осем мача и имате един гол?
- Върнах се на "Сантяго Бернабеу", където ме дочака Фабио Капело. Който не обичаше нашите играчи, сетете се за епизодите с Дейо Савичевич, Педжа Миятович, Бобан и Шукер. Бях най-добрият голмайстор в подготовката, нищо не беше достатъчно. Затова отново отидох под наем в Расинг Сантандер, пък последва връщане в Мадрид.
На турнира на който са участвали Реал, Майорка и бразилските клубове Фламенго и Витория сте забелязан?
- За Реал игра втория отбор, но с Роберто Карлош, Панучи, изгубихме от Фламенго с 0:3, а Майорка победи Витория (1:0). В борбата за третото място бяхме по-добри от Витория (5:1), вкарах два гола.
И през следващите две години носите екипа на Витория, а тогава се местите във Венеция, защо?
- Витория във всеки смисъл на тази дума е моя. Избран съм за най-добър играч в историята на клуба, но имаше много причини да се върна в Европа. Заради бомбардировките исках да съм по-близо до вкъщи, а Витория нямаше пари и трябваше да ме продаде. Избрах Венеция и останах шест месеца.
Следва завръщане в Бразилия, във Фламенго. Играли сте чудесно, но се местите във Вашко Да Гама.
- Във Фламенго, който е далеч най-популярният клуб в Бразилия, играх наистина чудесно, спечелихме три титли, станах най-голямата звезда след Зико, който е икона на клуба. Все пак, нямаше пари и трябваше да отида във Вашко. И там бях най-добрият играч, голмайстор и капитан.
Тогава откъде "излета" в Шанхай?
- И Вашко не плащаше, па се преселих в Шанхай и веднага станахме шампион на Китай.
Следва завърщане във Вашко, па епизод в Ал Итихад?
- Да, вкарах за Вашко Да Гама 18 гола, отидох в Ал Итихад, за шест месеца, в първите четири мача вкарах четири гола и се контузих, накрая бяхме шампиони.
Тогава сте се върнали в Бразилия. Първо сте облякъл екипа на Флуминензе, па Гояс, Атлетико Минейро, а тогава, за втори път Фламенго?
- Да, това беше хубаво пътешествие. Във Флуминензе година и половина, 19 гола и онзи №1000 за клуба, в Гояс четири месеца и две попадения. В Сантош дойдох като бяха 18-и в класирането, завършихме втори, носейки екипа на Атлетико (Минейро) бях осем пъти стрелец. И накрая - Фламенго. Общо, в двата периода, спечелихме четири титли, постигнах 59 гола, 33 на "Маракана". А привържениците са специална история, когато ме питаха какво мисля за тях, отговорих: не знам португалски толкова добре да го изкажа с думи.
Сега сте в треньорските води, отново в Бразилия, а не в Сърбия, жестоко се борите?
- Както винаги. Работих като треньор и като директор в няколко клуба, а Сърбия, поне засега, не ми е в плановете. Подготвям се за Световното първенство, от Русия ще коментирам мачове за бразилския "Глобо".
ПО-ДОБЪР ОТ РОБЕРТО КАРЛОШ
Прославили сте с голове от пряк свободни удари, а и т.нар. олимпийски голове?
- Юп Хайнкес, с когото за съжаление работих малко, много ме обичаше. Говорили сме след тренировка и по половин час. За мен е казвал, че съм най-добрият изпълнител на пряк свободни удари в Реал Мадрид, а когато журналистите питали: А Роберто Карлош, последвал отговор: "Добър е и той". А олимпийските голове са онези, които са постигнати директно от ъглов удар, с осем гола съм неприкосновен.
ТРИТЕ ПРИНЦЕСИ НА РАМБО
Хубаво ви е с три принцеси?
- Наслаждавам се, съпругата ми Виолета и аз наистина се гордеем с двете щерки. По-голямата Ана (20) се занимава с пеене и учи английска филология. През миналата година издаде албум в Бразилия, имаше концерт на Копакабана на който имаше два милиона и половина души. Инес (18) учи бизнес в Милано.
Автор: Йован Секулич
