Рамбо Петкович: Горд съм с играчите на Звезда заради човечността и отговорността

Деян "Рамбо" Петкович, някогашният полузащитник и майстор с топката, който направи сериозните футболни стъпки в Цървена звезда, описа ситуацията в Бразилия по време на пандемията корона вирус. Особено горд беше с играчите на Цървена звезда заради човечността и обществената отговорност по време на извънредното положение и обяви, че в началото на септември ще ги посети на стадион "Райко Митич".

"Що се отнася до футбола в Бразилия всичко е спряло. Клубовете дадоха колективни почивки на играчите, тъй като краят на сезона в Бразилия е едва през декември и тогава се отива на месец почивка. Обаче, сега това някак компенсираха, защото има доста закони за труда къде играчите трябва да ходят на почивка. Сега остана само да се види дали и кога ще завършат държавните първенства, защото всички турнири са прекъснати."

"Трудно е да се намери дата, както и договор между официалните лица, макар че в този момент е необходимо да има и здрав разум и диалог между организаторите и съюза. Трябва да се вземе решение, което в интерес на спорта", обяви Петкович.

Чудесният бивш футболист, който носи екипа на Цървена звезда четири години, изтъкна, че най-важно е да бъдем отговорни.

"Първо, здравият разум е много важен. Дружете се със своите, най-близките винаги ще ви донесат радост и забава. Аз се намирам тук в Бразилия със съпругата и по-малката дъщеря, докато по-голямата е в Ниш. Ние се придържахме към карантината от самото начало, защото аз получих заповед от фирмата в която работя да остана 14 дни в домашна карантина, защото съм имал контакт с хора, които са имали корона вирус."

"Ние се придържаме строго към изолацията, аз не съм имал никакви симптоми, но все пак бяхме отговорни. Използвахме това време качествено да поговорим на някои теми и да се дружим. Винаги правим нещо, щерка ми има часове по интернет. Хората, които работят при нас пуснахме в почивка, за да бъдат и те в своите домове. Провеждаме много време заедно което дълго не се е случвало, и това е много хубаво. Не е безвредна ситуацията, и повтарям здравият разум е най-важен."

Имаше и съвет за футболистите, на които когато бъде в Сърбия ще даде подкрепа от трибуните.

"Звезда след дербито, което не беше на нивото на качеството на двата отбора, се върна с две победи и сега е най-важно да поддържа форма, за да като се завърне към нормални тренировки, без значение дали първенството ще продължи или не, идват други турнири, като квалификациите за Европа и трябва да се подготви и за следващия сезон, който е пред нас. Когато се занимавах с футбол и имаше много тежки тренировки винаги говорех на кондиционните треньори, че не могат да ме напрегнат до такава степен, която мога да издържа. Знам, че не им е лесно, но е по-добре да тренират, защото така са активни. Аз вероятно в началото на септември ще дойда в Сърбия и ще използвам тази възможност да гледам мач на Звезда и да дам подкрепа на нашите футболисти."

Петкович похвали жеста на футболистите на Звезда, които с дарение показаха истински пример на човечност.

"Това е което футболистите и трябва да правят - да бъдат пример за другите. Отличен пример и жест. Футболът в същността, като най-важното второстепенно нещо в света, трябва да бъде огледало. Когато някой, който иска да започне да се занимава с футбол види как се държи неговият идол, със сигурност това има голямо влияние над онези, които тепърва започват с футбола. Когато някой, както го направиха футболистите на Звезда, направи, извън футбола, чудесен жест, трябва да се благодари, да се подаде ръка и да се каже браво. Това не е задължение, това е добра воля и не е лесно. Чудесни са примери каквито са Звезда, Новак Джокович, това разбрах наскоро, и аз им благодаря за това", подчерта Деян Петкович.

Сърбите в мадридския Реал: От Милан Янкович до Лука Йович

Милан Янкович е първият сръбски футболист в Реал. В Кралския клуб пристига от Цървена звезда.

Мадридчани го виждат в двата мача от 1/4-финала на Купата на европейските шампиони през 1986/87. Червено-белите побеждават в първия мач в Белград (4:2), а приносът на Янкович е гол от дузпа в 81-ата минута.

В реванша Реал побеждава с достатъчното 2:0, а три месеца по-късно Янкович подписа с мадридчаните въпреки че няма навършени 28 години, колкото по тогавашните правила е било необходимо за излизане в чужбина.

Янкович остава в Реал само сезон. Изиграва 38 мача, вкарва четири гола и през лятото на 1988 отива в Андерлехт.

Кариерата завършва две години по-късно, на 30 години, ядосан, че селекционерът Ивица Осим не го взима на СП в Италия.

Предраг Спасич преминава в Реал през 1990 от Партизан като национал на Югославия, която на СП в Италия заела пето място. Според данните на испанските медии, трансферът е бил за 200 милиона песети, около 1,2 милиона евро.

Въпреки че едрият крагуевчанин е играл в известния мач против Испания от 1/8-финалите на СП, не е дошъл в Мадрид благодарение на победата на Югославия в този мач (2:1).

Екипът на Реал е облякъл вместо Деян Савичевич. Рамон Мендоса, тогавашният президент на Реал, получил видеокасета със запис на вечното дерби и съвет да погледне майстора на Цървена звезда.

Мендоса, обаче, забелязал тогава 25-годишния бранител на Партизан и веднага го купил. Спасич не е играл много в Реал. Участвал е в 22 мача и през лятото на 1991 преминал в Осасуна.

Деян Петкович, още един талант от нишката школа, който през Цървена звезда е стигнал до големия европейски клуб.

Офанзивният полузащитник, популярен като Рамбо, някога най-младият играч в историята на югославското първенство когато на 16 години и 15 дни дебютира за Раднички, през декември 1995 се озовал в Мадрид.

Трансферът е бил на стойност днешни 6,5 милиона евро, но Петкович не е оставил значима следа в Реал.

Въпреки че веднага дебютирал в отбора, който е бил воден от аржентинеца Хорхе Валдано, мадридчаните са били неубедителни през този сезон и завършиха едва на шесто място.

Петкович е играл в едва пет мача, за да още в началото на 1996 да бъде даден под наем в Севиля. Последвало завръщане в Мадрид (без мач в обновения отбор), след това и нов наем в Расинг от Сантандер.

Петкович през 1997 напусна Реал и отиде в Бразилия където направи феноменална кариера.

Тъй като се доказа за четири и половина години в Цървена звезда, а беше и участник на Мондиала 1998 във Франция, Перица Огньенович на 12 януари след дълги преговори се пресели в Реал.

Въпреки че сам казва, че Барселона и Фиорентина са предлагали двойно повече пари, искал е само в клуба от столицата на Испания. Трансферът в Реал е бил за пет милиона немски марки, годишната заплата 1,2 милиона.

За да може Огньенович да бъде регистриран за мадридчаните, камерунецът Самуел Ето`о е изпратен в Майорка под наем.

И това не е помогнало много на сърбина. Изиграл е само 12 шампионатни мача за Реал (общо 20 състезателни) и е постигнал един гол, в купата през 1999/2000 против Сарагоса.

Реал е напуснал през лятото на 2001, за да след шест месеца без клуб да започне пътуване от Германия (Кайзерслаутерн), през Китай (Далиен), Украйна (Динамо Киев), Франция (Анже), Малайзия (Селангор), до Гърция (Ерготелис и Калитеа) и Сърбия (Ягодина).

Рамбо Петкович потвърди градската легенда: Не играх на СП 1998, защото не исках да платя

Шушукаше се от години, сега се и потвърди.

Не може по друг начин в сръбския футбол. Лука Миливойевич, Душан Тадич, Неманя Матич... Всички в един момент по различни причини бяха прогонени от националния отбор. А пръв такъв кръст на гърба носи Деян Рамбо Петкович, за когото в късните години на 90-те се говореше, че би играл за Бразилия, ако вече нямаше няколко мача за някогашната СР Югославия.

Каквото било било, селекционерите се сменяха, а Петкович спорадично игра за Югославия, слушахме различни теории заради какво, но някак най-много в народа се споменаваше онази според която от Рамбо е искано да плати - дори се споменаваше и точна сума от 150 000 немски марки - за място на Мондиала 1998 година. Досега всичко беше само слух, за да самият Петкович да върне градската легенда във фокуса на обществото с твърдението, че е - верен.

"Казаха ми, че петима или шестима играчи вече са платили. Ако платиш, отиваш на Световното първенство. Не ми го каза никой директно от националния, а през посредник. Тогава казах това на Пауло Карнейро (президент на тогавашния клуб на Петкович Витория, б.а.) и той каза, че ще плати двойно повече само да отида. Отказах", заяви Петкович в предаването СпорТВ на бразилската ГлобоЕспорте.

Водещият на програмата Андре Ризек сам продължи.
"Изгуби Световното първенство, но си запази принципите."

Избирайте сами дали ще вярвате на Петкович, другата страна трудно ще чуете, тъй като междувременно починаха и президентът на тогавашния ФС на Югославия Милян Милянич и генералният секретар Бранко Булатович, па и селекционерът, който води отбора на Мондиала през 1998 Слободан Сантрач.

Рамбо Петкович: Сърбия трябва да вярва в изненадата

Някогашният сръбски футболист Деян Петкович Рамбо, който се прослави с играта си в Бразилия, смята че сръбските национали трябва да вярват в изненадата и победата над Бразилия в решаващия мач за 1/8-финалите на Световното първенство в Русия.

"Ако някой мисли, че не може да изненада Бразилия, тогава по-добре да не излиза на терена. Когато играех футбол, ако мислех че не мога да победя, тогава казвах, че ме боли нещо... Шансовете не са огромни, но това не означава нищо във футбола", заяви Петкович на журналистите в Москва.

Като добър пример отдели точно турнирът в Русия, където няколко аутсайдера успяха да стигнат до добър резултат срещу, на хартия, по-силни национални отбори.

"На Бразилия й трябва победа, за да си осигури първото място, но е потребна и на Сърбия, като на нея може да й стигне и равенство с голове, заедно със загуба на Швейцария от Коста Рика. Сърбия трябва да търси победата", каза популярният Рамбо.

Шансовете на "орлите" вижда в статичните положения, преди всичко заради височината в отбора на Младен Кръстаич.

"Отбор сме, който има високи играчи, силни, само липсва бързина и тук бразилците имат голямо предимство. Статични положения, отбрана, борбеност", заключи някогашният футболист на Цървена звезда, Реал (Мадрид), Фламенго, Сантос, Флуминензе и многобройни бразилски клубове.

Рамбо Петкович анализира Сърбия за бразилците

Само 7% е шансът Сърбия и Бразилия да преминат заедно в следващата фаза.

Деян Рамбо Петкович пожела Сърбия и Бразилия да преминат до 1/8-финалите от Група Е на Мондиала в Русия, но шансовете да се случи това са наистина малки.

За това е нужно Коста Рика да победи Швейцария, а Сърбия да надделее над Бразилия. Съществува възможност според която Сърбия може да завърши наравно с Бразилия, а Коста Рика да победи с 2 гола разлика Швейцария, и в този случай Сърбия и Бразилия отиват напред.

Така че е нужно чудо, което няма да се хареса на легендарния сръбски футболист Рамбо Петкович.

Как е представил Сърбия на бразилците?

"Това са талантливи момчета, но 2010 година Сърбия имаше по-добра система и по-добър треньор, което демонстрираха в мачовете. По-рано, през 2006 година, това беше слабо. Сега Сърбия има спой от младост и опит. Иванович, Коларов, Стойкович... Иванович стана играчът с най-много мачове за селекцията на Сърбия. Това е отбор, който е заслужил да бъде на Мондиала, трябва да му се честити за това, но попаднаха в тежка група, най-тежката. Класирането на ФИФА не означава много, тази група е най-силна" заяви Петкович.

"Сърбия има играчи, които играят в най-силните първенства в света. Имат нападател, който знае да постига голове, Митрович, имат Тадич, истинска "десетка". Имат шанс да стигнат далеч на Мондиала", допълни Рамбо.

На въпрос да коментира слабостта на сръбския отбор, Петкович отговори, че това е честата промяна на системата.

"Мисля че промяната на системата е най-слабата точка на Сърбия. Може би им липсва самоувереност. Някои играчи имат чудесен потенциал, но само няколко мача с екипа на националния отбор. Има много недостатъци..."

Рамбо Петкович: Лъжа е, че съм отказал да вляза в игра

За Звезда, Реал (Мадрид), супер кариерата в Бразилия, но и за мача с Аржентина: Загрявах повече от час, три минути преди края седнах на пейката, а Сантрач не ми каза да вляза на терена.

Сръбският Рамбо е най-добрият чужденец в Бразилия на всички времена! Да, точно така, Деян Петкович (10.9.1972 Майданпек) е легенда в най-футболната държава в света. През 2009 година е получил Орден Рио Бранко от президента на Бразилия Лупе Да Силва, почетен гражданин е на Рио де Жанейро, почетен консул на Сърбия в Бразилия, най-добър играч на Витория за 20 век по избора на привържениците, играл е в седем клуба в страната на футбола, кафето и самбата и във всеки е бил капитан...

А за националния отбор на Югославия има само седем мача (един гол). Това бразилците не са могли да разберат, какви обяснения сте им давали?

- Никакви. Как да обясня това.

Дали причината е това, че както се е говорило, в Буенос Айрес през 1994 година сте отказал да влезете в игра?

- Лъжа е, че съм отказал да вляза в игра, а забележителна лъжа е, че трябвало да изиграя последните 10 минути!

Какво наистина се случи в края на мача с Аржентина (0:1)?

- Загрявах повече от час, това може да потвърди и Милорад Косанович, а когато до края на мача останаха три-четири минути се върнах на пейката. Селекционерът Слободан Сантрач ме пита защо съм седнал, отговорих му, че скоро е краят на мача. Нито ми каза да продължа да загрявам, нито ме повика да вляза в игра. Така че и да съм искал, не съм можел да откажа да вляза в игра, защото селекционерът не ме е и поканил. Това е единствената истина.

Обявен сте за "непослушен", заради това не сте играл на СП 1998, а и после?

- Много пъти съм спиран, но нека това бъде грях на онези, които допринесоха за това. През ноември 1995, например, победихме Салвадор с 5:1, Савичевич вкара три гола, Михайлович един, аз подадох за три попадения и получих оценка 8,5 колкото Дейо. Тогава отиваме в Мексико и Сантрач не ме слага в отбора. А обяснението невероятно, нереално, каза ми: "Подаде за голове, но изгуби две топки."

И това не е краят на вашата голгота в националния отбор?

- Не е, играхме с Гърция, дойдоха хора от Реал (Мадрид) да ме гледат, а на последната тренировка ми казват: Ако Михайлович не играе заради контузия, започваш мача. Миха се появи в костюм, а на терена не излизам аз, а Саша Чурчич. Влязох от резервната скамейка и вкарах гол.

Дали и сега бихте направили същото?

- Аз никога и за нищо не съжалявам. Правил съм грешки, и аз съм жив човек, но съм направил и много добри ходове.

Пет години сте носили екипа на Раднички, дебютирали сте през 1988 срещу Железничар на 16 години и 15 дни и подобрявате рекорда на Митар Мркела с един ден?

- Бях момче, но не познавах страх, бях дързък на терена, исках да играя и бях уверен, че мога...

Как дойдохте в Цървена звезда?

- Тази история започна през есента на 1991, аз вече бях носил екипа на всички национални гарнитури, срещу Кипър вкарах най-бързия гол, от центъра. Те ме искаха още като дойдох в Раднички, но аз си казах: ще дойда в Звезда като професионалист, а не като хлапе. Така е и било, 1991 година се договорих с Джая и Цвеле.

В първия сезон, на 19 години, сте изиграл чак 30 мача и постигате пет гола?

- Напускането на най-големите асове, Дейо, Роби, Панчев... ми отвори вратата, веднага получих "десетката" и веднага започнах с головете.

За 3,5 години два пъти сте шампион, печелите и Купата, малко или много?

- След голямата смяна на поколението, след най-големия успех в историята, това беше добър резултат. Дубълът се помни.

Трансферът в Реал (Мадрид) е като мечта?

- Всичко беше договорено през август, а в Мадрид отидох през зимата. Дойдох на 12 декември, треньор беше Хорхе Валдано, а на 15 януари отидох в Севиля под наем. Въпреки че в Мадрид бях приет супер, привържениците бяха против да напусна. Спечелихме Коледния трофей, победихме Атлетико (Мадрид) с 3:2, аз вкарах и подадох за гол, бях най-добрият. Отидох под наем, а следващата седмица Валдано беше сменен. За съжаление, в Севиля счупих крак.

За две години в Реал сте изиграл осем мача и имате един гол?

- Върнах се на "Сантяго Бернабеу", където ме дочака Фабио Капело. Който не обичаше нашите играчи, сетете се за епизодите с Дейо Савичевич, Педжа Миятович, Бобан и Шукер. Бях най-добрият голмайстор в подготовката, нищо не беше достатъчно. Затова отново отидох под наем в Расинг Сантандер, пък последва връщане в Мадрид.

На турнира на който са участвали Реал, Майорка и бразилските клубове Фламенго и Витория сте забелязан?

- За Реал игра втория отбор, но с Роберто Карлош, Панучи, изгубихме от Фламенго с 0:3, а Майорка победи Витория (1:0). В борбата за третото място бяхме по-добри от Витория (5:1), вкарах два гола.

И през следващите две години носите екипа на Витория, а тогава се местите във Венеция, защо?

- Витория във всеки смисъл на тази дума е моя. Избран съм за най-добър играч в историята на клуба, но имаше много причини да се върна в Европа. Заради бомбардировките исках да съм по-близо до вкъщи, а Витория нямаше пари и трябваше да ме продаде. Избрах Венеция и останах шест месеца.

Следва завръщане в Бразилия, във Фламенго. Играли сте чудесно, но се местите във Вашко Да Гама.

- Във Фламенго, който е далеч най-популярният клуб в Бразилия, играх наистина чудесно, спечелихме три титли, станах най-голямата звезда след Зико, който е икона на клуба. Все пак, нямаше пари и трябваше да отида във Вашко. И там бях най-добрият играч, голмайстор и капитан.

Тогава откъде "излета" в Шанхай?

- И Вашко не плащаше, па се преселих в Шанхай и веднага станахме шампион на Китай.

Следва завърщане във Вашко, па епизод в Ал Итихад?

- Да, вкарах за Вашко Да Гама 18 гола, отидох в Ал Итихад, за шест месеца, в първите четири мача вкарах четири гола и се контузих, накрая бяхме шампиони.

Тогава сте се върнали в Бразилия. Първо сте облякъл екипа на Флуминензе, па Гояс, Атлетико Минейро, а тогава, за втори път Фламенго?

- Да, това беше хубаво пътешествие. Във Флуминензе година и половина, 19 гола и онзи №1000 за клуба, в Гояс четири месеца и две попадения. В Сантош дойдох като бяха 18-и в класирането, завършихме втори, носейки екипа на Атлетико (Минейро) бях осем пъти стрелец. И накрая - Фламенго. Общо, в двата периода, спечелихме четири титли, постигнах 59 гола, 33 на "Маракана". А привържениците са специална история, когато ме питаха какво мисля за тях, отговорих: не знам португалски толкова добре да го изкажа с думи.

Сега сте в треньорските води, отново в Бразилия, а не в Сърбия, жестоко се борите?

- Както винаги. Работих като треньор и като директор в няколко клуба, а Сърбия, поне засега, не ми е в плановете. Подготвям се за Световното първенство, от Русия ще коментирам мачове за бразилския "Глобо".

ПО-ДОБЪР ОТ РОБЕРТО КАРЛОШ

Прославили сте с голове от пряк свободни удари, а и т.нар. олимпийски голове?

- Юп Хайнкес, с когото за съжаление работих малко, много ме обичаше. Говорили сме след тренировка и по половин час. За мен е казвал, че съм най-добрият изпълнител на пряк свободни удари в Реал Мадрид, а когато журналистите питали: А Роберто Карлош, последвал отговор: "Добър е и той". А олимпийските голове са онези, които са постигнати директно от ъглов удар, с осем гола съм неприкосновен.

ТРИТЕ ПРИНЦЕСИ НА РАМБО

Хубаво ви е с три принцеси?

- Наслаждавам се, съпругата ми Виолета и аз наистина се гордеем с двете щерки. По-голямата Ана (20) се занимава с пеене и учи английска филология. През миналата година издаде албум в Бразилия, имаше концерт на Копакабана на който имаше два милиона и половина души. Инес (18) учи бизнес в Милано.

Автор: Йован Секулич

Рамбо Петкович: Боя се от сръбски срам на Мондиала! Звездо, забрави за добри бразилци

И в Турция, далеч от Сърбия и още по-далече от втората му родина, Деян Рамбо Петкович не може да потъне в анонимност. Бразилците от Лудогорец в разкоша на Анталия го дочакаха с думите "добре дошъл Професоре".

Когато се появи на тренировка на Цървена звезда в петък по обяд камерите и диктофоните бяха насочени към него. Мондиалът в Русия, европейският блясък на Звезда и потребността или надеждата най-трофейният сръбски клуб да се попълни с качество със стока от Южна Америка. По всички тези теми говори популярният Пет, човек, който може би щеше да държи трофея предназначен за най-добрия отбор на Мондиала, ако беше роден в горите на Амазония или на плажа в Рио.

Отдавна е завършил кариерата, макар че за него в Бразилия няма почивка. Чак и когато е далече от треньорската скамейка.

"Сигурно няма да поема някой клуб докато не завърши Мондиалът. Вече се договорих да съм коментатор за престижния О`Глобо. Това ще бъде месец наслада за мен, но и на страхове", заяви Рамбо Петкович.

Младен Кръстаич ще води Сърбия на Мондиал 2018 в Русия

Страхът произтича от факта, че Сърбия в Москва на 27 юни ще играе срещу Рамбовата Бразилия. Но не само заради това.

"Когато говорим така нямаме от какво да се боим. Класирахме се на Мондиал, което е голям успех. Но когато вече сме там би било добре нещо да направим. На предходните два не се представихме добре. През 2006 година чак се изложихме. Дано не бъде така. Обаче се боя".

Обясни и защо.

"По мое мнение нашият най-добър играч е Душан Тадич. Да сме почтени, той не е титуляр в своя Саутхемптън, през този сезон няма някаква статистика. Имаме треньорски щаб с нов селекционер, който тъкмо е започнал своят треньорски занаят. Не се плаша толкова от Бразилия, би било добре до този мач да имаме шест точки и тогава да играем освободено. Имаме добри играчи, добра отбрана. Може би ни липсва някой в който всички да вперят пръст и да кажат: "Това е този!". 

Сърцето на легендарния техничар ще бие за Сърбия на Мондиала в Русия, но и за Бразилия. Там, в тази страна на футбола, Рамбо Петкович е член на Музея на славата, там изгради име и фамилия и стана синоним на майсторство.

"Тази Бразилия има само един недостатък. Има срещу себе си най-добрият играч в света, човек, който никога не е печелил Мондиала (Меси - б.р.)."

Но...

"На 27 декември бях в Бразилия и играх в онзи мач на Маракана. Онзи, със звездите, който организира Зико... Тите ни беше треньор, така че победихме. Говорих доста с него за националния отбор. Тите промени всичко. Главно на това се гледа повърхностно, резултатите ги има, в квалификациите газеше всичко. Никой не гледа, че Тите промени всичко, във философията, концепцията, подхода към играта, модела, системата... Всичко промени. Той спечели всички мачове убедително, заслужил е, беше по-добър. Този начин и подход, който създаде е много по-близък до европейската философия. Досега Бразилия играеше за гол повече, а това в днешния футбол се наказва, така катастрофираха с немците".

Тите ремонтира Бразилия

По време на мандата на Владан Лукич, Деян Рамбо Петкович представляваше мост между белградската Маракана и Бразилия. В този период в Звезда дойдоха Евандро и Борха, играчи с необходимата класа за големи цели. Изглежда, че в близко бъдеще такива момчета са недостижими за Звезда.

"Звезда няма възможност, а няма и потребност да купува от Бразилия. Бразилският футбол отиде много нагоре с цените. Сега е почти невъзможно да се привлекат играчи, които по качество да отговарят на Цървена звезда. Можеш само да вземеш дете, което не познаваш и да го доведеш. Всеки познат футболист струва милиони, а това Звезда не може да си го позволи. Ако преди осем години футболистите в Бразилия заработваха и по 200 марки, сега работят за по 2000. Говоря чисто да видите разликата".

Той казва, че на бразилците им е необходим период на привикване. Съответно не могат да предложат бърз резултат.

"Бразилският пазар е препълнен със скаути от Европа и е трудно да се намери нещо. Аз успях да намеря няколко играча, да ги доведа в Европа, после се препродават, финансовата възвръщаемост е 6000%. Това не е всеки ден. Трябва да имате възможности, малко късмет, доста труд. Звезда по-рано довеждаше и бразилци по системата сега и веднага. Трябва да му дадеш време да се приспособи".

Звезда няма финансови възможности да бере бразилски таланти. Такава привилегия е оставена на богатите...

"В хотела съм в който е Лудогорец. Те са истински пример как трябва да се довеждат бразилци. Техните скаути боравят там, спят. Точно за това говорих с левия бек Натаниел, мой бивш играч".

след четвърт век Цървена звезда се завърна в Европа и в пролетния дял

Легендата на Фламенго е на отпуска в Анталия. Помага на брат си Бобан и гости от Манчестър Сити, които са дошли да следят всяка стъпка на Лука и Иван Илич. Гледал е мачовете на Звезда в Европа. Въодушевен е.

"Важно е Звезда да е в Европа, полека, за няколко години може да се размисля и за Шампионска лига. Дотогава, нека бъде участник в Лига Европа, да пробва всяка година да презимува, трябват пари, работа, програма. Не може за една нощ. Много е трудно да се сблъскваш с клубове, които имат бюджет от 70 000 000 евро. Това има значение в професионалния футбол".

Точно такъв дуел очаква Звезда на 13 февруари, когато в Белград пристига скъпоценният ЦСКА.

"Не познавам достатъчно отбора на ЦСКА, за да мога да кажа нещо повече за този мач. Все пак, смятам, че имаме шанс, защото имаме доста добри играчи. За съжаление, Боачи се контузи, но ако не може да играе, ще се намери надявам се някой добър играч да го замени, Пешич е тук, мой земляк".

През този сезон земляците на Петкович буквално носят Цървена звезда. Тука са Пешич, Радонйич, а и споменатите братя Илич.

"Всеки, който е качествен трябва да играе в Звезда, но ми е драго, че има доста нишлии. Тук са Илич, те са като мои деца, Радонйич го знам още докато играеше в Ниш, знам го и него и Андрия Живкович, а Пешич е от моето село, и него го знам от дете. Нишкият край е пълен с талант. Там където сме отраснали аз и Пешич много добре се дриблира", пошегува се накрая Петкович.

Автор: Дарян Неделкович

Рамбо Петкович: Сърцето ми е поделено между Сърбия и Бразилия, имаме талант и потенциал

Сигурно не съществува по-идеален човек от легендарния Деян Рамбо Петкович, който може да отговори на бразилците на въпросите около националния отбор на Сърбия.

Един от най-добрите чужденци в историята на бразилското първенство, в което популярният Рамбо е играл за почти всички от най-големите клубове, като Вашко Да Гама, Фламенго, Флуминензе и Сантош, заради своят произход е най-интересния събеседник за бразилските медии.

На Петкович е било изключително трудно да избере между националните отбори на Бразилия и Сърбия, защото обича еднакво двете страни.

- Ще бъде интересно да гледам този мач. Ще подкрепям и двата отбора. Сърцето ми е разделено... На 45 години съм, а повече от 20 живея в Бразилия - изтъкна популярният Пет в началото на разговора, а след това разкри своите очаквания във връзка с бъдещата среща между Сърбия и Бразилия.

- Това ще е непредвидим, напрегнат и вълнуващ мач. Повече ми се искаше Сърбия да бъде в група Н с Полша, Колумбия и Сенегал. Щеше да има по-голям шанс да премине, би й било по-лесно. Но се падна в група с Бразилия, която е фаворит за титлата. Сърбия ще се бори за второто място в групата. Не ми харесва, че мачът Сърбия - Бразилия е в третия кръг, защото обикновено третият мач в групата определя класирането напред. Искаше ми се да беше в първия кръг - заяви Петкович.

Сърбия в момента, заедно с Австралия, е единственият национален отбор, който се класира на Мондиала, а няма селекционер, а дори популярният Рамбо не може да обясни причината заради която Славолюб Муслин е сменен след успешни квалификации.

- Не разбирам. Не знам какво се е случило. Класирахме се на Мондиал. Липсата на селекционер е проблем, който трябва да се реши колкото се може по-бързо, защото имаме временен селекционер Кръстайич. Нещо сигурно ще се промени на СП, защото в квалификациите Сърбия играеше с трима в последната линия, което не се е случвало предишните 20 години. Но трябва да призная, че е с тази формация беше ефикасна. Все пак спечели първо място. Имаме добри играчи, имаме талант и потенциал - изтъкна Петкович, който след това оцени шансовете на Сърбия в група с Бразилия, Коста Рика и Швейцария:

- Мисля, че може да мине групата, а за нататък ще видим. Ако мине групата, може да стигне далече - заключи Деян Петкович.

Роналдиньо: Сърбия може да се гордее с Новак и Рамбо

Един от най-добрите футболисти в света за всички времена, Роналдо де Асис Морейра, по-известен като Роналдиньо, постигна световна слава в екипа на Барселона, но това не му попречи през този уикенд да свали шапка пред "вечния враг" Реал (Мадрид). Бразилецът преди всичко е въодушевен от качеството на показания футбол във финала на Шампионската лига изигран в Кардиф в който Реал срази Ювентус с 4:1. Бразилската легенда не пропусна да покаже, че цени и сръбските спортисти.

- Хубав финал беше. Хубава игра и на двата състава. Надявам се, че зрителите по света са се насладили на финалния мач както се насладих аз. Видяхме пет атрактивни гола, което е отлично за футбола. Щастлив съм, че Роналдо и Зизу изписаха нова страница история и че спечелиха втора купа подред. Наистина се насладих на този финален мач - заяви Роналдиньо в ексклузивно интервю за РТС.

Бразилецът гледал мача на круизен кораб, който отплавал от гръцкото пристанище Пирея към Миконос където се гледала срещата на палубата на кораба в присъствието на повече от 500 привърженици на футбола от цял свят.

Въпроси има много, а време малко. На въпроса кой е най-добрият футболист в света в момента Роналдиньо, двукратен носител на това признание, отговори без да се замисли:

- Кристиано Роналдо, разбира се! Резултатите, титлите, броят голове и неговата игра говорят достатъчно.

Някои смятат, че с оглед на невероятния талант и лекотата с която играеше Роналдиньо е можел да покаже още през кариерата си, в която е играл за Гремио, ПСЖ, Барселона, Милан, Фламенго, Атлетико Минейро, Керетаро и Флуминензе...

- Във футбола съм постигнал всичко което исках, а винаги ще има и такива, които смятат, че е можело и трябвало и още. Лично, нямам нито една неосъществена цел, защото постигнах всичко което желаех и спечелих почти всички трофеи. Аз съм щастлив и изпълнен човек заради това.

Първа асоциация със Сърбия са му Новак Джокович и Деян Рамбо Петкович, който в бразилския футбол си извоюва статус на легенда.

- Много повече следя футбола, но Новак Джокович го знае целия свят. Просто не съществува човек, който не е чувал за него. Разбира се, и Петкович е планетарно известен, така че можете да се гордеете с тях двамата.

Роналдиньо днес е световен посланик на футбола, заради което и бил в ролята на "капитан" на круизния кораб на Хайнекен по време на финала на Шампионската лига. Свободното си време използва, за да се посвети на другата си голяма любов.

- Това е музиката. Моята голяма любов. Наслаждавам се всеки ден и се опитвам да остана във футбола, а музиката е нещо на което се радвам еднакво - заключи Роналдиньо.

Историята на сърбина, който "продаде" футбол на бразилците и "рушеше" Маракана

Когато от малка европейска държава отидете в Бразилия, и там станете футболна икона, то това е сякаш като да продадете сняг на ескимосите! А точно това е направил Деян Петкович, днес почетен консул на Сърбия в Бразилия. Ето неговата история.

Когато в Рио де Жанейро споменете неговото име, ще чуете само въздишки на одушевление. 43-годишният Деян Петкович - Рамбо в Бразилия е истинска футболна легенда, човек, който е дошъл през малка врата, а завърши в музея на славата.

"Всички от Бразилия идват в Европа да играят, а аз от Европа отидох в Бразилия. И съм един от редките европейци, които са дошли тук да играят. Не съм единствен, но един от редките. А, може би и единственият европеец, който успя да постигне толкова много в бразилския футбол", казва Петкович.

От мадридския Реал през 1997 година идва във Витория, а неговият възход към пантеона на бразилския футбол започва с преминаването му в големия Фламенго. Мигът, който завинаги му беляза кариерата е голът за шампион на щата Рио в 88 минута. И то срещу лютия враг Вашко Да Гама от свободен удар.

По-късно е играл и за Вашко Да Гама и за Флуминензе, другите два големи клуба от Рио де Жанейро, а във всеки е обожаван отстрана на привържениците. Върхът на кариерата стига на 37 години. Когато въпреки редица съпротиви вътре в клуба се връща във Фламенго.

"Казват, не, той е стар, той е бивш играч, на 37 години, за какво ни е... Но, привържениците, 99% от привържениците бяха за да се върна, защото съм техния голям идол след Зико. И се случи през 2009 година наистина да се завърна", споделя Рамбо.

И отвежда клуба от 14-о място до шампион на Бразилия. За бразилците е било неразбираемо, че Петкович не получава повиквателни за националния отбор на Сърбия, за когото Зико саркастично прогнозира, че ще е световен шампион в ЮАР.

"Това беше изявление на Зико. Зико тогава водеше Япония, ако не се лъжа. Питат го кой ще е шампион, а той казва Сърбия. Имат 23-има по-добри от Петкович", спомня си Деян.

Още през 2000 година бразилците искали да играе за Селесао, но ФИФА не допуснала. В периода 1995-1998 г Петкович има 6 мача и един гол за Югославия. Така Рамбо останал излишен за кариера с националния отбор, но клубната го отвела до върха. В Музея на славата на бразилския футбол на "Маракана".

Едсон: За титлата и Шампионска лига

 
Бразилецът Едсон Жосе да Силва обяви, че се надява с екипа на Цървена звезда да спечели титла и да докаже, че е способен да играе в Европа.

"Впечатленията са много позитивни, за пръв път съм в Белград. Дойдох в голям клуб и съм много щастлив. Надявам се да помогна Звезда да спечели титлата в Сърбия, а след това и в квалификациите за Шампионската лига. Наясно съм с отговорностите", заяви Едсон на стадион "Райко Митич" и взе екип с номер пет.

За 29-годишния футболист Цървена звезда ще е първи клуб в Европа.

"Мисля че съм способен да играя в Европа и вярвам, че с новия отбор ще имам много успехи на евросцената", каза Едсон и допълни, че е най-добър на позицията ляв бранител.

Едсон разкри, че много добре познава някогашния футболист на Звезда Деян Петкович - Рамбо, който се доказа в Бразилия.

"Педжко? Никога не съм играл против него, но той е голяма звезда в Бразилия и ми е драго, че идвам точно в този клуб", сподели футболистът, който от бившите си съотборници цени особено Кака.

Доскорошният силен защитник на Сао Пауло, който преди това е играл за Коринтианс, Ботафого, Форталеза, Фигуеренсе и няколко бразилски нискоразредни клубове подписа двегодишен договор и скоро ще се присъедини към отбора на Миодраг Божович на подготовката в Кипър.