Класирането на този аутсайдер на Мондиала одушеви мнозина

Това че сръбските футболисти се класираха на първенството на света дори приблизително не пробуди толкова емоции колкото в една държава подобна по размер, а по-малка по брой жители. Това е история за нейния национален отбор, който направи подвиг и за пръв път се пребори за класиране на Мондиал.

В Панама футболът не е точно "спорт номер 1", главно това е бейзболът, заради голямото влияние на спортната култура на САЩ над тази държава, която свързва два континента, Северна и Южна Америка. Но, с минаването на годините, футболът е все по-популярен в Панама. Някои там дори са се осмелили да помислят, че националният отбор е достатъчно добър да се класира за Световното първенство. И, с тази вяра започнали да го подкрепят както никога.

За да се класира Панама на своя първи шампионат, било е нужно абсолютно единство - треньора, Ернан Дарио Гомез, доведен от Колумбия, която с Панама е била една държава едно време, после публиката, която е заобичала момчетата, които се борят чудесно в националния екип, но и играчите, които са искали да помогнат въпреки че са нагазили дълбоко в четвъртото десетилетие. Да, има ги тези "футболни старци", чак 11 избрани за последния мач в квалификациите са над 30 години.

И, така панамците, някак заедно, с малко чудна вяра, че подвигът е възможен, тръгнали към Русия, само... Трябвали им две чудеса. Американците, които от 1986 редовно се класират на мондиали, да изгубят от последния в класирането Тринидад и Тобаго, а Панама да бие Коста Рика, която е далеч по-качествена, което потвърждава и фактът, че си е осигурила класирането на Световното първенство.

Чудото в Тринидад се случило, американците изгубили с 1:2 от най-слабия отбор в групата, а Панама, която играла по същото време, трябвало някак да победи Коста Рика. А Коста Рика водела...

До подвига, който Панама дълго ще помни, се стигнало след невероятни сцени. Първо съдиите тотално погрешно преценили, че топката е преминала голлинията на костариканския вратар, така че е отсъдено изравняване, въпреки че гол изобщо не бил постигнат.

Тогава на сцената стъпил Роман Торес. Един от най-добрите футболисти на Панама, 31-годишен, който не е играл цяла година заради тежка операция на коляното, три минути преди края на мача с Коста Рика забил топката в мрежата на противника, за голямото 2:1 и еуфория на цялата нация.

Трябвало е да се издържи в оставащите три минути до изтичането на 90. А тогава още три минути съдийско продължение на времето. Всички са били заедно. Привърженици, нация, ТВ коментатори, играчи... Чак и бабите. Една госпожа чак нахлула на терена, за да съкрати за малко мъките на панамските футболисти, да поемат дъх, а и съдията да изгуби някоя секунда преди най-накрая да отсвири края.

La señora que aseguro la ida de Panamá al mundial🙌🏼🎉🇵🇦 pic.twitter.com/jl8QkMhYWd

— Aranxa Dutary (@aranxadutary) 11 октомври 2017 г.

А когато отсвирил... Всички са плакали. ТВ коментаторите на крака дочакали историческия момент, целували се, прегръщали и коментирали...

Incredible. Panama qualify for first World Cup ever. The emotion from the broadcasters is why football is the bestpic.twitter.com/X4nJ17QOeZ

— Raphael Gellar (@Raphael_Gellar) 11 октомври 2017 г.

... привържениците били в сълзи, точно както и футболистите. Опитвали да дават интервюта, но толкова плакали, че било трудно да се разбере какво казват. Макар че всичко и така са казали на терена.

Да, тези сцени наистина ще се помнят. Ето, уверете си и сами защо. Това видео сигурно ще ви е едно от любимите от световните квалификации.

Панама, за пръв път в своята история, ще играе на шампионата на света. Напълно неочаквано, за цялата планета. Освен за панамците.

Една тамошна пословица гласи: "Ако не искаш разочарование, не се оставяй на илюзиите". Но, мечтата не е илюзия, помислиха в Панама и - тръгнаха след нея. Затова сега я изживяват. И много й се радват.

Автор: Дарко Николич

Футболът вече няма нужда от съдии

Всички ние имаме нещо – играчка, приятел или любовта към филмите от поредицата „Междузвездни войни“, към които се придържаме прекалено дълго.

Убеждаваме се, че имаме нужда от тях в живота ни, така минава ден след ден и че всъщност наистина ги харесваме или обичаме. Но истината е, че колкото по-дълго се държим на тях, толкова по-дълго ни спират да достигнем пълния си потенциал.

През тази събота и неделя Висшата лига може би най-сетне доказа на себе си, че е надраснала съдиите.

Не е до конспирация за контролиране на резултати, този сценарий беше предложен от Жозе Моуриньо, който буйстваше срещу управата на ФА през 2005 г. Съдийското неразположение се свежда до некомпетентност, шайка от слепи, неподготвени мишки, които обикалят по терените в напразен опит да са на едно ниво с модерните играчи.

С лудостта редовен гол на Луис Суарес да бъде отменен заради засада, а гол от засада на Чичарито да бъде признат за редовен в неделя, със сигурност е време да се изостави остарялата концепция трето лице да ръководи мача. Футболистите са големи мъже и могат да решават споровете си сами.

Всъщност без неутралната фигура на рефера, на който те могат и прехвърлят вината за всичко, футболът със сигурност ще стане по-мирно място.

Представете си идиличната хармония, когато играчите спортсменски си вдигат ръцете, когато са в засада, протягат ги, за да помогнат на съперник да се изправи след нарушение и неумолимо ще оправят всеки възможен аспект на мача.

Всички трябва да се разделим с тази играчка, приятел или образа на „Междузвездни войни“. Колкото по-скоро футболът осъзнае, че хора като Марк Клатенбърг са тази сцена от „Клонираните атакуват“, когато Хейдън Кристенсен се оплаква от пясъка, толкова по-скоро могат да спрат развяването на измислени жълти картони. Тогава може да започне развяването на ГОТИНИ картони на тяхно място.

Против симулирането

Всичко казано досега за махането на съдиите? Игнорирайте го. „Осмей уикенда“ си промени мнението. Съдиите не са проблема. Симулантите са. Ааах! Симулантите! Те вбесяват толкова ! Нещо трябва да се направи.

Как смее Фернандо Торес да преувеличава лек контакт, като всеки един от неговите колеги, без значение от клуба, по няколко пъти на мач? Какво имате предвид, че е по-сложно отколкото изглежда? Той падна на земята! Изгонете го!

Ясно е, че сегашната стратегия на ФА да започва кратко разследване с обезумели енергични действия и на най-тънкия намек за симулация всеки път когато излезе в новините не е работеща. Трябва свеж подход, за да се изчисти хубавата игра от това грозно престъпление.

Предлаганата от "Осмей уикенда" стратегия е проста. След всеки мач, без изключение, всеки клуб трябва да номинира един от своите играчи, който по тяхна преценка е направил най-лошата симулация. Този футболист трябва да внесе седмичната си заплата във ФА. Те ще направят всичко по силите си да останат на краката си.

Като последствие, когато отборите излизат от тунелите за следващия мач, последният прегрешил от всеки състав трябва да стъпва на терена няколко секунди след колегите си. В този момент от трибуните на стадиона трябва да се изпълнява смешния танц от хита „Гангнам стайл“. Звукът да е засилен докрай. Може би това ще накара засрамените играчи да носят роклички...

Автор: Джордж Анкърс