Рома с нови собственици, пак от САЩ

Футболен клуб Рома официално обяви промяна на собственика, след като Фридкин група подписа задължаващ договор за купуването на акциите от Джеймс Палота.

- Драго ми е, че мога да потвърдя, че постигнахме споразумение с Фридкин група за продажбата на Рома. Подписахме договор и в следващите дни заедно ще работим над довършването на формалния и правен процес, който ще доведе до промяна на собственика - каза Палота пред официалната страница на клуба.

Рома е продадена, съобщава се, за 591 милиона евро, а транзакцията ще се реализира до края на август.

Как най-силният футболен мениджър направи от Уулвърхемптън свой клуб

Във време когато силните катарски, китайски и останали милиони доминират в световния футбол, историите на малките, най-често английски клубове, които със систематична работа и с не твърде много пари стигат до Висшата лига, винаги ни развеселяват.

Такъв беше случаят преди две години с Борнемут, а миналата година с Хъдърсфийлд и Брайтън, които не само с луди истории се докопаха до най-скъпото първенство в света. Следващата година там ще гледаме Уулвърхемптън Уондърърс, легендарният английски клуб, който след шест години се завръща във Висшата лига. Но, "вълците" са по-различна история от Брайтън и Хъдърсфийлд.

Когато Нийл Маупей в събота вечерта дълбоко в съдийското продължение заби на Фулъм за крайното 1:1, беше ясно, че "вълците" в неделя на своя "Молиню" срещу Бирмингам ще празнуват завръщане във Висшата лига. Що се отнася до резултата, не трябва и да излизат на терена, защото с провала на Фулъм и математически си осигуриха едно от първите две места, които водят директно в първата лига. Но, вероятно ще влязат в елита като първенци в Чемпиъншип, защото им е достатъчна и точка да си осигурят първото място пред Кардиф Сити (Уулвърхемптън спечели с 2:0 - б.р.)

Как трикратният шампион на Англия от 50-те години и клуб с голяма привърженическа база за нощ прошета Чемпиъншип и се върна в първата лига? Ето как...

От славните дни от средата на миналото столетие "вълците" за кратко са били във втора лига, а после живуркали в първа лига преди през осемдесетте да завършат чак в Четвърта дивизия. От основаването на Висшата лига през 90-те са били във втора лига, за да през 2003 през плейоф да стигнат до елита. Там провели само един сезон и изпаднали като 20-ти, а отново се върнали в елита като първи в класирането на Чемпиъншип през 2009. Този път във върха са се задържали три сезона, но тогава последвал невероятен спад. Изпаднали в Чемпиъншип и в първия сезон изпаднали и в Лига Едно. Все пак, веднага са я спечелили и се върнали в Чемпиъншип, а тогава дошла 2016 година.

За китайците 30 милиона са били ситни пари

Уулвърхемптън през това лято влязъл в контакт с Питър Киниън, бивш изпълнителен директор на Челси и Манчестър Юнайтед, а днес футболен търговец. На "Молиню" довел хора от пребогатата китайска компания Фосун Интернешънъл и предложил на собственика Стив Морган да продаде клуба за когото той търсил купувач.

Official: Primeira Liga clubs have spent a total of €62,3m on intermediaries' fees over the last year with Benfica representing more than 1/3 of the costs. Top four intermediary spenders:
- Benfica €21,6m
- Sporting €14,7m
- Braga €8,9m
- Porto €8,6m
Jorge Mendes' playground pic.twitter.com/WpkyqqKkYB

— Jan Hagen (@PortuBall) April 3, 2018

Китайците само се усмихнали когато Морган казал, че иска за Уулвс 30 милиона паунда. Преброили парите и клубът променил собственика. Но, всички в тази история са имали сметка, а най-много Жорже Мендеш, най-силният световен футболен мениджър. Мендеш само година по-рано е продал дял от собствеността на своята агенция GestiFute точно на Фосун. Като мениджър не може да бъде собственик на някой клуб, по този начин е, пишат английските медии, искал да заобиколи това правило и на всяка цена да се докопа до Висшата лига, за да има допълнителна витрина за своите играчи. Парите, ясно, не са били проблем.

Китайците са набавили парите, а Мендеш набавил играчите, които същите тези китайци тогава плащали на него със същите тези пари. Щом поели клуба, Мендеш и китайците се хванали на работа. Доведен е португалецът Елдер Коща от Порто за 15 милиона евро. Агенция? GestiFute. След него е пристигнал португалецът Иван Кавалейро от Монако за осем милиона евро. Агенция? GestiFute. Доведени са и още някои играчи, които само официално не са имали връзки с Мендеш, но операцията не е успяла най-добре, тъй като Уулвс завършили сезона на слабото 15-о място. Но, когато типове като Жорже Мендеш си наумят нещо, то най-често го и осъществяват.

TRANSFER NEWS! 💰Wolves now have HUGE chance to sign up £34m goal machine after sealing promotion #WWFC #WAW 🧡🖤https://t.co/zz1MLBBw0U pic.twitter.com/Monn45qCa6

— Midlands Team News (@midlandteamnews) April 14, 2018

През следващото лято Мендеш сериозно засукал ръкави. Казал на китайците да подготвят 18 милиона евро за Рубен Невеш, който дошъл от Порто. Още три му трябвали за Родерик Миранда от Рио Аве, а с Атлетико се договорил за наем на Диого Жота. Ако сте се съмнявали, всичките трима са играчи на агенция GestiFute, както и треньорът Нуно Еспирито Санто, първият клиент в кариерата на Мендеш.

Еспирито Санто с Невеш и Жота бил колелото което липсвало във влака на Мендеш, който започнал неспирно да върви към крайната цел, Висшата лига. В съблекалнята завладял португалският, а в Чемпиъншип завладели "вълците".

Възраждането на Уулвърхемптън не се приело добре от останалите клубове в първенството, които поискали от ФА разследване за влиянието на Мендеш в клуба. Така са се лютили Лийдс, Астън Вила и Дерби, които най-гласно се възпротивили, безпомощно гледали как Жота, Невеш и компания ги шамарят и у дома и като гости. Половината от 25 играчи, които клубът е довел в последните две години са били директно или индиректно свързани с Мендеш, но неговото име не е срещу нито една функция в клуба и не е имало много какво да стори Съюзът.

Клубът е станал част от октопода на Мендеш

Така Уулвърхемптън е станал дял от голямата мрежа на Мендеш от която нейният собственик годишно заработва десетки милиони евро от комисионни. Малки клубове или онези най-големите, няма значение. Всички са част от октопода на Мендеш чийто пипала сериозно се ширят по цяла Европа. Базата на Мендеш е, разбира се, Португалия. Според разследване на Куолити Спортс Инвестмънт, 68% от трансферите, които са направили Порто, Спортинг и Бенфика са минали точно през Мендеш. Той не е от онези типове, които ще опитат да пласират своите играчи възможно най-бързо в крайната цел. Всеки от тях когато му дойде в ръцете го пита: "Къде искаш да играеш?"

Желанието на играча няма да се случи за една нощ, а Мендеш ще му каже да чака подходящия момент и само да слуша неговите съвети. Така играчът ще се катери по мрежата на Мендеш, при това ще му осигурява комисионни от трансфери и всеки накрая ще завърши там където е желал. Такъв е бил случаят с Роналдо, Ди Мария, Фалкао... Само бейзболният мениджър Скот Борас е заработил повече от Мендеш от комисионни.

Мендеш има и цял низ клубове в които довежда по-малко познати и млади играчи от Южна Америка и така вещо избягва разни правила на ФИФА. Когато данъчната управа разследвала някои негови работи във връзка само с един играч стигнала до 13 клуба, които са били оплетени в работата.

Premier League clubs want urgent talks over super agent Jorge Mendes’ relationship with Wolves https://t.co/KrUMiQIl1h pic.twitter.com/91cpVBNvP1

— Sun Sport (@SunSport) April 14, 2018

И докато Мендеш живее много добре от перфектната система, която е развил, някои клубове в които е работил по същия начин както и в Уулвърхемптън са били на ръба на пропастта. Московският Динамо заради лудо харчене за съмнителни трансфери през 2005 година се озовал на ръба на банкрута. Точно както и Бешикташ, който през 2011 от същата съдба е спасил Фикрет Орман, след като клубът за само една година е купил шест играча на Мендеш. Във Валенсия почти избила гражданска война заради отчайващите резултати, а привържениците надушили Еспирито Санто като главен виновник и човек на Мендеш заедно със собственика Питър Лим, близък приятел на Мендеш.

В Уулвърхемптън в момента нямат време да размислят за това. Привържениците скандират Еспирито Санто, празнуват влизането във Висшата лига и се наслаждават на майсторствата на португалските звезди, които войнствения, работен и твърд английски футбол, какъвто "вълците" често играли, превърнали в атрактивен и угоден за окото. В клуба са добри играчи и добър треньор, а през следващата година на "Молиню" отново ще гостуват Манчестър Юнайтед, Сити и Челси. Ще се подсилят "вълците", без притеснение. Знаете чий трансфер готви Мендеш? Онзи Адриан Силва от Милан. За китайците няма да е проблем да го платят 45 милиона евро, а за Мендеш е още по-малък проблем да наговори своя играч, че Уулвърхемптън е правилният избор.

Чудесният Жота вкара 15 и асистира за пет гола през този сезон. Бразилецът Бонатини отбеляза 12 и също асистира за пет, а сърцето на отбора е дясното крило Иван Кавалейро, който заби девет и подаде на съотборниците за чак 12 гола.

Всички те не са дошли в Уулвърхемптън, за да изпишат в него история. За тях този клуб е едно от първите стъпала на пътя до големите английски и европейски клубове. Този път Мендеш е уцелил химията и "вълците" в досегашните 43 кръга са вкарали 78 гола и са спечелили 95 точки. Жота, Невеш и тайфата сигурно след година няма да са в Уулвс. Може би ще ги продадат още през зимата, а въпросът е ще им се намерят ли адекватни замени. И въпросът е колко клубът ще трябва на Мендеш и китайците. Когато португалецът разбере, че тук вече няма хляб, само ще го хвърли какъвто е бил случаят с десетки клубове досега.

Може би тогава ще дойде някой друг Мендеш. Но вероятно няма...

Автор: Стьепан Мати

Сензационният сезон на Уулвс - Ние сме по пътя към завръщането

Ние сме във Висшата лига! Поглед към забележителния сезон на Уулвс, в който клубът се завръща в елита след шест години отсъствие!

"Надявам се, че мога да помогна да се създаде ново бъдеще тук. Вярвам в проекта. Вярвам в идеите и имам доверие на хората."

Дата: 1 юни 2017.

Нуно Еспирито Санто е представен на събиране на местни и национални медии в Хайуард на "Молиню".

И ново приключение, Нуно приключение, е родено.

След първата година на собственост, и смесен сезон с драматични героични изяви в Купата на ФА балансирани от завършек в средата на класирането в Чемпиъншип, Фосун избра да направи промяна на горещия стол на главния треньор и Пол Ламбърт отстъпи мястото на Нуно.

Тези от привържениците на "вълците" без знания за европейския футбол може би са се озовали в гугъл в търсене на детайли за новия човек, както и детайли за неговите периоди във Валенсия и Порто.

Е ако е имало такива, които не са знаели твърде много за Нуно тогава, те знаят всичко за него сега!

317 дни след посрещането на "Молиню", "вълците" на Нуно - освежени и поправени вълци - празнуват завръщане в Светия граал на Висшата лига и възможността да вечерят в топ първенството на английския футбол за пръв път от шест години, когато трите поредни сезона вдъхновени от Мик МакКарти стигнаха до отчайващо разочароващ край.

Разбира се имаше големи възходи и падения от този период през 2012.

Двойно изпадане, клуб изглеждащ в свободно падане, но възстановен от Кени Джакет и обратно в Чемпиъншип на гърба на краткотраен, но чупещ рекорди, престой в Лига Едно.

Може ли този момент на възход да продължи? Могат ли "вълците" да се завърнат в обетованата земя? Много близо през първия сезон, завършвайки извън зоната на плейофите само заради голова разлика, но за нещастие не толкова близо през следващите две години.

Влезе Нуно. Да се съюзи с амбицията и стремежа на Фосун за много различно бъдеще.

И куп нови попълнения. От наложените и добре познати - Джон Руди, Райън Бенет, Бари Дъглас - до по-неочакваните - Рубен Невес, Уили Боли, Лео Бонатини, Диого Жота.

Езотеричен микс от футболни фонове и личности, пристигане на толкова много без никакъв опит в Англия - особено в Чемпиъншип - повдигнаха въпроси какво ще последва. Как ще работи? Как може да работи? Ще бъдете "боклук" през зимата.

Все пак "Нуно има мечта. Да изгради футболен отбор." И това беше задачата, която той постави за преследване от първия ден в който пое управлението.

На тренировъчния терен, ден по ден, футболната работа започна. Работа върху формата. Работа върху позиционирането. Нов и характерен стил, с "петима отзад (или трима), и скорост в атаката."

Качествата на Невес, Жота и Боли бързо изгряха. Бонатини също с ранна вихрушка от голове. Заедно със солидна защитна линия с опита на Руди като последна линия на отбраната.

Дъглас и Мат Дохърти бяха вдъхновени като бекове крила, Конър Коуди съживен като величествен "метач", Бат, Саис, Н`Диайе, Бенет, Коста, Кавалейро, Афобе и много други - всеки изигра своята роля в това което винаги ще се докаже като дълъг и труден сезон в Чемпиъншип.

Когато говорим за този изтощителен маратон на сезона във второто ниво, мнозина често се обръщат към повратни точки, моменти които драматично променят съдбините, а с "вълците" те бяха безбройни.

Може би в откриващия ден, когато отбор с шестима в титулярния състав, които правеха дебют в Чемпиъншип преминаха през труден тест срещу биткаджийския състав на Мидълзбро, прясно изпаднал и сред фаворитите за завръщане.

Бързото печелене като гост срещу добрите Дерби и Хъл допълнително увеличи нивото на очаквания, успехът в местното бандитско дерби срещу Астън Вила, отиването на дузпи в Купата на Лигата срещу кандидат шампиона Манчестър Сити.

Епичната късна победа срещу Бристол Сити, фантастичните петъци в  Мидълзбро и Кардиф, наистина невероятният гол от "детето чудо на Порто" през тази седмица във втория мач срещу Дерби.

Големи моменти? Има толкова много от които да изберем.

И не е само до качеството, а също и до характера и личността на космополитната съблекалня, които отговориха на почти всяка спънка с обновена решителност и сила.

Те бяха еднакво подкрепяни от яростна партизанска фен база, която застана твърдо зад новата ера на "вълците" и направи седалка на "Молиню" най-търсения билет в града с низ от изпълване на капацитета.

Те също така пишеха в блогове, правеха подкасти, и бяха лирични както никога преди като интернет стратосферата стана хранителна почва за съживените привърженици открито да прегърнат и славят успехите на забележителен сезон.

И всичко това с понякога спокойните, и също толкова понякога бясно страстните, ръце на Нуно на кормилото.

Не сред тези, които съдят вниманието на медиите, седмичните съобщения на Нуно в сглобения пакет за пресата рядко се отклоняваха от говоренето за отборната етика, за мач по мач, и никога да не се отнасят. Говореха за силата на глутницата, важността на общността.

Неговият подход е да предпочита да каже своето мнение, или най-малкото неговият отбор да говори, на тренировъчния терен или по време на мачовете.

Честно е да се каже този подход се доказа с огромен успех.

И целият този успех, всичко което беше изиграно на тревата, стана ясен на фона на смазващи новини, които клубът получи преди сезона.

Футболните съблекални са доста стоически и непоколебими работни места. Няма място за малодушни, нито за слабоволеви. Място където тези спортни измамници на триумф и катастрофа се третират почти еднакво, без страх или благосклонност.

Но когато новината беше съобщена от Нуно в началото на юли, че Карл Икеме е диагностициран с остра левкемия, тази съблекалня в Комптън стана сцена на шок, на тишина, и тогава на сълзи.

Не Карл, не големия човек, в най-добрата форма, в пика на вратарските си способности.

Не Карл, който с неотклонно потене минаваше през летните сесии във фитнеса заедно с големия си приятел, и големия приятел на Уулвс, Мат Мъри.

И все пак, ако имаше събитие което обедини цял клуб - щаб, играчи, привърженици - то пристигна като отговор на чуването на тези съкрушаващи новини.

Истинската любов и обич с които сега най-дълготрайния играч в мъжкия отбор на Уулвс е почитан бързо изведе на преден план инициативи за набиране на средства, които доведоха до събирането на извънредна сума за разположената в Бирмингам благотворителна организация Лек за левкемията, пеейки неговото име на мачове у дома и в гостувания, и развявайки флаг на подкрепа на "Молиню" и на много други стадиони из пейзажа на Чемпиъншип.

Карл продължава да гледа и подкрепя всяка стъпка по пътя докато преминава лечение, и този ден, един ден, когато стъпи отново на "Молиню" за пръв път там със сигурност ще има много повече сълзи, но по съвсем по-различни причини.

А имаше и още болка в сърцето за семейството на Уулвс рано през новата година с внезапната смърт на дългогодишния отговорник за пресата и редактор на програмата Джон "Фози" Хендли.

Фози беше посетил над 1000 поредни мача на първия отбор след които пишеше материала за мача за страницата на клуба, а твърде ранната му смърт остави отворена дупка в богатия гоблен на Уулвс.

Може би беше утешаващо, че неговият последен мач беше тази победа със завръщане в Бристол Сити, която кулминира с драматичния гол с глава на Райън Бенет, и също така утешаващо, че на поклонението му в църквата Свети Петър нямаше място и много емоционални отдавания на почит. Ще има мнозина, които ще мислят за Фози днес. И също за дългогодишния бивш отговорник за терена Тери Карвър, който за нещастие почина през март. Много привърженици ще си спомнят за своите собствени близки с които вече не могат да споделят спомените за такъв важен сезон.

От сега, футболно мъдро, ще бъде гледане напред. Какво може да постигне този отбор когато смени безмилостната мръсотия и раздразнение на Чемпиъншип за лигата определяна като най-голямото шоу на планетата. Сред многото нишки на положителност върху случилото се през последните девет месеца, стилът на футбол подходящ за по-висшия ешелон със сигурност вече е на място.

Няма съмнение, че Нуно ще продължи със собствения си стил и по собствения си начин, точно както двамата му предшественици, които постигнаха изкачвания на "Молиню" през последното десетилетие.

Това е много различен състав в сравнение с онзи, който се изкачи за последно във Висшата лига през 2009, и наистина тези при Джакет, който мина като ураган през Лига Едно пет години по-късно, но всичките трима заслужават голямо уважение за различните си начини.

Сега за бъдещето, и натискът на собствениците от Фосун, които яростно са се посветили да направят "вълците" не само отбор от топ първенството, но по-подходящо, сила в топ дивизията.

Два реда от песен, която дава акомпанимента на неуморното преследване на класирането през втората половина на сезона вече бяха не толкова очевидно поставени в тази статия.

А финалната фраза на тази песен е може би най-добрият завършек, перфектно събирайки заедно нишките на миналото, настоящето и бъдещето.

Да наистина. "Ние сме Уулвърхемптън, ние сме по пътя към завръщането."

Автор: Пол Бели, привърженик на Уулвс и член на медийния отдел на клуба до януари тази година.

Уулвърхемптън прецака Реал (Мадрид) за млада надежда на испанския футбол

Двадесетгодишният Рафа Мир не е някое голямо футболно име, но талантът, който притежава е бил достатъчен в своите редици да го покани известният мадридски Реал. Той благодарил за това и - отишъл във втората лига на Англия.

Нападателят на Б отбора на Валенсия не искал да премине в лагера на славните мадридчани, тъй като бил наясно, че там ще "грее пейката" и, евентуално, ще играе за втория отбор, така че приел поканата на бившия си треньор да дойде в Уулвърхемптън.

Нуно Еспирито Санто, който е тренирал Мир във Валенсия, а сега води Уулвс, така успял да надвие Зинедин Зидан в конкуренцията за този нападател, който ще продължи кариерата си на Острова. Предходно Мир е играл за младежките отбори на Барселона и Мурсия, в лагера на "прилепите" е от 2012, като има два мача за мъжкия отбор. "Вълците" пък са убедителен лидер в Чемпиъншип и по всичко личи скоро младокът ще мери сили с най-добрите английски клубове.

Все пак, в Б отбора на Валенсия блесна тази есен, постигайки 15 гола в 19 мача.

Голямата борба на римските гладиатори

 
Лацио и Рома в 165-ото дерби на столицата решават древната дилема - чий е Рим?

Модерният световен футбол е белязан с много дербита. Звезда - Партизан, Бока - Ривър или Селтик - Рейнджърс, веднага идват на ум, но от тази група не може да се отдели и дуелът между Лацио и Рома, вероятно най-голямото италианско градско дерби. Дерби на столицата, 165-о по ред, ще се играе в днешния следобед (16 ч) на известния Олимпико, а вече е ясно, че ни очаква пъклен мач.

Омразата в Рим се ражда през 1927 година когато три градски клуба са обединени в един - Рома. Това е опит на Бенито Мусолини да създаде един силен представител на Вечния град в борбата с богаташите от северната част на Италия. Лацио, който получава името си от региона в който се намира, отказва тогавашното предложение на Дучето да влезе в конгломерата от който е създаден Рома.

От тогава до днес Дербито на столицата е спортен спектакъл, белязан от стотици контузии на играчи, хулиганство, бой, дори и смърт по трибуните.

С основаването на Рома, Лацио изведнъж става аутсайдер. Неговата привърженическа база става по-малка, защото Рома се подкрепя от запалянковци на три клуба, които са се стопили по нареждане на вожда. Оттук и манталитетът на Лацио и всичките му привърженици и днес е непрекъснато доказване, произтекло от желанието да върнат онова което до основаването на големия съперник е било тяхно, в този случай - Рим.

Затова в дербито на Рим става въпрос за територия.

За привържениците на Рома лациалите са селяци, които живеят в провинцията. Затова често ще чуете да им скандират "бурини" което е обидна дума за селяни на италиански, дума с която описват своите омразни противници. Един привърженик на "вълците" в документален филм дори отива толкова далече, че описва запалянковците на Лацио като "езичници" и "болни диваци", които живеят в пещери.

Сблъсък около териториите е само един от мотивите на съперничеството, то е характеризирано и от подялбата на един и същ стадион, както и различното значение на цветовете на екипите и символите, които носят римските клубове.

Лацио е познат по небесносините цветове от гръцката митология, а символ му е орел, което е святото животно на Юпитер. Рома, от друга страна, носи жълт цвят в знак на Ватикана и червен, който означава Римската империя. Техният символ е вълк, животно което се свързва с Марс, богът на войната. Марс също така бил баща на близнаците Ромул и Рем, основатели на Рим. Вълкът на емблемата всъщност е вълчицата, която е отгледала двамата.

Така Рома се инфилтрирала в историята и митологията на Рим, докато Лацио, който е основан 1900 г, фактически е прогонен в периферията на столицата. Лациалите не се отказват от твърдението, че те са единственият, автентичен римски клуб, което веднъж добре е обяснил техният капитан Томазо Роки:
"Те имат цветове и знаци на римски клуб, но Лацио представя истинският извор на Рим."

Напрежението между привържениците на двата отбора порасна през изминалите години, което се дължи и на факта, че извън Рим нито един от двата клуба няма голяма привърженическа подкрепа. А и като нямат много шампионски титли в Италия, дербито и за двете страни е най-важният мач в целия сезон. И това е което отделя Дербито на столицата от всички други градски дербита в Италия, а също така подгрява напрежението преди всеки сблъсък между Лацио и Рома.

Освен привърженическите напрежения, в съперничеството на римските клубове значителна роля заема и политическата нота. Привържениците на Лацио са горди със своята дясна определеност (отворен фашизъм), докато запалянковците на Рома традиционно са привързани към левицата. Най-старата група в южната трибуна на Рома Федайн е основана през 1972 година, а е получила името си от палестинските борци за свобода и е открито антифашистки настроена. Въпреки това, и между привържениците на "вълците" има фашисти, защото това е наследство за родените в Рим.

Типичен представител на манталитета на привържениците на Лацио е тяхната икона Паоло Ди Канио. Самопровъзгласен фашист, който вярва че Мусолини "в основата си е бил принципен вожд", когото хората "не са разбирали добре", след един гол във вратата на Рома вдигна високо дясната си ръка. Това бил традиционен римски поздрав, който си присвоили италианските фашисти, а Ди Канио набързо си навлякъл гнева на обществото.

Същият жест Ди Канио повтаря и няколко седмици по-късно в мач срещу Ливорно, към неговите привърженици, които традиционно са привързани към левицата. Едно дерби между Лацио и Рома в края на 90-те е белязано и от обидни транспаранти в северната трибуна на Олимпико, която е за съперниците на "вълците". На един от тях пишело: "Аушвиц е вашият град, а пещите вашите домове", докато другият бил още по-обиден: "Отбор от черни, трибуна от евреи."

Заради всичко това не е изненада, че всеки играч който излиза на терена в небесносин или оранжев екип със себе си носи и повече от желание да спечели три точки. Твърде тежкото бреме на градското дерби, големите очаквания на привържениците изпълнени с политическо и териториално напрежение, носят особен натиск в дербито на Вечния град. Не знаем как се носи такъв товар, но можем да си представим...

Това дерби не би било специфично, единствено, ако няма своите икони, а както Ди Канио е икона за Лацио, така е и Франческо Тоти за Рома. За разлика от Ди Канио, Тоти никога не е напускал клуба. А не е да е нямал предложения. Ако беше приел офертата на Реал вероятно днес нямаше да има място в дома си да остави всички трофеи, които би спечелил. Вместо това избра да остане в Рим.

"Цялата своя футболна кариера съм посветил на един отбор, само Рома. Играл съм за него и за привържениците, друго не ме е интересувало", изтъква Тоти, който днес вероятно от пейката ще чака възможност за кой знае кой път в живота си да усети чара на дербито.

И това изявление показва силата и мощта на Дербито на столицата. Съществува нещо впечатляващо и човешко в това да искате да бъдете полубожество, отколкото обичаен модерен футболист. В град какъвто е Рим всичко днес е разделено на половина, няма среда.

Само онези, които са били на живо на дербито Лацио - Рома могат да кажат, че не става въпрос за обичаен мач, а за спектакъл в който хореографията на трибуните е малък детайл от голямата привърженическа война, която се води в деня на дербито. Много е трудно да се отиде на мача без контузии от бомби домашна изработка, които правят привържениците, или да избегнете бой между запалянковците на път към Олимпико.

През този ден, когато се играе Дербито на столицата, славният стадион става Колизеум, а победата в дербито е стъпка към овладяването на града. Спортът и футболът стават военна кампания в Рим.

Римските противници играят добре и се намират в самия връх на италианския футбол, а това се отнася специално до Лацио, който през последните години на лутане играе един от най-атрактивните стилове футбол на Апенините. Майсторски събрани от младия специалист Симоне Индзаги, лациалите просто тероризират съперниците в Серия А, така че и в табора на Рома са наясно, че този път няма да спечелят лесно, като в предишните три дербита в които доминираха.

Предстоящото дерби ще бъде сблъсък на две ефикасни нападения, а особено изпъква това на "вълците" (33 гола) в което Джеко, Салах (днес няма да играе) и Пероти са отбелязали повече от половината голове (25). И Лацио не изостава, а в чудесна форма е Чиро Имобиле (девет) и Кейта Балде (четири), които са вкарали половината от общо 27-те попадения на небесносините през този сезон.

Лацио дочаква дербито в по-добра форма, защото в девет поредни мача е без загуба, като празнува успех в шест. Рома също така е в добра форма, загуби само един от последните 12 мача (от Аталанта в гостуване преди две седмици), докато на Олимпико спечели всичките си мачове през сезона. Все пак, сега номинално ще е гост, а и ще има по-малка подкрепа, защото неговите ултраси бойкотират трето поредно дерби заради познатите бариери в южната трибуна.