Жените, които играят футбол по-често имат мозъчни травми отколкото мъжете.
Непрестанното удряне на футболна топка с глава взема своя данък във вида на мозъчни травми. Но цената, която плащат спортистите, измерена в увредени мозъчни клетки, е пет пъти по-голяма при жените отколкото при мъжете, казват най-новите изследвания.
Изследването дава биологическо обяснение защо жените имат по-сериозни симптоми и защо по-дълго се оправят от спортни травми на мозъка отколкото мъжете. Някои изследователи по-рано са отхвърляли жалбите на жените, които играят футбол, защото са съществували малко психологически доказателства за тази разлика, казва Майкъл Липтън, невробиолог в Медицинския колеж Алберт Айнщайн, и съавтор на изследването.
Екипът на Липтън е използвал магнитен резонанс, за да "погледне" в главите на 98 възрастни особи от женски и мъжки пол, които са се занимавали аматьорски с футбол. Участниците в изследването са удряли топката с глава различен брой пъти в период от една година.
При жените в осем региона на бялата маса е открито пропадане на структурата, в сравнение с три такива региона при мъжете (травмите са се увеличавали с по-големия брой удари). Така че спортистките, показва изследването, средно са имали 2100 кубични милиметра ощетена тъкан в сравнение с 400 кубически милиметра при спортистите.
Липтън още не знае причината за тези разлики, но смята, че са възможни две неща. Жените имат по-тежки схващания във врата, защото генерално имат по-малко мускулна маса в дяла, който е важен за стабилизирането на врата и главата. Така, след падане на нивото на прогестерона, хормонът, който защитава от отоци на мозъка, жените са подложени на травми на мозъка в някои фази от менструалния цикъл.
Изследователите сега искат да утвърдят дали тези промени на бялата маса на мозъка имат дългосрочни последици.
Томас Камински, спортен психолог, казва, че тези открития са "наистина голям пробив в тази област". През август той се срещна с официални лица от Футболната федерация на САЩ, за да се определят насоки на научна основа за решаването на този проблем.
Карла Гарсия, една от изследваните в проучването на Липтън, казва, че след 47 години играене на футбол няма намерение да престане да използва главата за вкарване на голове. Но казва че "ако съществува начин спортът да се направи по-безопасен за младите, тогава това е важно".
