Цървена звезда през лятото амбициозно влезе в план на ангажиране на "звучни" подсилвания, за да се стигне до желаното качество за европейски мачове, но само няколко месеца по-късно, след болезнената елиминация в Пирея, е ясно, че повечето от тях не достигнаха желаното ниво на игра, а не е малък броят и на онези, които напълно разочароваха. Разбира се, в първи план веднага попадат онези, които са доведени да направят разликата, но това не успяха да направят през тази есен.
На системата на игра, която форсира Владан Милойевич в Цървена звезда липсваха истински "убийствени" крила, за да дойде до изражение онази транзиционна игра, която беше запазена марка на сръбския шампион. Заради това значителен дял от бюджета в трансферния прозорец беше насочен към довеждането на Матео Гарсия и Раджив Ван Ла Пара. Аржентинецът заблестя при идването в редовете на сръбския шампион. Беше отличен в Берн, после и в Нови Сад, където вкара уникален гол, но тогава последва празен ход. Гарсия през тази есен изигра 17 мача във всички турнири и постигна четири гола с една асистенция. Беше титуляр във всичките шест мача в Шампионската лига. Раджив Ван Ла Пара се чакаше през цялата есен, но неговият блясък не се случи. Холандецът изигра 11 мача в Цървена звезда и постигна един гол, с две асистенции. Гол и асистенция има в мача с Трепча от Купата на Сърбия и една против Мачва в Супер лигата. В първите четири мача в Шампионската лига беше титуляр, след това го нямаше в състава против Байерн, докато вчера в Пирея на терена проведе малко повече от половин час.
Португалецът Томане пристигна като някой който с евентуалните напускания на Павков или Боачи можеше да поеме ролята на първи нападател. Все пак, веднага след идването се контузи, а след това попадна в жестока конкуренция за място в състава. Милойевич му оказа доверие, за което се отблагодари с красив гол против Спартак. Все пак, вчерашната пропусната дузпа ще му бележи цялата есен. Събра 18 участия и постигна пет гола, с три асистенции. Милойевич наскоро изтъкваше неговите качества и подчерта, че става въпрос за истински отборен играч, както и че неговите най-добри мачове ще се видят тепърва напролет.
Червено-белите имаха големи очаквания и от Хосе Каняс, който беше ангажиран без трансферна сума, но като играч, който с огромен опит трябва да донесе сигурност в средната линия. Опитният испанец записа 21 участия през този сезон в екипа на Цървена звезда, с един вкаран гол в Супер лигата. Все пак, остана без място в състава и според привържениците би могъл още през зимата да напусне стадион Райко Митич. Неговата позиция вече зае младият Ньегош Петрович, който премина през бойно кръщение в мачовете в Шампионската лига. Дошлият от Рад тази есен събра 15 мача, от които пет в елитния европейски турнир.
Бразилецът Жандер в протеклата вечер попадна в ролята на трагика, тъй като нерезонно докосна топката с ръка след центриране на Бухалакис и така отвори вратата на Олимпиакос към европейска пролет. Бразилецът пристигна като алтернатива на Милан Родич, но и като играч, който според потребностите, заради изразените офанзивни характеристики и бързина, може да заиграе и по-офанзивно. Накрая, изигра 15 мача в екипа на Цървена звезда и постигна един гол в Супер лигата, а събра и четири асистенции, от които две против Трепча.
Милош Дегенек е един от онези играчи чието завръщане предизвика най-голямо одушевление сред привържениците на Цървена звезда. Влезе в тандем с Милунович и водеше тежки битки в Шампионската лига с противниковите нападатели. Накрая записа 25 участия и постигна два гола с една асистенция. В досегашния ход на есента е един от петимата играчи с над 2000 минути проведени на терена. Въпреки че игра само 21 минути в Шампионската лига, Радован Панков записа 19 участия в екипа на Звезда този сезон, от които 15 в Супер лигата. От бившия играч на Раднички от Ниш се очаква в бъдеще да получи още по-значителна роля в състава.
Трябва да се спомене, че голям проблем на Владан Милойевич в есенния дял на сезона направи ограничението за чуждестранни футболисти в домашното първенство, така че добър дял играчи останаха и без продължителност, а отборът без истински гръбнак, което се отрази и на целокупната игра и неубедителното издание в Шампионската лига. Автор: Ненад Йованович
И за плашилата с които се пребориха червено-белите
Играчите на Цървена звезда, като и голямата част от децата по тези пространства в ранното отрастване сигурно са били плашени с плашила. Как изглеждат те, като се появят на терена, готови да ви отвлекат във вира на посредственост, отборът на Владан Милойевич видя миналата нощ в Берн. Поне в уводния дял на мача. Офанзивната тройка на Йънг Бойс в състав Асале, Нсаме и Нгамело беше олицетворение на спортните плашила, към които се включваше и десният бек Лотомба. Звезда беше жертва на лудешкото, диво и бързо темпо на швейцарския шампион, което успешно дирижираха споменатите играчи. Не можехте да ги хванете нито за главата, нито за опашката.
Но ключът е в онази констатация "Звезда беше жертва". Изглеждаше в тези моменти на доминацията на Йънг Бойс, че Цървена звезда в своите редове няма такава класа, съответно бързина. И че ще загине на последната пречка на пътя към Шампионската лига. Продължението на мача донесе по-различна картина, макар че, с ръка на сърцето, Йънг Бойс беше по-близо до победата. Има Цървена звезда нещо, което отборът от Берн, и когато е включен на трифазен ток - няма. Коктейлът от тези качества ще грее оптимизма на привържениците на Цървена звезда до следващия вторник, когато със сигурност ще стане ясно на коя страна ще отиде двубоя.
Теорията казва, че Асале, Нгамело и Нсаме в Белград ще имат много пространство да покажат какво знаят. Ще се играе на голям терен, но не и на изкуствена трева, която допълнително забързва и така бързите швейцарските козове. Обаче, и Цървена звезда ще има много какво да извлече от асортимента на едва отворената стока.
Да започнем с това, че Владан Милойевич ще има по-голяма възможност за комбиниране и правене на идеален състав. Картоните изчистиха защитникът Милунович и халфа Душан Йованчич, момчета, които със скока в играта и силни дуели трябва поне малко да унищожат силата и изразителната физическа мощ на Нгамело. Плюс като още една важна опция може да се отвори и Милан Павков.
Цървена звезда, предвождана от Владан Милойевич, е свикнала да живее за такива мачове. От онзи Краснодар, до Залцбург, и Копенхаген непрекъснато беше в ужасни и трилър ситуации. И някак преживяваше. Така че, психозата, която от днес до вторник в 22 часа ще се усеща в цяла Сърбия заради големия реванш мач и за йота не смее да разстрои плановете на Милойевич. А това е много важно, защото швейцарците тепърва трябва да покажат дали са готови да издържат опасните дни на високо напрежение. Особено, защото против себе си ще имат 60 000 привърженици.
Йънг Бойс в предходните години в Европа се профилираше като добър домакин. В последните 15 европейски гостувания имат само един триумф. Наистина, него го постигнаха през август миналата година когато против Динамо в Загреб, точно както и сега против Цървена звезда, висяха за класиране в Шампионската лига. След реми в Берн и преднина на "модрите" успяха да обърнат резултата в гората на Максимир. Сега ще ги тестира Цървена звезда.
Много пъти вече подчертахме бързината и физическата сила на офанзивното трио на Йънг Бойс, към което ще се прибави и Оро, но също така е факт, че швейцарците в своите редици нямат класен играч като Марко Марин. Бившият национал на Германия отново показа, че е играч от Шампионската лига. Когато с грациозност и талант си играете със съперниците, тогава някак е ред футболната съдба да ви почерпи с гол. На Марин това не му се случи в Берн, което означава, че в Белград всичко може да бъде наваксано. Колко всъщност Марин е достоен за топ нивото говори още нещо. Всички съперници на Цървена звезда знаят, че той е този, който създава предимство. Проучват го. Пазят го. Удрят го. Но идеологът на играта и поред всички анализи и засилено внимание успява да изчака момента.
Липсваше му късмет, както на Матео Гарсия сили. Аржентинецът има пет дни да се вдигне, макар че в такъв кратък времеви интервал ще продължи да е далече от максимума. Последният състезателен мач е изиграл през март. Достатъчно ще бъде веднъж да побегне като в 46-ата минута на първия мач, или да направи една асистенция като онази към Марин.
Под радара, най-вече заради Матео Гарсия, премина постигнатото от Томане. Игра само десет минути, но остави повече от добра производителност. Не говорим за опасностите, които създаваше, но с енергия, способността да издържи дуел, португалецът успяваше да даде почивка на отбраната. Свърши хубава работа за отбора, което означава, че се изтъкна като сериозна опция за реванша. Много сериозна опция.
Има, следователно, неща, които Йънг Бойс не е видял от Звезда... Автор:Дарян Неделькович
Как е дошъл, каква му е кариерата досега и какво може да се очаква от него
Сагата е завършена. Матео Гарсия е нов играч на Цървена звезда!
В един от най-интересните трансферни епизоди на Цървена звезда за този век, аржентинското крило се приземи на Маракана като капитално подсилване. Както обикновено върви по тези пространства, еуфорията прерасна в истерия и пред Матео Гарсия ще бъдат поставени огромни и нереални очаквания, от традиционно изискващата публика на Звезда.
Играч за когото преди пет дни никой в Сърбия не е чувал (чест за изключенията), днес му се приписват митични способности и най-малко се очаква да премине трима играчи на Йънг Бойс с дрибъл и да постигне гол за класиране в Шампионската лига.
Истината е някъде по средата. Това че за Гарсия по-голямата част от футболна Сърбия не е чула, абсолютно нищо не означава. Неговото закупуване определено има повече смисъл и логика отколкото довеждането на някои други по-звучни имена в предходните сезони като Муче, Кафу, Стойилкович... Но също така е нереално да се очаква от младия аржентинец веднага да блесне въпреки че идва като подсилване за ключовия двубой против Йънг Бойс. Реални очаквания са Матео Гарсия да може в бъдеще да стане един от най-добрите чужденци в новата история на Звезда и по игрови качества може би да донесе повече отколкото носеше Неманя Радонйич чието напускане Звезда не успя да запълни в предходната година.
Първо да се подсетим как тръгна историята около пристигането на Гарсия. След елиминирането на Копенхаген и осигурените милиони от Европа, Звезда тръгна в реализацията на довеждането на капитално подсилване. Редица играчи са наблюдавани и са били желание за подсилване на крилото. От Ранджелович от Олимпиакос, през Дарко Лазович, Лео Нател от АПОЕЛ, Моха и Чаврич от Слован, до Варда от ПАОК. Ръководството на Звезда накрая се реши за Гарсия. Който в тази конкуренция наистина изглежда като най-доброто и най-логичното решение. Звезда в драматични преговори отнесе победата срещу Олимпиакос и ангажира Гарсия.
Да си припомним и детайли. Според нашите информации, обезщетението за Лас Палмас е 1 800 000 евро на три вноски. Испанските и аржентински медии пишат друга сума - 2 200 000 евро от които 20% отиват за бившия клуб на Гарсия Институто от който е дошъл на Канарските острови. Гарсия подписа договор за четири години с годишна заплата 500 000 евро.
Впечатлението е, че Звезда може би можеше да мине и с по-евтини разходи при купуването. Особено защото Гарсия влезе в последната година на договора, Лас Палмас не разчиташе на него и се знаеше, че трябва да го продаде. Испанците не са били в добра позиция да поставят големи условия. Но когато Олимпиакос се включил в надпреварата, ситуацията се промени и Звезда трябваше да бъде конкретна или да се откаже.
Що се отнася до договора на Гарсия, впечатлението е, че Звезда е минала добре. До преди две или три години договори по 500 000 евро бяха рядкост и истинска бомба в сръбския футбол. Все пак, цените във футбола драстично скочиха, парите са много повече отколкото преди три години, така че това глобално течение частично прелива и в сръбския футбол. Чуждестранно, а и качествено попълнение, днес не може да се намери за договор по-малък от 300 000-400 000 евро. Гарсия чак няма да е най-платен играч в състава. Повече от него заработват Марин, Боачи, Томане, а в лагера на големия съперник също има по-добре платени футболисти. Нещо повече, договорът на Гарсия е в ранга капитално подсилване. Дори и по-малък като се знае, че Звезда плащаше на безполезния Кафу около 700 000 евро.
Подпис на договор за четири години ясно говори колко сериозни планове има Звезда с Гарсия и колко очаква от него. Както в спортен, така и във финансов план когато дойде време за продажба. Планът е по-късната продажба на Гарсия да изплати всички вложени средства в него. Сътрудничество за четири години говори и че Звезда ще бъде спокойна поне две години и никой няма да може да я притисне да продаде Гарсия, ако тя не иска. С други думи, Терзич ще има силен капацитет за преговаряне и силни козове в ръцете като разговаря за продажбата на аржентинеца. Разбира се, всичко това под условието той на Маракана да се развие в играч какъвто се очаква...
А защо са големи очакванията и кой е всъщност Матео Гарсия?
Появява се в Институто от Кордоба като дете чудо и на 17 години заиграва във втора лига на Аржентина. И сбъдва мечтата на баща си. Марио Гарсия е обикновен човек от Кордоба чиято най-голяма страст е подкрепянето на Институто. Може би на вас името на този клуб не ви говори нищо, но има значение в историята на аржентинския футбол. Не е великан, няма трофеи, но има традиция в правенето на чудесни играчи. В него са поникнали големия Марио Кемпес, легендарния Освалдо Ардильес, накрая и актуалния ас Пауло Дибала. В него е поникнал и Матео Гарсия. Мечтата на Марио Гарсия всъщност се сбъднала когато завел Матео на първата тренировка. Гледал го на тренировки и мачове, но не е бил от онзи тип луди и болезнено амбициозни родители.
"Никога не ме е притискал... "Късмет сине, обичам те и ти пожелавам всичко най-добро. Нека това бъде твоят най-добър мач". Това е единственото което ми говореше преди мачове", разказва по-късно Матео Гарсия когато дебютира за първия отбор.
Така е създадена фотографията, която в аржентинските медии е придобила култов статус. Марио Гарсия как целува снимката на сина си във вестника преди мач на Институто. Фотографията е избрана сред 10-те най-добри в аржентинския спорт през 2015 година.
Преди това Матео е бил член на аржентинския национален отбор до 15 години, а е получавал и повиквателни за състава до 17 години. Откакто като 17-годишен дебютира в първия отбор на Институто, вече не е губил статус титулярен играч. Смятан е за най-големия талант, който се е появил в клуба от Пауло Дибала.
"Имаме хлапе със специални качества. По-различен е от останалите. Само трябва полека с него", говорил треньорът Чуло Ривойра.
След два сезона пристигнало и първото предложение. Лас Палмас през лятото на 2017 дошъл за Гарсия. Предложили 250 000 евро, но накрая трябвало да платят 400 000 и 20% от следващата продажба. Кике Сетиен дал зелена светлина за неговия трансфер. Доведен е като крило което с вертикална игра и бързина ще създава разликата по левия фланг.
Гарсия постепенно получавал шанс в Лас Палмас, в първите 16 кръга два пъти бил титуляр и три пъти влизал от пейката. По-късно играл почти непрекъснато. Повече като жокер от пейката отколкото като титуляр. Общо е играл 19 пъти в Примера, 11 пъти е влизал от пейката и вкара голове на Депортиво и Еспаньол. Най-много одушевил с игра в мача против Спортинг когато по оценки на испанските репортери сломил бразилския бек Дъглас като играчка. Във финала на сезона му се осъществила мечтата да се запознае с Лео Меси.
"Поговорихме 15 секунди, знаеше, че съм аржентинец, но не можах да получа тениска. Вече беше раздал шест, аз закъснях", разказва по-късно Матео Гарсия.
Изиграл е и четири мача в Купата на Краля, а особено впечатлил в мача против Атлетико в Мадрид когато вкара и подаде за гол при победата с 3:2.
Все пак, с идването на Мануел Маркес на треньорското място в Лас Палмас, бъдещето на Гарсия вече не е било на Канарските острови. Маркес го зачеркнал, за да форсира Ернан Толедо на мястото чуждестранен играч. Голям проблем за Гарсия е била ситуацията с паспорта. При идването от Институто е имало обещания, че скоро ще получи италиански паспорт и след това няма да се третира като чужденец, което в Лас Палмас ще отвори място за играч с паспорт извън ЕС. Две места за чужденци са били циментирани за Лемос и Араухо, а третото било дадено на Толедо. До ден днешен Гарсия не е получил този италиански паспорт...
Отишъл под наем във втородивизионния Осасуна. Там изиграл 12 мача, не е вкарал гол и след шест месеца отишъл под наем в Алкоркон. Тук вече е бил титуляр. За шест месеца е записал 21 мача и е отбелязал два гола. Очаквало се да получи нов шанс в Лас Палмас, но треньорът Маноло Хименес миналото лято се решил за други играчи на позицията ляво крило.
Реагирал бившият треньор на Лас Палмас Пако Ерера и го взел под наем в Арис. Лас Палмас по-рано имал чудесен опит с даването под наем на играчи в гръцкия футбол, като най-добрите примери са Араухо и Ливая. Оказало се, че и Матео Гарсия разцъфтял в Гърция при Ерера.
Аржентинецът започнал феноменално сезона в ограничения отбор на Арис с три гола и асистенция в първите пет мача. Още през октомври гръцките и испанските медии писали, че АЕК и Олимпиакос сериозно са хвърлили око на Гарсия за това лято. През март Фенербахче се споменавал като клуб с интерес. А през април се появила прилично чудна вест. Местният Провинсия писал, че Матео Гарсия е продаден за 3 000 000 евро?! Не е разкрито на кой, но се спекулирало, че става въпрос за Олимпиакос, АЕК или ПАОК. Арис имал срок до края на април да активира клаузата за откупуване на договора на цена от 6 000 000 евро, но не могъл да плати толкова и се отказал.
Гарсия след чудесния сезон (11 гола и една асистенция в 32 мача) се върнал в Лас Палмас, но там не разчитали на него и му е казано, че ще бъде продаден. Треньорът Пако Ерера, който го довел в Арис сега го искал в Бирмингам. Дерби Каунти и Суонси също така били заинтересовани, американският Ди Си Юнайтед, но накрая в надпреварата останали Олимпиакос, ПАОК и Цървена звезда. Звезда първо предложила 400 000 евро на сезон за три години, Олимпиакос предлагал над 600 000 евро годишно. Все пак, Гарсия първо дошъл в Белград на преговори и приел подобреното предложение на Звезда.
На Маракана му е обещана по-добра спортна перспектива, повече минути и по-значима роля в състава. Не се е водил от чисто финансови мотиви и стана четвъртият аржентинец в историята на Цървена звезда. Предшествениците Баркос и Муче бяха пропуски, Ибаньес остави положително впечатление, а от Гарсия се очаква да ги надмине значително.
Какво ще донесе Гарсия в играта на Звезда?
"Много е бърз и добър в ситуациите един на един. Но е нужно да напредне тактически. Особено що се отнася до движението. Понякога се забравя на терена и не изпълнява онова което треньорът иска от него. Още е млад и му е нужно хората да вярват в него. Нужно му е да се почувства значим. Пако Ерера знаеше това и затова опита да го доведе в Бирмингам. Но този фамозен италиански паспорт отново беше проблем. Още не го е получил. Имаше и предложение от Америка, но по футболни причини искаше да остане в Европа", заяви гръцкият журналист Тодорис Василис, който е наблюдавал Гарсия през миналия сезон в Солун.
Очевидно е, че в Звезда са убедили аржентинеца, че им е нужен, важен и в Белград ще получи онова което няма на някое друго място. Първи шанс ще има още в сряда в Швейцария. Ако Владан Милойевич прецени, че аржентинецът е готов веднага да влезе в огъня.
Като второто най-скъпо подсилване в историята на Цървена звезда, Матео Гарсия ще бъде под по-голям микроскоп отколкото който и да е негов съотборник. Но за аржентинския манталитет това не би трябвало да бъде пречка.
Цървена звезда досега е имала феноменална традиция с подсилванията от Гърция. Започвайки от треньора Милойевич, през Бен до Марин. Ако Гарсия бъде на нивото на двамата споменати, това ще е голямо нещо за Цървена звезда.
Жените, които играят футбол по-често имат мозъчни травми отколкото мъжете.
Непрестанното удряне на футболна топка с глава взема своя данък във вида на мозъчни травми. Но цената, която плащат спортистите, измерена в увредени мозъчни клетки, е пет пъти по-голяма при жените отколкото при мъжете, казват най-новите изследвания.
Изследването дава биологическо обяснение защо жените имат по-сериозни симптоми и защо по-дълго се оправят от спортни травми на мозъка отколкото мъжете. Някои изследователи по-рано са отхвърляли жалбите на жените, които играят футбол, защото са съществували малко психологически доказателства за тази разлика, казва Майкъл Липтън, невробиолог в Медицинския колеж Алберт Айнщайн, и съавтор на изследването.
Екипът на Липтън е използвал магнитен резонанс, за да "погледне" в главите на 98 възрастни особи от женски и мъжки пол, които са се занимавали аматьорски с футбол. Участниците в изследването са удряли топката с глава различен брой пъти в период от една година.
При жените в осем региона на бялата маса е открито пропадане на структурата, в сравнение с три такива региона при мъжете (травмите са се увеличавали с по-големия брой удари). Така че спортистките, показва изследването, средно са имали 2100 кубични милиметра ощетена тъкан в сравнение с 400 кубически милиметра при спортистите.
Липтън още не знае причината за тези разлики, но смята, че са възможни две неща. Жените имат по-тежки схващания във врата, защото генерално имат по-малко мускулна маса в дяла, който е важен за стабилизирането на врата и главата. Така, след падане на нивото на прогестерона, хормонът, който защитава от отоци на мозъка, жените са подложени на травми на мозъка в някои фази от менструалния цикъл.
Изследователите сега искат да утвърдят дали тези промени на бялата маса на мозъка имат дългосрочни последици.
Томас Камински, спортен психолог, казва, че тези открития са "наистина голям пробив в тази област". През август той се срещна с официални лица от Футболната федерация на САЩ, за да се определят насоки на научна основа за решаването на този проблем.
Карла Гарсия, една от изследваните в проучването на Липтън, казва, че след 47 години играене на футбол няма намерение да престане да използва главата за вкарване на голове. Но казва че "ако съществува начин спортът да се направи по-безопасен за младите, тогава това е важно".
Артуро Гарсия, мексикански любител на футбола от град Пуебло, казал на съпругата си, че отива да си купи цигари, а вместо това отпътувал на Купата на конфедерациите в Русия, за да подкрепя националния отбор.
"Казах на жената, че отивам в "Оксо", което е търговска верига популярна при нас в Мексико, за да си купя цигари, но не й казах точно в кой магазин отивам. Вероятно не е очаквала, че ще отида в техен магазин отвъд Атлантика", обясни Гарсия пред журналисти.
След като оповестил на семейството, че "отива за цигари" отишъл на летището, право на полет за Германия. От Германия се возил до Русия, а всичко това, за да гледа на живо мача на своя национален отбор срещу домакина на Купата на конфедерациите.
Както съобщава вестник "Одити сентрал", Гарсия преди това отпътувал до Монтеро, а оттам със самолет до Волфсбург. В немския град го чакали роднини, при тях се отморил и забавлявал.
Но там преживял и неприятност - играейки футбол с комшиите на своите роднини си повредил крака и трябвало да полежи в болница.
Лекарите го съветвали да остане и да почива, но той с автомобил на роднина отишъл до Русия, в Казан, на мач, който Мексико спечели. По-късно на полуфиналите Мексико загуби от Германия.
Гарсия още не е казал на жена си, че за пътя и престоя е похарчил всичките спестявания на семейството.
"Цената за мен не е важна. Единственото важно е да съм с нашите футболисти", споделя този мексикански любител на футбола на държавния отбор.
.jpg)
