Удрянето на топката с глава и контузиите

Жените, които играят футбол по-често имат мозъчни травми отколкото мъжете.

Непрестанното удряне на футболна топка с глава взема своя данък във вида на мозъчни травми. Но цената, която плащат спортистите, измерена в увредени мозъчни клетки, е пет пъти по-голяма при жените отколкото при мъжете, казват най-новите изследвания.

Изследването дава биологическо обяснение защо жените имат по-сериозни симптоми и защо по-дълго се оправят от спортни травми на мозъка отколкото мъжете. Някои изследователи по-рано са отхвърляли жалбите на жените, които играят футбол, защото са съществували малко психологически доказателства за тази разлика, казва Майкъл Липтън, невробиолог в Медицинския колеж Алберт Айнщайн, и съавтор на изследването.

Екипът на Липтън е използвал магнитен резонанс, за да "погледне" в главите на 98 възрастни особи от женски и мъжки пол, които са се занимавали аматьорски с футбол. Участниците в изследването са удряли топката с глава различен брой пъти в период от една година.

При жените в осем региона на бялата маса е открито пропадане на структурата, в сравнение с три такива региона при мъжете (травмите са се увеличавали с по-големия брой удари). Така че спортистките, показва изследването, средно са имали 2100 кубични милиметра ощетена тъкан в сравнение с 400 кубически милиметра при спортистите.

Липтън още не знае причината за тези разлики, но смята, че са възможни две неща. Жените имат по-тежки схващания във врата, защото генерално имат по-малко мускулна маса в дяла, който е важен за стабилизирането на врата и главата. Така, след падане на нивото на прогестерона, хормонът, който защитава от отоци на мозъка, жените са подложени на травми на мозъка в някои фази от менструалния цикъл.

Изследователите сега искат да утвърдят дали тези промени на бялата маса на мозъка имат дългосрочни последици.

Томас Камински, спортен психолог, казва, че тези открития са "наистина голям пробив в тази област". През август той се срещна с официални лица от Футболната федерация на САЩ, за да се определят насоки на научна основа за решаването на този проблем.

Карла Гарсия, една от изследваните в проучването на Липтън, казва, че след 47 години играене на футбол няма намерение да престане да използва главата за вкарване на голове. Но казва че "ако съществува начин спортът да се направи по-безопасен за младите, тогава това е важно".

Сърбия е четвърти износител на футболисти в света, България е №46

Сръбският футбол се гърчи в проблеми, Съдийската организация има данни за машинации, но ги ползва за съобщения, двата най-големи клуба се обвиняват един друг, че са крадливи, че отнемат титли и уреждат мачове, заплатите закъсняват и нерядко остават неизплатени изобщо, играчи идват и си тръгват като на писта, националният отбор дълго, дълго няма добър резултат на голямата сцена, но...

... въпреки всичко това - Сърбия, заедно със съседната си Хърватия, е водещ износител на футболисти в света!

Не вярвате?

Независимата изследователска група от швейцарския градец Нюшател, която от 2005 година се занимава с изследвания в рамките на Международния център за спортни изследвания (ЦИЕС) публикува изследване което се занимава с миграцията на футболистите и резултатите са най-малкото учудващи.

В този момент повече играчи зад граница от Сърбия (460) имат само Бразилия (1202), Франция (781) и Аржентина (753), междувременно тези три изразено футболни държави имат и значително по-голямо население от това на съседите.

За сравнение, за разлика от Сърбия, която има седем милиона жители, Бразилия има 207, Франция 67, Аржентина 43, а петата Англия 53 милиона жители и 451 играчи зад граница в момента.

С други думи, на всеки 172 000 бразилци има по един футболист, който работи в чужбина, всеки 85 700 французин се занимава с футбол зад граница, всеки 57 100 аржентинец играе отвъд, а на всеки 15 200 сърбина един се прехранва от футбол и под условието да е извън родината си.

В този смисъл със Сърбия може да се конкурира само Хърватия, която с население от 4,2 милиона души има 323 легионера, средно на всеки 13 000 души.

Ако сте помислили, че Сърбия в този смисъл се изтъква, защото сърби играят навсякъде по планетата и в незначителни първенства, това не е точно - 91% от сръбските играчи зад граница са в държави, които членуват в УЕФА, както и 92% от хърватите.

Аржентина, например, има само 37% в държавите членки на УЕФА. Или да кажем 65% от бразилските "печалбари".

Сърби има прилично в Западна Европа, както и в региона: Босна и Херцеговина, Гърция и Унгария, но и в екзотични страни като Хонконг и Узбекистан.

Тази бройка може и да не е окончателна, защото това изследване обхваща 93 държави, а в 57 от тях има поне един сръбски футболист.

За разлика от водещите европейски нации в този смисъл, Франция, чийто легионери са най-много, но разположени главно в Испания, Англия, Италия, Германия, Белгия, Холандия и т.н., сръбските играчи са разпръснати по-глобално, а идват от база с 60 милиона души по-малко от французите.

България дели 46-о място с Венецуела и Мали с по 63 футболисти извън територията си, като 95% от легионерите ни се състезават в рамките на УЕФА. При напълно сходно по брой население със сръбските съседи при нас се оказва, че на всеки 114 286 българи един практикува футбол зад граница. От държавите на Балканите пред нас е цяла бивша Югославия (без Македония) - Сърбия №4, Хърватия №8, Босна и Херцеговина №22, Черна гора №37 и Словения №40, както и Румъния №31 и Гърция №34. Така на практика в региона по-малък интерес има само към пазарите на Македония, Албания и Турция, които са извън Топ 50.

ЦИЕС е основан преди 12 години от доктор Рафаеле Поли и доктор Лоик Раванел, а тази канцелария днес има четирима постоянно работещи специалисти от областта на статистиката и спортното анализиране.

Демографско изследване на футбола в Европа

От 2009 г Футболната обсерватория ЦИЕС прави демографско изследване на футбола в Европа, взимайки профила на активните играчи в 31 първенства на Стария континент, които са членове на УЕФА.

Информацията е изградена от футболисти към 1 октомври тази година, които са играли в мачове през текущия сезон или са взимали участие в мъжките шампионати във всеки от предишните два сезона. Вторите и третите вратари са в сметките, въпреки че не покриват тези критерии.

Изследването показва, че присъствието на играчи "собствено производство" продължава да намалява: от 23,0% през 2009 г до 19,2% през 2016 г. Това е най-ниската стойност измервана някога. В паралел, нивото на емигранти достигна нов рекорд през 2016: 38,7% (+3,9% от 2009).

По-голямата международна подвижност на играчите носи със себе си нарастваща нестабилност в съставите. Средната бройка на играчите подбрани по време на годината сред тези достъпни към 1 октомври нараства от 9,1 през 2009 (36,7% от отборите) до 10,7 през 2016 (43,9%). Това също е нов рекорд.


Трениране

Според дефиницията на УЕФА футболист трениран от клуба е този, който е играл в поне три сезона между 15 и 21-годишна възраст в отбора работодател. Според отделния случай, играч може да няма тренировъчен клуб, да има един или дори два.

От 2009, присъствието на клубно производство футболисти намалява постоянно. Тази категория играчи сега представят по-малко от една пета от съставите. Докато спекулацията на трансферния пазар за млади таланти нараства, изглежда много вероятно процентът "собствено производство" футболисти ще продължи да спада през следващите няколко години.

Важни диспропорции съществуват според първенството. Към 1 октомври 2016, клубно тренираните играчи представляват 31,5% от футболистите в елитното първенство на Словакия. В друга крайност, те са само 6,9% в Турция. В други две държави, Кипър и Португалия, стойността е под 10%.

Миграция

Понятието емигрант определя футболисти играещи извън държавата, в която са започнали да играят и която са напуснали след като са били избрани от клуб зад граница. Тази дефиниция позволява да анализираме миграциите директно свързани с футбола.

Историческите анализи показват, че процентът на емигранти в клубовете нараства постоянно. През 2016, за пръв път от началото на нашето проучване, процентът на емигранти е над два пъти по-голям от клубно произведените играчи: 38,7% срещу 19,2%.

В едната крайност, емигранти представляват 65,4% от футболистите в топ първенството на Кипър. Тази категория футболисти представя мнозинството от членовете на съставите в шест други шампионата: Турция, Англия, Белгия, Италия, Португалия и Шотландия. В другата крайност, емигрантите са само 16,1% от играчите в Сърбия.


Подвижност

За да анализираме подвижността на играч, ние вземаме предвид броят футболисти в съставите, които са били привлечени през годината на преброяването. Играчите влезли в първия отбор от школата не се смятат като част от нови попълнения.

На 1 октомври 2009, 9,1 играчи подписали след началото на годината са средно представени в съставите на отборите от 31 анализирани първенства. През 2016, тази стойност нараства на 10,7. Средната дължина на престой на играчите при техните работодатели никога не е била по-ниска от тази за 2016: 2,2 години.

Добавяйки и футболистите интегрирани в състава на първия отбор от школите, средният процент на нови играчи в съставите нараства от 41,2% през 2009 до 48,1% през 2016. Почти половината от членовете на отбора се сменят от едната година до следващата.

Южните и Източноевропейските първенства са силно представени сред отборите подписали с най-много футболисти. Към 1 октомври 2016, португалските клубове, средно, са привлекли по 14,2 футболисти за година в техните състави. Тази стойност е два пъти по-висока от отчетената при австрийските клубове в елитното първенство.

Заключение

Изследването дава кратък поглед над основните течения, които характеризират европейския футбол от 2009 г. Редица други анализи са възможни благодарение на информацията събрана от изследователския екип на Футболната обсерватория ЦИЕС.

Докато икономическото сърце на футбола остава в Европа, все повече и повече конкурентни професионални първенства се развиват бързо по света.

В такъв динамичен контекст, мисията на Футболната обсерватория ЦИЕС да анализира в неутрален и обективен подход ключовите тенденции, които се случват в най-популярната игра на планетата остава уместна колкото винаги е била.

Лудогорец е най-ниският отбор в Европа

В Турция играят най-старите футболисти, но клубът с най-стар състав е Киево. В Германия и Хърватия играят най-високите, а най-нисък отбор има Лудогорец. Играчите остават за най-дълго в английските клубове, а най-кратко в сръбските. В първенството на Сърбия има най-малко чужденци. Всичко това показва доста интересно изследване на швейцарския институт ЦИС.

Футболистите на Киево са най-старият отбор в Европа, с 30,6 години средна възраст. Клубът от Верона е с почти две години по-възрастен от втория в класирането - турския Ахисара, а след него е Райо Валекано и два клуба от Кипър - АПОЕЛ и АЕК Ларнака.

Най-старият играч на "летящите магарета" е вратарят Албияно Бизари на 38 години.

"Чувствам се отлично, психически и физически, сякаш съм на 20 години", заяви Бизари за "Гадзета дело Спорт".

Роландо Маран, треньор на Киево, чийто отбор започна отлично сезона в Италия, но не успя да задържи тази форма, смята, че по-възрастния състав с който разполага е предимство.

"Не обръщам внимание на датата на раждане на играчите. Опитвам на терена да разположа само най-доброто. Киево е специфичен, всички сме като семейство и играчите се развиват заедно", споделя Маран.

От европейските първенства с най-голяма възраст е турското със средно 27,3 години, италианската Серия А е малко по-млада с 27,1 г, а след тях са Русия с 27, Кипър и Англия с 26,9.

ЦИС в своето изследване не отчита само годините, а установява и двете най-високи  европейски първенства - в Германия и Хърватия, със среден ръст от 183,3 см. Най-ниски са играчите в Израел (180,1 см). Най-високият клуб е Волфсбург със 187 см, а най-ниският е Лудогорец със 178 см.

Най-стабилното първенство по смисъла на дълготрайност на играчите в един клуб е английската Висша лига. Там играчите остават при работодателите си средно по 2,82 години. На обратния край е Сърбия със средна продължителност от 1,71 г. Най-стабилният клуб в Европа е московският ЦСКА с 5,7 г.

Сръбското първенство има най-малко чужденци в Европа - 15,7%. Най-много са в Кипър - чак 66,4%. Само три отбора от 460 нямат нито един чужденец - ХИК Хелзинки (Финландия), Гомел (Беларус) и Прибрам (Чехия).