Една от най-големите звезди на футбола в цялата история на този спорт – Луиш Назарио де Лима Роналдо сложи край на богатата си и успешна кариера. На 35-годишна възраст, след няколко контузии и проблеми с килограмите, нападателят, известен с прякора си „Феномена“ окачи бутонките на пирона и си взе чувствено „Сбогом“ със зеления терен, който му донесе милиони фенове и финикийски знаци в банковите сметки.
Талантът му започва да се шлифова през 1986 г, когато на 10-годишна възраст Роналдо започва да тренира в Тенис Клуб Валкуейре, където се състезава до 1989 г. Следва един сезон в Сосиал Рамос Клуб, за да премине в Сао Кристовао през 1990 г. В професионалния футбол на равнище мъже прохожда на 17 години, когато облича екипа на един от големите клубове в родната му Бразилия – Крузейро.
Младокът бързо впечатлява привържениците и специалистите и в 14 двубоя записва 12 гола, спомагайки отборът да спечели шампионата Копа до Бразил. Преди да стане част от Крузейро Роналдо е отхвърлен от любимия си отбор в детските му години Фламенго. Легендата Жаирзиньо вижда таланта в хлапето и му помага да премине в Крузейро. След един сезон преминава в холандския гранд ПСВ Айндховен.
Изборът му да започне кариерата си в Европа от този клуб не е случаен, а по съвет на Ромарио. Опитният стрелец води атаката на айндховенци между 1988 и 1993 г. В първия си сезон в Холандия Роналдо предизвиква бум, бележейки 30 гола в първенството. През втората си година на стадион „Филипс“ първата сериозна контузия в коляното го ограничава до 13 мача, в които той успява да се разпише 12 пъти. С ПСВ печели Купата на Холандия през 1996 г и става голмайстор на Ередивизие през 1995 г.
По време на престоя си в ПСВ „Феномена“ привлича интереса на Интер и Барселона, но каталунците плащат рекордните за онова време 17 милиона долара, за да имат бразилеца в състава си. Роналдо изплаща всеки цент с невероятните 47 гола в 49 срещи във всички състезания през сезон 1996/1997 г. Машината за голове бележи победното попадение за Барса на финала на Купата на носители на национални купи, като печели и Купата на Краля и Суперкупата на Испания. Става голмайстор на Ла Лига с 34 гола в 37 мача. До сезон 2008/2009 г беше последният с над 30 гола в един сезон в испанския елит. На 20-годишна възраст става най-младият играч с наградата на ФИФА – Футболист №1 на света (1996 г), оставайки подгласник за Златната топка на немската легенда Матиас Замер.
Роналдо записва само един сезон в Барселона, тъй като има проблеми по предоговарянето на контракта му, като разочарованието му беше очевидно в последните му изяви. Изплащайки клаузата за откупуване в следващ пристан за „Феномена“ се превръща италианският колос Интер. Президентът Масимо Морати плати рекордните за този период 19 милиона паунда, а новият му любимец се отблагодари със силна игра и гол на финала за Купата на УЕФА, спечелена от миланци.
Бразилецът се адаптира към италианския стил още през първата си година и започна да се развива като завършен нападател, като подобри и асистенциите си. Стана първи избор за изпълнител на дузпи, изпълняваше и бележеше от пряк свободни удари и дори взе и капитанската лента. По време на престоя си в Интер отбеляза няколко гола на градския враг Милан, а през 1997 г за втори път стана Футболист №1 на света и взе Златната топка. На следваща година остана втори и трети в съответните класации. В този етап от кариерата си беше определян като най-добрия в света.
На 21 ноември 1999 г в шампионатен мач срещу Лече Роналдо почувства болка в лявото коляно и беше принудително заменен. Медицинските изследвания показаха разкъсвания и той се подложи на операция. При първото си завръщане на терена на 12 април 2000 г той игра едва седем минути срещу Лацио в първия двубой от финала за Купата на Италия преди да контузи повторно коляното. След две операции и месеци рехабилитация Роналдо се завърна за Мондиал 2002 г, помагайки на Бразилия да спечели петата си световна титла. През същата година спечели за трети път приза Футболист №1 на света и напусна Интер, за да подсили Реал (Мадрид). Италианската преса му даде прякора „Феномена“ заради запомнящите се му изяви по терените на Ботуша. В 99 мача за „нерадзурите“ той наниза 59 попадения и беше избран за №20 в клубната класация за най-добри футболисти обличали „синьо-черния“ екип, като само контузиите му попречиха да е на по-челна позиция.
Реал (Мадрид) плати 39 милиона евро, за да вземе бившата икона на кръвния враг Барселона, а продажбите на неговата тениска счупиха рекордите още на първия ден след представянето му. Фурорът около него беше огромен. Заради травма дебютира едва през октомври 2002 г, но това не попречи на привържениците на Реал да скандират името му и преди това. Роналдо вкара два пъти в дебюта си за „Белия балет“, а „Сантиаго Бернабеу“ му ръкопляска на крака след края на срещата. Това се повтори и след последния мач за сезона срещу Атлетик (Билбао), когато той вкара отново, фиксирайки сметката си на 23 гола и първа спечелена шампионска титла на Испания. Към нея „Феномена“ прибави Междуконтиненталната купа (2002 г) и испанската Суперкупа през 2003 г.През сезон 2003/2004 г Реал изглеждаше на път да спечели требъл, но контузия на Роналдо срина амбициите на мадридчани. Те загубиха финала за Купата на Краля, отпаднаха на 1/4-финалите в Шампионската лига и се сринаха в първенството. Въпреки провалите Роналдо спечели приза „Пичичи“ за голмайстор на Примера с 24 попадения. През 2006 г с пристигането на Рууд Ван Нистелрой бразилецът вече все по-рядко влизаше в плановете на тогавашния треньор Фабио Капело заради травмите и проблеми с килограмите.
На 18 януари 2007 г се появи информация, че Роналдо се е споразумял с Милан срещу 7,5 милиона евро. „Феномена“ беше принуден да плати остатъка по договора си с Реал (Мадрид), който не беше съгласен да го освободи, а от Милан не искаха да платят солидната сума. На 30 януари бразилецът финализира завръщането си в Милано и за втори път в кариерата си заигра за основен враг на свой бивш отбор. С №99 на гърба дебютира за „росонерите“ на 11 февруари 2007 г при победата с 2:1 над Ливорно. В първия си сезон в 14 двубоя стрелецът се разписа 7 пъти.
Роналдо стана първият отбелязвал и за двата милански клуба в дербито на града, другият с това постижение е Златан Ибрахимович. Поради проблеми с травми и килограмите бразилецът записа малко над 300 минути в пълния си сезон за Милан. Единствените му попадения дойдоха при победата с 5:2 над Наполи, когато се разписа два пъти. Общата му статистика за „червено-черните“ е 20 двубоя и 9 гола.
Трофеят, който се изплъзна от ръцете на Роналдо в успешната му кариера е Шампионската лига. Милан стана европейски шампион през 2006/2007 г, но „Феномена“ беше играл за Реал в първия етап на турнира и нямаше право да участва за новия си състав. Най-близо до успеха остана полуфиналът му с мадридчани срещу Ювентус. На 13 февруари 2008 г при опит да засече центриране в шампионатна срещу Ливорно бразилецът получи трета контузия на лявото коляно, която го извади до края на сезона, а от Милан го освободиха, като не подновиха договора му.
По време на възстановяването си Роналдо тренира с Фламенго, а шефовете на клуба бяха готови да го привлекат в клуба. Въпреки това той подписа с Коринтианс на 9 декември 2008 г, а бразилската преса отрази шумно сделката, тъй като самият футболист винаги е твърдял, че обича Фламенго и иска да играе за отбора. Голмайсторът дебютира за последния си клуб на 4 март 2009 г, а четири дни по-късно вкара и първото си попадение в двубой с Палмейрас. С 10 гола в 14 срещи звездата помогна на Коринтианс да спечели шампионата Паулиста.
С негова помощ отборът спечели и Купата на Бразилия с общ резултат 4:2 над Интернасионал през 2009 г. През февруари 2010 г „Феномена“ удължи контракта си с една година и оповести, че след това ще се откаже. През февруари тази година след отпадането на клуба от Копа Либертадорес Роналдо оповести, че спира с футбола. В пресконференция на 14 февруари той сподели: „Беше много трудно да напусна нещо, което ми даряваше толкова щастие. В душата си исках да продължа, но трябваше да осъзная, че загубих битката с тялото си“.
Роналдо дебютира за националния отбор на Бразилия през 1994 г в приятелски мач срещу Аржентина в Ресифе. Той е част от състава на родината си за Мондиал 94, когато е на 17, но не записва нито една минута при спечелването на четвъртата титла за „Селесао“. Първоначално става известен като Роналдиньо, тъй като в отбора вече има играч на име Роналдо Родригес де Жесус. На Олимпийските игри през 1996 г в Атланта Роналдо играе с името Роналдиньо на тениската си, тъй като централният защитник се казва Роналдо Гуйаро. „Златистите“ печелят бронзови медали.
На Мондиал 98 Роналдо вкарва четири гола и асистира за три, но завинаги слага тъмно петно в кариерата си. В нощта преди финала с домакина Франция се разпространява информация, че е получил конвулсии. 72 минути преди решителния сблъсък треньорът Марио Загало го вади от титулярния състав, но по негова молба го връща сред стартовите 11. Бразилците загубиха с 0:3, а Роналдо игра неузнаваемо и претърпя тежък удар от вратаря на французите Фабиен Бартез.
Четири години по-късно на първенството на планетата в Япония и Южна Корея „Феномена“ беше водещата сила в спечелването на петата титла за родината му. Голмайсторът се разписа осем пъти, като не успя да преодолее единствено английския страж Дейвид Сиймън на 1/4-финалите. Във финала Роналдо реализира и двата гола за 2:0 над Германия, изравнявайки рекорда на легендарния си сънародник Пеле от 12 попадения на бразилец на световни първенства.
Участието му на Мондиал 2006 му донесе нов рекорд. Въпреки че беше освиркван заради мудността си и очевидно наедрялата си физика Роналдо вкара два пъти на Япония, за да стане 20-ия играч в историята с голове на три световни първенства и изравни постижението на Герд Мюлер от 14 гола. В 1/8-финалите срещу Гана „Феномена“ пое еднолично лидерството за най-много голове в най-престижния турнир – 15. С това попадение Роналдо изравни и постижението на немеца Юрген Клинсман да вкарва поне по три гола на Мондиал. Бразилия отпадна на 1/4-финалите след загуба с 0:1 от Франция.
В общо 620 срещи Роналдо се разписа 420 пъти, като коефициентът му за гол средно на мач е 0,677.
Роналдо ще остане запомнен сред любителите на най-великата игра заради техниката си, острия си нюх към гола и способността му да намира нестандартни решения. Бразилецът имаше самочувствието да твърди, че е по-добър от предшественика си Пеле, но травмите му попречиха да разгърне целия си потенциал, като в дълги периоди го оставяха зрител по трибуните. В младите си години „Феномена“ разполагаше със скорост и страст да разбива защитата. Не са един и два головете му дошли след пробиви от по 30-40 метра. Стрелецът можеше да бележи и с двата си крака, и с глава, както и от много заплетени и наглед безнадеждни ситуации. Постигна много и безспорно е обичан и уважаван, но никога не успя да се превърне в легенда на някой клуб. Най-дългите му престои от по пет години бяха в Интер и Реал, но не достигна до пантеоните им, където например са Хавиер Санети и Емилио Бутрагеньо. Роналдо беше осъден да бъде ярка звезда със свой собствен стил, но никога да не бъде клубна икона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар