Минаха точно 20 години... 12 април 2000. Любителите на италианското Калчо и преди всичко на Интер никога няма да забравят този ден. Беше сряда, някъде след 22 ч местно време. Рим, стадион Олимпико. Финал за Купата на Италия. Нерадзурите водеха с гол на Кларенс Зеедорф в 8-ата минута. Павел Недвед изравни преди края на първата част, а тогава Диего Симеоне в 52-ата донесе пълен обрат. В същия момент Марчело Липи вдигна от пейката Роналдо.
Бразилецът отиде да загрява. Връща се след шест месеца пауза... Имаше тежка травма на коляното, спомняте си?
"Роналдо започна да тренира в началото на април. Бяхме много внимателни с рехабилитацията", припомня си в едно старо интервю физиотерапевтът на Интер Нилтон Петроне. "В края на март пътувахме до Париж при доктор Селана, който го оперира. Разговаряхме за възможността Роналдо да играе във финала за Купата против Лацио... Питахме го - колко минути? Каза - 15 до 20."
Липи не уважи изцяло препоръката, изпрати го на терена в 58-ата минута, но треньорът не е виновник. Коляното на Роналдо не издържа и десет минути. Прецизно, едва шест. В една от неговите известни соло акции, при опит да направи "колело", само се строполи пред Фернандо Коуто.
Всички веднага се хванаха за главата. Роналдо се превиваше от болки...
Тези крясъци пареха небето над Рим!
Завинаги един от най-тъжните моменти в новата история на футбола. Не заплакаха само интеристите. Заплакаха всички истински любители на футбола.
"Не знам как бих ви описал това което се случи в Рим тази вечер. Неговото коляно е... Просто експлодира", говори Петроне.
В този момент Роналдо е на 23 години, с над 150 гола на сметката и титлата най-добър играч в света. Вече два пъти е съборил рекорди в трансферите и 100 метра ги тичаше за 10,3 секунди. Онези, които помнят шейсетте, седемдесетте, осемдесетте, говореха, че по-добре не са дриблирали нито Пеле, нито Кройф, нито Марадона. Никой.
Отново дълга пауза, па завръщане на терена, титла шампион на света... Преминаване в Реал Мадрид. Много постигна Роналдо, но остана грозното усещане, че тази вечер беше ограбен. Неговият блестящ дар беше обезобразен.
И да бъде всичко по-лошо - нямаше никой да бъде обвинен за това престъпление.
Вкус и мирис, чувственост и разврат, секс и красота, чудо и реалност.
Истина е било всичко което вярвахме, че е той, даваше ни надежда, днес
мнозина със страстни въздишки си спомнят за неговите съотборници и
противници, а той беше над това, над всички, нашето въображение,
смелост, жажда и светлина...
Когато наскоро умря Оливер Драгойевич, някой вече - може би това е бил някой добър журналист, като Борис Дежулович, или това е бил някой който го е познавал, или някой който е отраснал на Прокуративе - написа как човекът, който прослави Сплит почти колкото Хайдук, наричал "Чоро" (Кьоравия - б.р.), и че това навсякъде, освен в Сплит, и сред хората, които са познавали Оливер, би било обида.
Само, ето, изобщо не е била - Чоро е бил техен, и е знаел, че е техен, че това е така, от умиление, па никога не би се обидил, казват че после и сам е представял себе си така.
Така се, сякаш съм добър журналист, или съм някой който вече го познава, или поне някой който е отраснал на "Quelli che li Calcio", чувствах тези дни когато световните медии прибързано съобщиха, че Луиш Назарио де Лима, на някои познат и като Роналдо, се разболял тежко на Ибиса, че е приет в болница, че не се знае какво ще стане с него, и когато хората около мене започнаха да изброяват неговите прякори.
Зъбатия Роналдо. Стария Роналдо. Дебелака
Някой който би гледал отстрани може би би помислил, че Роналдо би се обидил, или ние бихме се обидили, но не, чак нямаше никакво значение че слуховете, както обичайно умее да се случва, бяха преувеличени - оказа се, че Роналдо имал "само пневмония", а който някога е бил на Ибиса знае, че това може да означава мноооого неща - това, особено, изобщо не беше важно, нито който и да е който го знае и който го е гледал могат да го подразнят прякорите, които обективно биха могли да се нарекат подигравателни.
Това наистина е Зъбатия, и това е Дебелия Роналдо. Но това е нашият Зъбатия, и нашия Дебеланко, и не бихме го дали и за три Ибиси, пет Реала, четири младости, две Шампионски лиги, нито за цялата дискография, нека не се лютят по-романтичните между вас, нека не протестират по-националистичните между вас, на Оливер Драгойевич. Това е защото ние в тези клипове, за разлика от хлапетата на които трябва да се обяснява, че е имало един Роналдо преди този Роналдо, изобщо не виждаме подутия стомах, закръглената глава и дебелите пръсти, които водят някаква нова мадама - представят я като модна дизайнерка, и това е съвсем окей - по средиземноморските острови.
Да, някои гледат това видео и прочитат тази вест и им се струва, че това е някакъв издишан тип, който харчи своите пари, а онези малко по-образованите може би се и питат "какво би било ако беше", и започват да говорят за контузиите и за нещастията и за онзи чуден финал на Световното първенство, преди точно две десетилетия отсега, който никога няма да спре да интересува обществеността. А ние някои, отраснали на Меаца и на Камп Ноу и на Сантяго Бернабеу и на Копакабана - само пробвайте да ни кажете, че никога не сме стъпвали на която и да е от тези локации! - ние виждаме някакви други неща.
Голът срещу Компостела, който е такъв, че техническите редактори на всекидневниците опитват да го опишат и начертаят и години след като се случи.
Най-добрата игра на всички мондиали, които някога са проведени, а това не е дори и финалът в Япония, в нашия ранен следобед когато си играе с Оливер Кан и всички немци, и закръгля резултат от осем гола на едно Световно първенство, а мачът, който Бразилия печели четири години по-рано, във Франция, когато го вкарва на Ван Дер Саар след пас от Ривалдо.
Това което Роналдо изигра против Холандия, тази лекота на движението и този страх в защитниците на "оранжевите", които изглеждаха като зайци хванати на фарове, това, ще ни прости и той, само получи още по-голямо значение когато се случи онази митична травма, или каквото беше официалното обяснение на мистерията защо Роналдо игра финала против домакините, само че изобщо не игра в него.
Виждаме, още, и два милиона гола, които е вкарал. Два милиона, да.
Грешка? Не бихме казали, ако лъжем ние, тогава лъже и Пипита, толкова ги е преброил и запомнил Гонзало Игуаин, така е казал, два милиона гола е постигнал Луиш Назарио де Лима и аз съм гледал и изиграл всеки и само исках да бъда малко като него. (Не е сам, и Златан Ибрахимович е израснал с плакати на Роналдо, и всичко което гениалният шведобалканец някога е направил е било точно копие - и браво за него! - на неговия идол.)
Виждаме еластичност, виждаме бързина каквато никой дотогава не е имал, поне не в съюзничество с техника, и въпреки че сме закачили от Марадона и въпреки че имахме хора да ни говорят за Пеле, това беше комбинация на тези двамата за нашето поколение, и не искахме да го дадем на никого, и как по друг начин да го наречеш освен "O Fenomeno" (Феномена).
Ето отклонение във вида на малко лично признание, преди да бъда обвинен за подхлъзване в непоправима носталгия и/или от другата страна: никога, или поне не в дадения момент, не съм обичал нито един отбор в който Роналдо е играл. Никога не съм могъл да подкрепям той да бъде най-добър на терена, и обичах да го мразя и в същото време го мразех, че толкова го обичам, защото не можехте да не го обичате, ако ви е мил футболът, ако ви е мила Бразилия, ако ви е мил животът.
Отдавна след като Роналдо престана да бъде Роналдо, налетях на култовата книга на Петер Естерхази, на когото само смъртта попречи да стане носител на Нобелова награда - както, в края на краищата, на Роналдо само контузията, па още една, па още една, попречи да стане Най-големият в историята, въпреки че за мнозина е бил, което важи и за писателя? - и който за футбола понякога е писал по-хубаво отколкото футболът е заслужавал (а със сигурност по-хубаво, въпреки това че се е запознал и с Флориян Алберт и че друг комшия му е бил Хидегкути, отколкото този хортиевски, следователно постнаджовски, унгарски футбол е заслужавал!), и в нея, "Германия в наказателното поле" е преводът, макар че на унгарски има някаква друга аура, в нея просто между другото, като сухо листо, цитат за Бразилия.
"Ето, тук са бразилците, които не са реалност, а все пак съществуват. Истина е всичко това което вярваме, че са, че знаят да се задържат във въздуха, стои всичко онова за танца, за пясъка, за Копакабана. Съществува надежда. И загорели жени. А това бразилско в нашето сърце не е свят на мечти, а е шанс за чудо което е в нас, възможност за нашето въображение, смелост, апетит. Бразилия е просто светлина, светлина която е затаена или скрита в нас."
Е това е, откакто сме чули за него докато като тийнейджър грееше пейката на Ромарио и Бебето на Световното в Америка, и когато премина в ПСВ като най-скъпият млад бразилец на всички времена - тогава се знаеше редът: първо Холандия, па в Испания, не като тези негови недостойни наследници, които веднага налитат на парите, спонсорските договори и шарените коси - и като дойде в Барса, това за нас беше Роналдо, повтарям, чак и ако не сме искали да спечели всеки трофей към който се затърчи.
Вкус и мирис, чувственост и разврат, секс и красота, чудо и реалност. Истина е било всичко което вярвахме, че е той, даваше ни надежда, днес мнозина със страстни въздишки си спомнят за неговите съотборници и противници, а той беше над това, над всички, нашето въображение, смелост, жажда и светлина. Той беше Бразилия в която се влюбихме и от която не се отказваме колкото и пъти тази Бразилия да опитва да ни изневери и остави и да намери друг и да ни каже, че е решил да се смири и да бъде рационален и да си намери постоянна работа.
Това и остана, чак и ако в този текст няма статистически информации, по-важно е, това вече някой по-добър журналист го е написал, по-важно е как ти засияват очите когато някой каже Роналдо, а ти знаеш кой Роналдо.
Онзи заради който целият стадион е на крака - в Италия, в Испания, във Франция, в Англия, в Бразилия, в Монголия - защото когато той вземе топката на центъра, може да премине всички до последния бек, а тогава да го направи отново.
Не съм голям специалист за футбола, обичам го неловко и аматьорски, както и повечето читатели, може би затова така добре се разбираме (освен когато пиша за Ливърпул, нали, тогава сме на враждуващи страни?), но едно знам: никой никога не е тичал с топката както Роналдо.
И никой не я е обичал както той, а тази любов е била споделена, и още продължава, колкото и сантиметра днес да му е обиколката на колана, колкото и дробовете му да са изнемощели от соления въздух на Ибиса или от нещо по-безобидно...
Нека ми простят двамата най-големи играчи на днешното време, от които единият е негов адаш, но Луиш Назарио много по-малко прилича на супер подготвена машина направена в някаква лаборатория и издоен до крайната граница на вкуса, и то не само защото контузиите го белязаха, макар че го има и това; беше най-добрият, а беше човек, със своите разкъсвания, със своите депресии, със своите изчезвания, със своите капризи, със своите тъгувания.
Беше един от нас, а беше Феномен. Както никой никога преди нито след него.
Това знаеше и сър Боби Робсън, пръв сред равни. В тази нощ когато Компостела стана някакъв фактор в нашите животи, казват че прекрасният англичанин видял какво е направил Роналдо и веднага се хванал за главата, така, да прикрие очите си; испанските журналисти на следващия ден написали че господин Робърт Уилям - никога няма да спре да ни липсва! - ослепил себе си, защото не могъл да приеме, че някой играе така, но по-скоро в този момент е разбрал, че никога няма да види нищо по-хубаво и че би могъл от този момент, дванадесети октомври 1996, след двадесет и два часа по местно време, да престане да гледа футбол, завинаги.
По-важно е всичко това от простото изброяване на неговите успехи, по-важно е това чак и от онова лято когато всеки член на ромското национално малцинство, а бога ми и множество членове на националните мнозинства у нас, носеше странната фризура само с бретон напред, и когато най-важната футболна нация на света приши на себе си петата звезда на сърцето.
По-важно е това, всъщност, от всичко което онези рационалните между нас ще опитат да ви продадат: като, можел е той повече само да не е имало контузии.
Не, не ни пука, и с това което е направил не знаем какво ще правим, беше точно колкото трябва, защото повече не би било хуманно, защото тогава днес някои биха се обидили като го видят така задръстен на Ибиса, и биха помислили, че не смеят да го нарекат Дебелака, нито Зъбатия, нито "Стария".
А така винаги бихме им отвърнали: можете да го наричате както искате, защото той е наш, както никой след него не е бил.
Ден за превъртане на лентата и припомняне на някои стари, по-различни футболни времена. А в главната роля - Интер от Милано.
Първо известният съдия Пиеро Чекарини след две десетилетия от онази "голяма кражба" в Серия А проговори за немилите събитие на Деле Алпи, а бял свят видя и интервю с Роналдо, оригиналът, с прякор "Феномена", в което говори за решението си да премине в "нерадзурите".
Припомняме, Роналдо шокира планетата когато през 1997 година като най-добър голмайстор на Барселона премина в Интер в трансфер на стойност 28 000 000 евро. Сега за пръв път говори отворено защо си е отишъл от Барселона, как каталунският великан го е разочаровал заради протакането с подписването на новия договор и защо трансферът в Интер е най-доброто решение което някога е вземал.
"Бях в преговори с Барселона около продължаване на договора. Реших да не остана, защото не можех да вярвам на директорите на Барселона. Интер веднага се яви, което за мен представляваше голямо предизвикателство", разкри Роналдо и продължи:
"По това време италианската лига беше най-силната в света, а и най-трудна. Вярвам че направих най-добрият възможен избор за себе си."
Както сам твърди - между Интер и него е съществувала голяма любов от първия момент.
"Да, това е истинска, голяма любов. В Интер станах Феномена, тогава започнаха да ме наричат така. Безкрайно съм благодарен на Интер за всичко. Благодаря на всички интеристи, които плакаха заедно с мен, които празнуваха с мен и се радваха на нашите победи."
Идолът на няколко поколения се сети и за своя дебют в екипа на Интер. Това беше при победа над Бреша (2:1) на стадион Джузепе Меаца, в последния ден на август.
"Това беше нещо чудесно. Бях много щастлив и развълнуван. Стадионът беше препълнен и емоции извираха от всички страни. И аз бях много емоционален в този ден. Целият ден беше като от приказка."
Роналдо върна лентата и за един от най-важните му голове в екипа на Интер - срещу Спартак в Москва в полуфинал на тогавашната Купа на УЕФА. Интер победи като гост с 2:1, след като се наложи с идентичен резултат на свой терен. Двата гола в Москва вкара точно Роналдо.
"Спомням си, че беше много студено, чак -18 градуса по Целзий. Излязохме на терен покрит със сняг и знам, че мачът беше отложен с два часа, за да могат да го подготвят. Играхме в неприятелска атмосфера, но привържениците на Спартак ме впечатлиха много. Това беше голям мач. Беше ни нужна победа, а аз вкарах много красив гол. Все пак, спомням си, че като отбор играхме чудесно. Затова после спечелихме и трофея."
Роналдо е останал запомнен като легенда на Интер и човек за когото привържениците с години са страдали. Бразилецът проведе пет години в Интер, но почти два пълни сезона прекара извън терена заради две тежки травми на коляното, които му унищожиха кариерата. По-точно, Роналдо нямаше толкова величествена кариера колкото можеше да има, но въпреки всички тези травми израсна в може би най-добрият централен нападател на всички времена.
Златан Ибрахимович защити постиженията си в Шампионската лига, като посочи, че истинският Роналдо също не е печелил турнира. 32-годишният швед блести с екипа на ПСЖ, като има купи в Италия, Испания и Холандия, но успехът на международно равнище продължава да му се изплъзва.
Нападателят отвърна критиците, които казват, че не може да бъде велик без спечелването на Шампионската лига.
"Не, не ме ядосва, когато хората повтарят, че не съм я спечелил. Когато някой е на върха, хората винаги искат да намерят нещо заради което да го критикуват. Истинският Роналдо също не спечели Шампионската лига. Какво казват хората за него? Същото е и с мен. Печелиш, защото печелиш, но това не променя какъв играч си. Ако Диего Марадона не беше спечелил световната титла, нямаше ли хората да кажат, че е най-добрия? Щяха. Това не ме е обсебило. Постигнал съм каквото искам в кариерата си. На 100%. Спечелил съм 23 купи. Дал съм най-доброто от себе си през цялата си кариера, за да спечели възможно най-много трофеи. Разбира се, ще бъде хубаво да спечеля Шампионската лига и имам чувството, че мога да го направя. Но ако кариерата ми завърши без това отличие, пак ще съм щастлив и горд", споделя Златан.
Голмайсторът отбеляза, че под ръководството на Блан ПСЖ може да спечели най-престижния турнир през 2014/15 г, след като в предишните два сезона отпадна на 1/4-финалите заради голове на чужд терен.
"Смятам, че можем да я спечелим. Имаме добра възможност. Този отбор е създаден да играе в топ турнири. Трябва да работиш здраво и да имаш частица късмет. В ключовите моменти дребните детайли трябва да са на твоя страна. Мисля, че разполагаме с това в състава ни сега. Имаме повече опит, особено след миналия сезон. Така че можем да го направим", допълни Ибрахимович.
Една от най-големите звезди на футбола в цялата история на този спорт – Луиш Назарио де Лима Роналдо сложи край на богатата си и успешна кариера. На 35-годишна възраст, след няколко контузии и проблеми с килограмите, нападателят, известен с прякора си „Феномена“ окачи бутонките на пирона и си взе чувствено „Сбогом“ със зеления терен, който му донесе милиони фенове и финикийски знаци в банковите сметки.
Талантът му започва да се шлифова през 1986 г, когато на 10-годишна възраст Роналдо започва да тренира в Тенис Клуб Валкуейре, където се състезава до 1989 г. Следва един сезон в Сосиал Рамос Клуб, за да премине в Сао Кристовао през 1990 г. В професионалния футбол на равнище мъже прохожда на 17 години, когато облича екипа на един от големите клубове в родната му Бразилия – Крузейро. Младокът бързо впечатлява привържениците и специалистите и в 14 двубоя записва 12 гола, спомагайки отборът да спечели шампионата Копа до Бразил. Преди да стане част от Крузейро Роналдо е отхвърлен от любимия си отбор в детските му години Фламенго. Легендата Жаирзиньо вижда таланта в хлапето и му помага да премине в Крузейро. След един сезон преминава в холандския гранд ПСВ Айндховен. Изборът му да започне кариерата си в Европа от този клуб не е случаен, а по съвет на Ромарио. Опитният стрелец води атаката на айндховенци между 1988 и 1993 г. В първия си сезон в Холандия Роналдо предизвиква бум, бележейки 30 гола в първенството. През втората си година на стадион „Филипс“ първата сериозна контузия в коляното го ограничава до 13 мача, в които той успява да се разпише 12 пъти. С ПСВ печели Купата на Холандия през 1996 г и става голмайстор на Ередивизие през 1995 г. По време на престоя си в ПСВ „Феномена“ привлича интереса на Интер и Барселона, но каталунците плащат рекордните за онова време 17 милиона долара, за да имат бразилеца в състава си. Роналдо изплаща всеки цент с невероятните 47 гола в 49 срещи във всички състезания през сезон 1996/1997 г. Машината за голове бележи победното попадение за Барса на финала на Купата на носители на национални купи, като печели и Купата на Краля и Суперкупата на Испания. Става голмайстор на Ла Лига с 34 гола в 37 мача. До сезон 2008/2009 г беше последният с над 30 гола в един сезон в испанския елит. На 20-годишна възраст става най-младият играч с наградата на ФИФА – Футболист №1 на света (1996 г), оставайки подгласник за Златната топка на немската легенда Матиас Замер.
Роналдо записва само един сезон в Барселона, тъй като има проблеми по предоговарянето на контракта му, като разочарованието му беше очевидно в последните му изяви. Изплащайки клаузата за откупуване в следващ пристан за „Феномена“ се превръща италианският колос Интер. Президентът Масимо Морати плати рекордните за този период 19 милиона паунда, а новият му любимец се отблагодари със силна игра и гол на финала за Купата на УЕФА, спечелена от миланци. Бразилецът се адаптира към италианския стил още през първата си година и започна да се развива като завършен нападател, като подобри и асистенциите си. Стана първи избор за изпълнител на дузпи, изпълняваше и бележеше от пряк свободни удари и дори взе и капитанската лента. По време на престоя си в Интер отбеляза няколко гола на градския враг Милан, а през 1997 г за втори път стана Футболист №1 на света и взе Златната топка. На следваща година остана втори и трети в съответните класации. В този етап от кариерата си беше определян като най-добрия в света.
На 21 ноември 1999 г в шампионатен мач срещу Лече Роналдо почувства болка в лявото коляно и беше принудително заменен. Медицинските изследвания показаха разкъсвания и той се подложи на операция. При първото си завръщане на терена на 12 април 2000 г той игра едва седем минути срещу Лацио в първия двубой от финала за Купата на Италия преди да контузи повторно коляното. След две операции и месеци рехабилитация Роналдо се завърна за Мондиал 2002 г, помагайки на Бразилия да спечели петата си световна титла. През същата година спечели за трети път приза Футболист №1 на света и напусна Интер, за да подсили Реал (Мадрид). Италианската преса му даде прякора „Феномена“ заради запомнящите се му изяви по терените на Ботуша. В 99 мача за „нерадзурите“ той наниза 59 попадения и беше избран за №20 в клубната класация за най-добри футболисти обличали „синьо-черния“ екип, като само контузиите му попречиха да е на по-челна позиция. Реал (Мадрид) плати 39 милиона евро, за да вземе бившата икона на кръвния враг Барселона, а продажбите на неговата тениска счупиха рекордите още на първия ден след представянето му. Фурорът около него беше огромен. Заради травма дебютира едва през октомври 2002 г, но това не попречи на привържениците на Реал да скандират името му и преди това. Роналдо вкара два пъти в дебюта си за „Белия балет“, а „Сантиаго Бернабеу“ му ръкопляска на крака след края на срещата. Това се повтори и след последния мач за сезона срещу Атлетик (Билбао), когато той вкара отново, фиксирайки сметката си на 23 гола и първа спечелена шампионска титла на Испания. Към нея „Феномена“ прибави Междуконтиненталната купа (2002 г) и испанската Суперкупа през 2003 г.
През сезон 2003/2004 г Реал изглеждаше на път да спечели требъл, но контузия на Роналдо срина амбициите на мадридчани. Те загубиха финала за Купата на Краля, отпаднаха на 1/4-финалите в Шампионската лига и се сринаха в първенството. Въпреки провалите Роналдо спечели приза „Пичичи“ за голмайстор на Примера с 24 попадения. През 2006 г с пристигането на Рууд Ван Нистелрой бразилецът вече все по-рядко влизаше в плановете на тогавашния треньор Фабио Капело заради травмите и проблеми с килограмите. На 18 януари 2007 г се появи информация, че Роналдо се е споразумял с Милан срещу 7,5 милиона евро. „Феномена“ беше принуден да плати остатъка по договора си с Реал (Мадрид), който не беше съгласен да го освободи, а от Милан не искаха да платят солидната сума. На 30 януари бразилецът финализира завръщането си в Милано и за втори път в кариерата си заигра за основен враг на свой бивш отбор. С №99 на гърба дебютира за „росонерите“ на 11 февруари 2007 г при победата с 2:1 над Ливорно. В първия си сезон в 14 двубоя стрелецът се разписа 7 пъти.
Роналдо стана първият отбелязвал и за двата милански клуба в дербито на града, другият с това постижение е Златан Ибрахимович. Поради проблеми с травми и килограмите бразилецът записа малко над 300 минути в пълния си сезон за Милан. Единствените му попадения дойдоха при победата с 5:2 над Наполи, когато се разписа два пъти. Общата му статистика за „червено-черните“ е 20 двубоя и 9 гола. Трофеят, който се изплъзна от ръцете на Роналдо в успешната му кариера е Шампионската лига. Милан стана европейски шампион през 2006/2007 г, но „Феномена“ беше играл за Реал в първия етап на турнира и нямаше право да участва за новия си състав. Най-близо до успеха остана полуфиналът му с мадридчани срещу Ювентус. На 13 февруари 2008 г при опит да засече центриране в шампионатна срещу Ливорно бразилецът получи трета контузия на лявото коляно, която го извади до края на сезона, а от Милан го освободиха, като не подновиха договора му. По време на възстановяването си Роналдо тренира с Фламенго, а шефовете на клуба бяха готови да го привлекат в клуба. Въпреки това той подписа с Коринтианс на 9 декември 2008 г, а бразилската преса отрази шумно сделката, тъй като самият футболист винаги е твърдял, че обича Фламенго и иска да играе за отбора. Голмайсторът дебютира за последния си клуб на 4 март 2009 г, а четири дни по-късно вкара и първото си попадение в двубой с Палмейрас. С 10 гола в 14 срещи звездата помогна на Коринтианс да спечели шампионата Паулиста.
С негова помощ отборът спечели и Купата на Бразилия с общ резултат 4:2 над Интернасионал през 2009 г. През февруари 2010 г „Феномена“ удължи контракта си с една година и оповести, че след това ще се откаже. През февруари тази година след отпадането на клуба от Копа Либертадорес Роналдо оповести, че спира с футбола. В пресконференция на 14 февруари той сподели: „Беше много трудно да напусна нещо, което ми даряваше толкова щастие. В душата си исках да продължа, но трябваше да осъзная, че загубих битката с тялото си“. Роналдо дебютира за националния отбор на Бразилия през 1994 г в приятелски мач срещу Аржентина в Ресифе. Той е част от състава на родината си за Мондиал 94, когато е на 17, но не записва нито една минута при спечелването на четвъртата титла за „Селесао“. Първоначално става известен като Роналдиньо, тъй като в отбора вече има играч на име Роналдо Родригес де Жесус. На Олимпийските игри през 1996 г в Атланта Роналдо играе с името Роналдиньо на тениската си, тъй като централният защитник се казва Роналдо Гуйаро. „Златистите“ печелят бронзови медали.
На Мондиал 98 Роналдо вкарва четири гола и асистира за три, но завинаги слага тъмно петно в кариерата си. В нощта преди финала с домакина Франция се разпространява информация, че е получил конвулсии. 72 минути преди решителния сблъсък треньорът Марио Загало го вади от титулярния състав, но по негова молба го връща сред стартовите 11. Бразилците загубиха с 0:3, а Роналдо игра неузнаваемо и претърпя тежък удар от вратаря на французите Фабиен Бартез.
Четири години по-късно на първенството на планетата в Япония и Южна Корея „Феномена“ беше водещата сила в спечелването на петата титла за родината му. Голмайсторът се разписа осем пъти, като не успя да преодолее единствено английския страж Дейвид Сиймън на 1/4-финалите. Във финала Роналдо реализира и двата гола за 2:0 над Германия, изравнявайки рекорда на легендарния си сънародник Пеле от 12 попадения на бразилец на световни първенства.
Участието му на Мондиал 2006 му донесе нов рекорд. Въпреки че беше освиркван заради мудността си и очевидно наедрялата си физика Роналдо вкара два пъти на Япония, за да стане 20-ия играч в историята с голове на три световни първенства и изравни постижението на Герд Мюлер от 14 гола. В 1/8-финалите срещу Гана „Феномена“ пое еднолично лидерството за най-много голове в най-престижния турнир – 15. С това попадение Роналдо изравни и постижението на немеца Юрген Клинсман да вкарва поне по три гола на Мондиал. Бразилия отпадна на 1/4-финалите след загуба с 0:1 от Франция. В общо 620 срещи Роналдо се разписа 420 пъти, като коефициентът му за гол средно на мач е 0,677.
Роналдо ще остане запомнен сред любителите на най-великата игра заради техниката си, острия си нюх към гола и способността му да намира нестандартни решения. Бразилецът имаше самочувствието да твърди, че е по-добър от предшественика си Пеле, но травмите му попречиха да разгърне целия си потенциал, като в дълги периоди го оставяха зрител по трибуните. В младите си години „Феномена“ разполагаше със скорост и страст да разбива защитата. Не са един и два головете му дошли след пробиви от по 30-40 метра. Стрелецът можеше да бележи и с двата си крака, и с глава, както и от много заплетени и наглед безнадеждни ситуации. Постигна много и безспорно е обичан и уважаван, но никога не успя да се превърне в легенда на някой клуб. Най-дългите му престои от по пет години бяха в Интер и Реал, но не достигна до пантеоните им, където например са Хавиер Санети и Емилио Бутрагеньо. Роналдо беше осъден да бъде ярка звезда със свой собствен стил, но никога да не бъде клубна икона.
