петък, 25 март 2016 г.

Внуци на богове

http://estaticos.sport.es/resources/jpg/7/3/stoichkov-cruyff-mayo-1992-wembley-1458834186537.jpg
Та-да... Отново са най-добри, тези дяволи в синьо-червено. Барселона е като онова електрическо, детско влакче, което се върти в кръг и винаги се връща. Само че Барселона винаги се връща на върха. Защо това е така? Какво прави Барселона най-добрият отбор, така убедително най-добрия, в последното десетилетие на миналия и първото десетилетие и половина в което се намираме? Единствените са, които два пъти спечелиха дубъл, заедно с трофей от Шампионската лига. Четири пъти бяха първенци на Европа в последните девет години. Трябва да има нещо особено във връзка с един такъв клуб, нещо дълбоко различно? Съществува. Наистина съществува.

Вселената е безкрайна. Материята не е, както не са и начините по които тя може да се разположи. Още повече, ако във вселената, която няма край, се сложи материята, която има край, достатъчно на брой пъти, ще започне да се разполага по същия начин. Ще започне да се повтаря. Следователно, поради това, не съществува една земя, а има безброй като нея, не съществувате като единствен, а има безброй, които сте вие, не съществува един... Разбирате как върви. И още повече, съществуват светове в които динозаврите не са измрели, Бийтълс не са се разпаднали, а Предраг Миятович не е уцелил гредата. Това е, грубо, теория на мултивселената, която е събрана от безкрайни паралелни вселени. Всеки от тези светове има някои свои закономерности и разсъждения, всичко има съвършен вътрешен смисъл, а, същевременно, всичко е напълно различно, усукано, обърнато.

Но не е необходимо да удряме глава в грапавата стена на теоретичната физика, за да  разберем това.

Съществува и определено човешко състояние, много истинско и много често, което има същия ефект. Особата, когато се влюби, бива лансирана в някакъв напълно нов цикъл на реалност. За онзи, който се намира вътре, фриволностите стават решаващи неща, а решаващите неща лудории. Всичко което за някой отстрани изглежда безсмислено или абсурдно, за влюбения е съвършено смислено и разумно.

Или сънят. Докато трае, напълно е уравновесен, а когато се пробудим разбираме колко е бил мъгляв и ирационален.

Да играеш в Барселона е същото. Сякаш сънувате или сте влюбени, може би висящи в друго пространство. Гледате отвън и е много трудно да разберете. Трудно е да схванете тази необичайна вътрешна логика, която движи клуба и, още по-важно, неговите схващания и принципи за играта. Барселона е свят до света във футболната мултивселена.

А, за да бъде всичко още по-интересно, тази логика не е тяхна. Те са я приели, абсорбирали, пипнали на отделни места, подстригали, пригодили и загладили. Но тя не се е родила в Каталония.

Амстердам, не толкова отдавна наистина, бил тъпа и гнила паланка, която само минавала за европейска столица. Като торта, която някога е била вкусна, но е оставена много дълго извън хладилника. Чудно, не е ли? Особено съпоставено с това което Амстердам е днес. Град на хубавото и грешното, изтънченост и чувственост, свободното и прекаленото. Както и на всички места в които човешкият дух не е депресиран и потиснат, той е и великолепен и грозен. Това е място на което, загледани в нещо богато украсено и хармонично, ще нагазите в повръщня, завещание от някой от пияните туристи. Или подмамени от дъха на марихуаната, който сякаш се е съединил вечно с въздуха в някои части на града, и сами ще повърнете. Чудесен е и възвишен Амстердам, въпреки че е, а може би и точно заради това, пропит с приземни и вулгарни.

Футболът не е могъл да бъде друг. Бил е като коркова тапа, която плува в остаряло и скучно море. Холандците толкова са изоставали от най-голямата част от континента, че дори не е било и смешно. Били са малко по-добри от, хайде да кажем, Люксембург. От юни 1949 до април 1955 година, Холандия е изиграла 27 мача. Победила е в два. На Световно първенство са били само веднъж, и то през 1938 година.

"Имали сме талант, но ментално не сме били достатъчно добри. Нашите личности не са били достатъчно силни - а и начинът на живот. Били сме твърде уплашени. Все още не сме били граждани на света", заявява Ханс Край, футболист на Фейенорд и национал на Холандия от периода непосредствено след края на Втората Световна война.

Тогава дошли 60-те и всичко се променило. Тесногръдата държава, обърната навътре и напълно запусната, станала една от най-напредничавите в Европа. Факторите, които са допринесли за този извънреден обрат не е трудно да се идентифицират.

След войната е създадена държавата на благоденствието и икономиката започнала да се разсънва. Осветено от новия просперитет, традиционното разделение на холандското общество - религиозно, политическо и класово - започнало да се коронясва. Предвоенното поколение, възпитано по един напълно различен начин и в което е внедрена напълно различна ценностна система, остарявало и така се създала празнина между поколенията. Тътенът на младежкия бунт вече може да бъде чут зад ъгъла.

Провоси са, повече от всеки друг, генерирали настроение за културна и морална промяна. Членовете на това контракултурно движение се занимавали с екологична активност, антиконсуматорство, а и много ексцентричния технооптимизъм. Но, леките сблъсъци и провокирането на съществуващия ред и неговите сатрапи били техните любими дейности.

Полицията на Амстердам, изправена пред игра чийто правила не знае, правила обичайното. Когато не познаваш нещо, ти го удари. Разбира се, всички опити на полицията брутално да притисне демонстрациите и представянията на Провоси имали ефекта на стискането на балон напълнен с вода. Една страна би била потисната, но винаги би се създала нова издутина. Движението Прово ставало все по-мощно.

Когато принцесата, по-късно кралица Беатрикс обявила, че ще се жени за немския аристократ Клаус фон Амсберг, който бил на служба във Вермахта, агитатори на Прово обявили, че ще възпрепятстват церемонията. Ще хвърлят ЛСД във водоснабдяването. Ще размажат лъвски изпражнения по улиците, за да се уплашат конете, които дърпат каляската. Ще напомпат райски газ в църквата през органа. Ще направят нещо сериозно и страшно.

Накрая, единственото което направили, или поне единственото което са успели да направят, е да активират газови бомби на улиците. Въпреки това, на полицията и това й беше достатъчно, за да се настърви. Това е, дотогава, най-големия и най-видния двубой между Прово и полицията, анархичната бодрост на шейсетте и фанатичната ограниченост на тридесетте.

Три месеца по-късно Амстердам отново тъжи и отново се гърчи когато Провоси и работници, излязли на улицата заради платената отпуска, сдружили своите стремления. Протестите довели до нови сблъсъци с полицията. Един работник загинал, от сърдечен удар, но натискът на онова което наричаме общество бил изразителен и правителството започнало да се паникьосва.

След разследване, градоначалникът на Амстердам и шефът на полицията са снети от функции. Това е бил моментът когато на холандските власти станало ясно, че трябва да бъдат направени отстъпки. Вместо да се борят против тази вълна, й се предали с почти слугинска допустимост. Революцията е завършена. И била толкова широка и дълга, че трябвало да мине и през футбола.

Връзката между футболните и обществените революции недвусмислено е тук. Ако никъде другаде, то в общата самоувереност, че потискат догми и ревизират обичаи, вместо винаги отново да ги приемат. В този смисъл, изглежда, че всички, и художниците и революционерите и футболистите, правели същото нещо, само че по свои начини.

Преданието твърди, че склонността на Аякс към нападателния и интелигентен футбол съществува още от Първата Световна война, когато треньор става Джак Рейнолдс, или Sjek Rijnols, както го знаят в Холандия. Този англичанин, след Швейцария където е работил, трябвало да стане селекционер на Германия, но войната има тази неприятна тенденция да променя плановете. Така Рейнолдс завършил в Амстердам. В Аякс провел 25 години, разделени на три мандата. Той е този, който слага основните постулати в работата на Аякс с младите, често оставайки на терена и по 14 часа дневно, за да се увери, че всички селекции играят по същия начин.

Още един англичанин има своето петънце принос в крайното превръщане на Аякс от незрял градски клуб до клуб с национална и световна слава. Вик Бъкингам е името на господина. И той е, както и Рейнолдс, част от малцинството треньори от Англия които са видели второкласността на всеки футбол, който не се основава на умения, притежание на топката и размисъл от който почервенява синапса.

Бъкингам е бил първи от парада на треньори на Аякс, които са преминали в Барселона, като сред тях са Йохан Кройф, Луис Ван Гаал и Ринус Михелс (Франк Рийкард е играл в Аякс, но не е бил негов треньор).

Аякс с Бъкингам е бил относително успешен, но, когато през 1965 година тътрел в борбата за оставане, той е сменен. Вместо него дошъл Михелс. Бил е прекрасен футбол с Бъкингам, но Аякс продължавал да стои в W-M формация. Това е било като на състезание по стрелба да понесете кремъклия.

Така един от компонентите, които Михелс променил бил и тактиката. Въвел 4-2-4, която се разпростира по-широко в Европа след 1958 г и победата на Бразилия в Световното първенство.

В първия сезон Михелс се преборва за оставане, а във втория печели титлата. Тогава убедил клубните управници да гарантират на футболистите доходи, съответно да ги направят истински професионалисти. Дотогава всички играчи, както и да се казвали, имали допълнителни професии. Йохан Кройф продавал едно спортно списание на улицата. Някога играчите сами си носели екипа вкъщи и го изпирали, сега имало човек, който бил задължен за това. Някога играчите си носели пешкири и шампоани, сега ги получавали в клуба.
Јохан Кројф на утакмици против Фејенорда
Аякс е шампион и 1967, 1968 и 1970 година. Играе и във финала на Купата на европейските шампиони през 1969 година, но го губи убедително от Милан, който е трениран от един от деспотите на катеначото Нерео Роко, а в редиците му играе чудесният Джани Ривера.

Било е ясно. Аякс е бил добър, но продължавал да е като Шрек в екип на Бостън Селтикс в деня на Свети Патрик. Зелен.

Ринус Михелс и Йохан Кройф са били брилянтни, заедно са били антропоморфния облик на тоталния футбол, но малко е можело да бъде направено неговата кулминация да се ускори. Така е, защото тоталният футбол е създаден органично, почти спонтанно, под влиянието на околността необичайно доходна за футбол. Кройф и Михелс трябвало да разпознаят тези сили, да се пригодят и да ги впрегнат.

Изразът totaalvoetbal започнал да се използва чак през 1974 година, за да се опише аяксовата игра на Холандия на Световното първенство. Обаче, той не е бил пълен неологизъм. Префиксът totaal вече е присъствал в много дисциплини. Никъде повече отколкото в архитектурата.

Още в първите десетилетия на 20 век експресионистичните членове на амстердамската архитектурна школа говорили за града като тотално художествено дело. Всеки негов отделен елемент - от килима, приборите за хранене и мебелите в домовете до мостовете, уличното осветление и цели сгради - трябвало да се гледат като една обединена концепция.

Тази идея, обединяваща колективната дисциплина с индивидуалната креативност, сякаш е очаквала футбола на Аякс.

"Всички системи би трябвало да бъдат сродени, една с друга, по такъв начин, че тяхното общо влияние и взаимодействие да могат да се смятат за една комплексна система", казва Алдо Ван Ейк, един от най-влиятелните архитекти, които се наричали структуралисти. Той е говорил за устройството на модерните градове, но също така е можел да говори за устройството на играта на Аякс.

De Godenzonen (Синове на богове), както в Амстердам наричат футболистите на Аякс, имали своите единствени характеристики, и всяко право и стимул да ги демонстрират, но само в контекста на отбора като цялост. Тази срасналост и междуособна корелация на играчите им позволила нещо изключително.

Никога преди, в нито един отбор, футболистите не са си сменяли местата както в Аякс. Унгарците през 50-те дръпнаха нападателя, бразилците с 4-2-4 формацията произведоха офанзивния бек. Италианското катеначо, особено в Интер с Джачинто Факети, имаше същото. В Динамо от Москва на Борис Аркадиев крилата влизаха в средата, а централните нападатели се местеха към крилата, но линиите на отбора - отбрана, среда и нападение - основно останали недокоснати. Всичко това е било скромно срещу виелицата на движение, която се случва в Аякс. Промените били непрестанни, и, което е особено важно, случвали се надлъжно, а не странично.

Ротацията на футболистите на Аякс станала много по-лесна за структуриране, когато Михелс, след равенство с Фейенорд на Ернст Хапел през 1970 година (Фейенорд, който през тази година става шампион на Европа), решил че трябва да подсили присъствието в средата на терена и започнал да играе 4-3-3. Така промените на местата са се случвали или на едно от крилата, или по средата. Пример - когато бековете (Сурбиер по дясната страна, Крол на лявата) излизали високо, техните халфове (Ари Хан и Гери Мурен) и крила (Сварт и Кайзер) се връщали, за да направят корекции. Така хората се сменяли, но позициите като такива и самият облик на отбора винаги оставали същите.

Пресата и агресивната линия на засада са още една важна част от Аяксовия тотален футбол. Те са дошли с природната агресия на Йохан Неескенс и тактическата префиненост на Велибор Васович. Михелс започнал да гради този отбор от отбраната, и затова довел от Партизан Васович, тогава вече много опитен футболист, ветеран от много битки.

Неескенс основно е бил задължен да пази противниковия плеймейкър. Когато този, в търсене на свеж въздух, в който да поеме топката, се спускал плитко в своята половина, Неескенс го следвал като лош късмет. В началото, неговите съотборници са оставали отзад, но тогава, напълно изненадващо, започнали да го следват. Това означавало, че Аякс играел с много високо поставена задна линия, което иначе би било много рисковано, но Васович като либеро имал голям опит в намирането на момента в който да направи необходимата стъпка напред и да остави противника в засада.
Тим Ајакса који је савладао Јувентус (1:0) у финалу Купа шампиона у Београду
Но, това което прави холандския футбол специален и разнопосочен, е просторът. Никой преди холандците не е мислил за пространството като нещо което може да се контролира, анексира или нещо с което може да се манипулира.

Тоталният футбол показа, че големината на терена не е константна категория, а може да се променя и играчите да се нагаждат към него. Владението много по-лесно ще се задържа, ако теренът се разтегне, особено ако футболистите максимално се разширят. От това произлиза и голямата трудност на противника да задържи топката, ако теренът се смали, със стесняване и натрупване на футболисти във фаза защита.

Йохан Кройф е бил pontifex maximus на това, див герой на футболната геометрия. В края на краищата, бил е познат и като "Питагор в бутонки". Когато днес се сещаме за Кройф като играч, не би трябвало да се замайваме по радости след гол, дрибъли или шпагати. Известно е, че най-важните са онези моменти, в които той посочва с пръст. "Два метра наляво... Малко повече назад... Добре е, точно тук...". Сякаш напътства кран на строеж, или търси най-доброто място за скрин в стая. Винаги е казвал на другите къде да тичат, къде да стоят, кога да не се местят. Усещаше простора сякаш под екипа има сонар за който никой не знае. Сякаш е бил елемент от телекинеза при него. Съотборниците винаги са били там където той поиска, правейки дотогава най-хармоничната футболна цялост.

Но, защо холандците? Футболният терен е със същия облик и размер навсякъде по света. Защо те първи са се досетили? Никой по-рано не е схващал футбола така изчислено и абстрактно.

Холандците размишляват креативно за пространството във футбола, защото трябва да размишляват креативно за пространството във всички други аспекти на своя живот.

Заради необичайния вилает в който живеят, холандците са нация от пространствено обсебени и обсесивни. Преди всичко, те нямат достатъчно пространство. Холандия е една от най-населените повърхности на планетата. Пространството е необичайно скъп ресурс. Интензивно се контролира и премерва, защото това е въпрос на оцеляване. Повече от половината Холандия се намира под морското равнище. Огромни части от държавата буквално са отнети от морето и изсушени с вековно стара техника на изграждане на насипи и система за отводняване. Съществува и една интересна поговорка във връзка с това. "Бог е създал света, но холандците са създали Холандия".

А това което са създали е много необичайно. Пейзажът е целия в точки, линии и равнини. Безкрайни низове уредени, правоъгълни полета и канавки за отводняване, канали, редове дървета, лехи. От въздуха, Холандия изглежда като картина на Мондриян. Или като домашно по математика на един третокласник.

Някои казват, че съществува "травма на холандското пространство". Холандски синдром, ако желаете. Огромно, куполно небе, хоризонт без край и палачинково равна земя са направили от холандците агорафоби. В отсъствието на природна планина или възвишение, холандците сами са ги създали във вида на високи къщи и застрашаващо стръмни и тесни стълбища. Толкова хоризонтали карат хората да жадуват за нещо вертикално. Сякаш статистически най-високите хора на света нарочно градят некомфортни зони, за да се вкарат в тях.

По време на войната за независимост с Испания през 16 век, холандците наводнили нивите и полетата между стените на своите градове когато испанците нахлували. Така своята държава буквално направили по-малка, и предвидили тоталния футбол със стесняване на пространството в защита след около четири века.
Холандија...
Холандците развиват своята доктрина на пространствено планиране още от 12 век. Холандското изтезание с водата направило необходимо колективното политическо действие. Просто, изграждането на насип не е нещо което може да се направи самостоятелно. Казват, че точно общото изграждане и поддръжка на насипите е извор на холандската демокрация. Убежденията и идеологията настрана, но усещането за еднаквост при тях е повече практичен навик. Сътрудничеството и договорите са начин да се преживее.

Ето защо, най-малко частично, те се плашат от доминантни лидери. В Холандия, идеалното решение е онова, което е предшествано от всеобщо вдигане на ръка. Вождове има, разбира се, но от тях се очаква да не се експонират твърде много. Е, това е важна подробност...

Аякс с лекота победил Панатинайкос през 1971 година и печели първа титла първенец на Европа. Тогава Михелс отишъл в Барселона. Клубът направил списък с около 15 имена, в търсене на някой който да го замени. Избрал е най-евтиния от тях, румънецът с унгарско потекло, Стефан Ковач.

Ковач се наслаждавал на свободата на Амстердам, а усещането за свобода предал и в своите играчи. Бил съвършено доволен да се изтегне на задната седалка и да се наслади на пътуването и гледката. Аякс с него още два пъти е първенец на Европа, играейки своя най-добър футбол. Поразителен е бил тогава Аякс. Изглеждало е, че ломи и смазва противниците интелектуално и емоционално, не само физически и тактически.

Ковач дава високопарни забележки, които са свързани с изискванията за играта (все пак, бил е и отличен треньор), но не отишъл по-далече от това. Тренировките е организирал легендарният помощник-треньор на Аякс Боби Хармс. Отборът на практика се е избирал сам, а играчите са взимали решение и кой приятелски мач ще играят. Вероятно никога нито един отбор от върховна класа не се е наслаждавал на такава свобода като тогавашния Аякс.

Авторитетът на Кройф е бил огромен. Неговата популярност още по-голяма. Кройф е бил икона на холандската младеж. Отличителен знак на тяхната непокорност и свадливост. Отказал да играе с бутонки на Адидас, които били задължителни заради договора, който подписал Холандският съюз, и вместо това играел с Пума. На Мондиала през 1974 година дори носил и екип само с две линии, вместо трите на Адидас. Противопоставял се на изискванията на йерархията и го обожавали заради това. В Британия се крещяло заради Ленън. В Холандия се крещяло заради Кройф. Неговите победи и неговите бунтове били и техни.

На съотборниците на Кройф с времето започнало да им пречи статуса и влиянието, които имал. Разбира се, нито ревността не е била занемарена.

Когато Стефан Ковач напуска клуба, на негово място идва Джордж Нобъл. Едно от първите неща, които е направил е да организира гласуване за избор на капитан. В трите години, в които Аякс е шампион на Европа, три различни капитана са взимали и вдигали трофея на победителя. На "Уембли" това прави Велибор Васович. Следващият път е Пит Кайзер, докато в Белград, на "Маракана", трофеят получава Йохан Кройф. В началото на новия сезон е решено Кройф да остане капитан, заради което това решение на Нобъл е толкова спорно. Заради него си навлича гигантска омраза от онези, които милеят за Аякс.

Футболистите изписвали имената на съотборника, който поддържат, а тогава ги слагали във ваза на масата в един малък хотел на границата с Германия, където Аякс обичайно започвал подготовка. Всичко траело няколко минути. Толкова били достатъчни да се разруши един велик отбор.

Победил Кайзер. За Кройф, който очаквал непрекъснато да му масажират егото, това било пуч. Две седмици по-късно отишъл в Барселона за рекорден трансфер за това време. Бил е толкова решен да напусне, че дошъл в Каталония въпреки че не е имал право да играе в състезателни мачове до края на годината.

Отборът бързо се разпаднал след това. Разбягали се Синовете на боговете. Отишли си Кайзер, Хан, Бланкенбург, Реп, Мурен... Неескенс дошъл в Барселона година след Кройф. Може би и побеждаването им станало твърде лесно и много досадно. Домашните титли станали годишни формалности, като празнуването на рожден ден.

"Жалко. Да бяхме задържали отбора заедно, щяхме да сме шампиони на Европа винаги", казва Мурен. За Амстердам, разпадът на този Аякс е много жива болка. Като ненаказано престъпление.

По принцип, докато при едни не замръкне при други не изгрява, казва една глупава поговорка, която като всички глупави поговорки е напълно точна. Ефектът на Кройф в Каталония е бил толкова монументален, че станал познат като El Salvador (Спасител - б.а.). Когато пристигнал, Барселона е бил на дъното на испанската лига. Накрая на сезона печели титлата, и то за пръв път след 1960 година. Спечелил е и две Златни топки през своите пет години в клуба, вкарал някои чудесни голове и предвожда отбора в победа над Реал в Мадрид с 5:0. Но, ако това би било всичко, това би била една много безсмислена история.

Виждате, да си футболист не е много по-различно от това да си златна рибка. В аквариум, изложени и наблюдавани. Вие самите виждате само изобличените лица на онези, които чукат по стъклото, посипват трохи храна или крещят вашето име от трибуните. Има бариера между вас и е много трудно да имате взаимодействие, особено такова с дълготрайни последици. Идвате, изигравате своето, тръгвате си и готово.
Јохан Кројф и Пеп Гвардиола
Но не и Кройф. Неговата връзка с Бареслона, клуба и града, била специална и била електризираща. На своя син Кройф дава името Жорди, на светеца защитник на Каталония, сякаш е искал завинаги да се закълне във вярност на Барселона.

Преди да си отиде, оставил й подарък. Инициирал е основаването на футболни школи, такива през каквито и сам е преминал в Аякс. Разбрал е, че ако Барселона иска да бъде продължително успешен клуб, трябва сам да изгражда футболисти. В каменна къща от 18 век, в близост до стадиона "Камп Ноу", е отворена Ла Масия. Тя става цитадела на идеите, които са донесли Михелс и Кройф от Холандия и пресадили на каталонска земя.

Когато Кройф се върнал като треньор, почти десетилетие по-късно, продължил да променя . Преди него и Михелс, Барселона не се е и приближавал към клуб с ясна футболна идеология, още по-малко идеология на някакъв хубав футбол за който днес се отличава. В края на краищата, един Еленио Ерера, черният магьосник на катеначото, бил неин треньор. Но, влиянието на Кройф влязло капилярно в клуба, пробивайки във всяка негова част. Всичко се променило.

"Йохан Кройф е изрисувал капелата, а треньорите на Барселона след него само я реставрират или подобряват", заяви Пеп Гуардиола.

Всъщност той е бил от първата реколта дипломирани, които Кройф обрал като зрели плодове от Ла Масия, когато е правил своя Дрийм тим. Този състав на Барселона беше манифестация на нови идеали. Всеки следващ отбор на Барселона, от онзи съставен от осемгодишни, до Барселона Б или първия отбор, е манифестация на идеалите на Кройф.

Въвел е 4-3-3/3-4-3 формации, още повече е настоявал на владението, на пазенето на топката, на пресата, непрекъснатата атака. Тоталният футбол в Барселона стана абсолютен футбол.

А тогава дойдоха трофеите. Кройф беше треньор на блаугранас осем години, което го прави най-дълговременния треньор на клуба. С 11 спечелени трофея беше, до идването на Гуардиола, и неговия най-успешен треньор. Едно отличие от тях е особено важно...

Преди Кройф, Барселона е играл във финали на КЕШ, но без успех. Преди финала през 1992 година, в който противник на Барса на "Уембли" е Сампдория, Кройф решил да бъде кратък. Salid y disfrutad. Излезте и се наслаждавайте, казал на играчите си. И те излязоха и се насладиха. И победиха. И от тогава главно само празнуват и побеждават.

"Само правих това на което съм научен", каза Шави неотдавна, сумирайки кариера, в която е прегърнал 25 клубни трофея. Още веднъж, ако не сте чули добре първия път. Двадесет и пет трофея с единствения клуб за който е играл.

Бог е създал света. Холандците са създали Холандия. Холандия е създала Барселона.

Автор: Лука Йевтович

Няма коментари:

Публикуване на коментар