Гранде Синиша: Още съм тук!

"Плаших се, и продължавам да се плаша, но се надявам от този опит да изляза като по-добър човек", каза Михайлович на първата пресконференция откакто на 13 юли обяви, че боледува от левкемия.

Тъкмо Синиша Михайлович взе микрофона и благодари на всички за подкрепата, във вече препълнения пресцентър на стадиона на Болоня влезе целият отбор предвождан от капитана Блерим Джемайли.

"Всичко бихте направили само да не тренирате", пошегува се Михайлович и потвърди, че ведрият дух не го е напуснал въпреки тежката борба с левкемията.

Джемайли беше кратък и ясен.

"Много ни липсвахте и всички сме много щастливи, че сега сте с нас. Знаем, че не сте доволни от нашата игра и ще пробваме да я поправим. Благодаря ви, че се върнахте."

Малко смях за начало. Но поводът е крайно сериозен. За пръв път след като на 13 юли съобщи, че се е разболял, Михайлович излезе пред обществеността с намерението да обясни как тече лечението.

"Искам първо да благодаря на докторите за подкрепата, никой не знае по-добре от тях колко беше тежко изправянето пред тази болест. От сърце им благодаря. Без тяхната помощ никога не бих тръгнал по този път, а смятам, че засега върви добре", заяви сръбският специалист.

Микрофонът отиде в ръцете на доктор Микеле Каво, директор на отделението по хематология в болница Сант Орсола. Предварително се извиняваме, ако не сме разбрали добре някой професионален термин.

"Това е първи път да говоря пред журналисти и го правя по молба на Синиша. Трябва да бъдем внимателни когато говорим за възстановяването. Всичко което сме правили е с най-голяма доза професионализъм и с цялото наше знание за материята. Днес говоря от името на всички доктори", започна Каво.

Всичко започна с диагнозата: остра миелоидна левкемия, ако се казва така.

"Това значи, че определен тип бели кръвни телца са започнали неконтролирано да се умножават. Така костите губят своите свойства. Веднага направихме прегледи, пригодихме разполагаемите терапии на пациента. Това доведе до трансплантация на костен мозък на която Синиша беше подложен. Нашият подход беше класически, хемиотерапевтичен. Досега сме имали няколко цикъла. Резултатите от първия бяха много положителни. Първата цел беше да стигнем до ремисия, туморните клетки да изчезнат от костния мозък и да продължи да функционира нормално. И това направихме в първия цикъл. Във втория продължихме с тези лекарства и същия метод, само че беше по-кратък. Търсехме и съвместим донор на костен мозък. Днес сме точно на месец от трансплантацията. И Синиша искаше днес да затвори кръга с разговор с вас. От нашата гледна точка кръгът не е затворен, трябва да продължим да следим състоянието на Синиша. Така че кръгът не е затворен, но сме много щастливи, че Синиша се върна в света на футбола", поясни докторът.

И една лична констатация за край на неговото обръщение. Доста говори за това какво може главата да направи.

"Дали духът на Синиша помогна в лечението? Откакто съм се запознал с него не съм имал и най-малко съмнение, че днес ще бъде тук с вас да разговаряме за всичко това."

Нека сумира сам Михайлович.

"Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Всичко онова което видях по стадионите и в света на футбола ме накара да се чувствам защитен. Почувствах се като част от голямо семейство. Благодаря на привържениците, на всички отбори в които съм играл и които съм тренирал. Над всичко, благодаря на привържениците на Болоня, които направиха да се чувствам като брат, като син. Благодаря на целия клуб. Беше много тежък период за мене. Най-голямото желание ми беше да поема свеж въздух, но не можех."

Все пак, геройски се бори...

"В нито един момент не съм се чувствал като герой. Човек съм, силен характер, но съм човек с всички слабости. А такива болести не можеш да победиш само с храброст, необходима е грижа. И искам да кажа на всички сериозно болни хора, че няма нужда да се плашат, да плачат и да страдат. Онова което никога не смеят да изгубят е желанието за живот."

Продължаваме напред, може на някого да помогне...

"Плаших се, така е, и продължавам да се плаша. Но сега знам, че с отминаването на времето, ще мога да си върна силата. Пия 19 хапчета дневно, но ги взимах редовно, защото целта ми беше да напусна болницата. Това за мен е затворен кръг. Да спя в своя креват. Надявам се, че от този опит ще изляза като по-добър човек. Търпението по-рано не беше мое качество, сега се наслаждавам на всеки миг всеки ден. Нищо не правя, само дишам свеж въздух. Чудесно нещо."

Не можеше, разбира се, без футбола.

"Борих се всеки ден в болницата. Трудих се и да бъда с отбора колкото беше възможно. Надявах се, че такава жертва ще видя и на терена, но за съжаление не беше винаги така. Трябва да ви кажа, че съм ядосан заради резултатите, заради играта, заради поведението. Разговарях с момчетата. Сега трябва да дадат 200%. Трябва да се върнем към нормалното и да започнем да печелим точки. Който има проблем с това ще има проблем и с мене. Но съм сигурен, че скоро ще видим Болоня каквато искам да видя, онази от миналия сезон и от някои мачове през този сезон."

От борбата Михайлович със сигурност няма да се откаже.

"Моята съпруга наскоро в социалните мрежи цитира Ерос Рамацоти. Аз бих цитирал Васко Роси: "Още съм тук". Не се отказвам. Опитвам се да присъствам. Тренировката ме държи в живота."