Хаос в Испания: Трябва отново да се играе - всичко е нередно

Президентът на Депортиво иска последният кръг да се изиграе отново.

Изправността на надпреварата в Ла Лига 2, популярната "Сегунда", е напълно нарушена.

Правилата в професионалните първенства на испанския футбол не позволяват възможност за отлагане на мачове в последните два кръга и всички трябва да започнат в същия ден и същия час.

В предпоследния нямаше проблеми, но вчера се стигна до голяма издънка, заради която някои клубове искат кръгът да се изиграе отново.

В класирането поред имената на Фуенлабрада и Депортиво Ла Коруня продължава да стои, че са изиграли по 41 мача. Тяхната среща в последния рунд от сезона беше отказана заради положителни тестове за корона вирус на някои играчи от гостуващия състав.

Може би отмяната на мача нямаше да предизвика голям трус, ако някогашният шампион на Испания не се намираше в зоната на изпадащите, а неговият съперник се бори за влизане в Примера.

Луго и Албасете спечелиха в последния кръг, а Депортиво изгуби всякакви шансове да остане във второто ниво на испанския футбол и в мача с Фуенлабрада няма да има никакъв мотив. Което никак не важи за съперника, защото в случай на спечелване на три точки ще успее да се домогне до плейофа, а място там ще загуби Елче.

Но...

Интересно е, че и Депортиво ще се жали заради изиграването на мачовете, а не се отложи целия кръг, когато се разбра, че има футболисти заразени с Ковид-19.

Президентът на клуба Фернандо Видал изтъкна, че Федерацията и Ла Лига са направили голяма грешка и е "изнасилена изрядността на първенството", защото останалите мачове от последния кръг се играха в уговореното време.

Видал е бил убеден, че ще се отложи целия кръг и сега "гърми" в медиите.

"Кръгът трябва да се повтори", поръча първият човек в Депортиво, който има подкрепата на управниците на няколко клуба от Сегунда.

В трета лига изпаднаха Нумансия, Депортиво, Екстрамадура и Сантандер.

Гласувам за живота - не искам футбол

Дали спортистите имат право да откажат завръщане "в канцеларията" и чие оцеляване се поставя под въпрос като не се тича? Дали е човешко да се иска да правят онова за което са платени и защо нетърпеливо искаме чуждата пот и кръв в тази ситуация?

Футболните първенства продължават (някои вече са в ход), но са все по-гласовити футболистите, които се противят на завръщането на терена.

Както когато началникът каже: "Започваме работа", а ти отговориш "Аз все пак не искам."

Не вярвам, в която и да е друга професия, на другия ден да би могъл да размисляш за каквото и да е, освен за кандидатстване по обяви за работа, държейки се за тръбата в някоя шестнайсетица, на пътя към бюрото по труда.

Ако си спортист, правиш пари за мнозина, а и за себе си, имаш лукса да кажеш нещо такова.

Но, сега, в този момент, не носиш буквално нищо на масата, па въпросът е дали наистина имаш право да откажеш да работиш онова за което (продължаваш да) взимаш пари.

Да се гледа на това като на черно и бяло е лесно, но, както винаги и във всичко, дори спортът не е изключение, трябва да се разчовърка и да се види какво се намира измежду.

Оцеляване на професии и професията

Не трябва да се обяснява защо спортът трябва да се върне, нито защо се настоява за възможно най-бързото завръщане.

Спортът е бизнес. Спортът е пари, търкалянето на топката върти и огромен капитал.

Ако топката тупка на място, цялата система стои. Нещо повече, върви назад.

Всички клубове ще усетят последиците от корона вируса едва след няколко месеца, а пред мнозина е тежък период.

Ла Лига продължава през юни, а първият човек в испанския съюз, Хавиер Тебас, прецизно обясни защо първенството трябва да продължи възможно най-скоро.

"Професионалният футбол в Испания представлява 1,37% от БВП, а от него зависят 180 000 работни места", заяви Тебас.

Той обяви оценки, че загубата, ако сезонът завърши пред празни трибуни, ще е 350 милиона евро. Ясно е тогава заради какво никой не смее да размисля за отказване от сезона...

Междувременно, "спорт в засада" не влияе само върху спорта. Шофьори, спортни журналисти, фотографи, магазините по стадионите, бързата храна, кафенета, продавачите на сувенири, "ядки, семки"... Няма край. Каквото и да ви дойде наум, можете да свържете със спорта.

С отказа да тренират и играят, съответно да се занимават с онова за което са отлично платени, спортистите поставят под въпрос оцеляването на своите професии, но и на мнозина други.

Но да имаме малко спортен дух, па да не ги обвиняваме за всички неудачи на света, а да не чуем и тяхната страна.

Дийни не иска на терена като не може при фризьора

Пръв в Англия надигна глас капитанът на Уотфорд, Трой Дийни.

Той ясно каза, че няма намерение да се върне към тренировки, защото се плаши да не донесе вируса вкъщи и да зарази петмесечния си син, който има проблеми с дишането.

"Не мога при фризьора до средата на юли, но мога в наказателното поле с 19 души да се боря за топката? Никой не може да отговори на този въпрос, не защото не иска, а защото не знае", каза Дийни.

Прибързано би било да се каже за него, че е разглезен, още по-бързо, че е страхливец. Престоят в затвора и кървенето през кариерата, играенето на инжекции, говорят противното.

А когато такъв човек каже, че не иска на терена, въпреки че неговият клуб се бори за оставане във Висшата лига, тогава трябва още по-сериозно да се запитаме.

От невидимата заплаха, непозната, не се плаши за себе си, а за семейството. Не е трудно да се разбере неговата страна на историята.

Рискът е намален максимално - няма публика, на терена никой не е заразен (всички са тествани). Всъщност, играчите са тези, които нарушават правилата, когато адреналинът закипи след отбелязан гол, па не се радват по позволения начин.

Но отново - какво ако...

Колко могат да бъдат сигурни, че всичко е безопасно, в онези, които са казали, че може да се играе футбол, когато става дума за нещо с което светът за пръв път се среща?

Омагьосан кръг от въпроси без отговори...

Футболист или касиер, какво е необходимо и каква е разликата

Още един интересен въпрос изниква - защо футболист/спортист да се различава от който и да е друг?

Всякак, не може футболист да се сравни с лекар или медицинска сестра.

Но защо, да речем, касиерката или бензинджията могат на работа, а той не?

Работата с която се занимава му е дала лесен живот. На неговото семейство също. Живот за който "онези другите" могат да мечтаят.

Тези другите всяко утро стават и се излагат на риск, който може би е и по-голям от онзи на който би бил изложен той, за да функционира обществото.

Е това е вече трудно да се разграничи - кое е по-значимото, по-важното и дали спортът наистина е нужен?

За мнозина, които директно или индиректно зависят от него - абсолютно е.

За останалите - спортът е непотребен и рисков лукс в този момент.

Необичайно е това, че някои, които живеят от спорта се държат сякаш не разбират, че им е необходимо.

Дали въстаниците ще бъдат наказани?

Нголо Канте тренира самостоятелно заради страх, а Дани Роуз от Нюкасъл каза, че играчите са "лабораторни плъхове", а и футболистът на Унион (Берлин) Невен Суботич, критикува началниците на Бундеслигата, защото не са питали играчите за мнението им.

Испанският съюз каза, че играчите трябва да излязат на терена или в противен случай ще бъдат наказани. В Англия, от друга страна, решението е изключително на играча - дали иска или не, разкри собственик на един клуб.

Съюзът на футболистите, разбира се, е на страната на футболистите, а първият човек в тази организация каза, че би било нечовешко и неприемливо да се наказват играчи заради това, че се плашат от завръщането на терена.

"Срамота е да получавам заплата"

А дали футболистите трябва да бъдат платени за периода докато не вършат своята работа?

Утопично би било да се очаква всички да бъдат платени, а да не вършат своята работа. Наивно, всякак, в занаят в който за секунда заработват стотици евро.

В началото на кризата, когато паниката беше в зенита, и когато клубовете гледаха как да съкратят разходи, се искаше от играчите да се простят с дял от заплатите.

Имаше случаи играчите да не искат да се отрекат от доходи, защото смятаха, че не е тяхна вината за новосъздадената ситуация.

На тяхна страна застана и легендарният Рой Кийн, който каза, че не вижда причина играчите да се отрекат от заплати.

От друга страна, футболистът на Кадис, Рафаел Хименес Харке, известен като Фали, отказа да тренира, но имаше достойнство и да откаже заплата за този период.

"Нямам намерение да играя. Рискът е твърде голям, ще се върна когато бъде открита ваксина срещу вируса. Казах на президента на клуба, че не искам заплата, защото би ме било срам да взимам пари, а да не помагам на съотборниците. Президентът е чудесен човек и настоява да ми плати, но казах, че ако ми плати и едно евро - ще го върна", каза Фали.

Хляб и зрелища

Спортът се връща, полека, но сигурно - като атака на Барселона на Пеп от стъпалото на Карлес Пуйол.

Вълнението около завръщането на Бундеслигата толкова бързо издъхна, че напълно забравихме берлинското дерби в петък.

Може би това дава най-добрият отговор на въпроса - колко е необходим наистина спортът, а колко искаме да е необходим.

Оноре Дьо Балзак е казал, че хората еднакво преувеличават и щастието и нещастието - никога не са толкова щастливи, нито толкова нещастни колкото казват.

Може би е така и със спорта: може би толкова го искаме, че вярваме, че е необходим.

Толкова, че сме готови егоистично да "пращаме хора на война".

Наистина - искам спорт както преди, искам да пиша за футбола, а не да броя жертвите от корона вируса по света, искам да бъда платен за онова което обичам да работя...

Само, никак на цената на чуждото здраве. В никакъв случай някой там някъде да се прибира вкъщи и да мисли дали е донесъл болест у дома, дали е заразил детето, майката, брата...

Като в гладиаторска арена: борците не желаят да бъдат тук, но тях никой нищо не ги пита. Тук са да забавляват масата, да дадат малко забавление със своето здраве и със своите тела, накрая, със своите животи.

Който не иска да играе, който не иска да тренира - нека не го прави. По каквато и да е причина. Не трябва да бъде съден.

А какво ще прави със своята заплата?

Наивно е да се вярва, че всеки ще се води от морала и ще последва примера на Фали, но това е лично. Лошо е да се вре нос в чуждия портфейл и в чуждата спалня.

В настроение съм, дори на цената да не правя онова което обичам, да изчакам и да ги видя усмихнати на терена, с аплодисментите и виковете от трибуните, без маски и някакви "корона празнувания"...

Вярвам, че мнозина не са. Но, отново наивно, струва си да се започва от себе си.

В края на краищата, футбол без привърженици на трибуните е, както каза Луис Енрике, по-тъжен от танц с родната сестра.

Автор: Матия Яукович

Бивша волейболна националка на Сърбия: Драги мои, вие продължавайте да излизате по кафенета

Сръбската волейболистка Йована Бракочевич, която играе за италианския клуб Горгонзола от Новара се огласи в социалните мрежи по повод корона вируса.

Бившата националка на Сърбия усети потребност да изкаже своята загриженост за моментната ситуация в света с корона вируса, който отнася животи, както и да предупреди неотговорните индивиди, които не спазват наложените изолации.

Нейната публикация пренасяме в цялост:

"Не пиша често, почти никога, но ето сега имам нужда. Covid-19 е вирус, който ни затвори по къщите. Но дали само това? От корона вируса се умира. Това е факт. И не само, че се умира. Умирате сами. Никъде никого освен медицински лица, които са облечени така, че едва им се виждат очите. Никой да хване за ръката умиращия и болния. Никой. Днес в италианския град Бергамо се случи нещо още по-лошо. Войската дойде за ковчезите на починалите и директно ги закара в крематориума. Това е. Никой не можа да ги види. Никой да се прости с тези хора. Влезли са в болница заразени, борили се сами, без своите близки. И изгубили... сами... без своите близки. Няма да има погребения. Кремирани и това е. Драги мои, вие продължавайте да излизате по кафенетата. Да се разхождате по парковете и центровете. Да посещавате търговски центрове или магазини или каквото и да е което още не е затворено. Излагате на риск себе си и своите близки, не само от зараза, а и от умиране в самота. Да бъдем по-умни. Да обичаме не само своя живот, а и животите на нашите близки и на всички други хора, които можем потенциално да поставим в опасност. Да спазваме закона колкото по-строго може, за да премине това черно време възможно най-бързо. Надявам се тази публикация поне на някого да промени начина на мислене и да опита да убеди близките, приятелите или който и да е, че за кафенета има време. Важно е да сме здрави!"


В Италия болните са над 33 хиляди, а починалите 3405.

pic.twitter.com/kkJLcYhQgK

— Jovana Brakocevic (@JBrakocevic) March 19, 2020

Играчите и шефовете в Борусия (М) солидарни с останалите служители в клуба

Футболистите, треньорският щаб и управниците на Борусия от Мьонхенгладбах са решили да се отрекат от дял от своите заплати, за да може клубът да плати на останалите работещи по време на пандемията корона вирус, съобщи Дойче Веле.

Пандемията спря футболните мачове в цяла Европа, включително и немската Бундеслига, а това донесе на редица клубове финансови проблеми.

По тази причина играчите и треньорите решиха да се отрекат от част от своите заплати, за да може клубът в следващите дни без проблеми да плати на другите служители.

"Много съм горд с момчетата. Това беше ясен сигнал: стоим заедно за Борусия, в добри и лоши времена", заяви Макс Еберл, спортен директор.

Популярните "жребчета" са четвърти в немското първенство и бяха на добър път да си осигурят участие в Шампионската лига, когато надпреварата беше прекъсната заради пандемията.

Изпълнителният директор на клуба Щефан Шиперс сподели, че Борусия е в най-тежката финансова ситуация в последните две десетилетия, заради загубата на планираните печалби от билети, ТВ излъчвания и спонсори. Последният мач на клуба от Мьонхенгладбах се игра пред празни трибуни и оценките са, че тогава е загубил два милиона евро в сравнение с планираната печалба.

В Германия до този четвъртък 13 093 човека са били положителни на тест за вируса, 113 души са се оправили, а 31, за съжаление, са починали.

Президентът на сръбския футбол се заразил с корона в Милано

Президентът на Сръбския футболен съюз Славиша Кокеза се е заразил с корона вирус в Милано.

Информацията потвърди президентът на Сърбия Александър Вучич на конференция за медиите.

Президентът Вучич потвърди, че в момента Кокеза се чувства добре. Въпреки че първоначалните информации бяха, че Кокеза се е заразил в Амстердам на конгрес на УЕФА, все пак става дума за Милано.

"Кокеза се държи, чувства се добре. Всичко е станало в Милано, там е пълно с вируса и всичко е от този град", заяви Вучич.

Разкри, че още двама души, които са били с Кокеза са дали отрицателен резултат на теста за вируса.

В петък първият човек в сръбския футбол е приет в Инфекциозното отделение на Клиничния център в Сърбия, където е прегледан.

Серия А няма да продължи през април, твърдят клубните доктори

С оглед на тежката ситуация с корона вируса в Италия и все по-големия брой заразени футболисти е ясно, че Серия А няма да продължи скоро.

Първоначалният срок за продължение на първенството беше 3 април. Ла Република пише, че докторите на повечето клубове са съгласни, че ще трябва да се отложи с още месец.

Така италианците пишат за 3 май като за реалистична дата за продължаване на футболните надпревари, ако изобщо това бъде възможно, а клубовете биха се върнали към тренировки две седмици по-рано. При такава развръзка биха се опитали да довършат сезона до 30 юни, за да се запази колкото е възможно регулярността на надпреварата, имайки предвид че тогава изтичат договорите на доста играчи.

Това ще бъде възможно, ако УЕФА във вторник според очакванията обяви прехвърлянето на Европейското първенство за следващата година.

Засега положителни за корона вирус са седем играчи на Сампдория, трима от Фиорентина и един от Ювентус.

Без публика на футболните мачове в Хърватия до 31 март

Хърватският футболен съюз (ХНС) заради епидемията от корона вирус взе решение всички мачове под негово управление да се играят без публика до 31 март.

Както се съобщава на страницата на ХНС, решението веднага влиза в сила, а мярката се отнася за Първа лига, както и за мачове от втора и трета лига, Купата, мачовете на младежките категории.

- Ръководството на Хърватския съюз взе нова мярка с цел да се защитят зрителите, клубовете, играчите и турнирите. Вземайки предвид новосъздадените обстоятелства с епидемията с новия корона вирус, днес водещите хора в ХНС и отговорното тяло на Съюза отново заедно анализираха ситуацията и взеха решение всички мачове под управлението на ХНС до 31 март да бъдат изиграни без зрители - съобщи ХНС.

На тези мачове ще бъде позволено присъствие на отборите, треньорските щабове, тесен кръг от ръководствата и официални лица от клубовете и ХНС, технически персонал и определен брой представители на медиите.

"Заразени сме с корона вирус" - италиански привърженици преди 16 г "предвидиха" актуалната ситуация

Италия тези дни е най-тежко поразената европейска страна от вируса Covid-19, известен като корона, а тамошните медии разкриха невероятен "пророчески" транспарант и то от 2004 година.

Нискоразредният Катанзаро през това време имал убийствен нападател, който през сезон 2003/2004 немилосърдно тресял мрежите на съперниците.

Вкарал е 19 гола в борбата за влизане в Серия Б, напълно одушевявайки привържениците на този клуб.

А как се казвал той - Джорджо Корона, в негова чест привържениците развили транспарант:

"Заразени сме с корона вирус".

Вижте тази публикация в Instagram.

#coronavirus #giorgiocorona #catanzaro

Публикация, споделена от La rassegna st(r)ampa (@larassegnastrampa) на Мар 7, 2020 в 1:47 PST

И въпреки че това откритие на италианските медии всякак спада в графа Куриози, ситуацията в страната никак не е наивна. В понеделник беше обявено, че през този ден 97 души са починали от споменатия вирус, с което броят на жертвите нарасна на 463. Положителни на тестовете за Covid-19 са 9172 човека, след което премиерът Джузепе Конте взе решение до 3 април да се отменят всички спортни събития, докато пътуванията ще са възможни само заради работа или по здравни/семейни причини.

Гранде Синиша: Още съм тук!

"Плаших се, и продължавам да се плаша, но се надявам от този опит да изляза като по-добър човек", каза Михайлович на първата пресконференция откакто на 13 юли обяви, че боледува от левкемия.

Тъкмо Синиша Михайлович взе микрофона и благодари на всички за подкрепата, във вече препълнения пресцентър на стадиона на Болоня влезе целият отбор предвождан от капитана Блерим Джемайли.

"Всичко бихте направили само да не тренирате", пошегува се Михайлович и потвърди, че ведрият дух не го е напуснал въпреки тежката борба с левкемията.

Джемайли беше кратък и ясен.

"Много ни липсвахте и всички сме много щастливи, че сега сте с нас. Знаем, че не сте доволни от нашата игра и ще пробваме да я поправим. Благодаря ви, че се върнахте."

Малко смях за начало. Но поводът е крайно сериозен. За пръв път след като на 13 юли съобщи, че се е разболял, Михайлович излезе пред обществеността с намерението да обясни как тече лечението.

"Искам първо да благодаря на докторите за подкрепата, никой не знае по-добре от тях колко беше тежко изправянето пред тази болест. От сърце им благодаря. Без тяхната помощ никога не бих тръгнал по този път, а смятам, че засега върви добре", заяви сръбският специалист.

Микрофонът отиде в ръцете на доктор Микеле Каво, директор на отделението по хематология в болница Сант Орсола. Предварително се извиняваме, ако не сме разбрали добре някой професионален термин.

"Това е първи път да говоря пред журналисти и го правя по молба на Синиша. Трябва да бъдем внимателни когато говорим за възстановяването. Всичко което сме правили е с най-голяма доза професионализъм и с цялото наше знание за материята. Днес говоря от името на всички доктори", започна Каво.

Всичко започна с диагнозата: остра миелоидна левкемия, ако се казва така.

"Това значи, че определен тип бели кръвни телца са започнали неконтролирано да се умножават. Така костите губят своите свойства. Веднага направихме прегледи, пригодихме разполагаемите терапии на пациента. Това доведе до трансплантация на костен мозък на която Синиша беше подложен. Нашият подход беше класически, хемиотерапевтичен. Досега сме имали няколко цикъла. Резултатите от първия бяха много положителни. Първата цел беше да стигнем до ремисия, туморните клетки да изчезнат от костния мозък и да продължи да функционира нормално. И това направихме в първия цикъл. Във втория продължихме с тези лекарства и същия метод, само че беше по-кратък. Търсехме и съвместим донор на костен мозък. Днес сме точно на месец от трансплантацията. И Синиша искаше днес да затвори кръга с разговор с вас. От нашата гледна точка кръгът не е затворен, трябва да продължим да следим състоянието на Синиша. Така че кръгът не е затворен, но сме много щастливи, че Синиша се върна в света на футбола", поясни докторът.

И една лична констатация за край на неговото обръщение. Доста говори за това какво може главата да направи.

"Дали духът на Синиша помогна в лечението? Откакто съм се запознал с него не съм имал и най-малко съмнение, че днес ще бъде тук с вас да разговаряме за всичко това."

Нека сумира сам Михайлович.

"Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Всичко онова което видях по стадионите и в света на футбола ме накара да се чувствам защитен. Почувствах се като част от голямо семейство. Благодаря на привържениците, на всички отбори в които съм играл и които съм тренирал. Над всичко, благодаря на привържениците на Болоня, които направиха да се чувствам като брат, като син. Благодаря на целия клуб. Беше много тежък период за мене. Най-голямото желание ми беше да поема свеж въздух, но не можех."

Все пак, геройски се бори...

"В нито един момент не съм се чувствал като герой. Човек съм, силен характер, но съм човек с всички слабости. А такива болести не можеш да победиш само с храброст, необходима е грижа. И искам да кажа на всички сериозно болни хора, че няма нужда да се плашат, да плачат и да страдат. Онова което никога не смеят да изгубят е желанието за живот."

Продължаваме напред, може на някого да помогне...

"Плаших се, така е, и продължавам да се плаша. Но сега знам, че с отминаването на времето, ще мога да си върна силата. Пия 19 хапчета дневно, но ги взимах редовно, защото целта ми беше да напусна болницата. Това за мен е затворен кръг. Да спя в своя креват. Надявам се, че от този опит ще изляза като по-добър човек. Търпението по-рано не беше мое качество, сега се наслаждавам на всеки миг всеки ден. Нищо не правя, само дишам свеж въздух. Чудесно нещо."

Не можеше, разбира се, без футбола.

"Борих се всеки ден в болницата. Трудих се и да бъда с отбора колкото беше възможно. Надявах се, че такава жертва ще видя и на терена, но за съжаление не беше винаги така. Трябва да ви кажа, че съм ядосан заради резултатите, заради играта, заради поведението. Разговарях с момчетата. Сега трябва да дадат 200%. Трябва да се върнем към нормалното и да започнем да печелим точки. Който има проблем с това ще има проблем и с мене. Но съм сигурен, че скоро ще видим Болоня каквато искам да видя, онази от миналия сезон и от някои мачове през този сезон."

От борбата Михайлович със сигурност няма да се откаже.

"Моята съпруга наскоро в социалните мрежи цитира Ерос Рамацоти. Аз бих цитирал Васко Роси: "Още съм тук". Не се отказвам. Опитвам се да присъствам. Тренировката ме държи в живота."