По-младите сигурно не си спомнят за това, но в Южна Америка е една от култовите сцени. Играе се в Асунсион. Парагвай побеждава Колумбия с 2:1, а тогавашните световни звезди Хосе Луис Чилаверт и Фаустино Асприля се потрудиха да подправят целия спектакъл. Двамата тогава получават червени картони, а когато Чилаверт излиза от игра с юмрук в лицето удря Асприля и така предизвиква масов бой на терена. Можете да си представите когато става въпрос за парагвайци и колумбийци, не се е смирило така лесно.
Досега не сме знаели какво се е случило през "третото полувреме". Крайно необичайно. Две десетилетия след известния инцидент, Асприля разкрива в интервю, което дава за Телепасифико по повод 50-ия си рожден ден. Няколко анекдота е разказал, но нито един не може да се мери с този.
Асприля връща лентата към 2 април 1997, играят се квалификации за Мондиала във Франция. Парагвай тогава има опасно поколение, класирал се е на четири поредни световни първенства, на стадиона на Дефенсорес дел Шако атмосферата е вряла. В 85-ата минута, в този момент Парагвай води с 1:0, Чилаверт наплюва Асприля, той го удря, двамата са изгонени, а Колумбия получава дузпа. Маурисио Чико Серна вкарва, но истинска драма се случва край тъчлинията. Засенчва и последвалия гол на Дерлис Сото за 2:1.
Толкова, че е алармирала и колумбийския нарко картел. Обажда се Хулио Фийеро, приятел на небезизвестния Ескобар, известен и с брака с популярната манекенка Наталия Парис. Този път е в компанията на други жени...
"Щом се завърши мачът ми звънна телефонът, непознат номер: "Аз съм Хулио Фийеро, ела при мен в хотела".
Не е да си имал избор в Колумбия когато ти се обаждат хора на Ескобар и Асприля се появил.
"Отивам там, типът е с десетина образа, всички пияни, с някакви жени, всичките парагвайки. Аз пристигнах с Аристисабал (Виктор Уго, също така национал на Колумбия през това време, б.а.) и те ни казват: Трябва ни твоето разрешение, тези двамата тук ще останат в Асунсион, искат да убият онзи дебел Чилаверт".
Асприля е в шок. Само три години по-рано Андрес Ескобар, любим колумбийски футболист, е убит след автогол срещу САЩ и елиминирането от Мондиал 1994, всичко това е описано в документалния филм на И Ес Пи Ен "Двамата Ескобар", който просто трябва да изгледате, ако обичате футбола. Но да се върнем към Асприля...
"Как? Дали сте нормални? Това ще е краят на колумбийския футбол! Това не смее да се случи. Каквото се случи на терена, това е било на терена. Удари ме само с юмрук, помирихме се, тук завършва всичко", моли Асприля.
За щастие, изглежда, че е бил достатъчно убедителен, па Фийеро се отказва от плана. Неговото безжизнено тяло е намерено през 2004 година. Казват, че е било "разчистване на сметки".
На 25 май 1991 година, в последния кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро завърши без голове с Парма. 57 мача и една титла на Италия по-късно, Милан на Сан Сиро посрещна Парма. Низът от 58 мача без загуба беше прекъснат в 58-ата минута, когато Фаустино Асприля заби от пряк свободен удар.
На по-младите поколения е трудно да се обясни какъв статус в Европа е имала италианската Серия А през осемдесетте и деветдесетте години. Що се отнася до държавните първенства, почти никоя друга лига не е съществувала: Серия А е била най-качественото, най-платеното, най-гледаното, най-посетеното, най-бляскавото състезание.
А най-бляскавият клуб в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години е бил Милан - институция от "столицата на модата", която сама по себе си е бляскава - предвождан от тогава спорният бизнесмен Силвио Берлускони. Толкова е бил успешен Милан, и по времето на епохата на Ариго Саки както и по времето на неговия наследник Фабио Капело, че веднъж успял да наниже 58 мача без поражение.
Низът е започнал на 25 май 1991 година, в последния кръг когато миланистите на своя терен завършили 0:0 с Парма. Това е бил последният мач на Саки на пейката: Берлускони го е - след четири успешни сезона през които е спечелил веднъж Серия А, една Купа на Италия, две поредни купи на европейските шампиони (КЕШ), две Супер купи на Европа и две междуконтинентални купи - сменил защото изгубил титлата в борба със Сампдория, па довел Капело.
В 1 кръг на новия сезон, 1 септември, в Милано е гостувал Асколи и паднал с 1:0 с автогол на Паоло Бенети. 33 мача по-късно сезонът е завършен, а Милан имал баланс от 22 победи и 12 равенства, без нито едно поражение, 56 точки, шест повече от Ювентус, който е имал четири загуби и същия брой ремита.
Сезон 1992/93 миланистите започнали извънредно и след "есенния" дял (който приключил на 24 януари) и седемнадесет изиграни кръга имали 31 точки от потенциални 34, "благодарение" на ремита с Торино, Интер и Удинезе (за победа все още са се давали две точки, Серия А е приела трите точки чак в сезон 1994/95).
Истина е, че повечето мачове са печелили с минималния резултат 1:0 (така се е играло в Италия по онова време), но е имало и канонади като във втория кръг в гостуване на Пескара спечелили с 5:4, в среща от 5 кръг в гостуване на Фиорентина се наложили със 7:3, в дербито на 6 кръг на Сан Сиро срещу Лацио с 5:3, а в гостуване на Наполи в 9 кръг с 5:1.
Ремито с Фоджа в 18-ия кръг не е притеснило никого, като още в следващия е бита Пескара с 4:0. Ремито с Аталанта също, защото още в следващия 4:0 със Сампдория. После на 7 март дочакали Фиорентина и победили с 2:0 (Савичевич е бил автор и на двата гола).
В средата на този месец заради концентриране в Шампионската лига (чакал ги много важен мач с Порто, който на 17 март спечелили с 1:0 на Сан Сиро), се стига до драматичен спад в играта на Милан: това се видяло най-добре на 14 март в мача срещу Лацио на Олимпико където са изпуснали преднина от два гола: Папен вкарал в 9-ата минута, а Винтер с автогол в 37-ата покачил на 2:0, на Гаскойн само минута по-късно намалил на 1:2, за да четири минути преди края на срещата Кристияно Бергоди да изравни.
След 58 мача без загуба, дошъл този 21 март 1993 година и 24-ият кръг на Серия А: Милан чакал Парма, отборът срещу когото поредицата започнала, а който в този момент бил в горната част на средата на класирането, на 8 място, с девет победи, шест ремита и осем загуби, 24 спечелени точки. Милан до този момент е изгубил шест точки, а Парма 22, включително и онези две, които й отнел самият Милан на стадион "Енио Тардини" в 7-ия кръг на 25 октомври предишната година.
Все пак, Парма през това време, деветдесетте, не е била клуб за шегуване. Далеч от това. В предходния сезон са спечелили Купата на Италия (в два мача са били по-добри от Ювентус), а този трофей са спечелили отново през 1999 (когато ще вземат и Супер купата на Италия) и 2002 година. Що се отнася до Серия А, за сезона за който говорим ще завърши на трето място, зад Милан и Интернационале, което ще се повтори в сезон 1994/95; най-големият успех ще бъде второ място през 1997 година когато ще имат само две точки по-малко от шампиона Ювентус.
В Европа, Парма е, свободно може да се каже, вършала: в сезона за който става дума е взела Купата на носители на национални купи (във финала на Уембли е била Антверпен с 3:1), както и Супер купата на Европа (играла два мача точно с Милан като първенец на Европа, които спечелила с общ резултат 2:1), 1994 година отново е била на финал в КНК (изгубен на стадион "Паркен" в Копенхаген от Арсенал с 0:1), докато през 1995 и 1999 година печели Купата на УЕФА (първо в два мача срещу Ювентус с общ резултат 2:1, после в един мач против Олимпик от Марсилия с 3:0).
Иначе, любопитно е, че Берлускони е довел Ариго Саки точно заради успеха с Парма: Саки за два сезона в средата на осемдесетте водил този клуб, върнал го в Серия Б, изхвърлил Милан в Купата на Италия и за малко изгубил влизането в Серия А.
Най-голямото оръжие и най-голямата звезда на Парма от 1992 и в следващите четири години, преди да дойде Ернан Креспо, е бил колумбийският национал Фаустино Асприля; него са го купили през лятото от ФК Атлетико Насионал за 10,9 милиона долара, което се оказало абсолютно попадение. Джанфранко Дзола е бил в неговия ранг, но е дошъл чак през лятото на 1993; по-късно тук ще бъдат и Дино Баджо, Джанлуиджи Буфон, Христо Стоичков, Лилиан Тюрам, Фабио Канаваро, Енрико Киеза, Хуан Себастиян Верон, Саво Милошевич и други.
На този 21 март в 24-ия кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро пред 75 572 зрители се надявал на 59-ти пореден мач без поражение. Пръст на съдбата или игра на факторите, които надвишават разума, играла се е 58-ата минута когато след отсъден пряк свободен удар за гостите топката наместил и ритнал Асприля. Останалото е история. Така миланистският низ от 58 мача без загуба е започнат с Парма и с Парма се завършил в 58-ата минута. До края на сезона миланистите ще бъдат победени още веднъж, отново на Сан Сиро, от Ювентус с 1:3, но все пак ще съхранят титлата.
Ако не беше такъв бунтар, а схващаше футбола по-сериозно, можеше да бъде един от най-великите, но и въпреки това, за любителите на най-важните неща на света, със своите изяви на терена, остана в добрите спомени - Фаустино Асприля.
Колумбиецът е известен и със своята голяма страст към оръжията, която можеше да го вкара и в затвора. Една от най-известните му "ексцесии" се случва година преди да сложи край на кариерата си, докато носи екипа на Универсидад де Чили.
На тренировка се появява с пистолет и заплашва съотборниците "че ще ги избие, ако не тичат".
- Да, дойдох на тренировка с пистолет. И казах, че ще стрелям в тоя, който не тича. Това го видяха журналистите, а написаха как ще избия всички. Но съотборниците и треньора разбраха, че е шега - открива Асприля.
Фаустино Асприля е на върха на славата с екипа на Парма. С "млекарите" печели Купата на носители на национални купи и Купата на УЕФА.
