Сега или никога за Интер срещу Барселона, решителен мач, който може да донесе на нерадзурите класиране за 1/8-финалите в Шампионската лига. Началният час е 22, а арената е Сан Сиро.
"Това е важен момент за нас: ако върнем часовника и отидем в деня на жребия, ето го разбирането, че ще играем да се класираме от група, която всеки описа като трудна, у дома в последния мач против Барселона. Ще бъде важен мач, знаем го и можем да се класираме с положителен резултат. Ще бъде важно за всички: за обстановката, за играчите, за мен също", заяви Антонио Конте.
"Трябва да мислим само за себе си и подхода към мача с правилна настройка. Нашата цел е ясна: да излезем от терена без съжаления, след като сме дали всичко, приемайки факта, че може да не е достатъчно срещу отбор като Барселона. Не мислим твърде много за Барселона: те имат състав от 20-22 играчи, всички от които са много добри. Техният отбор е един от най-добрите в света, целят се да спечелят всички турнири в които участват всяка година. Ще дойдат тук с усещане за спокойствие, че вече са си осигурили първото място. Не е задължително да е предимство за нас: те могат да чувствам по-малко напрежение и да играят по-освободено."
"Трябва да покажем кураж и ентусиазъм: класирането за 1/8-финалите е постижение което ще е престижно за всеки. Сигурен съм, че целият стадион ще ни помогне, давайки положителна енергия. Това е нужно, за да можем да преминем това голямо препятствие заедно. Трябва да го направим обединени като един и да преодолеем трудностите, които изпитваме с нашия състав. Всички играчи поеха отговорност, заслужават подкрепата на всички привърженици на Интер. Трудностите ще ни оформят, ще извлекат повече от нас: важното е да излезем с високо вдигнати глави", подчерта треньорът на "синьо-черните".
Интер направи отлично първо полувреме в Барселона: "Минаха два месеца, отборът израсна в различни аспекти. Какъвто беше случаят тогава, ще се подготвим за мача, опитвайки да извлечем най-доброто от нашите играчи и техните характеристики. Невъзможно е да се мисли, играта с подавания на Барселона няма да ни причини трудности: трябва да бъдем компактни, смели в затварянето им и добри с топката, за да ги подложим на натиск", завърши Конте.
Като няма резултати всички други са виновни. Това сме го виждали във футбола по нашите ширини, а ето го сега и в Серия А. Медиите на Апенините разкриха, че бившата управа на Милан е платила 74 000 евро, за да следи четирима журналисти, както и служители в собствения клуб?!
Частната детективска агенция Карпинвест е получила задача от 19 февруари до 2 март да следи четирима журналисти: Енрико Куро и Лука Пани от Република, Карло Феста от Ил Соле 24, както и Тобия Де Стефано от Либеро. Те са следени от четирима детективи и два автомобила.
Всичко заради желанието да се разкрие коя е къртицата, която доставя информация на журналистите, като детективите са прегледали и телефоните, лаптопите и таблетите на директорите в Милан. Претърсвали са и канцелариите, за да се осигурят някой да не е поставил подслушвателни устройства?! От Телеком Италия са изискали списъка с обаждания на четирима служители Агата Фригерио, Джузепе Мангиарано, Джована Зиян и Анджела Зука.
Всичко по време на мандата на Йонгхонг Ли. И всичко се разкрило, а Марко Фасоне съдил клуба за неправомерно уволнение.
Вчерашното дерби от Лигата на нациите между Италия и Португалия завърши без голове, а двамата централни защитници на домакините имаха различни изживявания. Джорджо Киелини имаше юбилей, а Леонардо Бонучи получи освирквания.
Мачът се игра на Сан Сиро в Милано, откъдето през лятото Бонучи отново премина в Ювентус, като предходно игра за Милан, а по-рано в кариерата и за Интер, което предизвика освирквания всеки път когато защитникът докосваше топката.
Затова и бранителят след мача отговори на тези хора.
- Имаше някои идиоти на трибуните, които освиркваха! Аз имам доверие в своите колеги от отбора и селекционера, това е единственото важно след всичко - каза Бонучи.
Италия щеше да запази шансове за първото място с победа, но приключи участието си в Лигата на нациите с реми.
- Дадохме всичко от себе си. Първото полувреме беше отлично, имахме два или три шанса, но не ги използвахме. Португалия през втората част промени тактиката, блокираха нашите съзидателни играчи, Верати и Жоржиньо в средата на терена. Все пак, можехме да направим и по-добър резултат - заяви защитникът на Ювентус.
Дербито на Милано принадлежи на Интер! В сътрудничество с Опта, ето и статистиката от мача с градския съперник Милан и всички интересни факти, които трябва да знаете.
Интер спечели пет поредни мача в Серия А в един сезон за пръв път от януари 2017.
Интер вкара седем гола в последните 15 минути на мача, най-много в Серия А през този сезон.
След четири мача без гол, Мауро Икарди вкара в последните си три срещи в Серия А.
Икарди вкара пет гола в последните си четири мача срещу Милан.
В последните си седем мача в Серия А, Интер редува суха мрежа в един двубой и един допуснат гол в следващия.
Милан не успя да вкара, след като се бе разписвал в 11 поредни мача в Серия А.
Милан отправи първия си удар в очертанията на вратата в 80-ата минута.
Милан имаше четири докосвания на топката в наказателното поле на Интер през първото полувреме: предишният най-лош рекорд в Серия А през този сезон беше осем срещу Сасуоло.
Преди дербито, последният случай в който Милан не отправи нито един точен удар в първото полувреме на мач от Серия А беше през февруари срещу Рома.
Постоянният играч във финалните моменти на мачовете, Матиас Весино даде решаващото подаване за Мауро Икарди за успеха на Интер над градския противник Милан.
"Дербито на Милано е специфичен мач, за всички нас, които участваме. Искахме да подарим на всички този успех. Напоследък често успявам да помогна на отбора в последните няколко минути. Това става страхотен навик. Отборът винаги натиска до самия край на мачовете и често стигаме до гол. Това също е важен знак от физическа гледна точка. Отмененият гол на Икарди? Докоснах топката, но го казвам само, защото спечелихме..."
Появи се в средата на първото полувреме, за да замени контузения Найнголан, Борха Валеро беше един от ключовите играчи на "нерадзурите" по време на дербито на Милано.
"Да победиш в този мач носи огромна радост. Направихме страхотно представяне без да рискуваме почти нищо на практика. Трябваше да чакаме 90 минути да постигнем гола, но не беше проблем. Не е лесно да влезеш в мач като този, но мина наистина добре. Миналата година те ни заплашваха повече, но ние бяхме по-добри този път. Играхме с търпение, намирахме пространството и играхме добре. Честото вкарване в последните няколко минути? Това показва кураж. Това са жизненоважни три точки и сега сме дори по-мотивирани отпреди", заяви един от героите в "синьо-черно".
Ако някой винаги е готов да издаде смъртна присъда на Милан това е Мауро Икарди! Точно както и преди година фантастичният аржентинец в последните мигове на мача постигна решителното попадение, тогава за хеттрик, този път за единствения гол в първото Дерби дела Мадонина за сезона - 1:0.
Това е общо пети гол на чудесния капитан на Интер против Милан, който приближи "нерадзурите" на не толкова големите шест точки изоставане от Ювентус. Първото полувреме за повече от положителна оценка, второто далеч под очакваното, но накрая заслужена радост за по-добрия в този момент отбор.
Много тичане, жестоки дуели и опасни, но недостатъчно точни, удари. Два отменени гола заради засади... Интер и Милан може би влязоха с твърде голямо желание в мача, което даде резултат за твърде големия разход на енергия, така че във втората част на мача далеч повече се правеше сметката да не се направи някоя грешка, която би могла да реши изхода на двубоя.
Интер изглеждаше по-динамичен, в уводните моменти на мача изпъкваше Раджа Найнголан, но популярния като Нинджата след половин час игра трябваше да напусне терена, като резултат от необмислен шпагат на Лукас Биля. Командването в средната линия на "нерадзурите" тогава пое Борха Валеро, което промени из корен философията на играта на отбора на Лучано Спалети.
Милан влезе отворено в дербито, преди всичко когато става въпрос за енергичността, но "росонерите" значително по-тежко стигаха до добри ситуации пред вратата на противника. Всичко можеше да се промени в 42-ата минута, но тогава оправдано беше отменен гол на Мусакио заради засада.
Все пак, отборът на Дженаро Гатузо игра в идентичен ритъм почти през целия мач. Изглеждаше по-спокойно и по-търпеливо от Интер, а такъв начин на игра можеше да донесе и желания резултат в края на мача, когато изненадващо в изгодно положение се озова Сусо, но неговият удар не беше достатъчно добър, за да се застраши концентрирания Ханданович.
Лучано Спалети през второто полувреме заради контузия остана и без Перишич, докато последната смяна в лицето на Антонио Кандрева не промени абсолютно нищо на терена. Подобна бе ситуацията и с влизането на Патрик Кутроне, който замени Чалханоглу на лявото крило, но беше ясно, че това не е неговото истинско място.
А когато всички на Джузепе Меаца изчакваха съдията Марко Гуида да отсвири край на мача, последва отлично центриране на Весино и чудесна реакция на фантастичния Икарди, който стана истински кошмар за Милан. Решаващият гол тежи и на душата на младия Джанлуиджи Донарума, който прецени лошо полета на топката, а тогава не успя да спре удара на Икарди с глава.
Трябваше да бъде спасител на Милан, а накрая изгуби всичко само за година. Той е Ли Йонгхонг, бивш собственик на клуба от Сан Сиро, който от началото беше съмнителен на всички на Апенините, след като за 740 милиона евро купи клуба от Силвио Берлускони, отскоро собственик на треторазредния Монца.
"Ще върнем Милан във върха на световния футбол", беше неговото първо послание в Миланело. В целия проект влезе с китайското правителство, вложи в подсилвания 230 милиона евро за 11 нови футболиста. Все пак, междувременно китайското правителство му отказа сътрудничество и остана сам, заради което трябваше да вземе заем от 300 милиона евро от американския фонд Елиот. И така направи първата от две скъпи грешки.
Милан не се върна в Шампионската лига (завърши чак шести), наруши правилата на финансовия феърплей и се стигна до там УЕФА да изхвърли клуба с такова реноме от Европа. Но, тук не беше краят на мъките за китаеца. Междувременно изгуби над 500 милиона евро в Милан, а дългът към Елиот не можа да върне и заради вноска от 30 милиона евро трябваше да прехвърли клуба на американците. С това завърши един от най-неуспешните проекти в историята на футбола изобщо, който продължи малко над година.
Елиот след даване на финансови гаранции успя в съда в Лозана да обори наказанието на УЕФА и спаси клуба, който участва в Лига Европа.
Мнозина обвиняват Берлускони, който две години чака за продажбата, твърдейки как търси сериозен инвеститор, а тогава го продаде на Ли, докато други пръсти сочат точно към китаеца, който сега има проблеми и в своята страна, където му е отнет паспорта и не може да минава граница. А ето какво мисли за всичко Паоло, брат на Силвио Берлускони...
"Невероятно звучи, но Ли е изгубил повече от 500 милиона евро заради Милан. Напусна го китайското правителство и остана сам. Така не можеше да води клуб какъвто е Милан. Никога не съм се запознавал с него, въпреки че в началото ми беше много симпатичен и мислехме, че знае какво прави. Все пак, завърши както се завърши. Тук сега е Елиот, чийто хора познавам. Клубът тръгна напред, отборът играе добре и вярваме в Леонардо и Малдини. След всичко което се случи, Милан мина много, много добре", заключи Паоло.
Като един от най-важните мачове през сезона за отбора на Дженаро Гатузо със сигурност е градското дерби на Милано против Интер (събота, 21:45), след което със сигурност ще е по-ясно каква е силата на новия Милан.
На 25 май 1991 година, в последния кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро завърши без голове с Парма. 57 мача и една титла на Италия по-късно, Милан на Сан Сиро посрещна Парма. Низът от 58 мача без загуба беше прекъснат в 58-ата минута, когато Фаустино Асприля заби от пряк свободен удар.
На по-младите поколения е трудно да се обясни какъв статус в Европа е имала италианската Серия А през осемдесетте и деветдесетте години. Що се отнася до държавните първенства, почти никоя друга лига не е съществувала: Серия А е била най-качественото, най-платеното, най-гледаното, най-посетеното, най-бляскавото състезание.
А най-бляскавият клуб в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години е бил Милан - институция от "столицата на модата", която сама по себе си е бляскава - предвождан от тогава спорният бизнесмен Силвио Берлускони. Толкова е бил успешен Милан, и по времето на епохата на Ариго Саки както и по времето на неговия наследник Фабио Капело, че веднъж успял да наниже 58 мача без поражение.
Низът е започнал на 25 май 1991 година, в последния кръг когато миланистите на своя терен завършили 0:0 с Парма. Това е бил последният мач на Саки на пейката: Берлускони го е - след четири успешни сезона през които е спечелил веднъж Серия А, една Купа на Италия, две поредни купи на европейските шампиони (КЕШ), две Супер купи на Европа и две междуконтинентални купи - сменил защото изгубил титлата в борба със Сампдория, па довел Капело.
В 1 кръг на новия сезон, 1 септември, в Милано е гостувал Асколи и паднал с 1:0 с автогол на Паоло Бенети. 33 мача по-късно сезонът е завършен, а Милан имал баланс от 22 победи и 12 равенства, без нито едно поражение, 56 точки, шест повече от Ювентус, който е имал четири загуби и същия брой ремита.
Сезон 1992/93 миланистите започнали извънредно и след "есенния" дял (който приключил на 24 януари) и седемнадесет изиграни кръга имали 31 точки от потенциални 34, "благодарение" на ремита с Торино, Интер и Удинезе (за победа все още са се давали две точки, Серия А е приела трите точки чак в сезон 1994/95).
Истина е, че повечето мачове са печелили с минималния резултат 1:0 (така се е играло в Италия по онова време), но е имало и канонади като във втория кръг в гостуване на Пескара спечелили с 5:4, в среща от 5 кръг в гостуване на Фиорентина се наложили със 7:3, в дербито на 6 кръг на Сан Сиро срещу Лацио с 5:3, а в гостуване на Наполи в 9 кръг с 5:1.
Ремито с Фоджа в 18-ия кръг не е притеснило никого, като още в следващия е бита Пескара с 4:0. Ремито с Аталанта също, защото още в следващия 4:0 със Сампдория. После на 7 март дочакали Фиорентина и победили с 2:0 (Савичевич е бил автор и на двата гола).
В средата на този месец заради концентриране в Шампионската лига (чакал ги много важен мач с Порто, който на 17 март спечелили с 1:0 на Сан Сиро), се стига до драматичен спад в играта на Милан: това се видяло най-добре на 14 март в мача срещу Лацио на Олимпико където са изпуснали преднина от два гола: Папен вкарал в 9-ата минута, а Винтер с автогол в 37-ата покачил на 2:0, на Гаскойн само минута по-късно намалил на 1:2, за да четири минути преди края на срещата Кристияно Бергоди да изравни.
След 58 мача без загуба, дошъл този 21 март 1993 година и 24-ият кръг на Серия А: Милан чакал Парма, отборът срещу когото поредицата започнала, а който в този момент бил в горната част на средата на класирането, на 8 място, с девет победи, шест ремита и осем загуби, 24 спечелени точки. Милан до този момент е изгубил шест точки, а Парма 22, включително и онези две, които й отнел самият Милан на стадион "Енио Тардини" в 7-ия кръг на 25 октомври предишната година.
Все пак, Парма през това време, деветдесетте, не е била клуб за шегуване. Далеч от това. В предходния сезон са спечелили Купата на Италия (в два мача са били по-добри от Ювентус), а този трофей са спечелили отново през 1999 (когато ще вземат и Супер купата на Италия) и 2002 година. Що се отнася до Серия А, за сезона за който говорим ще завърши на трето място, зад Милан и Интернационале, което ще се повтори в сезон 1994/95; най-големият успех ще бъде второ място през 1997 година когато ще имат само две точки по-малко от шампиона Ювентус.
В Европа, Парма е, свободно може да се каже, вършала: в сезона за който става дума е взела Купата на носители на национални купи (във финала на Уембли е била Антверпен с 3:1), както и Супер купата на Европа (играла два мача точно с Милан като първенец на Европа, които спечелила с общ резултат 2:1), 1994 година отново е била на финал в КНК (изгубен на стадион "Паркен" в Копенхаген от Арсенал с 0:1), докато през 1995 и 1999 година печели Купата на УЕФА (първо в два мача срещу Ювентус с общ резултат 2:1, после в един мач против Олимпик от Марсилия с 3:0).
Иначе, любопитно е, че Берлускони е довел Ариго Саки точно заради успеха с Парма: Саки за два сезона в средата на осемдесетте водил този клуб, върнал го в Серия Б, изхвърлил Милан в Купата на Италия и за малко изгубил влизането в Серия А.
Най-голямото оръжие и най-голямата звезда на Парма от 1992 и в следващите четири години, преди да дойде Ернан Креспо, е бил колумбийският национал Фаустино Асприля; него са го купили през лятото от ФК Атлетико Насионал за 10,9 милиона долара, което се оказало абсолютно попадение. Джанфранко Дзола е бил в неговия ранг, но е дошъл чак през лятото на 1993; по-късно тук ще бъдат и Дино Баджо, Джанлуиджи Буфон, Христо Стоичков, Лилиан Тюрам, Фабио Канаваро, Енрико Киеза, Хуан Себастиян Верон, Саво Милошевич и други.
На този 21 март в 24-ия кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро пред 75 572 зрители се надявал на 59-ти пореден мач без поражение. Пръст на съдбата или игра на факторите, които надвишават разума, играла се е 58-ата минута когато след отсъден пряк свободен удар за гостите топката наместил и ритнал Асприля. Останалото е история. Така миланистският низ от 58 мача без загуба е започнат с Парма и с Парма се завършил в 58-ата минута. До края на сезона миланистите ще бъдат победени още веднъж, отново на Сан Сиро, от Ювентус с 1:3, но все пак ще съхранят титлата.
Присъства на пет континента, шейсет държави с над 800 клуба и 110 000 възрастни и млади членове, Интер Клуб съществува в перфектна хармония със 110-те години история на клуба, който днес празнува рожден ден. Интер Клуб направи големи крачки в своите 50 години съществуване чрез наличието на координационен център, роден от желанието на Анджело Морати да събере заедно всички привърженици на "нерадзурите" и с консултацията от Еленио Ерера.
Интернационален по име и същност, всичко е по-близо заедно благодарение на модерната технология. В ерата на социалните мрежи, относително лесно е за привържениците да се съберат заедно, за да гледат своя отбор и да мечтаят да са на Сан Сиро. Още по-добре е наистина да отидат без значение колко далече е.
Такъв е случаят с момчетата от Интер Клуб Вашингтон, които се запознали чрез фейсбук преди да решат да гледат Интер - Беневенто заедно в събота през февруари. Събрани от президента Кристиан, всички те са млади американци с различни корени, но ги събира Интер, който ги накарал да се отправят към Сан Сиро, за да поне веднъж да подкрепят "нерадзурите". Различни истории и различни корени, но всички са събрани заедно от Интер.
Координационният център на Интер Клуб съществува над 50 години. Днес, има над 800 клуба разположени на пет континента и 60 държави и непрекъснато нарастват. Общата сметка на млади и възрастни членове наскоро премина 110 000.
След най-голямата сензация в квалификациите за Световното първенство и елиминацията на италианците отстрана на Швеция, селекционерът на "викингите" проведе лекция за култура и човечност.
Швеция завърши 0:0 срещу Италия на "Сан Сиро" и така остави "адзурите" без Мондиал след 60 години. На мнозина не се допадна деструктивната игра на шведите, но кой ви пита, целта не подбира средствата.
Особено впечатление остави снимка след мача, на която селекционерът Андерсон чисти боклук в съблекалнята, защото дисциплината за него е на първо място.
Оттук и такава педантичност в играта на скандинавците, които италианците не успяха да преодолеят в два мача.
- За мен, всичко това има връзка с уважението. Това е нашата идея, ще се шегуваме междуособно, но не искам който и да е да събира нашия боклук. Това е много важна ценност, която искам всеки от моите играчи да притежава - заяви Андерсон.
.jpg?width=765&height=453)
