Трябваше да бъде спасител на Милан, а накрая изгуби всичко само за година. Той е Ли Йонгхонг, бивш собственик на клуба от Сан Сиро, който от началото беше съмнителен на всички на Апенините, след като за 740 милиона евро купи клуба от Силвио Берлускони, отскоро собственик на треторазредния Монца.
"Ще върнем Милан във върха на световния футбол", беше неговото първо послание в Миланело. В целия проект влезе с китайското правителство, вложи в подсилвания 230 милиона евро за 11 нови футболиста. Все пак, междувременно китайското правителство му отказа сътрудничество и остана сам, заради което трябваше да вземе заем от 300 милиона евро от американския фонд Елиот. И така направи първата от две скъпи грешки.
Милан не се върна в Шампионската лига (завърши чак шести), наруши правилата на финансовия феърплей и се стигна до там УЕФА да изхвърли клуба с такова реноме от Европа. Но, тук не беше краят на мъките за китаеца. Междувременно изгуби над 500 милиона евро в Милан, а дългът към Елиот не можа да върне и заради вноска от 30 милиона евро трябваше да прехвърли клуба на американците. С това завърши един от най-неуспешните проекти в историята на футбола изобщо, който продължи малко над година.
Елиот след даване на финансови гаранции успя в съда в Лозана да обори наказанието на УЕФА и спаси клуба, който участва в Лига Европа.
Мнозина обвиняват Берлускони, който две години чака за продажбата, твърдейки как търси сериозен инвеститор, а тогава го продаде на Ли, докато други пръсти сочат точно към китаеца, който сега има проблеми и в своята страна, където му е отнет паспорта и не може да минава граница. А ето какво мисли за всичко Паоло, брат на Силвио Берлускони...
"Невероятно звучи, но Ли е изгубил повече от 500 милиона евро заради Милан. Напусна го китайското правителство и остана сам. Така не можеше да води клуб какъвто е Милан. Никога не съм се запознавал с него, въпреки че в началото ми беше много симпатичен и мислехме, че знае какво прави. Все пак, завърши както се завърши. Тук сега е Елиот, чийто хора познавам. Клубът тръгна напред, отборът играе добре и вярваме в Леонардо и Малдини. След всичко което се случи, Милан мина много, много добре", заключи Паоло.
Като един от най-важните мачове през сезона за отбора на Дженаро Гатузо със сигурност е градското дерби на Милано против Интер (събота, 21:45), след което със сигурност ще е по-ясно каква е силата на новия Милан.
На 25 май 1991 година, в последния кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро завърши без голове с Парма. 57 мача и една титла на Италия по-късно, Милан на Сан Сиро посрещна Парма. Низът от 58 мача без загуба беше прекъснат в 58-ата минута, когато Фаустино Асприля заби от пряк свободен удар.
На по-младите поколения е трудно да се обясни какъв статус в Европа е имала италианската Серия А през осемдесетте и деветдесетте години. Що се отнася до държавните първенства, почти никоя друга лига не е съществувала: Серия А е била най-качественото, най-платеното, най-гледаното, най-посетеното, най-бляскавото състезание.
А най-бляскавият клуб в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години е бил Милан - институция от "столицата на модата", която сама по себе си е бляскава - предвождан от тогава спорният бизнесмен Силвио Берлускони. Толкова е бил успешен Милан, и по времето на епохата на Ариго Саки както и по времето на неговия наследник Фабио Капело, че веднъж успял да наниже 58 мача без поражение.
Низът е започнал на 25 май 1991 година, в последния кръг когато миланистите на своя терен завършили 0:0 с Парма. Това е бил последният мач на Саки на пейката: Берлускони го е - след четири успешни сезона през които е спечелил веднъж Серия А, една Купа на Италия, две поредни купи на европейските шампиони (КЕШ), две Супер купи на Европа и две междуконтинентални купи - сменил защото изгубил титлата в борба със Сампдория, па довел Капело.
В 1 кръг на новия сезон, 1 септември, в Милано е гостувал Асколи и паднал с 1:0 с автогол на Паоло Бенети. 33 мача по-късно сезонът е завършен, а Милан имал баланс от 22 победи и 12 равенства, без нито едно поражение, 56 точки, шест повече от Ювентус, който е имал четири загуби и същия брой ремита.
Сезон 1992/93 миланистите започнали извънредно и след "есенния" дял (който приключил на 24 януари) и седемнадесет изиграни кръга имали 31 точки от потенциални 34, "благодарение" на ремита с Торино, Интер и Удинезе (за победа все още са се давали две точки, Серия А е приела трите точки чак в сезон 1994/95).
Истина е, че повечето мачове са печелили с минималния резултат 1:0 (така се е играло в Италия по онова време), но е имало и канонади като във втория кръг в гостуване на Пескара спечелили с 5:4, в среща от 5 кръг в гостуване на Фиорентина се наложили със 7:3, в дербито на 6 кръг на Сан Сиро срещу Лацио с 5:3, а в гостуване на Наполи в 9 кръг с 5:1.
Ремито с Фоджа в 18-ия кръг не е притеснило никого, като още в следващия е бита Пескара с 4:0. Ремито с Аталанта също, защото още в следващия 4:0 със Сампдория. После на 7 март дочакали Фиорентина и победили с 2:0 (Савичевич е бил автор и на двата гола).
В средата на този месец заради концентриране в Шампионската лига (чакал ги много важен мач с Порто, който на 17 март спечелили с 1:0 на Сан Сиро), се стига до драматичен спад в играта на Милан: това се видяло най-добре на 14 март в мача срещу Лацио на Олимпико където са изпуснали преднина от два гола: Папен вкарал в 9-ата минута, а Винтер с автогол в 37-ата покачил на 2:0, на Гаскойн само минута по-късно намалил на 1:2, за да четири минути преди края на срещата Кристияно Бергоди да изравни.
След 58 мача без загуба, дошъл този 21 март 1993 година и 24-ият кръг на Серия А: Милан чакал Парма, отборът срещу когото поредицата започнала, а който в този момент бил в горната част на средата на класирането, на 8 място, с девет победи, шест ремита и осем загуби, 24 спечелени точки. Милан до този момент е изгубил шест точки, а Парма 22, включително и онези две, които й отнел самият Милан на стадион "Енио Тардини" в 7-ия кръг на 25 октомври предишната година.
Все пак, Парма през това време, деветдесетте, не е била клуб за шегуване. Далеч от това. В предходния сезон са спечелили Купата на Италия (в два мача са били по-добри от Ювентус), а този трофей са спечелили отново през 1999 (когато ще вземат и Супер купата на Италия) и 2002 година. Що се отнася до Серия А, за сезона за който говорим ще завърши на трето място, зад Милан и Интернационале, което ще се повтори в сезон 1994/95; най-големият успех ще бъде второ място през 1997 година когато ще имат само две точки по-малко от шампиона Ювентус.
В Европа, Парма е, свободно може да се каже, вършала: в сезона за който става дума е взела Купата на носители на национални купи (във финала на Уембли е била Антверпен с 3:1), както и Супер купата на Европа (играла два мача точно с Милан като първенец на Европа, които спечелила с общ резултат 2:1), 1994 година отново е била на финал в КНК (изгубен на стадион "Паркен" в Копенхаген от Арсенал с 0:1), докато през 1995 и 1999 година печели Купата на УЕФА (първо в два мача срещу Ювентус с общ резултат 2:1, после в един мач против Олимпик от Марсилия с 3:0).
Иначе, любопитно е, че Берлускони е довел Ариго Саки точно заради успеха с Парма: Саки за два сезона в средата на осемдесетте водил този клуб, върнал го в Серия Б, изхвърлил Милан в Купата на Италия и за малко изгубил влизането в Серия А.
Най-голямото оръжие и най-голямата звезда на Парма от 1992 и в следващите четири години, преди да дойде Ернан Креспо, е бил колумбийският национал Фаустино Асприля; него са го купили през лятото от ФК Атлетико Насионал за 10,9 милиона долара, което се оказало абсолютно попадение. Джанфранко Дзола е бил в неговия ранг, но е дошъл чак през лятото на 1993; по-късно тук ще бъдат и Дино Баджо, Джанлуиджи Буфон, Христо Стоичков, Лилиан Тюрам, Фабио Канаваро, Енрико Киеза, Хуан Себастиян Верон, Саво Милошевич и други.
На този 21 март в 24-ия кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро пред 75 572 зрители се надявал на 59-ти пореден мач без поражение. Пръст на съдбата или игра на факторите, които надвишават разума, играла се е 58-ата минута когато след отсъден пряк свободен удар за гостите топката наместил и ритнал Асприля. Останалото е история. Така миланистският низ от 58 мача без загуба е започнат с Парма и с Парма се завършил в 58-ата минута. До края на сезона миланистите ще бъдат победени още веднъж, отново на Сан Сиро, от Ювентус с 1:3, но все пак ще съхранят титлата.
Милан се надигна с Дженаро Гатузо през последните седмици. "Росонерите" опитват да се върнат в борбата за класиране в Шампионската лига и това значително поправи настроението в Миланело, но днешните писания на медиите ще предизвикат бръчки по челата на играчите и останалите работещи в клуба. "Кориере дела Сера" твърди, че собственикът на клуба, спорният китайски бизнесмен Йонгхонг Ли, със сигурност е банкрутирал.
Същият източник съобщава, че неговото имущество ще бъде разпродадено в Таобао, китайска версия на иБей.
Това със сигурност не е първият път в който се поставя питане за платежоспособността на собственика на Милан, но последните новини сочат, че ситуацията е станала доста сериозна, така че Ли буквално е банкрутирал. Една от неговите по-малки компании - Зухай Зонгфу, на стойност 60 000 000 евро, с решение на съда, се продава онлайн, с наддаване, за да банките Джангсу и Кантон да вземат своите заеми. Също така, "Кориере дела Сера" твърди, че преди няколко дни китайската регулаторна комисия за ценни книжа обявила начало на разследване за непозволени дейности по скриване на банкрут отстрана на компанията на Ли.
Припомняме, Йонгхонг Ли купи Милан от Силвио Берлускони за 740 000 000 евро, но с помощта на разни фондове, защото нямаше достатъчно капитал. Сега се спекулира, че той е вложил едва 100 000 000 евро свои пари, а останалото е взел като заем и сега няма възможност да върне дълговете, заради което е застрашено бъдещето на Милан, който също може да попадне в някоя от страниците за онлайн търговия?!
В края на текста "Кориере дела Сера" пише за три възможности и поставя въпрос: кой е всъщност Йонгхонг Ли: - Дали наистина става въпрос за богат човек, толкова богат, че да е скрил своето истинско богатство и заради разни (може и политически) причини не иска да го покаже? - Дали е само обикновен митоманияк, който е измамил всички около себе си? - Или може би става дума за човек, който е влязъл в нещо което е твърде голям залък за него, а тогава е използвал пари за които не е имал покритие и гаранции?
Футболен клуб Милан спада между големите не само на ниво Италия и Европа, а в целия свят, но този гигант днес преживява може би най-тежките моменти от основаването.
Всичко започнало когато Силвио Берлускони, дългогодишен собственик на "росонерите", решил да продаде клуба на Йонгхонг Ли за 828 милиона долара.
Но, вместо изпълняването на амбициите на привържениците и завръщане в самия връх на италианския и европейския футбол, китайският "мултимилионер" донесе на клуба неизвестно бъдеще.
В какво е проблемът?
За да стигне до средства за купуване на клуба и формиране на състав за следващия сезон, Ли е взел заем от фонда "Елиът Мениджмънт", който е познат по това, че откупува дългове на компании и държави, които пропадат (например Перу, Аржентина...).
Ли от този фонд е взел заем от 300 милиона евро, с намерение 180 да използва за довършване на покупката, а останалите 120 за купуване на футболисти.
Идеята на китайския... милионер? е била с парите, които трябвало да влязат в клуба от Шампионска лига да плати на този фонд. Милан в момента играе повече от лошо (след 13 изиграни кръга има 11 точки по-малко и мач повече от Рома на четвъртото място, съответно същият брой мачове и 12 точки по-малко от Ювентус, който заема трето място в табелата), трудно е да се повярва, че ще успее в продължението на сезона да се домогне до четвърто място и възможност да се пребори за класиране в най-елитния европейски турнир, което означава че Ли няма да има от какво да върне заема до октомври 2018, докато има срок.
Допълнителен проблем е и лихвата, заради която общият дълг може да нарасне на 350 милиона евро.
AC Milan could be booted out of European competition amid reports new Chinese owner Yonghong Li 'does not own ... - The Sun https://t.co/oBulS2ihaP
А тогава към цялата ситуация се добави и удар, който може много лесно да означава и последен пирон в ковчега на надеждите на привържениците на Милан да съществува шанс клубът в идния период да се оживи.
След списъка на Форбс за най-богатите 400 човека в Китай мнозина са се запитали как в него го няма Ли, който е смятан за един от най-богатите хора в Китай. Истината бързо излязла на светло, след като се изяснило, че Ли всъщност не е собственик на рудник, както се представил пред старите управници на Милан, а неговото лично богатство е много по-малко от онова в което всички вярвали, както и че никога не е бил част от списъка на най-богатите хора в Китай. За да бъде още по-лошо, в последните две години рудниците, които Ли е "присвоил" в преговорите с Милан и управителите на Серия А са сменили собственици, и то чак четири пъти - нито веднъж неговото име не е споменато в документите! А като черешка на тортата дошла информацията от Китай, която оставила управителите на УЕФА в чудо. Когато разпитали фирмите, които Ли е споменавал като свои сътрудници за него, излязло, че всъщност, в Китай никой не го познава!
Това накарало ръководителите на УЕФА да "разлистят" документите на Милан и финансовия план с който новата управа опитала да оправдае похарчените 200 милиона евро в изминалия трансферен прозорец (само ПСЖ и Манчестър Сити са пред него). Концепцията в най-голямата си част се свежда на "план за класиране в Шампионската лига", президентът Александър Чеферин и водещите хора в УЕФА разглеждат възможността да изхвърлят Милан от евротурнирите заради нарушаване на финансовия феърплей.
Но, това за "росонерите" би могло да бъде най-малкият проблем, тъй като се поставя въпрос какво ще стане с клуба, ако се докаже - а както пише "Ню Йорк Таймс", не е невъзможно - зад купуването на Милан да стоят някакви "мръсни игри".
Китайското правителство, след икономическата криза, която започнала да хапе икономиката на най-многолюдната държава в света, започнало да разследва къде отиват парите, така че много китайски милиардери трябвало да оправдават своите работи и причини за изнасяне на пари от Китай. Ли по такъв начин е купил Милан, а документите са прегледани, за да бъде установено, освен това, че рудниците за които нито китайските власти нито другите минни компании не са чули дотогава не принадлежат на Ли, а две от четири промени на собствеността в последните две години са направени без никакви финансови компенсации, така че и китайските власти са започнали разследване срещу този "бизнесмен".
I really try not to speculate without knowing all the facts, but I’m concerned- rather than finding a financial institution to refinance debt would be great if Milan had a well known & very wealthy owner
Какво ще стане с Милан? Трудно е да се каже. Съществува възможност американският фонд да го откупи на цената на сделката, което би могло да означава и край на съществуването на този гигант, тъй като на този фонд най-важното ще му е да си върне изгубените пари, докато съдбата на клуба отива на втори план.
Втора възможност е внезапно да се окаже, че всичко е било само "грешка в превода", а Ли да продължи да ръководи клуба.
Трета, и в този момент най-ясна, Ли накрая да продаде клуба на някой, който ще бъде готов да плати и на него, и на американския фонд, а след това от нулата да започне завръщането на един от най-популярните отбори в света в елита.
Което може би е и най-доброто. Защото, в противен случай, изглежда, че е въпрос на момент, когато Милан ще престане да съществува.
Суровата реалност е такава, че по друг начин и не можеше. Преди няколко седмици Милан клекна пред ударите на "китайските вълни", така десетилетия на чиста традиция бяха архивирани.
Адриано Галиани вече го няма, дон Силвио Берлускони е само маргинална фигура. Сега китайски консорциум, събран от пребогати инвеститори от Далечния изток, дърпа всички конци и подготвя големи планове за завръщане на росонерите на пътя на старата слава. А за това в клуба ще бъдат напомпани огромни пари, докато желанието на китайските собственици е по примера на Интер и известния капитан Хавиер Санети в управата да има някои легендарни имена.
Китайците са потърсили контакт със своя вечен капитан, Паоло Малдини и му предложили фотьойл в самия връх. Но, човекът който градеше династия цели две десетилетия е казал категорично "НЕ" и тръшнал слушалката. Всичко това разкрива самият той в много интересен разговор пред италианския Скай.
"Да се върна в такъв клуб? Не, при никакви условия. Аз съм взел своето решение отдавна и смятам, че то е премислено. Говорихме, миналият месец те завършиха работата, а аз продължавам да се съмнявам. Отказах предложението и не искам да бъда свързван", заяви известният капитан и един от най-добрите защитници в света за всички времена.
Както сам казва, неговото сърце винаги ще бие за Милан, но го е обзела голяма тъга заради края на ефектна, а накрая и тъжна ера на дон Силвио.
"Искрено се надявам, че Милан ще се издигне на отредено ниво, че ще постави някакви приемливи стандарти. Имах щастието да мога да кажа своето мнение, без да трябва да съм свързан с една идея, която напълно би ме разстроила."
Малдини все пак не отхвърля възможността да греши, че има такова мнение за новия Милан.
"Може би греша, може би съм прав... Но, искрено смятам, че независимостта и свободата е най-важното и от това не отстъпвам."
През последните дни много се говори за плановете на Франческо Тоти да (не) отиде в пенсия след края на сезона, след който го чака директорски фотьойл в Рома.
"Вижте, Ювентус не можа да намери място за Алесандро Дел Пиеро, докато пенсията на Тоти беше обявена тази седмица от страна на клуба. Питам се, дали клубните легенди са проблем за директорите? Очевидно сме твърде големи в този смисъл. Защото когато кариерата се приключва плановете на клуба и играча трябва да съвпадат. Аз съм бил титуляр до края на кариерата, а тогава реших, че повече не искам да съм протагонист."
Малдини казва, че играчът трябва във всеки момент да бъде готов да се прости с футбола.
"Не можеш да играеш безкрайно. Никога не съм приемал да съм играч, който седи на пейката, това се случи само веднъж, под ръководството на Карло Анчелоти. Влязох в игра през второто полувреме, но си спомням, че мразех това усещане, че разбрах, че не мога да бъда играч, който не е нужен. Защото уважавам всичко което съм направил за Милан."
Накрая, малко и за Ювентус и все по-близкото класиране за финала на Шампионската лига, със само два допуснати гола. Което напомня на журналистите на Скай за страховития Милан от деветдесетте години на миналия век.
"Искрено, бих избрал отбраната с която аз играех пред тази в Ювентус. Не защото са мои приятели. Да бъде ясно, много уважавам играчите на Ювентус, но моите съотборници бяха дар от небето за Милан през всички тези години. Трудно е да се сравни тази и ерата от моите времена. Няма съмнение, Джиджи Буфон е най-големият вратар на всички времена, защото оцелява толкова дълго и още е пред останалите. Ювентус сега има най-добрата защита в Европа. Както някога Милан, Ювентус сега полага най-много надежди в италианските защитници, което създава разликата."
.jpg?width=765&height=453)
