В изчакване на продължението на сезона в първенствата на Европа, да си припомним, че Цървена звезда в момента е вторият най-добър домакин на Стария континент с поредица от 54 мача без поражение на стадион "Райко Митич". По-успешен от сръбския шампион е единствено Ливърпул, който е в серия от 55 мача с положителен изход на известния "Анфийлд".
Прекъсването на шампионата заради извънредното положение и пандемията корона вирус завари сръбския първенец след 54-ия положителен резултат у дома. С отлична игра и то пред празни трибуни белградският колос с голове на Томане, Желько Гаврич и Мирко Иванич победи Напредак от Крушевац с 3:0. Така беше продължена непобедимата серия започната на 30 април 2017 година с триумфа над Войводина с 2:0. В серията, която продължава са записани 50 победи и само четири равенства с голова разлика 152:22! В актуалния низ Цървена звезда не е допуснала гол на Маракана в чак 31 срещи, а рядкост е, че нито един клуб не е успял да постигне повече от гол в 90 минути!
Цървена звезда с реми в дерби №162 завърши серия от 18 поредни победи на стадион "Райко Митич", която започна на 9 март 2019 година с триумфа над Земун с 4:0. През този сезон Звезда до дербито имаше 11 поредни успеха на Маракана, а в актуалната серия головата разлика е 49:8! През този сезон Звезда в 13 мача като домакин е записала 12 победи и реми!
Ливърпул е в серия от 55 поредни мача на свой терен без поражение. Чак 45 победи и 10 ремита в серията, започната с равенството със Саутхемптън (0:0) на 7 май 2017 година, с голова разлика 151:32. Отборът на Юрген Клоп е в серия от 22 поредни триумфа във Висшата лига на "Анфийлд". От 9 февруари 2019 година когато победиха Борнемут с 3:0, до крехкия триумф с 2:1 отново срещу Борнемут на 7 март 2020 с голова разлика 70:15!
Така Ливърпул и Цървена звезда останаха сами в надпреварата за най-добър домакин, като остава въпросът дали сръбският отбор ще има повече от два шампионатни дуела у дома. До края на 30-ия кръг Цървена звезда посреща Радник в 28-ия и Пролетер в 30-и кръг.
До средата на февруари и Залцбург беше в надпреварата с Ливърпул и Звезда. Междувременно, с поражението от ЛАСК (2:3) прекъсна серията от 53 поредни мача на домашен терен с положителен изход. Серията започна на 3 декември 2016 с победата над Алтах, а завърши на 14 февруари 2020. НЕПОБЕДИМИ У ДОМА
Цървена звезда не успя да короняса по-добрата игра в дербито, но остана в серия от 53 шампионатни мача на стадион "Райко Митич" с положителен резултат, което е вторият най-дълъг низ в Европа в този момент, веднага след Ливърпул, който е в серия от 54 срещи на "Анфийлд" без загуба.
Сръбският отбор е непобедим на свой терен от 30 април 2017 година, когато триумфира над Войводина с 2:0, а в серията, която продължава е записал 49 победи и само четири ремита с голова разлика 149:22! В актуалния низ Цървена звезда не е получила гол на Маракана в чак 30 срещи, а е рядкост, че нито един клуб не е успял да постигне повече от гол в 90 минути!
Цървена звезда с ремито в 162-ото дерби завърши серията от 18 поредни победи на стадион "Райко Митич", която започна на 9 март 2019 година с триумфа над Земун с 4:0. През този сезон Звезда до дербито имаше 11 поредни триумфа на Маракана, а в актуалната серия головата разлика е 46:8!
Ливърпул е в серия от 54 поредни мача на свой терен без поражение. Чак 44 победи и 10 ремита в серията, започната с равенството против Саутхемптън (0:0) на 7 май 2017 година, с голова разлика 149:31. Отборът на Юрген Клоп се намира в серия от 21 поредни триумфа във Висшата лига на "Анфийлд". От 9 февруари 2019 година когато победиха Борнемут с 3:0, па до измъчената победа с 3:2 над Уест Хем на 24 февруари 2020 с голова разлика 68:14! "Червените" със загуба през този уикенд завършиха серия от 44 поредни мача в които не усетиха горчивината на поражението във Висшата лига.
Залцбург започна слабо пролетния дял и с поражението от ЛАСК (2:3) прекъсна серията от 53 поредни мача на домашен терен с положителен изход. Серията започна на 3 декември 2016 с победа над Алтах, а завърши със загубата на 14 февруари 2020. НЕПОБЕДИМИ У ДОМА
След червено-белите останаха още три отбора, които през този сезон нямат поражение, а в списъка са Макаби от Тел Авив, ПАОК и Слован от Братислава.
Дълго в Италия удържаше Ювентус, а машинарията от Торино след загубата от Дженоа отпадна от класацията на отборите в Европа, които в шампионата през този сезон нямат поражение.
Най-дълга серия има Цървена звезда с 53 мача, а избраниците на Владан Милойевич на Банйица празнуваха за 24-и път със само три равенства.
Останаха още три отбора, които газят в националните шампионати, а във върха е Макаби от Тел Авив, който от пейката предвожда сръбският специалист Владимир Ивич, а на вратата е националът на западната съседка Предраг Райкович.
Заслуги за поредицата на солунския ПАОК имаше нападателят Александър Прийович, който беше продаден на Ал Итихад. Квартетът се довършва от Слован от Братислава в Словакия, а новият-стар шампион продължи да редува победи и на старта на плейофите. Останаха около два месеца до края на сезона и планът на Звезда е да увеличи абсолютния рекорд в Сърбия и да стигне до 63 мача без поражение, а ако успее в това ще изпревари Селтик, Байерн и Милан във вечното класиране в света.
Впечатляващият списък със съперници против които Цървена звезда остана непобедена в последните два сезона на европейската сцена във вторник се обогати с още едно име.
Мачът с Наполи е общо 25-ти за червено-белите в последните 15 месеца когато става дума за турнири на УЕФА, съответно 22-ри в който шампионът на Сърбия не е загубил на международната сцена.
Загуба във всеки осми мач средно през последните два сезона е постижение с което червено-белите могат да се похвалят, че са в самия европейски връх.
Пред четата на Владан Милойевич, ако се вземат предвид само клубовете, които са участвали в турнирите на УЕФА в последните два сезона и са изиграли двуцифрен брой мачове, само Аталанта (една загуба в 14 мача), Барселона (един неуспех в 11 мача) и Ред Бул Залцбург (2 загуби в 20 дуела), докато зад Цървена звезда са десетина клуба от футболния крем на Стария континент като Атлетико от Мадрид (2/15), Реал (2/14), Байерн (2/13), Ювентус (2/11)...
Низът феноменални резултати на отбора от Лютице Богдан започна на 29 юни 2017 година с победата над Флориана (3:0) и до днес има резултат от 11 триумфа, 11 ремита и три поражения.
Единствените отбори, които са успели да надвият червено-белите в предходните два сезона в Европа са Краснодар (3:2), Арсенал (1:0) и ЦСКА (1:0), па с право може да се каже, че белградският клуб отново блести като в епохата на най-сияйните дни.
На 25 май 1991 година, в последния кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро завърши без голове с Парма. 57 мача и една титла на Италия по-късно, Милан на Сан Сиро посрещна Парма. Низът от 58 мача без загуба беше прекъснат в 58-ата минута, когато Фаустино Асприля заби от пряк свободен удар.
На по-младите поколения е трудно да се обясни какъв статус в Европа е имала италианската Серия А през осемдесетте и деветдесетте години. Що се отнася до държавните първенства, почти никоя друга лига не е съществувала: Серия А е била най-качественото, най-платеното, най-гледаното, най-посетеното, най-бляскавото състезание.
А най-бляскавият клуб в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години е бил Милан - институция от "столицата на модата", която сама по себе си е бляскава - предвождан от тогава спорният бизнесмен Силвио Берлускони. Толкова е бил успешен Милан, и по времето на епохата на Ариго Саки както и по времето на неговия наследник Фабио Капело, че веднъж успял да наниже 58 мача без поражение.
Низът е започнал на 25 май 1991 година, в последния кръг когато миланистите на своя терен завършили 0:0 с Парма. Това е бил последният мач на Саки на пейката: Берлускони го е - след четири успешни сезона през които е спечелил веднъж Серия А, една Купа на Италия, две поредни купи на европейските шампиони (КЕШ), две Супер купи на Европа и две междуконтинентални купи - сменил защото изгубил титлата в борба със Сампдория, па довел Капело.
В 1 кръг на новия сезон, 1 септември, в Милано е гостувал Асколи и паднал с 1:0 с автогол на Паоло Бенети. 33 мача по-късно сезонът е завършен, а Милан имал баланс от 22 победи и 12 равенства, без нито едно поражение, 56 точки, шест повече от Ювентус, който е имал четири загуби и същия брой ремита.
Сезон 1992/93 миланистите започнали извънредно и след "есенния" дял (който приключил на 24 януари) и седемнадесет изиграни кръга имали 31 точки от потенциални 34, "благодарение" на ремита с Торино, Интер и Удинезе (за победа все още са се давали две точки, Серия А е приела трите точки чак в сезон 1994/95).
Истина е, че повечето мачове са печелили с минималния резултат 1:0 (така се е играло в Италия по онова време), но е имало и канонади като във втория кръг в гостуване на Пескара спечелили с 5:4, в среща от 5 кръг в гостуване на Фиорентина се наложили със 7:3, в дербито на 6 кръг на Сан Сиро срещу Лацио с 5:3, а в гостуване на Наполи в 9 кръг с 5:1.
Ремито с Фоджа в 18-ия кръг не е притеснило никого, като още в следващия е бита Пескара с 4:0. Ремито с Аталанта също, защото още в следващия 4:0 със Сампдория. После на 7 март дочакали Фиорентина и победили с 2:0 (Савичевич е бил автор и на двата гола).
В средата на този месец заради концентриране в Шампионската лига (чакал ги много важен мач с Порто, който на 17 март спечелили с 1:0 на Сан Сиро), се стига до драматичен спад в играта на Милан: това се видяло най-добре на 14 март в мача срещу Лацио на Олимпико където са изпуснали преднина от два гола: Папен вкарал в 9-ата минута, а Винтер с автогол в 37-ата покачил на 2:0, на Гаскойн само минута по-късно намалил на 1:2, за да четири минути преди края на срещата Кристияно Бергоди да изравни.
След 58 мача без загуба, дошъл този 21 март 1993 година и 24-ият кръг на Серия А: Милан чакал Парма, отборът срещу когото поредицата започнала, а който в този момент бил в горната част на средата на класирането, на 8 място, с девет победи, шест ремита и осем загуби, 24 спечелени точки. Милан до този момент е изгубил шест точки, а Парма 22, включително и онези две, които й отнел самият Милан на стадион "Енио Тардини" в 7-ия кръг на 25 октомври предишната година.
Все пак, Парма през това време, деветдесетте, не е била клуб за шегуване. Далеч от това. В предходния сезон са спечелили Купата на Италия (в два мача са били по-добри от Ювентус), а този трофей са спечелили отново през 1999 (когато ще вземат и Супер купата на Италия) и 2002 година. Що се отнася до Серия А, за сезона за който говорим ще завърши на трето място, зад Милан и Интернационале, което ще се повтори в сезон 1994/95; най-големият успех ще бъде второ място през 1997 година когато ще имат само две точки по-малко от шампиона Ювентус.
В Европа, Парма е, свободно може да се каже, вършала: в сезона за който става дума е взела Купата на носители на национални купи (във финала на Уембли е била Антверпен с 3:1), както и Супер купата на Европа (играла два мача точно с Милан като първенец на Европа, които спечелила с общ резултат 2:1), 1994 година отново е била на финал в КНК (изгубен на стадион "Паркен" в Копенхаген от Арсенал с 0:1), докато през 1995 и 1999 година печели Купата на УЕФА (първо в два мача срещу Ювентус с общ резултат 2:1, после в един мач против Олимпик от Марсилия с 3:0).
Иначе, любопитно е, че Берлускони е довел Ариго Саки точно заради успеха с Парма: Саки за два сезона в средата на осемдесетте водил този клуб, върнал го в Серия Б, изхвърлил Милан в Купата на Италия и за малко изгубил влизането в Серия А.
Най-голямото оръжие и най-голямата звезда на Парма от 1992 и в следващите четири години, преди да дойде Ернан Креспо, е бил колумбийският национал Фаустино Асприля; него са го купили през лятото от ФК Атлетико Насионал за 10,9 милиона долара, което се оказало абсолютно попадение. Джанфранко Дзола е бил в неговия ранг, но е дошъл чак през лятото на 1993; по-късно тук ще бъдат и Дино Баджо, Джанлуиджи Буфон, Христо Стоичков, Лилиан Тюрам, Фабио Канаваро, Енрико Киеза, Хуан Себастиян Верон, Саво Милошевич и други.
На този 21 март в 24-ия кръг на Серия А, Милан на Сан Сиро пред 75 572 зрители се надявал на 59-ти пореден мач без поражение. Пръст на съдбата или игра на факторите, които надвишават разума, играла се е 58-ата минута когато след отсъден пряк свободен удар за гостите топката наместил и ритнал Асприля. Останалото е история. Така миланистският низ от 58 мача без загуба е започнат с Парма и с Парма се завършил в 58-ата минута. До края на сезона миланистите ще бъдат победени още веднъж, отново на Сан Сиро, от Ювентус с 1:3, но все пак ще съхранят титлата.
Никой никога като Реал! Това което прави Зинедин Зидан на пейката на кралския клуб е чудо. Не само че печели трофеи, но и премества границите, в реванша от 1/8-финалите на Купата на Краля срещу Севиля изведе отбора си до 40 поредни мача без загуби и постави нов рекорд в испанския футбол.
По този начин - с гол на Карим Бензема в третата минута от добавеното време за 3:3 - мадридчани подобриха постижението на Барселона от миналия сезон, когато под диригентската палка на Луис Енрике направи 39 мача без поражение във всички турнири. Низът на Реал започна от неуспеха в гостуването на Волфсбург в 1/4-финалите на Шампионската лига на 6 април миналата година (0:2) и оттогава до вчера славният клуб победи 30 пъти и 10 мача завърши наравно, печелейки Шампионската лига, Суперкупата на Европа и титлата световен шампион.
По този начин, Реал изравни постижението на Нотингам Форест от 40 поредни мача без загуба от 1978 година, а следващата му задача е да настигне Милан, който през сезон 1991/92 г има серия от 42 двубоя без поражение.
В това отношение недостижим остава рекордът на Стяуа от периода 1986 до 1989 г, когато великанът от Букурещ направи фантастична серия от 106 мача без загуба.
Интересно, в рекордния си поход Реал (Мадрид) има процент успеваемост 77,5% и по този показател е на шесто място във вечното класиране с най-добри успехи в серия без поражение. Първи по този показател е, вярвате или не - Цървена звезда!
И то онова поколение, което под ръководството на Славолюб Муслин от 3 ноември 1999 г до 26 юни 2000 г направиха 35 победи от 37 мача (94,59%) и по това няма равно в Европа. Под палката на сегашния национален селекционер на Сърбия (да припомним, че той тренира и Зинедин Зидан в Бордо) оформи отбор, в който играха Деян Илич, Миленко Ачимович, Александър Кочич, Бранко Бошкович, Горан Буньевчевич, Горан Друлич, Михайло Пянович, печелейки дубъл. Чудесната серия от успехи беше прекъсната на 2 август 2000 г от Торпедо от Кутаиси в квалификациите за Шампионската лига (0:2).
Втори в това класиране е Олимпиакос - от 29 октомври 1972 до 17 юни 1973 година клубът от Пирея печели 32 от 36 мача в които не познава поражение (88,89%).
