Загубеният статут на легенда е достатъчно наказание за предателя Ван Перси

Не трябва ли футболните привърженици да пораснат и да спрат с масивните протести всеки път, когато играч се премести във вражески клуб? Не сме ли всички ние лицемерни да критикуваме остро футболистите, които се местят заради личен интерес, когато повечето от нас правят същото в своята кариера?

Донякъде да. Трансферът на Робин Ван Перси в Манчестър Юнайтед през лятото демонстрира, че връзката между клубове, привърженици и играчи е много смесена, за да се правят прости отсъждания.

Историята започна, когато Арсен Венгер привлече талантливия, но проблемен холандски младеж от Фейенорд през май 2004 г – мечтан трансфер за Ван Перси, който бързо започна да тренира до гигантите от Непобедимия отбор, като Тиери Анри, Денис Бергкамп и Робер Пирес.

Пет месеца по-късно и възможностите на 21-годишния тогава нападател станаха очевидни за всички на „Хайбъри“, когато той вкара в последната минута, за да спаси отбора от унизителна домакинска загуба от Саутхемптън.

Роди се звезда!

Нещо такова.

Контузии помрачиха престоя на Робин в клуба. Само в два от осем сезона той изигра повече от 20 шампионатни мача. До 2010/11 г той не успя да вкара повече от 20 гола за сезон (във всички надпревари).

Мениджърът и феновете запазиха вярата си в него, същите фенове, които скандираха мощно името му през миналия сезон, след като най-сетне се освободи от проблемите с контузии.

Обичта на „артилеристите“, която обгради Робин през повечето от последните два сезона беше наслада за него и засили драмата около „ще остане ли или не“, докато договорът му изтичаше. Той, съветниците му и семейството му рисуваха картината на човек, който е амбициозен, но и дълбоко влюбен в клуба си.

„Винаги ще бъда артилерист“, каза той с усмивка, докато получаваше наградата Футболист на годината от журналистите, пишещи за футбол, миналия май. Ранен знак за неговото желание да поддържа емоционална връзка с привържениците, докато си осигури път в друга посока.

Постоянните изявления на Робин за любов към клуба бяха повтаряни като ехо от семейството му. Неговата съпруга използваше Туитър, за да отхвърли слуховете за негово напускане. „Моля ви не вярвайте на нищо“, умоляваше тя феновете на Арсенал.

„Арсенал вярваше в Робин, когато беше млад и беше смятан за бунтовник“, каза тя пред пресата през май. „Харесва ми това, че в Арсенал всички го уважават. На тренировъчното игрище, на стадиона, съотборниците му, феновете. Всички идват при мен да ми кажат колко са щастливи с него“.

Ако това не беше достатъчно, включи се и майката на Ван Перси. „Арсенал е хубав клуб. Аз искрено чувствам, че феновете и хората в клуба наистина го обичат. Това струва много“, заяви тя през май.

Жените около него даваха знаци, че Робин може да остане, а той самият добавяше, споделяйки как 91-годишният му дядо е бил допуснат до терена след мач, като пример за връзката на семейството му с клуба.

Всички ние знаем как завърши историята. Само седмици по-късно Робин пусна отворено писмо до привържениците на Арсенал, в което споменаваше „уважение и лоялност към клуба“, докато в същото време забързваше напускането на Северен Лондон право в обятията на един от най-яростните врагове.

Може би противоречието не трябваше да ни изненада. Колкото и налудничаво да звучи Робин искаше да остане обичан от привържениците на Арсенал, но и да използва шанс да играе за Манчестър Юнайтед. Това е мъж, който позира гордо със съпругата и децата си, но не може да устои да купонясва с жени със съмнителен морал, докато е далеч от дома с холандския национален отбор.

Той иска глазурата на тортата му да остане непокътната, а в същото време да се наслади изцяло на пълнежа й.

Както и самият Робин разбра, не може да имаш и двете – поне не и във футболния свят. Повечето хора в играта разбират, че не можеш да го постигнеш с уважение от поведението на публиката.

Ако привържениците ще са толкова отдадени и грижовни към футболистите, като верните поддръжници на Вила към Стилиян Петров, да дадем един чудесен пример, то тогава те ще са много недоволни, когато футболист ги излъже и се хвърли в кревата на врага.

Може да изглежда ирационална и детинска, но такава е природата на поддържане на футболен отбор. Да се хвърлиш на влака във вторничната вечер, за да се напиеш с приятели, докато подкрепяш 11 мъже ритащи топка също е ирационално и детинско, но играта щеше да е доста тъпа, ако хиляди от нас предпочитаха по-“рационалната“ възможност за вечер с гледане на филм и вечеря за десетачка от някоя промоция.

Робин, ще получи грубо отношение от нас в предстоящия мач. Лично аз планирам да се въздържа от такова поведение. Той вече плати цената, в ума ми.

Той искаше да е легенда на Арсенал и на Манчестър Юнайтед, но загуби напълно правото си да бъде значим за първия си отбор. Той направи своето решение и не е добре дошъл обратно. Енергията похабена да бъдем язвителни към него е по-добре да бъде отдадена на това да сме единни и да подкрепяме нашия прекрасен клуб и момчетата на терена, които (все още) не са ни напуснали.

Освен това вече съм и твърде възрастен за всичките крясъци и жлъч. Голям срам е, че Ван Перси толкова лесно изпусна потенциала да е легенда на Арсенал, за да докаже, че е проблемно хлапе беглец. Така се случи и нека така да бъде.

Робин, аз не съм ти ядосан – просто съм разочарован.

Фен на Арсенал.

Венгер: Ще вземем Купата на Лигата, но предпочитаме Шампионската или Висшата лига

Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер призна, че ще е доволен отбора да спечели който и да е трофей, но предпочита този във Висшата лига, след като неговите възпитаници победиха Уигън на 1/4-финал за Купата на Лигата. Автогол на Антолин Алкарас даде аванс на лондончани преди Никлас Бендтнер да добави втори към края на срещата, за да класира отбора за полуфиналите в турнира.

"Привържениците винаги искат повече и това е напълно нормално, но ние играем 14 поредни години в Шампионската лига и много хора ще са щастливи с този трофей. Не сме напълно щастливи, феновете искат повече и мога да приема това. Искаме да ги радваме колкото се може повече. Големите отличия са в Шампионската лига и първенството, но ако можем ще спечелим и тази купа. Искаме да печелим трофеи и винаги да сме на върха и се стараем да сме на върха на възможностите си, в момента се борим на всички фронтове. Не можете да кажете, че Купата на Лигата не е важна, но не трябва да си обсебен от нея. Искаме да се съсредоточим над качеството на играта ни, а останалото ще бъде последствие на представянето ни", заяви Венгер.

Срещу Уигън за пръв път като титуляр започна холандският нападател Робин Ван Перси, който лекуваше травма в глезена. Острието записа 70 минути и зарадва наставника си. "Робин показа класа, но се нуждае от мачове. Беше му трудно да играе 70 минути, нека се надяваме да не получи реакция от участието си и ще става все по-силен и по-силен. Свършихме си работата тази вечер, в началото на мача ни бяха затворили добре, но бавно при овладяването на контрола над срещата създадохме шансове и като цяло победата е добра. Направихме осем промени, все още не разполагаме с Диаби, Вермаелен, Алмуния, Скилачи, като изключим играчите, които получиха почивка. Не знам какво да ги правя. Трябва да им давам шанс, а вече имаме фантастични футболисти, които са национали, а не получават достатъчно мачове", допълни френският спец.

Моуриньо отговори на Венгер, пита къде са титлите на Арсенал

Треньорът на Реал (Мадрид) Жозе Моуриньо отговори на критиките на мениджъра на Арсенал Арсен Венгер относно съмнителните изгонвания на двама играчи на "Белия балет" при успеха над Аякс в Шампионската лига. Испанският гранд превзе заглавията, след като Серхио Рамос и Шави Алонсо получиха червени картони в заключителните минути при победата с 4:0 в Амстердам.

Двамата ще пропуснат последния последния мач от груповата фаза и ще са на линия за 1/8-финалите, където Реал си осигури участие. От УЕФА обвиниха двамата футболисти и Моуриньо в непристойно поведение, а Венгер описа изгонванията като "ужасяващи", въпреки че призна, че подобен метод на действие му е хрумвал.

"Венгер трябва да даде специално обяснение на привържениците на Арсенал как не може да спечели поне един малък трофей от 2005 г. Вместо да говори за Реал (Мадрид), господин Венгер трябва да говори за Арсенал и да обясни как загуби за първи път с 0:2 в Шампиноската лига. История за младите хлапета взе да остарява. Саня, Клиши, Уолкът, Фабрегас, Сонг, Насри, Ван Перси, Аршавин не са хлапета. Всички те са топ футболисти", заяви бившият мениджър на Челси пред "Сън".

Сблъсъците между Моуриньо и Венгер имат история от 2005 г. Като мениджър на Челси португалецът нарече френския си колега "воайор". Реакцията беше породена от коментари на Венгер след равенство с Евертън и загуба от Чарлтън в Купата на Лигата.