Босненец написа чудесен текст за Модрич: Ето защо ме вдъхновява

Лука Модрич е най-добрият футболист в света. От неговото избиране не са въодушевени само в Хърватия, а и в региона и Европа... Хвалебствия и честитки пристигат от всички страни, както и емоционални текстове на сметката на хърватския капитан и звезда на Реал.

Един такъв идва от Босна и Херцеговина и журналистът на Кликс Омар Типура. Пренасяме неговият текст в цялост.

След толкова точни подавания, навременни промени на страната на терена, управляване на темпото и ритъма на играта в най-добрите отбори на света и на най-високото ниво на света беше крайно време и на Лука Модрич някой да му подаде завършващ пас. И му подадоха наградата за най-добър в света.

🏆 THE BEST FIFA Men's Player 2018 is...
🇭🇷 @lukamodric10 #TheBest | #HalaMadrid pic.twitter.com/Jhk4ulAGKV

— Real Madrid C.F. 🇬🇧🇺🇸 (@realmadriden) 24 септември 2018 г.

Неговият най-голям успех, обаче, не е тази титла, а онова усещане което Лука Модрич пробужда в момче което години носи похабени бутонки, чувството, че и то може да е най-добрия. Е това е върхът.

Диригент. Това е първото което ми идва наум когато някой спомене Лука Модрич. Един от онези играчи, който виждате в екип, а си го представяте в костюм с папионка около врата, бяла риза с дълъг ръкав, чисто като допълнителна украса. Казват, че Ивица Осим играчи като него е описвал с думите: "Дадеш му мръсна топка, той я взима и ти я връща чиста".

Не си спомням, както и самият Лука не се сеща някои неща, а не знам бих ли му негодувал, че не се сеща, нека му съди по-големия от нас, дали е имало по-добър играч от тези простори, дали изобщо е съществувал такъв полузащитник, който е доказал своята величина на най-голямата сцена - Световното първенство, като напомняне, че не е толкова чудесен само защото играе в Реал от Мадрид.

Футболът на Модрич е изкуство, а това е най-голямата квалификация, оценка и мярка във всяка работа - да я превърнете в изкуство, да я направите по-хубава, по-добра и по-интересна.

Уверих се, че спада между най-добрите преди шест години когато Хърватия игра 3 кръг от груповата фаза на Европейското първенство против Испания. Хърватия, с малко "по-напреднало" реми, можеше до 1/4-финалите, а победата със сигурност я отвеждаше там и пращаше Испания в Испания.

Това беше онази Испания, която ще спечели Еврото, която през 2010 година вече беше спечелила Мондиала и и през 2008 предишното Евро. Испания, която беше утрото, денят и нощта на световния футбол. Испания в чиято средна линия играеха - вече можете да се наежите - Шави, Иниеста, Шаби Алонсо и Бускетс. O tempora, o mores... (О времена, о нрави - на латински - б.р.) Но, в редовете на "ватрените" тази нощ в полския Гданск не играеше, а дирижираше Модрич.

Благодарение на царството на интернет в който между купищата глупости можете да намерите и истински неща, съществуват и всички ходове на Модрич от този мач.

Някои неща е по-добре да се изгледат, сам да се увериш, отколкото да ти ги разказват, отколкото с приказки да те подсещат. Такова беше и представянето на Модрич срещу Червената фурия. Хърватия дословно имаше Испания в ръцете си. Испания висеше на въже, а най-голяма заслуга за това имаше Модрич.

Сетете се само, погледнете онзи момент когато Лука на центъра на игрището взима топката и изхвърля от играта Рамос и продължава пътя към наказателното поле на Испания, където го очаква Пике, който "очарова". Модрич, така хитро, прави лъжливо движение и прехвърля топката на левия крак. Но, не я удря с левия крак, а с външния дял на дясното стъпало. Футболният учебник ще каже, че това е било нелогично, нерезонно, чак и неправилно, но същината на гения е да донася смисъла там където смисъл няма. Праща я, следователно, Лука топката с външната част на десния крак, което ще стане негова "запазена марка", и на другия край на испанското наказателно при резултат 0:0 намира оставения сам Ракитич. Самата тази милисекунда умъртви и ужаси Испания, а подлуди Хърватия. Но, Касийяс беше на точното място в точното време. По-късно Навас като резерва постигна гол за 1:0, Хърватия отпадна, Испания заедно с Италия премина напред и по-късно тези два национални отбора се срещнаха във финала където празнува Испания.

Не мисля да отивам далеч от темата, но трябва тук да спра малко, допълнително да разширя контекста - Хърватия тогава изпадна в група в която бяха национални отбори, които по-късно ще играят на финала. А Хърватия тогава против Италия завърши 1:1 и за малко да изхвърли Испания. Още тогава "ватрените" бяха готови за големи неща, а юнакът на тази история още тогава беше главен диригент.
Тогава можеше да се види колко е голям Лука Модрич. Реал (Мадрид) и Жозе Моуриньо веднага след това лято на 2012 година видяха това и го доведоха. Останалото е повече или по-малко познато.

Лука имаше големи проблеми в Реал, избирали са го като най-голяма грешка в цялото испанско първенство, този първи сезон не беше никак лесен, а впечатление започна да прави когато на Олд Трафорд през 2013 година с онзи чудесен гол изхвърли Манчестър Юнайтед от Шампионската лига и намекна за големи неща. Толкова големи, че не са могли да бъдат предполагани. А са осъществени.

Но, всичко това е нищо. И три поредни титли в Шампионската лига, съответно четири в последните пет години и Ла Лига и световните клубни първенства и супер купи, всичко това е нищо в сравнение с онзи запис на който момчето Лука пази козите във Велебит и онзи спомен, че като малко момче със семейството от селото Модричи при Обровац побягнал в Задар, за да се спаси от лудостта на войната в която неговият дядо е изгубил живота си. Всичко това е нищо когато се сетите за това, защото в ситуациите, които Модрич е преживял като дете, а заради които в Испания са публикували книга "Лука Модрич: син на войната", не е могло да се размисля за Мадрид, Реал, Шампионската лига и неизброимите издания на Ел Класико. Тогава се е размисляло за преживяването. А Лука е отишъл, па, малко по-далеч.

Сигурно не му е било лесно и когато от Динамо (Загреб) през 2003 година са го пратили в пъкъла на Премиер лигата на Босна и Херцеговина да брани цветовете на Зрински. Пратили го в лига, която и днес не е желателна и която и днес няма представител в груповите фази на европейските турнири, а как беше преди 15 години когато Лука е пристигнал. Но, той не е размислял колко е лошо, а колко той може да бъде добър. Търсил е начин, а не оправдание. Видял е шанс там където другите не виждат смисъл. В края на краищата, така и играе.

Неговата житейска работа е Световното първенство в Русия, първенство в което Хърватия на неговите криле стигна до финала и направи световна сензация, една от най-големите откакто се играе тази игра. В този финал Хърватия никак не можеше да загуби, въпреки че Франция спечели с резултат 4:2. Не можеше да загуби, защото със самото достигане на последното стъпало направи чудо. Чудо в което ролята на диригент имаше Лука Модрич.

Животът наистина пише приказки, Лука добре знае това, защото е в главната роля в една приказка, онази която е вдъхновение за всеки желаещ и жаден за живот и успех. Десетгодишната доминация на Кристиано Роналдо и Лионел Меси е прекъсната от бивш играч на Зрински от Мостар, Интер от Запрешич и Динамо от Загреб. Възможно е.

Автор: Омар Типура

BREAKING: @lukamodric10 is named #TheBest FIFA men’s player 💯 pic.twitter.com/8cwSMX4ZPJ

— B/R Football (@brfootball) 24 септември 2018 г.

Уверявали го, че няма да успее, а Лука казал: Нас хърватите е трудно да ни сломят

Лука Модрич. Най-добрият футболист в света.

Звучи лудо, малко невероятно. Особено за човек, който в детството е бягал от войната, живял е като бежанец, а през цялата си кариера е трябвало да слуша, че не е достатъчно добър и че никога няма да успее.

Наградата на ФИФА за най-добър играч в света е короната на кариерата за Лука Модрич, който до статуса планетарна звезда стигна от Задар, през Зрински и Динамо до Тотнъм и Реал. Още докато беше в Динамо, беше ясно, че ще стане голям играч, но вероятно никой не е мислил, че ще стане това което е днес.

Никой освен самият той. Това можеше да се предположи от негово изявление дадено в голямо интервю за Дейли Мейл през май 2011 година на журналиста Мат Лоутън. Отхвърли мита за дървените футболни кори и обясни как нещата през които е преминал в живота са били много по-тежки от приспособяването към английския футбол.

Интервюто пренасяме в цялост

Според история в списанието на Шампионската лига, първите кори на Модрич му е направил баща му от дърво. Прекрасна е тази история от тръните до звездите. Човек с инструмент оформя дърво, което е отрязал в подножието на Динара. История за бедно хърватско семейство, което живее в малко село край Задар и прави всичко което може за своя извънредно талантлив син.

Освен че това не е точно. Нито близо.

"Първите кори, които имах бяха с фотография на Роналдо. Обичах Роналдо, онзи истинският. Тези кори носих години. От малък докато не започнах да играя професионално в Босна и Херцеговина. Бяха целите издрани преди да ги подаря на някого."

За начало, Модрич изглежда като труден събеседник за интервю.

"Не защото имам нещо против журналистите, а защото ми е неудобно да говоря сам за себе си", каза Лука на гладък английски.

Когато дойде в Тотнъм, Арсен Венгер каза, че се съмнява, че Модрич ще успее във Висшата лигата с оглед на слабата му конструкция и големите физически изисквания на това първенство.

"Мисля, че той не е единственият, който се съмняваше. През цялата моя кариера, още докато бях в Хърватия, хората ме изпитваха и ме уверяваха, че няма да успея. Говореха, че не съм достатъчно висок и як. Но трябва да разберете нещо за нас хърватите. След всичко през което сме минали, войната, която сме преживели (дядото на Лука е убит - б.р.) и всички трудности с които сме се сблъскали, ние сме по-силни и по-твърди. Войната ни усили. Хърватите не можете лесно да сломите и сме решителни в това да покажем на другите, че можем да успеем", каза Модрич и продължи:

"Моят баща се бори да мога аз да играя футбол. Никога не ми е правил кори, но потроши страшно много пари, за да ме прати във футболна школа. Винаги е намирал начин да ме подкрепи. И когато някой ми каже, че не мога да успея във Висшата лига, това само ме мотивира допълнително. Исках да ги уверя, че мога и мисля, че го постигнах."

И със сигурност е. Модрич е един от най-добрите играчи през сезона, а Скот Паркър, който обявихме за играч на годината, го описа като най-трудния противник в първенството.

Играч с еднакво добри крака и невиждана визия

"Това винаги е хубаво да се чуе от колеги футболисти", казва Модрич, който също сложи Паркър в своя списък с най-трудни съперници заедно с Джерард, Лампард и Шаби Алонсо.

Стана наистина необикновен полузащитник. Силен, бърз и креативен. Играч с два еднакво добри крака и невиждана визия. Джейми Реднап го вижда като идеален заместник на Скоулс в Юнайтед, но "шпорите" нямат намерение да го продават.

Типът, който седи срещу мен в ложата на Уайт Харт Лейн не изглежда като Скоулс. Повече е жилав отколкото мускулест, а хубавият Ролекс му е твърде голям за тънката ръка. Тренира ли изобщо?

"Не. Веднъж реших, че три месеца ще бъда във фитнеса, но се отказах след месец. Това не е за мен, аз предпочитам да играя футбол", отговори Модрич.

Най-голямата му сила е в краката. Особено в големите прасци, които се виждат и в анцуга.

"Тате има страшно яки крака и мисля, че това съм наследил от него. Много по-силен съм в долната отколкото в горната част на тялото и това ми дава нисък център на тежестта и на противниците им е много по-трудно да ме изблъскат когато съм с топката. Но футболът е много повече от чистата сила и маса. Когато бях хлапе, бях по-дребен от всички и беше трудно. Най-големите момчета винаги бяха най-добрите. Но когато всички отраснем, до изразяване идва талантът. Вече никой не поставя въпрос ще успее ли", самоуверен е Лука.

Разкри какво го е учудило в Англия

Казва, че приспособяването към английския футбол му е било трудно, но не заради причината, която идва първа наум на всички.

"Играл съм в първенството на Босна и Херцеговина. Качеството на футбола е много слабо, но лигата е изразително изискваща физически. Това което ме учуди в Англия беше бързината на играта. Спомням си своя първи мач с "шпорите", мисля че беше против Мидълзбро. Трудно ми е да обясня това, но усещах някакъв шум в ушите. Нещо като "зуууум". Всичко около тебе лети, нещата се развиват с невиждана бързина. Не знам дали ме разбирате... Питал съм се "човече, какво е това?" и веднага разбрах, че трябва да се променя. Започнах да мисля по-бързо, да играя по-бързо, защото само така можеш да оцелееш. Играчът с топка тук е под непрекъснат натиск и трябва да имаш решение преди да получиш топката", заяви Модрич.

"Ето защо национализмът е сране". Хърватският писател Анте Томич шамароса лицемерите

Анте Томич, един от най-добрите писатели от Хърватия в днешно време, и сам трябваше да се огласи по повод Мондиала, но и заради "присвояването" и "плюенето" и броенето на кръвните зрънца на Даниел Субашич.

Хърватия е в полуфинала на Световното първенство! След датчаните в 1/8-финала, в 1/4-финала по същия начин, по-добро изпълнение на дузпи, победи Русия и влезе между четирите най-добри отбора в света.

Тези дузпи донесоха на Хърватия нов герой - вратарят Даниел Субашич, който първо против Дания спаси три удара от бялата точка, а след това в събота вечерта в Сочи, отрази дузпата на Смолов, докато Фернандес шутира покрай вратата.

Все пак, не са само дузпите, а спасяванията по време на мача, неговото представяне, борбеност, и изявления пред обществеността от опитния 33-годишен пазител на мрежата направиха моментния герой на Хърватия.

И всичко това би било наред, ако вече от години не се говори за неговия сръбски произход, защото Даниел Субашич за онези, които не знаят е сърбин роден в Задар, от православен баща и майка католичка хърватка, заради което е преминал през печални и тежки мигове в живота.

Бащата на неговата днешна годеница го е заплашвал, а нея пребил, защото се забавлява с "един сърбин", а нова буря в региона предизвика самото изявление на Субашич, който каза за себе си, че е хърватин католик, докато неговият баща Йово е православен.

И както обичайно бива под това небе, това даде душа за нови безсмислени и ненужни разправии, а особено за изяви на националисти от двете страни, които му броят кръвните зрънца и говорят всичко.

Когато е видяно, че по време на серията дузпи против Русия се кръсти като православен, ето нов момент и нова тема за разногласия, скандали и открити заплахи и на едните и на другите.

Заради всичко това своята нужда да се обърне към обществеността усетил и един от най-добрите и най-популярните хърватски писатели Анте Томич в своята колона в "Ютарни лист" под заглавието "Ето защо национализмът е сране", който ви пренасяме в цялост.

- И ХДЗ-овците, и правашите (националистическа партия - б.р.), и усташите, и монахините, и проститутките, и кредитният съвет на Агрокор, и Грдович и неговата Бранкица, и Око Соколово, и Фешън Гуру, всички пищяха от щастие в една критична ситуация, че покрай повече от петстотин хиляди регистрирани хърватски защитници, родината е отбранил един сърбин.

Динарските мъже, те ни опропастиха, цялото наше нещастие е от тях, в емоционално блокирани бъгове с неприятно чувство за правилно и неправилно, винаги внимателни какво ще каже народът, в постоянен страх да не им се смее който и да е в кръчмата или на бутилка. Случва се от време на време на такъв някакъв лудак синът му да е хомосексуалист или дъщеря му да се влюби в сърбин, па той този син или дъщеря, които, както той го разбира, не го уважават, изхвърли от вкъщи и завинаги, както се казва, зачеркне. И все пак по-късно обикновено всичко се нарежда добре, онзи син хомосексуалист стане ценен лекар или музикант, а и зетът сърбин е стойностен и отговорен, отдаден съпруг и нежен баща на три хубави деца, старият все пак не си проговаря с тях. Животното мълчи и търпи своя страшен товар. Една голяма твърда буца от гняв, пренебрежение, тъга и треперене, отчаяна любов му лежи на гърдите като голям тежък камък, години му дроби ребрата и накрая целият го смазва. Умре човек от глупост, сам самичък, без никого свой, точно защото се е боял от чуждата злоба и подигравка.

Една такава съдба преди единадесет години се е появила и в новините. Полицията е дошла да разпита един Анте, иначе примерен домакин, добър, внимателен, любим в своя роден Ислам Латински до Задар, защото заплашвал, че ще заколи дъщеря си, която се загледала в един чийто баща е Йово. И с никакви думи Анте не дал да се смири. Подготвял се да вдигне нож на своята Антония също както Авраам го вдигнал над сина Исак. Само че Авраам го спрял глас от небето, а Анте разследващ съдия, който го пратил в ареста докато не се разпитат свидетелите. Надяваме се все пак нещастникът междувременно да се е вразумил, бесът да го е напуснал. Ако не преди, то поне в неделя надвечер, в селската гостилница, докато купчината около него необуздано е празнувала вратаря Даниел Субашич, който със спасяването на три дузпи доведе Хърватия сред осемте най-добри на Световното футболно първенство, на всички онези пияници и пропадняци, които някога са му се смели и зад гърба го наричали с всякакви имена, гордо извикал: "Това е моят зет! Гледайте, глупаци! Това е моят зет!".

Във финала... добре, осминафинала, една тъжна история получи щастлив, почти приказен обрат. А не ви трябва, вярвам, дълго да се описва колко тъжно е било за някой като Даниел Субашич в Задар в края на миналото столетие. Бил е още малък, през май деветдесет и първа е пораснал може би само колкото през прозореца на своята стая да гледа как разпръсната тълпа долу на улицата разбива витрините и плячкосва стока от сръбските магазини. В руини е тръгнал на училище, в първи клас, където, освен големи и малки букви и прости аритметични операции, научил и че е виновен за гранатите, които падат по града, защото неприятелите, които ги изстрелват от околните села, по някакъв неразбираем, за него и до ден днешен всъщност непознат начин, някак са негови. Нощем са го приспивали експлозии на бомби подхвърлени под къщите на някакви хора чиито баща се казвал, както и неговия, Йово, или Милутин, или Душан, или Урош, или Светозар.

Дори след войната не е станало по-добре. Въпреки че несъмнено е талантливо за футбол, момчето старателно пробивало. На Даниел Субашич понякога му се струвало, че трябва да се доказва двойно повече от другите, и когато се доказал, алчният му мениджър го лишил от заслуженото заплащане, експлоатирал го по-непочтено от всеки друг, по-щастлив играч, чийто баща се казвал, какво ли знам, Крешимир, Домагой или Хрвойе. В края на краищата, дори бащата на неговата девойка не го искал и със смъртен грях заплашвал ако тя се омъжи за него. На един напълно невинен пазител на футболни врати в зелен екип паднало, накратко, всичко което иначе трябвало да падне върху Слободан Милошевич и Ратко Младич само и нашите да ги бяха хванали.

А тогава Даниел Субашич след сто и двадесет минути ялов мач с Дания в осминафинала на Световното първенство в Русия спаси три дузпи и всички, като по команда, скочиха на крака и извикаха в екстаз. Онези, които са разбивали и плячкосвали сръбски магазини на Калеларга щастливо се прегърнали и скачали с онези, които са минирали сръбски къщи на Боканяц. "Това е моят зет!", извикал в гостилницата в Ислам Латински неговият тъст Анте. "Браво!" викнал и футболният мениджър, който иначе никога не е простил на Субашич, че не се съгласил да играе без пари. Навсякъде в нашата страна са празнували и хадезеовци, и праваши, и усташи, и монахини, и проститутки, и кредитният съвет на Агрокор, и Младен Грдович и неговата Бранкица, и Око Соколово, и Фешън Гуру, и Лусия Лугомер, нашата най-позната размер плюс манекенка, всички пищяха от щастие в една критична ситуация, че покрай повече от петстотин хиляди регистрирани хърватски защитници, родината е отбранил един сърбин.

Каквото и да се случи до края на Първенството в Русия, за мен, след това, искрено, не е важно. Защото, спасяването на Субашич на три дузпи само по себе си е една голяма историческа победа, която изпълва очите със сълзи, това е триумф на човечността над омразата и глупостта. А настина не можеше да е по-добър момент за това, защото Световното футболно първенство, с всички тези знамена, химни, длани на сърцето и лица нарисувани с военни цветове, е едно първоразрядно националистическо събитие. Национализмът разпалва масата вероятно и повече от уменията на играчите. За рекордната продажба на бира и чипс заслугата е повече на червено-белите квадрати отколкото са дрибълът на Модрич и волето на Ребич. В такава непоносима лудост на кръвта и почвата ни трябваше Даниел Субашич да се хвърли като пантера настрани и да избие топката в ъгъла и неоспоримо да докаже как национализмът е тотално сране.

Хърватите запалиха остров в желанието си да подкрепят националния отбор

На хърватския остров Галешняк, познат по това че има формата на сърце, избил пожар след като на него пристигнали около 100 особи с факли с цел да дадат подкрепа на националния отбор преди 1/4-финалния мач от Световното първенство между Хърватия и Русия.

Пожарната в Задар е потвърдила, че в момента на избиването на пожара на острова се намирали около 100 души, които са евакуирани успешно, съобщава порталът morski.hr.

От задарската полиция съобщиха, че пожарът бързо е загасен.

"В ход е идентифицирането на отговорните особи, които са известни на полицията, но и всички, които са били участници в това събитие и по случая се работи. Съобщавам, че става дума за малка опожарена повърхност, 30 на 100 метра и за щастие никой не е пострадал", заявено е от полицията.

Както се съобщава, привържениците дошли на острова по покана на една група във фейсбук, за да дадат подкрепа на хърватския национален отбор по футбол.

"Невероятно но вярно, някой е повикал повече от сто души да държат запалени факли по края на острова обрасъл с шума. В сезона на пожарите! Истински късмет е, че участниците в това събитие са евакуирани навреме и никой не е загинал", пише порталът.