Лука Модрич наскоро публикува автобиография под заглавието "Моята игра" в която, между останалото, описа и периода в кариерата, който проведе в Премиер лигата на Босна и Херцеговина.
Националът на Хърватия като 18-годишен носи екипа на мостарския Зрински през сезон 2003/04 и още тогава загатнал, че е световна класа.
"Когато започнах да тренирам, в очите на клубните специалисти, но и от трибуните, виждах въпрос, който ме следва през цялата ми кариера: "Айде бе, па къде този малкият мършав ще играе в Премиер лига?!". Вече бях имунизиран към тези съмнения, така че и тези от началото на мостарския епизод не ме тревожеха. Истина е, че за пръв път трябваше да меря сили в мъжкия футбол, и то много агресивно, но бях подготвен", пише Модрич в своята книга.
Той призна, че противниците не са го щадили и разкри къде е получавал най-много "бой".
"Премиер лигата беше доста груба, а особено тежко беше да се играе в гостуванията. Най-зле беше в Требинье, а за нюанс по-малко в Баня Лука и Зеница. Съдиите просто не защитаваха гостуващите играчи. Получих прилично удари по краката. Например, в Требинье загинаха моите най-любими кори, с образа на Роналдо, които пазех и ревниво съхранявах. Някакъв тип ми влезе с подметката и металните бутони пробиха дупка в пластмасовата кора! Роналдо ме спаси от по-тежка травма", разкри Модрич.
Въпреки тези грубости играенето в Премиер лигата на БиХ му е помогнало в продължението на кариерата.
"Научих се бързо да се измъквам от дуел, още с приемането на топката в ход да побягна на противника, бързо да подавам. Бях лек и това много ми помогна. Физически добре отработвах мачовете, а единствен проблем представляваха крампите. Почти на всеки мач след 60 минути игра получавах крампи предимно на прасците. Не се тревожех. Приписвах това на младостта и приспособяването към усилията на мъжкия футбол".
Модрич в своята автобиография споменава и атмосферата на стадионите в Премиер лигата на БиХ, където нерядко се случват националистични изблици.
"Имаше доста зрители по трибуните, особено на по-силните мачове с Широки бриег, Сараево, Железничар. Създаваше се впечатляваща атмосфера, но се усещаше и междуетническо напрежение. През цялата кариера обичах повишения заряд на терена и на трибуните, но тогава в Премиер лигата на БиХ беше доста несгодна атмосфера", изтъква Модрич.
В Зрински е носил екипа с номер 23, който е избрал заради Майкъл Джордан и Дейвид Бекъм.
Заради своите отлични игри в екипа на Зрински получи и наградата "Филип Шунйич - Пипа", която привържениците на мостарския клуб връчват на най-добрия играч на отбора. Изтъкна, че този трофей продължава да му е важен, защото е първият индивидуален, който е спечелил в кариерата.
В света на футбола няма по-голяма и по-престижна индивидуална награда от Златната топка. Когато спечелиш наградата на Франс Футбол, знаеш, че си докоснал самия връх. По-високо и по-напред от това няма. Лука Модрич от вчера е част от футболната вечност. До вчера само 43 футболисти в историята бяха вдигали този трофей, сред тях и българинът Христо Стоичков. Лука Модрич е 44-ият футболен апостол.
Хърватският капитан беляза футбола през 2018. Спечели всички индивидуални награди, които можеше да вземе, а през лятото отведе националния отбор до финала на СП. Финал на СП във футбола. Как невероятно звучи това!
Модрич и официално е най-добрият футболист в света, полузащитникът на когото се кланя целият свят, а преди 15 години малцина вярваха, че малкият и хилав хлапак ще оцелее в суровия свят на футболния професионализъм. Когато би се писала книга за Лука Модрич, една глава може да се казва "От футболните пасища на БиХ лигата до върха на света". През лятото на 2003 Лука Модрич с още няколко играчи е трансфериран от Максимир в Мостар, за да в екипа на Зрински в суровите условия на Премиер лигата да се кали и съзрее за всичко онова което върховният футбол изисква от играча.
Лука Модрич, Давор Ландека и Ивица Джидич това лято са отишли в Мостар, а последният се присети за мостарските дни с Лука и честити на своя приятел и бивш съотборник за спечелването на Златната топка.
"Още и сам не съм осъзнал какво направи Лука. Невероятно. Много съм щастлив, че мога да се похваля, че и аз по някакъв начин съм част от кариерата на Лука. Златната топка е максимумът и мисля че всеки коментар по тази тема е излишен. Ще кажа само че благодаря на Бога, че съм живял в тази епоха и че съм делил съблекалня с играч какъвто е Лука", веднага в началото сподели Ивица Джидич.
Джидич в кариерата е играл още за белгийските Монс и Оостенде, а кариерата е завършил през 2015 в Широки бриег. Днес се занимава с частен бизнес. Зрински през този сезон, 2003/04 е завършил на слабото 11-о място, но Модрич въпреки това е избран за най-добър играч в лигата.
"Да, лошо стояхме в класирането, но имаше обективни причини за това. Управата дословно за една нощ доведе почти целия състав. По-старите играчи бяха заменени с нас, младите, неопитните. Чак и клубът да беше довел по-възрастни играчи, ако в отбора има много нови лица е нужно приспособяване. Борихме се за оцеляване и този сезон не беше най-добрият за клуба. Обаче, Лука беше различна история. Той беше далеч над всички нас, цялата лига разпозна това и го награди. Чак и като губехме, когато отборът играеше лошо, Лука със своите ходове одушевяваше и заради него хората идваха да гледат Зрински", заяви Джидич. В някои интервюта и откъси от видеозаписи видях, че в началото на мостарската авантюра на Лука не е имало мнозина, които са вярвали, че Модрич може да направи нещо в Зрински. Чак са му се и смели, подчертавайки неговата слаба структура. Така ли е било?
"Истина е, но това беше докато Лука не изигра първия мач. Спомням си когато дойдохме на първата тренировка. В съблекалнята някои говореха: "Кого сте ни изпратили? Кой е довел това дете? Вие шегувате ли се с нас?" Но вече в първите няколко приятелски мача Лука със своите изяви и чудесни ходове запуши устата на всички скептици. Много бързо разбраха, че Лука е един от онези, които ходят по различен начин на терена и докосва топката и веднага стана идол на всички привърженици."
Модрич многократно е казвал как едно от най-важните стъпала в неговото футболно развитие е бил този сезон в Мостар. Дали там наистина се е играл груб футбол и колко противниковите футболисти удряха Лука?
"Ужасно груб футбол се играеше там. Тази лига не пазеше никого, па и Лука. На когото трябваха точки, разбиваше. Обаче, Лука не можеха да хванат, защото той със своите умни ходове избягваше всеки мръсен дуел. Както Лука играе днес в Реал, така играеше и тогава в Мостар. Имаше съвършено логично поставена кариера. Пионери, кадети, младежи, па Зрински, па Интер Запрешич, па Динамо, па Тотнъм и накрая Реал. Нито едно стъпало не е прескочил и неговият футболен път трябва да бъде някакъв идеал и пример към който трябва да се стремят всички млади играчи."
Горд ли е Мостар, че един сезон там е играл най-добрият футболист в света?
"И още как. Мостар в бившата държава беше футболен град с истинска футболна публика, която знаеше да разпознава истинските майстори. В Мостар днес ще намерите графити посветени на Лука, стенописи с неговия лик. Всеки мач на Лука Модрич или Хърватия в Мостар се гледа с невиждано вълнение. Мостар прие Лука сякаш е роден там. Вярвайте ми, в Мостар няма човек, който не обожава Лука, и като играч и като човек."
Какъв е Лука като човек? Знаем какъв е като играч, но какъв е в личния живот? Чувате ли се?
"Чуваме се, но не така често. Животите ни се разделиха, но когато се видим се прегръщаме и целуваме. Трябва да знаете, че аз не съм от онези, които обичат да се изтъкват. Можете да си представите дневно колко обаждания и съобщения получава. Не искам и аз да му преча. Що се отнася до неговия характер, Лука винаги е бил тих, скромен, смирен момък. Имаше един период в който не се бяхме виждали две години и когато най-сетне се видяхме, разбрах, че изобщо не се е променил. Остана си същия какъвто беше по времето на последния мач в който играхме заедно в екипа на Зрински."
Днес Модрич е най-добрият играч в света, носител на Златната топка. Можехте ли преди 15 години да си помислите, че това ще се случи?
"Който каже това, този лъже. Вярвах, че Лука може да направи отлична кариера, защото и на лаик беше ясно, че е с няколко класи над всички нас, но и в мечтите си не съм могъл да си представя, че ще постигне всичко което направи. Познавам доста треньори, които сега говорят, че веднага са знаели, че Модрич ще постигне това, но няма шанс. Това е над всички очаквания. Лука направи нещо невероятно и браво за това. Смятам че тук неговият характер беше дори по-важен от таланта. Където и да е отишъл трябваше да се справя с подценяване, за да след шест месеца във всеки клуб да стане лидер. В Динамо първо го пратиха под наем в Мостар. Добре, тогава може би и не е бил играч за първия състав на Динамо, но когато го върнаха от Зрински продължиха да не вярват в него и го пратиха в Запрешич. Спомняте си интервюто на Алекс Фергюсън когато Лука пристигна в Тотнъм. Каза, че е дребен, слаб и не е за английския футбол. След два месеца в Лондон Лука стана най-добрият играч на Тотнъм и един от най-добрите във Висшата лига. Когато пристигна в Реал някои журналисти писаха, че е най-лошата покупка в историята на Реал. Днес Лука е най-добрият играч в света. Смятам че всичко това говори за неговия характер." Как реагира Лука когато Динамо като най-добър играч в Премиер лигата отново го прати под наем в Запрешич? Пречеше ли му липсата на доверие?
"Ако е, не го е показал. Винаги е бил истински професионалист. Знам че искаше да остане още един сезон в Мостар като разбра, че няма да получи възможност в Динамо. Градихме отбор за шампион и Лука искаше да е част от тази история. Все пак, отиде там където клубът го изпрати. "Така трябва да бъде", каза. Питам ви аз, мислите ли, че е сбъркал?"
По време на сблъсъка между Зрински и Сараево в Мостар (2:2), в 17-ия кръг на боснохерцеговското първенство бяха видени срамни сцени.
В 80-ата минута бяха предизвикани безредици, след като привържениците на Зрински недоволни от съдийството на Владимир Бйелица от трибуните започнаха да замерят с всякакви предмети участниците на терена. В разгара на инцидента най-тежко пострада помощник-треньора на Сараево Мохамед Джакмич.
Беше уцелен от твърд предмет в главата и в безсъзнание на носилка на бърза помощ е закаран в най-близката болница. Освен че получи няколко шева, според писанията на боснохерцеговските медии не усеща последици от атаката, която втрещи региона.
Зрински след края на мача с официално съобщение изрази "дълбоко съжаление" заради безредиците, като осъди поведението на част от своите привърженици.
"ХШК Зрински изразява дълбоко съжаление заради немилите събития и безотговорното поведение на част от зрителите от трибуна Запад след мача ХШК Зрински - ФК Сараево (2:2).
Нашият клуб най-остро осъжда всеки облик на насилие на футболните терени и не иска да търси никакви оправдания за неприемливото изразяване на недоволство и ниски страсти за които няма място в нормално общество.
За съжаление, такова поведение на безотговорни индивиди причини травма на члена на треньорския щаб на ФК Сараево Мохамед Джакмич, на когото и по този начин искрено се извиняваме и на когото, разбира се, пожелаваме бързо и успешно възстановяване и възможно най-бързо да забрави немилите събития", пише в съобщението на мостарския клуб.
От Сараево пък обявиха, че ще заведат дело.
"Сараево апелира към Футболния съюз на БиХ да реагира и да донесе отговарящи мерки в посока на създаване на спортна атмосфера за провеждането на мачовете, а апел също така отправя и към отдела на ФИФА за интегритет на турнирите да се запознае с този случай.
Сараево изразява особена огорченост във връзка с лошата организация на мача при която е застрашена сигурността на гостуващия отбор, като пострада помощник-треньора Мохамед Джакмич.
Джакмич при непрестанното хвърляне на бутилки от трибуните и други твърди предмети, беше уцелен с камък в главата, при което изгуби съзнание, докато координаторът на спортния сегмент Емир Хаджич беше уцелен от бутилка.
Притеснително е, че трибуната на която бяха сместени домакинските привърженици в нито един момент не беше осигурена от полицейски служители, което ясно индикира към липса на усилие насилието да се отдалечи от футболните трибуни.
В идния период Сараево ще заведе гражданско дело против отговорните юридически и физически лица отговорни за нанасянето на травма на треньора Джакмич за което обществеността ще бъде своевременно информирана.
Условията за изиграване на този мач бяха страховито утежняващи, а Управителният съвет на ФК Сараево изказва пълна подкрепа към треньорския щаб и играчите, изтъквайки че Сараево има своята цел, честно и почтено с помощта на своите привърженици, играчи и треньорски щаб върви към тази цел", обяви сараевският клуб.
Зрински и Сараево с подялбата на точките задържаха водещи позиции в първенството. Сараево след непълен 17-и кръг заема лидерската позиция с 37 точки, пет повече от втория Зрински. Трети, с мач по-малко, е Железничар с 28 точки. През последните три години шампионската титла спечели Зрински.
The full madness from the Zrinjski Mostar vs FK Sarajevo game that just went down. Starting with the worst penalty decision ever for Zrinjski’s equaliser, some handbags then the fans attacking Sarajevo coaching staff and, after decking one coach, the medical staff pic.twitter.com/jvKW2bYcXU
Лука Модрич е най-добрият футболист в света. От неговото избиране не са въодушевени само в Хърватия, а и в региона и Европа... Хвалебствия и честитки пристигат от всички страни, както и емоционални текстове на сметката на хърватския капитан и звезда на Реал.
Един такъв идва от Босна и Херцеговина и журналистът на Кликс Омар Типура. Пренасяме неговият текст в цялост.
След толкова точни подавания, навременни промени на страната на терена, управляване на темпото и ритъма на играта в най-добрите отбори на света и на най-високото ниво на света беше крайно време и на Лука Модрич някой да му подаде завършващ пас. И му подадоха наградата за най-добър в света.
Неговият най-голям успех, обаче, не е тази титла, а онова усещане което Лука Модрич пробужда в момче което години носи похабени бутонки, чувството, че и то може да е най-добрия. Е това е върхът.
Диригент. Това е първото което ми идва наум когато някой спомене Лука Модрич. Един от онези играчи, който виждате в екип, а си го представяте в костюм с папионка около врата, бяла риза с дълъг ръкав, чисто като допълнителна украса. Казват, че Ивица Осим играчи като него е описвал с думите: "Дадеш му мръсна топка, той я взима и ти я връща чиста".
Не си спомням, както и самият Лука не се сеща някои неща, а не знам бих ли му негодувал, че не се сеща, нека му съди по-големия от нас, дали е имало по-добър играч от тези простори, дали изобщо е съществувал такъв полузащитник, който е доказал своята величина на най-голямата сцена - Световното първенство, като напомняне, че не е толкова чудесен само защото играе в Реал от Мадрид.
Футболът на Модрич е изкуство, а това е най-голямата квалификация, оценка и мярка във всяка работа - да я превърнете в изкуство, да я направите по-хубава, по-добра и по-интересна.
Уверих се, че спада между най-добрите преди шест години когато Хърватия игра 3 кръг от груповата фаза на Европейското първенство против Испания. Хърватия, с малко "по-напреднало" реми, можеше до 1/4-финалите, а победата със сигурност я отвеждаше там и пращаше Испания в Испания.
Това беше онази Испания, която ще спечели Еврото, която през 2010 година вече беше спечелила Мондиала и и през 2008 предишното Евро. Испания, която беше утрото, денят и нощта на световния футбол. Испания в чиято средна линия играеха - вече можете да се наежите - Шави, Иниеста, Шаби Алонсо и Бускетс. O tempora, o mores... (О времена, о нрави - на латински - б.р.) Но, в редовете на "ватрените" тази нощ в полския Гданск не играеше, а дирижираше Модрич.
Благодарение на царството на интернет в който между купищата глупости можете да намерите и истински неща, съществуват и всички ходове на Модрич от този мач.
Някои неща е по-добре да се изгледат, сам да се увериш, отколкото да ти ги разказват, отколкото с приказки да те подсещат. Такова беше и представянето на Модрич срещу Червената фурия. Хърватия дословно имаше Испания в ръцете си. Испания висеше на въже, а най-голяма заслуга за това имаше Модрич.
Сетете се само, погледнете онзи момент когато Лука на центъра на игрището взима топката и изхвърля от играта Рамос и продължава пътя към наказателното поле на Испания, където го очаква Пике, който "очарова". Модрич, така хитро, прави лъжливо движение и прехвърля топката на левия крак. Но, не я удря с левия крак, а с външния дял на дясното стъпало. Футболният учебник ще каже, че това е било нелогично, нерезонно, чак и неправилно, но същината на гения е да донася смисъла там където смисъл няма. Праща я, следователно, Лука топката с външната част на десния крак, което ще стане негова "запазена марка", и на другия край на испанското наказателно при резултат 0:0 намира оставения сам Ракитич. Самата тази милисекунда умъртви и ужаси Испания, а подлуди Хърватия. Но, Касийяс беше на точното място в точното време. По-късно Навас като резерва постигна гол за 1:0, Хърватия отпадна, Испания заедно с Италия премина напред и по-късно тези два национални отбора се срещнаха във финала където празнува Испания.
Не мисля да отивам далеч от темата, но трябва тук да спра малко, допълнително да разширя контекста - Хърватия тогава изпадна в група в която бяха национални отбори, които по-късно ще играят на финала. А Хърватия тогава против Италия завърши 1:1 и за малко да изхвърли Испания. Още тогава "ватрените" бяха готови за големи неща, а юнакът на тази история още тогава беше главен диригент.
Тогава можеше да се види колко е голям Лука Модрич. Реал (Мадрид) и Жозе Моуриньо веднага след това лято на 2012 година видяха това и го доведоха. Останалото е повече или по-малко познато.
Лука имаше големи проблеми в Реал, избирали са го като най-голяма грешка в цялото испанско първенство, този първи сезон не беше никак лесен, а впечатление започна да прави когато на Олд Трафорд през 2013 година с онзи чудесен гол изхвърли Манчестър Юнайтед от Шампионската лига и намекна за големи неща. Толкова големи, че не са могли да бъдат предполагани. А са осъществени.
Но, всичко това е нищо. И три поредни титли в Шампионската лига, съответно четири в последните пет години и Ла Лига и световните клубни първенства и супер купи, всичко това е нищо в сравнение с онзи запис на който момчето Лука пази козите във Велебит и онзи спомен, че като малко момче със семейството от селото Модричи при Обровац побягнал в Задар, за да се спаси от лудостта на войната в която неговият дядо е изгубил живота си. Всичко това е нищо когато се сетите за това, защото в ситуациите, които Модрич е преживял като дете, а заради които в Испания са публикували книга "Лука Модрич: син на войната", не е могло да се размисля за Мадрид, Реал, Шампионската лига и неизброимите издания на Ел Класико. Тогава се е размисляло за преживяването. А Лука е отишъл, па, малко по-далеч.
Сигурно не му е било лесно и когато от Динамо (Загреб) през 2003 година са го пратили в пъкъла на Премиер лигата на Босна и Херцеговина да брани цветовете на Зрински. Пратили го в лига, която и днес не е желателна и която и днес няма представител в груповите фази на европейските турнири, а как беше преди 15 години когато Лука е пристигнал. Но, той не е размислял колко е лошо, а колко той може да бъде добър. Търсил е начин, а не оправдание. Видял е шанс там където другите не виждат смисъл. В края на краищата, така и играе.
Неговата житейска работа е Световното първенство в Русия, първенство в което Хърватия на неговите криле стигна до финала и направи световна сензация, една от най-големите откакто се играе тази игра. В този финал Хърватия никак не можеше да загуби, въпреки че Франция спечели с резултат 4:2. Не можеше да загуби, защото със самото достигане на последното стъпало направи чудо. Чудо в което ролята на диригент имаше Лука Модрич.
Животът наистина пише приказки, Лука добре знае това, защото е в главната роля в една приказка, онази която е вдъхновение за всеки желаещ и жаден за живот и успех. Десетгодишната доминация на Кристиано Роналдо и Лионел Меси е прекъсната от бивш играч на Зрински от Мостар, Интер от Запрешич и Динамо от Загреб. Възможно е. Автор: Омар Типура
Лука Модрич, най-добрият футболист в света, е роден в селце край Затон Обровачки. Неговото детство в родния край е прекъснато от войната.
През 1991 година четници са разрушили родната къща на Модрич и убили неговия дядо. Лука с родителите си като изгнаник е живял в задарския хотел Иж.
Лука всеки момент е използвал за игра с топка, па така кръжи анекдотът как малкият Лука разбил повече прозорци с топката отколкото сръбските бомби при нападенията.
Редица туристи това лято са посетили Велебит, търсейки родната къща на футболиста чиято история вдъхнови целия свят. Туристите на прага на изоставената къща са оставяли шалове и цветя. Разрушената къща за мнозина е послужила като потвърждение, че в живота никога не трябва да се отказвате от своите мечти.
Житейският път на Модрич е пробудил интереса на медии и футболни привърженици по целия свят, които след СП в Русия опитали да изкопаят колкото се може повече детайли за най-добрия хърватски футболист в историята. В интернет се разпространил и запис публикуван миналата есен в ютуб, в който се вижда как петгодишният Лука Модрич пази козите във Велебит.
Материалът е заснет от Павле Баленович преди 28 години във Велебит в задарския край докато снимал документален филм за вълците, а там по това време със семейството си живял петгодишният Лука.
Авторът Павле Баленович детайлно е описал случката, а неговият коментар на видеото пренасяме в цялост:
"Семейство Модрич, бяха достойни и добри хора. Посетих ги когато отивах да снимам диви животни, природата и животът в планината. Така снимах и приятеля и неговия син, които събираха стадо кози, затваряйки кошарата и някои планирани сцени за филма. Бързо след 1990 година войната унищожи техния дом. Всичко изведнъж се промени и повече не съм ги виждал. Отидоха си като много хора от този край. И тогава само преди няколко години получих информация за това кой е малкото момче което помагаше на баща си в моя епизод.
Това момче стана известният хърватски футболен играч Лука Модрич. Четох как е сбъднал детската си мечта. Тези записи не е виждал (снимани 1989-1990 година), защото сега за пръв път се публикуват. Лука Модрич проведе най-ранното детинство в пустошта на вълците и всички по-млади поколения след него трябва да се гордеят с този факт."
Говорили, че е слаб и няма да успее
Лука е направил първите футболни стъпки във футболната школа на Задар. Неговият талант е открил Томислав Башич, а интересно че въпреки дарованието му мнозина смятали, че е физически слаб и за него няма бъдеще във футбола.
Но, Башич уверил началниците в Динамо как няма да сбъркат ако го доведат.
"Модрич беше предопределен за това да стане върховен играч, но хората в това време грешно заключаваха, защото беше физически слаб", казал Башич, който почина през февруари 2014 година.
Първите три сезона е играл за кадетския и юношеския отбор на "модрите", а Динамо през 2003 го пратил в Зрински от Мостар в който на само 18 години е прогласен за играч на първенството. Много пъти Лука е изявявал как опитът му от Зрински е бил безценен и как това от една страна го е развило като играч.
"Модрич винаги е показвал креативност и е имал вроден дар. Винаги би намерил начин как да се изтъкне в играта. На него не му пречеха тежките терени, винаги всичко се въртеше около него", заяви Стьепан Деверич, който го е наложил в Зрински.
След Мостар, през лятото на 2004 се преселил в Запрешич в редовете на Интер заедно с Ведран Чорлука, който тогава също е бил обещаващ талант. Във "великана от предградията" също е оставил чудесно впечатление, Интер е бил хит в домашното първенство, защото през този сезон завършил като вицешампион на Хърватия и "модрите" го върнали от наема.
Тогавашните треньори Илия Лончаревич и Звиездан Цветкович не давали чести възможности на Модрич за доказване, но повратният момент е с довеждането на Йосип Куже на пейката през сезон 2005/2006. Лука играл във всички 32 мача в ХНЛ, вкарал осем гола и доминирал в първенството.
В редовете на Динамо се задържал три сезона и половина, печелейки шест трофея - три шампионски титли, две купи и една Супер купа. През юни 2008 се преселил в Тотнъм за 19 милиона евро. В екипа на лондонския състав е изиграл 159 мача, постигайки 17 гола и ставайки един от ключовите играчи на "шпорите". На Острова се задържа четири години, а през август 2012 се пресели в Реал (Мадрид) за 35 милиона евро.
В редовете на Кралския клуб разви докрай всички свои потенциали, ставайки един от ключовите играчи на Реал. Досега за Реал е записал 264 участия, постигайки 13 гола и печелейки чак 14 трофея, от които четири в Шампионската лига и един път испанското първенство.
Като хлапе е играл за всички възрасти на хърватския национален отбор, а в мъжкия състав дебютира през март 2006 година в победата (3:2) над Аржентина, а първият гол бележи на 16 август 2006 в Ливорно при победата с 2:0 над тогава актуалния световен шампион Италия.
Модрич за националния отбор е играл на три световни първенства (2006, 2014, 2018) и три европейски първенства (2008, 2012, 2016), а среброто на СП в Русия е неговият най-голям успех. В екипа на "ватрените" е записал 115 участия и е постигнал 14 гола. Повече участия от него в хърватския екип има само Дарио Сърна (134).
Модрич от 2010 година е в брак с Ваня Модрич с която има три деца - синът Иван (8) и дъщерите Ема (5) и София (2).
Зрински като последен представител на Босна и Херцеговина в европейските турнири през този сезон днес от 19:00 ч (местно време - б.р.) гостува на българския Лудогорец в първи мач от 3-ия предварителен кръг на Лига Европа.
Зрински като актуален шампион на Босна и Херцеговина започна европейския си път в първия квалификационен кръг на Шампионската лига в който отпадна от Спартак от Търнава с общ резултат 1:2. След това във втори квалификационен кръг на Лига Европа с общ резултат 3:2 отстрани малтийския Валета.
От другата страна, актуалният шампион на България Лудогорец в първия квалификационен кръг за Шампионската лига беше по-успешен от Крузейдърс (общо 9:0), за да във втория предварителен кръг да отпадне от унгарския МОЛ Види (Видеотон) с общ резултат 0:1.
Отпадането на Лудогорец от МОЛ Види беше изненада и отборът на Зрински сега чака много опасен противник, който носи ролята на голям фаворит в този двубой.
Според угледния Трансфермаркт общата пазарна стойност на играчите на Лудогорец е малко над 50 милиона евро, докато стойността на босненския шампион е осем милиона евро.
В досегашния дял от сезона Зрински и Лудогорец са изиграли почти еднакъв брой мачове. Лудогорец е изиграл осем мача в които спада и българската Супер купа, докато Зрински е изиграл мач по-малко, тъй като в Босна и Херцеговина няма Супер купа. Така че, с изключение на Супер купата на България, двата състава са изиграли по три шампионатни и по четири европейски мача.
Това което е охрабряващо за отбора на Зрински е фактът, че Лудогорец е в криза откъм резултати, като в последните четири официални мача няма победа при което има две поражения и две равенства. Като двете загуби са в последните две срещи. Също така, Лудогорец в последните четири срещи е вкарал само един гол.
Зрински в този мач влиза след загуба от Железничар на Грбавица през изминалия уикенд, а предходно имаше поредица от пет мача без поражение във всички турнири.
Между 18-те играчи, които треньорът на "благородниците" Анте Мише поведе в България ги няма Марин Галич, който отпадна заради червен картон срещу Валета, както и Иван Бркич, Амер Бекич, Милош Ачимович, Перо Стойкич, Хрвойе Баришич и Един Рустемович, които са контузени.
Мачът между Зрински и Лудогорец, който започва в 19:00 ч ще бъде излъчван по Арена Спорт, а победителят от тези две срещи в плейофа на Лига Европа ще играе срещу Торпедо (Грузия) или Кукеси (Албания), пишат в Босна и Херцеговина.
Балканците вярват в паранормалното просто, защото всеки ден го изживяват! Поредното доказателство идва от Босна и Херцеговина и дербито на 24-ия кръг на Премиер лигата на страната. Футболистите на Железничар водеха като гости с 3:0, а тогава Зрински в добавеното време се добра до равенство 3:3...
Напълно невероятният мач се проведе в Мостар, по подобие на известния финал от Шампионската лига през 2005 година в Истанбул, когато Милан изпусна 3:0 срещу Ливърпул.
Този път, в главните роли бяха футболистите на Железничар и Зрински. "Жельо" имаше три точки в джоба благодарение на голове на Баришич, Враньеш и Закарич от дузпа, а накрая си тръгна само с една.
Първо Йович намали изоставането в 88-ата минута, за да Ачимович и Пезер в продължението да предотвратят загубата на шампиона.
Разликата между двата състава остана две точки, като Железничар е първи с 54, а Зрински го следва с 52.
Сър Джеймс Макмилан е признат шотландски композитор. И привърженик на Селтик. И бил тъжен в глазгоуската вечер през 1989 година. Вдъхновен от правилото за гол на чужд терен написал композиция. Ето как Сладжан Шчепович повлиял на класическата музика.
Нощта в която футболните богове се обединят и ви нанесат болка, може да е трагичен опит. Но, сър Джеймс Макмилан в тази болка и трагедия намерил извор на вдъхновение.
Неговият отбор отпаднал, но той решил - ще напиша композиция за пиано за това!
"Най-необичайното дело което съм написал е онова за което ме вдъхнови загубата на Селтик от Партизан за Купата на носители на национални купи през 1989 година. Това дело се нарича "Берзеркин" и главната тема е напразно похабената енергия. Смятам че това е, много вероятно, единственият концерт за пиано написан някога в историята на музиката, който е вдъхновен от футбола и правилото за гол като гост", разказва 58-годишният Макмилан за шотландската редакция на Би Би Си.
По времето когато неговият отбор е преживял нещастието Макмилан е бил на 30 години.
Това е тази композиция:
Какво се е случило в тази глазгоуска нощ, която е хвърлила Макмилан в отчаяние, но и пробудила съзидателния дух?
Случил се е белградският Партизан.
Това е онзи известен мач с чак 9 гола. Селтик победил с 5:4, но недостатъчно за класиране, защото Партизан в първия мач в Мостар (не е играл в Белград заради наказание) се наложил с 2:1. Имал в ръцете си Селтик резултат, който го водил в следващия кръг, но Сладжан Шчепович две минути преди края на мача в Глазгоу постигнал гол, който донесъл голяма радост на "черно-белите".
"Парния валяк" още на старта на турнира получил изключително труден противник и не бил фаворит. Тази роля е приписана на някогашния първенец на Европа - Селтик. Перспективният отбор на "черно-белите" пред себе си имал опитен шотландски представител, а допълнителен проблем за четата на Иван Голац представлявал фактът, че белградчани заради наказание не могат да играят на стадион ЮНА.
Решението е взето "зелено-белите" да бъдат посрещнати в Мостар, на стадиона на Вележ.
По разквасения и тежък терен "черно-белите" победили с 2:1. Горан Милойевич и Милан Джурджевич били голмайстори за Партизан, докато единственият гол за островитяните постигнал Майк Галоуей.
Този мач е изигран на 12 септември. Точно 15 дни по-късно Партизан гостува на Селтик парк. В тази прохладна глазгоуска вечер, повече от 50 000 привърженици имаха възможност на стадиона на шотландския великан да гледат спектакъл, един от най-интересните в историята на турнирите на УЕФА.
От една страна е бил супер разположеният полски национал Дариуш "Джеки" Джекановски, който вкарал четири гола на белградчаните, а от другата страна разположен и разгърмял се "валяк". В първото полувреме са видени само два гола, от девет колкото са постигнати тази вечер.
Будимир Вуячич дава преднина на Партизан в самото начало, а в средата на полувремето Джекановски изравнява.
А, тогава е започнало шоуто...
Головете се редили като на лента. Още не се било тръгнало от центъра за второто полувреме, а разиграният поляк отново вкарал, за продължения. Още един защитник на Партизан успява да се докопа до списъка с голмайсторите. Александър Джорджевич само три минути след първото повеждане на Селтик успешно завършва контра и изравнява.
Полякът е подготвил нова изненада за Горан Пандурович, но Джуровски отново връща удара.
Празнуването на привържениците на Партизан още не е стихнало когато Анди Уокър носи нова радост на "зелено-белите" - 4:3. Следва период от "чак" 15 минути без голове, а тогава Джекановски предизвиква лавина въодушевление в домакинските запалянковци. Селтик имал резултат за следващия кръг - 5:3. Партизан бил на колене...
"А, сега за Партизан и секундите са важни... Хвърлена топка към Спасич. Той я поема на позиция ляво крило. Последен шанс за Партизан... Центрирана топка. Милко Джуровски я връща в центъра... шанс, шанс. ГОЛ! ГОЛ! ГОЛ! Шчепович! Браво Партизан с лъвско сърце!", са били думите на легендарния радио репортер Йордан Иванович, който пренася атаката на Партизан за крайното 5:4.
Хърватският футболист Марин Галич преживя жестока контузия на мач когато след грубо нарушение на противников играч трябваше да се подложи на операция при която му е отстранен тестис.
Марин Галич е получил тази много страшна и неприятна контузия след нарушение отстрана на Йоц Стокич в мач между Зрински Мостар и Слога.
Стокич не успял да му отнеме топката и се решил на неспортсменски ход, ритайки с крак съперника между краката. Съдията не свирил нищо въпреки че нарушението било очевидно, а Галич играл цял мач.
Все пак, по-късно се разбрало, че ударът бил неприятен, че застрашил здравословното му състояние, така че единственото което лекарите можели да направят, за да спасят живота на хърватския футболист, е да му се премахне тестиса.
"Искам да благодаря на всички приятели, които ми дадоха голяма подкрепа, както и на привържениците, а също така и на ХШК Зрински, начело с Данко Шулента, които максимално се погрижиха за моето здраве, оценявам го и ще го върна на терена. От това със сигурност ще изляза още по-силен! Още веднъж голямо благодаря на всички", написа Марин във фейсбук след успешно проведената операция.
.jpg?width=765&height=510)
