Привържениците на Динамо (Дрезден) показаха, че любовта към клуба няма граници

Хубави сцени от Дрезден, които показват, че изпадането на клуба в по-нисш ранг не трябва винаги да бъде катастрофа.

Футболният клуб Динамо Дрезден от есента ще играе в трета лига на Германия, а въпреки че имаше теоретичен шанс преди последния кръг да оцелее, ремито с Оснабрюк (2:2) му струва скъпо.

След мача играчите на този отбор останаха в шок. Хиляди привърженици от града в изтока на Германия се събраха пред стадиона, но не за да ги критикуват или нападат заради неуспеха, а за да подкрепят любимците и да им благодарят за труда, който са положили да оцелеят във Втора Бундеслига.

Dynamo Dresden has been relegated to the 3. Liga today. Thousands of supporters then waited for their players ... Not to get mad at them, but to thank them for their commitment this season 💪🏻👏🏻 pic.twitter.com/WogiLgvXnn

— Casual Ultra (@thecasualultra) June 28, 2020

Без обиди и оплюване, наясно с качеството на играчите, верните запалянковци на Динамо пяха на своя отбор и обещаха подкрепа щом могат отново да са на стадиона.

Иначе, Динамо е един от клубовете, който нямаше същото отношение във Втора Бундеслига. Заради корона вируса и регионалните закони трябваше да престоят в карантина 14 дни заради което пропуснаха три мача след продължението на сезона, а това по-късно доведе да изиграят седем срещи за 18 дни, което не можаха да издържат физически, но им остава утехата, която им дадоха техните привърженици.

Dresden ist eben anders 🔥✊ #SGDOSN #sgd1953 pic.twitter.com/IciOGHhHyO

— SG Dynamo Dresden (@DynamoDresden) June 28, 2020

На днешния ден - Звездното европейско коронясване в Бари

Цървена звезда на днешния ден, 29 май 1991 година беше по-добра от Олимпик от Марсилия (0:0 - 5:3 след дузпи) във финала на Купата на шампионите и се качи на европейския пиедестал. В драматичен завършек след 120 минути решаваха дузпи, които в голове превърнаха подред Просинечки, Бинич, Белодедич, Михайлович и Панчев, докато Стеван Стоянович в първата серия спаси удара на Аморос.

"Искате ли да играете както вие искате и да изгубим или ще играете както аз казвам и да спечелим Купата на шампионите", сега вече е легендарна фраза, която треньорът на Цървена звезда Любомир Люпко Петрович е изрекъл две седмици преди финала на Купата на шампионите в Бари. Наясно, че е изминат дълъг път и е по-важно от всичко да се качи на стълбичката на победителите, чудесният треньор изненада всички с поставката на игра на "нула", предвиждайки, че най-големият сръбски клуб ще има най-големи шансове да спечели купата, ако се стигне до рулетката на дузпите. И всичко познал.

Цървена звезда дотогава е пленила с игра, имала големи майстори в Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев и останалите играчи с чудесна офанзивна мощ. Обаче, Люпко оценил всички предимства и недостатъци на своя отбор, силата на Олимпик в "триъгълника" Уодъл-Пеле-Папен и решил да попречи на вкарването на топката зад последната линия на отбраната.

В първите 15-ина минути Звезда успявала и да заплаши, междувременно, след шута на Бинич главно Олимпик опитвал да намери пукнатина в отбраната на Звезда, но Белодедич и Найдоски, с помощта на остатъка от отбора играли защитно без грешка. Колко е бил твърдоглав треньорът на французите Раймонд Гьоталс около Драган Стойкович свидетелстват и последните 10 минути на продълженията, когато пратил петата звезда на Звезда на терена. Пикси създал две сериозни възможности за Олимпик, но за щастие е останало и след 120 минути 0:0.

Решението е взето след изпълнение на дузпи. Просинечки опъна мрежата на Олмета с полувисок удар вдясно, а още в първата серия Стоянович със скок вдясно спаси удара на Мануел Аморос. Ще се окаже, че това е решаващо. Подред вкарват Бинич (също като Просинечки), Бернар Казони (отмерено, в дясната малка мрежа), Белодедич (по земя, в левия ъгъл), Папен (същата посока, малко по-високо и по-силно отколкото Белодедич), Михайлович (долу дясно, след като изкопа прилично количество земя) и Мозер (елегантно в десния ъгъл).

Възможност за триумф имаше Дарко Панчев, носителят на Златната обувка стреля близо до средата на вратата, но шутира силно и хвана Олмета в крачка, достатъчно за най-голямата радост в историята на клуба. Двадесет хиляди привърженици на стадион "Свети Никола" и милиони в Сърбия и света получиха най-хубавия подарък. Ще остане запомнено, че в Бари на 29 май 1991 година Цървена звезда се качи на върха на Европа против Олимпик от Марсилия 0:0 - 5:3 след дузпи, успешно завършвайки един петгодишен проект.

Цървена звезда - Олимпик 0:0 - дузпи 5:3

Цървена звезда: Стоянович, Югович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич (85 мин - Стошич), Бинич

Треньор: Любомир Петрович

Олимпик Марсилия: Олмета, Аморос, Ди Меко (111 - Стойкович), Боли, Мозер, Жермен, Казони, Уодъл, Папен, Пеле, Фурние (72 мин - Веркрис)

Треньор: Раймонд Гьоталс

Стадион: "Свети Никола", Бари
Зрители: 56 000
Съдия: Тулио Ланезе (Италия)

Пътят до Бари - скок през "скакалците" до славата

Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите стигна без загуба. Малцина очакваха след ремито с Грасхопърс в Белград (1:1), че югославският шампион в този сезон ще достигне върха. Кьозле тушира Маракана, а само Бинич успя да матира Брунер в мач в който Звезда не блестя, но изпусна няколко добри възможности.

Цървена звезда - Грасхопърс 1:1 (1:1)

0:1 Кьозле (17 мин)
1:1 Бинич (44)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (80 мин - Шабанаджович), Марович, Югович, Белодедич, Василийевич, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич, Бинич

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Видеркер, Сутер, Кьозле (85 мин - Вега), Бикел, Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Белград, 19 септември 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 60 000
Съдия: Карло Лонги (Италия)

От грешките се учи, в работата е спасението. И това е максимата, която треньорът Люпко Петрович насади на всички, особено на играчите на които промени манталитета ден след ден. Вместо години, които са изяли "скакалците", привържениците на Цървена звезда гледаха брутално газене на "скакалците" от Швейцария. Дарко Панчев с гол, а и с две предизвикани дузпи, които реализира Просинечки, а след това и с атака, която завърши Душко Радинович беше локомотивът, който повлече влака на Звезда до победата с 4:1 и класиране във втория кръг.

Грасхопърс - Цървена звезда 1:4 (0:1)

0:1 Панчев (12 мин)
0:2 Просинечки (48 - дузпа)
0:3 Радинович (59)
1:3 Кьозле (62 - дузпа)
1:4 Просинечки (84 - дузпа)

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Щрудел, Сутер, Кьозле (70 - Хаслер), Бикел (60 мин - Сфорца), Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Василийевич, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич (56 мин - Югович), Бинич

Цюрих, 3 октомври 1990
Стадион: Хардтрум
Зрители: 28 000
Съдия: Жозе Сантош (Португалия)

Глазгоу Рейнджърс беше противник във втория кръг. Шотландците през лятото направиха "дрийм тим" от английски, шотландски и холандски национали и имаха големи амбиции. Обаче, на пълната Маракана и без контузения Деян Савичевич, югославският отбор игра майсторски, победи с убедителното 3:0. Радинович с гол в ранната фаза на мача донесе сигурност, Просинечки и Панчев в продължението запечатаха съдбата на "рейнджърите".

Цървена звезда - Глазгоу Рейнджърс 3:0 (1:0)

1:0 Радинович (8 мин)
2:0 Просинечки (66)
3:0 Панчев (74)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 мин - Момчилович), Бинич

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман, Браун, Стивън, Фергюсън, Уолтърс, Джонстън, Хуистра (73 мин - МакКойст)

Треньор: Греъм Сунес

Белград, 24 октомври 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Жоел Киню (Франция)

Знаеха в Лютице Богдан какъв пъкъл ги чака на "Айброкс" в реванша без оглед на преднината от 3:0. Петрович предвиди, че шотландците ще се откажат от игра и с дълги топки с повече нападатели ще опитат да настигнат изоставането. Мъдро подсили последната линия с петима играчи, като Белодедич игра либеро. И контузията на вратаря Стоянович не разклати белградския отбор, когато през второто полувреме Панчев постигна майсторски гол всичко беше решено. "Рейнджърите" успяха само да изравнят.

Глазгоу Рейнджърс - Цървена звезда 1:1 (0:0)

0:1 Панчев (53 мин)
1:1 МакКойст (79)

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман (57 - Нисбет), Браун, Стивън, Додс (46 мин - Робъртсън), МакКойст, Хейтли, Уолтърс

Треньор: Греъм Сунес

Цървена звезда: Стоянович (46 мин - Калуджерович), Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 - Юрич), Бинич

Глазгоу, 7 ноември 1990
Стадион: Айброкс
Зрители: 25 000
Съдия: Бо Карлсон (Швеция)

Звезда презимува, управата доведе Синиша Михайлович с рекорден трансфер, а клубът основно се подготвяше за четвъртфиналните двубои с Динамо от Дрезден, тогава изключително силен клуб от Източна Германия. Звезда изстреля три снаряда в мрежата на Кьолер и с убедителна победа с 3:0 трасира пътя в полуфинала. Просинечки и Бинич още до полувремето донесоха добра преднина, която увеличи Деян Савичевич.

Цървена звезда - Динамо Дрезден 3:0 (2:0)

1:0 Просинечки (22 мин)
2:0 Бинич (43)
3:0 Савичевич (57)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Керн (49 мин - Вагенхаус), Щюбнер (75 - Алиеви), Хауптман, Ратке, Рьослер, Гючов

Треньор: Райнхард Хефнер

Белград, 6 март 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Алексей Спирин (Русия)

Цървена звезда повишаваше нивото на формата, играеше модерно, бързо и ефикасно, но реваншът в Дрезден започна с гол на Гючов. Нервността продължи кратко, защото югославският отбор бързо пое нещата в свои ръце, редуваха се възможности, а обратът бе видян едва след почивката когато Савичевич и Панчев завършиха хубави атаки. Привържениците на Динамо правиха безредици, така че съдията Аладрен в 79-ата минута прекъсна трайно мача, който по-късно беше регистриран служебно 3:0.

Динамо Дрезден - Цървена звезда 1:2 (1:0) - прекъснат в 79 минута

1:0 Гючов (2 мин - дузпа)
1:1 Савичевич (52)
1:2 Панчев (69)

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Хауптман, Щюбнер, Пилц, Шолц, Рьослер (56 мин - Минге), Гючов (56 - Алиеви)


Треньор: Райнхард Хефнер

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (70 мин - Марович), Михайлович (75 - Стошич), Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич, Бинич

Дрезден, 20 март 1991
Стадион: Рудолф Харбиг
Зрители: 15 000
Съдия: Емилио Сориано Аладрен (Испания)
Мачът е регистриран служебно 3:0 за Цървена звезда

Байерн през този сезон беше сочен за един от трите най-големи фаворита за спечелване на Купата на шампионите. Обаче, Цървена звезда в най-добрия мач през този сезон прекъсна серията на баварците от 43 поредни европейски мача без загуба в Мюнхен и с голове на Панчев и Савичевич победи с 2:1. В първия мач от полуфиналите по-добре започнаха немците, защото поведоха чрез Волфарт, но всичко останало беше под знака на белградския състав. Майсторски водени от пейката, асовете на Звезда с игра съсипаха противника и е жалко, че не победиха по-убедително.

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (34 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (70)

Байерн: Ауман, Ройтер, Пфлюглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (78 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (78 - Циге), Б. Лаудруп

Треньор: Юп Хайнкес

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (88 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Мюнхен, 10 април 1991
Стадион: Олимпийски
Зрители: 65 000
Съдия: Хуберт Форстингер (Австрия)

Люпко Петрович с право се страхуваше преди реванша в Белград, непрекъснато повтаряйки че "немците са немци", че няма да се предадат и че Звезда на препълнената "Маракана" трябва да надмине изданието от Мюнхен, ако иска финал. И белградският отбор блестя, с гол на Михайлович водеше през първото полувреме, от ексхибиционизъм и желание за самоизтъкване не довърши надиграния противник. Наказанието бързо последва, Аугенталер и Бендер направиха обрат след почивката. Последва най-драматичният завършек на мач в историята, на енергията на публиката, с помощ на късмета "небето се отвори". След центриране на Михайлович, непохватна намеса на Аугенталер, някаква друга сила водеше топката над шокирания Ауман в мрежата за 2:2 и класиране за историческия финал с Олимпик.

Цървена звезда - Байерн 2:2 (1:0)

1:0 Михайлович (25 мин)
1:1 Аугенталер (62)
1:2 Бендер (66)
2:2 Аугенталер (89 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Югович, Просинечки, Михайлович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич (89 - Момчилович)

Байерн: Ауман, Швабъл, Бендер, Грахамер, Аугенталер, Ефенберг, Щрунц, Ройтер, Волфарт, Тон, Б. Лаудруп

Белград, 24 април 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)

Историята пише някакъв друг роман: Немците 10 пъти са падали на Маракана, само Гладбах и Байерн са отнесли победа

Общият баланс на червено-белите с немските клубове: 10 победи, четири ремита, две поражения...

Байерн е мощен, немците винаги са били силни, но ако преди тазвечершния сблъсък в Белград се вземе изключително историческите факти - Цървена звезда не би имала от какво да се плаши на стадион Райко Митич. Просто, немските клубове, както онези от Източна Германия, така и онези от Западна, са били редовни клиенти на червено-белите в главния град на Югославия и Сърбия. Ситуацията не се е променила драстично след обединението на двете Германии, тъй като от 1991 година до днес от четири гостувания на немските отбори в сръбската столица победа взе само мюнхенският Байерн, и то по доста късметлийски начин в груповата фаза на Купата на УЕФА през сезон 2007/2008.

Като се тегли черта на цялата история, немските клубове общо 16 пъти са гостували на стадион Райко Митич, а балансът гласи - 10 победи за Цървена звезда, четири нерешени мача и едва две поражения. Реалността за съжаление е напълно различна в този момент.

Историята на сблъсъците започва през сезон 1969/1970 и неуспешния двубой от втория кръг на КЕШ с тогавашния Форварц Берлин. Отборът, който е предвождан от легендарния Милян Милянич, преследвал 1:2 от първия мач и два пъти губил на Маракана (0:1 и 1:2), но успя да стигне до обрат благодарение на головете на Ачимович и Караси. Все пак, мрежата на Алфред Зулуковски до края остана неподвижна, така отборът от Източна Германия продължи напред. Година по-късно Карл Цайс Йена също носи преднина от първия мач от 1/4-финалите на КЕШ (2:3), но отборът на Милянич този път е немилосърден към противника от Източна Германия. Червено-белите победили с убедителното 4:0, с голове на Джорич, Филипович, Остойич и Караси.

Непреодолима пречка за Цървена звезда в Купата на УЕФА през сезон 1975/1976 бил Хамбургер. Първият мач от втория кръг е изигран на Маракана, червено-белите водеха с гол на Сеад Сушич от 23 минута, но само минута по-късно изравни Оле Бьорнмосе. В реванша убедително 4:0 за немците. Първо поражение от немски клубове в своята история, при това и прилично тежко, Цървена звезда на стадион Райко Митич преживява във втори кръг на КЕШ през сезон 1977/1978. Тогавашният отбор на Гойко Зец преживява истинско крушение от Мьонхенгладбах на своя терен (0:3), а головете за немците вкарват Шефер, Хайнкес и Симонсен.

Звезда най-често с немски клубове се среща през известния сезон 1978/1979, в който останала без трофея в Купата на УЕФА, въпреки че общото мнение е, че по качество и показана игра е заслужила. Всичко започва от един от най-вълнуващите мачове в историята на Маракана с Динамо от Берлин (4:1). Отборът на легендарния Бранко Станкович наваксва 2:5 от първия мач в първи кръг, губи и с 0:1 в Белград до 58 минута, а тогава до края на мача постига четири гола. Човекът на обрата е фантастичният Здравко Боровница, който вкарва два гола, преди това е изравнил Душан Савич, а решаващият гол вкара Милош Шестич в последните мигове на мача. Голът на Дуле Савич в седмата минута на полуфинала с Херта се оказа достатъчен за преминаване към големия финал. Звезда тогава побеждава с 1:0, докато в реванша губи с 1:2. Милош Шестич продължава серията голове в този сезон в Купата на УЕФА и в първия финален мач против Мьонхенгладбах. Червено-белите повели с неговия гол в 21 минута, но немците стигнали до изравняване и позитивен резултат чрез автогола на Юришич в 60 минута. В реванша за съжаление е било 1:0 за домакина.

През сезон 1979/1980 отново немци. Първо стария клиент Карл Цайс Йена, който в двата мача е победен с 3:2, а след това мюнхенския Байерн в 3 кръг на Купата на УЕФА. Червено-белите гонили 0:2 от Мюнхен, до 69 минута са водели с 3:0 на Маракана с голове на Савич, Петрович и Репчич, но баварците в следващия кръг на турнира с два гола отвежда Дитер Хьонес.

До следващия мач с немците се чака цяло десетилетие. В първия мач от третия кръг на Купата на УЕФА през сезон 1989/1990 в Белград е победен Кьолн (2:0) с голове на Деян Савичевич, но отборът на Драгослав Шекуларац в реванша е победен с 0:3. Това е "трагичен" мач за легендарния Шеки, който в тунела ударил шамар на стюард и получил осем мача наказание, заради което въпреки спечеления дубъл трябвало да напусне отбора, който само година по-късно покори Европа под ръководството на Люпко Петрович.

Първият немски противник през известния сезон 1990/1991 е Динамо Дрезден. Червено-белите били немилосърдни и в двата четвъртфинални мача, а в първия на стадион Райко Митич (3:0) головете вкарват Просинечки, Бинич и Савичевич. Ако онзи мач с Динамо от Берлин е бил един от най-вълнуващите, най-вълнуващият е изигран на 23 април 1991 година. Цървена звезда победила в Мюнхен с 2:1, а после в Белград повела с гол на Синиша Михайлович от пряк свободен удар. Все пак, немците само за пет минути в средата на второто полувреме преобърнали резултата с голове на Аугенталер и Бендер, финалът в Бари висял до 90 минута, а тогава "небето се отворило" с автогола на Аугенталер. Този миг завинаги ще се преразказва сред привържениците на Цървена звезда.

Първият немски отбор с който Цървена звезда се среща след обединението на Германия и разпадането на Югославия е Кайзерслаутерн. Тогавашният носител на Купата на Германия носи минимална преднина (0:1) от първия мач в първия кръг на КНК, а Цървена звезда в реванша с гол на Деян Станкович в 55 минута се пребори за продължения. Там немският отбор преживя истинска катастрофа. Станкович вкара в 97 минута, Ньегуш десет минути по-късно, докато крайния резултат (4:0) в 120 минута постави Миодраг Пантелич.

Първият немски противник на Цървена звезда в новото хилядолетие беше Байер Леверкузен. Финалистът в Шампионската лига от сезон 2001/2002 застана на пътя на сръбския шампион в третия кръг квалификации. Мачът на стадион Райко Митич завърши без голове, докато в реванша съставът на Клаус Топмьолер победи с 3:0. Споменатият мач с Байерн в груповата фаза на Купата на УЕФА от сезон 2007/2008 бе белязан от лошия терен и катастрофалната реакция на Иван Ранджелович във финала на мача. Цървена звезда два пъти води, с голове на Короман и Милияш. Клозе два пъти успя да изравни, а тогава един прилично нескопосан удар от пряк свободен удар на Тони Крос премина поред Секундо Кастийо и ръката на Иван Ранджелович.

Последният мач на Цървена звезда с немски клубове донесе на червено-белите пролет в Европа след 25 години. Това беше гостуването на Кьолн в последния мач от груповата фаза на Лига Европа през сезон 2017/2018, което червено-белите решиха в своя полза с резултат 1:0 и гол на Славолюб Сърнич в 22 минута на мача.

Така че, Цървена звезда в тазвечершния сблъсък на своя страна, като главен коз, има само историческите факти. Чудеса се случват и това беше ясно след миналогодишната победа над шампиона на Европа Ливърпул, но е голям въпрос дали съставът на Владан Милойевич сега е в състояние да изиграе такъв мач. Ако успее в това, ще има още един исторически резултат за най-трофейния сръбски клуб.

Немците на Маракана:

КЕШ (1969/70)
2 кръг: Форварц Берлин - 3:2

КЕШ (1970/71)
1/4-финали: Карл Цайс Йена - 4:0

Купата на УЕФА (1975/76)
2 кръг: Хамбургер 1:1

КЕШ (1977/78)
2 кръг: Борусия Мьонхенгладбах 0:3

Купата на УЕФА (1978/79)
1 кръг: Динамо Берлин 4:1
1/2-финали: Херта 1:0
финал, първи мач: Борусия Мьонхенгладбах 1:1

Купата на УЕФА (1979/80)
2 кръг: Карл Цайс Йена 3:2
3 кръг: Байерн Мюнхен 3:2

Купата на УЕФА (1989/90)
3 кръг: Кьолн 2:0

КЕШ (1990/91)
1/4-финали: Динамо Дрезден 3:0
1/2-финали: Байерн Мюнхен 2:2

КНК (1996/97)
1 кръг: Кайзерслаутерн 4:0

Шампионска лига (2001/02)
3 кръг квалификации: Байер Леверкузен 0:0

Купата на УЕФА (2007/08)
групова фаза: Байерн Мюнхен 2:3

Лига Европа (2017/18)
групова фаза: Кьолн 1:0

ОБЩО: 10 победи, четири ремита, две поражения

Автор: Ненад Йованович

Клубовете върху които падна Берлинската стена

В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига - съответно, къде са днес великаните от Изтока?

Точно три часа и 34 минути преди Улф Кирстен с топката, като бърз влак, да падне в наказателното поле на Магдебург, цялото Политбюро на партията на Социалистическото единство подаде оставка. Докато легендарният ас на Динамо с поглед търсил своя партньор в атаката Торстен Гичов, посланикът на ГДР Хелмут Зибарт е извикан при министъра на вътрешните работи на Чехословакия Павел Садовски. Кирстен е забелязал своя съотборник, упътил топката към него, а Гичов, въпреки че на гърба си имал Дирк Шустер, се справил чудесно, заградил се, обърнал и шутирал. Дирк Хайне се колебал, не е решил веднага дали да тръгне с крак или да се хвърли, а когато се решил за втората опция вече е било твърде късно. Топката през калта на малкото наказателно поле пробила път до мрежата - Динамо повел против лидера Магдебург в Класикера на Оберлигата. На трибуните делириум!

Двадесетина минути по-късно (средата на първото полувреме) Матиас Замер в своя единствен стил - мощно и елегантно в същото време - води топката през сърцето на терена и приближава вратата на гостуващия отбор. Някъде в същия момент, в Прага, Зибарт пристига в кабинета при Садовски. И преди да седне във фотьойла, започнал да се поти. Знае какво го чака...

Лют и нервиран, министърът не увърта много. На посланика веднага, не с точно приятен тон, дава да разбере, че неговата държава е много недоволна, че все по-голям брой жители на Източна Германия през чехословашката граница бягат в съседната Западна Германия. Садовски обяснява, че гражданите са ядосани и се питат защо и те не могат по този начин до Мюнхен, Франкфурт, Дюселдорф... Ситуацията е много неприятна, с оглед, че същото се случва вече месеци, но през Унгария.

В Дрезден, Замер е пуснал крачка, дал е газ, а когато се озовава на около тридесетина метра от вратата, стреля с всичка сила. Това негово "топовно гюле" завършва в мрежата на Хайне - Динамо води с 2:0. Няколко мига по-късно Магдебург остава с играч по-малко, след като Дирк Шустер получава червен картон и изглежда, че мачът между най-големите кандидати за титлата е решен.

През това време Зибарт в Прага се оправдава че "неговото правителство работи върху решаването на проблема и приемането на нов закон според който населението ще може свободно да пътува от Изток на Запад", но Садовски няма търпение: "Ние изискваме..." В света на дипломацията това е повече ултиматум отколкото обичайно искане.

Докато Хелмут Зибарт се потил в кожения фотьойл на министъра на Хусаков, Магдебург в Дрезден с играч по-малко успял да намали на 1:2 с гол на Маркус Вокел (точката е била достатъчна да задържи първо място), но в последните мигове на мача Гичов със своя втори премахва всички дилеми.

Всички в Изтока много добре помнят този ден. Когато подполковник Харалд Йегер под натиска на 20 000 демонстранти на улица Борнхолмер, около 23:30, най-накрая наредил пробив, а хиляди разярени младежи и девойки тръгнали към Бранденбургската порта - някои за пръв път да видят своите роднини, някои за нови дънки или нова плоча на Скорпионс. Ангела Меркел е била както и всеки четвъртък вечер в сауната с приятелка, Гюнтер Грас е "редял" мисли на хартия и подготвял своето известно експозе, което ще представи няколко седмици по-късно, а Матиас Замер, заедно със съотборниците в карантина, отморявал след предходната бурна нощ и празнуването на големия триумф... Марсел Шмелцер, днес един от двамата най-известни (активни) футболни продукта от онази мрачна страна на Стената, е бил едногодишно бебе, а другият - Тони Кроос - ще се роди едва два месеца по-късно. И футболът много добре ще помни този ден. "Желязната завеса" падна върху източния дял на Европа и задуши всички футболни великани от Изтока, които даваха на тази игра специален чар.

Динамо от Дрезден ще завърши споменатия сезон 1989/1990 като шампион, след като Магдебург в последния кръг неочаквано изгубил от Карл Маркс, днешният Кемницер. През май идната година, с бляскав празник в Рощок е сложена точка на Оберлигата. Ханза като шампион и Динамо Дрезден като втори отбор са интегрирани в Бундеслигата, докато клубовете от трето до осмо място - Ерфурт, Кемницер, Халешер, Карл Цайс Йена, Локомотив Лайпциг и Стал Бранденбург - получили място във Втора Бундеслига. Германия официално е обединена през октомври 1990, след Световното първенство в Италия (ФРГ става шампион), а напускащият селекционер Франц Бекенбауер заявил:
"Сега ще бъдем наистина непобедими!"

Кайзер Франц вероятно не е и предполагал колко ще бъде прав, но малцина тогава са размисляли за цената, която за това ще платят немските клубове от Изтока. Гледано от тази друга страна, някогашният национал на ГДР Томас Дол също е бил добър пророк:
"Съединението на Германия е най-лошото нещо което можеше да се случи на източногерманския футбол."

Така е и било...

30 години минаха откакто падна Берлинската стена. От споменатите клубове вече нито един не се намира във върха на немския футбол. В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига.

Съответно, къде са днес великаните от Изтока?

ВИКТОРИЯ/ФОРВЕРЦ БЕРЛИН

Една от главните характеристики на източнонемския футбол след Втората Световна война, под съветска окупация и социалистически режим, е била готовността на властите по различни начини да манипулират клубове по политически или други причини. Така днешната Виктория от Франкфурт на Одер често е преселвана от град на град и сменяла имената, според нуждите на полицията, армията, висшите държавни функционери. Най-много успехи преживява като Форверц от Берлин. Този Форверц, който няма никакви връзки с традиционния Берлинер Форверц, един от основателите на ДФБ (Футболният съюз на Германия), шест пъти бил шампион на Източна Германия и двукратен носител на Купата. Повече от десет сезона играл и в европейските турнири. Най-големите успехи на Форверц са 1/4-финали в КЕШ (след елиминирането на Цървена звезда 1969 година), и 1/4-финали в КНК. Виктория в момента е маргинал в немския футбол, играе в шеста лига...

ЕНЕРГИ КОТБУС

Един от редките клубове от изтока, който стигна до Бундеслигата след съединението. Шест сезона Котбус игра в елита (2000-2003, 2006-2009), а най-голям успех постигна през 1997, когато игра финал за Купата и загуби от Щутгарт. Енерги влезе в историята на немския футбол на 6 април 2001 година, тъй като стана първият клуб в държавата, който изведе 11 чужденци на терена. Сред най-известните имена - Васил Мириуца, Томислав Пиплица, Бруно Акрапович, Анджей Кобилански... Енерги Котбус в момента живурка в Регионалната лига на Германия (четвърти ранг в системата).

ЛОКОМОТИВ ЛАЙПЦИГ

По-възрастните любители на футбола от Лайпциг продължават да подкрепят Локомотив и новосъздаденият РБ Лайпциг не ги интересува много. Става дума за клуб, който като Магдебург игра финал в Купата на носители на национални купи, само че нямаше късмет да я спечели. Аякс с Рийкард, Ван Бастен и Бергкамп беше по-добър през тази 1987 година. Локомотив няколко години по-късно стигна и до завършека на Купата на УЕФА, елиминиран от Тотнъм. Купата на Източна Германия е печелена пет пъти и три пъти е бил вицешампион. Преди Втората Световна война три пъти е бил най-добър клуб на Германия. Локомотив от Лайпциг през този сезон се бори за влизане в трета лига...

ХАНЗА РОЩОК

Последният източногермански шампион не е имал големи резултати в Оберлигата като двата Динамо, Магдебург, Форверц, но Ханза ще се наложи като най-добър клуб от изтока след обединението. След като в първия сезон в Бундеслигата изпада, се завръща през 1995 и играе пълни 10 години. От 2012 е постоянен член на трета лига. Като всички клубове от пространствата на бившата ГДР главен проблем на клуба са финансите. Ханза като Динамо от Дрезден има много верни привърженици...

ДИНАМО ДРЕЗДЕН

Осем пъти шампион на ГДР, седем пъти носител на Купата, полуфиналист в Купата на УЕФА през 1989... Динамо Дрезден без всякакво съмнение спада сред най-успешните клубове на Източна Германия, с рядко верни привърженици, които преди няколко седмици одушевиха Европа. Около 35 000 от тях отпътуваха на гостуването на Херта за Купата. Динамо от 1991 до 1995 игра в Бундеслигата, но не можа да се пребори, преди всичко с финансовата страна, със съперниците. Последва изпадане, губене на лиценз за Втора Бундеслига, пропадане до четвърта лига. Привържениците, обаче, никога не обърнаха гръб на клуба. Заради тяхното нерядко насилствено поведение в Дрезден вярват, че Бундеслигата не ги иска в своята елитна компания. В което много вероятно съществува и частица истина. Динамо в момента се бори за оцеляване във Втора Бундеслига...

РОТ ВАЙС ЕРФУРТ

Две шампионски титли от Оберлигата през петдесетте години са най-големите успехи на червено-белия клуб. Клубът през 1991 и 2004 игра във Втора Бундеслига, но и двата пъти изпадна като последен в класирането. Ерфурт през 2018 след много години изпадна от трета лига. Този сезон е заплашен от ново преселване в по-нисък ранг...

ХАЛЕШЕР

Двукратният шампион и двукратен носител на Купата на Източна Германия записа голямо падение през деветдесетте години. След участието в Купата на УЕФА през 1992 година клубът се хлъзна чак в пета лига. От 2008 и влизането в четвъртия ранг нещата тръгнаха към по-добро. Халешер през този сезон е един от кандидатите за влизане във Втора Бундеслига...

КЕМНИЦЕР

Най-известен като първия клуб на Михаел Балак, Кемницер след обединението само през деветдесетте успяваше да се задържи във Втора Бундеслига. През сезон 1992/93 стигна до полуфинал за Купата. Шампион на Източна Германия през 1967 и вицешампион през 1990 в момента се състезава в трета лига, след като през миналия сезон влезе в нея.

КАРЛ ЦАЙС ЙЕНА

Любителите на футбола помнят Карл Цайс главно с дуелите срещу Цървена звезда в КЕШ и червеният картон на Драган Джаич... Не с добро. Клубът от Йена, обаче, имал сериозна репутация в Източна Германия. Трикратен шампион и деветкратен вицешампион. Йена е още един източногермански отбор, който е играл финал в европейски турнир. През сезон 1980/81 просва по гръб Рома, Валенсия и Бенфика, за да в борбата за трофея от КНК да клекне пред Динамо от Тбилиси. През деветдесетте този клуб в два случая влезе във Втора Бундеслига. В момента се бори за оцеляване в трета лига.

СТАЛ БРАНДЕНБУРГ

Клуб без специално значение за източногерманския футбол. Главно го споменават като роден отбор на някогашните национали Щефан Фройнд и Рой Прегер. Живна за малко през 2017 година, когато се пребори за влизане в шеста лига...

СТАЛ АЙЗЕНХИТЕНЩАТ

Още един клуб на самата граница с Полша... Става дума за работнически отбор, който е бил собственост на железницата. Главно се е състезавал във втората лига на Източна Германия, но е интересно, че като финалист за Купата през 1991 (победен от шампиона Ханза) играл в КНК. Елиминиран е в първи кръг от Галатасарай, Айзенхитенщат е ликвидиран през 2016 година.

МАГДЕБУРГ

Спада към най-големите източногермански клубове и е единственият отбор от изчезналата държава с европейски трофей. Във времето на своята най-голяма слава, седемдесетте години, Магдебург във финала на КНК би големия Милан - 2:0. Това е през пролетта на 1974. Магдебург е три пъти шампион на ГДР и седем пъти носител на Купата. В общата втора лига е успял да влезе чак през 2018. Не се задържал дълго. В момента е в средата на класирането на трета лига. Истински заспал великан и един от редките клубове от изтока, който не е банкрутирал в някакъв момент.

ДИНАМО БЕРЛИН

Динамо е бил клуб на режима, по-точно, той е ръководен от Ерих Милке, шеф на Щази, печално известната източногерманска тайна полиция. И много други клубове са били любимци на комунистическата власт, с тази разлика, че Милке е бил родом от Берлин, па е било логично най-много да се наклони към своите. Тази история около берлинския Динамо е една от онези, които по най-добър начин описват как властта е разрушавала футбола и пречела на напредъка. Целостта на Оберлигата е значително разклатена в последните дни на май през 1978, по време на празнуването на титлата на дрезденския Динамо. Шефът на Щази влязъл в съблекалнята на шампиона и наредил, че сега е дошло времето първенството да поеме съименникът от Берлин. През следващите десет години титлата се празнувала само в столицата! Динамо никога не е имал успех в европейските турнири. Банкрутът го сполетял през 2004. Името променил в БФК Динамо, но се смята за правен наследник на стария щазиевски клуб. В момента води битка в четвърта, регионална лига.

САКСОНИЯ ЛАЙПЦИГ

Саксония не е имала забележими резултати в Оберлигата. Преживяла е два банкрута през 2001 и 2009 година, за да през 2011 официално да е изтрита от регистъра във футболния съюз. Привържениците по-късно основали няколко наследника. Успех, донякъде, има само БСГ Кеми Лайпциг, който през миналия сезон влязъл в четвърта лига.

* Сред 36-те клуба в първи и втори ранг на немския футбол, през този сезон, само три отбора географски принадлежат на бившата ГДР: Унион Берлин (Бундеслига), Ауе и Динамо Дрезден (Втора Бундеслига)

Автор: Предраг Дучич

Съкратили времето преди мача със секс пред стадиона?!

Тази снимка раздели мненията - докато едни смятат, че тази двойка е правила любов пред футболно здание в Германия, други мислят, че не е така. Преценете сами.

Става въпрос за стадиона на Ауе на който е гостувал Динамо от Дрезден. Не е известно на кой отбор са поддръжници момчето и девойката, но всякак завършили по страниците на футболните привърженици.

Една от немските "ултрас" страници във Фейсбук е споделила тази снимка, а след това се повела полемика дали изобщо е имало нещо между тези двама млади души.

Снимката предполага, че е имало, погледнете, па сами отсъдете:

Футболът зад Желязната завеса

Грозното лице на комунизма диктува, че футболните клубове са свързани с партийната структура и работнически организации, чиято цел е да представят превъзходството на комунизма над капитализма чрез успех в международни и европейски турнири за клубове и държави. Политическата намеса в организацията и селекцията на националния отбор е била обичайна в комунистическа Европа; националните отбори на държавите са единствените печеливши от тази практика, въпреки че са имали ограничен успех на терена, не е имало проблем дали клубовете или държавата са на първо място, когато клубове били молени да осигурят играчи за националния отбор. Например, когато Динамо (Киев) спечели Купата на носители на национални купи през 1975, властите избрали играчите на клуба за ХІ на Съветския съюз за две последователни години, но били предимно неуспешни заради бройката мачове изиграни на национално и клубно ниво което повлияло на представянето на футболистите. Всичко на всичко източноевропейските държави достигнали финала на световните първенства четири пъти, по два пъти Чехословакия и Унгария, финала на европейските първенства пет пъти, печелейки турнира два пъти, като спечелили и седем златни и шест сребърни медали от олимпийския футболен турнир. Успехът е бил централен за целите на комунистическите режими, но рядко изпитван. В добавка на това Съветският съюз не е участвал на Световно първенство до 1958, заради липса на увереност в представянето с ефект на международно ниво. Да бъде казана истината, ЦДСА - първоначално известен като ЦДКА, по-късно преименуван в ЦСКА Москва - е бил най-великият клуб на Съветския съюз през 40-те години, но записал две загуби по време на турне от три мача в Чехословакия през 1947, съветските власти наложили двугодишна забрана на мачове, които включвали чуждестранни клубове и нации. Когато Съветите направили опит да възстановят престижа си, турнирът на Олимпиадата през 1952 се оказал катастрофа. Съветският съюз очаквал успех, като националният отбор бил съставен предимно от футболисти от ЦДСА. В първия кръг на състезанието, Съветският съюз на Сталин срещнал Югославската федерация на Тито. Имайки предвид неясната идеологическа позиция на Тито по отношение на Съветския съюз, било императив югославския национален отбор да бъде победен. Вместо това Югославия излязла победител, побеждавайки могъщия Съветски съюз с 3:1, а ЦДСА внезапно бил изтрит от футболната карта като последствие от нараняване на интереса на Съветския съюз.

Футболните играчи в комунистическите държави не са считани за професионалисти, тъй като обикновено им било плащано от организацията, която финансирала клуба и регистрирала членовете му като работници. В Чехословакия, например, Баник Острава и Пластика Нитра били спонсорирани от миньорския синдикат и заводът за пластмаса, докато минна компания и производител на локомотиви поддържали унгарските Татабаня и Раба Гьор. В Съветския съюз Локомотив Москва бил финансиран от съюза на железопътните работници, а Торпедо Москва от работниците, които произвеждали автомобили. По-"привилегированите" клубове били финансирани от армията или спонсорирани от службите за сигурност. Освен това, трансферите на футболисти от комунистическия блок към западноевропейски клубове генерално били забранени, освен ако въпросният футболист не бил на тридесет години и е представял страната си, докато Горбачов не ревизирал политиката, за да запази скоростта на гласност. Въпреки тъмната страна на комунизма, източноевропейските режими, в опит да предложат повече възможности за наемане на работа и футболни пирове за тяхната публика или, може би, за пропагандни цели, имали фундаментална роля в построяването на огромни стадиони, като "Непщадион" в Будапеща (седемдесет и две хиляди капацитет), "Васил Левски" в София (петдесет и пет хиляди), "23 август" в Букурещ (шейсет и пет хиляди), "Сласки" в Хорзов (седемдесет хиляди), "Централни" (бивш Ленин) в Москва (сто хиляди), Киев (сто хиляди) и Тбилиси (седемдесет и четири хиляди). Тези стадиони са били способни да съберат големи тълпи и, като във фашистка Италия, футболът по време на комунистическата ера станал важен инструмент в насърчаване на националната идентичност, тъй като подкрепата за националния отбор или държавно спонсорираните клубове била интерпретирана като подкрепа на режима. В допълнение, футболът изглежда отразявал ключовите ценности на комунизма като отборна работа. Всичко, но не съвпадение е, че не много индивидуални футболни герои съществували по това време, като винаги бил даван приоритет на отбора. Националният отбор на Унгария бил известен с уникалния си стил на игра и успех в първата половина на 50-те. Ференц Пушкаш веднъж казал: "Ние бяхме предвестниците на "Тоталния футбол". Когато атакувахме, всички нападахме, а когато се защитавахме беше същото", въпреки че треньорът на отбора Густав Шебеш предпочитал да го описва като "социалистически футбол".

Източноевропейските гиганти били финансирани, а често и създавани, от армията, какъвто е случаят с ЦСКА Москва, Дукла Прага (оригинално АТК), Стяуа Букурещ (бивш КЦА), ЦСКА София (първоначално ЦДНА) и Цървена звезда Белград, и автоматично били "класирани" в топ дивизията на националните първенства. Тези клубове били особено успешни, след като армията ги снабдявала с млади и талантливи играчи, които отбивали военна служба. Разбира се, клубовете на армията натрупали впечатляващ брой трофеи, окупирайки топ мястото в националното първенство толкова често, че осмивали стандартите на местното състезание. Всъщност, ЦСКА (София) е шампион рекордните двадесет и седем пъти, Цървена звезда (Белград) шестнадесет пъти, Стяуа (Букурещ) четиринадесет, Хонвед (Будапеща) дванадесет и Дукла (Прага) единадесет пъти. В случаите на Дукла и Хонвед, на техните играчи била гарантирана кариера във футбола, ако получат повишение в по-висшите рангове на армията, защото в такъв случай ще имат право да останат в клуба докато изпълнят военната си длъжност. Да се оцени напълно военното влияние върху футбола е необходимо само да се спомене, че клубът известен някога като Кишпещ бил преименуван на Хонвед, което означава "Бранители на родината". Армията, въпреки всичко, не била подкрепяща за всички. В Югославия, армията потискала Сръбската православна църква, така вдъхновила през 80-те привържениците на Цървена звезда да показват икони на светци по време на футболни мачове. Все пак, след смъртта на Съветския съюз и колапса на комунизма в Източна Европа, от всички клубове спонсорирани от армията само Партизан в Сърбия, ЦСКА в България и Стяуа (Букурещ) в Румъния продължили да имат широка подкрепа. В контраст, Дукла (Прага), клуб, който се провалил да привлече голяма подкрепа по време на комунизма въпреки успеха си, два пъти изпада до трета дивизия до средата на 90-те. От този аспект, Дукла със сигурност е неуспешен, особено, когато се вземе предвид това, че неговият съсед, Виктория Жижков играл пред много по-голяма публика, въпреки че в първенства ниски като трети и четвърти ранг.

Алтернатива на финансираните от армията клубове били отбори спонсорирани от тайните служби или иначе казано Вътрешно министерство. Клубовете, които те подкрепяли били Динамо - клубове в Букурещ, Дрезден, Киев, Москва, Прага, София, Тбилиси, Тирана и Загреб. Подобно на клубовете подкрепяни от армията, клубовете Динамо също били невероятно успешни. Клубът в Тирана спечелил местното първенство в четиринадесет случая, Букурещ тринадесет пъти, Киев дванадесет, Москва единадесет и Дрезден осем. Динамо (Киев) се наслаждавал на подкрепата на Владимир Шербитски, лидер на Украинската комунистическа партия, и станал национален символ, клуб способен да бие мощните съперници от Москва, като другите украински клубове били принудени да го снабдяват с най-талантливите си играчи. По същия начин, в Източна Германия, тайната полиция, Щази, и режимът повлияли силно върху развитието на футбола. Качествените футболисти някак винаги завършвали играейки за Динамо (Берлин), който, по съвпадение, бил любимият клуб на Ерих Милке. Милке, министър на държавната сигурност, също водил Динамо Спортна Асоциация, който представял държавната сигурност и вътрешното министерство, и действайки в това си качество, наредил Динамо (Дрезден) през 1954 да се премести в Берлин и, разбира се, да си промени името, за да се впише в новата обстановка. Историята на Динамо (Берлин) е поразителна тъй като клубът просто е създаден заради липсата на силен, успешен отбор в Берлин. С такава значителна подкрепа, не е изненадващо, че клубът станал символ на успех, печелейки първенството рекордните десет пъти между 1979 и 1988 г. Други клубове унижени по подобен начин включват Емпор Лаутер, който се преместил в Рощок и станал, първо, Емпор Рощок, а тогава Ханза Рощок; Форвертс Берлин, клуб принуден да се премести във Франкфурт; и Одер, клуб, който споделил съдбата на Дрезден и го последвал в Берлин. МТК (неговото име е променено от Текстилеш в Бащя във Вьорьош Лобого - "Червено знаме" - и обратно в МТК от 1950 до 1957) също бил подкрепян от тайната полиция в Унгария. Ференцварош, от друга страна, е известен като враг на МТК, който е опозиция на комунистическия режим, гордеейки се с участието на своите привърженици във Въстанието от 1956.

В Румъния някои клубове са подкрепяни от унгарското малцинство в страната, а в Чехословакия има съперничество между чешките и словашките клубове когато играят помежду си. Подобни съседски съперничества има в мачове между България, от една страна, и Румъния и Югославия от друга, но мачовете, които наистина привличали големи тълпи били тези между всяка от тези страни и Русия. Очевидно, четири десетилетия на съветската доминация все още привличат внимание. Заслужава да се отбележи мирното разделяне на Чехословакия през 1993 което беше напълно завършено преди Световното първенство през 1994 година в Съединените щати да завърши. Страната, която някога се състоеше от две отделни етнически групи остана единна в един последен случай като Национален отбор от чехи и словаци играха футбол на най-високо състезателно ниво.

Автор: Христос Касимерис

Левски е част от най-големите обрати в историята на футбола

1 Чарлтън Атлетик - Хъдърсфийлд Таун 7:6
Втора дивизия, Англия, 1957 г

В домакинство срещу Хъдърсфийлд Таун всичко изглеждаше срещу Чарлтън Атлетик като заговор. От 15-ата минута домакините трябваше да играят без капитана си Дерек Ъфтън, който изкълчи рамото си (по това време няма смени). Сведени до десетима Адикс едва се справяха. 28 минути преди края те са безнадеждни, изоставайки с 1:5. Безнадеждни? Не съвсем. Лявото крило Джони Съмърс на полувремето смени обувките си. С новите обувки той успя да вкара почетен гол в 47-ата минута. В 60-ата минута отново след удар на Съмърс стана 2:5. Минута по-късно той направи асистенция за Джон Райън за 3:5. В следващите десет минути Съмърс стана известен далеч извън рамките на Източен Лондон. С хеттрик Чарлтън поведе с 6:5. Въпреки че Хъдърсфийлд успя да изравни, с последния удар Райън отбеляза за 7:6. Този обрат дойде от - кой друг? - Съмърс. Това е първият и единствен случай в историята на футбола в английската лига отбор да вкара шест гола и да е губещ. В допълнение на този 27 декември 1957 година Чарлтън празнува най-чудотворното завръщане в историята на футбола.

2 Байер Юрдинген - Динамо Дрезден 7:3
КНК, 1986 г

Байер Юрдинген се завърна за второто полувреме само с една цел: да бъде достоен да приеме европейски трофей. Надявайки се да преодолее изоставане от 0:2 в първия мач и 1:3 през първото полувреме срещу Динамо (Дрезден).  Но след това се втурна в събитията. 57 минута Функел от дузпа 2:3; 62 автогол на Минге 3:3; 66 свободен удар Шефер 4:3; 78 Клингер 5:3; 79 Функел от дузпа за игра с ръка 6:3; 84 Шефер 7:3. Списанието "11 приятели" избра този "почти перфектен трилър" години по-късно за "Мачът на века". За треньора на Дрезден Клаус Замер все още е изтощително наранен: той е понижен до Майсен.

3 Цюрих - Грасхопърс 5:6
Купата на Швейцария, 2004 г

ФК Цюрих през март 2004 г в полуфинал за Купата на Швейцария водеше на големия съперник Грасхопърс в 63-ата минута с 5:2. Тогава дойде драматичното. Първо съдията Мейер даде на бразилеца Сезар от Цюрих ясно да се разбере, че южняшкият темперамент е твърде много и изгони халфа за преувеличени празнувания на гол в 63-ата минута под душовете. Това се отрази на останалата част от отбора и го извади от такт. В последните седем минути игривият Ц пропиля три гола преднина: Едуардо 3:5, Едуардо 4:5, Петрич 5:5. Продължения. Нунес 5:6. "Футболните богове никога не са удряли по-безмилостно. Нито нокаутът в Шампионската лига на Байерн срещу Манчестър, дори светкавичният развод на Сеп Блатер не предложиха повече драма", написа "Нойе Цюрхер Цайтунг".  

4 Кайзерслаутерн - Байерн 7:4
Бундеслига, Германия, 1973 г

Най-лудият мач, който Бундеслигата някога е виждала, се състоя на 20 октомври 1973 г в Бетценберг: Кайзерслаутерн срещу Байерн. След 43 минути Байерн водеше с 3:0, а след 57 с 4:1. Една минута по-късно Топмьолер намали на 2:4. Три минути по-късно дойде първият гол на Пирунг. Голмайсторът се разписа отново след дванадесет минути: 4:4. В 84-ата минута Ернст Дил изведе Кайзерслаутерн напред с попадение за 5:4, разтърсвайки Бетце. 6:4 и 7:4 от Лаумен (87 и 89 минута) бяха признаците за капитулацията на отбора, в който бяха Майер, Бекенбауер, Шварценбек, Хьонес и Мюлер, петима световни шампиони. Брайтнер съобщи след поражението, че точките ще бъдат пратени на Кайзерслаутерн по пощата. Въпреки това за Байерн този мач имаше катарзисен ефект. До края на сезона те отново успяха да станат шампион и за пръв път станаха носител на Купата на европейските шампиони.

5 Хееренвеен - Аякс 6:5
Ередивизие, Холандия, 1950 г

Нищо не предвещаваше на 7 май 1950 г, че Аякс Амстердам ще преживее една от най-травматичните загуби в холандския футбол. 5:1 с два гола на Ринус Михелс, който ръководеше в Хееренвеен. В 62-ата минута Абе Ленстра намали на 2:5. След това събитията поеха курс, който никой не може да обясни: 69 минута Брандсма 3:5; 74 Йонкман 4:5; 82 Хофма 5:5; 85 Брандсма 6:5. Във всичките шест гола на Хееренвеен участие имаше 30-годишният Абе Ленстра. На 7 май 1950 г 47-кратния холандски национал беше коронован за "Крал на Свободната земя". Стадионът на Хееренвеен сега е кръстен на него.

6 Антверпен - Левски-Спартак 4:3
Купата на УЕФА, І кръг (1/32), 1989 г

Всичко казано в първия кръг на Купата на УЕФА беше за Левски София (по онова време - Витоша - б.р.). След 0:0 в първия мач българите водеха в Антверпен с 3:1 в 89-ата минута. Тогава на устието на река Шелда всички избухнаха: Антверпен в последните четири минути вкара три гола и продължи в следващия кръг благодарение на 4:3.

7 Манчестър Сити - Тотнъм 4:3
Купата на ФА, Англия, 2004 г

Ман Сити изоставаше с 0:3 в Купата на ФА през 2004 г срещу Тотнъм. Въпреки че Джоуи Бартън получи червен картон, Сити успя да обърне мача с 10 души. Джонатан Макън вкара гола за 4:3. "Скъпи татко, надявам се да не се ядосаш много, но не искам да съм фен на Тотнъм", написа 9-годишният Сам Къртис след този мач до баща си, журналист.

8 Рапид Виена - ВАК 7:5
австрийско първенство, 1921 г

ВАК се оттегли на почивка на 10 април 1921 г в шампионатен мач срещу Рапид с преднина от 5:1. Четвърт час преди края на мача с гол на Хютелдорфер Рапид се приближи на 3:5. След това привържениците на Рапид с ритмично пляскане окуражиха отбора да се хвърли напред. Два пъти дълго, три пъти кратко: Рапид. Краен резултат 7:5. Седемкратен голмайстор: Йозеф Уридил.

9 Португалия - Северна Корея 5:3
СП, 1/4-финал, 1966 г

Севернокорейците трябваше още в груповата фаза да благодарят на силата на корена женшен, който изгря, избегнаха наказание от администрацията на ФИФА и направиха катастрофален 1/4-финал: остатъкът от женшена даде сила само за 22 минути - опияненият отбор поведе с 3:0. Тогава Еузебио използва махмурлука на севернокорейците, огъвайки ги сам до края с четири гола.

10 Англия - Шотландия 5:4
приятелски мач, 1879 г

Шотландците играеха във формация 2-3-5 и я донесоха в Лондон Кенингтън Овал, за да поведат с 4:1. Англия, ползвайки система 2-2-6, спечели престижния дуел с 5:4.

11 Колумбия - СССР 4:4
СП, предварителен кръг, 1962 г

Този мач срещу колумбийците обещаваше за съветите да бъде разходка. След 11 минути водеха с 3:0, а след 55 минути игра на таблото пишеше 4:1 и нищо не предвещаваше сензационното завръщане. Но след това дойде необяснимото: колумбийците вкараха три гола - 4:4. Съветите бяха на вратата с Лев Яшин, може би най-добрият вратар на всички времена.

12 Франция - Югославия 4:5
ЕП, 1960 г

Французите водеха с 4:2 срещу Югославия на Европейското първенство четвърт час преди края на мача. След това югославяните обърнаха играта в този мач в Париж: 4:5. Това и до днес е най-резултатният мач на Европейско първенство.

13 Честър Сити - Крю Алекзандра  3:2
Купата на ФА, Англия, 1965 г

Честър Сити през 1965 година в Купата на ФА срещу Крю Алекзандра изостава с 0:2 три минути преди края. Гари Талбот реши този мач с хеттрик. Той вкара най-бързият хеттрик в историята на това състезание. След мача той шокира клубните босове като обяви, че в края на сезона окача бутонките на пирона. Причината: той вижда по-добри перспективи за себе си като фотограф. Само увещаването на баща му накара Талбот да подпише с Честър професионален договор.

Автор: Омар Гислер, от книгата "Голямата книга за футболните рекорди: суперлативи, куриози, сензации", 2012 г