Споменатата тройка е изиграла 48 мача в Шампионската лига и е осъществила една победа, червено-белите имат толкова в само четири двубоя...
Дълго, доста дълго време беше нужно да мине, за да имаме и четвърти клуб в Шампионската лига от пространствата на бивша СФРЮ в този век. След Партизан, който проби леда през 2003, това направиха загребският Динамо и Марибор, а ето че тази есен и Цървена звезда.
След премиерата против Наполи и онова 0:0 с доста късмет изглеждаше, че червено-белите имат на какво да се надяват в групата на смъртта. Но тогава се случиха онези две катастрофи в Париж и Ливърпул и на червено-белите сякаш им потънаха всички гемии. Мнозина тогава ще констатират - или да не се лъжем - голямата част: няма какво да търси Звезда в тази компания.
И така беше до вчера и онова първоразрядно чудо на най-големия стадион в Сърбия. Маракана още веднъж погълна многократно по-голям от себе си и пробуди някои стари митове. А колко голям е всъщност този успех на белградския клуб най-добре ще каже един факт - това е едва втори триумф на някой екс-юго отбор през този век, съответно от 2001 година?!
Големият съперник на Звезда, който както казахме първи усети сладостта на играенето в елита през есента на вече далечната 2003 година, също така беше в група на смъртта, така да се каже. У дома не загуби нито от Реал, нито от Порто, нито от Олимпик (Марсилия), но в гостуванията вкара само един гол и изгуби всички мачове, така че завърши последен в групата и завърши европейската одисея през този сезон. Следващото участие през 2010/11 беше вече доста по-лошо. Само два постигнати гола и шест загуби в конкуренцията на Арсенал, Шахтьор и Брага. Като се събере всичко общо три точки. Звезда, така, не само стана първият сръбски клуб, който записа победа в ШЛ, а вече с тези четири точки надмина постигнатото от черно-белите в два цикъла гледано общо. Звезда четири точки, Партизан три.
И Марибор два пъти стигна до груповата фаза на Шампионската лига и чак взе повече точки от черно-белите. Словенците всъщност са най-успешния екс-юго клуб, ако гледаме спечелени точки. През есените на 2014 и 2017 година отборът от Людски врт шест пъти успя да вземе по точка на своите съперници. А игра против Челси, Шалке, Спортинг, Ливърпул, московския Спартак и Севиля. Тук имаше и сериозни катастрофи, като тази срещу червените пред своите привърженици когато допуснаха чак седем гола...
Динамо от Загреб най-често стига до елита, но "модрите" от Максимир не могат баш да се похвалят с добри резултати. Те са играли четири пъти в груповата фаза, изиграли са общо 24 мача и чак в 22 са загубили. Но, единствени заедно с Цървена звезда са успели да победят някого. Това беше през 2015 на Максимир. И пак страдаха англичани - тогава Арсенал на Венгер, беше 2:1 за Динамо.
И пак малък паралел: загребчаните в 24 мача имат четири точки - завършиха 1:1 с Динамо (Киев) през 2012 - Цървена звезда четири точки от четири мача. Не е лошо, нали?
И за край да съберем: Марибор + Динамо + Партизан = 48 мача в груповата фаза на Шампионската лига. ЕДНА ПОБЕДА! Цървена звезда четири мача - ЕДНА ПОБЕДА!
Разбира се, би било непочтено да не се спомене сплитският Хайдук, клуб, който след разпадането на СФРЮ направи най-големият успех в Шампионската лига от всички клубове от тези пространства. Припомняме, през сезон 1994/95, поколението на Щимац, Рапаич и Альоша Асанович мина група с Андерлехт, Бенфика и Стяуа, а отпадна на 1/4-финалите от Аякс, който по-късно ще стане шампион на Европа. Но, разбира се, става дума за миналия век... ПОСТИЖЕНИЯ НА ЕКС-ЮГО КЛУБОВЕТЕ В ШАМПИОНСКАТА ЛИГА ПРЕЗ ТОЗИ ВЕК
Дълго, почти 15 години, словенците чакаха такова дерби между своите два най-големи клуба. Дерби което три кръга преди края имаше такава тежест за развръзката на словенското първенство.
Последният път когато Марибор и Олимпия се бориха изравнено и неизвестно за титлата беше през далечната 2004, година преди старата Олимпия да бъде закрита, а новата да започне своя път в най-ниската дивизия. Но тогава първенец беше Горица, която в надпреварата с Олимпия и Марибор беше най-добра и спечели своята втора от общо четири титли.
В следващите 14 сезона футболът в Словения се промени напълно. Горица ще защити титлата си през следващия сезон и ще я вземе още веднъж, а тогава на сцената с две титли ще стъпи Домжале. След една титла на Марибор, през 2010 първенец беше Копер, а тогава започна доминацията на "Виола" със спечелването на пет поредни шампионски купи.
През това време новата Олимпия на хърватско-американско-сръбския олигарх Милан Мандарич от пета лига полека тръгна към върха и през 2009 се завърна в компанията на Първа лига. Люблянците не бяха никаква заплаха за Марибор до 2016 година когато благодарение на рядко виждано самоунищожение на Марибор в последните три кръга спечели първа шампионска титла от 1995. Каква аномалия е било това, достатъчно говори фактът че в сезона преди и след това Марибор спечели титлата с общо 31 точки преднина.
Но с идването на Игор Бишчан на пейката в началото на този сезон, Олимпия е напълно различен отбор. С него дойдоха и вратарят Аляж Ивачич като свободен играч, Дарио Чанаджия дойде под наем от Риека, а от втора аржентинска лига дойде словенският аржентинец Андрес Вомбергар. От Динамо за 200 000 евро дойде младият защитник Филип Уремович (21), а бързият като куршум Иса Абас беше откупен от ганайския Асокуа за по-малко от 150 000 евро. Стефан Савич дойде от холандската Рода, а Митч Апау пристигна като свободен играч от белгийския Вестерло.
Такава интернационална Олимпия под ръководството на мъдрия Бишчан започна първенството с 15 мача без поражение, а единствените загуби дойдоха в 16-ия и 18-ия кръг от Марибор и Домжале. Но с няколко нещастни равенства пропиля седем точки преднина, които имаше в края на март и допусна Марибор да я изпревари с една точка преди съботното дерби.
А дербито беше за помнене. Билетите бяха разпродадени осем дни преди мача на Людски врт, а Марибор от ранните следобедни часове беше препълнен с домакински привърженици, които в градските кафенета и площади загряваха за дербито. Малкият, но хващащ окото Людски врт би приел и три пъти повече от 12 600 зрители, колкото се побраха на трибуните. През цялото време преди мача градът и стадионът бяха облитани от полицейски хеликоптер, който се спусна доста ниско в момента в който полицията ескортира до трибуните около 800 гостуващи привърженици.
"Любляна е метрополис, а вие сте кур!", крещеше се по трибуните, след като "Зелените дракони" час преди началото на мача влязоха на стадиона, където ги дочака същото количество обиди отстрана на мариборците. По това най-голямото словенско дерби по нищо не се различава от нашето (хърватското). А може би и е по-лошо. Словения вероятно е по-модерна държава от Хърватия по много неща, но когато въпросът е добрата стара селяния, тук малко или много всички в региона сме еднакви.
Людски врт е обновен през 2010 година когато са изградени три нови трибуни, а общото мнение е, че става дума за прекрасен нов стадион, който може да бъде пример за останалите градове в региона. И наистина може, но само като става дума за новите трибуни. Онази старата западна на която са и журналистическите места, благо речено, е несигурна. През две рампи се стига до единствения вход на който се създава тясно гърло. Горещо се надяваме никога да няма потребност за евакуация от тази трибуна, защото може да се стигне до истинска катастрофа. Стадионът едва е минал инспекция, но в него ще се вложат още 2,5 милиона евро
По тази причина стадионът през 2014 година едва минал инспекцията на УЕФА, а тази година преди Шампионската лига едва им погледнали през пръсти. На този дял от стадиона няма и санитарен възел, така че зрителите и журналистите са принудени да използват химически тоалетни под стадиона. Това не е твърде голям проблем, но когато се намерите в маса от хиляда-две хора, които опитват да влязат в една от пет тоалетни, ситуацията става хаотична. За щастие, скоро се подготвя голяма реконструкция на стойност 2,5 милиона евро на запада с което Людски врт ще стане истински европейски стадион.
Парадоксално е, че до тоалетните се намира и входът за центъра за гостоприемство, с който, сигурни сме, не биха се посрамили ни Ноу Камп и Сантяго Бернабеу. Разгулът и храната, която се предлага тук може да се намери в предложението на най-скъпите градски ресторанти, а на членовете на клуба и ВИП гостите се предлага нещо което на Максимир или Полюд никога не сте виждали.
Но занемарим ли проблемите с входа и химическите тоалетни, обстановката в Марибор е чудесна, особено като загърми едната или другата привърженическа трибуна. Първа се радва тази на гостите, след като Дарио Чанаджия още в третата минута малко с рамо, малко с глава успя да забие за преднина на гостите.
Утихна Людски врт, а гостуващите "змейове" крещяха от одушевление и псуваха домакинските запалянковци, които бяха отдалечени от тях на може би пет метра. Немислима сцена е, например, Торсида да бъде сместена на Максимир в запада и кордон от няколко стюарда и малка ограда да ги отделя от чак и най-благите привърженици на Динамо.
Точно така изглеждаше споменатата западна трибуна, която почти експлодира от одушевление когато Лука, син на по-известния татко Златко Захович, от чиста засада вкара за 1:1. Малкият Захович в продължението напълно преобърна мача с хубав гол с глава и Олимпия на Бишчан изглеждаше напълно изгубено.
По стадиона за десети път вече се закрещя "Убий жабара" и очевидно любимата на мариборците "Олимпия, Олимпия, пичка ти мачйна! Ебем те ние, ебем те ние! Марибор и Щирия". Подготвяше се прославата на голямата победа с която Марибор два кръга преди края щеше да се отдалечи на четири точки, а така и точка после им задържаше първото място.
Но тогава Игор Бишчан показва, че има нюх и талант за промяна в хода на срещата. В 58-ата минута в игра пуска Вомбергар, а шест минути по-късно Савич.
"Когато получихме втория гол, всички на центъра се погледнахме и някой каза: "Еба му майката, хайде да направим нещо, дайте, освестете се", откри ни след срещата Дарио Чанаджия.
И Олимпия наистина се пробуди. Първо Абас с хубав удар уцели греда, а Марибор в тези моменти играеше сякаш води в предсезонен мач. Сякаш нито треньорът Дарко Миланич, нито който и да е от играчите не бяха наясно със стойността на мача и преднината от 2:1 и се играеше неотговорно и отпуснато, а след като изпуснаха един добър шанс, замириса на обрат.
Сякаш това усетиха домакинските запалянковци, които ставаха все по-тихи, Олимпия все по-яростна, а Марибор все по-неотговорен. Допуснаха в 78-ата минута Стефан Савич напълно сам да им побегне към вратата на Ханданович, който нямаше избор освен да го повали в наказателното поле. Добре и мина, че не получи червен картон, още една грешка на все по-слабия съдия Дамир Скомина. Спомнете си само мача Рома - Ливърпул...
Бишчан караше играчите да отидат напред
Дузпата реализира Кронаветер, домакините в следващата атака уцелиха гредата от мъртво положение и дойде завършващият удар. Бишчан, който надуши че Марибор може да се разпадне, от пейката караше своите играчи да отиват напред, махаше с ръка да гонят победата и това му се изплати в 90-ата минута. Дино Щиглец, бивш играч на Славен Белупо, отлично центрира, Вомбергар още по-добре скочи, а Ханданович реагира лошо и ударът на аржентинеца с глава му мина през ръцете и завърши във вратата.
Подобен делириум и движение на маса хора на трибуните на един така малък стадион за последен път съм виждал във Вараждин през 2004 година когато Бранко Струпар в 88-ата минута заби за големия обрат на Динамо срещу Вартекс и победата с 4:3.
Люблянците тресяха оградата, хвърляха се един върху друг, палиха факли, а сега те псуваха "Виола", а още по-добре се тресяха в 92-ата и 94-ата минута когато първо Мешанович уцели греда, а Пихлер прехвърли и вратата и трибуната.
След края на мача, ядосаните мариборци от източната трибуна целеха с всичко съдията Скомина и неговите помощници, макар и да не стана съвсем ясно защо са ги ядосали. Освен сега вече традиционното лошо съдене, в което на моменти се допускаше твърде груба игра, Скомина призна на Марибор гол от засада, не изгони Ханданович при дузпата, а можеше със спокойна душа да отсъди още една дузпа, след като домакински защитник видимо в наказателното поле дръпна Савич.
През това време част от "Виола" се сби с охранителите, а в средата на второто полувреме стана и спречкване в трибуната с гостите, където няколко вече добре напили се гости се млатиха със стюардите преди специалните части да ги смирят с палките. Люблянците еуфорично празнуваха със своите запалянковци до които дойде иначе спокойният Бишчан, който с цялата компания пляскаше и пееше.
Това беше дерби което словенците ще помнят по всичко освен по - футбола. Драмата беше на върха. Три промени на резултата и гол вероятно със стойност на титла в 90-ата минута - всяко дерби би ги поискало. Но ще се отнася до футбола, както каза Бишчан след мача, хърватската лига е за класа по-силна.
Марибор този сезон в група със Спартак, Севиля и Ливърпул не се посрами. Спечели три точки, а в последния кръг до 75-ата минута водеше срещу Севиля. Но и Марибор и Олимпия са много по-слаби от Динамо, Риека, чак и Хайдук. Интензитет, качество и ходове, последното дерби между Хайдук и Динамо е "цветна телевизия" за това словенско дерби, което имахме възможност да гледаме.
Но словенците доста влагат, повечето клубове имат нови, качествени тревни настилки, а и самата атмосфера около клубовете е по-здрава отколкото при нас, което ни потвърди и Бишчан. Най-добрият играч на Марибор продължава да е Маркос Таварес, който често се свързваше с Динамо, но ето го в Марибор вече десет години. Жива легенда на клуба, който е изиграл 457 мача в лилавия екип и е забил 182 гола с 85 асистенции. Синът на Захович би могъл да е играч
Голям играч, поне по видяното в един мач и в разговори със словенските колеги, може да бъде Лука Захович. Синът на Златко пропусна десетина мача в средата на сезона, но през пролетта блесна с 15 гола в също толкова мача. След като го продаде на Хееренвеен за 700 000 евро през 2015 година, Марибор си го откупи през февруари миналата година за 250 000 евро, заработи половин милион, изглежда, за много добър играч.
Олимпия ще бъде шампион ако в последните два кръга победи Кршко у дома и Домжале като гост (в крайна сметка Олимпия стана шампион, въпреки че завърши с равни точки с Марибор - 80 - б.р.). С оглед на това как играе в последно време, ще им е много трудно, но никога няма да си прости ако в тези два мача опропасти голямата победа в дербито. Кршко е класически "паркираме-автобуса-и-бием" отбор, а Домжале е, казват Бишчан и Чанаджия, доста неугоден съперник, който освен всичко им нанесе едната от двете загуби през сезона. Завършиха и 1:1 с Марсилия в Лига Европа.
Но играчите, казват, вярват в Бишчан и са сигурни, че в последните два кръга няма да им се случи да имат 20 удара към вратата и да завършат 0:0 с Анкаран или да получат голове в 88-ата и 92-ата минута, каквито са били случаите против Рудар и споменатия Домжале.
Олимпия вероятно ще бъде новият шампион на Словения, а ако Марибор се издъни, титлата може да отпразнува още в сряда когато на нейния "Стожице" гостува Кршко. Олимпия играе на нов прекрасен стадион изграден през 2010 година. Строителството е струвало 25 милиона евро, а собственик е градът Любляна. Изграден е през същата година в която е обновен Людски врт. Преди осем години, а и в Марибор стадионът е собственост на - града. Има ли повече пари в Марибор или Загреб - преценете сами.
И в Словения са закъснявали сроковете, а е имало и надплащане на работи, но главното е, че новите стадиони са се изградили. Малката "смешна" Словения така има два или един и половина супермодерни и функционални стадиони и добри терени в останалите градове. В превод, словенците са направили всички предусловия футболът им да се развива качествено в добър продукт и онези заради които тези клубове в крайна сметка съществуват, а това са привържениците, могат да се наслаждават на мачовете без да размислят дали ще вали дъжд и дали на стадиона ще духа. И да няма толкова отрова в и около футбола, като при нас. А това че футболът е много по-некачествен от нашия в края на историята не е и толкова важно.
Ако питате мен, аз веднага бих се сменил със словенците. Автор: Стьепан Мати
Златко Захович след загубата на Марибор от Крке (0:2) обиди журналист, а начинът по който го направи шокира обществото в Словения. Футболният съюз на Словения започна дисциплинарно производство.
На конференцията за журналисти след всеки въпрос Захович ставаше все по-нервен. Беше бесен заради малката посещаемост на стадиона (около 1500 зрители), а целият си гняв изля на журналиста Деян Митрович, който постави въпрос свързан с броя на публиката.
"Ти само искаш да провокираш. Чакай малко, сине. На колко години си? Неотдавна имаше семейна трагедия, мислех че тя ще те научи на нещо, но бих казал, че не е", заяви Захович.
На журналиста неотдавна починал баща му. Журналистическите сдружения и цялата общественост в Словения реагирали бурно. Футболният клуб Марибор със съобщение се разграничил от инцидента. Самият Захович не пожелал да се извини.
"Нямам причина да се извинявам. Бъде ли нужно, ще се извиня, но сега това не е случаят. Думите, които изговорих не са обиди. Защитавах своето семейство, Марибор, което обичам", заяви Захович.
"Мислих, че поставих нормален въпрос, а трагедията която ми се случи ме погоди тежко, така че всичко това ми беше прилично болно", коментира Митрович.
Футболният съюз на Словения е започнал дисциплинарно производство срещу Златко Захович заради неспортно и неморално поведение и обида. За тези нарушения важи принципът на нулева толерантност. Съгласно своите правомощия дисциплинарният съдия на съюза ще вземе решение.
Блясъкът на Шампионската лига се завръща тази вечер с началото на груповата фаза. Предстоят доста големи мачове, след като бяха похарчени и големи пари през лятото. Стойността на съставите на някои клубове постоянно нараства, докато други всяко лято губят най-добрите си футболисти. Използвайки данните от сайта Трансфермаркет става ясно колко срещу колко милиона британски лири ще спорят по терените из Европа. Най-евтин е съставът на Марибор оценен на малко над 12,5 милиона паунда, а най-скъп този на действащия шампион Реал с почти 669,5 млн. Именно в неговия мач е най-внушителната разлика - съперникът АПОЕЛ струва 40 пъти по-малко!
Бенфика - ЦСКА (Москва) 151,83 млн срещу 69,93 млн паунда
Манчестър Юнайтед - Базел 509,18 млн срещу 43,52 млн
"Основата е продаване на играчи, от ТВ права всички имаме само мъки, а никъде в държавите от бивша Югославия няма полза от спонсори. Това само Мамич го разбра, затова и го простреляха", каза спортният директор на Марибор.
Словенският Марибор още веднъж направи чудо и се класира в Шампионската лига. Само че ако питате Златко Захович, спортен директор на този клуб, не става въпрос за никакво чудо. Ден след победата над израелския Апоел Беер Шева, във весел тон някогашният национал на Словения обясни, в стила на Мирослав Мута Николич, как всъщност това си е нормално.
"Мисля че това е спонтанно, за нас не беше изненада. Марибор винаги има най-високи цели. Знаем кои сме и какво сме", каза Захович.
Около 12 000 зрители на Людски върт във вторник вечерта бяха свидетели на победата на Марибор с 1:0, която след загубата с 1:2 беше достатъчна за влизане в груповата фаза на Шампионската лига, за трети път в клубната история.
"Просто - ние не им позволихме нищо на терена. Това ни беше целта, това се наричане план за мача. Разбира се, това не е краят."
По неговите думи е рано да се размисля над потенциалните противници в Шампионската лига, но...
"Трудно е сега да се каже какви са ни амбициите в групите на Шампионската лига. Но всякак ние имаме своето място там. В Марибор работят опитни хора, вече сме усетили участието в Шампионската лига. Не сме арогантни, играем футбол."
И то прилично добър футбол, а всичко под командването на треньора Дарко Миланич, който като играч носи и екипа на Партизан.
Прилично самоуверено звучи Захович докато говори за есента в Европа - нещо което за останалите клубове от Югославия, освен загребския Динамо и Партизан, повече или по-малко е инцидент, а не правило.
"Трудим се да сме много прагматични. Умеем да се пригодим към противника. И съм сигурен - който нервира Марибор в Шампионската лига няма да му е леко."
Освен неговият клуб, в играта за влизане в груповата фаза на европейски турнир, макар и Лига Европа, продължават да са Партизан, Динамо, Цървена звезда и Вардар с реални шансове да се надяват да успеят. Захович и тук има доста ясно и конкретно обяснение.
"В света няма по-добри играчи от тези от Балканите, съответно от бивша Югославия. Проблемът е, че генерално няма достатъчно добри хора да ръководят футбола. Трябва да съществува финансова дисциплина. Не трябва заплатата да е 100 000 евро месечно, важното е да е редовна. Тогава и талантът идва до изразяване. Всеки който работи, трябва да бъде платен."
Захович разкрива, че следи всичко което се случва в Партизан, а и като цяло футболът в държавите от бивша Югославия.
"Партизан ще бие Видеотон, а надявам се и Звезда да мине напред. Това е добре за целия регион. Резултатите на Вардар също не са случайни. Нямаха късмет срещу Копенхаген в квалификациите за Шампионската лига. И пак се връщаме на историята за работа, ред и дисциплина."
Тайната на успеха на Марибор е, по неговите думи, народно казано "простира се според чергата си".
"Не е важно колко ни е бюджетът. Марибор не може да рекетира държавата, ако влезем в минус - пропаднали сме. Нашият клуб плаща всичко, няма кредити, няма дългове, но не сме арогантни."
Захович говори и за скорошния инцидент в който беше прострелян Здравко Мамич, който сега изпълнява ролята на съветник в Динамо.
"Основата е продаване на играчи, от ТВ права всички имаме само мъки, а никъде в държавите от бивша Югославия няма полза от спонсори. Това само Мамич го разбра, затова и го простреляха."
Все пак, за край на разговора нещо на по-ведра тема.
"Драго ми е, че срещу Апоел имаше доста наши приятели от Белград. Нашите привърженици направиха чудесна атмосфера, винаги е така. Но задължително ще дойда много бързо и в Белград да гледам и Партизан."
Югославската футболна лига в своето време е била, доказано от обективни оценки, между най-силните в Европа. Разпадът на СФРЮ на новосъздадени по-малки държави от Триглав до Гевгелия и от Джердап до Ядран доведе до потъване на най-популярния спорт и много вода трябваше да изтече в Дунав, Сава и Вардар, за да "Югославия" отново да е в Европа. Заедно както някога...
Любителите на футбола, особено носталгичните към онова време на "спорта и забавление", дочакаха това лято да преброят на пръстите на двете ръце клубовете от пространството на бившата СФРЮ, които се докопаха до бараж за двете континентални надпревари. Точно толкова са - десет. Като никога досега.
Честта на "Югославия" в плейофа за Шампионската лига бранят Риека (Хърватия), която изхвърли Залцбург, и Марибор (Словения), след елиминирането на Хафнарфьордур. Сръбският първенец Партизан не успя да пробие в тяхната компания, Олимпиакос беше голям залък, така че ще се бори за Лига Европа. Цветовете на Сърбия ще брани и големият съперник на "черно-белите", Цървена звезда, след още един триумф над Спарта.
Хърватия е най-застъпена от бившите братски републики в баража за втория по сила европейски турнир. Нейните великани Динамо и Хайдук минаха през северняци (норвежкия Од Гренланд и датския Брьондби), докато Осиек нокаутира славния ПСВ Айндховен.
Македония, като Сърбия, има два представителя. Вардар клекна срещу Копенхаген в борбата за Шампионската лига, така че мина на другия фронт, където е и Шкендия, която леко прескочи Тракай.
Последният "юго" отбор, който е пред вратите на Европа е Домжале. И то по какъв начин, триумф над член на Бундеслигата. Фрайбург дойде под Юлските Алпи с 1:0 от Германия, а си отиде с две топки в мрежата.
В "Югославия" отново се играе качествен футбол. Не и в две от нейните "републики" - Босна и Херцеговина и Черна гора.
