На мач в Берлин на 14 май 1938 гостите с изпъната дясна ръка поздравили публиката.
Борис Джонсън, министър на външните работи на Великобритания, наля масло в огъня със своята оценка, че Путин ще използва тазгодишното Световно първенство по футбол както Хитлер Олимпийските игри през 1936. Официалният представител на руското министерство на външните работи Мария Захарова му отговори, написвайки в своя фейсбук профил, между останалото, и това: "Очевиден е курсът на британските политици напълно да бойкотират Световното футболно първенство в Русия."
Англичаните, изглежда, още не са преболели, че в борбата за домакинството на тазгодишния шампионат на света изгубиха от Русия. И сегашната затегната политическа ситуация в света вероятно е допълнителна причина отново да се насочи пръст към Русия и нейния президент.
Руските медии очакват Захарова тези дни да върне на Джонсън мило за драго. Предполага се, че това може да стане с припомняне на футболния мач между Германия и Англия, отигран в събота, 14 май 1938 на Олимпийския стадион в Берлин, когато гостите поздравили публиката - с нацистки поздрав.
Това било в навечерието на Втората Световна война. Читателите на югославския вестник "Политика" са били оповестени, че англичаните победили домакините с 6:3, но разбрали и че в същия ден в Лондон Хенлайн изложил на английските политици исканията на судетските немци (заради които по-късно, със съгласието на Великобритания, Франция и Италия, Германия започнала да разваля Чехословакия), а ден преди мача Мексико, като първа чужда сила, поел инициативата да прекъсне отношения с Великобритания, със забележката че "анализира вътрешното положение в Мексико".
Обществото е оповестено и че творецът на Олимпийския стадион в Берлин архитект проф. Вернер Марх дошъл в Белград "да проучи въпроса за построяване на олимпийски стадион и да избере място на което този стадион може да се построи във връзка с предвидената Олимпиада през 1948 г в Белград" и "обиколил Калемегдан, Долния и Горния град, игрището на БСК и "Югославия", Баньица и Топчидер".
Онова с което срещата на Германия и Англия през 1938 е влязла в историята тогавашните вестници не са съобщили. А в този мач английските национали поздравили публиката - с нацистки поздрав.
Това е бил втори дуел на тези национални отбори откакто Хитлер е дошъл на власт. Първият е изигран на 4 декември 1935 в Лондон, на стадиона на Тотнъм "Уайт Харт Лейн". Тъй като този клуб се смята за еврейски, не учудва че еврейските сдружения са искали мачът да се откаже заради нацистката политика към евреите, която е обнародвана с т.нар. нюрнбергски закони, приети три месеца по-рано.
Руските медии напомнят, че в английските вестници тогава са публикувани писма на читатели, които призовавали на спортистите да се позволи да се занимават със своята работа. Сайтът "Шампионат" цитира един читател на "Дейли хералд": "Отишло е твърде далеч ако евреите опитват да ни диктуват своите условия. Това води до начало на нова война между Англия и Германия." Мачът е изигран, домакинът победил с 3:0, а гостите, като жест на добра воля, играли без "свастики" на екипа, напомня сайтът и съобщава, че немският капитан Фриц Сепан казал: "Ние нямаме нищо общо с политиката. От господин Хитлер не сме получавали никакво съобщение. Ние сме спортисти и сме дошли тук да играем с най-добрите в света."
Когато са дошли в Берлин, и английските футболисти трябвало да покажат жест на добра воля - да изпънат ръка за поздрав към зрителите. Три месеца преди това, на 12 март 1938, Германия е приобщила Австрия, която така изгубила възможността да играе на Световното първенство през тази година във Франция, а нейните най-добри футболисти са играли за немския отбор.
Английските национали не са искали да поздравят така публиката, но посланикът на тяхната страна в Берлин сър Невил Хендерсън и секретарят на техния Футболен съюз Стенли Роуз, след войната и президент на ФИФА (1961-1974), ги убедили че това е нужно заради британско-немските отношения. С това че на Олимпийските игри в Берлин през 1936 британските спортисти (американските в знак на поздрав махали с шапки) не са вдигали дясната ръка (такъв е бил и олимпийският поздрав, който заради сходността с нацисткия, е премахнат през 1946), заради което Хитлер бил огорчен. Немският фюрер този път не е бил на стадиона (от главните са присъствали Гьоринг, Хес и Гьобелс), но несъмнено е бил много доволен, че английските национали са поздравили зрителите също както и немските.
Това не е първи случай в спорта гостът да се подмазва на домакина. На първото Световно първенство по футбол през 1930 г в Монтевидео, например, боливийците на предната страна на екипа си носили по една буква, а преди мача срещу Югославия се подредили така че пишело "Да живее Уругвай". През 1938 нацисткият поздрав вече е бил символ на най-голямото зло. Футболистите не трябвало да знаят това, а онези които ги наговорили да направят това са следвали някакви на тях познати интереси.
