"Играхме много добре от старта", заяви Люсиен Фавре на пресконференцията след мача срещу Херта. Грешки като тази, която доведе до късното изравняване са част от футбола, обясни треньорът, който сподели мнението си за изявите на Дан-Аксел Загаду и Марио Гьотце. Люсиен Фавре за началото на мача:
"Мисля, че играхме много добре от старта. За гола отменен заради засада, не знам дали беше в такава, бяха само два сантиметра. Голът беше отменен. Имахме няколко възможности да вкараме. Но Херта беше опасна на контраатака. Техният отбор е много добре организиран, добър във въздуха и силен когато се стигне до втора топка." ... за остатъка от мача:
"Абсолютно искахме да спечелим мача и имахме 25 силни минути във второто полувреме в което доминирахме в мача и създадохме възможности за гол. Имахме две или три да направим резултата 3:1. За нещастие не стана. В края направихме малка грешка, но това е футболът."
... за развитието на Дан-Аксел Загаду:
"Той игра много добре днес, а грешките са част от играта. Имаше друга грешка преди дузпата. Той е на едва 19 и прави голям прогрес. Неговото развитие е много добро. Трябва да продължи така." ... за представянето на Марио Гьотце:
"Мисля, че Марио Гьотце игра много добре. Показа много добро движение и намираше решения. Той също помогна много и в работата в защита. Той усеща футбола."
Марио Гьотце се оплака от липсата на клинично завършване след равенството 2:2 с Херта. "Днес не бяхме толкова ефикасни", заяви той. Неговата неудовлетвореност беше споделена от Джейдън Санчо, авторът на двата гола за домакина. "Трябваше да убием мача", заяви младокът. Роман Бюрки допълни: "Трябва да видим положителните неща: тази точка може да се окаже важна."
Марио Гьотце: "Усеща се като загуба когато погледнете към баланса на играта. Изпуснахме две точки. Не използвахме шансовете, които имахме през второто полувреме. Големият плюс е как се защитаваме и създаваме възможности за гол като екип. Вдигаме скоростта в точните моменти. Днес беше първият път в който не бяхме толкова ефикасни. Като резултат завършихме 2:2."
Джейдън Санчо: "Това е незаслужено, трябваше да победим. Трябваше да убием мача, това е което ни ядосва. Много съм разочарован, защото работихме усърдно като отбор. Този път просто имахме малко лош късмет. Ще свършим по-добра работа следващия път. Всеки работи за останалите, а успехът ще продължи да е с нас ако се придържаме към това."
Роман Бюрки: "Много е разочароващо, защото водехме до последната минута, тогава направихме глупава дузпа. Настроението е песимистично веднага след мача, но не трябва да забравяме, че не загубихме днес и още не сме победени в първите девет кръга на Бундеслигата през този сезон. На правилния път сме. Играхме срещу отбор, който иска да е във върха. С малко късмет можехме да спечелим мача. Трябва да видим положителните неща: точката може да се окаже важна в края на сезона."
Люсиен Фавре: "Ние сме малко разочаровани, но трябва да приемем, че спортът е такъв, футболът е такъв. Заслужавахме да спечелим този мач." Пал Дардай (треньор на Херта): "Дортмунд има нападатели от световна класа и не можеш винаги да се защитиш срещу тях. Не можеш да се отбраниш от втория им гол. Ако Дортмунд не използва възможностите в контраатака, имаме шанс. Точката не е незаслужена."
Освен голямата неизвестност на терена и гола на Калу от дузпа в съдийското продължение, мачът между Борусия от Дортмунд и Херта беше белязан и от сблъсъци на гостуващите привърженици с полицията. Запалянковците на "Старата дама" на полувремето потрошили тоалетните, след това няколко пъти използваха пиротехнически средства на терена, след което влязоха и в схватка с полицията, в която десетина от тях пострадаха.
Борусия (Дортмунд) излезе със съобщение, че тоалетните, които са в частта от трибуните за гостуващи привърженици са напълно унищожени, както и че около 45 човека са пострадали по време на сблъсъка с полицията.
От Херта съобщиха, че напълно се противят на използването на пиротехника и сбиването на запалянковците с полицията, което е напълно неприемливо, също така обещаха да помогнат за идентифицирането на привържениците, които са участвали в безредиците на стадиона.
Запалянковците на Херта от своя страна се обърнаха към немските власти, казвайки че полицията е опитала да конфискува техни транспаранти и знамена, след което "ненужно е употребила сила и голямо количество сълзотворни гранати".
В ранния вчерашен мач между Вердер (Бремен) и Херта (Берлин), привържениците и на двата отбора останаха мълчаливи през първите 20 минути на срещата в протест срещу поскъпването на билетите и наглата комерсиализация на футбола. Бременските запалянковци нарушиха мълчанието си след 18 минути и 30 секунди, докато тези на Херта направиха точно това което планираха и след 20-ата минута се върнаха към нормалното подкрепяне. Същата ситуация се случи в Байерн, Хановер и Фрайбург.
В Бремен, привържениците пяха Можете ли да си представите футболен мач без привърженици отиващи на стадиона? Лозунги като Стоп на разделянето на деня на мачовете и Футболът принадлежи на теб и мен, а не на шибаната платена ТВ бяха опънати на трибуните на Везерщадион.
Запалянковците протестират, защото проведоха разговори с Германския футболен съюз и Германската футболна лига по-рано, но останаха недоволни от резултатите. Протестите не са приключили, привържениците ще продължат да протестират и в остатъка от седмицата в Бундеслигата, Втора и Трета Бундеслига.
Участникът в Шампионската лига Борусия (Дортмунд) назначи Люсиен Фавре за старши треньор. 60-годишният швейцарски тактик подписа договор до 30 юни 2020 година.
Фавре идва от френския клуб Ница, с който се състезава за титлата в Лига 1 през сезон 2016/17, завършвайки на сензационното трето място. През този сезон остана на крачка от местата в Лига Европа с аутсайдерите.
Фавре е познато лице в Бундеслигата през последното десетилетие. Той води Херта до четвъртото място през сезон 2008/09, преди да поеме Борусия (Мьонхенгладбах) в средата на сезон 2011/12. Въпреки че дойде на поста при трудни обстоятелства, "жребчетата" бяха последни в класирането, помогна да се преборят за бараж за оцеляване.
Фавре е виждан като чудесен треньор, чиито основни силни качества са развитието и на индивидуалностите и на цели отбори.
Спортният директор на Борусия Михаел Цорк каза: "Назначаването на Люсиен Фавре за треньор е важен аспект от нашия нов спортен старт това лято. Той е високо ценен за техническите качества, които демонстрира по впечатляващ начин много пъти през периодите си в Херта и Мьонхенгладбах в Бундеслигата, а и последно с Ница."
За новото си предизвикателство, Люсиен Фавре каза: "Да се тренира Борусия (Дортмунд) е вълнуваща задача и съм доволен да я поема. Бих искал да благодаря на директорите за доверието което показаха към мен. Сега ще работим заедно върху новия отбор. Борусия (Дортмунд) е един от най-интересните клубове в Европа и очаквам с нетърпение да се завърна в Бундеслигата, която познавам много добре и винаги съм наблюдавал през двете ми години в Ница."
По време на кариерата си като футболист в която има 24 мача за своята страна, Люсиен Фавре е избран за Футболист на годината в Швейцария през 1983 и е шампион на държавата със Сервет през 1985. По-късно става треньор на клуба от Женева, където през 2001 година печели Купата на Швейцария, преди да поеме ФК Цюрих, който изведе до две титли на страната (2006 и 2007) и Купата на Швейцария през 2005.
Люсиен Фавре ще бъде представен в началото на юли и тогава ще започне подготовката за сезон 2018/19 с новия си отбор.
Футболът е спорт, който умее да пробуди изключително голяма страст, но сцената, която е забелязана на трибуните на стадиона на Херта без никаква дилема е една от най-странните, които сме виждал в скоро време.
След мача от 25-ия кръг на Бундеслигата между берлинската Херта и гостуващия Шалке от Гелзенкирхен един привърженик на домакинския отбор започна да мастурбира, въпреки че беше обкръжен от други запалянковци.
Все пак, след няколко минути, дошла охраната и го извела от трибуните.
Видео от този странен инцидент можете да видите тук:
Етика пред естетика, ябълка преди тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
Руснаците са го наричали "Лудия кон". В онова време когато най-голямата страна на света тъкмо започвала да привлича силни имена, Ивица Олич бил между първите лястовици, които ще отидат на изток. И наистина често е изглеждал като впрегатно животно, но нищо лошо в това, напротив, той е Боксер от Оруеловата "Фермата на животните", идеалист, който е готов да дърпа точно тогава когато другите не искат. Но и когато другите искат...
Един британски журналист може и заради това след завършване на кариерата го нарекъл "футболният анти-Роналдо", изревавайки как няма вече такива футболисти; безкористни, стойностни, но не безвредни. Не бляскави, но блестящо посветени.
Бил е онзи, който остава последен на тренировка, онзи който накрая на мача - Олич това наистина непрекъснато правил - първо пита "колко съм изтичал?" (ето, макар някаква полза от онази статистика от преноса на Шампионската лига!), а чак тогава каква ще бъде оценката му утре в Билд или в Спортски новости...
Затова Иви, или Оли, ето още няколко негови помощни имена, толкова го обичали треньорите, чак и ако привържениците не са имали винаги разбиране за неговото съществуване в най-големите клубове, като Байерн или тогава още до известна степен якият Хамбургер.
Олич в началото на всеки сезон ще дойде в тренировъчния лагер като трети, па и четвърти нападател, пред него биха били да кажем Мирослав Клозе или Марио Гомес, а вече до началото на август Ван Гаал или Хайнкес или Мартин Йол, все едно, ще му подаряват доверие и ще слагат в първите 11 първо него, па всички останали.
Може би затова най-близкият истински прякор, който са му надянали точно немците, и то в онзи сезон когато той почти сам изкара Байерн до финала на Шампионската лига, което не е правил често - обикновено е бил тук, за да направи другите по-добри, да създаде гол или да отмъкне два бека в грешната посока - когато първо е спрял катастрофата в Манчестър (било е 0:3 на Олд Трафорд, и всички немци престанали да са немци, само Ивица Олич бил по-голям немец от всички и решил да играе), а после в полуфинала прекратил последният шанс на Лион да осъществи своя потенциал заради който сме го обичали, когато във Франция вкара съвършен хеттрик: ляв крак, десен крак, глава...
"Балканския Тевес", казали немците, заради това, че умеел да гризе, да изглежда сякаш топката и победата и отбора са му всичко на света, а най-напред защото на Балканите често е имало такива "работници", но рядко са били в последната третина на игрището. Хървати, сърби, босненци, черногорци, всички които са обичали да вкарват голове са правили това без преса, небрежно, с техника, на шега; силният славонец не е имал толкова дар нито "усет", но има храброст, смиреност, лидерство, отборна работа...
Накратко, онази "средна колона", а ако ме разбирате, тогава сте почитател на Футболен мениджър, му била тежко мито и останала това до края на кариерата.
(Не е чудно, че в Хърватия после са се появили "малки оличи". Никица Йелавич, да кажем, а дори и Марио Манджукич, който е от същия край. Може би и в такова пробиване трябва да се търсят причините за относителните успехи на хърватския национален отбор; относителни, защото от тях може би се е очаквало и повече от редовни участия на големи турнири)
Далече от това фиктивно поставеният помощник в "централата" на хърватския национален отбор, който точно като сръбския, не знае колко ще им се задържи сегашният селекционер - с тази разлика, че хърватите ще трябва да пролеят много пот срещу Гърция в баража - да не е имал допир с Балканите. И то с тяхната най-грозна страна.
Не говорим само за войната, макар че в родното село Давор - понякога произходът наистина те определя: Давор е наш, славянски бог на войната, със седем глави и осем меча, а какво друго е бил Ивица Олич на терена до 37-ата година, ако не воин, със седем дроба и осем живота - трябвало да закачи макар ехото на войната на тези простори; един от играчите с най-много мачове за "квадратните" ще обитава дълги години и страниците с черната хроника, тъй като вече легенда, подобно на нещо което можело и трябвало да се случва на белградския асфалт през деветдесетте, влязло неговото прословуто преминаване от малкия НК Загреб в големия Динамо.
Клубът от Крайнчевичева - "Поетите", през пролетта на 2002 Чичо Кранчар ще изведе до титлата първенец на Хърватия, което е успех равнозначен на това Супер лигата на Сърбия да я спечели Чукарички, или пък Вождовац; чудо, накратко, в дуопол, който чак тази година ще наруши Риека. Загреб е постигал по два-три гола на мач като на шега, а най-много ги е вкарвал Ивица Олич, който ще завърши убедително на първо място в списъка с голмайсторите.
През същото лято, титулярът на НК Загреб ще бъде единствената светла точка в националния отбор на Хърватия, който ще изпадне в първия кръг на Мондиал 2002, но не преди Ивица Олич и Милан Рапич да разрушат Италия на Трапатони.
Това е бил идеален шлаг за немилите сцени, които ще последват.
Мениджър на Олич е бил известният Драган Марич, собственик на няколко стъкларски предприятия и президент на НК Марсония, който е откупил от Херта договора на нападателя - Ивица е бил твърде млад да се оправи в Германия, и ще се върне след шест-седем години да покаже там какво умее - и станал негов мениджър. Уж Марич, за да плати свободата на Олич с 1 300 000 марки на берлинския клуб, се задължил при лихвари.
Ювентус и Рома са между първите търсили най-добрият стрелец в хърватското първенство, упорити са били и Динамо и Хайдук, но мениджърът, за да плати своя дълг, поставил цена от 10 000 000 евро.
Това е било твърде много за италианците. Но, много по-сериозно, това е било твърде много за хора като Вйеко Чуляк, бивш военен ветеран - или, преди това ще е военен печалбар - който през лятото на 2002 возил Драган Марич по Загреб "и околността", държейки му пистолет в устата, а тялото главно в багажника, за да се съгласи да продаде своя играч точно на Динамо.
И представете си, Ивица Олич сезон 2002/2003 ще изиграе в - Динамо. И отново ще блести, което ще му е трамплин да смени една славянска лудост с друга славянска лудост, с отиване в Москва, в ЦСКА, където ще задухат нови футболни ветрове, когато руснаците спечелят Купата на УЕФА, като първият източноевропейски клуб, който ще направи това. (След тях със същата корона ще се окичат Зенит и Шахтьор, но останало впечатлението, че "втората европейска лига" е оставена на ексваршавския пакт, докато онова общество на богатите е останало недокоснато.)
А тогава ще последва завръщане в Германия. Първо Хамбург, който ще го приеме като най-близък, а след това Байерн, па Волфсбург, па отново Хамбург, и тогава тъжното завръщане в Мюнхен, но в онзи синия, да бъде участник в изпадането от Цвайта на някога славният клуб, след което Ивица Олич, все пак, решил, че е тичал твърде много...
Този текст е създаден в нощта, в която два бивши клуба на Олич ще изиграят напълно неравностоен шампионатен мач. ХСВ трябвало да положи оръжие пред наказателната експедиция на Хайнкес - този първо наказва своите, после другите, наред - макар че са се държали съвсем коректно; и на едните и на другите, впечатлението е, липсвал играч какъвто е бил онзи който никога никой не би поставил в своя идеален отбор, но всеки би го сложил в своя състав... Ако разбирате разликата.
Глад, това е може би най-добрата дума - както е "Балканския Тевес" най-доброто описание - за онова което е предлагал Ивица Олич.
Глад не за голове, а за победи, за доказване, желанието всяко утро, преди тренировка, да погледнеш в огледалото и да ти хареса онова което си видял.
Неговата рецепта е била проста, а простите неща траят най-дълго: етика пред естетика, ябълка пред тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
Покрай терените, покрай головете които е вкарвал, може би дори понякога и покрай себе си, Ивица Олич би бил опасно скучен - освен тези "ранни грехове" и мафиотски истории в които неумишлено попаднал, за неговото име не може да се свърже нито една друга афера, а всеки опит на немските таблоиди да измъкнат каквато и да е пикантерия от неговия живот завършвал прерязан от косачката за трева или под одеялото пред телевизора.
"Вярвам само в три неща: топката, терена и упоритата работа на тренировка", говорил своевременно в интервю за Шпигел. А това че е станал един от играчите, които могат да дадат интервю за Шпигел казва всичко.
Може би един от проблемите е, освен тези досади (какъв глупав синоним за професионализъм!), освен често нестабилност на терена, неговият имидж на грозното футболно пате е бил това, че Олич никога, освен може би с онзи екип на който е емблемата на ХНС, докрай не е принадлежал на един клуб; не сте могли да кажете, че е тотално хамбургеров, волфсбургов, още по-малко байернов - макар че бил перо на онзи чудесен отбор на Ван Гаал, който ще е по-слаб само от Моуриньо - или динамов.
Той е бил почтен и прост в най-добрия смисъл на тези думи, ничий и на всички в същото време, с отношение чисто като Сава при Славонски Брод и с отношение, което винаги е изисквал първо от себе си, тогава от останалите. Чак и ако това значело, че в борбата ще се изгуби доста красота.
Завръщането на Ивица Олич в треньорския щаб на хърватския национален отбор може да бъде най-голямото подсилване за баража за отиване на Световно първенство, всякак по-голямо от ангажирането на за нас анонимния Златко Далич, човек със СV изписано на арабски език, а който от дните на играч - проверил съм - не си спомнят и страстните любители на титоградския футбол, тъй като той има един сезон в Будучности.
Защото понякога ти трябва само сърце, и борбен дух, и този глад, и да бъдеш по-голям немец от всеки немец, за да те уважават и ценят чак и ако не те обичат.
Няма ги вече, отидоха си последните мохикани на стария футбол. Игита, Чилаверт, Бартез, Леман или Хорхе Кампос са заменени от нойери, облаци и куртои, млади, професионални и без тази сила на хаотично внимание, която би ги накарала да допуснат гол от 40 метра, защото не са следили играта, или са прекарали нощта, играейки на ПЕС.
Не бих се сетил, че е жив и здрав и вероятно така луд, ако неговата кръгла, сега вече поостаряла глава с дълбоки бръчки, не се беше появила между лепенките на новия албум на Панини.
Габор Кирали, човече; той още играе, той още е гордостта на Унгария, онзи анцуг това лято ще бъде моден детайл в държавата на високата мода и високия футбол, на Европейското първенство във Франция.
Премина под радарите и заради своите години, но и заради своята националност: за унгарския национален отбор не се е хабило толкова мастило, още от онези два мача през ноември 1997 г, когато във върха на мощта си Югославия им вкара 12 гола за четири дни - а само Миятович им набута седем! - и така ренесансът в унгарския футбол беше отложен с двадесет години.
А ето, цяло пълнолетие по-късно, държавата, която подари на човечеството "Мощните маджари", които обърнаха футбола наопаки за няколко години, които промениха играта и побиха здраво модерните й темели, само за да изчезнат под съветския ботуш - оттогава унгарците станаха "тежкари", още една държава от Източния блок, която ще развие индивидуалните спортове: имайки тонове олимпийски медали от плуване, атлетика, вдигане на тежести, борба - отново играят футбол на голямата сцена, докато онези, които своевременно така лесно им дърпаха ушите сега седят вкъщи, посрамени...
Но няма да разваляме една от интересните, а и странни истории, с неуспехи; това е, все пак, история за него, най-стария футболист, който след по-малко от месец ще търчи по френските ливади, който ще стане рекордьор по брой мачове за националния отбор - в момента тази титла, със 101 мача, дели с Йозеф Божик, най-добрият приятел на Ференц Пушкаш и един от редките участници в златното поколение на унгарския футбол, който остана в държавата и в един клуб - своя Хонвед; и който, повече от много футболисти, и повече от това което може би заслужава като вратарски способности, е разпознаваем толкова лесно по цял свят, заради това сиво долнище на анцуг, който още в първите минути става зелено от тревата.
Да, едно нещо е сигурно, колкото и това, че на 14 юни ще се срещнат Австро-Унгария - в Бордо играят Унгария срещу Австрия - докато звучи унгарският химн: там ще бъде сив анцуг, дори и да е 40 градуса, дори и небесната звезда да гори в неговото чело, Кирали ще го носи.
Легендата разказва, че този обичай Габор спазва още от средата на деветдесетте, когато е талантлив новобранец в своя Халадаш. Отборът е бил на ръба на изпадането, Кирали, който носи основно черен анцуг, за да се предпази на неугледните терени в Унгария, казва, че той бил за пране, така сложил сив и не получил гол; в следващия мач отново носил него и не допуснал гол, и в следващите девет Халадаш не е изгубил, което било достатъчно този ритуал да стане продължителен, а Кирали със себе си в Берлин, когато го купува Херта, понася пълен куфар със сиви анцузи, с които го помнят и разпознават.
Спортистите и така са суеверни, чак и онези, които се отличават с интелигентност, често правят лудории, за да донесат на себе си и своя отбор късмет, дали обръщайки се към свещеник, целувайки амулет или като Лоран Блан, плешивия ФабиенБартез в темето; не е Кирали единственият, далеч не, но е интересен, защото гони своите пълни две десетилетия, където и да е и каквито и перипетии да му се сервират.
Но хайде да не го свеждаме само до анцуга и само на шоу: Габор Кирали е много повече от това. Проблематичен, гласовит, невъздържан - англичаните биха казали: еретичен - склонен на грешки, но и способен да изглежда за противниковите нападатели като непробиваема стена от която топката лесно се отбива, единственият наследник на легендарния Джула Грошич, който ще започне модата на "вратаря-либеро", може би е и последният вратар на който се гледа през пръсти, който не пази само мрежата, а и традицията на "ексцентричност" на тези самотни грамади на ивицата на терена.
Модерният футбол не е само пари, организация, маркетинг на първи план или невнимание към привържениците; той накара футболистите да бъдат по-професионални, премахна тютюна и алкохола от съблекалните, от играчите направи модерни гладиатори, които живеят да играят и играят, за да живеят. Най-дълго от тази мода се опазиха вратарите, на тях се позволяваше да бъдат "луди", на тях им се разрешаваше да бъдат свои, техните грешки се разбираха, а тяхното помрачаване на ума беше почти насърчавано, така до преминаването между двата века.
Няма ги вече, отидоха си последните мохикани на стария футбол. Игита, Чилаверт, Бартез, Леман или Хорхе Кампос са заменени от нойери, облаци и куртои, млади, професионални и без тази сила на хаотично внимание, която би ги накарала да допуснат гол от 40 метра, защото не са следили играта, или са прекарали нощта, играейки на ПЕС.
Остана само той, в бронята на старата вратарска школа. Габор Кирали, син на баща си, също футболист - Ференц Кирали, играл в двата мача на Халадаш срещу Милан през 1982 г, най-важните в историята на клуба - умен тип, който отраснал до австрийската граница и мечтаел да стане професионален футболист, ще каже, че това е съвсем случайно, че той нищо не прави преднамерено, но ще говори за професия, която във футбола носи много повече неизвестности: ако не знаете на кой крак се е събудил вашият вратар и дали ще получи гол "между ушите" в първата минута, това може да ви нервира, но е дяволски интересно за гледане.
Кирали вече в Херта показва, че притежава разкошен талант, че не се плаши да сложи главата си срещу бутонка, че може да спаси и невъзможното; в неговия втори сезон, Херта игра в Шампионската лига, и Михаел Прец, Али Даеи, Дариуш Вош и Киетил Рекдал, и Пал Дардай и нещастния, депресивен Себастиен Дайслер, успяха да минат група с Челси, Милан и Галатасарай, главно благодарение на спасяванията на Кирали.
Тогава изглеждаше, че може всичко, но това всичко не винаги означава всичко добро - това което изглеждаше като начало на големи успехи се превърна в люлка, в която привържениците на Олимпийския стадион ще вдигат Кирали към небето или ще го псуват. Една събота би донесъл три точки, а в следващата сам самичък ще подари толкова, и така в кръг...
Пътят на Кирали го отвежда в Англия: тамошните таблоиди веднага ще забележат, че той има инициали GK, а привържениците на "Селхърст парк" ще се надяват, че "бръмбарите" в главата му ще изчезнат под светлините на богатата Висша лига.
Не, отново е същото: когато има ден, Габор може да спасява и с крака, и без да гледа, ще привлича топката сякаш под анцуга има огромен магнит. Когато не е - а доста често не му било ден - на Кирали топката му пада от ръката, най-ниският играч от съперниците можел да го надскочи в малкото наказателно, а излизанията извън наказателното поле завършвали или пагубно или комично.
Между върха и дъното, между уважението и презрението, и така сезон след сезон: в Ютуб да кажем, можете да намерите клипове, които се казват "Най-добрият вратар в историята на Херта" и "Най-лошият вратар на Фулъм изобщо", и нещо което се казва "Унгарският крал" и е доста иронично...
Когато, а това е историята на неговия живот, Кирали изгубил титулярното си място в Кристъл Палас, пообиколил още малко Англия, Астън Вила и Бърнли, за да се върне в Германия, във втора Бундеслига, в Мюнхен 1860.
Там отново е онзи старият и подсетил на началото на кариерата си, но не можело и без проблеми: след няколко мирни сезона, Кирали като в старите дни отново подивял, ударил своя съотборник Гари Кагелмахер по време на мач, наказан е и преместен във втория отбор. Единственият, естественият, а и последният ход за унгареца било завръщане вкъщи, в Халадаш, там откъдето започнало всичко, там където преди двадесет пролети по игра на случая за пръв път ще обуе сивия анцуг.
Но за всички тези години, които отново говорят доста за качеството на унгарския национален отбор, Кирали никой не успя за дълго да го махне от състава. Изглеждаше за година-две, че това ще бъде Адам Богдан, който гради кариера в Англия, в Болтън, за да седи сега на пейката на Ливърпул; но унгарците първо ги пое старият ортак на Габор от Херта Пал Дардай, а след това и Бернд Щорк, немец, който е бил помощник-треньор в берлинския клуб, когато Кирали пристига от Унгария.
И ето го него в албума на Панини, ето го него на Европейско първенство, ето го лудият анцуг между всички ония мирни, тихи пазители на мрежите.
А че за момчето с инициали GK съдбата наистина е имала големи планове, показва още един детайл: на този 14 юни в Бордо, когато Габор Кирали ще събори рекорда на Йозеф Божик и ще стане играч с най-много мачове за националния отбор, противник ще бъде точно Австрия.
Така ще се завърти още една история, а средноевропейското класико - унгарци и австрийци междуособно са изиграли 136 мача, което означава, че само дуелът Аржентина и Уругвай е бил по-чест в историята - ще получи последен обрат: точно срещу Австрия, на 25 март 1998 г на Пратера, сивият анцуг за пръв път играе за националния отбор.
Първият контакт на Габор Кирали с топката през този ден беше когато спаси дузпа на Тони Полстер.
Тогава унгарците, само за няколко минути, помислиха, че имат вратар за бъдещето. А тогава Кирали допусна два смешни гола и показа сценария, който и толкова години по-късно
развеселява поклонниците на футбола.
Точно както и този мръсен анцуг, който отброява дните до края на една кариера, запазеният знак и амулет на последната издънка от ложата на ексцентричните вратари пред нейното безмилостно угасване.
Етика пред естетика, ябълка преди тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
