Доживотно наказание за нападение над съдия в баскетбола в Албания

Баскетболният съюз на Албания наказа доживотно играча на Тирана Бруно Делию, който в мача против Теута нокаутира съдията, съобщиха албанските медии.

Делию, недоволен от съдийско решение, гласно протестирал, а след като арбитърът му отсъдил техническа грешка и физически нападнал съдията.

След два удара с юмрук, съдията паднал на земята, а играчът на Тирана продължил да го напада.

Албанците с издънка при откриването на новия стадион - изкъпаха публиката

Националният отбор на Албания вчера изигра първи официален мач на новия стадион в Тирана, който ще носи името "Еър Албания".

Стадионът беше открит с двубой срещу световния шампион Франция. Преди началото на срещата се случи и една комична сцена. Някой не си е свършил добре работата и настроил лошо пръскалките за вода, които вместо на терена пръскаха към публиката зад вратата.

pic.twitter.com/wji1M0JkYQ

— Magazina Sportive (@MSport1ve) 17 ноември 2019 г.

Хаос на дерби в Албания, факли, бой, арести...

Привържениците на градските съперници Партизани и Тирана се сбиха в столицата на Албания. Полицията арестува общо девет души, двама още се издирват.

Албанските специални части едва успели да разделят запалянковците на Партизани и Тирана, които се сбили преди градското дерби.

Боят е започнал, след като привърженици на Партизани развили обиден транспарант и последвал масов бой и лавина обиди.

Двама запалянковци още се издирват, като са заподозрени, че са напълнили шахта с пиротехника. Възнамерявали са да я детонират с помощта на дистанционно управление.

Мачът е бил охраняван от 100 частни охранители, а на стадиона е имало около 8000 привърженика.

Партизани победил с резултат 2:1.

Хаос на албанско дерби: привърженици се млатят на терена, футболистите гледат невярващо

Невероятна ситуация и тотален хаос на терена беше видяна по време на дуела от албанското първенство, след като привърженици на Скендербег и Партизани от Тирана си спретнаха жесток сблъсък.

Немилите сцени се случват 15 минути преди края на дербито, когато запалянковци на двата клуба нахлуват на терена, а при това летят и седалки.

Съдията на напечения мач го прекъснал докато ситуацията на терена не се смири, а футболистите в неверие наблюдавали какво се случва.

Когато безредиците на стадиона престанали, мачът продължил, като завършил с победа на домакинския отбор (1:0), и то с гол на Мужаке в съдийското продължение.

Футболът зад Желязната завеса

Грозното лице на комунизма диктува, че футболните клубове са свързани с партийната структура и работнически организации, чиято цел е да представят превъзходството на комунизма над капитализма чрез успех в международни и европейски турнири за клубове и държави. Политическата намеса в организацията и селекцията на националния отбор е била обичайна в комунистическа Европа; националните отбори на държавите са единствените печеливши от тази практика, въпреки че са имали ограничен успех на терена, не е имало проблем дали клубовете или държавата са на първо място, когато клубове били молени да осигурят играчи за националния отбор. Например, когато Динамо (Киев) спечели Купата на носители на национални купи през 1975, властите избрали играчите на клуба за ХІ на Съветския съюз за две последователни години, но били предимно неуспешни заради бройката мачове изиграни на национално и клубно ниво което повлияло на представянето на футболистите. Всичко на всичко източноевропейските държави достигнали финала на световните първенства четири пъти, по два пъти Чехословакия и Унгария, финала на европейските първенства пет пъти, печелейки турнира два пъти, като спечелили и седем златни и шест сребърни медали от олимпийския футболен турнир. Успехът е бил централен за целите на комунистическите режими, но рядко изпитван. В добавка на това Съветският съюз не е участвал на Световно първенство до 1958, заради липса на увереност в представянето с ефект на международно ниво. Да бъде казана истината, ЦДСА - първоначално известен като ЦДКА, по-късно преименуван в ЦСКА Москва - е бил най-великият клуб на Съветския съюз през 40-те години, но записал две загуби по време на турне от три мача в Чехословакия през 1947, съветските власти наложили двугодишна забрана на мачове, които включвали чуждестранни клубове и нации. Когато Съветите направили опит да възстановят престижа си, турнирът на Олимпиадата през 1952 се оказал катастрофа. Съветският съюз очаквал успех, като националният отбор бил съставен предимно от футболисти от ЦДСА. В първия кръг на състезанието, Съветският съюз на Сталин срещнал Югославската федерация на Тито. Имайки предвид неясната идеологическа позиция на Тито по отношение на Съветския съюз, било императив югославския национален отбор да бъде победен. Вместо това Югославия излязла победител, побеждавайки могъщия Съветски съюз с 3:1, а ЦДСА внезапно бил изтрит от футболната карта като последствие от нараняване на интереса на Съветския съюз.

Футболните играчи в комунистическите държави не са считани за професионалисти, тъй като обикновено им било плащано от организацията, която финансирала клуба и регистрирала членовете му като работници. В Чехословакия, например, Баник Острава и Пластика Нитра били спонсорирани от миньорския синдикат и заводът за пластмаса, докато минна компания и производител на локомотиви поддържали унгарските Татабаня и Раба Гьор. В Съветския съюз Локомотив Москва бил финансиран от съюза на железопътните работници, а Торпедо Москва от работниците, които произвеждали автомобили. По-"привилегированите" клубове били финансирани от армията или спонсорирани от службите за сигурност. Освен това, трансферите на футболисти от комунистическия блок към западноевропейски клубове генерално били забранени, освен ако въпросният футболист не бил на тридесет години и е представял страната си, докато Горбачов не ревизирал политиката, за да запази скоростта на гласност. Въпреки тъмната страна на комунизма, източноевропейските режими, в опит да предложат повече възможности за наемане на работа и футболни пирове за тяхната публика или, може би, за пропагандни цели, имали фундаментална роля в построяването на огромни стадиони, като "Непщадион" в Будапеща (седемдесет и две хиляди капацитет), "Васил Левски" в София (петдесет и пет хиляди), "23 август" в Букурещ (шейсет и пет хиляди), "Сласки" в Хорзов (седемдесет хиляди), "Централни" (бивш Ленин) в Москва (сто хиляди), Киев (сто хиляди) и Тбилиси (седемдесет и четири хиляди). Тези стадиони са били способни да съберат големи тълпи и, като във фашистка Италия, футболът по време на комунистическата ера станал важен инструмент в насърчаване на националната идентичност, тъй като подкрепата за националния отбор или държавно спонсорираните клубове била интерпретирана като подкрепа на режима. В допълнение, футболът изглежда отразявал ключовите ценности на комунизма като отборна работа. Всичко, но не съвпадение е, че не много индивидуални футболни герои съществували по това време, като винаги бил даван приоритет на отбора. Националният отбор на Унгария бил известен с уникалния си стил на игра и успех в първата половина на 50-те. Ференц Пушкаш веднъж казал: "Ние бяхме предвестниците на "Тоталния футбол". Когато атакувахме, всички нападахме, а когато се защитавахме беше същото", въпреки че треньорът на отбора Густав Шебеш предпочитал да го описва като "социалистически футбол".

Източноевропейските гиганти били финансирани, а често и създавани, от армията, какъвто е случаят с ЦСКА Москва, Дукла Прага (оригинално АТК), Стяуа Букурещ (бивш КЦА), ЦСКА София (първоначално ЦДНА) и Цървена звезда Белград, и автоматично били "класирани" в топ дивизията на националните първенства. Тези клубове били особено успешни, след като армията ги снабдявала с млади и талантливи играчи, които отбивали военна служба. Разбира се, клубовете на армията натрупали впечатляващ брой трофеи, окупирайки топ мястото в националното първенство толкова често, че осмивали стандартите на местното състезание. Всъщност, ЦСКА (София) е шампион рекордните двадесет и седем пъти, Цървена звезда (Белград) шестнадесет пъти, Стяуа (Букурещ) четиринадесет, Хонвед (Будапеща) дванадесет и Дукла (Прага) единадесет пъти. В случаите на Дукла и Хонвед, на техните играчи била гарантирана кариера във футбола, ако получат повишение в по-висшите рангове на армията, защото в такъв случай ще имат право да останат в клуба докато изпълнят военната си длъжност. Да се оцени напълно военното влияние върху футбола е необходимо само да се спомене, че клубът известен някога като Кишпещ бил преименуван на Хонвед, което означава "Бранители на родината". Армията, въпреки всичко, не била подкрепяща за всички. В Югославия, армията потискала Сръбската православна църква, така вдъхновила през 80-те привържениците на Цървена звезда да показват икони на светци по време на футболни мачове. Все пак, след смъртта на Съветския съюз и колапса на комунизма в Източна Европа, от всички клубове спонсорирани от армията само Партизан в Сърбия, ЦСКА в България и Стяуа (Букурещ) в Румъния продължили да имат широка подкрепа. В контраст, Дукла (Прага), клуб, който се провалил да привлече голяма подкрепа по време на комунизма въпреки успеха си, два пъти изпада до трета дивизия до средата на 90-те. От този аспект, Дукла със сигурност е неуспешен, особено, когато се вземе предвид това, че неговият съсед, Виктория Жижков играл пред много по-голяма публика, въпреки че в първенства ниски като трети и четвърти ранг.

Алтернатива на финансираните от армията клубове били отбори спонсорирани от тайните служби или иначе казано Вътрешно министерство. Клубовете, които те подкрепяли били Динамо - клубове в Букурещ, Дрезден, Киев, Москва, Прага, София, Тбилиси, Тирана и Загреб. Подобно на клубовете подкрепяни от армията, клубовете Динамо също били невероятно успешни. Клубът в Тирана спечелил местното първенство в четиринадесет случая, Букурещ тринадесет пъти, Киев дванадесет, Москва единадесет и Дрезден осем. Динамо (Киев) се наслаждавал на подкрепата на Владимир Шербитски, лидер на Украинската комунистическа партия, и станал национален символ, клуб способен да бие мощните съперници от Москва, като другите украински клубове били принудени да го снабдяват с най-талантливите си играчи. По същия начин, в Източна Германия, тайната полиция, Щази, и режимът повлияли силно върху развитието на футбола. Качествените футболисти някак винаги завършвали играейки за Динамо (Берлин), който, по съвпадение, бил любимият клуб на Ерих Милке. Милке, министър на държавната сигурност, също водил Динамо Спортна Асоциация, който представял държавната сигурност и вътрешното министерство, и действайки в това си качество, наредил Динамо (Дрезден) през 1954 да се премести в Берлин и, разбира се, да си промени името, за да се впише в новата обстановка. Историята на Динамо (Берлин) е поразителна тъй като клубът просто е създаден заради липсата на силен, успешен отбор в Берлин. С такава значителна подкрепа, не е изненадващо, че клубът станал символ на успех, печелейки първенството рекордните десет пъти между 1979 и 1988 г. Други клубове унижени по подобен начин включват Емпор Лаутер, който се преместил в Рощок и станал, първо, Емпор Рощок, а тогава Ханза Рощок; Форвертс Берлин, клуб принуден да се премести във Франкфурт; и Одер, клуб, който споделил съдбата на Дрезден и го последвал в Берлин. МТК (неговото име е променено от Текстилеш в Бащя във Вьорьош Лобого - "Червено знаме" - и обратно в МТК от 1950 до 1957) също бил подкрепян от тайната полиция в Унгария. Ференцварош, от друга страна, е известен като враг на МТК, който е опозиция на комунистическия режим, гордеейки се с участието на своите привърженици във Въстанието от 1956.

В Румъния някои клубове са подкрепяни от унгарското малцинство в страната, а в Чехословакия има съперничество между чешките и словашките клубове когато играят помежду си. Подобни съседски съперничества има в мачове между България, от една страна, и Румъния и Югославия от друга, но мачовете, които наистина привличали големи тълпи били тези между всяка от тези страни и Русия. Очевидно, четири десетилетия на съветската доминация все още привличат внимание. Заслужава да се отбележи мирното разделяне на Чехословакия през 1993 което беше напълно завършено преди Световното първенство през 1994 година в Съединените щати да завърши. Страната, която някога се състоеше от две отделни етнически групи остана единна в един последен случай като Национален отбор от чехи и словаци играха футбол на най-високо състезателно ниво.

Автор: Христос Касимерис

Златко Далич е новият селекционер на Хърватия

Анте Чачич е сменен, а новият селекционер на националния отбор на Хърватия е Златко Далич.

Както се предполагаше от късната вчерашна вечер след провала на Хърватия срещу Финландия в квалификация за Световно първенство, Анте Чачич беше уволнен, а на негово място сяда Златко Далич.

Чачич е уволнен след неубедителни игри на националния отбор, който беше почти сигурен участник на Световното първенство в Русия, а сега кръг преди края трябва да победи в тежко гостуване в Украйна, за да се бори за бараж. Чачичевата Хърватия изглеждаше безидейно, безкръвно и на моменти отчайващо, така че уволнението беше единственият логичен ход на ХНС.

Треньор предан на актуалната власт

Мнозина смятат, че идва прекалено късно, защото Хърватия практически е на ръба на дълбока пропаст, а от нея ще се опита да я спаси Златко Далич.

Далич е изградил треньорската си репутация основно с отлични резултати в арабския и азиатския свят, където е водил най-големите клубове и материално се е осигурил за три живота. Това също е бил важен фактор, тъй като се шушука, че Съюзът и във финансов смисъл не стои много добре. ХНС не може да плати на треньор за когото финансите са важен фактор, особено ако Хърватия не се класира на СП, докато за Далич парите вероятно са последното нещо в списъка с желания.

С Далич Съюзът събира изгодното с полезното; получи треньор, който вероятно обществеността ще приеме добре и няма да го плати скъпо, но и треньор близък до актуалната върхушка в съюза.

Не е дошъл за един мач

Далич не поема пейката за само един мач. Той е дългосрочно решение на Съюза. Прие горещия картоф, защото му е казано, че ще остане селекционер както и да завършат квалификациите. А завършват, поне груповата фаза, в понеделник, с мач в Украйна. Съществуват много комбинации преди последния кръг квалификации за Световното първенство, а Хърватия дори с победа не е сигурна за допълнителни квалификации.

Припомняме, след като Финландия взе точка на Руйевица, а Исландия празнува в гостуването на Турция, на исландците за директно класиране в Русия им трябва само още победа срещу Косово пред своя публика. В този случай двубоят Украйна - Хърватия директно решава второто място в групата.

В случай на равенство, нещата могат да се подредят и така, че Хърватия да бъде най-лош втори отбор и единствена да не играе допълнителни квалификации!

Станал е футболна икона в ОАЕ

Далич е в треньорския занаят от 2005 година. Започнал е като треньор на Вартекс през 2005 година в който е бил до 2007. След това година провежда в Риека, Динамо от Тирана и Славен Белупо, преди през 2010 година да отиде в Саудитска Арабия.

Две години е провел в Ал Файсали Хармах, а след това е седнал на скамейката на Б отбора на Ал Хилал. През същата година (2013) е поел и първия отбор, а през следващата отишъл в Ал Аин, с който е осъществил най-добрите си треньорски резултати в кариерата.

С Ал Аин Далич е спечелил Купата на Президента, арабската Гълф лига и Суперкупата, играл е във финала на Шампионската лига през миналата година. Освен титлата с Ал Аин, Далич с Ал Хилал е печелил купата и е бил вицешампион на саудитската лига. С Динамо (Тирана) е печелил местната Суперкупа, а с Вартекс през далечната 2006 година е играл финал за Купата на Хърватия.