Писмо до футбола

Като бира без алкохол. Като кебапчета без лук. Или, както би казал Синиша Михайлович, като жена без цици.

Миха е някой, който не си сдържа езика, па не се колебае да използва такива, живописни описания да съобщи онова което мисли. Този път, неговото мнение съвпада с това на най-голям брой хора.

Като човек, който напълно живее с футбола, толкова, че води мачове и докато се бори против левкемия, треньорът на Болоня каза една голяма истина.

Такива думи, колкото и да не са допаднали на разни борци за полово равноправие, може би и най-точно описват онова което гледаме от средата на май. Футбол без привърженици - може, но само ако няма съвсем, ама нищо по-добро. В противен случай, благодаря, но, не, благодаря.

Може би това отношение изглежда малко жестоко, но хайде да се върнем на кебапчетата без лук и да опитаме да опишем придобитото впечатление и през тази призма.

Футболът пред празни трибуни представлява онова недовършено ядене от вчера, в момента в който стомахът ви праща ясен сигнал, че спешно му е необходима храна, а знаете, че доставката ще пристигне едва след час. В най-добрия случай.

Тогава не остава нищо друго освен да посегнете към него, наясно, че нито един залък няма да е наслада и че в някой по-добър момент всичко щеше да завърши в кофата. Така че, ядете само защото трябва, въпреки че с най-голямо удоволствие не бихте.

Точно такова усещане предизвиква футболът на пустите стадиони, които често носят и названието храмове, защото човек на тях е най-близо до (футболното) божество. От Англия и Испания, през Германия и Италия, па до всяка държава в която топката се въртя след "рестарта" на сезона.

Навсякъде е същото. И няма място за дискусии дали някъде е по-добре или по-зле. Еднакво лошо е. Няма и нужда да се използва изтърканата фраза, че за вкусовете не трябва да се спори. Да му допада, може би, на някого онова което гледа в предходните два месеца и половина.

Просто, футболът без привърженици няма вкус. Или, ако го има, е много горчив. Безвкусен. Такъв, че ви оставя без апетит и убива желанието да се храните с него.

Затова ще ви излъже всеки, който ви каже, че всички тези хора на видеостените и тяхното радване пред камерите на мобилните телефони, таблети и лаптопи с плода на гърба, са достатъчно добри да създадат футболна атмосфера.

Няма да говори истината онзи, който твърди, че му харесват звуковете от удрянето на топката, гласовете на треньорите и играчите в паузите между две тишини, вместо песните на привържениците, и че скандиранията от озвучителната система са убедителни...

Не са. Лоши са и лъжливи. Еднакво колкото и онези лица направени от картон, залепени по трибуните, които "присъстват" на мачовете.

По тази следа, поставя се въпросът дали такъв футбол изобщо има смисъл, па чак и в тази "или-или" ситуация - или да се играе без публика или да не се играе въобще?

Каква е целта на представлението, ако няма кой да го гледа? Но, наистина да гледа. Да заживее с него и да му се наслади. Не да се следи повърхностно чрез онова което при своето създаване е охарактеризирано като "прозорец към света", па да се промени канала когато някоя сцена не му допадне.

В това няма смисъл. Нито чар. Най-фини емоции и да не споменаваме. Беше ясно, че те няма да се пробудят още в първия мач от продължението, когато от известната Жълта стена в Дортмунд крещеше тишината. Още по време на това, често вряло рурско дерби реалността ни удари шамар - нищо не е същото, и няма да бъде.

Празнина. Като онзи момент в който схванете, че трофея чакан 30 години ще отпразнувате сами. Щастието е хубаво само докато се споделя...

Футбол, който не буди чувства, не служи за нищо. Футбол, който от запалянковците прави пасивни консуматори на продукт, ускорява роботизацията на обществото. Допринася към това да престане да ни е важно дали сме червени, сини, бели или черни. Прави така, че да гледаме на мачовете като на нули и единици, с онези "лазерни" очи, които не са в състояние да заискрят, когато обичаният отбор победи с гол в последната минута.

Сякаш всичката тази въведена технология (кой каза ВАР?) не ни разваля достатъчно усещането.

Дали тази "божествена" игра, създадена, за да хората заради нея да забравят проблемите на всекидневието и да побягнат в някаква по-хубава реалност, заслужава такова, странно заместване?

Не.

Играта в която се влюбваме още във времето в което не сме наясно какво означава влюбването не заслужава да крачи по този път. Не заслужава да ни стане безразлично заради нея.

Не заслужаваме и ние да останем без чувствата, които буди. Какво ще ни остане тогава? На какво да се радваме? Не заслужаваме да ни се сервира нещо което само носи същото име като футбола, защото без запалянковци, това, със сигурност, не е този спорт.

Заслужаваме повече. Знаем и по-добре.

"Ако ме питат дали съм за това футболът да продължава да се играе без публика или изобщо да не се играе, защото няма привърженици по трибуните, бих гласувал за това да не се играе!", посочи Синиша Михайлович.

Да бъдем търпеливи. Да изчакаме. Нищо не трае вечно. Дори и тази чума, чието име не трябва да изговаряме...

Футболе, върни се при нас когато отново станеш себе си.

Автор: Боян Маринкович

Торсида след повече от 20 години отново в запада на Максимир

Торсида след повече от 20 години отново подкрепяше от западната трибуна на Максимир в дербито между Динамо и Хайдук, завършило с победа на техните любимци с 3:2 в рамките на 34-ия кръг на ХНЛ.

Максимир заради рушащото се състояние след земетресението в Загреб и заради пандемията корона вирус за този двубой бе със значително намален капацитет.

Така видяхме онова което не сме виждали над 20 години: членове на Торсида да влизат на западната трибуна на Максимир, на която за последен път бяха във втората половина на деветдесетте, когато Максимир се разширяваше и обновяваше.

За най-голямото хърватско дерби в продажба бяха пуснати само 5970 билета. Запад долу - 1656 от които 300 бяха предназначени за привържениците на Хайдук, запад горе - 967, север долу 1633 и север горе 1488 билета.

Торсида от началото на мача даваше голяма подкрепа на Хайдук и максимално използва тишината на привържениците на Динамо, които в началото на срещата бойкотираха треньора Зоран Мамич.

Запалянковците на Хайдук заради лошото състояние на стадиона никога не са били по-малобройни на най-важното гостуване, а бяха сместени в специално организиран сектор 10 на трибуната запад долу, разделени от домакинските привърженици. Два сектора до тях бяха празни, както и два сектора в трибуната над този сектор.

Торсида иначе вече над 20 години на Максимир подкрепя от южната трибуна. Междувременно, и така нарушената цялост на стадиона на Динамо доживя нов голям удар със силното земетресение, което разтърси Загреб през март. Така продължава да е затворена източната трибуна на Максимир, а за южната са нужни допълнителни работи.

Затова Торсида беше в "господинския" запад и то в неговия краен дял, към южната трибуна. Полиция и празна зона разделяха Торсида от остатъка от стадиона.

Интересно, привържениците на Хайдук в този мач бяха разположени непосредствено под официалните ложи на Максимир.

Привържениците на Динамо (Дрезден) показаха, че любовта към клуба няма граници

Хубави сцени от Дрезден, които показват, че изпадането на клуба в по-нисш ранг не трябва винаги да бъде катастрофа.

Футболният клуб Динамо Дрезден от есента ще играе в трета лига на Германия, а въпреки че имаше теоретичен шанс преди последния кръг да оцелее, ремито с Оснабрюк (2:2) му струва скъпо.

След мача играчите на този отбор останаха в шок. Хиляди привърженици от града в изтока на Германия се събраха пред стадиона, но не за да ги критикуват или нападат заради неуспеха, а за да подкрепят любимците и да им благодарят за труда, който са положили да оцелеят във Втора Бундеслига.

Dynamo Dresden has been relegated to the 3. Liga today. Thousands of supporters then waited for their players ... Not to get mad at them, but to thank them for their commitment this season 💪🏻👏🏻 pic.twitter.com/WogiLgvXnn

— Casual Ultra (@thecasualultra) June 28, 2020

Без обиди и оплюване, наясно с качеството на играчите, верните запалянковци на Динамо пяха на своя отбор и обещаха подкрепа щом могат отново да са на стадиона.

Иначе, Динамо е един от клубовете, който нямаше същото отношение във Втора Бундеслига. Заради корона вируса и регионалните закони трябваше да престоят в карантина 14 дни заради което пропуснаха три мача след продължението на сезона, а това по-късно доведе да изиграят седем срещи за 18 дни, което не можаха да издържат физически, но им остава утехата, която им дадоха техните привърженици.

Dresden ist eben anders 🔥✊ #SGDOSN #sgd1953 pic.twitter.com/IciOGHhHyO

— SG Dynamo Dresden (@DynamoDresden) June 28, 2020

Няма да премине бързо: Без публика по стадионите до края на следващия сезон?!

Първо трябва с карантина да се попречи на вируса да се разпространява, това китайците вече го направиха, но това е само един дял от работата. Защото COVID-19 няма да изчезне току така. И ако в Китай сега всички биха изтърчали на улицата би било само въпрос кога епидемията отново ще тръгне. Европа тепърва трябва да постави заразата под контрол, което ще рече, че и първата фаза не е преминала. А всичко това означава, че доста ще зажаднеем за стадион и наслаждение от футболен мач на живо, защото според все по-гласовитите информации на вирусолозите публика скоро няма да има по трибуните.

Кристиян Дростен, един от водещите вирусолози в Германия, човек, който съветва и канцлерката Ангела Меркел, подготвя обществото да се подготви да бъде търпеливо. Цялата тази епидемия, съдейки по всичко няма да премине бързо.

"Не вярвам, че в близко бъдеще ще пълним футболни стадиони. Това просто не е нужно и не виждам публиката да се върне на стадионите до следващата година, някъде по това време", ясен е 48-годишният Дростен, в Германия иначе известен по това, че много прецизно и искрено говори за последиците от пандемията.

В този конкретен случай, това е кристално ясно, думите на Дорстен би трябвало да се разберат като сигнал, че на трибуните в Германия никой - а с това вероятно и в другите дялове на планетата - няма да може преди началото на сезон 2021/22. Просто, ако трибуните бъдат празни до март или април 2021, трудно някой да бъде готов на риск заради месец или два когато вече цяла година е изгубена.

"Има някои неща, които са чудесни, но които системно не са нужни и които ще трябва още дълго да избягваме", без увъртане заяви Дростен, с напомнянето, че евентуално училищата могат първи да бъдат пуснати "в действие", докато за футбол скоро няма и да се говори.

Предвижданията на друг немски вирусолог Йонас Шмит-Ханасит, който вдигна глас и против мачове без публика, защото хората ще се събират по къщите, за да гледат по ТВ екраните. И директорът на Борусия (Дортмунд) Ханс-Йоаким Ватцке беше открит и каза, че "ще бъде добре, ако привържениците се върнат на мачовете до края на 2020 година". Изглежда ще трябва да изчакаме още дълго.

Война на нарко кланове покосява лидери на агитки

Охранителни камери са записали момента на убийството на Любомир Маркович Киче, един от лидерите на привърженическата група на Партизан "Алкатраз", в петък на улица Грчича Миленка в Белград. На черно-белия запис, който вчера излезе наяве, се вижда как Маркович стои на тротоара поред автомобил, пред "балона" за малък футбол с група младежи.

Нападателят, който носи качулка се приближава към него в гръб. Изглежда сякаш Маркович забелязва пистолета в нападателя или го е разпознал. След това тича към бензиностанцията от другата страна на пътя. Убиецът тича след него и изстрелва няколко куршума, а Маркович пада на земята.

Нападателят се приближава и изстрелва в главата му последния, смъртоносен куршум. Мотивът за това убийство е непознат, но се спекулира, че става дума за контрол над продажбата на дрога в Белград.

Маркович, напомняме, е лежал в затвора заради убийството на френския гражданин и привърженик на Тулуза Брис Татон. Заради това престъпление, той беше осъден на 30 години затвор, но по-късно наказанието е намалено на 13 години и 2 месеца, а от затвора е освободен през 2017 година. Бил е част от стария лагер на привърженическата група "Алкатраз", която тогава предвожда Милош Радисавльевич Кими.

Криминалистът Добривойе Радованович каза за "Политика", че привърженическите кланове са много силни и че зад тях стоят служители на клубовете, но и някои хора от държавата. Привърженическите кланове, всъщност са нарко кланове, прецизира криминалистът.

"Не съществува занимание - лидер на агитка. Това им е само временна работа, която им отваря врата към другата страна. Най-често се занимават с препродаване на наркотици. Това са хора, които се лъжат един друг и затова се стига до сблъсъци и убийства", каза Радованович.

Той подчерта, че най-големият проблем е, че т.нар. лидери на агитките, въвличат в мръсни работи голям брой млади хора и от тях правят дилъри на наркотици. Всичко се прави зад паравана на т.нар. подкрепяне. По-късно и тези млади хора загиват в сблъсъци на привърженически фракции, които се борят за надмощие на пазара на дрога, както и за това кой кое заведение (сплав) ще охранява.

"Не е трудно държавата да се справи с това, както смятат мнозина, но някои в държавата имат интерес това да остане така. И полицията е зависима от държавата, затова и не се разрешават отделни убийства на лидери на агитки", смята Добривойе Радованович.

Убийството на Любомир Маркович Киче напомня на ликвидацията на голям брой лидери на агитки на Партизан (само в последните четири години са убити петима). По подобен начин е ликвидиран и Александър Станкович, известен като Сале Мутави, който е разстрелян на 13 октомври 2016, докато влиза в автомобил в близост до Централния затвор.

На погребението присъстваха и представители на управата на Футболен клуб Партизан и някои футболисти, което предизвика възмущение в обществото.

Вътрешният министър тогава каза, че държавата тръгва на война против мафията. Все пак, това убийство до днес не е разкрито. Почти всяка година в Сърбия се случва ликвидация на някой "изтъкнат" привърженик.

Ален Костич Куби беше лидер на привърженическата група "Забраньени". Той е убит с изстрели от Калашников в Железник, през август 2016. Предходно беше ранен през 2013 година. Лидерът на групата "Йънг Бойс", подкрепяща Партизан, 24-годишният Александър Йоксич Йокса е убит в Раковица на 29 септември 2015 година. Непознатият нападател изстрелял в него четири куршума, а петият го уцелва в главата.

Сред привържениците на Партизан, които вече не са между живите са: Александър Саша Пантич, убит в бой между Делиjе и Гробарите в Бийелина през септември 2018, Демир Юкич, смъртоносно ранен на 9 юни 2017 година, след бой между Делиjе и Гробарите, Владимир Живкович Влайко, член на "Забраньени", когото на Карабурма наръгаха привърженици на ОФК Београд, Иван Перович, убит през октомври 2011.

Александър Роганович, един от лидерите на агитката на Цървена звезда, е ликвидиран през септември 2015 пред къщата в която живее във Ветерник. През май 2014 е убит Велибор Дунич, лидер на привържениците на Цървена звезда. Той е убит в джип пред сплав "Джимис" на Дунавския кей в Белград. Душан Грияк, лидер на една привърженическа група на ФК Рад, е ликвидиран през юни 2012 на паркинга на Център "Сава".

Горан Кльещан Боске, член на привърженическата група "Шедоус", единствен от този списък не е убит, той умря във фитнес в Белград. Кльещан беше известен заради заплахите отправени към журналистката Бранкица Станкович, която разследваше мръсните работи на хулиганите.

На мача между Партизан и Шахтьор, на 16 декември 2009, привържениците от южната трибуна в Хумско със скандиране заявиха на Бранкица Станкович следното: "Отровна си като змия, ще свършиш като Чурувия*".

*Славко Чурувия е сръбски журналист убит на 11 април 1999 година в Белград

Автор: Александър Бойович

Хаос на дерби в Албания, факли, бой, арести...

Привържениците на градските съперници Партизани и Тирана се сбиха в столицата на Албания. Полицията арестува общо девет души, двама още се издирват.

Албанските специални части едва успели да разделят запалянковците на Партизани и Тирана, които се сбили преди градското дерби.

Боят е започнал, след като привърженици на Партизани развили обиден транспарант и последвал масов бой и лавина обиди.

Двама запалянковци още се издирват, като са заподозрени, че са напълнили шахта с пиротехника. Възнамерявали са да я детонират с помощта на дистанционно управление.

Мачът е бил охраняван от 100 частни охранители, а на стадиона е имало около 8000 привърженика.

Партизани победил с резултат 2:1.

Бягство от дербито

Поразителен е фактът, че и тридесет хиляди души не могат да се съберат в период когато Цървена звезда играе в Шампионската лига, а Партизан в Лига Европа.

За най-големия празник в сръбския футбол ще се говори още дни. Победата на Партизан постигната във финала благодарение на резервите Сейдуба Сума и Зоран Тошич, тактиката на Цървена звезда с трима защитници и подсилена среда на терена, може би и най-спорният детайл от 69 минута когато на шампиона беше отменен гол, ще продължава да е в центъра на вниманието.

Силното впечатление от всяко вечно дерби по положителен или отрицателен начин винаги оставят привържениците. В Хумско три дни след 20 000 деца на мача от Лига Европа Партизан - АЗ Алкмаар се върнаха най-пламенните поддръжници на черно-белите със симпатизантите на техния вечен противник.

Нищо необичайно не се случи. Сблъсъци с полицията преди мача в северната трибуна, разни транспаранти, димки, факли, обичаен колорит на всеки сблъсък между нашите най-големи клубове. С това е свикнало мнозинството посетило сблъсъците на сръбските великани, което не означава, че поведението на публиката им допада.

Причината би могла да бъде хроничната несигурност на зрителите. Трудно в неделната надвечер някой от присъстващите на стадиона в Хумско се е питал колко деца отпреди само три дни по-рано са дошли на мач. Малчуганите се наслаждаваха на два европейски мача на черно-белите и изглежда, че единствено наказание на УЕФА може да повлияе на тях и техните родители да присъстват на спектакъл.

Дерби без атмосферата, която правят привържениците на двата клуба не би имало чар. Грозно е, за мнозина и над здравия разум постоянно да се присъства на немили сцени, прекъсвания на мача заради факли и дим. В някои държави на стадионите се отива, за да се седи и да се наслаждава, а не да се страхува дали някой от посетителите няма да загине от пиротехника, за чиято употреба дълго никой не намира или не търси лек.

Автор: Златибор Репич

УЕФА наказа Звезда - без привърженици в гостуването на Тотнъм

Цървена звезда е наказана от УЕФА със забрана да води привърженици за мача против Тотнъм в Шампионската лига заради, както се съобщава, изтъкване на расизъм от запалянковци в Хелзинки, потвърдено е за ТАНЮГ от клуба.

Въпреки че наказанието можеше да бъде значително по-голямо, особено тъй като шампионът на Сърбия беше под условно, УЕФА беше блага към червено-белите след сигнала на организацията ФАРЕ.

Сигналът е бил заради скандиране на привържениците на Звезда и то след провокация на албанци с косовско и албанско знаме на стадиона в Хелзинки в реванша от 2 кръг квалификации за Шампионската лига, изигран на 31 юли.

Цървена звезда гостува на 22 октомври в Лондон, а преди това в Шампионската лига посреща Олимпиакос на 1 октомври на стадион "Райко Митич".

Pavkov's on fire!

Впечатляващ мач и двата гола на Милан Павков против Ливърпул вдъхновиха привържениците на Цървена звезда от северната трибуна да "преработят" известната привърженическа песен "Will Grigg's on fire" в "Pavkov's on fire" и да настане лудница на стадион "Райко Митич" половин час след завършека на мача.

"Наполи не е само отбор - това е живот"

Или ги обичаш или ги мразиш... Могат да ви оставят безмълвни, но същевременно изглеждат много застрашителни. Ако отидете и посетите Неапол... сигурно никога няма да го забравите. Ще се обърнем към привържениците и ще се опитаме да влезем в техния свят.

Интервюирахме "доживотен" запалянко на Наполи, Фабиано. Изрази ни своята любов към Наполи, и каза как градът и клуба са нещо което не може да се опише само с думи. "Наполи не е само отбор - това е живот" е израз, който употребяват много привърженици на клуба.

1 Мислите ли, че Наполи има най-голямата подкрепа от всички италиански клубове?

Мисля че сме най-добрите привърженици в Италия, защото никой не е толкова страстен като нас... има хора, които предпочитат да пропуснат неделния семеен обяд отколкото мач на Наполи. Когато Наполи гостува, секторът предвиден за гостуващите привърженици винаги е препълнен... Билетите се разпродават много бързо. Между другото, не преставаме да пеем до края на мача, па макар резултатът да е 10:0! Заключението, Наполи за нас е религия, а не само отбор.

2 Дали съществуват негативни страни от подкрепата на Наполи?

Съществуват, защото в "Ултраси" всички пеят... ако не пеете, можете да попаднете в неволя... но не в голяма неволя, защото само ще викат по вас. Но такива неща се случват само на трибуните на които стоят "Ултраси". Що се отнася до другите привърженици, в приятелски отношения сме само с четири отбора, а това са: Дженоа, Анкона, Палермо и Катания. Привържениците на всички други отбори са ни неприятели, а между най-големите неприятели са поддръжниците на Рома, Лацио, Верона, Аталанта, Ювентус, Милан, Интер... Някои други трибуни също не ни понасят, като например Каляри, Бари, Салернитана и Авелино, но тези неприятелства не са толкова силни като по-рано споменатите. Това с привържениците на Рома е най-голямото съперничество в Италия, защото това са двете, по мое мнение, най-силни трибуни, па като се срещнем винаги има проблеми.

Днес е невъзможно ние да се появим в Рим или привърженици на Рома да дойдат тук, защото откакто един полицай загина в Катания много неща се промениха: когато има мач с висок риск, на гостуващите привърженици им е забранено идването, а билети могат да се продават само в града в който се играе мачът. Италианският футболен съюз опитва да реши този проблем с въвеждането на "Tessera del Tifoso" билети, които дават възможност на привържениците да отидат на мач чак и ако е от онези с висок риск. Но, за да получите билет, не може да имате криминално досие за последните 5 години, несвързано със събития по стадионите.

3 Колко "ултра" групи имате?

Имаме две трибуни Курва (Curva) А и Курва Б. На Курва А има голям брой групи, а най-познати са Mastiffs, Teste Matte, Vecchi Lions и Brigata Carolina... и това е трибуната с най-пламенните привърженици. Курва Б има само две групи: Ultras Napoli и Fedayn. Курва Б едно време е била между най-добрите трибуни в Италия... обаче сега те вървят полека надолу, защото нямат истински лидер. Някога са пели през целия мач, но днес не е така, групите, които пеят по цял мач, днес главно се намират в Курва А. Групите са получили имената по дяловете от трибуната на които се намират.

4 Дали е безопасно да се гледат мачове на Наполи на Сан Паоло?

Гледане на мач на Сан Паоло е безопасно, но зависи от това на кой дял от трибуните ще отидете, не бих ви съветвал да вземете билет за Курва, но Дистинти, Трибуна Нисида и Трибуна Посилипо са тихи и сигурни за гледане на мачове. Дистинти са малко по-шумни, но Трибуна Посилипо е много тиха, защото тук присъстват голям брой богати хора, старци, бащи със своите деца и журналисти. Но това е и най-скъпата част от трибуните, така че ви съветвам за Трибуна Нисида, която е прилично тиха.

5 Дали е разрешено идването на гостуващи привърженици за всеки мач?

На гостуващите привърженици невинаги им е позволено идване в Неапол, но ако играем против отбори с чиито привърженици сме в братски отношения или против някои отбори с чиито запалянковци не е имало проблеми, тогава идването е позволено.

6 Кои са вашите съперници?

Нашите съперници са главно от северния дял на Италия, заради високото ниво на обществени несъгласия между севера и юга. Съперници сме и с привържениците на Рома и с тези на Лацио, както споменах това по-рано. Освен това, има отбори от юга на държавата с които сме съперници, защото са братя с нашите неприятели, или защото идват от същия регион от който сме и ние, например Каляри (имахме сблъсък с тях през 1997), Бари (те са братя с нашите неприятели, Салернитана), Салернитана (те са от същия регион като нас, но това не е някакво съперничество на което придаваме голямо значение, защото ние имаме история за разлика от тях).

7 Дали на привържениците на Наполи винаги им е разрешено да пътуват на гостувания или още са в сила забрани?

На привържениците на Наполи почти винаги им е забранено гостуване когато се играе в нашата държава, но понякога успяваме да излъжем системата, с купуване на билети за други трибуни, или идване в града в който се играе мача, карайки полицията да ни пусне на стадиона, за да избегне по-големи проблеми.

Материал на curvasrb.com

Наказанието на УЕФА: Без Делиjе в Париж и Ливърпул и 30 000 евро

Боязън вече няма: стадионът на Цървена звезда ще бъде пълен до дупка по време на дуелите с Наполи, Ливърпул и ПСЖ. Плашеха се на Маракана от драконови наказания след нахлуването на част от привържениците на терена в Залцбург, но донякъде добре минаха.

По неофициална информация Дисциплинарната комисия на УЕФА е решила да накаже Цървена звезда със забрана да води агитка в следващите две европейски гостувания. А това в този случай са Париж и Ливърпул... Причина за такова решение е нахлуването на част от привържениците на терена на Ред Бул Арена след дуела в Залцбург, "червено-белите" са наказани и с 30 хиляди евро...

УЕФА остава последователна в своите принципи. Заради подобни грехове досега главно е налагала финансови наказания. Проблем представлява фактът, че сръбският шампион е редовен "клиент" на Европейската футболна централа и неотдавна му беше намалено наполовина наказание заради белградския дуел със Судува. Все пак, УЕФА е взела под внимание фактът, че на терена в Залцбург не са нахлули привърженици от "кафеза", секторът предназначен за агитката на Цървена звезда. Главно това направиха лица от южната трибуна, които са купили билети на свободна продажба (хора от диаспората). "Червено-белите" са обвинени и за палене на факли, както и унищожаване на инвентар на стадиона на австрийския шампион.

УЕФА вече забрани на Цървена звезда да води привърженици в Литва, защото делегатът на централата в Латвия забелязал непристойно поведение. Като става дума за рецидив - наказанието е удвоено. И поред това, че привържениците на клуба от Маракана ще бъдат лишени от хубави гостувания, на Лютице Богдан могат да бъдат доволни. Маракана не е заключена, което означава че Звезда ще може да разчита на проектираната печалба. Все пак, това е още едно от последните предупреждения за привържениците на Цървена звезда...

На Партизан му отсвириха Погребалния марш

Странна сцена на трибуните на стадиона на Партизан на мача срещу Напредак - група привърженици доведе оркестър...

Оркестър в Хумско!

Една група привърженици на Партизан в източната трибуна довела на вчерашния мач оркестър, който в четвъртата минута на двубоя срещу Напредак започна символично да свири "Погребалния марш"!

"Черно-белите" бързо получиха два гола докато музикантите свиреха тази мелодия върху която иначе привържениците на Партизан имат песен, а междувременно репертоарът беше променен на "Ciao Bella". Крайният резултат е 2:2.

Вижте как изглеждаше това...

Маскирани привърженици на Легия налетяха на бой на агитката на Борусия (Дортмунд)

 

Войнствени, а при това и маскирани привърженици на Легия нападнаха тези на Борусия (Дортмунд) на мача между двата клуба в Шампионската лига. Малобройните отговорници за реда използваха спрей в борбата срещу хулиганите, които се докопаха и до това "оръжие" и отвърнаха на "стрелбата". Накрая всички се оттеглиха. Бързите три гола през първото полувреме се понесоха тежко от поляците. За Легия, можем да бъдем сигурни в това, чака тежко наказание заради инцидента.

Делиjе надъха Звезда за Лудогорец с Пукни зоро

Привържениците на Цървена звезда след мача с Напредак (2:2) направиха интересна хореография и послание към играчите преди дуела с Лудогорец във вторник в първи мач от третия кръг на квалификациите за Шампионската лига.

Делиjе запалиха факли и изпяха песента "Пукни зоро" (Ела зора) - голям хит от филма "Монтевидео, Бог те видео", препратка към известния Железен полк на сръбската войска от 1912 и 1913 г и балканските войни срещу българите и турците. Вторият пехотен полк "Княз Михайло" е воювал срещу българската войска през Балканските войни и Първата световна война. Заради невероятната му храброст и пожертвователност българите му дават името Втори железен, съответно Втори железен полк. От сто полка колкото е имало по това време в сръбската войска, само един е бил Железен.

От 4500 войници, във войните с турци и българи, от 1912 и 1913 година, от строя на Железния полк са извадени или убити 3000 войници, а от 60 офицера 48 загиват или са ранени.

И не е чудно, че когато офицери изгиват или са тежко ранени, подофицерите от този полк вземат командването и командват четите! Има много случаи обикновените редници да поемат командата! Не е малък броя на войници от този известен полк, които през 1912 година отиват на война като редници, а през 1918 година се връщали в чин капитан, а дори и майор.

текстът на песента

Дали чуваш мила
моят кон в тръс
дали чуваш от планината
зове те моят глас

Засвириха тръбите
завърши се боя
камбана звъни, зората съмва
връщам се при моя род

припев:
Ай, па ела зора
старата майка пробуди
да види кой й идва
ай, па ела зора
моята драга да целувам
белите й гърди да прегърна

Когато там далече
видя комин сив
старата слива, родната нива
връщам се вкъщи жив

А най-добрите ги няма
отне ги боят
пазеше ме снимката твоя
връщам се при моя род

Шоу в Ирак: Запалянко пусна "тихомир" и агитката се разбяга

Видеото на деня стига до нас от Ирак, от един от стадионите в тази държава.

А именно, играл се мач от домашното първенство когато един от запалянковците на трибуните пръднал. В този момент настанало общо "бягство", а този човек потвърдил американските твърдения, че иракчаните притежават "химическо оръжие".