Тино Фернандес все още планира да позволи нови избори до 2019, но нова група събира петте процента, за да предизвика извънредна среща, да уволни сегашния борд на директорите и тогава да свика избори.
Президентът Тино Фернандес ще изпълни първия си мандат от пет години президентство на Депортиво през януари 2019. Правилата в клуба диктуват, че избори трябва да бъдат свикани в рамките на следващите дванадесет месеца, което означава че клубът има цялата 2019 година като изборен период.
Фернандес планира да свика изборите в средата на 2019, точно когато следващият сезон е свършил. Но сегашната ситуация в първия отбор предизвиква конфликт с някои акционери. Депор изпадна в Сегунда този уикенд и група акционери, водени от Мигел Отеро, планира да изиска избори сега.
Отеро е бившият президент на федерацията на скалите и бивш съветник в Луго. Според "Депорте Кампеон", от седмици той работи за събирането на 5% от капитала, за да поиска избори.
Въпреки че мандатът на Тино Фернандес не е свършил, акционерите могат да го уволнят по всяко време, но за това извънредно събрание е нужно и основно условие е да се съберат 5% от клубния капитал. Точно това Фернандес опита да направи с Лендойро когато последният му мандат изтичаше, макар че по-късно бившият президент успя да удължи мандата си със спорно решение.
Имайки предвид, че капиталът на клуба в момента е около 10 милиона евро, ще е нужно да се съберат 8500 акции, за да имат 5%. Мигел Отеро, който вече е решил да се кандидатира за президент, изглежда вече има 5% от капитала и само чака потвърждението на изпадането, за да подаде документите. Щом го направи, бордът на директорите ще има два месеца да отговори на петицията, по-късно ще бъде свикано извънредно събрание и ще се гласува дали сегашният борд ще бъде уволнен или не. Тогава ще бъде необходимо да се свикат избори.
Мнозина анализатори предвиждат, че е много вероятно да се свика извънредно събрание, но е малко вероятно настоящият борд на директорите да бъде уволнен, защото ще трябват 51% от гласовете, а основните акционери все още подкрепят Тино Фернандес.
Трето изпадане за Депор в рамките на шест сезона в елита. Въпреки късната реакция, ужасната кампания на галисийците им струва ново изпадане.
Депортиво преживя ново изпадане в Сегунда Дивисион. Това е третото изпадане в последните шест участия на галисийците в елита. Това е заслужена развръзка на безпорядъка в клуба, който завърши сезона без спортен директор и след три смени на треньорската позиция.
Отборът опита да реагира в последния момент, но беше твърде късно след резултатите на директните съперници. В предишните две изпадания драмата дойде в последния кръг, но сега е потвърдено три мача преди края.
Изпадането идва в средата на обществена криза в клуба; мнозина привърженици, включително федерацията на скалите, искат избори. Президентът Тино Фернандес обеща пресконференция във вторник или сряда.
Човекът, който бил силен като танк от Африканския корпус не е могъл да победи природата и физиката. Станал член на "клуб 27". Какво, по-малко известен е от Джими Хендрикс, Браян Джоунс, Джим Морисън, Джанис Джоплин? Само пробвайте да изговорите това на глас в Панама Сити...
В най-лошата война, която човечеството е виждало някога, той е бил герой, един от редките от противниковата страна. Ервин Ромел. "Пустинната лисица", подлудявал британците и другите съюзници, особено на африканския фронт. Истински офицер, кавалер, който няма да се съобрази с исканията на Берлин да унищожи своите противници, бил е полъх на нормалност и героизъм във време на зло. Това са му признавали дори и противници. За него, в ехото на конфликта, похвално говорил дори и Чърчил...
Някои имена са омразни, някои имена са съдба. Не е искала съдбата, това е искал баща му, едно новородено в далечна Панама - и то не защото фамилията му е била с германски корени, само заради уважение - пълни двадесет години след края на Втората Световна война, в Ел Чорли, опасен край на Панама Сити (сякаш тогава имало и някакъв друг? Не е чудно, че тук е тръгнал Роберто Мано Де Пиедра Дуран, световен боксов шампион в лека категория) получи име по може би най-големият немски генерал на всички времена.
Но съдбата е наместила Ромел Фернандес да започне да играе футбол, и да заработи прякора "Танка".
Преминавал е, продължават да говорят в държавата, която дели два континента и свързва два океана, така че няма да се излъжете ако бихте помислили, че точно тук е онзи пъп на света, през противниковите отбрани като швабски танк в напредването към Ел Аламейн; бутал напред като Африканският корпус след Тобрук; играл си със съперниците като Ромел с британския колега Арчибалд Уейвъл.
"Когато се сблъскаш с него, това е като да си налетял на цяла танкова дивизия", останало на отдавна пожълтелите страници на "Марка" от началото на деветдесетте, някъде в дъното на статията за мача на Албасете или Тенерифе.
Може би братята, колкото и да ги има, Дели Валдес продължават да са ви първа асоциация за панамски футболисти, но вярвайте, далеч са били те от Ромел Фернандес.
Далече от него, по слава или умение, все едно, е дори и Габриел Торес, който в последния кръг на КОНКАКАФ квалификациите ще постигне спорен - окей, гол фантом, който ще отведе Панама за пръв път в историята на Световно първенство, и без визи за Русия ще остави Съединените американски щати.
Този гол е постигнат на стадион "Ромел Фернандес", който е дом на националния футболен отбор, и който се нарича така от края на май 1993 година.
Всъщност, преди този стадион да се нарича така, и преди да се появи Ромел, Панама не е можела и да умее да мечтае за Мондиал; футболът е бил почти в бейзболна шапка, останала като наследство от дълготрайното американско присъствие - и ЦРУ и ФБР, а камо ли Държавният департамент, присвоявали тази страна сякаш е тяхно и онова много по-далеч от канала - и им липсвал човек, който би им показал колко тази игра може да бъде красива.
Не са запазени, пардон прехвърлени от VHS, много видеозаписи за Ромел Фернандес, поне не тези, които докарват сълзи в очите.
На онези достъпните, виждаме момче с широки рамене, мустаци каквито се носеха в Латинска Америка допреди някоя година, а в мексиканските и колумбийските телевизионни сапунки може би продължават, висок и як, а тогава започва да преследва топката и да бележи голове...
С глава, с крака, предимно десния, с пета, бихте помислили, че човек с такава структура не може да тича толкова бързо нито да се извива като лисица, той е можел много, и не е чудно, че на пръв поглед е подлудил втородивизионния Тенерифе, когато на ненавършени 21 се появил на някакъв турнир и в един приятелски мач се продал.
И тази усмивка, винаги усмивка...
Всъщност, и това е съдба, това как Ромел Фернандес се озовал в Испания: през тези години, испанците организирали т.нар. Световна купа на емиграцията, на която участвали играчи с испански произход, но с други паспорти; Ромел не е бил шваба, но не е бил и испанец, все едно някак го прекарали заради фамилията, която звучала испански, поставяйки го в списъка заради нея.
В първия сезон на тогавашната Сегунда, панамецът ще постигне 18 гола, ще подаде за кой знае още колко и ще вкара Тенерифе в Примера за втори път в историята; в Ла Лига 1989/1990 г сам ги е спасил от изпадане, заради което е, в първенство в което играли един Уго Санчес или Балтазар, прогласен за най-добър играч от Латинска Америка.
Да не е бил откъдето е бил, или да е бил такъв играч в някоя друга епоха, хм, или да не се е казвал както се е казвал, може би Ромел Фернандес би струвал милиони. Милиони песети в този момент е и бил, точно триста милиона е броила Валенсия през 1991, и имала огромни надежди за него, но не се вписал и отишъл в Албасете. В Ла Манча ще стане идол на тамошните привърженици, особено до май 1993 г. "Танка" отново ще печели достатъчно битки, за да отборът да не се хлъзне в зоната, която директно води до пропадане в Сегунда...
Неговата фигура не е била мощна само на терена, писало се тогава, а и над него, и навсякъде където ставало дума за него; ако президентът на Панама през тази 2017 г дал свободен ден на цялата нация, за да отпразнува класирането на Мондиал, през тези ранни деветдесетте трябвало да се бяга от работа и да се става рано през уикенда, за да се гледа, там отвъд океана, най-познатият син на нацията.
Манията за Ромел Фернандес, всъщност, ще донесе на Панама пътя към Световното първенство в Русия, сякаш това не е съвсем очевидно?
Ако днешните национали имат средно около тридесет години, това значи, че са родени във времето когато държавата е дишала в ритъма на дрибъла и затаявала дъх непосредствено преди головете на Ромел Фернандес, за да може да извика по-гласовито; всички тези момчета, които донесоха незапомнена радост на своята държава са отраснали или гледайки Ромел или слушайки, за стотен път, бащите и майките как с насълзени очи им говорят за едно момче което са наричали "Танка".
За който би говорил и Чърчил, само да го беше видял.
Те са негови деца, на стадиона, който носи неговото име.
А има тук още едно негово дете. Един твърде блед хлапак, който стои на трибуните на стадион "Карлос Белмонте" на девет години и е напълно очарован от Ромел, макар че никога няма да порасне да бъде толкова висок на ръст, само че ще порасне да бъде един от най-големите играчи, които сме имали привилегията да гледаме.
Да, Андрес Иниеста, за когото мнозина не знаейки броят за каталунец, е от Ла Манча, заиграл за пръв път в местния Албасете, и настоявал да му се купи екип с номер 9. На него, както всъщност беше готино, не е имало никакво име, но Иниеста е знаел, че това може и трябва да бъде само екип на неговия идол Ромел Фернандес, чиито ходове ще имитира чак и като го отведат на север, да го учат на каталунско-холандски футбол.
Ех, хубава история, защо отново онези сълзи в очите на бащите и майките на всичките тези деца на Ромел?
Било е четвъртък, 6 май 1993 г Ромел Фернандес излязъл от тренировка и, писано е и това по-късно, само че тези страници никога няма да пожълтеят, отишъл със своите приятели на паеля в ресторант в Тинахероса, градче на десетина километра североизточно от Албасете. Там бил негов роднина, неотдавна пристигнал да го посети, Рони Рохо, вратарят Маркос, нападателят Маноло и талантливият Ненад Биелица от Осиек.
Когато обядът завършил, Ромел и Рони седнали в Тойота Селика (през тези години всички са гледали рали, и цяла Испания подкрепяла Карлос Сайнц, така че от втората заплата - първата пратил на роднините - футболистът купил Селика в каквато Сайнц успявал за секунда-две да се измъкне от Канкунен или Ориола) и пуснали салса. Ромел много обичал салса...
На тази част пътят е прав, но какво от това. В някакъв момент, автомобилът излязъл от пътя - разследването никога не е утвърдило защо, следите от гумите мълчали, Рони не си спомнял нищо макар че не е имал и драскотина - и се ударил в едно дърво в диапазон от километър-два.
Човекът, който бил силен като танк от Африканския корпус не е могъл да победи природата и физиката. Станал е член на "клуб 27". Какво, по-малко известен е от Джими Хендрикс, Браян Джоунс, Джим Морисън, Джанис Джоплин? Само пробвайте да изговорите това на глас в Панама Сити...
Тази кривина оттогава се нарича "Curva Rommel", на всеки шести май се събират представители на клуба от Ла Манча, който никога не е имал такъв герой; всеки втори ден някой, който е знаел кой е бил "Танка", не трябва да е някакъв панамски турист на поклонение по страната на Дон Кихот и Санчо Панса, оставя по някое цвете.
Неговият дух се появил за пръв път през 2012, когато на стадион "Ромел Фернандес" дошла Испания, и когато Андрес Иниеста изиграл първото полувреме в победата на гостите в приятелски мач с 5:1, и тогава за втори път, преди петнайсетина дни, да намигне на съдията да признае гола, който не съществуваше, и с който неговите деца отидоха на Световно първенство в Русия.
Трети път ще го видим, само ако умеем да гледаме, идното лято в Русия, където онзи негов по-известен съименник никога не е стигнал.
