На днешния ден - Борусия (М) се спаси в Белград

Цървена звезда на 9 май 1979 година в първия финален мач от Купата на УЕФА завърши наравно против Борусия от Мьонхенгладбах в Белград 1:1 (1:0). Милош Шестич изведе тогава югославския отбор до преднина в 22-ата минута, а с автогол на Иван Юришич в 60-ата минута клубът от Западна Германия се спаси от поражение.

Горяла е "Маракана", всичките 90 000 зрители, а някои хронисти от това време казват, че е имало седем-осем хиляди повече, очакваха Цървена звезда в своя първи голям европейски финал да натрупа преднина за реванша в Мьонхенгладбах и да донесе Купата на УЕФА в своята витрина. Чудесното поколение, което от пейката води Бранко Станкович имаше незабравим път до финала, в блестящи мачове отстрани Динамо Берлин (2:5, 4:1), Спортинг от Хихон (1:0, 1:1), Арсенал (1:0, 1:1), УБА (1:0, 1:1), Херта (1:0, 1:2). Борусия е била един от силните състави в Западна Германия с Берти Фогтс, Вини Шефер, Евалд Линен и първа звезда Алан Симонсен, докато на пейката е седял известният треньор Удо Латек.

От старта на мача и с познатия шум от трибуните, капитанът Владимир Петрович поведе отбора в бесни атаки, които доведоха до преднина в 22-ата минута. Милош Шестич на първа греда завърши чудесна атака по дясната страна, започната с подаване в пространство от Владимир Петрович, а с навременна асистенция продължи Славолюб Муслин. Звезда играла отлично, но и Борусия е нападала. В 60-ата минута, Волерс центрира от лявата страна в малкото наказателно поле към Нилсен, който беше в засада, но пред него се хвърли Иван Юришич и нещастно си отбеляза автогол за крайното 1:1. Опитваха Муслин, Цвийетин Благойевич, па Душан Савич отново да погалят душата на запалянковците, които с цялото си сърце подкрепяха отбора, но немците издържаха във финала, а и те имаха шанс за пълен обрат. Реваншът се изигра на 23 май на "Райнщадион" в Дюселдорф.

Цървена звезда - Борусия М 1:1 (1:0)

1:0 Шестич (22 мин)
1:1 Юришич (60 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Йованович, Йовин, Муслин (78 мин - Крмпотич), Милетович, Юришич, Петрович, Благойевич, Савич, Шестич, Милосавльевич (78 - Милованович)

Треньор: Бранко Станкович

Борусия Мьонхенгладбах: Кнеиб, Фогтс, Хьонес, Ф. Шефер, Рингелс, В. Шефер, Симонсен, Кулик, Нилсен (75 мин - Данер), Волерс (78 - Горес), Линен

Треньор: Удо Латек

Белград, 9 май 1979
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 90 000
Съдия: Йън Футе (Шотландия)

Легендите на Звезда - стъпките към историята

Победата над Ливърпул подсети звездашите на славните времена, периодът когато пред червено-белите редовно са падали най-добрите клубове в Европа, а на новите страници в клубната история от трибуните на стадион "Райко Митич" се радваха и легендите, които на тревния килим са градили футболните основи на Цървена звезда.

Третата победа над клуба от Анфийлд в богатата история зарадва мнозина, а Владимир Петрович Пижон се присети за двата дуела в които със съотборниците през 1973 година в тогавашната Купа на европейските шампиони победи актуалния противник.

- Историята се повтори и още веднъж се потвърди, че на нас ни отговарят английски клубове. Играхме добре, борбено, а голяма заслуга имаше и публиката, която още веднъж беше 12-и играч. Беше задоволство да се излезе на терена, да си спомним за успеха от дните на играчи и така да дадем още един мотив на отбора на Владан Милойевич да направи изненада. Традицията и запазването на историята правят един клуб голям, а Звезда е такъв. Потвърдихме това и в този мач - заяви четвъртата звезда на Звезда.

Пред разположения шампион на Сърбия противникът имаше напълно подчинена роля.

- Ливърпул през уикенда игра много тежък мач против Арсенал, а сигурно и предходната победа над Звезда повлия да се отпуснат преди новата среща. Използвахме шанса и направихме подвиг за помнене. Много се зарадвах на победата. С успеха в Залцбург това е най-голямото постижение от 1991 година. За такива моменти се живее и с тях се прави име. Тепърва в периода, който предстои Павков и останалите играчи ще разберат какво са постигнали и колко ще им се промени живота. Тази година е изключително берекетна, донесе ни възможност със задоволство да си спомним славните дни - изтъкна с гордост Петрович.

Чувствата не скри и Милош Шестич. Някогашният нападател с усмивка на лице проследи успеха на наследниците.

- Знаех какво могат да донесат Маракана и Белград. Който и да влезе в "дупката" не му се пише добро. Може би малко се уплашихме в първите кръгове, но успяхме пред своите запалянковци да спечелим четири точки и да влезем равноправно в завършека на надпреварата за пролет в Европа - заяви легендарният нападател.

Прегледът на играта на любимия клуб в Шестич пробуди задоволство.

- Добре играхме и в Ливърпул, но необмислено, за пет минути, допуснахме два гола. Пред домакинска публика бяхме още по-добри и заслужено победихме. Сега англичаните се запознаха с червено-бялата публика, но и Павков, Борян, Савич... Призоваваме славните дни и очевидно се връщат. Необходимо е да продължим да играем както досега, без страх, наясно, че още сега сме направили повече отколкото мнозина очакваха. Предвиждаха ни, че няма да вземем точка, а ето къде сме два кръга преди края на груповата фаза - заяви авторът на гол за Звезда във финала на Купата на УЕФА против Борусия (Мьонхенгладбах) през 1979 година.

Сълзите, които прекъснаха дербито

Живан Люковчан от Звезда и Златко Вуйович от Хайдук си спомниха за случилото се на "Полюд" когато съдията в 15:05 ч прати отборите в съблекалните заради смъртта на маршал Йосип Броз.

На днешния ден преди 37 години се случиха известните сълзи на "Полюд". Мачът Хайдук - Цървена звезда беше прекъснат когато се разбра, че е умрял Йосип Броз Тито, а за плача на пълния стадион в разговор за "Курир" се сетиха някои от участниците в антологичния мач.

Тогавашният вратар на Звезда Живан Люковчан не е забравил момента когато съдията, в 15:05 ч, прекъснал мача заради смъртта на "върховния комендант".

- Бяхме изненадани и тъжни когато ни беше казано, че Тито е умрял. Беше голям шок и загуба за всички нас в Югославия. Може днес разни, наши и техни, да говорят всичко за това, но лъжат! Цялата държава тъгуваше, а реакцията на нас, футболистите на двата клуба, в този момент беше природна - заяви Люковчан и продължи:

- Когато мачът беше прекъснат, всички мълчахме, а някои и плакаха. После отидохме в съблекалните, гледахме ТВ и слушахме новините за смъртта на Тито. Знам, че бързо със самолет напуснахме Сплит.

Легендарният футболист на Хайдук Златко Вуйович разказа своята гледна точка за смъртта на "най-големия син на югославския народ и народност".

- Знаеше се още преди мача, че Тито е зле и може да умре. Новината ни казаха на полувремето. Събрахме се на центъра и съдията прекъсна мача. И муха не се чу на пълния стадион. Изведнъж се чу плач и викове на жени - разказва Вуйович и допълва:

- Когато излязох по улиците на Сплит и тръгнах към вкъщи, видях хиляди смутени хора. Не се чуваха сирени, нито някой да говори нещо. През главата ми мина какво ще се случи с нашата държава след Тито и кой ще ни води.


Подготвени
Шестич: Знаехме, че ще умре

Милош Шестич също е участник в мача на "Полюд".
- Отдавна беше... Кой ще се сети... Говореше се с дни преди мача, че Тито е зле. Когато ни беше казано, че е умрял и като се събрахме на центъра, някои играчи започнаха да плачат. Нормална реакция, трябваше така, защото се знаеше какво беше Тито за нас. Беше ни тежко на всички по това време - припомни си популярният Шеле.


Участници
Някои са починали

Няколко от участниците в мача в Сплит не са между живите. Двамата треньори, Бранко Станкович и Томислав Ивич са покойници, както и футболистите Джордже Милосавлйевич (Цървена звезда) и Мичун Йованич (Хайдук), както и съдията Хусреф Мухаремагич.